ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
7 декември 2011 година
Дело T‑274/11 P
VE
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Договорно наети служители — Надбавка за експатриране — Условия, предвидени в член 4 от приложение VII към Правилника — Понятие за обичайно местопребиваване — Изопачаване на фактите — Отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна жалба“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 15 март 2011 г. по дело VE/Комисия (F‑28/10), с която се иска отмяната на това решение
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда VE да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати тези, които са направени от Комисията във връзка с настоящото производство.
Резюме
1. Обжалване — Правни основания — Неправилна преценка на фактитe — Недопустимост — Контрол на Общия съд върху преценката на доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата
(член 256 ДФЕС; член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда)
2. Обжалване — Правни основания — Непълнота на мотивите — Използване от Съда на публичната служба на имплицитни мотиви — Допустимост — Условия
(член 256 ДФЕС; член 36 от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение I към него)
1 Единствено съдът в първоинстанционното производство е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него доказателства по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Следователно, освен в случай на изопачаване на представените пред първоинстанционния съд доказателства, преценката от него на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Общия съд. Подобно изопачаване трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата.
(вж. точка 18)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 8 септември 2008 г., Kerstens/Комисия, T‑222/07 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑37 и II‑Б‑1‑267, точки 60—62 и цитираната съдебна практика
2 Задължението на Съда на публичната служба за мотивиране на решенията по силата на член 36 от Статута на Съда и на член 7, параграф 1 от приложение I към този Статут не му налага да прави изложение, в което да разгледа изчерпателно и да посочи едно по едно всички представени от страните по спора съображения. Следователно мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които са взети въпросните мерки, а на Общия съд — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя съдебен контрол.
(вж. точка 34)
Позоваване на:
Общ съд — 2 юли 2010 г., Lafili/Комисия, T‑485/08 P, точка 72 и цитираната съдебна практика