Дело T‑306/11
Schwenk Zement KG
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Административно производство — Решение, изискващо предоставянето на информация — Необходим характер на поисканата информация — Задължение за мотивиране — Пропорционалност“
Резюме — Решение на Общия съд (седми състав) от 14 март 2014 г.
1. Конкуренция — Административно производство — Исканe за информация — Посочване на правното основание и целта на искането — Обхват — Нарушение на задължението за мотивиране — Липса
(член 101 ДФЕС; член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
2. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Възможност за съответното предприятие да се позове на тези права в пълен обем единствено след изпращане на изложението на възраженията
(член 101 ДФЕС; Регламент № 1/2003 на Съвета)
3. Конкуренция — Административно производство — Исканe за информация — Посочване на правното основание и целта на искането — Изискване за необходима връзка между исканите сведения и търсеното нарушение — Свобода на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Обхват
(член 101 ДФЕС; член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
4. Конкуренция — Административно производство — Исканe за информация — Способи — Избор между обикновено искане за предоставяне на информация и решение — Спазване на принципа на пропорционалност — Съдебен контрол
(член 101 ДФЕС; член 18, параграфи 1—3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
5. Конкуренция — Административно производство — Исканe за информация — Право на защита — Зачитане на основния принцип на правото на Съюза, предвиждащ защита срещу произволното или несъразмерно вмешателство на публичната власт — Обхват
(член 101 ДФЕС; член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
6. Конкуренция — Административно производство — Искане за информация — Правомощия на Комисията — Предел — Спазване на принципа на пропорционалност — Срок за отговор, определен на предприятието — Преценка на пропорционалния характер
(член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
7. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Решение, разпореждащо да се предоставят сведения съгласно член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 — Правен интерес — Съобразяване с обжалваното решение — Липса на последици
(член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
1. Съществените елементи от мотивите на дадено решение, с което се изисква предоставянето на информация, са определени в самия член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003. Тази разпоредба предвижда, че Комисията следва да посочи правното основание и целта на искането, да уточни каква информация се изисква и да определи срока, в който трябва да се предостави информацията. Освен това член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 уточнява, че Комисията посочва и санкциите, предвидени в член 23, че тя посочва или налага санкциите, предвидени в член 24, и че посочва и правото на обжалване на решението пред Съда. В това отношение Комисията не е длъжна да съобщи на адресата на такова решение цялата информация, с която разполага относно предполагаемите нарушения, нито да направи точна правна квалификация на тези нарушения, но е длъжна ясно да посочи предположенията, които възнамерява да провери.
Поради това, ако мотивите на дадено решение търпят критика, тъй като са изложени много общо, въпреки че е могло да бъдат уточнени, при все това може да се приеме, че разгледано във връзка с решението за образуване на производство по член 11, параграф 6 от Регламент № 1/2003, позоваването на предполагаеми нарушения предоставя минималната степен на яснота, позволяваща да се заключи, че изискванията на член 18, параграф 3 от същия са спазени.
(вж. точки 21, 24, 31 и 37)
2. В рамките на административното производство по реда на Регламент № 1/2003 заинтересованото предприятие може да се позовава на правото си на защита в пълен обем едва след изпращане на изложението на възраженията. Всъщност, ако това право се отнасяше до периода, предхождащ изпращането на изложението на възраженията, ефективността на разследването на Комисията би била намалена, тъй като още по време на фазата на предварителното разследване засегнатото предприятие би било в състояние да установи сведенията, известни на Комисията, а следователно и тези, които все още биха могли да бъдат укрити от нея.
При все това взетите от Комисията мерки по разследването през фазата на предварителното разследване, по-специално мерките за контрол и исканията за предоставяне на информация, по естеството си включват обвинение в извършване на нарушение и могат да имат съществено отражение върху положението на заподозрените предприятия. Следователно е важно да се избягва непоправимото увреждане на правото на защита в хода на тази фаза от административното производство, тъй като предприетите действия по събиране на доказателства могат да бъдат от решаващо естество за осигуряване на доказателства относно неправомерния характер на действията на предприятията, които могат да доведат до ангажиране на тяхната отговорност.
Въпреки това не следва да се изисква от Комисията освен предполагаемите нарушения, които възнамерява да провери, да посочва във фазата на предварително разследване и улики, тоест обстоятелствата, които я насочват към хипотезата за осъществено нарушение на член 101 ДФЕС. Всъщност подобно задължение би поставило под въпрос въведеното от съдебната практика равновесие между запазването на ефикасността на разследването и зачитането на правото на защита на съответното предприятие.
(вж. точки 27, 28 и 32)
3. Задължението на Комисията да посочва правното основание и целта на искането за предоставяне на информация, е основно изискване, указващо на обоснования характер на събираната от съответните предприятия информация, което също така им позволява да разберат обхвата на тяхното задължение за сътрудничество, зачитайки едновременно с това правото им на защита. Оттук следва, че Комисията може да изисква предоставянето само на информация, годна да ѝ позволи да провери предполагаемо нарушение, което обосновава провеждането на разследването и е посочено в искането за информация.
С оглед на широкото правомощие на Комисията за разследване и проверка тя следва да прецени необходимостта от информацията, която иска от съответните предприятия. Що се отнася до осъществявания от Общия съд контрол върху тази преценка на Комисията, понятието „необходима информация“ трябва да бъде тълкувано в зависимост от целите, с оглед на които разглежданото правомощие за разследване е предоставено на Комисията. Изискването за взаимовръзка между искането за предоставяне на информация и предполагаемото нарушение е изпълнено, щом като на този етап от производството посоченото искане може законно да се разглежда като имащо връзка с предполагаемото нарушение, в смисъл че Комисията може разумно да предположи, че документът ще ѝ помогне да определи наличието на твърдяното нарушение.
(вж. точки 29, 59 и 60)
4. Принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза, изисква актовете на институциите да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, следвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели.
По силата на член 18, параграф 1 от Регламент № 1/2003 Комисията има право да поиска информация чрез обикновено искане или чрез решение, без тази разпоредба да поставя приемането на решение в зависимост от предварително отправено обикновено искане. Изборът, който тя трябва да направи между обикновеното искане за предоставяне на информация по член 18, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и решението, с което се иска предоставяне на информация по член 18, параграф 3 от същия регламент, е свързан с упражнявания от съдилищата на Съюза контрол за пропорционалност. Подобен контрол трябва да зависи от нуждите на едно подобаващо разследване предвид особеностите на случая.
(вж. точки 47—50)
5. Изискването за закрила срещу произволната и непропорционална намеса на публичната власт в сферата на дейност на всяко лице, независимо дали то е физическо, или юридическо, е основен принцип на правото на Съюза. За да спазва този основен принцип, дадено решение, изискващо предоставянето на информация, трябва да целѝ събирането на необходимата документация предвид проверката на съществуването и обхвата на определени фактически и правни положения, по отношение на които Комисията вече разполага с информация.
Въпреки това евентуално произволният характер на обжалваното решение не може да се установи от обхвата на искането за предоставяне на информация, тъй като, разполагайки с широко поле за издирване, Комисията може правомерно да предприеме разследване, ако има достатъчно сериозни улики за участието на предприятието в различните предполагаеми нарушения, които възнамерява за провери.
(вж. точки 64—66)
6. Отправените от Комисията до дадено предприятие искания за предоставяне на информация трябва да спазват принципа на пропорционалност, а възложеното на предприятието задължение да предостави данни, не трябва да представлява за него несъразмерна тежест по отношение на нуждите на разследването.
За да се прецени евентуално непропорционалният характер на тежестта, която произтича от задължението да се отговори на въпроси в определения от Комисията срок, следва да се има предвид обстоятелството, че е имало опасност предприятието в качеството му на адресат на решение, изискващо предоставянето на информация по член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003, да бъде не само глобено или да му бъде наложена периодична имуществена санкция при предоставянето на непълна или закъсняла информация или при непредоставяне на такава информация в изпълнение съответно на член 23, параграф 1, буква б) и на член 24, параграф 1, буква г) от Регламент № 1/2003, но също и да му бъде наложена глоба при предоставянето на информация, която Комисията би определила като неточна или „подвеждаща“ в съответствие с член 23, параграф 1, буква б) от същия регламент.
По този начин разглеждането на това доколко определеният срок в решение, изискващо предоставянето на информация, е подходящ, се оказва от особено значение. В действителност срокът би трябвало да дава възможност на адресата не само за материалното предоставяне на отговор, но и да осигури пълнота, точност и липса на изопачаване на предоставените данни.
(вж. точки 71—73)
7. Правният интерес по отношение на решение, с което се изисква предоставянето на информация, се запазва, дори то да е било вече изпълнено от неговия адресат. Всъщност отмяната на решение сама по себе си може да има правни последици по-специално като принуди Комисията да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Общия съд и като възпре Комисията повторно да прибягва до подобна практика.
Следователно трябва да се приеме, че предприятието има правен интерес по отношение на обжалваното решение, изискващо предоставяне на сведения, и има право да повдига правни основания, които счита за подходящи да убедят Общия съд да уважи неговите искания.
(вж. точки 75 и 76)