Дело T‑340/14
Andriy Klyuyev
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Замразяване на средства — Списък на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилага замразяването на финансови средства и икономически ресурси — Включване на името на жалбоподателя — Право на защита — Задължение за мотивиране — Правно основание — Право на ефективна съдебна защита — Неспазване на критериите за включване в списъка — Явна грешка в преценката — Право на собственост — Право на добро име“
Решение на Общия съд (девети разширен състав) от 15 септември 2016 г. ?II — 0000
Резюме — Решение на Общия съд (девети разширен състав) от 15 септември 2016 г.
1. Европейски съюз — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Обхват на контрола — Доказване на основателността на мярката — Задължение на компетентния орган на Съюза да докаже при оспорване основателността на съображенията срещу засегнатите лица или образувания
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Решение 2014/119/ОВППС на Съвета; Регламент № 208/2014 на Съвета)
2. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Решение за замразяване на средства — Право на защита — Съобщаване на уличаващите доказателства — Последващо решение, което оставя името на жалбоподателя в списъка на лицата, за които се отнасят тези мерки — Приемане на това решение въз основа на нови доказателства, които не са били посочени в първоначалното решение — Нарушение на правото на защита и правото на ефективна съдебна защита — Липса
(член 41, параграф 2, буква а) и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Решение 2014/119/ОВППС на Съвета, изменено с Решения 2015/143/ОВППС и 2015/364/ОВППС; Регламент № 208/2014 на Съвета, изменен с Регламенти 2015/138 и 2015/357)
3. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Ограничителни мерки, приети спрямо определени лица и образувания с оглед на положението в Украйна — Замразяване на средствата на лицата, присвоили държавни средства — Решение, което се вписва в известен на заинтересованото лице контекст, позволяващ му да разбере обхвата на приетата спрямо него мярка — Допустимост на кратки мотиви — Граници — Мотиви, които не могат да имат обща и шаблонна формулировка
(член 296 ДФЕС; член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз; Решение 2014/119/ОВППС на Съвета, изменено с Решения 2015/143/ОВППС и 2015/364/ОВППС; Регламент № 208/2014 на Съвета, изменен с Регламенти 2015/138 и 2015/357)
4. Право на Европейския съюз — Ценности и цели на Съюза — Ценности — Зачитане на правовата държава — Правова държава — Понятие
(членове 2 ДЕС и 49 ДЕС)
5. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети спрямо определени лица и образувания с оглед на положението в Украйна — Замразяване на средствата на лицата, отговорни за присвояване на финансови средства на украинската държава — Присвояване на държавни средства — Понятие — Присвояване на публични финансови средства или активи, което може да накърни институционалните и правни основи на Украйна и правовата държава в тази страна
(член 1, параграф 1, буква а) от Решение 2014/119/ОВППС на Съвета, изменено с Решение 2015/143/ОВППС)
6. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети спрямо определени лица и образувания с оглед на положението в Украйна — Замразяване на средствата на лицата, присвоили държавни средства — Ограничение на правото на собственост — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса — Нарушение на правото на добро име — Липса
(член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Решение 2014/119/ОВППС на Съвета, изменено с Решения 2015/143/ОВППС и 2015/364/ОВППС; Регламент № 208/2014 на Съвета, изменен с Регламенти 2015/138 и 2015/357)
1. Макар Съветът да разполага с широка свобода на преценка, що се отнася до общите критерии, които трябва да се вземат предвид при приемането на ограничителни мерки, ефективността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква при проверката на законосъобразността на съображенията, на които се основава решението за включването или оставянето на името на дадено лице в списък на лицата, обект на ограничителни мерки, съдът на Съюза да се увери, че това решение, което за посоченото лице е индивидуален акт, почива на достатъчно солидни факти Това предполага проверка на фактическите твърдения в изложението на основанията на посоченото решение, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната правдоподобност на посочените основания, а да обхване и въпроса дали тези основания или поне едно от тях, считано само по себе си за достатъчно, за да обоснове решението, са подкрепени от достатъчно точно изложени конкретни факти.
В това отношение образуването на съдебно производство по смисъла на националния наказателно-процесуален кодекс и евентуалното постановяване на охранителни мерки на национално равнище могат да са важни обстоятелства, релевантни за да се установи дали са налице деянията, които обосновават приемането на ограничителни мерки на равнището на Съюза, и за да се прецени необходимостта от приемането на такива мерки, за да се гарантира ефект от действията на националните власти. Това обаче не променя факта, че приемането на ограничителните мерки е от компетентността на Съвета, който сам решава дали е необходимо и целесъобразно да приеме такива мерки в светлината на целите на общата външна политика и политика на сигурност, независимо дали има искане на властите на третата държава в този смисъл и независимо какви други мерки те евентуално са предприели на национално равнище, стига да се основе на солидни факти.
Освен това в случай на оспорване компетентният орган на Съюза е този, който трябва да докаже правилността на мотивите си по отношение на съответното лице, и не е нужно това лице да доказва отрицателен факт, а именно че тези мотиви са неправилни.
(вж. т. 36, 44, 99, 119 и 120)
2. Правото на защита, което е закрепено в член 41, параграф 2, буква a) от Хартата на основните права на Европейския съюз, на която Договорът за ЕС признава същата юридическа сила като на Договорите, включва правото на изслушване и правото на достъп до преписката, докато правото на ефективна съдебна защита, което е закрепено в член 47 от Хартата, изисква заинтересованото лице да може да се запознае с мотивите за взетото по отношение на него решение. Оттук следва, че при приемането на решение за оставяне на името на дадено лице, образувание или орган в списък на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат ограничителни мерки, Съветът трябва да спазва правото на предварително изслушване на това лице, образувание или орган, когато в решението за оставянето на името му в списъка се основава на нови доказателства, тоест на доказателства, които не са били посочени в първоначалното решение за включването му в списъка.
Когато обаче жалбоподателят е получил достъп до информацията и доказателствата, които са дали основание на Съвета да остави в сила ограничителните мерки спрямо него, и е имал възможност своевременно да представи становище, не може да се заключи, че е налице нарушение на правото на жалбоподателя на защита и правото му на ефективна съдебна защита.
(вж. т. 55, 56, 59 и 61)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 65—71)
4. Зачитането на правовата държава е една от фундаменталните ценности, на които се основава Съюзът, както следва от член 2 ДЕС, а също и от преамбюла на Договора за ЕС и на Хартата на основните права на Европейския съюз. Зачитането на правовата държава освен това е едно от предварителните условия за присъединяване към Съюза съгласно член 49 ДЕС. Понятието за правова държава е споменато — но с различния термин „върховенство на закона“ — и в преамбюла на Европейската конвенция за правата на човека.
Практиката на Съда и на Европейския съд по правата на човека, както и документите, изготвени в Съвета на Европа посредством Европейската комисия за демокрация чрез право, осигуряват неизчерпателен списък на принципите и нормите, които могат да се включват в понятието за правова държава. Сред тях са принципите на законност, правна сигурност и забрана за произвол на изпълнителната власт, независимост и безпристрастност на съда, ефективен съдебен контрол, в това число за спазване на основните права, и равенство пред закона. Освен това в контекста на външната дейност на Съюза някои правни актове, например Регламент № 1638/2006 за определяне на общи разпоредби относно установяване на Европейски инструмент за съседство и партньорство, посочват и борбата срещу корупцията като принцип, попадащ в обхвата на понятието за правова държава.
(вж. т. 87 и 88)
5. Макар че не е изключено някои деяния, свързани с присвояване на публични средства, да са годни да накърнят правовата държава, не може да се приеме, че всяко присвояване на публични средства, извършено в трета страна, оправдава намеса на Съюза с цел утвърждаване и подкрепа на правовата държава в тази страна в рамките на правомощията на Съюза в областта на общата външна политика и политика на сигурност. За да може да се установи, че присвояването на публични средства е годно да оправдае действия на Съюза в областта на посочената политика въз основа на целта за утвърждаване и подкрепа за правовата държава, трябва най-малкото съответните деяния да са годни да накърнят институционалните и правни основи на съответната страна.
Критерий за вписване като предвидения в член 1, параграф 1, буква а) от Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна, изменено с Решение 2015/143/ОВППС, а именно дали за съответните лица е установено, че са отговорни за присвояването на средства на украинската държава, може да се разглежда като съвместим с правния ред на Съюза само доколкото е възможно да се разбира в смисъл, съвместим с изискванията на нормите от по-висок ранг, с които трябва да е съобразен, и по-точно с целта за утвърждаване и подкрепа на правовата държава в Украйна. Това тълкуване позволява да се зачете широката свобода на преценка, с която разполага Съветът за определянето на общите критерии за вписване, а същевременно гарантира и по принцип пълен контрол за законосъобразност на актовете на Съюза от гледна точка на основните права. Ето защо този критерий трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася не абстрактно до всеки акт на присвояване на публични финансови средства, а по-скоро до деянията по присвояване на публични финансови средства или активи, които предвид размера или вида на присвоените средства или активи или предвид контекста на извършването им са най-малкото годни да накърнят институционалните и правни основи на Украйна, по-конкретно принципите на законност, забрана за произвол на изпълнителната власт, ефективен съдебен контрол и равенство пред закона, и в крайна сметка да накърнят правовата държава в тази страна. Така тълкуван, критерият за вписване е съвместим със и пропорционален на релевантните цели на Договора за ЕС.
(вж. т. 89—91)
6. Вж. текста на решението.
(вж. т. 130—135)