Съединени дела C‑350/06 и C‑520/06

Gerhard Schultz-Hoff

срещу

Deutsche Rentenversicherung Bund

и

Stringer и др.

срещу

Her Majesty's Revenue and Customs

(Преюдициални запитвания, отправени от Landesarbeitsgericht Düsseldorf и House of Lords)

„Условия на труд — Организация на работното време — Директива 2003/88/ЕО — Право на платен годишен отпуск — Отпуск по болест — Годишен отпуск, който съвпада с отпуск по болест — Обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовия договор поради болест“

Резюме на решението

1.        Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Организация на работното време — Право на платен годишен отпуск

(член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Организация на работното време — Право на платен годишен отпуск

(член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)

3.        Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Организация на работното време — Право на платен годишен отпуск

(член 7, параграф 2 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)

1.        Член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национални разпоредби или практика, съгласно които работник в отпуск по болест няма право да ползва платен годишен отпуск през период от време, който се включва в рамките на отпуск по болест.

Директива 2003/88 допуска също национални разпоредби или практика, които позволяват на работник в отпуск по болест да ползва платен годишен отпуск през този период от време.

Всъщност държавите членки следва да определят във вътрешната си правна уредба условията за упражняване и осъществяване на правото на платен годишен отпуск, като уточнят конкретните обстоятелства, при които работниците могат да го упражняват, и същевременно като се въздържат от обвързването с каквото и да е условие на самото съществуване на това право, което следва пряко от посочената директива.

(вж. точки 28, 31 и 32; точка 1 от диспозитива)

2.        Член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби или практика, които предвиждат, че правото на платен годишен отпуск се погасява с изтичането на референтния период и/или на период на прехвърляне, определен от националното право, дори когато работникът е бил в отпуск по болест през целия или част от референтния период и неработоспособността му е продължила до прекратяването на трудовото му правоотношение, поради което той не е могъл да упражни правото си на платен годишен отпуск.

(вж. точки 49 и 52; точка 2 от диспозитива)

3.        Член 7, параграф 2 от Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби или практика, които предвиждат, че при прекратяването на трудовото правоотношение никакво финансово обезщетение за неползван платен годишен отпуск не се изплаща на работника, който е бил в отпуск по болест през целия или част от референтния период и/или период на прехвърляне, поради което не е могъл да упражни правото си на платен годишен отпуск.

За изчисляване на посоченото финансово обезщетение обичайното възнаграждение на работника, което е възнаграждението, което трябва да бъде запазено по време на периода на почивка, съответстващ на платения годишен отпуск, е също определящо.

(вж. точка 62; точка 3 от диспозитива)