Дело C‑416/17
Европейска комисия
срещу
Френска република
„Неизпълнение на задължения от държава членка — Членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС и член 267, трета алинея ДФЕС — Верижно данъчно облагане — Различно третиране в зависимост от държавата членка, в която е установено непрякото дъщерно дружество — Възстановяване на недължимо внесена удръжка върху доходите от капитали — Изисквания за доказателствата, обосноваващи това възстановяване — Пределен размер на правото на възстановяване — Дискриминация — Национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция — Задължение да се отправи преюдициално запитване“
Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 4 октомври 2018 г.
1. Свобода на установяване — Свободно движение на капитали — Ограничения — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Възможност за дружество майка да приспада от удръжката върху доходите от капитали, дължима при разпределяне на дивиденти, данъчния кредит, свързан с дивидентите от дъщерно дружество, установено в държава членка — Отказ да се признае тази възможност, когато дивидентите са от непряко дъщерно дружество, установено в друга държава членка — Недопустимост
(членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС)
2. Свобода на установяване — Свободно движение на капитали — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Възстановяване на дружество майка на суми, което може да гарантира прилагането на един и същ режим на данъчно облагане спрямо дивидентите, разпределяни от негови дъщерни дружества, установени в една държава членка, и тези, разпределяни от дъщерните му дружества, установени в други държави членки — Възстановяване, обусловено от представянето от дружеството майка на доказателства относно данъчната ставка и размера на данъка, платен от последните дъщерни дружества — Допустимост — Условия
(членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС)
3. Свобода на установяване — Свободно движение на капитали — Ограничения — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Възстановяване на дружество майка на суми, което може да гарантира прилагането на един и същ режим на данъчно облагане спрямо дивидентите, разпределяни от негови дъщерни дружества, установени в една държава членка, и тези, разпределяни от дъщерните му дружества, установени в други държави членки — Пределен размер на правото на възстановяване — Възстановяване на удръжката върху доходите от капитали в размер, равен на половината от сумата на дивидентите, получени от местно дъщерно дружество — Възстановяване на удръжката върху доходите от капитали в размер, равен на една трета от сумата на дивидентите, получени от чуждестранно дъщерно дружество — Национална система, позволяваща да се постигне равностойно данъчно третиране на посочените дивиденти — Допустимост
(членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС)
4. Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Въпроси за тълкуване — Задължение за отправяне на запитване — Обхват — Задължение за отправяне на запитване в случай на основателно съмнение — Национална юрисдикция, която е стигнала до извод, че не е налице основателно съмнение — Тълкуване на разпоредбите на правото на Съюза в противоречие с тълкуването от Съда на посочените разпоредби в производство по иск за неизпълнение на задължения — Неизпълнение на задължения от държава членка
(член 267, трета алинея ДФЕС)
1. Отказът при изчисляването на възстановяваната удръжка върху доходите от капитали, внесена от местно дружество при разпределяне на дивиденти, изплатени от чуждестранно дружество посредством чуждестранно дъщерно дружество, да се вземе предвид данъчното облагане, приложено към това второ дружество върху печалбата, от която са разпределени тези дивиденти, въпреки че националният механизъм за предотвратяване на икономическото двойно данъчно облагане позволява, в случай на чисто вътрешна верига на капиталово участие, да се неутрализира облагането на разпределените от дружество дивиденти, приложено на всяко ниво по тази верига на капиталово участие, представлява неизпълнение на задълженията по членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС.
В това отношение, въпреки че правото на Съюза не установява общи критерии за разпределяне на правомощията между държавите членки по отношение на премахването на двойното данъчно облагане в рамките на Съюза, и въпреки че всяка държава членка остава свободна да организира своя режим на облагане на разпределените печалби, доколкото в този режим няма забранена от Договора за функционирането на ЕС дискриминация, положението на дружество акционер, получаващо дивиденти с чуждестранен произход, е сравнимо с това на дружество акционер, получаващо дивиденти с национален произход, доколкото и в двата случая е възможно да се стигне по принцип до верижно данъчно облагане на реализираните печалби.
Членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС установяват задължение за държавата членка, в която съществува система за предотвратяване на икономическото двойно данъчно облагане, при дивиденти, изплатени на местни лица от местни дружества, да предостави равностойно третиране на дивидентите, изплатени на местни лица от чуждестранни дружества, освен ако тази разлика в третирането може да се обоснове с императивни съображения от общ интерес.
(вж. т. 35—37 и 46; т. 1 от диспозитива)
2. Що се отнася до доказването от чуждестранно дъщерно дружество за плащането на данък върху разпределените дивиденти, фактът, че дружество майка, което иска възстановяване на удръжка върху доходите от капитали, не е освободено от задължението да представи доказателства, за които е изтекъл законоустановеният срок за съхранение по националното право, не може да представлява нарушение на принципа на ефективност, при положение че това задължение не обхваща срок, който надхвърля значително законоустановения срок за съхранението на административните и счетоводните документи.
Всъщност спазването на принципа на ефективност предполага изискваните доказателства да могат да позволят на данъчните власти на държавата членка по облагане да провери по ясен и точен начин дали са изпълнени условията за получаване на данъчно предимство.
Освен това представянето за всеки дивидент на данни относно действително приложената данъчна ставка и размера на действително платения данък върху печалбите, реализирани от чуждестранни дъщерни дружества, установени в други държави членки, може да бъде изисквано само при условие че не се окаже практически невъзможно или прекомерно трудно да се представи доказателство за плащането на данъка от дъщерните дружества, установени в другите държави членки, по-специално предвид разпоредбите в законодателството на тези държави членки, отнасящи се до предотвратяването на двойното данъчно облагане и осчетоводяването на корпоративния данък, който трябва да се внесе, както и до съхраняването на административните документи.
В това отношение искането за представяне на посочените данни трябва да бъде направено през законоустановения срок за съхранението на административните и счетоводните документи, предвиден в законодателството на държавата членка по установяване на дъщерното дружество, без обаче изтичането на законоустановения срок за съхранението на документите да освобождава дружество, което е подало жалба по административен ред, от задължението да разполага с всички данни, с които може да се докаже основателността на неговото искане.
(вж. т. 73—76, 78 и 80)
3. Система за предотвратяване на икономическото двойно данъчно облагане, при действието на която данъчният кредит, предоставен на дружество, разпределящо дивиденти, получени от местно дъщерно дружество, винаги е равен на половината от сумата на тези дивиденти, докато ограничаването на подлежащата на възстановяване удръжка върху доходите от капитали в случай на разпределяне на дивиденти от чуждестранно дъщерно дружество, е определено до пределен размер от една трета от сумата на тези дивиденти, не представлява дискриминация.
Всъщност, ако от съдебната практика произтича, че правото на Съюза налага на държава членка, която е въвела система за предотвратяване на икономическото двойно данъчно облагане на дивиденти, изплащани на местни лица от местни дружества, да осигури равно третиране на дивидентите, изплащани на местни лица от чуждестранни дружества, това право не налага на държавите членки да третират по-благоприятно данъчнозадължените лица, инвестирали в чуждестранни дружества, отколкото тези, които са инвестирали в местни дружества, и не може да задължи тази държава членка да предоставя данъчен кредит за данъчното облагане, приложено в друга държава членка върху разпределената печалба, който да превишава размера на данъка, произтичащ от прилагането на нейното собствено данъчно законодателство.
При това положение, след като в крайна сметка ограничението при възстановяването на удръжката на дружеството майка до пределния размер от една трета от разпределените дивиденти дава възможност да се избегне икономическото двойно данъчно облагане на разпределената печалба подобно на възстановяването, което винаги е равно на половината от сумата на дивидентите, получени от местно дъщерно дружество, посоченият пределен размер позволява да се премахне разликата в третирането между тези дивиденти и дивидентите от местно дъщерно дружество.
(вж. т. 89, 91, 95 и 96)
4. Не е изпълнила задълженията си по член 267, трета алинея ДФЕС държавата членка, чиято юрисдикция, решенията на която не подлежат на обжалване съгласно националното право, е пропуснала да сезира Съда в съответствие с процедурата, предвидена в член 267, трета алинея ДФЕС, за да прецени дали при изчисляването на възстановяваната удръжка върху доходите от капитали, внесена от местно дружество при разпределянето на дивиденти, изплатени от чуждестранно дружество посредством чуждестранно дъщерно дружество, е трябвало да се откаже да се вземе предвид данъчното облагане, приложено към това второ дружество върху печалбата, от която са разпределени тези дивиденти, въпреки че тълкуването на разпоредбите на правото на Съюза, възприето в съдебната практика на тази държава членка, не е толкова очевидно, че да не оставя място за никакво основателно съмнение.
В това отношение съществуването на такава възможност следва да бъде преценявано с оглед на специфичните характеристики на правото на Съюза, особените трудности при неговото тълкуване и риска от различия в съдебните актове в рамките на Съюза. Разрешението, възприето от национална юрисдикция и основаващо се на тълкуване на разпоредбите на правото на Съюза, което е в противоречие с тълкуването на тези разпоредби в производство по иск за установяване на неизпълнение на задължения, предполага, че наличието на основателно съмнение по отношение на това тълкуване не може да бъде изключено към момента, в който националната юрисдикция се е произнесла. Когато посочената преценка позволява да се констатира наличието на такова съмнение, националната юрисдикция, чиито решения не подлежат на съдебно обжалване съгласно националното право, следва да отправи преюдициално запитване до Съда относно риска от неправилно тълкуване на правото на Съюза.
(вж. т. 110 и 112—114; т. 2 от диспозитива)