РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)
16 октомври 2014 година(*)
„Държавни помощи — Електроенергия — Преференциална тарифа — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар — Понятие за държавна помощ — Нова помощ — Равно третиране — Разумен срок“
По дело T‑291/11
Portovesme Srl, установено в Рим (Италия), за което се явяват F. Ciulli, G. Dore, M. Liberati и A. Vinci, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват V. Di Bucci и É. Gippini Fournier, в качеството на представители,
ответник,
с предмет — като главно искане — отмяна в неговата цялост или частично в степента, „в която [Общият съд] прецени за необходимо“, на Решение 2011/746/ЕС на Комисията от 23 февруари 2011 година относно държавна помощ, предоставена от Италия на Portovesme Srl, ILA SpA, Eurallumina SpA и Syndial SpA (мерки за държавна помощ C 38/B/04 (ex NN 58/04) и C 13/06 (ex N 587/05) (ОВ L 309, стp. 1), и при условията на евентуалност — искане за отмяна на посоченото решение в частта му, в която се разпорежда възстановяване на разглежданите помощи,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: D. Gratsias, председател, М. Кънчева и C. Wetter (докладчик), съдии,
секретар: J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 декември 2013 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят Portovesme Srl е производител на цветни метали, сред които, за неговите заводи в Portoscuso (Италия) и San Gavino (Италия), цинк, сребро и олово.
2 С член 1 от Декрета на председателя на Съвета на Министрите от 6 февруари 2004 г. (GURI № 93 от 21 април 2004 г., стр. 5, наричан по-нататък „декретът от 2004 г.“) „се разширява обхватът на [тарифното] третиране, предвидено в член 2 от Декрета на министъра на промишлеността, търговията и занаятите от 19 декември 1995 г., към доставките на енергия, предназначени за производството и преработката на алуминий, олово, сребро и цинк, но само за съществуващите към датата на влизане в сила на настоящия указ структури, които се намират на островните територии, характеризиращи се с липсваща или недостатъчна междусистемна връзка с националните електро- и газоразпределителни мрежи“.
3 Така декретът от 2004 г. позволява на новите получатели, между които е и жалбоподателят, по отношение на тях да се прилага преференциалната тарифа, която вече е била предоставена до 31 декември 2005 г. на Alcoa Trasformazioni Srl, установен в Сардиния (Италия) производител на алуминий, с министерски декрет от 19 декември 1995 г. (GURI № 39 от 16 февруари 1996 г., стр. 8, наричан по-нататък „декретът от 1995 г.“). Това разширяване на обхвата е следвало да има преходен характер и да приключи при завършването или подобряването на посочените по-горе връзки или не по-късно от 30 юни 2007 г.
4 От значение е да се уточни, че декретът от 1995 г. е приет в рамките на приватизацията на Alumix SpA. Във връзка с тази приватизация Комисията приема известие с адресати останалите държави членки и другите заинтересовани страни съгласно член [88], параграф 2 [ЕО] относно държавна помощ, предоставена от италианското правителство в полза на Alumix, за което Италианската република е уведомена и което е публикувано на 1 октомври 1996 г. (ОВ C 288, стр. 4, наричано по-нататък „решение „Alumix“).
5 Декретът от 2004 г. предвижда в член 1, първа алинея, че Autorità per l’energia elettrica e il gas (италианският орган за електроенергия и газ, наричан по-нататък „AEEG“) „разширява обхвата на [тарифното] третиране, предвидено в точка 2“ на декрета от 1995 г. Последният съдържа пет точки, първите две от които са относими към настоящия спор. Съгласно точка 1 от посочения декрет „тарифата за доставка на електроенергия за производството на първичен алуминий, съдържаща се в таблица A‑9, която се намира в приложение към решение № 15 от 14 декември 1993 г., се отменя, считано от 1 януари 1996 г.“ и „[в]место това се прилагат тарифите по часови пояси, предвидени в таблица A‑6 от същия акт“. Точка 2 от декрета от 1995 г. гласи, че „режимът на допълнителни такси, предвиден в мярка CIP № 13 от 24 юли 1992 г. и неговите последващи изменения, приложим към всички доставки, предназначени за производството на първичен алуминий в рамките на съществуващите структури към датата на влизане в сила на настоящия указ, се отменя от 31 декември 2005 г.“.
6 В това отношение следва да се припомни, че в Италия размерът на цените и условията за доставка на електроенергия се определят от Comitato interministeriale dei prezzi (Междуведомствена комисия по цените, по-нататък „CIP“). Тарифата за електроенергия включва една постоянна част, „съответстваща на обещаната или доставената електроенергия“, и една променлива част, „която се определя от потребената енергия“ (точка 2.5.1 от решение Alumix). Тази променлива част има два компонента — „цената на енергията“ и „допълнителна топлинна такса“. Както постоянната част, и „цената на енергията“ служи за „покриване на […] административните и финансовите разходи за производството на електроенергия“ (същата точка от решение Alumix), докато „допълнителна топлинна такса“ „е свързана с цените на горивата, използвани за производството на електроенергия и с разходите за закупуване на електроенергия от национален или чуждестранен произход“ (същата точка от решение Alumix).
7 Към момента на приемане на решение Alumix постоянната част и „цената на енергията“ са били определяни съгласно Решение № 45/1990 на CIP, а „допълнителна топлинна такса“ — съгласно негово Решение № 26/1989. С Решение № 13/1992 на CIP „допълнителната топлинна такса“ за производството на алуминий от първо топене в топилната пещ, намираща се на територията на община Portovesme, в Сардиния, е намалена с две трети, преминавайки от 26,6 италиански лири (ITL) за киловат/час на 8,8 ITL. Тази тарифа (наричана по-нататък „тарифата до приемане на решение Alumix“) предхожда решенията, приети от италианските власти в рамките на приватизацията на Alumix, отнасящи се до тарифите за електроенергия, приложими за топилните пещи, намиращи се на територията на общините Portovesme и Fusina във Венето (Италия).
8 В това отношение Комисията на Европейските общности посочва, че „[по отношение на] старата тарифа за електроенергия, приложима за топилната пещ в Portovesme по силата на решение № 13/[1992] на CIP, предвиждащо намаляване на допълнителната топлинна такса, следва[ло] да се направи извод, че това топлинно намаление съставлява[ло] държавна помощ“, като това решение, „едностранно прието от италианското правителство, [е] намалявало разходите на тази топилна пещ, като на производствата в останалата част на Италия не се предоставя възможността за ползване на тази мярка“ (точка 4.2 от решение Alumix).
9 По-нататък тарифата, действаща до приемането на решение Alumix, се анализира „от гледна точка на преследването на целта за дългосрочното регионално развитие по смисъла на член 92, параграф 3, [буква a)], ЕО“ (точка 4.2 от решение Alumix) и от гледна точка на обстоятелството, че тези преференциални тарифи са премахнати, считано от 1 януари 1996 г. Комисията прави извода, че „следователно капиталовите инжекции, погасяването на задълженията, по които са спрени плащанията, и [„тарифата до приемане на решение Alumix“ попадат в обхвата] на дерогацииите, предвидени в член 92, параграф 3, [букви a) и в)] ЕО“ (точка 5 от решение Alumix).
10 Вследствие на приватизацията на Alumix (довела до прехвърлянето на по-голямата част от активите на групата Alumix на Alcoa Italia SpA, което в края на този процес става Alcoa Trasformazioni) италианският законодател приема поредица от мерки, част от които се отнасят до намаляването на приложимите към това дружество тарифи за електроенергия. В това отношение са приети три различни тарифи, едната — за завода, намиращ се в Portovesme, а другите две — за завода, намиращ се във Fusina. За тези два завода тарифата включва пределните производствени разходи за електроенергия в съответния район, а именно 36 ITL за киловат/час за завода в Portovesme и 39 ITL за киловат/час за завода във Fusina, като към тази основа се добавя и участие във фиксираните разходи.
11 Таблицата, възпроизведена след четвърта алинея на точка 2.5.2 от решение Alumix, представя тарифата, приложима към топилната пещ, намираща се в Portovesme за 1996—2005 г. Що се отнася до топилната пещ във Fusina, доставките за нея са предмет на два отделни договора, единият — сключен между Ente nazionale per l’energia elettrica (ENEL) и SAVA, предприятие, придобито от Alumix, а другият — определящ тарифа, изчислена на базата на средната стойност на пределните производствени разходи за електроенергия, т.е. 39 ITL за киловат/час. Именно първата и третата тарифа съставляват към деня на приемане на решение Alumix последното достигнато равнище на преференциалните цени на електроенергията (по-нататък „тарифата Alumix“).
12 В първия случай, що се отнася до завода в Portovesme, Комисията приема следното:
„[П]ри настоящите обстоятелства ENEL има нормално поведение на търговско предприятие и […] прилаганата от него тарифа не съставлява държавна помощ по смисъла на член 92, параграф 1, [ЕО]“(точка 4.2 от решение Alumix).
13 Във втория случай, що се отнася до завода във Fusina, тя възприема подобна логика по отношение на третата тарифа, определена на базата на средната стойност на пределните производствени разходи за електроенергия.
14 И накрая, що се отнася до този завод, но по повод на договора, сключен между ENEL и SAVA (втората тарифа), тя посочва, че става въпрос за обичайна търговска сделка и че вместо да бъдат извършени еднократно, плащанията на петте водноелектрически централи и на съответната мрежа са разсрочени за няколко години и са извършени под формата на доставки на електроенергия.
15 Вследствие на това Комисията приема, че тези три тарифи — една от които е тарифата Alumix — не съдържат „никакъв елемент на държавна помощ по смисъла на член 92, параграф 1 [ЕО]“ (последната алинея от точка 4.2 от решение Alumix).
16 Прилагането на преференциалната тарифа, произтичащо от декрета от 2004 г., изложено по-горе в точка 2 и сл., е предполагало вземането на решение от AEEG в този смисъл.
17 Последният приема решение № 110/04 от 5 юли 2004 г., което обвързва предоставянето на преференциалната тарифа с положителния резултат от процедурата по уведомяване по смисъла на правилата в областта на държавните помощи.
18 Същевременно обаче се оказва, че италианските власти не са извършили посоченото уведомление и че Комисията е поискала от Италианската република с писма от 22 януари и 19 март 2004 г. разяснения относно разглежданите мерки въз основа на получени от нея статии от печата. С писма от 9 февруари, 9 юни и 20 септември 2004 г. тази държава членка изпраща уточнения до Комисията, по-конкретно във връзка с декрета от 2004 г., уведомява AEEG за рамката, в която са изпратени тези данни, и му дава указания за изпълнение на посочения декрет, което е направено с решение № 148/04 от 9 август 2004 г.
19 С решение, за което Италианската република е уведомена с писмо от 16 ноември 2004 г., Комисията започва процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО относно държавна помощ C 38/2004 (ex NN 58/04) — Помощи в полза на дружеството Portovesme Srl (резюме в ОВ C 30, 2005 г., стр. 7).
20 На 17 декември 2004 г. AEEG уведомява италианския министър на производствените дейности, че с оглед на посоченото решение прекратява предсрочно прилагането на въведения с декрета от 2004 г. режим.
21 От данните, представени в рамките на административното производство от Италианската република, е видно, че в изпълнение на посочения режим за потребената между м. април и м. октомври 2004 г. електроенергия жалбоподателят е получил от публичната структура Cassa Conguaglio per il settore elettrico (Изравнителен фонд за електроенергийния сектор) плащания в общ размер от 12 845 892,82 EUR, съставляващ финансова компенсация, изчислена като разликата между платената цена на дружеството, снабдяващо жалбоподателя с електроенергия, и определената от държавата преференциална тарифа, умножена по количеството на потребената електроенергия.
22 Същевременно на 14 март 2005 г. италианските власти приемат Декрет-закон № 35 (GURI № 111 от 14 май 2005 г., стр. 4), който е преобразуван в закон след изменението му със Закон № 80 от 14 май 2005 г. (редовна притурка към GURI № 91 от 14 май 2005 г., наричан по-нататък „законът от 2005 г.“).
23 Съгласно член 11, параграф 12 от закона от 2005 г. срокът за прилагане на преференциалната тарифа по отношение на жалбоподателя е удължен до 31 декември 2010 г. При това обаче, докато декретът от 2004 г. не е бил предмет на уведомление до Комисията, както и член 11, параграф 11 от закона от 2005 г. относно преференциалната тарифа, прилагана по отношение на Alcoa Trasformazioni, Комисията е била уведомена за член 11, параграф 12 от същия този закон съгласно член 88, параграф 3 ЕО от 23 ноември 2005 г., като на 28 ноември същата година е било изпратено и допълнително писмо.
24 С писмо от 22 декември 2005 г. Комисията иска допълнителна информация от Италианската република, която ѝ е предоставена с писмо от 3 март 2006 г.
25 С решение, за което Италианската република е уведомена с писмо от 26 април 2006 г., Комисията започва процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО относно държавна помощ C 13/06 (ex N 587/05) — Преференциална тарифа за електроенергия, предоставена на някои енергоемки промишлени отрасли в Италия (резюме в ОВ C 145, стр. 8).
26 На 22 август 2006 г. Комисията иска допълнителни уточнения, които са изпратени от Италианската република с писмо от 28 септември 2006 г.
27 И тъй като прилагането на режима, въведен с член 11, параграф 12 от закона от 2005 г., подлежи на разрешение от Комисията, като се има предвид изпратеното уведомление, посоченият режим не е бил приведен в изпълнение.
28 На 29 октомври 2008 г. Комисията решава да разгледа поотделно преференциалната тарифа, въведена с декрета от 2004 г., съответно доколкото той се отнася, от една страна, до Alcoa Trasformazioni и от друга страна, до новите получатели на посочената тарифа, сред които е и жалбоподателят.
29 След неколкократна размяна на информация между Комисията и Италианската република става ясно, че срокът на действие на преференциалната тарифа, от която се ползва Alcoa Trasformazioni, на практика не е продължен с декрета от 2004 г., като тя продължава да бъде уреждана от декрета от 1995 г. до влизането в сила на член 11, параграф 11 от закона от 2005 г.
30 С Решение 2011/746/ЕС от 23 февруари 2011 година относно държавна помощ, предоставена от Италия на Portovesme Srl, ILA SpA, Eurallumina SpA и Syndial SpA (мерки за държавна помощ C 38/B/04 (ex NN 58/04) и C 13/06 (ex N 587/05) (ОВ L 309, стр. 1; наричано по-нататък „обжалваното решение“), Комисията приема, от една страна, по отношение на помощта, която според нея произтича от разпоредбата на член 11, параграф 12 от закона от 2005 г., че последната е несъвместима с вътрешния пазар, и вследствие на това не разрешава на Италианската република да я предостави и от друга страна, по отношение на въведената според нея помощ с декрета от 2004 г., която разглежда като също така несъвместима с вътрешния пазар и вследствие на това разпорежда на Италианската република да възстанови тази помощ от нейните получатели.
31 Обжалваното решение е съобщено на жалбоподателя на 31 март 2011 г.
Производство и искания на страните
[…]
39 Жалбоподателят моли Общия съд:
– като главно искане — да отмени в неговата цялост или частично „в степента, в която прецени за необходимо“, обжалваното решение,
– при условията на евентуалност — да отмени посоченото решение в частта му, в която се разпорежда възстановяване на разглежданите помощи,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
40 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли иска,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта
41 В рамките на своето главно искане жалбоподателят моли Общия съд, първо, да отмени обжалваното решение в неговата цялост и впоследствие, ако това не бъде направено, да отмени частично последното в степента, „в която прецени за необходимо“. В рамките на представеното при условията на евентуалност искане той моли Общия съд за отмяна на обжалваното решение „в частта му, в която се разпорежда възстановяване на разглежданите помощи“.
42 В отговор на поканата на Общия съд в съдебното заседание да уточни обхвата на своите искания, жалбоподателят посочва обаче, че неговите искания трябва да се разбират като свеждащи се до искане за отмяна на обжалваното решение, доколкото това решение се отнася до него, което е записано в протокола за съдебното заседание.
43 В резултат на тези уточнения жалбата се приема за допустима, доколкото главното искане на жалбоподателя е отмяната на обжалваното решение в частта му, която се отнася до него, и при условията на евентуалност — отмяната на същото това решение в частта, в която му се възлага задължение да възстанови предоставената му помощ.
44 При това обаче във връзка с искането за частична отмяна на обжалваното решение „в степента, в която прецени за необходимо“, важно е да се припомни, че компетентността на съда на Европейския съюз в рамките на подадена на основание член 263 ДФЕС жалба за отмяна се свежда до контрол за законосъобразност на обжалвания акт (Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело DSM/Комисия, C‑5/93 P, Recueil, стр. I‑4695, точка 36 и Решение на Общия съд от 9 юни 2009 г. по дело NDSHT/Комисия, T‑152/06, Сборник, стр. II‑1517, точка 73).
45 Следователно установяването на незаконосъобразност по някоя от причините, посочени в член 263, втора алинея ДФЕС, трябва да доведе до отмяна, според случая, в неговата цялост или частично, на съответния акт в зависимост по-конкретно от естеството и обхвата на посочената незаконосъобразност, без да е възможно той да взема решение за тази отмяна или да изменя нейния обхват по съображения за справедливост или целесъобразност (вж. в този смисъл по аналогия Решение на Общия съд от 25 октомври 2005 г. по дело Micha/Комисия, T‑50/04, RecueilFP, стр. I‑A‑339 и II‑1499, точка 46), съображения, към които препраща жалбоподателят, като използва израза „в степента, в която прецени за необходимо“.
46 Следователно жалбата е допустима с изключение на втората част от главното искане, представено от жалбоподателя за частична отмяна на обжалваното решение „в степента, в която прецени за необходимо“.
По съществото на спора
47 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят повдига единадесет основания.
48 Първото основание е изведено от нарушение на принципа на правната сигурност, на принципа за защита на оправданите правни очаквания и на членове 4, 7, 10 и 14 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1 стр. 41); второто основание е изведено от неправилното и непълно представяне на правната рамка, приложима към настоящото дело, и следващото от това нарушение на задължение за полагане на дължима грижа и безпристрастност на Комисията; третото основание се отнася до нарушение на принципа на равно третиране между Alcoa Trasformazioni и жалбоподателя; четвъртото основание почива на липсата на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС; петото основание се базира на обстоятелството, че за да приеме обжалваното решение, Комисията е направила неправилни предположения; шестото основание се извежда от характера на съществуваща помощ на разглежданата помощ; седмото основание се базира на нейната съвместимост „с общия пазар“; осмото основание почива на нарушение на членове 2 ЕО, 3 ЕО, 5 ЕО и 12 ЕО, както и на принципите на равно третиране и на пропорционалност; деветото основание се отнася до нарушение на член 174 ДФЕС и на Декларация № 30 относно островните региони, приложена към Заключителния акт на Договора от Амстердам за изменение на Договора за Европейския съюз, на договорите за създаване на Европейските общности и на някои свързани с тях актове (ОВ C 340, 1997 г., стр. 136) (по-нататък „декларацията относно островните региони“); десетото основание е свързано с нарушение на член 107, параграф 3, букви a)—в) ДФЕС, на Насоките за национална регионална помощ (ОВ C 74, 1998 г., стр. 9) и с неотчитането на Насоките за национална регионална помощ за 2007—2013 г. (ОВ C 54, 2006 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 231); а единадесетото основание, както и първото, е изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания.
[…]
По осмото основание относно нарушение на членове 2 ЕО, 3 ЕО, 5 ЕО и 12 ЕО, както и на принципа на равно третиране и пропорционалност
[…]
По четвъртото основание в неговата втора част, що се отнася до второто оплакване в нея, отнасящо се до нарушение на задължението за мотивиране на селективния характер на разглежданата мярка
[…]
По първото основание, изведено от нарушение на принципа на правната сигурност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и на членове 4, 7, 10 и 14 от Регламент № 659/1999, и единадесетото основание, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания
[…]
По второто основание, изведено от неправилното и непълното представяне на приложимата към настоящото дело правна уредба и от следващото от това нарушение на задължението за полагане на дължима грижа и за безпристрастност на Комисията
80 Жалбоподателят твърди, че определянето с декрета от 2004 г. и с решенията за неговото изпълнение на преференциалната тарифа е довело до тарифа, която е еднаква с тарифата, действаща до приемане на решение Alumix, обявена от Комисията в решение Alumix за съвместима с общия пазар. Той счита, че е в правото си да се позове на този прецедент, за да може помощта да бъде разгледана като съвместима с вътрешния пазар. Ако случаят е такъв, жалбоподателят не би бил длъжен да възстанови сумите, получени на основание на посочената мярка. Това предполага обаче разглежданата практиката по вземането на решения да бъде законосъобразна и да е възможно позоваване на нея (защото Комисията не е обвързана със своята предходна практика по вземането на решения, но в замяна на това тя е обвързана с принципа за равно третиране, когато става дума за едни и същи помощи).
81 Жалбоподателят основава своя анализ на следната логика: член 1, първа алинея от декрета от 2004 г. се позовава на точка 2 от декрета от 1995 г., който от своя страна препраща към решение № 13/92 на CIP. А това решение очертава, по-конкретно когато става дума за „допълнителна топлинна такса“, тарифата до приемане на решение Alumix. А именно тази тарифа, призната през 1996 г. за съвместима с общия пазар, е била приложена по отношение на него през 2004 г., което естествено предполага, прави извод той, незаконосъобразност на обжалваното решение по този въпрос.
82 Второто основание на жалбоподателя не може да бъде уважено.
83 Най-напред трябва да се подчертае, че в рамките на приватизацията на Alumix Италианската република поема ангажимент към Alcoa Italia да спазва тарифата Alumix [като по силата на договора последното дори е имало правото да спре експлоатацията на посочените по-горе заводи, ако „в продължение на три или повече месеца в рамките на шест месеца тарифите за електроенергия надхвърлят най-малко с 5 % предвидените тарифи“ (точка 2.7 от решение Alumix)], така че когато декретът от 1995 г. е бил приет, той е възпроизвел характеристиките на тарифата Alumix, както това е потвърдено от Комисията в съдебното заседание. Следователно решение Alumix, прието през 1996 г., имплицитно я валидира.
84 Както бе припомнено в точки 6—15 по-горе, одобрената от Комисията преференциална тарифа в решение Alumix е обхващала многообразна реалност, а именно първоначалната тарифа, предоставена от ENEL на Alumix конкретно по силата на решение № 13/1992 на CIP (тарифата преди приемане на решение Alumix), и впоследствие тарифите, предоставени на Alumix с оглед на неговата приватизация и въведени окончателно с декрета от 1995 г. в полза на основния купувач на групата Alumix, Alcoa Italia, понастоящем Alcoa Trasformazioni (тарифата Alumix).
85 След това е необходимо да се изтъкне, че макар и от формална гледна точка да е вярно, че декретът от 2004 г. препраща към точка 2 от декрета от 1995 г., въпреки това, както основателно посочва Комисията, той не може да бъде разглеждан без оглед на точка 1. Съгласно последната, както беше припомнено в точка 5 по-горе, специфичният ценови режим по отношение на първичния алуминий, съдържащ се в таблица A‑9, която се намира в приложение към решение № 15/93 на CIP, е отменен, считано от 1 януари 1996 г. в полза на режим, предвиждащ тарифи по часови пояси, съдържащи се в таблица A‑6, приложена към посоченото решение, без това да е довело до изменение по отношение на „допълнителната топлинна такса“, определена в съответствие с решение № 13/92 на CIP.
86 Вследствие на това както тарифата до приемане на решение Alumix, така и тарифата Alumix са включвали сред елементите за тяхното определяне намалената „допълнителна топлинна такса“ като единствен елемент, отчитан при определянето на окончателната цена на електроенергията, определена с решение № 13/92 на CIP.
87 Следователно по отношение на жалбоподателя не е била прилагана нито тарифата преди приемане на решение Alumix, нито тарифата Alumix, а режимът, въведен с декрета от 1995 г. във вида, в който той се е развил до достигнатия през 2004 г. праг. Така през 2004 г. разширяването на обхвата на посочената тарифа и по отношение на други получатели с декрета от 2004 г. вече не е имало същия предмет както през 1996 г. към момента на приемане на решение Alumix.
88 Това води до отхвърляне на второто основание, включително и по отношение на изискването за безпристрастност на Комисията, тъй като тя е третирала по еднакъв начин жалбоподателя и Alcoa Trasformazioni, считано от приемането на новите мерки (а именно на декрета от 2004 г. и на закона от 2005 г.), което ще бъде по-подробно разгърнато от Общия съд в рамките на неговия отговор на третото основание.
По третото основание, отнасящо се до нарушение на принципа на равно третиране между Alcoa Trasformazioni и жалбоподателя
89 Жалбоподателят изтъква в рамките на третото основание, че в Решение 2010/460 Комисията приема, че преференциалната тарифа, предоставена на Alcoa Trasformazioni, е била законосъобразна само за периода след 31 декември 2005 г., който според тази институция е срокът, в който изтича действието на решение Alumix. Жалбоподателят обаче е на мнение, че тъй като тарифата, прилагана по отношение на Alcoa Trasformazioni, и тарифата, прилагана по отношение на него, считано от датата на влизане в сила на решение № 148/04 на AEEG, са еднакви (по силата на декрета от 1995 г. и впоследствие, според него, на декрета от 2004 г. за Alcoa Trasformazioni и единствено на декрета от 2004 г. за него), разликата в третирането не е обоснована нито от гледна точка на установената незаконосъобразност на помощта, нито, вследствие на това, от гледна точка на искането за възстановяване на финансовите компенсации, получени на основание на декрета от 2004 г.
90 Налага се изводът, че такова основание не може да се приеме. От постоянната съдебна практика е видно, че спазването на принципа на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. Решение на Съда от 26 октомври 2006 г. по дело Koninklijke Coöperatie Cosun, C‑248/04, Recueil, стр. I‑10211, точка 72 и цитираната съдебна практика).
91 В случая Alcoa Trasformazioni и жалбоподателят първоначално не са били в сравнимо правно положение: Alcoa Trasformazioni се е ползвало от преференциалната тарифа, разрешена от Комисията в решение Alumix, като срокът на действие на тази тарифа е бил продължен, докато жалбоподателят е нов получател на посочената тарифа по силата на декрета от 2004 г., който на практика не е бил прилаган по отношение на Alcoa Trasformazioni. Нещо повече, законът от 2005 г. съдържа две различни разпоредби: едната, член 11, параграф 11, за която Комисията не е била уведомена и която се е отнасяла до Alcoa Traformazioni, и другата, член 11, параграф 12, която се отнасяла до новите получатели на преференциалната тарифа и за която Комисията е била редовно информирана. Тези различни елементи са достатъчни в крайна сметка, за да оправдаят избора на Комисията да раздели обсъждането на преписките според това дали те се отнасят до първоначалния получател на преференциалната тарифа, или до новите ѝ получатели.
92 В замяна на това от гледна точка на преференциалната тарифа във вида, в който тя се е развила, двете дружества са се намирали в едно и също положение и са били третирани по идентичен начин от Комисията, която както в единия, така и в другия случай е разгледала посочената тарифа като несъвместима държавна помощ и вследствие на това е разпоредила възстановяването на помощта.
93 Естествено, вярно е, че щом като преференциалната тарифа след 31 декември 2005 г. се разглежда в обжалваното решение като незаконосъобразна и щом като тя е еднаква с непосредствено предшестващата тази дата тарифа, жалбоподателят основателно изтъква, че Комисията е следвало да се намеси по-рано поради съществена промяна в естеството на първоначално одобрената помощ. Следва да се посочи, от друга страна, че Комисията признава, че поради измененията, настъпили в определянето и плащането на преференциалната тарифа за Alcoa Trasformazioni, дружеството е могло да получава в края на първоначалния период (1995—2005), и по-точно през 2004 г. и 2005 г., незаконосъобразна държавна помощ (което в крайна сметка е в пълно съответствие с Решение 2010/460 и с обстоятелството, че удължаването на срока на действие на преференциалната тарифа се е разглеждало като съставомерно на такава помощ).
94 Съгласно постоянната съдебна практика принципът на равно третиране все пак трябва да се съчетава със спазването на законността, което предполага, че никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго (вж. в този смисъл Решение на Съда от 9 октомври 1984 г. по дело Witte/Parlement, 188/83, Recueil, стр. 3465, точка 15, Решение на Съда от 4 юли 1985 г. по дело Williams/Сметна палата, 134/84, Recueil, стр. 2225, точка 14 и Решение на Съда от 10 ноември 2011 г. по дело The Rank Group, C‑259/10 и C‑260/10, Сборник, стр. I‑10947, точка 62).
95 С оглед на гореизложеното третото основание може само да бъде отхвърлено.
[…]
По четвъртото основание, почиващо на липсата на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1, ДФЕС
[…]
По петото основание, базиращо се на обстоятелството, че за да приеме обжалваното решение, Комисията е направила неправилни предположения
[…]
По шестото основание, изведено от характера на съществуваща помощ на разглежданата помощ
112 Следва да се припомни, че като нови помощи, за които важи задължението за уведомяване, предвидено в член 108, параграф 3 ДФЕС, трябва да се разглеждат мерките, целящи въвеждане или изменение на помощи, с уточнението, че измененията могат да се отнасят или до съществуващи помощи, или до първоначални проекти, за които Комисията е информирана (Решение на Съда от 9 октомври 1984 г. по дело Heineken Brouwerijen, 91/83 и 127/83, Recueil, стр. 3435, точки 17 и 18 и Решение от 9 август 1994 г. по дело Namur-Les assurances du crédit, C‑44/93, Recueil, стр. I‑3829, точка 13).
113 В конкретния случай характерът на нова помощ е ясно установен.
114 От една страна, икономическите и правните промени, въведени след приемането на тарифата Alumix, са илюстрация за преминаването от цена, прилагана от един доставчик, към субсидирана от Италианската република тарифа. Докато в случая на тарифата Alumix цената, за която е постигнато съгласие, е равностойна на отстъпката, предоставена от посочения доставчик, дори и той да е в монополно положение (ENEL), на един от неговите най-важни клиенти, то мерките, които са предмет на обжалваното решение, съдържат намаление на определената от италианските власти цена, финансирано от парафискален налог, позволяващ на жалбоподателя да си възстанови разликата между тарифата, по която обикновено се фактурира електроенергията на предприятията, и преференциалната тарифа, на която той е имал право.
115 Следователно е необходимо да се приеме, че настъпилото развитие между условията и реда за предоставяне и определяне на преференциалната тарифа, предоставена първоначално на Alcoa Trasformazioni съгласно декрета от 1995 г., и условията, които са предмет на декрета от 2004 г., а впоследствие и на закона от 2005 г., само по себе си позволява да се прецени, че става въпрос за нова помощ.
116 От друга страна, по аргумент a fortiori същото се отнася и за разпростирането по този начин на помощта към нови получатели, които не се вписват в рамката на вече разрешен режим на помощи, а на техен ред им се предоставя помощ, която до този момент е имала един-единствен получател.
117 Следователно шестото основание трябва да бъде отхвърлено.
По седмото основание, което се базира на съвместимостта на разглежданата помощ „с общия пазар”
[…]
По деветото основание, което се отнася до нарушение на член 174 ДФЕС и на Декларацията относно островните региони
[…]
По десетото основание, свързано с нарушение на член 107, параграф 3, букви a)—в) ДФЕС, на Насоките за национална регионална помощ и с обстоятелството, че Насоките за национална регионална помощ за 2007‑2013 г. не са били взети предвид
[…]
По съдебните разноски
139 След като Комисията е направила искане за осъждането на жалбоподателя да заплати съдебните разноски и той е изгубил делото, следва съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник той да бъде осъден да заплати съдебните разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Portovesme Srl да заплати съдебните разноски.
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 16 октомври 2014 година.
Подписи