РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
5 октомври 2023 година(*)
„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2008/675/ПВР — Вземане предвид на присъдите, постановени в държавите членки, в хода на новообразувани наказателни производства — Член 1, параграф 1 — Приложно поле — Член 3, параграфи 1, 3 и 4 — Задължение за признаване на предишни присъди, постановени в други държави членки, на последици, равностойни на тези на националните присъди — Условия — Налагане на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок — Ново престъпление, извършено в изпитателния срок — Отмяна на отлагането и ефективно изпълнение на наказание лишаване от свобода — Намеса по отношение на предишната присъда или на каквото и да е решение, свързано с изпълнението ѝ — Рамково решение 2008/947/ПВР — Член 14, параграф 1 — Признаване на присъди с оглед на надзора върху пробационните мерки и на евентуалната отмяна на отлагането на изпълнението“
По дело C‑219/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Районен съд Несебър (България) с акт от 25 март 2022 г., постъпил в Съда на 28 март 2022 г., в рамките на наказателно производство срещу
QS,
при участието на:
Районна прокуратура Бургас,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: C. Lycourgos, председател на състава, L. S. Rossi (докладчик), J.‑C. Bonichot, S. Rodin и O. Spineanu‑Matei, съдии,
генерален адвокат: P. Pikamäe,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за QS, от Г. Колева, адвокат,
– за Европейската комисия, от S. Grünheid и И. Залогин, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 20 април 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година за вземане предвид присъдите, постановени в държавите — членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства (ОВ L 220, 2008 г., стр. 32).
2 Запитването е отправено в рамките на производство за привеждане в изпълнение в една държава членка на влязла в сила присъда за налагане на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок и което е наложено на гражданин на друга държава членка от съд на тази друга държава членка.
Правна уредба
Правото на Съюза
Рамково решение 2008/675
3 Съображения 2, 5—7 и 14 от Рамково решение 2008/675 предвиждат:
„(2) На 29 ноември 2000 г., в съответствие със заключенията от Европейския съвет в Тампере, Съветът [на Европейския съюз] прие програмата с мерки за въвеждане на принципа за взаимното признаване в областта на решенията в областта на наказателното право[…], което предвижда „приемането на един или повече инструменти, които установяват принципа, че съд в дадена държава членка следва да може да взема под внимание окончателните наказателни съдебни решения, постановени от съдилищата в други държави членки, с цел да оцени криминалното досие на дееца и да установи дали е извършил повторно престъпление, а също и за да определи съответния вид присъда и мерките по изпълнението ѝ“.
[…]
(5) Следва да се утвърди принципът държавите членки да приемат, че присъда, постановена в други държави членки, поражда същите правни последствия като присъда, постановена от собствените им съдилища според националното законодателство, независимо дали тези последствия се разглеждат от националното законодателство като въпрос на факт или на процесуално или материално право. Но настоящото рамково решение няма за цел да хармонизира признаването от различните национални законодателства на правните последствия на съществуващи предишни присъди и задължението да се вземат под внимание предишни присъди, постановени в други държави членки, съществува само дотолкова, доколкото предишните национални присъди се вземат под внимание в националното право.
(6) За разлика от други правни инструменти, настоящото рамково решение няма за цел изпълнение в една държава членка на съдебни решения, взети в други държави членки, а по-скоро осигуряване възможност предишни присъди, постановени в една държава членка, да имат правни последствия в хода на новообразувани наказателни производства в друга държава членка, доколкото тези последствия са свързани с предишни национални присъди съгласно законодателството на другата държава членка.
[…]
(7) Последствията, произтичащи от присъда, постановена в друга държава членка, следва да са равностойни на последствията от едно национално решение както в досъдебната фаза на наказателното производство, така и по време на съдебното производство и по време на изпълнение на присъдата.
[…]
(14) Намесата по отношение на съдебно решение или изпълнението му включва inter alia ситуациите, при които според националното законодателство на втората държава членка наложеното от предишно съдебно решение наказание следва да се поеме от или да се включи в друга санкция, която след това да бъде реално приложена, ако първата присъда още не е изпълнена или изпълнението ѝ не е прехвърлено във втората държава членка“.
4 Член 1 („Предмет“) от това рамково решение предвижда в параграф 1:
„Целта на настоящото рамково решение е да определи условията, при които в хода на наказателно производство в държава членка срещу дадено лице се вземат под внимание предишните присъди, постановени срещу същото това лице за различни деяния в други държави членки“.
5 Съгласно член 2 („Дефиниции“) от посоченото рамково решение:
„По смисъла на настоящото рамково решение „присъда“ означава окончателно решение, издадено от наказателен съд, което установява вина за престъпление“.
6 Член 3 („Вземане под внимание в хода на новообразувано наказателно производство на присъда, постановена в друга държава членка“) от същото рамково решение предвижда в параграфи 1—4:
„1. Всяка държава членка следва да гарантира, че в хода на наказателно производство срещу дадено лице се вземат под внимание предишни присъди, постановени срещу същото това лице за различни деяния в други държави членки, за които е получена информация по приложимите инструменти за взаимна правна помощ или при обмен на информация от криминални досиета, доколкото се вземат под внимание и се признават съответните правни последствия на предишни национални присъди съгласно националното законодателство.
2. Параграф 1 се отнася до досъдебната фаза, до съдебното производство и до времето на изпълнение на присъдата, особено във връзка с приложимите процедурни правила, включително правилата, свързани с налагане на временна мярка за неотклонение, определяне на престъплението, вида и тежестта на присъдата, както и правилата за изпълнение на решението.
3. Вземането предвид на постановени в други държави членки предишни присъди, както е предвидено в параграф 1, няма за последствие намеса, отмяна или преразглеждане на предишни присъди или на каквото и да е друго решение, свързано с изпълнението им от държавата, провеждаща новообразуваното производство.
4. Съгласно параграф 3 параграф 1 не се прилага, доколкото предишната присъда е национална присъда на държавата членка, извършваща новообразуваното производство, и вземането предвид на предишната присъда според националното право на тази държава членка би имало за последствие намеса, отхвърляне или преразглеждане на предишната присъда или на каквото и да е решение, свързано с изпълнението ѝ“.
Рамково решение 2008/947/ПВР
7 Съгласно член 1, параграфи 1 и 3 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции (ОВ L 337, 2008 г., стр. 102):
„1. Настоящото рамково решение има за цел да улесни социалната рехабилитация на осъдените лица, да подобри защитата на жертвите и на обществеността и да улесни приложението на съответните пробационни мерки и алтернативни санкции по отношение на нарушителите, които не живеят в държавата на осъждане. С оглед на постигането на тези цели настоящото рамково решение установява правила, съгласно които държава членка, различна от държавата членка, в която е осъдено съответното лице, признава съдебни решения и, когато е приложимо, решения за пробация, упражнява надзор върху пробационните мерки, наложени въз основа на съдебно решение или върху алтернативните санкции, предвидени в такова съдебно решение, и взема всички други решения, свързани с това съдебно решение, освен ако в настоящото рамково решение не е предвидено друго.
[…]
3. Настоящото рамково решение не се прилага по отношение на:
a) изпълнението на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, които попадат в приложното поле на Рамково решение 2008/909/ПВР [на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (OB L 327, 2008 г., стр. 27)];
[…]“.
8 Член 14, параграф 1 от Рамково решение 2008/947 гласи:
„Компетентният орган на изпълняващата държава е компетентен да вземе всички последващи решения, свързани с наказание с отложено изпълнение, условно освобождаване, условно/отложено осъждане и алтернативна санкция, по-специално в случай на неизпълнение на пробационна мярка или алтернативна санкция, или ако осъденото лице извърши ново престъпление.
Такива последващи решения включват по-специално:
a) промяна в задълженията или предписанията, включени в пробационната мярка или алтернативната санкция, или промяна в продължителността на срока на пробацията;
б) отмяна на отлагането на изпълнението на съдебното решение или отмяна на решението за условно освобождаване; и
в) налагане на наказание лишаване от свобода или на мярка, включваща лишаване от свобода, в случай на алтернативна санкция или на условно/отложено осъждане“.
Българското право
9 Член 8, алинея 2 от Наказателния кодекс (наричан по-нататък „НК“) гласи:
„Влязла в сила присъда, постановена в друга държава — членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по [НК], се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България“.
10 Текстът на член 68, алинея 1 от посочения кодекс е следният:
„Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
11 QS е румънски гражданин, пребиваващ в Румъния.
12 С присъда от 3 април 2019 г., потвърдена с влязъл в сила съдебен акт на Curtea de Apel Cluj (Апелативен съд Клуж, Румъния) от 24 юни 2019 г., на QS е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от две години, изтичащ 24 юни 2021 г. (наричана по-нататък „първата присъда“), за престъплението управление на превозно средство в нетрезво състояние (наричано по-нататък „първото престъпление“).
13 На 1 септември 2020 г. в рамките на изпитателния срок, предвиден в първата присъда, QS е извършил на територията на България ново престъпление, като е управлявал превозно средство в нетрезво състояние (наричано по-нататък „второто престъпление“).
14 С влязло в сила на 9 март 2022 г. определение на запитващата юрисдикция — Районен съд Несебър (България), на QS са наложени наказанията лишаване от свобода за срок от три месеца, глоба в размер на 150 български лева (BGN) (около 77 евро) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца (наричано по-нататък „втората присъда“).
15 На 23 март 2022 г. запитващата юрисдикция е сезирана с искане, внесено от прокурор при Районна прокуратура Бургас (България) на основание член 68, алинея 1 от НК, за привеждане в изпълнение на първата присъда, тъй като второто престъпление е извършено в изпитателния срок, предвиден с тази присъда.
16 В този контекст запитващата юрисдикция изразява съмнения за тълкуването на Рамково решение 2008/675. В тази насока тя посочва, че член 8, алинея 2 от НК транспонира член 3, параграф 1 от това рамково решение, като предвижда, че влязла в сила присъда, постановена срещу дадено лице в държава членка, различна от Република България, за деяние, което съставлява престъпление по НК, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу това лице в България.
17 Такъв според нея е случаят с първата присъда, тъй като QS е бил осъден с влязла в сила присъда на една година и шест месеца лишаване от свобода в Румъния и тъй като въз основа на информацията, събрана чрез инструментите за взаимна правна помощ, е установено, че деянието, съставляващо първото престъпление, съставлява престъпление и по НК.
18 Освен това запитващата юрисдикция стига до извода, че в случая са се реализирали всички предпоставки по член 68, алинея 1 от НК за привеждане в изпълнение на първата присъда. Всъщност преди изтичането на свързания с тази присъда изпитателен срок QS е извършил друго умишлено престъпление, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.
19 Ето защо тази юрисдикция счита, че е длъжна да вземе предвид първата присъда и да постанови ефективното ѝ изпълнение в съответствие с член 8, алинея 2 във връзка с член 68, алинея 1 от НК. Според посочената юрисдикция обаче възниква въпросът дали член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675 допуска такова вземане предвид.
20 Запитващата юрисдикция поддържа, че тази разпоредба, както е тълкувана от Съда по-специално в решение от 21 септември 2017 г., Бешков (C‑171/16, EU:C:2017:710), изисква да не се извършва преразглеждане на решение, свързано с изпълнението на предишна присъда. Тя обаче счита, че настоящото дело се различава от делото, по което е постановено посоченото решение на Съда, тъй като евентуалната промяна на начина на изпълнение на първата присъда не е по усмотрение на тази юрисдикция, а произтича от законово задължение, предвидено в член 68, алинея 1 от НК.
21 При тези обстоятелства Районен съд Несебър решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 3, параграф 3 от Рамково решение [2008/675] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като чл. 68, ал. 1 от НК, тълкувана във връзка с чл. 8, ал. 2 от НК, която предвижда, че националният съд, сезиран с искане да приведе в изпълнение наказанието, наложено с предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, може за целта да промени начина на изпълнение на последното наказание, като постанови ефективното му изпълнение?“.
По преюдициалния въпрос
22 С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675 трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на съд на държава членка — сезиран с искане за привеждане в изпълнение на наказание, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок и което e наложено с влязла в сила предишна присъда, постановена в друга държава членка за различни деяния — да отмени това отлагане и да постанови ефективното изпълнение на това наказание.
23 Като начало следва да се провери дали такова искане попада в приложното поле на Рамково решение 2008/675.
24 В тази насока следва да се припомни, че съгласно член 1, параграф 1 от това рамково решение същото има за цел да определи условията, при които се вземат предвид предишните присъди, постановени в държава членка срещу лице, в хода на образувано в друга държава членка ново наказателно производство срещу същото лице за различни деяния (решение от 5 юли 2018 г., Lada, C‑390/16, EU:C:2018:532, т. 27 и цитираната съдебна практика). Следва да се отбележи също, че съгласно член 2 от посоченото рамково решение понятието „присъда“ се отнася до окончателно решение, издадено от наказателен съд, което установява вина за престъпление.
25 Както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 36 от заключението си, оттук следва, че Рамково решение 2008/675 трябва да се прилага към всяко новообразувано в една държава членка наказателно производство срещу лице, осъдено по-рано с влязла в сила присъда в друга държава членка за различни деяния.
26 Освен това от член 3, параграф 2 във връзка със съображения 2 и 7 от това рамково решение следва, че за целите на прилагането на посоченото рамково решение понятието „новообразувано наказателно производство“ включва досъдебната фаза, самото съдебно производство и изпълнението на присъдата (вж. в този смисъл решение от 5 юли 2018 г., Lada, C‑390/16, EU:C:2018:532, т. 29 и 30).
27 Ето защо Рамково решение 2008/675 се прилага не само за производствата, свързани с евентуалното определяне и установяване на вината на обвиняемия, но и за тези, свързани с изпълнението на наказанието, в които трябва да се вземе предвид наказанието, наложено с предишна присъда, която е постановена в друга държава членка и е влязла в сила (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2017 г., Бешков, C‑171/16, EU:C:2017:710, т. 28).
28 В настоящия случай споменатото в точка 15 от настоящото решение искане в главното производство е отправено в държава членка, а именно Република България, във връзка с лице, за което е налице първа влязла в сила присъда, постановена по-рано в друга държава членка, а именно Румъния.
29 Освен това, макар целта на това искане да е ефективното изпълнение на наложеното с първата присъда наказание, то е отправено заради постановяването в България на втора присъда срещу посоченото лице за различни деяния и е част от производство за изпълнение на втората присъда, в което трябва да се вземе предвид наказанието, наложено с първата, постановена в Румъния присъда.
30 Както отбелязва генералният адвокат в точка 40 от заключението си, всъщност видно от приложимото национално право, както е изложено в акта за преюдициално запитване, когато, както в настоящия случай, дадено лице, на което преди това е наложено — включително в друга държава членка — наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок, отново бъде осъдено на лишаване от свобода за умишлено престъпление, извършено през определения с първата присъда изпитателен срок, за целите на постановяването на новата присъда компетентният съд се произнася и по изпълнението на отложеното наказание, предвидено в първата присъда.
31 От гореизложеното следва, че искането в главното производство е част от новообразувано наказателно производство в една държава членка срещу лице, което е осъдено с влязла в сила присъда, постановена по-рано в друга държава членка за различни деяния, и следователно попада в приложното поле на Рамково решение 2008/675.
32 При това положение следва да се приеме, че с въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която позволява на съд на тази държава, сезиран — в новообразувано наказателно производство срещу лице, на което с влязла в сила присъда е наложено наказание, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок, като въпросната присъда е постановена по-рано в друга държава членка за различни деяния и все още не е изцяло изпълнена — с искане за привеждане в изпълнение на тази присъда, да отмени отлагането и да постанови ефективното изпълнение на наказанието.
33 В тази насока като начало е важно да се подчертае, че както се посочва в съображение 6 от въпросното рамково решение, то няма за цел изпълнение в една държава членка на съдебни решения, постановени в други държави членки. За сметка на това, както е видно от съображения 2 и 5—7 от него, целта му е всяка държава членка да гарантира, че предишните присъди, постановени в друга държава членка, имат правни последици, равностойни на тези, които пораждат присъдите на собствените ѝ съдилища съгласно националното право, за да може да се оцени криминалното досие на съответното лице, да се установи дали е налице повторно извършено престъпление, а също и да се определят съответният вид присъда и мерките по изпълнението ѝ (вж. в този смисъл решение от 15 април 2021 г., AV (Обща присъда), C‑221/19, EU:C:2021:278, т. 47—49 и цитираната съдебна практика).
34 В съответствие с тази цел член 3, параграф 1 от същото рамково решение във връзка със съображение 5 от него задължава държавите членки да гарантират, че в хода на новообразувано наказателно производство срещу определено лице постановените в друга държава членка предишни присъди срещу същото това лице за различни деяния, за които е получена информация по приложимите инструменти за взаимна правна помощ или при обмен на информация от криминални досиета, от една страна, ще се вземат предвид, доколкото съгласно националното законодателство се вземат предвид предишните национални присъди, и от друга страна, ще им се признават последици, равностойни на тези, които посоченото законодателство придава на последните присъди, независимо дали става въпрос за фактически последици, или за последици от процесуално или материалноправно естество (вж. в този смисъл решение от 15 април 2021 г., AV (Обща присъда), C‑221/19, EU:C:2021:278, т. 50 и цитираната съдебна практика).
35 Съгласно член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675 обаче вземането предвид в хода на новообразувани наказателни производства на предишни присъди, постановени в друга държава членка, не може да има за последствие намеса, отмяна или преразглеждане на тези предишни присъди или на каквото и да е друго решение, свързано с изпълнението им от държавата членка, провеждаща новообразуваното производство, които присъди трябва да се вземат предвид такива, каквито са постановени (решение от 15 април 2021 г., AV (Обща присъда), C‑221/19, EU:C:2021:278, т. 53 и цитираната съдебна практика).
36 В допълнение към тази разпоредба в член 3, параграф 4 от това рамково решение се уточнява, че член 3, параграф 1 от него не се прилага, доколкото, ако предишната присъда беше национална присъда на държавата членка, извършваща новообразуваното производство, вземането предвид на предишната присъда според националното право на тази държава членка би имало за последица намеса, отмяна или преразглеждане на предишната присъда или на каквото и да е решение, свързано с изпълнението ѝ.
37 За целите на прилагането на член 3, параграфи 3 и 4 от това рамково решение в съображение 14 от него се пояснява, че „[н]амесата по отношение на [присъда] или изпълнението [ѝ]“ включва в частност ситуациите, при които според вътрешното право на държавата членка, в която протича новообразуваното наказателно производство, наложеното с предишната присъда наказание следва да се поеме от или да се включи в друга санкция, която след това да бъде реално приложена, ако първата присъда още не е изпълнена или изпълнението ѝ не е прехвърлено в тази държава членка.
38 На първо място, в това отношение Съдът е постановил, че член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675 във връзка със съображение 6 от него трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че националният съд, сезиран в рамките на новообразувано наказателно производство, може да отмени отлагането на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено в друга държава членка с влязла в сила предишна присъда, която вече е изцяло изпълнена, и да замени това наказание с наказание лишаване от свобода, подлежащо на ефективно изпълнение. Всъщност отчитането на тази присъда при такива обстоятелства би довело до преразглеждане на начина на изпълнение на посочената присъда (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2017 г., Бешков, C‑171/16, EU:C:2017:710, т. 44—47).
39 Следователно, що се отнася до влязла в сила присъда за налагане на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок, която присъда е постановена по-рано в държава членка и е изцяло изпълнена, член 3, параграфи 3 и 4 от Рамково решение 2008/675 във връзка със съображения 6 и 14 от него не допуска национален съд да вземе предвид тази присъда по същия начин като национална присъда и да признае на първата присъда последици, равностойни на тези на националните присъди, когато съгласно приложимото национално право това би довело до отмяна на отлагането с изпитателен срок на изпълнението на наказанието, наложено с посочената присъда, и до замяна на това наказание с наказание лишаване от свобода, подлежащо на ефективно изпълнение.
40 На второ място, Съдът е уточнил, че вземането предвид на влязла в сила предишна присъда, която е постановена в друга държава членка и не е изцяло изпълнена, в хода на новообразувано наказателно производство срещу същото лице за различни деяния с оглед на налагането на общо наказание, което отчита наложеното с тази присъда, не води до намеса по отношение на посочената присъда или на каквото и да е друго решение, свързано с изпълнението ѝ, по смисъла на член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675 във връзка със съображение 14 от него, когато същата присъда е била предадена и призната в съответствие с Рамково решение 2008/909 за целите на изпълнението ѝ в държавата членка, в която протича новообразуваното наказателно производство (вж. в този смисъл решение от 15 април 2021 г., AV (Обща присъда), C‑221/19, EU:C:2021:278, т. 55 и 56).
41 Както подчертава генералният адвокат в точка 51 от заключението си, в тази насока следва да се отбележи, че що се отнася до влязла в сила присъда за налагане на наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок, като разглежданата в главното производство присъда, предаването на тази присъда на компетентния орган на държавата членка, в която протича новообразуваното наказателно производство, и признаването на посочената присъда от тази държава членка, се уреждат не от Рамково решение 2008/909, а от Рамково решение 2008/947 (вж. в този смисъл решение от 26 март 2020 г., A. P. (Пробационни мерки), C‑2/19, EU:C:2020:237, т. 59). Всъщност, както следва от член 1, параграф 3, буква а) от Рамково решение 2008/947, приложното поле на едното от тези две рамкови решения изключва приложното поле на другото.
42 Същевременно, съгласно член 14, параграф 1 от последното рамково решение една от последиците от признаването на присъда, с която се налага наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок, е именно да се предостави на компетентния орган на изпълняващата държава членка правомощието да приеме мерките относно първоначално постановеното отлагане, които изглеждат необходими, когато осъденото лице извърши ново престъпление, като в частност една от тези мерки е отмяна на отлагането (вж. в този смисъл решение от 26 март 2020 г., A. P. (Пробационни мерки), C‑2/19, EU:C:2020:237, т. 47—49).
43 Ето защо, досежно влязла в сила присъда за налагане на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок, която присъда е била постановена по-рано в държава членка и не е изцяло изпълнена, само ако тази присъда е била предадена и призната в съответствие с Рамково решение 2008/947, член 3, параграфи 3 и 4 във връзка със съображения 6 и 14 от Рамково решение 2008/675 допуска национален съд да вземе предвид тази присъда по същия начин като национална присъда и да признае на посочената присъда последици, равностойни на тези на националните присъди, когато това вземане предвид води до отмяна на отлагането на изпълнението на това наказание и до постановяване на ефективното му изпълнение. Всъщност само в такава хипотеза вземането предвид на същата присъда не би довело до намеса по отношение на решенията, свързани с изпълнението ѝ, по смисъла на посочената разпоредба.
44 В настоящия случай от акта за преюдициално запитване е видно, от една страна, че след като в Румъния му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от две години, изтичащ на 24 юни 2021 г., QS е извършил на 1 септември 2020 г., тоест по време на предвидения в първата присъда изпитателен срок, второ престъпление, за което е бил осъден в България. От това следва, че първата присъда не е била изцяло изпълнена към датата на извършване на второто престъпление.
45 От друга страна, според запитващата юрисдикция вземането предвид в рамките на главното производство на първата присъда по същия начин като национална присъда и признаването на тази присъда на последици, равностойни на тези на националните присъди, би довело в съответствие с националното право, така както е тълкувано от тази юрисдикция, до това тя да бъде задължена да отмени отлагането с изпитателен срок и да постанови ефективното изпълнение на посочената присъда.
46 В съответствие с посоченото в точка 43 от настоящото решение обаче, първата присъда може да бъде взета предвид само когато е предадена и призната за целите на изпълнението ѝ в държавата членка, в която протича новообразуваното наказателно производство — в случая в България — при спазване на условията, предвидени в Рамково решение 2008/947.
47 От акта за преюдициално запитване обаче по никакъв начин не личи, че споменатият в точка 12 от настоящото решение акт на Curtea de Apel Cluj (Апелативен съд Клуж) е бил предаден в приложение на това рамково решение на компетентните български органи с оглед на признаването му и на надзора върху предвидените в него пробационни мерки, като запитващата юрисдикция все пак следва да провери това.
48 Уместно е да се добави още, че в тази насока е без значение изтъкнатото от запитващата юрисдикция обстоятелство, че такава намеса по отношение на начина на изпълнение на наказанието, наложено с така постановената първа присъда, не е резултат от преразглеждане на тази присъда по инициатива на тази юрисдикция или на осъдения, а произтича — в съответствие с българския закон — от отчитането на посочената присъда като все едно постановена от българските съдилища. Всъщност достатъчно е да се отбележи, че националният съд не може да отчита по този начин влязла в сила предишна присъда, постановена в друга държава членка, извън хипотезите, които са предвидени в Рамково решение 2008/947.
49 По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която позволява на съд на тази държава, сезиран — в новообразувано наказателно производство срещу лице, на което с влязла в сила присъда е наложено наказание, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок, като въпросната присъда е постановена по-рано в друга държава членка за различни деяния и все още не е изцяло изпълнена — с искане за привеждане в изпълнение на тази присъда, да отмени отлагането и да постанови ефективното изпълнение на наказанието, при условие че посочената присъда е предадена и призната в държавата членка, в която протича новообразуваното наказателно производство, в съответствие с Рамково решение 2008/947.
По съдебните разноски
50 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
Член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година за вземане предвид присъдите, постановени в държавите — членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства
трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска правна уредба на държава членка, която позволява на съд на тази държава, сезиран — в новообразувано наказателно производство срещу лице, на което с влязла в сила присъда е наложено наказание, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок, като въпросната присъда е постановена по-рано в друга държава членка за различни деяния и все още не е изцяло изпълнена — с искане за привеждане в изпълнение на тази присъда, да отмени отлагането и да постанови ефективното изпълнение на наказанието, при условие че посочената присъда е предадена и призната в държавата членка, в която протича новообразуваното наказателно производство, в съответствие с Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции.
Подписи