Съединени дела T‑479/11 RENV и T‑157/12 RENV
Френска република и IFP Énergies nouvelles
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (осми състав) от 5 октомври 2020 година
„Държавни помощи — Научни изследвания в областта на петролните залежи — Схема за помощ, приведена в действие от Франция — Имплицитна неограничена държавна гаранция, предоставена на IFPEN посредством даването на статут на EPIC — Предимство — Презумпция за съществуването на предимство — Пропорционалност“
1. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимство на получателите — Държавна гаранция в полза на предприятие, спрямо което не се прилагат обичайните производства по оздравяване и ликвидация — Задължение на Комисията да докаже наличието на предимство — Преценка с оглед на всички релевантни обстоятелства — Презумпция за предимство в отношенията между предприятието, получило тази гаранция, и неговите доставчици и клиенти — Условия — Предварителна проверка за наличие на пазарни условия, които обосновават предположението за предимство, аналогично на съществуващото в отношенията на предприятието получател с банковите и финансовите институции — Липса
(вж. т. 74, 75, 82, 83, 87—92 и 94—104)
2. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимство на получателите — Държавна гаранция в полза на предприятие, спрямо което не се прилагат обичайните производства по оздравяване и ликвидация — Доказване на наличието на предимство посредством презумпция за подобряване на финансовото положение на това предприятие — Оборване на посочената презумпция — Условия — Доказване на липса на действително икономическо предимство в миналото и в бъдеще
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 77, 124—132 и 140—151)
3. Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията — Преценка на законосъобразността в зависимост от наличната информация към момента на приемане на решението
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 132 и 133)
4. Помощи, предоставяни от държавите — Административно производство — Задължения на Комисията — Надлежно и безпристрастно разглеждане — Вземане предвид на възможно най-пълната и надеждна информация — Обхват на задължението
(член 107, параграф 2 ДФЕС)
(вж. т. 134—143)
5. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Решение, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар при определени условия — Нарушение на принципа на пропорционалност
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 202—207)
Резюме
Institut français du pétrole, понастоящем IFP Énergies nouvelles (наричана по-нататък „IFPEN“), е френска публичноправна организация, на която са възложени научноизследователски и развойни дейности, обучение, както и задачи във връзка с информация и документация. До 2006 г. IFPEN е учредена под формата на частноправно юридическо лице, поставено под икономическия и финансов контрол на френското правителство. През 2006 г. IFPEN е преобразувана в публичноправно юридическо лице, а именно публичноправна организация с промишлен и търговски характер (EPIC).
През 2011 г.(1) Европейската комисия приема, че предоставянето на този статут е довело до предоставяне на IFPEN на неограничена държавна гаранция за всички нейни дейности. От това Комисията прави извода, че покритието с тази гаранция на икономическите дейности на IFPEN (като тези по трансфер на технологии и научни изследвания по договор) представлява държавна помощ. Всъщност Комисията приема, че IFPEN извлича икономическо предимство от имплицитната неограничена държавна гаранция не само в рамките на отношенията ѝ с банковите и финансовите институции, но и в отношенията ѝ с нейните доставчици и клиенти. Според Комисията това предимство е избирателно, доколкото конкурентите на IFPEN, към които се прилагат производствата за установяване на неплатежоспособност по общия правен режим, не са се ползвали от подобна държавна гаранция. Комисията обаче стига до извода, че при спазване на определени условия предоставената по този начин държавна помощ може да се счита за съвместима с вътрешния пазар.
Френската република и IFPEN сезират Общия съд на Европейския съюз с искане за отмяна на обжалваното решение. С първоначалното съдебно решение от 26 май 2016 г.(2) Общият съд уважава частично жалбите и отменя обжалваното решение в частта, в която квалифицира като държавна помощ гаранцията, произтичаща от статута на EPIC на IFPEN. В първоначалното съдебно решение Общият съд е приел, че за да докаже наличието на икономическо предимство в полза на IFPEN що се отнася до отношенията ѝ с нейните доставчици и клиенти, Комисията не може да прибегне до установената от Съда(3) презумпция за съществуване на икономическо предимство, предоставено на EPIC чрез свързаната с нейния статут имплицитна неограничена държавна гаранция. Освен това Общият съд е приел, че в отношенията на IFPEN с банковите и финансовите институции посочената презумпция е оборена, тъй като през разглеждания в обжалваното решение период IFPEN не е получило предимство под формата на по-изгодни условия за кредитиране. В това отношение Общият съд приема също че след като е оборена за разглеждания в решението период, презумпцията не може да бъде изтъквана в бъдеще без съществена промяна на обстоятелствата, при които е била оборена.
Сезиран от Комисията с искане за отмяна на първоначалното съдебно решение, Съдът постановява в решението си в производството по обжалване(4), че Общият съд не е определил правилно обхвата на презумпцията за икономическо предимство. Най-напред, обстоятелството, че получателят на такава гаранция не е извлякъл в миналото никакво реално икономическо предимство от статута си на EPIC, не е достатъчно само по себе си, за да обори презумпцията за съществуване на предимство. Според Съда тази оборима презумпция може да бъде оборена само доколкото е доказано, че EPIC не е получила в миналото и по всяка вероятност няма да получи в бъдеще каквото и да било реално икономическо предимство от тази гаранция. По-нататък Съдът приема, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че презумпцията за предимство е ограничена до отношенията, които предполагат финансиране, и по-специално до отношенията между EPIC и банковите и финансовите институции. Съдът обаче уточнява, че тази презумпция не може да се приложи автоматично към отношенията на EPIC с нейните доставчици и клиенти, без преди това да се провери дали с оглед на поведението на тези участници на пазара предимството, което организацията може да извлече, е сходно с предимството, което тя извлича от отношенията си с банковите и финансовите институции, което Комисията следва да провери.
С решението си от 5 октомври 2020 г., постановено след връщане на делото от Съда, Общият съд отменя частично обжалваното решение, тъй като не е доказало наличието на предимство, което IFPEN е могла да извлече от държавната гаранция при отношенията ѝ с нейните доставчици и клиенти, поради което задълженията, наложени за осигуряване на съвместимост, са приети за непропорционални.
Общият съд припомня, че в съответствие с решението в производството по обжалване, за да приложи презумпцията за предимство в отношенията на EPIC с нейните доставчици и клиенти, Комисията е длъжна да провери дали поведението на доставчиците и на клиентите на пазара оправдава предположение за предимство, аналогично на това, която се установява в отношенията на EPIC с банковите и финансовите институции. Общият съд обаче констатира, че Комисията не е извършила тази предварителна проверка. От една страна, що се отнася до отношенията между IFPEN и нейните доставчици, Комисията признава, че обжалваното решение не съдържа доказателства за предимство, аналогично на съществуващото в отношенията между IFPEN и банковите и финансовите институции. От друга страна, що се отнася до отношенията между IFPEN и клиентите ѝ, Общият съд отбелязва, че Комисията е използвала хипотетични съображения и не е разгледала предварително икономическия и правен контекст, който би позволил да се приеме за правдоподобно предположението за предимство в отношенията на IFPEN с нейните клиенти, аналогично на това, което съществува в отношенията на тази EPIC с банковите и финансовите институции. Поради това Общият съд приема, че Комисията не е изпълнила задължението си да представи доказателства за наличието на държавна помощ, що се отнася до отношенията между IFPEN и нейните доставчици и клиенти. Предвид тази констатация се приема, че наложеното на IFPEN задължение, с оглед на проверката на съвместимостта на помощи, чието съществуване не е доказано, да представя годишно на Комисията данни относно стойностите на придобитите от нейните доставчици активи и на икономическите дейности, осъществени с нейните клиенти, не е нито подходящо, нито необходимо за постигането на целите, преследвани с правната уредба относно държавните помощи. Поради това Общият съд уважава частично правното основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност.
За сметка на това, според Общия съд Комисията основателно е приела, че гаранцията, с която се ползва IFPEN поради статута си на EPIC, предоставя икономическо предимство, що се отнася до отношенията ѝ с банковите и финансовите институции. В това отношение Общият съд отбелязва, че макар презумпцията за предимство да е оборена за миналото, Френската република и IFPEN не са успели да оборят тази презумпция за в бъдеще, както се изисква съгласно решението в производството по обжалване, поради недопустимостта на изтъкнатите от тях доводи. Всъщност тези доводи се отнасят до информация, която е трябвало да бъде съобщена на Комисията в хода на официалната процедура по разследване, както и до информация относно обстоятелства, настъпили след приемането на обжалваното решение.