РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (втори състав)
14 октомври 2009 година(*)
„Обща външна политика и политика на сигурност — Приети ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран с цел предотвратяване на ядреното разпространение — Замразяване на средства — Жалба за отмяна — Съдебен контрол — Злоупотреба с власт — Равно третиране — Пропорционалност — Право на собственост — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Задължение за мотивиране — Компетентност на Общността“
По дело T‑390/08
Bank Melli Iran, установена в Техеран (Иран), за която се явява адв. L. Defalque, avocat,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват г‑н M. Bishop, г‑жа E. Finnegan и г‑жа R. Liudvinaviciute-Cordeiro, в качеството на представители,
ответник,
подпомаган от
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, за което се явява г‑жа V. Jackson, в качеството на представител, подпомагана от г‑жа S. Lee, barrister,
от
Френска република, за която се явяват г‑н G. De Bergues, г‑н L. Butel и г‑жа E. Belliard, в качеството на представители,
и от
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н Р. Aalto и г‑жа E. Cujo, в качеството на представители,
встъпили страни,
с предмет жалба за отмяна на точка 4 от таблица В от приложението към Решение 2008/475/ЕО на Съвета от 23 юни 2008 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителните мерки срещу Иран (ОВ L 163, стр. 29), доколкото се отнася до Bank Melli Iran и нейните клонове,
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (втори състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová, председател (докладчик), г‑жа K. Jürimäe и г‑н S. Soldevila Fragoso, съдии,
секретар: г‑жа C. Kristensen, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 юни 2009 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят Bank Melli Iran е иранска търговска банка, собственост на иранската държава.
Приети ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран
2 Настоящото дело е свързано с режима на ограничителните мерки, установени с оглед оказване на натиск върху Ислямска република Иран, за да преустанови чувствителни по отношение на разпространението ядрени дейности и разработването на системи за ядрено оръжие (дейности, наричани по-нататък „ядрено разпространение“).
3 В основата на разглеждания режим е Организацията на обединените нации. На 23 декември 2006 г. Съветът за сигурност на ООН (наричан по-нататък „Съветът за сигурност“) приема Резолюция 1737 (2006), в приложението към която са изброени поредица лица и субекти, участващи в ядреното разпространение и чиито финансови средства и икономически ресурси (наричани по-нататък „финансови средства“) трябва да се замразят. Списъкът в приложение на Резолюция 1737 (2006) впоследствие е актуализиран с няколко резолюции, и по-специално с Резолюция 1747 (2007) на Съвета за сигурност. Въпреки това Съветът за сигурност не налага на жалбоподателя мерки за замразяване на финансови средства.
4 Що се отнася до Европейския съюз, Резолюция 1737 (2006) е изпълнена с Обща позиция 2007/140/ОВППС на Съвета от 27 февруари 2007 година относно ограничителните мерки срещу Иран (ОВ L 61, стр. 49). Член 5, параграф 1, буква а) от нея предвижда замразяването на всички финансови средства, притежавани от лица и субекти, посочени в Резолюция 1737 (2006) на Съвета за сигурност, както и на всички финансови средства и икономически ресурси, които тези лица или субекти притежават, държат или контролират пряко или непряко. Член 5, параграф 1, буква б) от Обща позиция 2007/140 предвижда освен това, че същите мерки се прилагат по-специално за субектите, за които Съветът на Европейския съюз приема, че са заети, пряко свързани или предоставят помощ за ядреното разпространение. Съгласно член 7, параграф 2 от Обща позиция 2007/140 списъкът с лицата или субектите, към които са насочени мерките за замразяване на финансови средства по силата на член 5, параграф 1, буква б) от същия текст, се изготвя и изменя от Съвета с единодушно решение.
5 Що се отнася до правомощията на Европейската общност, Резолюция 1737 (2006) е изпълнена с Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, стр. 1), който е приет на основание членове 60 ЕО и 301 ЕО и чието съдържание е по същество еднакво със съдържанието на Обща позиция 2007/140. Така член 7, параграф 1 от Регламент № 423/2007 предвижда замразяването на всички финансови средства на лицата и субектите, посочени в Резолюция 1737 (2006) на Съвета за сигурност, както и на всички финансови средства и икономически ресурси, които тези лица или субекти притежават, държат или контролират. Член 7, параграф 2 от същия регламент предвижда същите мерки в частност за субектите, които съгласно член 5, параграф 1, буква б) от Обща позиция 2007/140 Съветът е идентифицирал като заети, пряко свързани или предоставящи помощ за ядреното разпространение. Субектите, за които се отнася някоя от мерките за замразяване на финансови средства по силата на член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007, са изброени в приложение V към същия текст.
6 Чрез дерогация от член 7 от Регламент № 423/2007 членове 9 и 10 от същия регламент разрешават на компетентните органи на държавите членки по същество да освободят замразените финансови средства, по-специално за да позволят на субектите, посочени в приложение V, да изпълнят задължения, произтичащи от договори, сключени преди приемането на мярката за замразяване на финансовите средства, и да покрият основни разходи.
7 Член 15, параграф 2 от Регламент № 423/2007 предвижда, от една страна, че с квалифицирано мнозинство Съветът установява, преразглежда и изменя списъка в приложение V, като спазва изцяло решенията, взети от Съвета по силата на член 5, параграф 1, буква б) от Обща позиция 2007/140, и от друга страна, че посоченият списък се преразглежда редовно и поне веднъж на 12 месеца.
8 Член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 задължава Съвета да посочва индивидуални и специфични причини за решенията, приети съобразно член 15, параграф 2 от същия регламент, и да ги довежда до знанието на заинтересованите субекти.
9 Освен това съгласно точка 10 от Резолюция 1803 (2008) на Съвета за сигурност от 3 март 2008 г. последният иска „от всички държави да проявяват бдителност във връзка с дейностите, провеждани от разположените на тяхна територия финансови институции с всички банки със седалище в Иран, и по-специално с банката Melli и с банката Saderat, както и с техните клонове и представителства в чужбина, за да се предотврати възможността тези дейности да способстват за [ядреното разпространение]“.
Мерки срещу жалбоподателя
10 На 23 юни 2008 г. Съветът приема Обща позиция 2008/479/ОВППС за изменение на Обща позиция 2007/140 (ОВ L 163, стр. 43). С приложението към Обща позиция 2008/479 жалбоподателят е включен сред субектите, до които се отнася замразяването на финансови средства по член 5, параграф 1, буква б) от Обща позиция 2007/140. Замразяването на финансовите средства на жалбоподателя е запазено с Обща позиция 2008/652/ОВППС на Съвета от 7 август 2008 година за изменение на Обща позиция 2007/140 (ОВ L 213, стр. 58).
11 На същия ден Съветът приема и Решение 2008/475/ЕО за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 относно ограничителните мерки срещу Иран (ОВ L 163, стр. 29, наричано по-нататък „обжалваното решение“). Съгласно точка 4 от таблица В от приложението към обжалваното решение жалбоподателят е включен в списъка, съдържащ се в приложение V към посочения регламент, което води до замразяването на финансовите му средства.
12 Съветът излага следните мотиви:
„Предоставя или прави опити за предоставяне на финансова подкрепа на компании, които участват в ядрената и ракетната програма на Иран или доставят стоки за нея (AIO, SHIG, SBIG, AEOI, Novin Energy Company, Mesbah Energy Company, Kalaye Electric Company и DIO). Bank Melli улеснява чувствителните дейности, предприемани от Иран. Тя е съдействала за многобройни покупки на чувствителни материали за ядрената и ракетната програма на Иран. Предоставя редица финансови услуги от името на организации, свързани с ядрената и ракетната промишленост на Иран, включително откриване на акредитиви и поддържане на сметки. Много от гореспоменатите компании са посочени в Резолюции 1737 и 1747 на [Съвета за сигурност].“
Производство и искания на страните
13 На 18 септември 2008 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Първоинстанционния съд. С отделни молби, подадени същия ден, жалбоподателят иска жалбата да се разгледа по реда на бързото производство съгласно член 76а от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, както и да се допусне обезпечение, а именно спиране на изпълнението на точка 4 от таблица В от приложението към обжалваното решение.
14 С решение от 14 октомври 2008 г. Първоинстанционният съд (втори състав) уважава искането за разрешаване на спора по реда на бързото производство съгласно член 76а от Процедурния правилник, като разрешава на встъпилите в делото държави членки да представят писмени становища при встъпване.
15 С определение на председателя на Първоинстанционния съд от 15 октомври 2008 г. подадената от жалбоподателя молба за допускане на обезпечение е отхвърлена, като Първоинстанционният съд не се произнася по съдебните разноски.
16 С молби, подадени в секретариата на Първоинстанционния съд съответно на 20 октомври, 13 ноември и 18 ноември 2008 г. Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Френската република и Комисията искат да встъпят по делото в подкрепа на Съвета. С определения от 12 ноември, 8 декември и 11 декември 2008 г. председателят на втори състав на Първоинстанционния съд допуска встъпването им.
17 Писмената защита е представена на 5 ноември 2008 г. Писмените становища при встъпване на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и на Френската република са представени съответно на 4 декември 2008 г. и на 5 януари 2009 г.
18 На 4 февруари 2009 г. жалбоподателят иска от Първоинстанционния съд да разреши прилагането към преписката на някои допълнителни документи, свързани с отношенията му с посочените в обжалваното решение субекти, по съображение че е било невъзможно въпросните документи да бъдат представени на по-ранен етап от производството. Искането е уважено с решение на втори състав на Първоинстанционния съд от 17 февруари 2009 г.
19 На 5 май 2009 г. втори състав на Първоинстанционния съд решава да открие устната фаза на производството, без преди това да пристъпва към събиране на доказателства. Той също така решава да поиска от жалбоподателя да отговори писмено на някои въпроси, което жалбоподателят изпълнява в определения от Първоинстанционния съд срок.
20 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Първоинстанционния съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 3 юни 2009 г.
21 Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:
– да отмени точка 4 от таблица В от приложението към обжалваното решение, доколкото се отнася до жалбоподателя, както и до неговите клонове и дъщерни дружества,
– при условията на евентуалност да установи, че член 7, параграф 2 и член 15, параграф 2 от Регламент № 423/2007 не се прилагат към настоящия спор,
– при всички положения да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
22 В съдебното заседание жалбоподателят се отказва от второто си искане, като пояснява, че възражението за незаконосъобразност на член 7, параграф 2 и на член 15, параграф 2 от Регламент № 423/2007 трябва да се разглежда като оплакване, с което се иска отмяна на обжалваното решение поради липса на правно основание. Освен това той се отказва от първото си искане в частта му, с която се иска отмяна на обжалваното решение, доколкото то се отнася до неговите дъщерни дружества.
23 Съветът моли Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
24 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Комисията молят Първоинстанционния съд да отхвърли жалбата.
25 Френската република моли Първоинстанционния съд да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
26 Жалбоподателят представя предварителни бележки относно компетентността на Първоинстанционния съд да упражни контрол за законосъобразност на обжалваното решение. Що се отнася до съществото на спора, оплакванията му могат да се групират в пет правни основания, изведени, първо, от наличието на съществено процесуално нарушение и нарушение на Договора за ЕО, на правните норми за прилагането му и на член 7, параграф 2 от Обща позиция 2007/140, от злоупотреба с власт и от липса на правно основание на обжалваното решение, второ, от нарушение на принципа на равно третиране, трето, от нарушение на принципа на пропорционалност и на правото на собственост, четвърто, от нарушение на правото на защита, на правото на ефективна съдебна защита и на член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007, и пето, от липса на компетентност на Общността.
27 Съветът, подкрепен от встъпилите страни, оспорва основателността на изтъкнатите от жалбоподателя правни основания.
28 Първоинстанционният съд счита, че преди да разгледа повдигнатите от жалбоподателя правни основания, следва да разгледа релевантността на документите, които същият представя на 4 февруари 2009 г.
По релевантността на документите, представени от жалбоподателя на 4 февруари 2009 г.
29 Представените на 4 февруари 2009 г. документи включват три декларации на генералния директор на жалбоподателя и на представителите на неговите клонове в Париж (Франция) и Хамбург (Германия), които обобщават търговските отношения на жалбоподателя с посочените в обжалваното решение субекти. В отговор на въпрос в съдебното заседание жалбоподателят пояснява, че тези документи са представени, първо, за да установят, че насочената срещу него мярка за замразяване на финансовите средства е необоснована, тъй като отношенията му с посочените в обжалваното решение субекти са ограничени. По-нататък, според жалбоподателя разглежданите декларации подкрепяли и третото му правно основание, доколкото от тях било видно както че замразяването на финансовите му средства не е необходимо за постигането на преследваната от Съвета цел, така и че същата цел може да бъде постигната с по-малко ограничителни мерки. Накрая, съответните документи били релевантни и в рамките на четвъртото правно основание, тъй като сочели трудностите, пред които бил изправен жалбоподателят поради задължението да доказва „отрицателни факти“, при положение че нямал достъп до доказателствата, на които се основава Съветът, ако се допуснело, че такива изобщо съществуват.
30 Необходимо е да се отбележи, че жалбата не съдържа правно основание, с което да се оспорва констатацията на Съвета, че жалбоподателят предоставя финансова подкрепа за ядреното разпространение, докато именно на тази констатация се основава обжалваното решение в частта, която се отнася до жалбоподателя, и че следователно подобно правно основание е можело да бъде повдигнато непосредствено след подаването на жалбата, евентуално като се уточни, че допълнителни доказателства ще бъдат представени веднага щом са налични. При тези обстоятелства дори освен това да се допусне, че подобно правно основание е било повдигнато за първи път в съдебното заседание, то трябва да бъде отхвърлено като недопустимо съгласно член 48, параграф 2 от Процедурния правилник, тъй като жалбоподателят дори не твърди, че се основава на фактически и правни обстоятелства, установени в хода на производството. При това положение представените на 4 февруари 2009 г. документи не следва да се вземат предвид при преценката дали отношенията на жалбоподателя с посочените в обжалваното решение субекти обосновават замразяването на финансовите му средства.
31 Същият извод може да се приложи и във връзка с релевантността на въпросните документи при разглеждането на третото правно основание. Всъщност в жалбата жалбоподателят се ограничава да поддържа, че обжалваното решение е непропорционално, доколкото надхвърля задълженията и препоръките, формулирани от Съвета за сигурност в Резолюция 1803 (2008). За сметка на това жалбоподателят изобщо не формулира оплакване, с което да оспорва определения в обжалваното решение обхват на търговските му отношения с посочените субекти. Доколкото в съдебното заседание жалбоподателят освен това не поддържа, че подобно оплакване почива на фактически и правни обстоятелства, установени в хода на производството, съгласно член 48, параграф 2 от Процедурния правилник това оплакване представлява ново правно основание, което при всички случаи е недопустимо. Следователно представените на 4 февруари 2009 г. документи не следва да се вземат предвид и при разглеждането на третото правно основание.
32 Що се отнася до четвъртото правно основание, в жалбата жалбоподателят наистина поддържа, че за да упражни правото си на обжалване пред Първоинстанционния съд, трябва да доказва „отрицателния факт“, че не е предоставял подкрепа за ядреното разпространение, което би било особено трудно, дори невъзможно да се установи. Следователно представените на 4 февруари 2009 г. документи могат да бъдат взети предвид в този контекст.
По интензитета на съдебния контрол
Доводи на страните
33 Жалбоподателят посочва, че законосъобразността на всеки правен акт, приет от общностните институции, включително на актовете за изпълнение на резолюция на Съвета за сигурност, подлежи напълно на съдебен контрол от страна на общностните юрисдикции в рамките на установената с Договора за ЕО цялостна система от способи за правна защита.
34 Съветът не оспорва компетентността на Първоинстанционния съд да упражни контрол за законосъобразност на обжалваното решение. Все пак той напомня, че разполага с широко право на преценка, що се отнася до обстоятелствата, които трябва да се вземат предвид при приемането на ограничителни икономически или финансови мерки.
Съображения на Първоинстанционния съд
35 Във връзка с интензитета на съдебния контрол в рамките на Регламент № 423/2007 трябва да се разграничат два вида обстоятелства. Всъщност, от една страна, членовете от този регламент предвиждат общите правила, уреждащи режима на ограничителните мерки, които той установява. От друга страна, приложение V към Регламент № 423/2007, изброяващо субектите, към които са насочени мерките за замразяване на финансови средства, приети на основание на член 7, параграф 2 от същия регламент, представлява съвкупност от актове за прилагането на посочените по-горе общи правила към конкретни субекти.
36 Що се отнася до уреждащите режима на ограничителните мерки общи правила, Съветът разполага с широко право на преценка във връзка с обстоятелствата, които да вземе предвид с оглед на приемането на мерки за икономически и финансови санкции на основание членове 60 ЕО и 301 ЕО в съответствие с приета в рамките на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) обща позиция. Тъй като общностният съд не може по-конкретно да замести преценката на Съвета със своята преценка на доказателствата, фактите и обстоятелствата, обосноваващи приемането на такива мерки, упражняваният от Първоинстанционния съд контрол трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт. Този ограничен контрол се прилага по-конкретно за преценката на съображенията за целесъобразност, на които се основават такива мерки (вж. по аналогия Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 2006 г. по дело Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, T‑228/02, Recueil, стр. II‑4665, наричано по-нататък „Решение по дело OMРI“, точка 159).
37 Що се отнася до контрола за законосъобразност на решението, с което субект се вписва в списъка в приложение V към Регламент № 423/2007 по силата на член 7, параграф 2 от него, Първоинстанционният съд следва по-специално да провери, предвид правните основания за отмяна, предявени от съответния субект или разглеждани служебно, дали настоящият случай съответства на една от четирите хипотези, посочени в член 7, параграф 2, букви а)—г) от Регламент № 423/2007. Това означава, че съдебният контрол за законосъобразност на въпросното решение се простира до преценката на фактите и обстоятелствата, посочени като негова обосновка, както и до проверката на доказателствата и данните, на които се основава тази преценка. Първоинстанционният съд трябва също така да се увери, че правото на защита и изискването за мотивиране в това отношение са спазени, както и при необходимост да се увери в обосноваността на императивните съображения, на които Съветът по изключение се позовава, за да наруши тези права (вж. по аналогия Решение по дело OMPI, точка 36 по-горе, точка 154).
38 В настоящото дело с оплакването, изведено от липса на правно основание на обжалваното решение, на практика се оспорва законосъобразността на някои от общите правила на Регламент № 423/2007. Следователно при разглеждането му е необходимо да се приложи ограниченият контрол, описан в точка 36 по-горе. За останалите правни основания, с които се оспорва законосъобразността на решението за включване на жалбоподателя в списъка по приложение V към Регламент № 423/2007, се прилагат изложените в точка 37 по-горе съображения.
По първото правно основание, изведено от наличието на съществено процесуално нарушение и нарушение на Договора за ЕО, на правните норми за прилагането му и на член 7, параграф 2 от Обща позиция 2007/140, от злоупотреба с власт и от липса на правно основание на обжалваното решение
Доводи на страните
39 Жалбоподателят поддържа, че Регламент № 423/2007, на който се основава обжалваното решение, има три правни основания, а именно членове 60 ЕО и 301 ЕО, както и Обща позиция 2007/140. По-нататък той изтъква, че съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 423/2007 списъкът на субектите, до които се отнасят мерките за замразяване на финансови средства по член 7, параграф 2 от същия регламент, се изготвя от Съвета с квалифицирано мнозинство. За разлика от това член 7, параграф 2 от Обща позиция 2007/140 изисквал списъкът на лицата или субектите, до които се отнасят мерките за замразяване на финансови средства по член 5, параграф 1, буква б) от Обща позиция 2007/140 — в действителност същият списък като този по член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 — да се изготвя от Съвета с единодушно решение.
40 В този контекст жалбоподателят изтъква, че когато даден акт има няколко правни основания, които предвиждат различни правила за гласуване, трябва да се прилага по-строгата процедура. Оттук той заключава, че Съветът е допуснал съществено процесуално нарушение и нарушение на Договора за ЕО и на правните норми за прилагането му, доколкото при приемането на обжалваното решение не е спазил предвиденото в член 7, параграф 2 от Обща позиция 2007/140 правило за единодушие. Освен това според жалбоподателя Съветът по този начин е допуснал и злоупотреба с власт, тъй като нарушил специално предвидената в Договора за ЕС процедура в областта на ОВППС, за да приеме решение с непосредствено действие — правен акт, който не съществувал в тази област.
41 Жалбоподателят добавя, че член 15, параграф 2 от Регламент № 423/2007 не може да бъде надлежно правно основание на обжалваното решение, доколкото предвижда гласуване с квалифицирано мнозинство, въпреки че с него се прилага ОВППС, и доколкото поради това не е съобразен с предвидените в Обща позиция 2007/140 процесуални изисквания. Освен това член 15, параграф 2 и член 7, параграф 2 от посочения регламент не можели да бъдат надлежно правно основание на обжалваното решение, доколкото дали възможност за приемането на мярка за замразяване на финансови средства по отношение на жалбоподателя, докато последният бил споменат само в Резолюция 1803 (2008), но не и в Резолюция 1737 (2006), която е посочена в съображение 6 от Регламент № 423/2007.
42 На последно място жалбоподателят изтъква, че Решение на Съда от 3 септември 2008 г. по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (C‑402/05 P и C‑415/05 P, Сборник, стр. І‑6351, наричано по-нататък „Решение по дело Kadi“) не е релевантно в рамките на настоящото правно основание, доколкото оспорваното в това дело решение имало тройно правно основание, а именно членове 60 ЕО, 301 ЕО и 308 ЕО, и следователно било прието с единодушие.
43 Съветът, подкрепен от встъпилите страни, оспорва основателността на доводите на жалбоподателя, като поддържа, че е било приложено подходящото правило за гласуване, предвидено в членове 60 ЕО и 301 ЕО, които са правното основание на обжалваното решение.
Съображения на Първоинстанционния съд
44 В началото е необходимо да се отбележи, че обратно на твърдението на жалбоподателя, Решение по дело Kadi, точка 42 по-горе, в случая е напълно релевантно, тъй като в него Съдът се произнася в частност по приложното поле на членове 60 ЕО и 301 ЕО. В този смисъл според Съда тези разпоредби предвиждат приемането на мерки срещу трети страни, като това понятие може да включва лицата, управляващи такива страни, както и свързаните с тях или контролирани пряко или непряко от тях физически лица и субекти (Решение по дело Kadi, точка 42 по-горе, точка 166).
45 Особеността на членове 60 ЕО и 301 ЕО е, че представляват свързващо звено между включващите икономически мерки действия на Общността и целите на Договора за ЕС в областта на външните отношения, сред които фигурира ОВППС (вж. в този смисъл Решение по дело Kadi, точка 42 по-горе, точка 197). В действителност членове 60 ЕО и 301 ЕО са разпоредби, които изрично предвиждат, че действие на Общността може да се окаже необходимо за постигане на една от специфичните цели, поставени пред Европейския съюз с член 2 ЕС, а именно прилагането на обща външна политика и политика на сигурност.
46 Все пак това обстоятелство не е пречка за съвместното съществуване на Съюза и на Общността като две обединени, но различни правни системи, както и за конституционната структура на „стълбовете“, каквато е била волята на авторите на действащите понастоящем договори (вж. в този смисъл Решение по дело Kadi, точка 42 по-горе, точка 202). Ето защо въпреки че прилага една от целите на Съюза, действието на Общността в рамките на членове 60 ЕО и 301 ЕО е предприето въз основа на общностния стълб. Следователно законосъобразността на приетите в тази област актове като Регламент № 423/2007 и на актовете за прилагането му трябва да се преценява с оглед на предвидените от правилата на същия стълб условия, включително що се отнася до подходящото правило за гласуване.
47 От изложеното дотук следва, че обратно на твърдението на жалбоподателя Обща позиция 2007/140, която е част от втория стълб на Съюза, не е правно основание на Регламент № 423/2007 и на актовете за прилагането му, което означава, че приложимото правило за гласуване при приемането и изменението на посочената обща позиция не е релевантно. Всъщност наличието на приета по-рано обща позиция или общо действие в областта на ОВППС е само едно от условията по член 301 ЕО, доколкото с него се определя и приложимото правило за гласуване при приемането на актове на негово основание.
48 В случая обаче не се оспорва, че Регламент № 423/2007 и обжалваното решение са приети с квалифицирано мнозинство в съответствие с правилото по член 301 ЕО. Не се оспорва и че приемането на същия регламент е предшествано от приемането с единодушно решение на Обща позиция 2007/140 и че приемането на обжалваното решение е предшествано от приемането с единодушно решение на Обща позиция 2008/479, с която жалбоподателят е включен в списъка на субектите, до които се отнася мярка за замразяване на финансови средства по член 5, параграф 1, буква б) от Обща позиция 2007/140. При това положение следва да се приеме, че са спазени условията по член 301 ЕО.
49 Следователно трябва да се отхвърли оплакването на жалбоподателя, изведено от неспазване на приложимото правило за гласуване.
50 Що се отнася до останалите оплаквания на жалбоподателя, необходимо е да се напомни, че даден акт е опорочен поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и непротиворечиви доказателства изглежда, че е бил приет с единствената или поне определяща цел да постигне различни от изложените в него цели или да се избегне процедура, специално предвидена от Договора, за да се противодейства на конкретните обстоятелства (вж. Решение на Съда от 14 декември 2004 г. по дело Swedish Match, C‑210/03, Recueil, стр. I‑11893, точка 75 и Решение на Първоинстанционния съд от 13 януари 2004 г. по дело Thermenhotel Stoiser Franz и др./Комисия, T‑158/99, Recueil, стр. II‑1, точка 164 и цитираната съдебна практика). В случая обаче жалбоподателят не представя доказателства, от които да личи, че като е приел обжалваното решение, Съветът е преследвал различна цел от целта за предотвратяване на ядреното разпространение чрез замразяване на финансовите средства на субектите, за които смята, че са заети, пряко свързани или предоставят помощ за съответните дейности, съгласно процедурата, предвидена за тази цел в Договора за ЕО и в Регламент № 423/2007.
51 На последно място, доколкото жалбоподателят поддържа, че член 15, параграф 2 и член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 не могат да бъдат надлежно правно основание на обжалваното решение, тъй като дават възможност на Съвета да приеме мерки за замразяване на финансови средства, които надхвърлят постановените от Съвета за сигурност мерки, следва да се отбележи, че членове 60 ЕО и 301 ЕО не дават никакво основание да се приеме, че предоставената с тях компетентност на Общността е ограничена до изпълнението на приетите от Съвета за сигурност мерки. Следователно Съветът е имал правомощие да приеме не само член 7, параграф 1 от Регламент № 423/2007, с който се изпълнява Резолюция 1737 (2006) чрез разпореждане на замразяването на финансовите средства на посочените в нея субекти, но и член 7, параграф 2 от същия регламент, с който се дава възможност за приемането на мерки за замразяване на финансови средства срещу други субекти, които според Съвета са заети, пряко свързани или предоставят помощ за ядреното разпространение.
52 В този контекст несъмнено е вярно, че съображение 6 от Регламент № 423/2007 налага на Съвета да упражнява правомощието си по член 7, параграф 2 от същия регламент „предвид целите на Резолюция 1737 (2006)“. Въпреки това задължението да се следват целите на Резолюция 1737 (2006) изобщо не предполага, че член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 може да се прилага само по отношение на субектите, до които се отнасят ограничителните мерки, приети от Съвета за сигурност въз основа на същата резолюция. Обстоятелството, че Съветът за сигурност не е приел мерки или че е взел особена позиция, може най-многото да бъде взето предвид наред с други релевантни обстоятелства при преценката дали са изпълнени условията по член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007.
53 Предвид изложеното дотук първото правно основание следва да се отхвърли.
По второто правно основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране
Доводи на страните
54 Жалбоподателят поддържа, че срещу него е допусната „произволна и необоснована дискриминация“, доколкото той е единствената иранска банка, чиито финансови средства са замразени, въпреки че в Резолюция 1803 (2008) Съветът за сигурност призовава държавите да проявяват бдителност спрямо всички банки със седалище в Иран, и в частност спрямо него и банка Saderat. Това неравно третиране на банките, които се намирали в напълно еднакво положение, му причинило съществени имуществени и неимуществени вреди.
55 Съветът, подкрепен от встъпилите страни, оспорва основателността на доводите на жалбоподателя, като напомня, че приемането на разглежданата мярка за замразяване на финансови средства се дължи на обстоятелството, че след самостоятелна преценка в рамките на правомощието си по член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 е приел, че жалбоподателят предоставя подкрепа за ядреното разпространение.
Съображения на Първоинстанционния съд
56 Съгласно съдебната практика принципът на равно третиране, който е основен принцип на правото, забранява да се третират по различен начин сходни положения и да се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (Решение на Първоинстанционния съд от 2 октомври 2001 г. по дело Martinez и др./Парламент, T‑222/99, T‑327/99 и T‑329/99, Recueil, стр. II‑2823, точка 150).
57 Както изтъква Съветът, подкрепен от встъпилите страни, определящият критерий за прилагането на член 7, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 423/2007, който следователно е приложимият съпоставителен критерий за определяне на евентуалното наличие на нарушение на принципа на равно третиране, е дали съответният субект е зает, пряко свързан или предоставя помощ за ядреното разпространение.
58 В случая в обжалваното решение е установено, че жалбоподателят е субект, който предоставя подкрепа за ядреното разпространение, а както бе посочено в точка 30 по-горе, той не представя допустими правни основания, които да поставят под съмнение основателността на тази констатация.
59 При тези обстоятелства дори да се допусне, че Съветът действително е пропуснал да приеме мерки за замразяване на финансови средства по отношение на някои ирански банки, които са заети, пряко свързани или предоставят помощ за ядреното разпространение, жалбоподателят няма право да се позовава на това обстоятелство, доколкото принципът на равно третиране трябва да се съчетава с принципа за законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго (Решение на Първоинстанционния съд от 14 май 1998 г. по дело SCA Holding/Комисия, T‑327/94, Recueil, стр. II‑1373, точка 160, Решение на Първоинстанционния съд от 14 май 1998 г. по дело Mayr-Melnhof/Комисия, T‑347/94, Recueil, стр. II‑1751, точка 334 и Решение на Първоинстанционния съд от 20 март 2002 г. по дело LR AF 1998/Комисия, T‑23/99, Recueil, стр. II‑1705, точка 367).
60 Следователно второто правно основание трябва да се отхвърли.
По третото правно основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност и на правото на собственост
Доводи на страните
61 Жалбоподателят смята, че обжалваното решение е непропорционално, доколкото налага замразяване на финансовите му средства, въпреки че Резолюция 1803 (2008) на Съвета за сигурност, която е изпълнена с обжалваното решение, изисква от държавите само да проявяват бдителност по отношение на неговите дейности. В действителност тази резолюция нито изисквала, нито препоръчвала замразяването на финансовите средства на жалбоподателя, нито пък изисквала последният да бъде третиран различно от останалите банки със седалище в Иран. Ето защо според жалбоподателя обжалваното решение представлявало „злоупотреба“, доколкото му причинило значителни имуществени и неимуществени вреди, като необосновано и непропорционално ограничило в частност правото му на собственост.
62 В съдебното заседание жалбоподателят изтъква обстоятелството, че замразяването на финансовите му средства не е необходимо за постигането на преследваната от Съвета цел и че същата цел може да бъде постигната с по-малко ограничителни мерки като последващия контрол върху извършените сделки или проверката им от независимо трето лице.
63 Съветът, подкрепен от встъпилите страни, оспорва основателността на доводите на жалбоподателя, като поддържа, че замразяването на финансовите му средства е подходящо и необходимо за предотвратяване на ядреното разпространение, като се има предвид подкрепата, която жалбоподателят оказва на участващите в него предприятия. Освен това подобна мярка за замразяване на финансови средства била обоснована и пропорционална предвид значимостта на поддържането на мира и международната сигурност, доколкото постигането на преследваната цел не можело да се гарантира с никакви други мерки.
Съображения на Първоинстанционния съд
64 На първо място, от точки 51 и 52 по-горе следва, че член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 предоставя на Съвета самостоятелно правомощие, чието упражняване не зависи от това дали Съветът за сигурност е приел ограничителни мерки срещу съответните субекти. В действителност целта на член 7, параграф 2 от посочения регламент и на обжалваното решение, което е прието на основание на този регламент, не е да се изпълнят резолюциите на Съвета за сигурност в областта на ядреното разпространение, а единствено да се осигури постигането на целите на една от разглежданите резолюции, а именно Резолюция 1737 (2006), посредством приемането на самостоятелни ограничителни мерки.
65 В този смисъл, обратно на поддържаното от жалбоподателя, нито член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007, нито обжалваното решение изпълняяват Резолюция 1803 (2008), което означава, че съдържанието и целите на тази резолюция не са критерий, от гледна точка на който трябва да се преценява съвместимостта на обжалваното решение с принципа на пропорционалност.
66 Съгласно съдебната практика по силата на принципа на пропорционалност, който е част от общите принципи на общностното право, законосъобразността на забраната на дадена икономическа дейност се подчинява на условието забранителните мерки да са подходящи и необходими за постигането на легитимните цели, следвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (Решение на Съда от 13 ноември 1990 г. по дело Fedesa и др., C‑331/88, Recueil, стр. I‑4023, точка 13). Ето защо останалите доводи на жалбоподателя следва да се преценят от гледна точка на тези критерии.
67 В това отношение трябва първо да се отбележи, че целта на Регламент № 423/2007 е да се предотврати ядреното разпространение и неговото финансиране и затова да се упражни натиск върху Ислямска република Иран да преустанови съответните дейности. Подобна цел, която съответства на целите на Резолюция 1737 (2006) и се вписва в по-общата рамка на усилията, свързани с поддържането на мира и международната сигурност, е легитимна.
68 Второ, замразяването на финансовите средства на субектите, които са идентифицирани като заети, пряко свързани или предоставящи помощ за ядреното разпространение, представлява подходяща и необходима мярка за осъществяването на упоменатата цел. Всъщност подобна мярка е в състояние да гарантира, че финансовите средства на съответните субекти няма повече да бъдат използвани за подпомагане на ядреното разпространение. Освен това, както бе посочено в точки 30 и 31 по-горе, доводите на жалбоподателя, че не предоставя подкрепа за ядреното разпространение и че в неговия конкретен случай мярката за замразяване на финансови средства при всички положения не била необходима, са представени късно и следователно са недопустими.
69 Трето, от точка 31 по-горе също така следва, че жалбоподателят не представя допустими доводи за наличието на по-малко ограничителни мерки, позволяващи да се предотврати използването на неговите финансови средства за подпомагане на ядреното разпространение.
70 Четвърто, що се отнася до причинените на жалбоподателя неудобства и до създаденото ограничение за основните му права, сред които са правото на собственост и правото на упражняване на икономическа дейност, следва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика посочените права са неразделна част от общите принципи на правото, за чието спазване следи общностният съд. В този смисъл спазването на основните права е условие за законосъобразност на общностните актове (вж. Решение по дело Kadi, точка 42 по-горе, точка 284 и цитираната съдебна практика). Въпреки това също от съдебната практика следва, че основните права не са абсолютни и че упражняването им може да се ограничава, когато това е обосновано поради следваните от Общността цели от общ интерес. В този смисъл всяка икономическа или финансова ограничителна мярка по дефиниция има последици, които засягат правото на собственост и свободното упражняване на икономическа дейност, като по този начин причинява вреда в частност на субектите, извършващи дейностите, които съответните ограничителни мерки целят да предотвратят. Значимостта на целите, преследвани със спорната правна уредба, може да обоснове отрицателните последици, дори ако са значителни, за определени оператори (вж. в този смисъл Решение на Съда от 30 юли 1996 г. по дело Bosphorus, C‑84/95, Recueil, стр. I‑3953, точки 21—23 и Решение по дело Kadi, точка 42 по-горе, точки 355 и 361).
71 В случая свободата на упражняване на икономическа дейност, както и правото на собственост на жалбоподателя са ограничени в значителна степен поради приемането на обжалваното решение, доколкото той не може в частност да разполага с финансовите си средства, които се намират на територията на Общността или са държани от лица от Общността, освен ако не разполага с конкретни разрешения, и доколкото неговите клонове на тази територия не могат да сключват нови сделки със своите клиенти. Все пак като се има предвид първостепенното значение на поддържането на мира и международната сигурност, причинените неудобства не са несъразмерни спрямо преследваните цели, още повече че, от една страна, тези ограничения се отнасят само до част от активите на жалбоподателя, а от друга — членове 9 и 10 от Регламент № 423/2007 предвиждат определени изключения, които позволяват на субектите, до които се отнасят мерките за замразяване на финансови средства, да покриват основните си разходи.
72 Предвид изложеното дотук третото правно основание следва да се отхвърли.
По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на правото на защита, на правото на ефективна съдебна защита и на задължението за мотивиране, предвидено в член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007
Доводи на страните
73 Жалбоподателят изтъква, че в нарушение на произтичащите от практиката на Съда правила Съветът към нито един момент не го е информирал кои са установените в негов ущърб обстоятелства, които обосновават замразяването на финансовите му средства, тъй като не го е уведомил за обжалваното решение. Съветът освен това не уточнил какъв вид финансова подкрепа оказвал жалбоподателят или каква била ролята му, какви били свързаните със съответните сделки стоки и кои субекти участвали в тях освен посочените осем субекти. Така Съветът не дал възможност на жалбоподателя да се запознае с причините, поради които финансовите му средства били замразени, въпреки че Съветът за сигурност не изисквал от държавите „нищо друго освен бдителност“.
74 Жалбоподателят добавя, че не е имал достъп до доказателствата по преписката на Съвета и че не е получил възможност да бъде изслушан. Той пояснява, че не се е свързвал със Съвета, за да може да упражни правата си. В този контекст, първо, той изтъква, че в приложимата правна уредба не се предвиждало предоставяне на достъп до преписката и организиране на изслушване, като според него това обстоятелство само по себе си противоречало на принципа за спазване на правото на защита и поради това представлявало нарушение на правото на ефективна съдебна защита. Второ, жалбоподателят подчертава, че усилията, които неговото дъщерно дружество със седалище в Обединеното кралство, Melli Bank plc, предприело в тази посока пред Съвета и някои държави членки преди приемането на обжалваното решение, останали безрезултатни, което го накарало да избере съдебния способ за защита. Трето, той изтъква, че макар тежестта на доказване да пада върху Съвета, последният не представил на Първоинстанционния съд доказателства в подкрепа на мотивите на обжалваното решение, принуждавайки жалбоподателя да доказва „отрицателни факти“, което било трудно и дори невъзможно. Четвърто, жалбоподателят поддържа, че не можел да изложи становището си пред Съвета, преди да провери поотделно отношенията си с всеки от посочените в обжалваното решение субекти. Не било възможно обаче тези проверки да приключат в срока за обжалване.
75 Жалбоподателят смята, че доколкото не са му били съобщени установените в негов ущърб обстоятелства и доколкото не е могъл да получи достъп до доказателствата по преписката на Съвета, нито е бил изслушан, не е бил в състояние да изложи надлежно становището си, което според него съставлява нарушение на правото му на защита, и в частност на правото на изслушване. По същата причина той твърди, че понастоящем не е в състояние да упражни правото си на обжалване пред Първоинстанционния съд при удовлетворителни условия, с което се позовава и на нарушение на правото на ефективна съдебна защита. В този контекст той подчертава и че Съветът не може да обоснове упоменатите нарушения с необходимостта да се постигне ефект на изненада, тъй като на 16 юни 2008 г. министър-председателят на Обединеното кралство обявил замразяването на финансовите му средства.
76 На последно място жалбоподателят поддържа, че пропускът на Съвета да изложи и да му съобщи индивидуалните и специфични причини, обосноваващи замразяването на финансовите му средства предвид обстоятелството, че Съветът за сигурност предвидил само задължение за бдителност, и предвид третирането на останалите банки със седалище в Иран, е равнозначен и на нарушение на задължението за мотивиране по член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007.
77 Съветът, подкрепен от встъпилите страни, оспорва основателността на доводите на жалбоподателя. От една страна, в това отношение той изтъква, че е изпълнил задължението за мотивиране по член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 чрез публикуването на обжалваното решение в Официален вестник на Европейския съюз, който е достъпен например в Интернет в самия ден на отпечатването му. Според Съвета посоченият регламент всъщност не изисквал индивидуално уведомяване, тъй като в някои случаи индивидуалното уведомяване било невъзможно поради неизвестен адрес, а и при всички положения всеки бил длъжен да познава закона. Освен това мотивите на решенията в рамките на борбата срещу ядреното разпространение имали по-малко вредоносни последици от мотивите при приемането на подобни мерки в областта на борбата с тероризма, за които се извършвало индивидуално уведомяване.
78 От друга страна, според Съвета публикуването на мотивите на обжалваното решение в Официален вестник дало възможност на жалбоподателя да се запознае със съображенията, които са в негов ущърб, така че правото му на защита и правото му на ефективна съдебна защита били спазени. В този контекст Съветът подчертава факта, че жалбоподателят не е поискал преразглеждане на мярката за замразяване на финансовите му средства, въпреки че такава възможност е предвидена в Известието на вниманието на лицата, образуванията и органите, включени от Съвета в списъка на лицата, образуванията и органите, към които се прилага член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 (приложение V) (ОВ C 159, 2008 г., стр. 1).
Съображения на Първоинстанционния съд
79 На първо място е необходимо да се разгледа оплакването за нарушение на задължението за мотивиране по член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007. Всъщност поради взаимозависимостта на различните процесуални права, които се разглеждат в случая, наличието на достатъчни мотиви, с които жалбоподателят е своевременно запознат, е релевантно за всички направени в рамките на настоящото правно основание оплаквания.
80 Предвиденото в член 253 ЕО, а в конкретния случай и в член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 задължение за мотивиране на увреждащия акт има за цел, от една страна, да се даде на заинтересованото лице достатъчно информация, за да прецени дали актът е обоснован и евентуално дали има порок, който дава основание валидността му да се оспорва пред общностния съд, и от друга страна, да се даде възможност на този съд да упражни контрол за законосъобразност на този акт. Така определеното задължение за мотивиране е основен принцип на общностното право, който не може да се дерогира, освен по императивни съображения. Поради това мотивите по принцип трябва да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащия го акт, тъй като тяхното отсъствие не може да се поправи с факта, че заинтересованото лице узнава мотивите на акта в хода на производството пред общностния съд. Освен това в случаите на първоначално решение за замразяване на финансовите средства на даден субект спазването на задължението за мотивиране е още по-важно, тъй като съставлява единствената гаранция, че заинтересованото лице ще може да използва ефективно способите за обжалване, с които разполага, за да оспори законосъобразността на разглежданото решение, като се има предвид, че то не разполага с право на изслушване преди приемане на решението (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело OMPI, точка 36 по-горе, точки 138—140 и цитираната съдебна практика).
81 Ето защо освен ако съобщаването на определени обстоятелства е недопустимо поради императивни съображения, свързани със сигурността или с осъществяването на международните отношения на Общността и на нейните държави членки (вж. по аналогия Решение по дело Kadi, точка 42 по-горе, точка 342), Съветът на основание член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 е длъжен да доведе до знанието на съответния субект специфичните и конкретните причини за приемането на решение на замразяване на финансови средства като обжалваното решение. В този смисъл той трябва да посочи фактическите и правните обстоятелства, от които зависи правната обоснованост на мярката, както и съображенията, поради които е решил да вземе тази мярка. Трябва да се направи всичко възможно тези мотиви да бъдат съобщени или едновременно с приемането на съответната мярка, или във възможно най-кратък срок след това (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело OMPI, точка 36 по-горе, точки 143—148 и цитираната съдебна практика).
82 Въпреки това мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. По-специално увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (вж. Решение по дело OMPI, точка 36 по-горе, точка 141 и цитираната съдебна практика).
83 Както бе посочено в точка 57 по-горе, прилагането на член 7, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 423/2007 изисква засегнатият субект да е зает, пряко свързан или да предоставя помощ за ядреното разпространение. Следователно освен до посочването на правното основание на приетата мярка, задължението на Съвета за мотивиране се отнася именно до това обстоятелство. За разлика от това и обратно на твърдението на жалбоподателя, Съветът не е длъжен да мотивира нито решението да приеме мерки, надхвърлящи мерките, приети с Резолюция 1803 (2008), доколкото в точка 65 по-горе бе установено, че обжалваното решение не изпълнява тази резолюция, нито решението да третира жалбоподателя различно от останалите ирански банки.
84 В настоящия случай Съветът е посочил както в заглавието на обжалваното решение, така и в съображение 2 от него, че взетите мерки се основават на член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007. В точка 4 от таблица B от приложението към обжалваното решение той е уточнил и индивидуалните и специфичните причини, поради които смята, че жалбоподателят предоставя подкрепа за ядреното разпространение. В действителност Съветът е споменал, първо, вида на оказваната от жалбоподателя подкрепа, а именно предоставянето на финансови услуги, включително откриване на акредитиви и поддържане на сметки, второ, дейностите, които са свързани с ядреното разпространение и до които се отнасят тези услуги, а именно покупката на чувствителни материали, и трето, лицата, на които жалбоподателят оказва подкрепа, а именно осемте посочени поименно субекти.
85 При тези обстоятелства Първоинстанционният съд смята, че мотивите на обжалваното решение по отношение на жалбоподателя са достатъчни с оглед на цитираната в точки 80—82 по-горе съдебна практика и с оглед на текста на член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007.
86 За сметка на това не може да се приеме твърдението на Съвета, подкрепено от встъпилите страни, че е изпълнил задължението си да запознае жалбоподателя с мотивите чрез публикуването на обжалваното решение в Официален вестник. Всъщност решение като обжалваното, с което се приема изменена редакция на приложение V към Регламент № 423/2007, има действие erga omnes, тъй като е насочено към съвкупност от адресати, определени общо и абстрактно, които са длъжни да замразят финансовите средства на включените в списъка от посоченото приложение субекти. Въпреки това подобно решение не е само с общ характер, тъй като замразяването на финансовите средства се отнася до поименно посочени субекти, които са пряко и лично засегнати от индивидуалните ограничителни мерки, постановени спрямо тях (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Kadi, точка 42 по-горе, точки 241—244 и Решение по дело OMPI, точка 36 по-горе, точка 98). Освен това замразяването на финансовите средства има значителни последици за засегнатите субекти, доколкото това може да ограничи упражняването на основните им права. При тези обстоятелства, предвид необходимостта да се осигури спазването на посочените както материални, така и процесуални права, напомнени в точка 70 по-горе, следва да се приеме, че Съветът е длъжен да направи всичко възможно да запознае засегнатите субекти с мерките за замразяване на финансови средства чрез индивидуално уведомяване.
87 Изтъкнатите от Съвета доводи по естеството си не могат да изменят този извод. Всъщност, първо, фактът, че индивидуалното уведомяване в някои случаи се оказва невъзможно, няма отношение към интереса на субектите да бъдат уведомени и следователно не е релевантен в случаите, в които адресът на съответния субект е известен. Второ, правилото, че всеки е длъжен да познава закона, не може да бъде изтъквано срещу жалбоподателя, тъй като спрямо него обжалваното решение представлява индивидуален акт. Трето, посоченото от Съвета разграничение спрямо мерките за замразяване на финансови средства в рамките на борбата с тероризма е без значение, тъй като въпросът дали мотивите съдържат опозоряващи обстоятелства може евентуално да е релевантен единствено при преценката на целесъобразността на публикуването на мотивите в Официален вестник. За сметка на това изискването за индивидуално уведомяване за мерките за замразяване на финансови средства е резултат от обстоятелството, че тези мерки засягат лично и значително правата на съответните субекти. Доколкото обаче приетите на основание на Регламент № 423/2007 мерки за замразяване на финансови средства и мерките, приети в рамките на борбата с тероризма, имат сходни последици, следва и в двата случая съответните субекти да бъдат запознати с приетите мерки по един и същи начин.
88 Предвид изложеното дотук следва да се приеме, че Съветът не е спазил произтичащото от член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 задължение да запознае жалбоподателя с мотивите на обжалваното решение, тъй като не го е уведомил индивидуално, макар от самото съдържание на посоченото решение да личи, че адресът на жалбоподателя му е бил известен.
89 Все пак от приложенията към молбата за допускане на обезпечение, представена от жалбоподателя по дело T‑390/08 R, личи, че с писмо от 24 юни 2008 г. френската банкова комисия е уведомила парижкия клон на жалбоподателя за приемането на обжалваното решение и за публикуването му в Официален вестник на същия ден. В този смисъл жалбоподателят е бил своевременно и официално уведомен за приемането на обжалваното решение, както и за възможността да се запознае с мотивите му в Официален вестник. Нещо повече, той очевидно действително се е запознал със съдържанието на посоченото решение, след като е приложил копие от него към жалбата си.
90 При тези изключителни обстоятелства следва да се приеме, че макар Съветът да не е запознал жалбоподателя с мотивите на обжалваното решение чрез индивидуално уведомяване, последният не е бил лишен от възможността да се запознае своевременно с мотивите на обжалваното решение и да прецени основателността на наложената му мярка за замразяване на финансови средства. Ето защо пропускът на Съвета не оправдава отмяна на обжалваното решение.
91 На второ място, необходимо е да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика във всяко производство срещу субект, което може да завърши с увреждащ го акт, спазването на правото на защита представлява основен принцип на общностното право и трябва да бъде гарантирано дори при липсата на каквато и да било правна уредба относно съответното производство (вж. в този смисъл Решение по дело OMPI, точка 36 по-горе, точка 91 и цитираната съдебна практика).
92 Принципът за спазване на правото на защита в частност изисква да се направи всичко възможно заинтересованият субект да бъде уведомен за установените в негов ущърб обстоятелства, на които се основава увреждащият го акт, или едновременно с приемането на първоначално решение за замразяване на финансовите му средства, или във възможно най-кратък срок след това. Въпреки това императивни съображения, свързани със сигурността или с осъществяването на международните отношения на Общността и на нейните държави членки, могат да не допуснат заинтересованите лица да бъдат уведомени за определени обстоятелства (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Kadi, точка 42 по-горе, точка 342 и Решение по дело OMPI, точка 36 по-горе, точки 93 и 137).
93 Освен това доколкото първоначалното решение за замразяване на финансовите средства на даден субект, каквото е обжалваното решение, трябва да могат да бъдат изненадващи, не се изисква преди приемането на съответното решение засегнатият субект да бъде уведомен за установените в негов ущърб обстоятелства и да бъде изслушан (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Kadi, точка 42 по-горе, точки 338—341 и Решение по дело OMPI, точка 36 по-горе, точки 128 и 137).
94 В този контекст следва първо да се отхвърли твърдението, че не може да се изтъква необходимостта от постигането на ефект на изненада, като се има предвид твърдяното изявление на министър-председателя на Обединеното кралство от 16 май 2008 г. Всъщност жалбоподателят не установява, че такова изявление действително е било направено, и впрочем дори не твърди, че то е било направено от името на Съвета или Общността.
95 При приемането на решение на основание на член 7, параграф 2, буква а) или б) от Регламент № 423/2007 уведомяването на съответния субект за установените в негов ущърб обстоятелства трябва да включва точна информация или данни от преписката, които да показват, че са изпълнени условията за прилагането на тази разпоредба към въпросния субект (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело OMPI, точка 36 по-горе, точка 126).
96 От установеното в точки 84—90 по-горе обаче следва, че това изискване в случая е изпълнено. Всъщност като се има предвид, първо, че обжалваното решение е достатъчно мотивирано, второ, че френската банкова комисия своевременно е обърнала внимание на жалбоподателя върху приемането на обжалваното решение и публикуването му заедно с мотивите в Официален вестник, и трето, че жалбоподателят действително се е запознал с посоченото решение, следва да се приеме, че той е разполагал с достатъчно точна информация за обстоятелствата, въз основа на които Съветът приема, че в случая може да се приложи член 7, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 423/2007.
97 В това отношение следва да се отхвърли твърдението на жалбоподателя, че Съветът бил длъжен служебно да му предостави достъп до доказателствата по преписката. Всъщност когато е съобщена достатъчно точна информация, позволяваща на заинтересования субект надлежно да изложи становището си по установените от Съвета обстоятелства в негов ущърб, принципът за спазване на правото на защита не изисква от последния по собствен почин да даде достъп до документите в преписката. Единствено по искане на заинтересованото лице Съветът е длъжен да даде достъп до всички неповерителни административни документи, отнасящи се до съответната мярка (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Първоинстанционния съд от 11 юли 2002 г. по дело Hyper/Комисия, T‑205/99, Recueil, стр. II‑3141, точки 63—65 и цитираната съдебна практика). Уведомяването по собствен почин за доказателствата по преписката в действителност би било прекомерно изискване, като се има предвид, че към момента на приемането на мярка за замразяване на финансови средства не е сигурно, че субектът, до който тя се отнася, възнамерява чрез достъп до преписката да провери фактическите обстоятелства, на които се основават твърденията на Съвета срещу него.
98 Що се отнася до правото на изслушване, субектът, до който се отнася първоначално решение за замразяване на финансовите му средства, има право да бъде изслушан от Съвета след приемането на съответното решение. Все пак съгласно съдебната практика Съветът не е длъжен служебно да проведе изслушване, като се има предвид, че тези субекти разполагат също така с възможността незабавно да обжалват пред Първоинстанционния съд (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело OMPI, точка 36 по-горе, точки 130 и 137). Освен това е необходимо да се отбележи, че в деня на публикуването на обжалваното решение Съветът е приел и публикувал в Официален вестник Известие на вниманието на лицата, образуванията и органите, включени от Съвета в списъка на лицата, образуванията и органите, към които се прилага член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 (приложение V). В известието се предвижда, че засегнатите субекти могат да поискат преразглеждане на включването им в списъка от приложение V към посочения регламент, като по този начин им се дава възможност ефективно да упражнят правото си на изслушване.
99 От изложеното дотук следва, че в случая упражняването на правото на достъп до преписката и на правото на изслушване е обусловено от представянето на искане от страна на жалбоподателя до Съвета. В отговор на въпрос на Първоинстанционния съд обаче жалбоподателят признава, че не е представил такова искане.
100 Изтъкнатите от жалбоподателя доводи за обосноваване на този пропуск не може да бъдат приети. В този смисъл твърдението, че приложимите текстове не предвиждат процедура за достъп до преписката и за изслушване, е неправилно по отношение на правото на изслушване, както следва от точка 98 по-горе. От друга страна, макар да е вярно, че не е предвидена изрично процедура за достъп до преписката, в точка 91 по-горе бе напомнено, че това обстоятелство няма отношение към задължението на Съвета да осигури спазването на правото на защита. Следователно дори да се допусне, че трябва да се тълкува като възражение за незаконосъобразност, доводът на жалбоподателя трябва да се отхвърли, тъй като липсата на изрични разпоредби няма отношение към задължението за спазване на правото на защита, и в частност на правото на уведомяване за установените в ущърб на съответния субект обстоятелства, което има за цел и да даде възможност на този субект да упражни правото си на ефективна съдебна защита (вж. по-нататък точка 105).
101 Действията на дъщерното дружество на жалбоподателя в Обединеното кралство също не са релевантни, като се има предвид, че това дъщерно дружество има самостоятелна правосубектност, което означава, че се е обърнало към институциите и държавите членки от свое име, а не от името на дружеството майка. Освен това, както признава жалбоподателят, разглежданите действия предхождат приемането на обжалваното решение. В точка 93 по-горе обаче бе установено, че преди приемането на обжалваното решение жалбоподателят при всички положения няма нито право да бъде уведомен за установените в негов ущърб обстоятелства, нито право на изслушване.
102 Що се отнася до обстоятелството, че Съветът не е представил по собствен почин доказателствата в подкрепа на мотивите на обжалваното решение, от точка 97 по-горе и точка 107 по-нататък следва, че той не е бил длъжен да го направи нито преди, нито след подаването на настоящата жалба.
103 Жалбоподателят също така не обяснява защо необходимостта да провери поотделно отношенията си с всеки от посочените в обжалваното решение субекти го е възпрепятствала да поиска достъп до преписката на Съвета или изслушване. Напротив, тези действия са можели да улеснят необходимите проучвания чрез справките в документите и чрез получените разяснения.
104 Предвид изложеното дотук следва да се приеме за установено, че тъй като жалбоподателят не е направил искане в този смисъл до Съвета, последният не е бил длъжен да му предостави достъп до преписката или да проведе изслушване, което означава, че трябва да се отхвърли оплакването, изведено от нарушение на правото на защита.
105 На трето място, съгласно постоянната съдебна практика принципът на ефективна съдебна защита представлява общ принцип на общностното право, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки, закрепен е в членове 6 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г., и впрочем е потвърден с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, прогласена на 7 декември 2000 г. в Ница (ОВ C 364, стр. 1). Ефикасността на съдебния контрол предполага, че съответният общностен орган е длъжен, в рамките на възможното, да уведоми съответния субект за съображенията за замразяването на финансови средства или в момента на вземането на решение за включване, или поне в най-кратки срокове след това, за да позволи на адресатите на тази мярка да упражнят своевременно правото си на обжалване. Всъщност спазването на това задължение за уведомяване за посочените съображения е необходимо както за да позволи на адресатите на ограничителните мерки да защитят правата си при възможно най-добрите условия и да решат, разполагайки с цялата необходима информация, дали е необходимо да сезират общностния съд, така и за да предостави на този съд пълна възможност за упражняване на контрол за законосъобразността на разглеждания общностен акт, което е негово задължение по силата на Договора за ЕО (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Kadi, точка 42 по-горе, точки 335—337 и цитираната съдебна практика).
106 От точки 84—90 и 96 по-горе обаче следва, че жалбоподателят своевременно е разполагал с достатъчно точна информация за съображенията за замразяване на финансовите му средства. От друга страна, след като не е поискал достъп до преписката на Съвета, той няма основание да се позовава на обстоятелството, че не му е бил предоставен такъв достъп. Освен това Първоинстанционният съд смята, че е напълно в състояние да упражни контрол. При тези обстоятелства следва да се приеме, че Съветът не е нарушил правото на жалбоподателя на ефективна съдебна защита.
107 Доколкото в този контекст жалбоподателят изтъква и че в хода на производството пред Първоинстанционния съд Съветът не е представил никакви доказателства в подкрепа на мотивите на обжалваното решение, следва да се отбележи, че представянето на такива доказателства би било необходимо само ако жалбоподателят е посочил допустимо правно основание, което поставя под съмнение основателността на констатацията, че оказва подкрепа за ядреното разпространение. Наистина при такива обстоятелства, без жалбоподателят да бъде задължен да доказва отрицателни факти, Съветът е длъжен съгласно посоченото в точка 37 по-горе да представи доказателствата и данните, на които се основава преценката му, за да бъдат проверени от общностния съд. Както обаче личи от точка 30 по-горе, в случая не е изтъкнато такова правно основание. Следователно непредставянето на доказателства от Съвета не може да съставлява нарушение на правото на ефективна съдебна защита, а оплакването в този смисъл трябва да се отхвърли, без да е необходимо да се проверява дали представените на 4 февруари 2009 г. документи подкрепят твърдението, че в случая жалбоподателят е бил длъжен да доказва отрицателни факти.
108 Предвид изложеното дотук четвъртото правно основание следва да се отхвърли.
По петото правно основание, изведено от липса на компетентност
Доводи на страните
109 Жалбоподателят поддържа, че в рамките на Договора за ЕО Съветът няма правомощие да налага „наказателни санкции“ като замразяването на финансови средства. Затова когато замразил финансовите средства на жалбоподателя с обжалваното решение и с Регламент № 423/2007, които са приети в рамките на предоставените му с Договора за ЕО правомощия, Съветът превишил правомощията си, допуснал злоупотреба с власт и извършил съществено процесуално нарушение, както и нарушение на правилата на посочения договор.
110 Съветът, подкрепен от встъпилите страни, оспорва основателността на доводите на жалбоподателя, като изтъква, че замразяването на финансови средства не е наказателна санкция.
Съображения на Първоинстанционния съд
111 Необходимо е да се отбележи, че доколкото финансовите средства на субектите, до които се отнасят предвидените в Регламент № 423/2007 ограничителни мерки, не са конфискувани като придобити чрез престъпление, а са замразени като временна мярка, това не представлява наказателна санкция. Освен това тези мерки не включват никакво обвинение от подобен характер (вж. по аналогия Решение на Първоинстанционния съд от 11 юли 2007 г. по дело Sison/Съвет, T‑47/03, непубликувано в Сборника, точка 101).
112 Следователно доводът на жалбоподателя, че замразяването на финансовите му средства представлява наказателна санкция, е неоснователен. Това означава, че настоящото правно основание трябва да се отхвърли, както и цялата жалба.
По съдебните разноски
113 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски на Съвета, включително по обезпечителното производство, в съответствие с искането на последния.
114 Съгласно член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник държавите членки и институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Френската република и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски, включително по обезпечителното производство.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Bank Melli Iran понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Съвета на Европейския съюз, включително по обезпечителното производство.
3) Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Френската република и Комисията на Европейските общности понасят направените от тях съдебни разноски, включително по обезпечителното производство.
Pelikánová | Jürimäe | Soldevila Fragoso |
Подписи
Съдържание
Обстоятелства, предхождащи спора
Приети ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран
Мерки срещу жалбоподателя
Производство и искания на страните
От правна страна
По релевантността на документите, представени от жалбоподателя на 4 февруари 2009 г.
По интензитета на съдебния контрол
Доводи на страните
Съображения на Първоинстанционния съд
По първото правно основание, изведено от наличието на съществено процесуално нарушение и нарушение на Договора за ЕО, на правните норми за прилагането му и на член 7, параграф 2 от Обща позиция 2007/140, от злоупотреба с власт и от липса на правно основание на обжалваното решение
Доводи на страните
Съображения на Първоинстанционния съд
По второто правно основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране
Доводи на страните
Съображения на Първоинстанционния съд
По третото правно основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност и на правото на собственост
Доводи на страните
Съображения на Първоинстанционния съд
По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на правото на защита, на правото на ефективна съдебна защита и на задължението за мотивиране, предвидено в член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007
Доводи на страните
Съображения на Първоинстанционния съд
По петото правно основание, изведено от липса на компетентност
Доводи на страните
Съображения на Първоинстанционния съд
По съдебните разноски