Жалба, подадена на 16 април 2013 г. — Ferracci/Комисия

(Дело T-219/13)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Pietro Ferracci (San Cesareo, Италия) (представители: A. Nucara и E. Gambaro, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

да отмени на основание член 263 ДФЕС решението на Комисията от 19 декември 2012 г.,

да осъди ответника да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е подадена срещу Решение C (2012) 9461 окончателен на Комисията от 19 декември 2012 г., което обявява за несъвместими с общия пазар, без обаче да разпорежда връщането им, помощите, предоставени, под формата на освобождаване от общински данък върху недвижимото имущество (Imposta comunale sugli immobili, наричан по-нататък „ICI“), на нестопански субекти, които осъществяват определена дейност, и което обявява, че благоприятното третиране на църквата и на някои спортни сдружения посредством член 149 от Общия закон за подоходното облагане (Testo unico delle imposte sul reddito, наричан по-нататък „TUIR“), както и освобождаването от общински данък върху недвижимите имоти (Imposta Municipale Propria, наричан по-нататък „IMU“) на някои субекти, осъществяващи определена дейност, не представлява държавна помощ.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

Първото основание е изведено от нарушението и неправилното прилагане на член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999.

В това отношение се твърди, че макар да е счел, че са нарушени членове 107 и 108 ДФЕС ответникът не е разпоредил връщането на посочената държавна помощ. Жалбоподателят счита, че не съществува никакво извънредно обстоятелство, което да прави напълно невъзможно връщането на помощта, и че във всички случаи не е било доказано наличието на такава пълна невъзможност.Второто основание е изведено от нарушението и неправилното прилагане на член 107, параграф 1 ДФЕС.В това отношение се твърди, че в обжалваното решение ответникът е приел, че мярката за помощ, предоставена от Италианската република посредством член 149, параграф 4 от TUIR, не представлява държавна помощ по смисъла на ДФЕС. По-специално, ответникът е счел, че не съществува никакво селективно предимство. За разлика от това жалбоподателят твърди, че въпросната норма предоставя селективно предимство на църковните институции, които са получили граждански статут, и на аматьорските спортни клубове, като освен това са налице всички останали условия за наличието на държавна помощ по член 107, параграф 1 ДФЕС.Третото основание е изведено от нарушението и неправилното прилагане на член 107, параграф 1 ДФЕС.В това отношение се твърди, че в обжалваното решение ответникът е приел, че мярката за помощ, предоставена от Италианската република под формата на освобождаване от IMU, не представлява държавна помощ по смисъла на ДФЕС.

По-специално ответникът е счел, че ползващите се от освобождаването от IMU лица не са „предприятия

“. За разлика от това жалбоподателят счита, че ползващите се от освобождаването от IMU лица са предприятия по смисъла на общностното право и че са налице всички условия за наличието на държавна помощ по смисъла на член l07, параграф 1 ДФЕС.Четвъртото основание е изведено от нарушение на член 296 ДФЕС.В това отношение се твърди, че обжалваното решение трябва да се отмени поради липсата на мотиви относно всички гореизложени основания за обжалване в нарушение на член 296 ДФЕС.