Жалба, подадена на 27 май 2011 г. - TF1/Комисия

(Дело T-275/11)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Télévision française 1 (TF1) (Boulogne Billancourt, Франция) (представители: J.-P. Hordies и C. Smits, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да приеме, че жалбата му е допустима и основателна;

на основание член 64, параграф 3, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд да предприеме процесуално организационни действия като разпореди да бъдат представени документите, които Комисията е използвала, за да стигне до извода, че финансирането с публични ресурси е пропорционално и прозрачно, а именно, докладите за прилагане на членове 2 и 3 от постановлението за бюджетните години 2007 и 2008 и проектодоклада, предвиден в член 2 за 2009 г., както и поверителния вариант на обжалваното решение,

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба се цели отмяната на решение 2011/140/ЕС на Комисията от 20 юли 2010 г., с което е обявена за съвместима с вътрешния пазар държавната помощ под формата на годишна бюджетна субсидия, която френските власти възнамеряват да отпуснат в полза на France Télévisions.

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага три правни основания.

Първото правно основание е изведено от неправилното тълкуване на задължителната връзка по предназначение между предвидените в реформата на публичния аудиовизуален сектор нови такси и финансирането на France Télévisions. Жалбоподателят сочи данни, които дават основание да се заключи, че между таксата за излъчване на рекламни съобщения и таксата върху електронните съобщения, от една страна, и бюджетните субсидии, отпуснати на France Télévisions, от друга страна, съществува задължителна връзка по предназначение, както от правна страна, като се вземат предвид всички относими национални разпоредби, така и от икономическа гледна точка, като се вземе предвид механизма за определяне на размера на помощта, равнището на таксата и нейното ефективно използване.

Второто правно основание е изведено от свързаната с механизма на финансиране на France Télévisions опасност от свръхкомпенсация. Жалбоподателят упреква Комисията, от една страна, за това, че тъй като не е имал достъп до няколко административни документа, той нямало да бъде в състояние да упражни ефективно правото си на съдебна защита и, от друга страна, за това, че когато изследвала законосъобразността на спорната мярка Комисията тълкувала неправилно член 106, параграф 2, ДФЕС като не взела предвид условието за икономическа ефективност при осъществяването на обществената услуга.

Третото правно основание е изведено от обстоятелството, че не са взети предвид други норми от ДФЕС и от вторичното право. Жалбоподателят изтъква, първо, че таксата върху електронните съобщения противоречи на член 110 ДФЕС, второ, че спорните такси представляват ограничаване на свободното предоставяне на услуги и на свободата на установяване, тъй като натрупването на специфични такси върху секторите на радиоразпространението и далекосъобщенията ограничава значително възможността за операторите от сферата на радио и телевизионното разпространение и на далекосъобщенията да упражняват стопанските си дейности във Франция и трето, че спорната мярка противоречи на Директива 2002/20 от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги, доколкото тя въвежда такса в тежест на операторите на далекосъобщителни мрежи и услуги, които не спазват предвидените в директивата условия.

____________