ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
3 септември 2014 година(*)
„Жалба за отмяна — Регистрация на защитено географско указание — „Edam Holland“ — Липса на правен интерес — Липса на пряко засягане — Недопустимост“
По дело T‑112/11
Schutzgemeinschaft Milch und Milcherzeugnisse eV, установено в Берлин (Германия), за което се явяват M. Loschelder и V. Schoene, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, представлявана първоначално от G. von Rintelen и M. Vollkommer, впоследствие от Von Rintelen и F. Jimeno Fernández, в качеството на представители,
ответник,
подпомагана от
Кралство Нидерландия, за което се явяват C. Wissels, J. Langer, M. Noort, B. Koopman и M. Bulterman, в качеството на представители,
и от
Nederlandse Zuivelorganisatie, установено в Зутермер (Нидерландия), за което се явяват P. van Ginneken, F. Gerritzen и C. van Veen, адвокати,
встъпили страни,
с предмет искане за отмяна на Регламент (ЕС) № 1121/2010 на Комисията от 2 декември 2010 година за вписване на наименование в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания (Edam Holland (ЗГУ) (ОВ L 317, стр. 14),
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: S. Frimodt Nielsen, председател, F. Dehousse (докладчик) и A. M. Collins, съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 1 март 2008 г. Комисията на Европейските общности публикува заявление съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрила на географските указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (резюме в ОВ C 57, стр. 39). Тази заявка за регистрация, подадена от Nederlandse Zuivelorganisatie (наричано по-нататък „NZO“) и представена пред Комисията от Кралство Нидерландия, се отнася до регистрацията на защитеното географско указание (наричано по-нататък „ЗГУ“) „edam holland“.
2 На 26 юни 2008 г. жалбоподателят, Schutzgemeinschaft Milch und Milcherzeugnisse eV, подава възражение срещу регистрирането на разглежданото ЗГУ пред германските органи съгласно член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (ОВ L 93, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 71, стр. 114).
3 В рамките на това възражение жалбоподателят посочва, че е професионално сдружение на производители и дистрибутори на edam, като членуващите в него предприятия през 2007 г. са предложили на пазара 141 385 тона edam (от които 94 361 тона са собствено производство). По-специално в подкрепа на възражението се посочва, че при липсата на изрично уточнение регистрацията на наименованието „edam holland“ застрашава използването на родовото наименование „edam“.
4 На 18 юли 2008 г. Федерална република Германия подава пред Комисията възражение относно регистрацията на разглежданото ЗГУ. Възражението на жалбоподателя от 26 юни 2008 г. (точка 2 по-горе) е приложено към възражението на Федерална република Германия.
5 На 21 октомври 2008 г. Комисията уведомява Кралство Нидерландия, че приема представеното от Федерална република Германия възражение за допустимо. Също така тя приканва Кралство Нидерландия и Федерална република Германия да организират съответни консултации, за да постигнат споразумение по смисъла на член 7, параграф 5 от Регламент № 510/2006.
6 На 29 май 2009 г. Кралство Нидерландия уведомява Комисията, че не е постигнато споразумение с Федерална република Германия.
7 На 2 декември 2010 г. Комисията приема Регламент (ЕС) № 1121/2010 за вписване на наименование в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания (Edam Holland (ЗГУ) (ОВ L 317, стр. 14, наричан по-нататък „обжалваният регламент“). По-специално в спецификацията на разглежданото ЗГУ се предвижда, че сиренето „edam holland“ се произвежда в Нидерландия от краве мляко, добито в нидерландски млекопроизводителни стопанства (точка 4.2 от спецификацията).
Производство и искания на страните
8 На 23 февруари 2011 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
9 С решение от 19 април 2011 г. настоящото дело е разпределено на първи състав на Общия съд.
10 С определения на председателя на първи състав на Общия съд от 8 ноември 2011 г. Кралство Нидерландия и NZO са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията на Комисията.
11 С решение от 31 януари 2013 г. делото е възложено на нов съдия докладчик.
12 Поради промяната в състава на съдебните състави на Общия съд съдията докладчик е включен в шести състав, на който вследствие на това е разпределено настоящото дело.
13 На 15 ноември 2013 г. в рамките на процесуално-организационните действия Общият съд поканва страните да отговорят на няколко въпроса. По-точно страните са запитани относно условието за допустимост на жалбата във връзка с правния интерес на жалбоподателя. Страните изпълняват това искане в определените срокове.
14 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалвания регламент,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
15 Комисията, Кралство Нидерландия и NZO молят Общият съд:
– да отхвърли иска,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
16 Съгласно член 113 от Процедурния правилник Общият съд може по всяко време служебно, след изслушване на страните, да се произнесе относно липсата на абсолютни процесуални предпоставки. Решението се взема съгласно изискванията на член 114, параграфи 3 и 4 от същия правилник.
17 В настоящия случай Общият съд счита, че разполага с достатъчно данни от материалите по преписката, и решава да се произнесе, без да дава ход на делото.
18 В самото начало следва да се отбележи, че в качеството си на сдружение е допустимо по принцип жалбоподателят да подаде жалба за отмяна само ако той може да изтъкне определени особени обстоятелства, които по-специално са от процесуално естество, или ако членовете, които представлява, или някои от тях могат да подадат допустима жалба (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 декември 1996 г. по дело AIUFFASS и AKT/Комисия, T‑380/94, Recueil, стр. II‑2169, точка 50, Определение на Общия съд от 29 април 1999 г. по дело Unione provinciale degli agricoltori di Firenze и др./Комисия, T‑78/98, Recueil, стр. II‑1377, точка 36 и Определение на Общия съд от 14 февруари 2012 г. по дело Federcoopesca и др./Комисия, T‑366/08, точка 34).
19 Комисията, Кралство Нидерландия и NZO считат, че жалбата е недопустима поради липсата на правен интерес или на процесуална легитимация на жалбоподателя или на неговите членове.
20 Жалбоподателят поддържа, че жалбата е допустима. На първо място, той посочва, че в това отношение поради липсата на ясни уточнения в обжалвания регламент предоставената закрила на разглежданото ЗГУ обхваща два елемента, съставляващи защитено наименование, което включва думата „edam“. По този начин търговската дейност на членовете на жалбоподателя може да бъде застрашена. На второ място, обжалваният регламент може да породи риск определени опаковки, съдържащи думата „edam“, при които се използват свързани с Кралство Нидерландия изображения, да се считат като противоречащи на Регламент № 510/2006. На трето място, жалбоподателят подчертава, че предприятията в сектора на млекопреработвателна промишленост не могат повече да продават произведено в Германия мляко за целите на производството на edam holland. В случая се отнася до препятстване на стопанската дейност на членовете на жалбоподателя. На четвърто място, жалбоподателят изтъква наличието на собствен правен интерес, който извежда от факта, че в настоящия случай Комисията е отхвърлила възражението му. На пето място, в рамките на отговора си на процесуално-организационните действия жалбоподателят поддържа, че има правен интерес, доколкото обжалваният регламент излага членовете му на риск да бъдат преследвани поради употребата на думата „edam“ и доколкото производителите, които имат право да използват знака за качество по отношение на разглежданото ЗГУ, разполагат с конкурентно предимство спрямо неговите членове.
21 Според постоянната съдебна практика допустимостта на жалба за отмяна е обусловена от условието физическото или юридическото лице, което е неин подател, да има интерес от отмяната на обжалвания акт. Интересът трябва да е възникнал и все още съществуващ и се преценява към датата на подаване на жалбата (Решение на Общия съд от 14 април 2005 г. по дело Sniace/Комисия, T‑141/03, Recueil, стр. II‑1197, точка 25 и Решение на Общия съд от 20 септември 2007 г. по дело Salvat père & fils и др./Комисия, T‑136/05, Сборник, стр. II‑4063, точка 34).
22 Такъв интерес предполага, че отмяната на този акт може сама по себе си да породи правни последици или, формулирано по друг начин, че жалбата може по този начин чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (вж. Решение на Общия съд от 28 септември 2004 г. по дело MCI/Комисия, T‑310/00, Recueil, стр. II‑3253, точка 44 и цитираната съдебна практика).
23 Също така жалбоподателят е този, който е длъжен да представи доказателства за своя правен интерес (Определение на председателя на втори състав на Съда от 31 юли 1989 г. по дело S./Комисия, 206/89 R, Recueil, стр. 2841, точка 8, Определение на Общия съд от 30 април 2003 г. по дело Schmitz-Gotha Fahrzeugwerke/Комисия, T‑167/01, Recueil, стр. II‑1873, точка 58 и Определение на Общия съд от 15 май 2013 г. по дело Post Invest Europe/Комисия, T‑413/12, точка 23).
24 Освен това трябва да се припомни, че въведеното с член 263, четвърта алинея ДФЕС условие физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от решението, което се обжалва, изисква по-специално оспорената мярка непосредствено да произвежда последици в правното положение на частноправни субекти.
25 На първо място, относно изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че осъществяваната от членовете му дейност ще бъде застрашена, тъй като думата „edam“ няма да може повече да се използва свободно, следва да се отбележи, че в член 1 от обжалвания регламент се предвижда следното:
„Регистрира се наименованието, посочено в приложение I към настоящия регламент.
Независимо от първата алинея, наименованието „Edam“ може да продължи да се използва на територията на ЕС, при условие че се спазват приложимите принципи и правила на правния ред на Съюза“.
26 В съображение 8 от обжалвания регламент се уточнява, че „[п]о силата на член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент […] № 510/2006 „Edam“ може да продължи да се използва, при условие че се спазват приложимите принципи и правила на правния ред на ЕС“.
27 Член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент № 510/2006, към който препраща съображение 8 от обжалвания регламент, гласи, че „[к]огато едно регистрирано наименование съдържа в себе си името на един земеделски или хранителен продукт, което се счита за родово наименование, използването на това родово наименование върху съответния земеделски или хранителен продукт няма да се счита противоречащо на буква а) или б) от първа алинея“.
28 Накрая, в точка 4.8 от резюмето на спецификацията на разглежданото ЗГУ, представено в приложението на обжалвания регламент, по-специално се уточнява, че целта на използване на наименованието „edam holland“ е да се обясни на потребителите, че edam holland е различен продукт от „всички други „Edam“ сирена“.
29 От гореизложеното следва, че с обжалвания регламент ясно се предвижда наименованието „edam“ да може да продължи да се използва, по-специално при предлагане на пазара на сирена, при условие че се спазват приложимите принципи и правила на правния ред на Европейския съюз.
30 По този начин евентуалната отмяна на обжалвания регламент не би донесла в това отношение никаква полза на членовете на жалбоподателя (вж. в този смисъл относно друго ЗГУ Определение по дело Unione provinciale degli agricoltori di Firenze и др./Комисия, точка 18 по-горе, точка 33). Те винаги ще могат да използват наименованието „edam“ и във всички случаи ще трябва да продължат да спазват принципите и правилата на правния ред на Съюза.
31 Освен това, доколкото обжалваният регламент предвижда, че думата „edam“ може да продължи да се използва при предлагане на сирене на пазара, посоченият регламент не засяга пряко правното положение на членовете на жалбоподателя (вж. този смисъл относно друго ЗГУ Решение на Съда от 2 юли 2009 г. по дело Bavaria и Bavaria Италия, C‑343/07, Сборник, стр. I‑5491, точки 41—45).
32 Що се отнася до изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство в отговор на процесуално-организационните действия, че обжалваният регламент би изложил членовете му на риска да бъдат преследвани поради употребата на думата „edam“, следва да се припомни, че жалбоподателят не може да се позовава на бъдещи несигурни събития с оглед обосноваване на интереса си от отмяната на обжалвания акт (вж. Решение на Общия съд от 18 март 2010 г. по дело Forum 187/Комисия, T‑189/08, Сборник, стр. II‑1039, точка 84 и цитираната съдебна практика).
33 Във връзка с това правният интерес може да се изведе от наличието на доказан риск, че правното положение на жалбоподателя ще бъде засегнато от съдебни искове или също че рискът от съдебни искове е възникнал и съществува към датата на подаване на жалбата до съда на Съюза (вж. Решение на Общия съд от 22 октомври 2008 г. по дело TV 2/Danmark и др./Комисия, T‑309/04, T‑317/04, T‑329/04 и T‑336/04, Сборник, стр. II‑2935, точка 79 и цитираната съдебна практика).
34 В настоящия случай е достатъчно да се отбележи, че в това отношение жалбоподателят изтъква общи твърдения, без да посочва никакво доказателство, че твърденият риск е доказан или е възникнал и съществува към датата на подаване на жалбата. Ето защо този довод следва да се отхвърли.
35 На второ място, относно обстоятелството, че обжалваният регламент може да породи риск определени опаковки, съдържащи думата „edam“, които използват свързани с Кралство Нидерландия изображения, да се считат като противоречащи на Регламент № 510/2006, жалбоподателят изтъква отново общи твърдения, с които не може да се докаже, че твърденият риск е доказан или е възникнал и съществува към датата на подаване на жалбата.
36 Освен това правото на Съюза не допуска опаковката на хранителен продукт да е от естество да въведе в заблуждение потребителя, по-специално относно произхода на продукта (вж. в това отношение основния принцип, залегнал в член 16 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (OB L 31, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 68); вж. също така по-конкретно член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (ОВ L 109, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 9).
37 Впрочем в отговора си на процесуално-организационните действия жалбоподателят признава, че посочените в точка 36 по-горе разпоредби целят да „предотвратят въвеждането в заблуждение на потребителя, по-точно при използването на думата „Edam“ в позовавания [относно Нидерландия]“.
38 От това следва, че отмяната на обжалвания регламент не би донесла в това отношение никаква полза на членовете на жалбоподателя, в смисъл че такава отмяна не освобождава от установеното в правото на Съюза задължение да не се въвежда в заблуждение потребителят относно произхода на хранителните продукти (вж. в този смисъл относно предхождащо правно задължение Определение на Общия съд от 3 юли 2007 г. по дело Commune de Champagne и др./Съвет и Комисия, T‑212/02, Сборник, стр. II‑2017, точка 132).
39 На трето място, относно довода, че би се възпрепятствала стопанската дейност на членовете на жалбоподателя, тъй като предприятията в сектора на млекопреработвателната промишленост не биха могли повече да продават произведеното в Германия мляко за целите на производството на edam holland, той се основава на неподкрепени с доказателства общи твърдения. По-специално, след като е запитан за това в рамките на процесуално-организационните действия, жалбоподателят по същество признава, че макар неговите членове да са продавали мляко, предназначено за Нидерландия, не е възможно точно да се определи за какво то е било използвано. Следователно изтъкнатият довод в това отношение не е подкрепен с факти.
40 Що се отнася до искането на жалбоподателя, съдържащо се в отговора на процесуално-организационните действия, според което Комисията и встъпилите страни следва да бъдат задължени да представят доказателства, че продаваното германско мляко, което е предназначено за Нидерландия, не е използвано за производството на edam, то следва да се отхвърли, тъй като самият жалбоподател трябва да предостави доказателства за правния си интерес.
41 При всички случаи съгласно член 2 от устава на жалбоподателя целта му е в интерес на преработващите мляко и млечни продукти предприятия, които са негови членове, да подава и поддържа съдебни искове и извънсъдебни искания по-специално свързани с възражения срещу регистрацията на наименования за произход съгласно нормите на Съюза. В точка 3 от Правилника за дейността на жалбоподателя, приет въз основа на посочения устав, се уточнява, че жалбоподателят „встъпва само ако членовете му са подали заявка за регистрация или искания за отхвърляне/отказ на регистрация“. В настоящия случай обаче се установява, че членовете на жалбоподателя, които чрез своя посредник са подали искания за отхвърляне или отказ на регистрация, са производители или дистрибутори на edam, както следва от представеното пред германските органи възражение и от изложението на жалбата му пред Общия съд. Производителите на мляко, които евентуално могат да бъдат членове на жалбоподателя, не са възразили на това основание срещу регистрацията на разглежданото ЗГУ. Следователно жалбоподателят във всички случаи не може да встъпи в производството пред Общия съд, за да представлява интересите на някои от своите членове, които не са подали искания за отхвърляне или за отказ на регистрация на разглежданото ЗГУ.
42 На четвърто място, изложеният от жалбоподателя довод, че разполага със собствен правен интерес поради отхвърляне от Комисията на възражението му, се основава на погрешна предпоставка. По-специално от представените по преписката материали ясно се установява, че Комисията е приела, че само Федерална република Германия — но не и жалбоподателят — е подала допустимо възражение (съображение 2 от обжалвания регламент). Жалбоподателят не е оспорил това заключение в рамките на производството по обжалване. Впрочем само Федерална република Германия — но не и жалбоподателят — е приканена от Комисията да участва в съответни консултации, за да се постигне споразумение по смисъла на член 7, параграф 5 от Регламент № 510/2006. Следователно Комисията не е признала на жалбоподателя качеството на „заинтересованата страна“ по смисъла на посочения член. Жалбоподателят не е оспорил това заключение в рамките на производството по обжалване. Предвид тези обстоятелства жалбоподателят не би могъл да се позовава на факта, че в настоящия случай Комисията е отхвърлила възражението му. Наред с това трябва да се посочи, че в член 7, параграф 2, втора алинея от Регламент № 510/2006 се предвижда, че физически или юридически лица, които имат правен интерес и са с местожителство или седалище в държава членка, могат да възразят срещу предложената регистрация чрез изпращането на мотивирано възражение до посочената държава членка в срока за подаване на възражение съгласно параграф 1 от посочения член. В член 7, параграф 1 от Регламент № 510/2006 по-специално се предвижда, че „всяка държава членка“ може да възрази на предложената регистрация чрез изпращане на мотивирано възражение до Комисията. От това следва, че всъщност, противно на твърденията на жалбоподателя, изложени в писмените му изявления, физическите или юридическите лица, които имат правен интерес и са с местожителство или седалище в държава членка, не могат да изпратят възражение директно до Комисията (вж. в този смисъл Определение на Общия съд от 11 септември 2007 г. по дело Honig-Verband/Комисия, T‑35/06, Сборник, стр. II‑2865, точка 51).
43 На пето място, с изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство в отговора му на процесуално-организационните действия, че производителите, които имат право да използват знака за качество по отношение на разглежданото ЗГУ, разполагат с конкурентно предимство спрямо неговите членове, той отново излага общи твърдения, без по никакъв начин да ги доказва. По-специално жалбоподателят не представя никакви доказателства, въз основа на които може да се установи, че произвежданите от членовете му продукти действително са в конкуренция с продуктите, които могат да имат разглежданото ЗГУ, или че поради поставянето на гореспоменатия знак считаните от жалбоподателя за конкурентни продукти се ползват неминуемо от конкурентно предимство.
44 Всъщност от Регламент № 510/2006 не може да се стигне до заключение, че неговата цел е да предостави конкурентно предимство на производителите, които могат да разполагат със ЗГУ. По-специално наред с другите цели Регламент № 510/2006 цели единствено да утвърди „честна конкуренция“ между производителите на продукти, които имат означения за произход (съображение 6 от посочения регламент). Поради това и при липсата на подробни доказателства изложеният от жалбоподателя довод трябва да се отхвърли.
45 Освен това следва да се отбележи, че обжалваният регламент не цели прекратяване на право, чиито титуляри са членовете на жалбоподателя, а предоставя ново право на всички оператори, включително и на членовете на жалбоподателя, ако те желаят това, чиито продукти отговарят на предвидената в посочения регламент спецификация. Ето защо изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство е от чисто фактическо естество, поради което не може да се достигне до заключението, че съществува каквото и да било неблагоприятно въздействие на обжалвания регламент върху правното положение на членовете му (вж. в този смисъл Определение на Общия съд от 15 октомври 2013 г. по дело Andechser Molkerei Scheitz/Комисия, T‑13/12, понастоящем обжалвано, точки 38 и 39).
46 Освен това изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство не е от естество, освен при специфични обстоятелства, да докаже, че е изпълнено условието посочените членове да бъдат пряко засегнати (вж. в този смисъл Решение на Съда от 10 декември 1969 г. по дело Eridania и др./Комисия, 10/68 и 18/68, Recueil, стр. 459, точка 7, Определение на Общия съд от 18 февруари 1998 г. по дело Comité d’entreprise de la Société française de production и др./Комисия, T‑189/97, Recueil, стр. II‑335, точка 48 и Определение на Общия съд от 21 септември 2011 г. по дело Etimine и Etiproducts/ECHA, T‑343/10, Сборник, стр. II‑6611, точка 41). Поради това и при липсата на изтъкнати от жалбоподателя специфични обстоятелства разглежданият довод не позволява да се приеме, че членовете на жалбоподателя са пряко засегнати от обжалвания регламент.
47 С оглед на всички тези съображения жалбата трябва да се отхвърли като недопустима.
По съдебните разноски
48 По силата на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да понесе, освен собствените си разноски, и разноските на Комисията, съгласно направените от последната искания.
49 В съответствие с член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник Кралство Нидерландия следва да заплати направените от него съдебни разноски. На основание член 87, параграф 4, трета алинея от Процедурния правилник NZO понася направените от него съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
определи:
1) Отхвърля жалбата като недопустима.
2) Осъжда Schutzgemeinschaft Milch und Milcherzeugnisse eV да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези, които са направени от Европейската комисия.
3) Кралство Нидерландия и Nederlandse Zuivelorganisatie понасят направените от тях съдебни разноски.
Съставено в Люксембург на 3 септември 2014 година.
E. Coulon | | S. Frimodt Nielsen |