РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)

7 юли 2015 година(*)

„Достъп до документи — Регламент (ЕО) №°1049/2001 — Документи във връзка с производство по прилагане на правилата на конкуренцията — Заявление, отнасящо се до съвкупност от документи — Отказ на достъп — Заявление, отнасящо се до един документ — Съдържание — Задължение за извършване на конкретна и индивидуална преценка — Изключение, свързано със защитата на търговските интереси на трето лице — Изключение, свързано със защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит — По-висш обществен интерес — Иск за обезщетение на вреди — Задължение за мотивиране“

По дело T‑677/13

Axa Versicherung AG, установено в Кьолн (Германия), за което се явяват C. Bahr, S. Dethof и A. Malec, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват F. Clotuche-Duvieusart и H. Krämer, в качеството на представители, подпомагани от R. Van der Hout и A. Köhler, адвокати,

ответник,

подпомаган от

Saint-Gobain Sekurit Deutschland GmbH & Co. KG, установено в Ахен (Германия), за което се явяват B. Meyring и E. Venot, адвокати,

встъпила страна,

с предмет искане за отмяна на Решение Gestdem 2012/817 и 2012/3021 на Комисията от 29 октомври 2013 г., отхвърлящо две искания за достъп до документите по преписка COMP/39.125 (Автомобилно стъкло),

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),

състоящ се от: S. Papasavvas, председател, N. J. Forwood (докладчик) и E. Bieliūnas, съдии,

секретар: K. Andová, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 февруари 2015 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        С Решение C (2008) 6815 окончателен от 12 ноември 2008 г. относно процедура за прилагане на член [101 ДФЕС] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (COMP/39.125 — Автомобилно стъкло) (наричано по-нататък „решението „Автомобилно стъкло“) Комисията на Европейските общности е констатирала участието на различни предприятия в съвкупност от споразумения и съгласувани практики в сектора на автомобилното стъкло и им е наложила глоби в общ размер на 1,383 милиарда евро.

2        Сред засегнатите предприятия и адресати на решението „Автомобилно стъкло“ фигурират, от една страна, AGC Flat Glass Europe SA (впоследствие AGC Glass Europe SA), AGC Automotive Europe SA и AGC Automotive Germany GmbH (впоследствие AGC Glass Germany GmbH) (наричани по-нататък заедно „AGC“), както и, от друга страна, Saint-Gobain Glass France SA, Saint-Gobain Sekurit France SA и Saint-Gobain Sekurit Deutschland GmbH & Co. KG (наричани по-нататък заедно „SG“).

3        С писмо от 16 февруари 2012 г., регистрирано под референтен номер Gestdem 2012/817, жалбоподателят Axa Versicherung AG, който действа именно в сектора на автомобилното застраховане в Германия, представя пред Комисията заявление за достъп до пълния вариант на описа на документите, съдържащи се в преписка COMP/39.125, на основание Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76, наричан по-нататък „първото заявление“). Жалбоподателят е мотивирал това първо заявление с необходимостта да представи доказателства по иск за обезщетение, подаден на 31 януари 2012 г. пред Landgericht Düsseldorf (Окръжен съд Дюселдорф, Германия) срещу AGC, в рамките на който SG впоследствие е призовано задължително да встъпи. С решение от 7 март 2012 г. Комисията му предоставя частичен достъп до поискания документ, посочвайки, че останалите части от документа не могат да му бъдат съобщени, доколкото те са обхванати от някои от изключенията от правото на достъп до документите, предвидени в член 4 от Регламент № 1049/2001 (наричано по-нататък „Решението от 7 март 2012 г.“).

4        С писмо от 18 юни 2012 г., регистрирано под референтен номер Gestdem 2012/3021, жалбоподателят представя пред Комисията ново заявление за достъп, отнасящо се до съвкупността от документите, съдържащи се в преписка COMP/39.125 (наричано по-нататък „второто заявление“). Това заявление е отхвърлено с решение от 3 август 2012 г.

5        С писма от 23 март и 17 август 2012 г. жалбоподателят представя пред Комисията две молби, потвърждаващи искането му за достъп до въпросните документи. С решение Gestdem 2012/817 и 2012/3021 от 29 октомври 2013 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията му предоставя по-широк достъп до описа на документите, съдържащи се в преписка COMP/39.125, отколкото предоставения с решението ѝ от 7 март 2012 г., като същевременно отхвърля двете молби, потвърждаващи исканията, в останалата им част.

6        За да стигне до този извод, Комисията констатира, на първо място, че посочените в двете искания на жалбоподателя документи са част от преписката по процедурата, довела до постановяването на решението „Автомобилно стъкло“, че пред Общия съд са били подадени множество жалби за отмяна срещу това решение и че те все още са висящи. Тя допълва, че жалби за отмяна са висящи пред Общия съд и срещу решенията на нейния служител по изслушването във връзка с публикуването на неповерителен окончателен вариант на решението „Автомобилно стъкло“ (точка 1 от обжалваното решение).

7        На второ място, Комисията уточнява обхвата на двете искания на жалбоподателя. Тя констатира, накратко, че първото заявление се отнася до пълния вариант на описа на документите, съдържащи се в преписка COMP/39.125, и по-специално до три категории сведения, които все още не са били съобщени на жалбоподателя с решението от 7 март 2012 г., а именно, първо, позоваванията на разменената кореспонденция по това дело с предприятията, които са поискали да се възползват от Известие на Комисията от 8 декември 2006 г. относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 298, стр. 17, наричано по-нататък „програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“), доколкото тези сведения не могат да бъдат извлечение от неповерителния временен вариант на решението „Автомобилно стъкло“ или не са били разкрити по повод жалбите за отмяна, подадени срещу това решение, второ, имената на физическите лица, третите предприятия и адвокатските кантори, които са участвали в производството, и трето, някои непублични и потенциално чувствителни търговски сведения (точки 2.1 и 2.3 от обжалваното решение). Що се отнася до второто заявление, Комисията посочва, че то се отнася до значителен брой документи, съдържащи се в преписка COMP/39.125. Тя също така отбелязва, че на предходен стадий на производството въпросните документи са били разпределени в три отделни категории от нейните служби, с оглед на направените от жалбоподателя постъпки, а именно кореспонденцията, разменена с адресатите на решението „Автомобилно стъкло“ (категория A), тази, разменена с трети лица (категория Б), иззетите документи при извършените в хода на производството проверки (категория В) и вътрешните документи на Комисията (категория Г) (точки 2.2 и 2.3 от обжалваното решение).

8        На трето място, Комисията счита, че цяла съвкупност от съображения е налагала тя да отговори отрицателно на второто заявление (точки 3 и 4 от обжалваното решение). Най-напред тя счита, накратко, че предвид специфичните разпоредби за процедурата по прилагане на правилата на конкуренцията, установени в Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), и в Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ L 123, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242), документите, съдържащи се в преписките по процедурите за прилагане на правилата на конкуренцията, са обхванати от обща презумпция за липса на достъп по силата на Регламент № 1049/2001 (точка 4.1 от обжалваното решение). Впоследствие тя приема, че в случая следва да се презумира по общ начин, че съвкупността от документите, посочени във второто заявление, попадат сред изключенията от правото на достъп до документи, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от този регламент, отнасящ се до защитата за целите на инспекции, разследвания и одити, и в член 4, параграф 2, първо тире от същия регламент, отнасящ се до защитата на търговските интереси (точка 4.2 от обжалваното решение). Накрая Комисията допълва, че съвкупността от документите, попадащи в категория Г, се отнасят освен това до изключението по член 4, параграф 3, втора алинея от посочения регламент относно защитата на становищата, предназначени за вътрешна употреба в съответната институция (точка 4.2 от обжалваното решение).

9        На четвърто място, Комисията решава да предостави на жалбоподателя допълнително достъп до описа на документите, съдържащи се в преписка COMP/39.125 (точки 3 и 5 от обжалваното решение). В това отношение тя приема, че може да му съобщи сведения, позволяващи да се идентифицират адвокатските кантори, които са представлявали предприятията, участници в производството, доколкото те вече са станали публични. За сметка на това тя приема, че останалите сведения, до които тя е отказала достъп на жалбоподателя в решението от 7 март 2012 г. и този път не могат да бъдат съобщени, че става въпрос за позоваванията на разменената кореспонденция с предприятията, които са поискали да се възползват от програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер в рамките на производството (точка 5.1 от обжалваното решение), имената на физическите лица (точка 5.2 от обжалваното решение) и предприятия — трети лица (точка 5.3 от обжалваното решение), които са участвали в това производство, или различни чувствителни търговски сведения (точка 5.4 от обжалваното решение).

10      На пето и последно място, Комисията е посочила, че не може да предостави частичен достъп на жалбоподателя до въпросните документи, извън описа на съдържащите се в преписката документи (точка 6 от обжалваното решение). Тя допълва, че не може да установи наличието на никакъв по-висш обществен интерес по смисъла на Регламент № 1049/2001, който да може да обоснове съобщаването им на жалбоподателя, въпреки приложимостта на някои от изключенията, предвидени в член 4, параграфи 2 и 3 от същия регламент (точка 7 от обжалваното решение).

 Производство и искания на страните

11      На 19 декември 2013 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

12      След постановяването на решението на Съда от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW (C‑365/12 P, Rec, EU:C:2014:112), Общият съд приканва страните да представят пред него писмените си становища по евентуалното значение на това решение за настоящото дело. Страните изпълняват това заявление в определения срок.

13      На 28 април 2014 г. Saint-Gobain Sekurit Deutschland GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „SGSD“) подава в секретариата на Общия съд заявление за встъпване в подкрепа на исканията на Комисията. Нито една от страните не прави възражения в това отношение.

14      С определение на председателя на трети състав на Общия съд от 27 юни 2014 г. SGSD е допуснато да встъпи в процеса.

15      Освен това Общият съд иска от Комисията да представи пълния вариант на описа на съдържащите се в преписка COMP/39.125 документи, с определение от 24 юни 2014 г., и поставя писмени въпроси на страните на 25 юни 2014 г. Страните изпълняват тези искания.

16      След като решава, в приложение на член 47, параграф 1 от Процедурния си правилник, че не е необходима втора размяна на писмени становища, Общият съд разрешава на страните да представят допълнителни документи по делото въз основа на мотивирана молба от жалбоподателя да му бъде разрешено да изрази по-подробно становище по решение Комисия/EnBW, точка 12 по-горе (EU:C:2014:112).

17      След доклада на съдията докладчик председателят на Общия съд решава да започне устната фаза на производството.

18      Устните състезания и отговорите на страните на зададените им от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 11 февруари 2015 г.

19      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

20      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

21      SGSD иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

22      Жалбоподателят посочва пет правни основания за обжалване, изведени по-същество:

–        първото, от нарушение на членове 2 и 4 от Регламент №°1049/2001, тъй като Комисията нарушила задължението си да извърши индивидуална и конкретна преценка на документите, посочени във второто му заявление,

–        второто, от нарушение на член 4, параграф 2, първо и трето тире, и на член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент №°1049/2001, тъй като Комисията тълкувала и приложила неправилно изключенията от правото на достъп до документи и понятието за по-висш обществен интерес, установени в тези разпоредби в рамките на преценката на второто му заявление,

–        третото, от нарушение на член 4, параграф 6 от Регламент №°1049/2001, тъй като Комисията неправилно отказала да му предостави достъп до документите, посочени във второто му заявление,

–        четвъртото, от нарушение на член 4, параграф 2, първо и трето тире, на член 4, параграф 3, втора алинея и на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент №°1049/2001, тъй като Комисията неправилно отказала да му предостави пълното съдържание на документа, посочен в първото заявление,

–        петото, от липса на достатъчно мотиви.

23      С оглед на тяхното съдържание, следва да се пристъпи към съвместно разглеждане на първото, второто и третото правно основание, както и на петото правно основание, доколкото то се отнася до второто заявление (вж. по аналогия решение Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2014:112, т. 33 и 34), след това на четвъртото правно основание и на петото правно основание в частта му относно първото заявление.

 А – По първото, второто и третото правно основание, както и по петото правно основание в частта му относно второто заявление

24      С първото си правно основание жалбоподателят изтъква по същество, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела в резултат на сковани и абстрактни мотиви, които биха могли да бъдат приведени за отхвърляне на всяко заявление за достъп до документи във връзка с процедура по прилагане на правилата на конкуренцията, че съвкупността на документите, посочени във второто заявление, е обхваната от общата презумпция за липса на достъп на основание Регламент №°1049/2001 и, като последица, отхвърляйки това заявление, без да е извършила преди това индивидуална и конкретна преценка на посочените в него документи.

25      С второто си правно основание жалбоподателят поддържа по същество, че Комисията неправилно е тълкувала и приложила трите изключения от правото на достъп до документи, посочени в обжалваното решение, посочени като основания за съвкупността от документи, посочени във второто заявление, или по отношение на категориите документи, изкуствено определени от службите на Комисията (вж. точка 7 по-горе). В действителност нито изключението, установено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент №°1049/2001, що се отнася до защитата на търговските интереси, нито това по член 4, параграф 2, трето тире от този Регламент, що се отнася до защитата на целите на инспекции, разследвания и одити, нито това по член 4, параграф 3, втора алинея от същия регламент, що се отнася до защитата на вътрешните становища на институциите, са можели да бъдат наведени в случая. При всяко положение на нещата Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като се е въздържала да вземе предвид по-висшия обществен интерес, състоящ се в това да се позволи на пострадалите от антиконкурентните практики да предявят правото си на обезщетение, и след претегляне между този по-висш обществен интерес и интереса, защитен от всяко от разглежданите три изключения, да предостави на жалбоподателя документите по преписка COMP/39.125, от които той е имал нужда, за да упражни ефективно това право.

26      С третото си правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 4, параграф 6 от Регламент №°1049/2001, както и принципа на пропорционалност, като не му е предоставила достъп до документите или частите от документи, посочени във второто заявление, спрямо които не е можело да се приложат изключенията, на които тя се е позовала в обжалваното решение.

27      С петото си правно основание жалбоподателят счита по-специално че Комисията е нарушила изискването за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС, отхвърляйки второто заявление в резултат на общи и абстрактни мотиви, приложени към съвкупността от разглежданите документи или категории документи, вместо да вземе предвид тяхното конкретно съдържание.

28      В отговор на писмените въпроси, поставени от Общия съд след решение Комисия/EnBW, точка 12 по-горе (EU:C:2014:112), след това в репликата, жалбоподателят най-сетне изтъква по същество, че това решение не оспорва основателността на тези различни правни основания.

29      Подкрепяна от SGSD, Комисията оспорва изцяло тези доводи.

30      В това отношение следва да се разгледат на първо време различните доводи на жалбоподателя, оспорващи заключението на Комисията, че следва да се презумира по общ начин, че документите, посочени във второто заявление, се отнасят до някои от изключенията от правото на достъп до документи, установено в Регламент №°1049/2001, и на второ място, тези, оспорващи заключението на Комисията относно липсата на по-висш обществен интерес, обосноваващ оповестяването на тези документи.

1.     По общата презумпция и изключенията, приложени от Комисията

31      Съгласно член 15, параграф 3 ДФЕС, всеки гражданин на Европейския съюз и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище в държава членка, има право на достъп до документите на институциите на Съюза.

32      На това основание Регламент №°1049/2001 цели да предостави на обществеността възможно най-широко право на достъп до документите на институциите. По-специално от член 4 от този регламент, който предвижда режим на изключения в това отношение, е видно, че това право на достъп все пак се подчинява на някои ограничения, основани на съображения от обществен или частен интерес (решения от 29 юни 2010 г., Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau, C‑139/07 P, Сб., EU:C:2010:376, т. 51 и Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2014:112, т. 61).

33      В частност, от член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент №°1049/2001 следва, че институциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително по отношение на интелектуалната собственост и целите на дейности по инспектиране, разследване и одит, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ.

34      Този режим на изключения се основава на претегляне на различните представени интереси, а именно тези, които биха били облагодетелствани от оповестяването на поискания документ или документи и тези, които то би застрашило (решения от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, Сб., EU:C:2013:738, т. 42 и Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2014:112, т. 63).

35      Тъй като се отклоняват от принципа за възможно най-широк публичен достъп до документите на институциите на Съюза, тези изключения следва да се тълкуват и прилагат стриктно (решения от 17 октомври 2013 г., Съвет/Access Info Europe, C‑280/11 P, Rec, EU:C:2013:671, т. 30 и от 3 юли 2014 г., Съвет/in’t Veld, C‑350/12 P, Сб., EU:C:2014:2039, т. 48).

36      В резултат на това, за да се обоснове отказът на достъп до документ, чието оповестяване е поискано, по принцип не е достатъчно документът да е свързан с някоя от дейностите, посочени в член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001. Институция, до която е отправена молбата, трябва също така да предостави обяснения, що се отнася до въпроса по какъв начин достъпът до посочения документ би могъл да засегне конкретно и действително интереса, защитен от предвиденото в този член изключение или изключения, на което или които тя се позовава (решения от 1 юли 2008 г., Швеция и Turco/Съвет, C‑39/05 P и C‑52/05 P, Сб., EU:C:2008:374, т. 49 и Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2014:112, т. 64). Освен това рискът от такова засягане трябва да е разумно предвидим, а не чисто хипотетичен (решения Швеция и Turco/Съвет, посочено по-горе, т. 43 и Съвет/Access Info Europe, т. 35 по-горе, EU:C:2013:671, т. 31).

37      Все пак съответната институция може да се позове на общи презумпции, които се прилагат за определени категории документи, тъй като сходни съображения от общ характер могат да намерят приложение относно заявления за оповестяване, които се отнасят до документи от едно и също естество (решения Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau, т. 32 по-горе, EU:C:2010:376, т. 54 и Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2014:112, т. 65).

38      Така, в случай на заявление, отнасящо се до всички документи от един вид, съответната институция може да се позове на обща презумпция, че оповестяването на документи от определено естество по принцип би засегнало защитата на някой от интересите, изброени в член 4 от Регламент № 1049/2001, което ѝ позволява да разгледа общо заявление и да отговори по съответния начин (решения LPN и Финландия/Комисия, т. 34 по-горе, EU:C:2013:738, т. 47 и 48 и Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2014:112, т. 67 и 68).

39      По-специално, в случай на заявление, отнасящо се до всички документи, съдържащи се в преписката по процедура за прилагане на правилата на конкуренцията, съдът на Съюза е приел, най-напред, че Комисията има право да презумира, без да извършва индивидуална и конкретна преценка на всеки от тези документи, че оповестяването им би засегнало по принцип както целите на дейностите по разследване, така и търговските интереси на участващите в тези производства предприятия, които са тясно свързани в този контекст (в този смисъл вж. решения Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2014:112, т. 79—93 и от 13 септември 2013 г., Нидерландия/Комисия, T‑380/08, Сб., EU:T:2013:480, т. 30—42).

40      С оглед на обосновките, на които почива тази съдебна практика (вж. точки 37 и 38 по-горе), прибягването до презумпция от този порядък не е ограничено нито до случая на заявление за предоставяне на достъп до „съвкупността“ от документите, съдържащи се в преписката по процедура за прилагане на правилата на конкуренцията, нито дори до този, свързан с „обща и недиференцирана“ съвкупност от документи в нейните рамки, както поддържа жалбоподателят в репликата. Напротив, както Комисията и SGSD отбелязват с право в дупликата и писменото становище при встъпване, до нея може да се прибегне в случай на заявление, отнасящо се до по-специфична част от документите по преписката, идентифицирани чрез позоваване на техните общи характеристики или принадлежността им към една или повече общи категории (вж. в този смисъл решение от 28 юни 2012 г., Комисия/Éditions Odile Jacob, C‑404/10 P, Rec, EU:C:2012:393, т. 10—123), както жалбоподателят поддържа, че е направил в случая. При това положение посочването от жалбоподателя е твърде относително, доколкото заинтересованият се е ограничил до това да разпредели съвкупността от документи, включени в описа на съдържащите се документи в преписката в три категории, в зависимост от това дали ги счита за „относими“, „потенциално относими“ или „неотносими“, и да отбележи в зависимост от тези съображения оценки „1“, „2“ или „3“ в полето на съответното изброяване.

41      По-нататък, съдът на Съюза е приел, че Комисията има право да прибегне до такава обща презумпция, доколкото съответната процедура не може да се счита за завършена, тъй като все още не се е стигнало до приемането на решение или тъй като са били подадени жалби за отмяна на това решение, които са все още висящи към датата, на която Комисията е получила заявлението за достъп до документите, съдържащи се в съответната преписка, и се произнася по този въпрос (в този смисъл вж. решения Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2014:112, т. 70, 98 и 99 и Нидерландия/Комисия, т. 39 по-горе, EU:T:2013:480, т. 43).

42      Най-сетне Съдът е приел, че предоставената на Комисията възможност да прибегне до обща презумпция за разглеждането на заявление за достъп, отнасящо се до съвкупност от документи, са изключени от задължението за оповестяване на съдържанието им, пълно или частично (вж. в този смисъл решения Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2014:112, т. 134 и от 7 октомври 2014 г., Schenker/Комисия, T‑534/11, Сб., EU:T:2014:854, т. 108).

43      В случая, най-напред, безспорно е, че второто заявление се отнася до съвкупност от документи, съдържаща се в преписка COMP/39.125. В отговор на писмените въпроси, поставени от Общия съд, жалбоподателят уточнява, че това заявление се отнася до две категории документи, а именно 2425 документа, които счита за „относими“, както и 1523 документа, които той счита за „потенциално относими“ за целите на иска му за обезщетение срещу AGC и SG, следователно общо 3948 документа. Комисията изтъква, без това да бъде оспорено, че това представлява около 90 % от документите, съдържащи се в съответната преписка.

44      По-нататък, следва да се отбележи, че съвкупността от тези 3948 документа се отнася до дейност по инспектиране и разследване по смисъла на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001. Действително тези документи са били изготвени и събрани от Комисията в хода на разследването, придружено с инспекции, извършени във връзка с преписка COMP/39.125 с цел да се съберат сведения и доказателства, с цел да ѝ позволят да определи дали е налице нарушение на правилата на конкуренция на Съюза. Освен това с оглед на целите на тази процедура следва да се счита, че посочените документи може да съдържат чувствителна търговска информация във връзка със стратегията и дейността на страните, както и с техните търговски отношения с трети лица (вж. в този смисъл решения Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2014:112, т. 79 и Нидерландия/Комисия, т. 39 по-горе, EU:T:2013:480, т. 34).

45      Най-сетне, не е оспорено, че както към датата, на която жалбоподателят е подал второто заявление, така и към момента, в който последният се е произнесъл по този въпрос, множество жалби със заявление за отмяна на решението „Автомобилно стъкло“ са били висящи пред Общия съд. Впоследствие по тези жалби са постановени решенията от 27 март 2014 г., Saint-Gobain Glass France и др./Комисия (T‑56/09 и T‑73/09, Сб., EU:T:2014:160), от 10 октомври 2014 г., Soliver/Комисия (T‑68/09, Сб., EU:T:2014:867) и от 17 декември 2014 г., Pilkington Group и др./Комисия (T‑72/09, EU:T:2014:1094).

46      Предвид тези различни обстоятелства, посочени в точки 1 и 2.2—2.3 от обжалваното решение, Комисията е можела да заключи, без да наруши задължението си за мотивиране, нито да допусне грешка в правото или в преценката, че съвкупността от 3948 документа, посочени във второто заявление на жалбоподателя, са били обхванати от обща презумпция, че оповестяването им би засегнало по принцип изключението във връзка със защитата на целите на инспекциите и разследванията, посочени в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001.

47      С оглед на съдебната практика, посочена в точка 42 по-горе, освен това, без да опорочи обжалваното решение поради липса на достатъчно мотиви, нито да допусне грешка в правото или преценката, Комисията е приела, че може да предостави само частичен достъп до въпросните 3948 документа.

48      Никой от останалите изтъкнати от жалбоподателя доводи в рамките на разглежданите правни основания не може да постави под въпрос този извод.

49      По-специално жалбоподателят няма основание, първо, да упреква Комисията, че е установила изкуствени категории документи и че е приложила спрямо тях абстрактни и взаимнозаменяеми мотиви.

50      Разбира се, Комисията отбелязва, когато описва обхвата на второто заявление, че тези служби са приели на предходен и преходен етап от разглеждането на това заявление, че засегнатите 3948 документа се отнасят до четири отделни категории, основавайки се на представянето им от самия жалбоподател (точка 2.2 от обжалваното решение).

51      Все пак, когато впоследствие преценява това заявление, Комисията не е възприела категоризацията, извършена преди това от нейните служби, а е счела, накратко, че общата презумпция, въз основа на която е решила да се позове, покрива, най-напред, всички категории и съдържащите се в тях документи и, най-сетне, пълното съдържание на всеки от тези документи.

52      При всяко положение е било без значение, че разглежданите 3948 документа попадат в една или друга определена от службите на Комисията категория, след като съдебната практика позволява на тази институция да се позове, както тя прави в обжалваното решение, само на една обща презумпция, приложима към съвкупността от документи, счетени за целите на прилагането на последната като отнасящи се до една и съща категория (в този смисъл и по аналогия вж. решения Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau, т. 32 по-горе, EU:C:2010:376, т. 61 и LPN и Финландия/Комисия, т. 34 по-горе, EU:C:2013:738, т. 64), без да пристъпва предварително към индивидуална и конкретна преценка на всеки един от тях.

53      Второ, критиките на жалбоподателя във връзка със специфичните разсъждения на Комисията за рисковете, свързани с евентуалното оповестяване на документите, събрани в приложение на програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер (точка 4.1, шеста алинея и точка 4.2, осма—десета алинея от обжалваното решение) са неотносими в рамките на разглежданите правни основания.

54      Всъщност, за да разгледа второто заявление (отнасящо се до съвкупността от 3948 документа, съдържащи се в преписка COMP/39.125), и без да се засяга разглеждането на първото заявление (отнасящо се само до описа на съдържащите се в преписката документи), Комисията може да счита тези документи за обхванати от общата презумпция, посочена в точки 46 и 52 по-горе, независимо от всяко конкретно съображение относно естеството и съдържанието на документите, събрани в приложение на нейната програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер (решение Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2014:112, т. 97).

55      Трето, доводите, чрез които жалбоподателят оспорва факта, че Комисия е обосновала кумулативно отказа си да предостави достъп до второто заявление на необходимостта да не се засяга защитата на търговските интереси на трети лица (точка 4.2, дванадесета алинея от обжалваното решение) и, когато става въпрос за вътрешните ѝ документи, на необходимостта да не се засяга защитата на становищата, предназначени за вътрешна употреба (точка 4.2, единадесета и дванадесета алинея от обжалваното решение), са неотносими.

56      Вярно е, в това отношение, че за да прецени дадено заявление за достъп до държани от нея документи, дадена институция на Съюза може да вземе предвид няколко основания за отказ, посочени в член 4 от Регламент № 40/2001 (вж. в този смисъл решение Комисия/Éditions Odile Jacob, т. 40 по-горе, EU:C:2012:393, т. 113 и 114), както Комисията е направила в случая.

57      Все пак евентуални грешки в правото или в преценката, допуснати от Комисията при прилагането на изключенията във връзка със защитата на търговските интереси, от една страна, и с вътрешните становища, от друга страна, биха били в случая без последица за законността на обжалваното решение, след като явно то не е незаконосъобразно, доколкото презумира по общ начин, че разглежданата съвкупност от документи е била изцяло обхваната от изключението във връзка със защитата на целите на дейностите по инспекции и разследвания, както беше прието в точка 46 по-горе.

58      Четвърто, новите доводи, наведени в репликата и изведени от Предложение COM (2013) 404 окончателен на Комисията от 11 юни 2013 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията, са без значение, дори да се приеме, че те са допустими, което Комисията оспорва. Всъщност, независимо от всяко съображение във връзка със статута и обхвата на тази презумпция към момента, в който Комисията е приела обжалваното решение, тя припомня ясно, че разпоредбите, които посочва, не засягат правилата относно правото на достъп до документи, предвидено в Регламент №°1049/2001, както тя с основание подчертава.

2.     По оборването на общата презумпция и по-висшия обществен интерес, на които се позовава жалбоподателят

59      Използването на обща презумпция не изключва възможността да се докаже, че даден документ, чието оповестяване се иска, не е обхванат от тази презумпция или че съществува по-висш обществен интерес, който да обосновава оповестяването на въпросния документ по силата на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 (решения Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau, т. 32 по-горе, EU:C:2010:376, т. 62 и Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2014:112, т. 100). За тази цел жалбоподателят е този, който трябва да се позове конкретно на обстоятелствата, обосноваващи оповестяването на съответния документ (решение LPN и Финландия/Комисия, конкретно на обстоятелствата в подкрепа на по-висш обществен интерес, който обосновава оповестяването на съответните документи, е в съответствие с практиката на Съда (решение LPN и Финландия/Комисия, т. 34 по-горе, EU:C:2013:738, т. 94).

60      За разлика от това изискването да се провери дали действително се прилага въпросната обща презумпция, не може да се тълкува в смисъл, че Комисията би трябвало да разгледа индивидуално всички документи, до които е поискан достъп. Подобно изискване би лишило тази обща презумпция от нейното полезно действие, а именно да позволи на Комисията да отговори на общо заявление за достъп също по общ начин (решения LPN и Финландия/Комисия, т. 34 по-горе, EU:C:2013:738, т. 68 и Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2014:112, т. 101).

61      В случая следва да се отбележи, на първо място, че жалбоподателят не е поддържал в жалбата си, нито е изтъкнал, че е поддържал пред Комисията, че един или друг отделен документ, в рамките на съвкупността от всички посочени във второто заявление документи, не е бил обхванат от общата презумпция, посочена в точки 46 и 52 по-горе.

62      Всъщност, след като е оспорил по същество самия принцип на прибягването до такава презумпция в жалбата, жалбоподателят се ограничава до това да твърди в репликата си, че тя трябва да се счита за оборена за всички спорни документи поради две съображения. От една страна, той изтъква, че не само предвижда предявяването на иск за обезщетение, но вече е предявил такъв пред Landgericht Düsseldorf. От друга страна, той поддържа, че поисканите документи са съставени преди повече от пет години и следователно са твърде стари, за да е необходимо да се защитават.

63      Първото от тези твърдения обаче не е определящо, както отбелязва SGSD. Макар да е вярно, че решение Комисия/EnBW, точка 12 по-горе (EU:C:2014:112, т. 103 и 106), е било постановено по дело, в което лицето, искащо достъп до документи е имало намерение да предяви иск за обезщетение, но все още не го е направило, докато жалбоподателят вече е подал своя, този факт не дава възможност сам по себе си да се счита, че общата презумпция, използвана от Комисията, не е приложима спрямо един или друг от разглежданите в случая документи. Що се отнася до второто твърдение, което има твърде общ характер, следва да се припомни, че член 4, параграф 7 от Регламент №°1049/2001 гласи, че изключенията, предвидени в този регламент, могат да се прилагат за период от тридесет години, а при необходимост и след това. Фактът, че поисканите от жалбоподателят документи са били от преди повече от пет години, следователно също не може да обори общата презумпция, използвана от Комисията (вж. в този смисъл решение Комисия/Éditions Odile Jacob, т. 40 по-горе, EU:C:2012:393, т. 124 и 125).

64      При липсата на други елементи, следващи от жалбата и годни да оборят общата презумпция, на която почива обжалваното решение, жалбоподателят не може да претендира, че Комисията трябва да извърши конкретна и индивидуална преценка на документите, които той е поискал (вж. в този смисъл решение Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2014:112, т. 128).

65      На второ място жалбоподателят все пак изтъква, че Комисията е допуснала грешка в правото или в преценката, от една страна, като се е въздържала да вземе предвид по-висшия обществен интерес, състоящ се в това да позволи на пострадалите от антиконкурентните практики да предявят правото си на обезщетение, и от друга страна, при конкретното претегляне, което в случая следва да се извърши между този по-висш обществен интерес и защитения от всяко от посочените в обжалваното решение изключения, за да му предостави необходимите му документите по преписка COMP/39.125, за да упражни това право. Като реплика той допълва, накратко, че е направил всичко, което е било във възможностите му, за да докаже необходимостта да получи посочените във втората молба 3948 документа, или поне онези 2425 от тях, преценени като „относими“ с оглед на сведенията, с които той е разполагал, и в частност с неповерителния вариант на описа на съдържащите се документи в преписката, предоставена му от Комисията в отговор на първото заявление.

66      В това отношение следва да се припомни, че всяко лице има право да поиска поправяне на вредите, които са му причинени в резултат от нарушение на правилата на Съюза в областта на конкуренцията. Това право всъщност укрепва действието на тези правила, доколкото то е в състояние да осуети създаването на картели или други практики, често прикрити, които могат да ограничат или да нарушат конкуренцията, допринасяйки по този начин за поддържането на ефективно равнище на конкуренция в (решения от 20 септември 2001 г., Courage и Crehan, C‑453/99, Rec, EU:C:2001:465, т. 26 и 27 и Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2014:112, т. 104).

67      Все пак сами по себе си толкова общи съображения не могат да имат превес над съображенията, обосноваващи отказа за достъп до документите, съдържащи се в преписката по процедура за прилагане на правилата на конкуренцията, обоснован с факта, че тези документи са обхванати в тяхната съвкупност от обща презумпция, че оповестяването им би засегнало по принцип по-специално защитата на целите на дейностите по инспекции и разследване (решение Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2014:112, т. 105).

68      Действително, за да се осигури ефективно упражняване на правото на обезщетение, не е необходимо всеки документ, съдържащ се в преписката по такава процедура, да бъде предоставен на лицето, което би поискало достъп на основание Регламент № 1049/2001, за да предяви иск за обезщетение за вреди, като се има предвид, че такъв иск трябва да се основава на цялата информация, съдържаща се в преписката по тази процедура (решение Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2014:112, т. 106; в този смисъл вж. решение от 6 юни 2013 г., Donau Chemie и др., C‑536/11, Rec, EU:C:2013:366, т. 33). Същото се отнася и за случая, когато лицето, което иска да му бъде предоставен достъп до документите, съдържащи се в тази преписка вече е предявило иск за обезщетение, доколкото остава малко вероятно този иск да трябва да се основава на цялата преписка, както отбелязва Комисията в дупликата си.

69      Следователно всяко лице, което желае да получи обезщетение за вредите, които е претърпяло поради нарушение на правилата на конкуренцията на Съюза, следва да установи за какво му е необходим достъпът до един или друг от документите, съдържащи се в преписката на Комисията, за да може тя във всеки отделен случай да претегли интересите, обосноваващи предоставянето на тези документи, и тяхната защита, отчитайки всички релевантни обстоятелства по делото (решения Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2014:112, т. 107 и Schenker/Комисия, т. 42 по-горе, EU:T:2014:854, т. 95).

70      В противен случай интерес да се получи обезщетение за вредите, претърпени в резултат от нарушението на правилата на Съюза, не би могъл да представлява по-висш обществен интерес по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 (решения Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2014:112, т. 108 и Schenker/Комисия, т. 42 по-горе, EU:T:2014:854, т. 96).

71      В случая, както жалбоподателят по-конкретно припомня в репликата и в отговора на писмените въпроси на Общия съд, жалбоподателят е идентифицирал във второто заявление 3948 „относими“ или „потенциално относими“ документа във връзка с иска му пред Landgericht Düsseldorf, нанасяйки съответно бележката „1“ или „2“ в полето срещу позоваването на тези документи в неповерителния вариант на описа на съдържанието на преписката, който му е бил предоставен от Комисията в отговор на първото заявление. Освен това той конкретно се позовава, в увода на жалбата, на осем „относими“ или „потенциално относими“ от посочените във второто заявление 3948 документа.

72      Все пак той се ограничава в тези последователни искания да твърди по общ начин, че тези документи го „интересуват“ и че той „трябва да се запознае с тях, за да подкрепи с доказателства иска [си] за обезщетение“, с мотива че те „съдържат изрично посочване на споразуменията и увеличенията на цените, договорени от участниците в картела [констатиран и санкциониран с решението „Автомобилно стъкло“ и че „са абсолютно необходими, за да може той да се запознае с тези посочвания, за да може да установи и изчисли реалната вреда, която е претърпял“.

73      За сметка на това, както Комисията с основание отбелязва, той не е обосновал защо му е необходим един или друг документ, било и само чрез уточняване на фактическите доводи или специфичните правни съображения, които получаването на такъв документ би му помогнало да подкрепи с доказателства пред националния съд, сезиран да се произнесе по претенциите му.

74      Нито един от изложените от жалбоподателя доводи не може да постави под въпрос тази преценка.

75      От една страна, твърдението, че му е било невъзможно да бъде по-точен, отколкото е бил, тъй като Комисията му е предоставила първоначално само частичен достъп до описа на съдържанието на преписката, в случая не е убедително. Действително, с изключение на позоваванията на „документите във връзка с освобождаването от глоби и намаляване на техния размер“, представени от участниците в процедурата, и позоваванията на вътрешните документи на Комисията, цензурирани групово, институцията се е ограничила до това в рамките на позоваванията на останалите документи от преписката, съдържащи се в този опис на съдържанието, да заличи специфичните елементи, съставляващи според нея лични данни или чувствителна търговска информация. Общият съд счита, че с оглед на така определените документи неповерителният вариант на позоваванията на документите от преписката, различни от „документите във връзка с освобождаването от глоби и намаляване на техния размер“ и вътрешните документи на Комисията, с които жалбоподателят е разполагал към момента на подаване на второто си заявление, са му позволявали да изтъкне по-точно и подробно, отколкото той е направил това пред Комисията (вж. т. 40 и 71—72 по-горе), след това по настоящото дело, съображенията, поради които е счел, че един или друг от тези документи му е необходим за упражняване на правото на обезщетение, например като уточни, както беше посочено по-горе, фактическите доводи или специфичните правни съображения, които получаването на такъв документ би му помогнало да подкрепи с доказателства пред националния съд, сезиран да се произнесе по претенциите му.

76      От друга страна, без съмнение от обжалваното решение следва, че „в потвърдителното [си] заявление[, жалбоподателят е] подчерта[л] […] факта, че не [са] съществува[ли] подходящи правила в германското процесуално право, позволяващи [въпросните] документи да бъдат поискани „inter partes“ (точка 7, трета алинея от обжалваното решение). Все пак налага се констатацията, че това твърдение, последно повторено по време на съдебното заседание, в никакъв момент не е било развито и още по-малко доказано от жалбоподателя в рамките на жалбата му. Съдът обаче вече е постановил, че необходимостта от достъп до всички документи, съдържащи се в преписката във връзка с процедура по прилагане на правилата на конкуренцията, не може да се счита за установена, когато заявителят твърди, че е неотменно зависим от тези документи, но не доказва поне че не разполага с никаква друга възможност да се снабди с тях (решение Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2014:112, т. 132; в този смисъл вж. също решение Donau Chemie и др., т. 68 по-горе, EU:C:2013:366, т. 32 и 44).

77      При тези условия в случая не може да се счита, че Комисията е допуснала грешка в правото или преценката, като е счела, на първо място, че „претеглен, интересът, свързан с ефективното прилагане на правилата на конкуренция по настоящото дело, е бил по-добре обслужен от запазването на поверителността на въпросните документи“, второ, че „не [е] съществувал по-висш обществен интерес, оправдаващ оповестяването им по смисъла на Регламент № 1049/2001“, и трето, че „по настоящото дело интересът, който е [бил] от значение, е [бил] този, свързан със защитата на целите на разследванията, посочен в член 4, параграф 2, трето тире“ от този регламент (точка 7, шеста и седма алинея от обжалваното решение).

78      Предвид всички изложени по-горе съображения настоящото правно основание трябва да бъде отхвърлено изцяло.

 Б – По четвъртото правно основание и по петото правно основание, в частта относно първото заявление на жалбоподателя

79      С четвъртото си правно основание жалбоподателят изтъква по същество, че Комисията неправилно му е отказала достъп до пълния вариант на единствения документ, посочен в първото заявление, а именно съдържанието на преписка COMP/39.125.

80      На първо място, твърде общите и отчасти спекулативни обяснения на Комисията в обжалваното решение и в решението от 7 март 2012 г., що се отнася до необходимостта да не се компрометира ефикасността на програмата ѝ за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер и да не се засяга защитата на търговските интереси на предприятията, поискали да се възползват от тази програма по преписка COMP/39.125, както и защитата на целите на инспекциите и разследванията, не оправдавали сами по себе си пълния и абсолютен отказ на достъп на жалбоподателя до референциите на „документите относно освобождаването от глоби и намаляване на техния размер“, фигуриращи в това съдържание.

81      На второ място, Комисията неправилно му е отказала достъп до съдържащите се в описа на съдържанието сведения относно самоличността на физическите лица, позовавайки се по абстрактен начин на необходимостта да не се накърнява защитата на личните данни, вместо да обоснове по отделно и конкретно съображенията, които представляват пречка за оповестяването на всяко от тези сведения. При всички случаи жалбоподателят е доказал в достатъчна степен съображенията, поради които му е било необходимо да получи достъп до тези сведения, за да може да упражни правото си на обезщетение в съответствие с общия интерес пострадалите от антиконкурентните практики лица да могат да получат обезщетение за увреждането.

82      На трето място, Комисията неправилно, без да извърши индивидуална и конкретна преценка, му е отказала достъп до имената на предприятията — трети лица, посочени в описа на съдържанието и „действащи в сектора на асансьорите и ескалаторите“, при положение че такова позоваване би било очевидно без значение, от една страна, и че съобщаването на тези сведения не би могло да накърни търговските интереси на засегнатите лица, от друга страна.

83      На четвърто място, Комисията неправилно, въз основа на общи и абстрактни съображения, му е отказала достъпа до сведенията относно моделите превозни средства и имената на производителите на автомобили и до друга чувствителна търговска информация, съдържаща се в описа на съдържанието, при положение че тези сведения са били категорично от съществено значение, за да може той да упражни правото си на обезщетение, и че при претеглянето този интерес би трябвало да надделее над останалите представени интереси.

84      С петото си правно основание жалбоподателят, накратко, счита по-специално че Комисията е нарушила предвиденото в член 296 ДФЕС изискване за мотивиране, като е отхвърлила първото заявление в резултат на общи разсъждения, които не отчитат конкретното съдържание на съответния документ, както илюстрира примерът за възприетите мотиви на отказа да му бъдат съобщени съдържащите се в описа на съдържанието имена на предприятията — трети лица.

85      Подкрепяна от SGSD, Комисията оспорва изцяло тези доводи.

86      На първо време следва да се разгледат доводите на жалбоподателя относно различните видове информация, съдържаща се в описа на съдържанието, до която Комисията е отказала да му предостави достъп, а именно, първо, цитирането на „документите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“ (точка 5.1 от обжалваното решение), второ, имената на физическите лица (точка 5.2 от обжалваното решение), трето, имената на предприятията — трети лица (точка 5.3 от обжалваното решение), и четвърто, останалата чувствителна търговска информация (точка 5.4 от обжалваното решение). Обратно, не се налага да се проверява обосноваността на обжалваното решение, доколкото тя е отказала да съобщи на жалбоподателя позоваванията на вътрешните документи на Комисията, доколкото въпреки заглавието на четвъртото му правно основание (вж. т. 22 по-горе), той не се позовава на никакъв конкретен довод в това отношение. Доводите за наличие на по-висш обществен интерес, които жалбоподателят изтъква изрично във връзка само с някои от разглежданите видове сведения, ще бъдат разгледани на второ място.

1.     По общите презумпции и изключенията, приложени от Комисията

 а) По отказа на достъп до референциите на „документите относно освобождаването от глоби и намаляване на техния размер“

87      В точка 5.1 от обжалваното решение Комисията приема, че „[н]е е [било] възможно, на този етап, да оповести описанията на документите относно освобождаването от глоби и намаляване на техния размер“, фигуриращи в съдържанието, „поради същите съображения, като обяснените в точка 4.2 по-горе, след като референциите на тези документи предоставя[ли] информация относно съдържанието на тези документи, която трябва[ло] да се счита за поверителна“. По този начин тя препраща към мотивите, поради които преди това е отказала да разреши на жалбоподателя достъп до всички посочени във второто заявление документи, с мотива че тези документи са обхванати в тяхната съвкупност от общата презумпция, че оповестяването им би засегнало защитата, от една страна, на търговските интереси на трети лица, и от друга страна, целите на инспекциите и разследванията (вж. т. 8 по-горе).

88      Доколкото Комисията поддържа в защита, че „като се изключи приложението на [тази] обща презумпция, [тя] е изложила подробно, в решение[то] […] от 7 март 2012 г. и в [обжалваното решение], че изключенията, посочени в член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001, се прилагат“, следва от самото начало да се отбележи, че това твърдение е само отчасти вярно.

89      Всъщност такава преценка не се установява по никакъв начин в обжалваното решение. Напротив, след като припомня практиката на Съда, признаваща ѝ възможността да се позовава на такива общи презумпции при разглеждането на заявления, отнасящи се до съвкупността от документи, съдържащи се в преписки за концентрации или държавни помощи (точка 4.2, първа—четвърта алинея от обжалваното решение), Комисията се ограничава да обясни причините, поради които според нея тази съдебна практика е, от една страна, приложима и спрямо преписките за антиконкурентни практики (точка 4.2, пета—дванадесета алинея от обжалваното решение), и в частност спрямо съдържащите се в тях „документи относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“ (точка 4.2, осма—десета алинеи от обжалваното решение), и от друга страна, годна да бъде отнесена към референциите на такива документи, фигуриращи в съдържанието на тези преписки (точка 5.1 от обжалваното решение).

90      При тези условия мотивите на решението от 7 март 2012 г., в които службите на Комисията са изложили по-подробно съображенията, които според тях оправдават на този преходен етап от разглеждането на първото заявление такива референции да не се оповестяват, не могат да бъдат взети предвид при преценката на законосъобразността на обжалваното решение, освен доколкото те разясняват действително възприетите от тази институция мотиви (вж. в този смисъл решение от 6 април 2000 г., Kuijer/Съвет, T‑188/98, Rec, EU:T:2000:101, т. 44), което се основава, както беше току-що припомнено, на обща презумпция.

91      Предвид наведените от жалбоподателя доводи във връзка с оспорването на тези мотиви, на първо място следва да се прецени дали Комисията има право да предостави достъп до въпросните сведения, позовавайки се на обща презумпция, както е направила в обжалваното решение. Само в случай на положителен отговор следва, на второ място, да се разгледа дали Комисията основателно е прибягнала до използването на общата презумпция, на която се основава решението.

 По обосноваността на позоваването на обща презумпция

92      Когато от дадена институция е поискано оповестяването на документ, тя е длъжна да прецени за всеки конкретен случай дали този документ се обхваща от изброените в член 4 от Регламент № 1049/2001 изключения от правото на достъп на обществеността до документите на институциите (решение Швеция и Turco/Съвет, т. 36 по-горе, EU:C:2008:374, т. 35).

93      След като тези изключения трябва да се тълкуват и прилагат стриктно, за да обоснове отказа си да предостави достъп до въпросния документ, институцията — адресат на заявлението, трябва да изложи обяснения по въпроса как достъпът до този документ би могъл да засегне конкретно и ефективно интереса, защитен от едно или друго от изключенията, предвидени в член 4 от Регламент № 1049/2001. Освен това рискът от такова засягане трябва да е разумно предвидим, а не чисто хипотетичен (вж. съдебната практика, посочена в т. 35—36 по-горе).

94      При упражняването на тази преценка съответната институция има право на избор дали да се позове на обща презумпция, дори въпросното заявление да се отнася само до един документ. Все пак в такава ситуация, когато позоваването на обща презумпция не цели разглеждането по общ начин на заявление, самото то общо, Съдът приема, че институцията, която иска да извърши позоваването, трябва да провери дали съображенията от общ характер, които обикновено се прилагат за определен вид документи, действително са приложими по отношение на даден документ, за който е поискано оповестяване (решение Швеция и Turco/Съвет, т. 36 по-горе, EU:C:2008:374, т. 50 и 57; в този смисъл вж. също решение Съвет/Access Info Europe, т. 35 по-горе, EU:C:2013:671, т. 72 и 73).

95      От това в настоящия случай следва, че противно на поддържаното от жалбоподателя в жалбата му, Комисията е можела да избере дали да се позове на обща презумпция, за да реши в точка 5.1 от обжалваното решение да отхвърли първото заявление не изцяло, а доколкото то се отнася до определена категория сведения, които според тази институция са обхванати от изключенията, изброени в член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001.

96      Обратно, Комисия няма основание да поддържа, както тя прави в защита, че „съдържанието е част от преписка [COMP/39.125] и поради това е обхванато от общата презумпция“ за „липса на достъп“, призната в решение Комисия/EnBW, точка 12 по-горе (EU:C:2014:112).

97      Действително Съдът не е постановил в това решение, че „цялата“ преписка във връзка с процедурата по прилагане на правилата на конкуренцията е обхваната от „обща презумпция за липса на достъп“, както впрочем самата Комисия подчертава в рамките на отговора на първата група правни основания на жалбоподателя (вж. т. 40 по-горе), а само че институция — адресат на заявление, отнасящо се до „съвкупност“ от документи, съдържащи се в такава преписка, може да се позове на обща презумпция, за да разгледа това общо заявление по съотстващ начин. Освен това от практиката на Съда следва ясно, че именно за да се даде възможност на институциите на Съюза да разглеждат заявления, които не се отнасят до един документ, а до съвкупност от документи, им е било признато правото да се позоват на такава обща презумпция (решение LPN и Финландия/Комисия, точка 34 по-горе, EU:C:2013:738, т. 47 и 48).

98      Първото заявление на жалбоподателя обаче не се е отнасяло до съвкупност от документи, а до един документ. Освен това Комисията не поддържа, че това заявление е било резултат на подход, състоящ се в изкуственото разделяне на заявление, отнасящо се до съвкупност от документи, на също толкова индивидуални заявления. При това положение тя няма основание да го направи в случая (вж. точки 3—5 по-горе).

 По обосноваността на позоваването на общата презумпция в случая

99      Както току-що беше припомнено (вж. т. 94 по-горе), след като Комисията е можела да избере да се позове на обща презумпция, за да отхвърли първото заявление на жалбоподателя, доколкото то се отнася до референциите на „документите относно освобождаването от глоби и намаляване на техния размер“, съдържащи се в единствения посочен в това заявление документ, тя е следвало да се позове на съображения от общ порядък, които могат да се считат за нормално приложими за тази част от съдържанието на преписката във връзка с процедурата по прилагане на правилата на конкуренцията и да провери дали тези съображения са били действително приложими в случая.

100    Това изискване не предполага задължително Комисията да извърши конкретна преценка на въпросния документ (решение Съвет/Access Info Europe, т. 35 по-горе, EU:C:2013:671, т. 73), още повече че възложеното на тази институция задължение да провери дали общата презумпция, на която иска да се позове, за да разгледа заявление, отнасящо се до съвкупност от документи, се прилага действително, не може да се тълкува в смисъл, че тя би трябвало да разгледа поотделно всички документи, до които е поискан достъп (вж. т. 60 по-горе).

101    Все пак не по-малко необходимо си остава Комисията да обоснове отказа си на достъп в достатъчна от фактическа и правна страна степен, въз основа на разумно предвидимия риск от конкретно и ефективно засягане на един или повече защитени интереси от изключенията, посочени в член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 (вж. в този смисъл решения Швеция и Turco/Съвет, т. 36 по-горе, EU:C:2008:374, т. 49 и 50 и Съвет/Access Info Europe, т. 35 по-горе, EU:C:2013:671, т. 31, 36—38, 54 и 74).

102    В случая на първо място следва да се направят пет констатации в това отношение.

103    Първо, не се спори, че в първото заявление, така както то е повторено в потвърждаващото го заявление от 23 март 2012 г., жалбоподателят не претендира достъп до самите „документи относно освобождаването от глоби и намаляване на техния размер“, намиращи се в преписка COMP/39.125. Действително той е искал само да му бъдат предоставени референциите на тези документи, намиращи се в пълния вариант на съдържанието на преписката, но не и в неповерителния вариант, предаден му от Комисията на 7 март 2012 г. (вж. т. 3, 5 и 7 по-горе). Прегледът на пълния вариант на този документ, предоставен в изпълнение на процесуално-организационното действие, разпоредено от Общия съд (вж. т. 15 по-горе), дава възможност да се установи, че тези референции са по същество два вида. При едните става въпрос за датите, на които въпросните „документи за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“ са били предоставени на Комисията от предприятията, поискали да се възползват от нейната програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, а при другите — за съответните наименования на тези документи.

104    Второ, Комисията отказва да съобщи не само всички референции общо, но и всяка от тях в нейната цялост. Начинът на третиране на тази категория референции следователно се различава от този, който тя прилага към съвкупността от референции на други видове документи, фигуриращи се в съдържанието и представляващи предмет на настоящите правни основания (вж. т. 86 по-горе), при които Комисията се е ограничила до това да заличи целенасочено специфичните сведения с мотива, че те според нея представляват лични данни (като имена на физически лица) или чувствителна търговска информация (като имената на предприятия — трети лица, или референции на модели превозни средства), като същевременно предоставя достъп до останалата част от тези референции (вж. т. 75 по-горе).

105    Трето, комбинираният прочит на точка 5.1 от обжалваното решение и на точка 4.2, към която той препраща, разкрива, че това пълно заличаване на референциите на „документите относно освобождаването от глоби и намаляване на техния размер“ от предоставения на жалбоподателя неповерителен вариант на съдържанието на преписка COMP/39.125, е мотивирано с общи съображения относно това, че оповестяването им „би могло да компрометира ефикасността“ на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер на Комисията. В това отношение в обжалваното решение Комисията приема най-напред, че предприятията, които искат да се възползват от нейната програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, очакват сведенията, които те ѝ предоставят в рамките на тази процедура, да бъдат предмет на поверително обработване, по-нататък, че тези очаквания заслужават защита, и най-сетне, че ефективността на програмите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, които представляват полезно средство за установяване и наказване на нарушенията на правилата на конкуренцията, би могла да бъде компрометирана, ако въпросните сведения бъдат оповестени публично (т. 4.2, осма—десета алинея от обжалваното решение).

106    Четвърто, Комисията уточнява в защитата си смисъла и обхвата на тези общи съображения, като препраща към направения преди това анализ от нейните служби в решението от 7 март 2012 г. Тя излага най-напред, че „оповестяването на съдържанието, поради описанието на кореспонденцията на лицата, поискали освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, поначало разкрива естеството и мащаба на [тяхното] сътрудничество“, по-нататък, че „някои ключови думи в съдържанието вече разкриват самоличността и сътрудничеството на физически лица преди и по време на административното производство“, освен това, че „описанието и датата на някои посочени в съдържанието документи вече дава индиции относно съдържанието им, по-специално за сведенията относно търговските отношения на лицата, поискали освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, структурата на разходите, пазарните дялове или друга чувствителна търговска информация“, и накрая, че „интересът […] на лицата, поискали освобождаване от глоби или намаляване на техния размер от защита на поверителността на всички тези сведения, които са вредоносни за тях“, „заслужава в особена степен да бъде защитен“. Въз основа на това тя заключава, че „предоставянето на такива сведения противоречи на защитата на търговските интереси на лицата, поискали освобождаване от глоби или намаляване на техния размер“ и че „сериозната вреда“, която това би могло да „причини“ на заинтересованите, би могла да ги „разубеди да сътрудничат при бъдещи разследвания“, макар „степента на подробност на съдържанието [да не е] очевидно същата, като тази на самите документи [за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер]“.

107    Пето, от общата структура на точка 4.2 от обжалваното решение следва, че въз основа на тези общи съображения Комисията презумира по общ начин, че оповестяването на референциите на „документите относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“, фигуриращи в поисканото от жалбоподателя съдържание, би засегнало в крайна сметка както защитата на целите на инспекциите и разследванията, така и защитата на търговските интереси на участниците в процедурата.

108    В подкрепа на критиките си относно обосноваността на тези мотиви жалбоподателя изтъква в точки 128—141 от жалбата, че Комисията явно е приела, че първото заявление се отнася до самите „документи за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“, а не просто до референциите на тези документи, фигуриращи в съдържанието, и че общите и спекулативни съображения, посочени в обжалваното решение във връзка с необходимостта да не се засяга програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, не оправдават пълния отказ на достъпа му до тези референции в случая.

109    На второ място следва да се отбележи, че тези доводи са частично основателни.

110    Първо, налага се констатацията, че нито текстът на точка 5.1 от обжалваното решение, нито този на точка 4.2, към която той препраща, нито дори този на решението от 7 март 2012 г., разгледани поотделно или общо, оправдават пълния отказ на достъп до обжалваното решение.

111    Всъщност в точка 5.2 от него Комисията се ограничава до това да твърди, че „референциите [на] документите [за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, фигуриращи в съдържанието на преписка COMP/39.125] дават информация относно съдържанието на тези документи, които трябва да се считат за поверителни“. Що се отнася до осма и девета алинея от точка 4.2, Комисията излага в тях съображения, налагащи общата презумпция, че оповестяването на „документите относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“, съдържащи се в преписките във връзка с някои процедури за прилагане на правилата на конкуренцията, „би могло да компрометира ефикасността“ на нейната програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер и по този начин да засегне защитата на търговските интереси на участниците в тези процедури, както и защитата на целите на инспекциите и разследванията (вж. т. 87 и 105 по-горе).

112    Както Комисията потвърждава в защитата си, позовавайки се на решението от 7 март 2012 г., комбинирането на тези две серии съображения следва да се тълкува, както е направил и жалбоподателят в жалбата си, в смисъл, че в случая е следвало да се презумира по общ начин, че съобщаването на референциите на „документите относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“ би могло да засегне ефикасността на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер на Комисията и по този начин да засегне търговските интереси на участниците в съответната процедура, както и целите на инспекциите и разследванията, свързани с тази процедура, доколкото това съобщаване би разкрило на едно трето лице „поверителни сведения“, съдържащи се в тези референции или в „документите относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“, за които те се отнасят. Комисията конкретно приема, че такива поверителни сведения представляват, от една страна, индикациите относно сътрудничеството на предприятията, поискали да се възползват от тази програма, и от друга страна, чувствителните търговски данни, събрани от нейните служби в рамките на такова производство (вж. т. 106 и 107 по-горе).

113    Приемайки обаче, че Комисията може, първо, да приложи общ подход при третирането в обжалваното решение на различните видове документи в преписката, квалифицирани като „документи за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“, с оглед на тяхното естество или съдържание, и второ, да презумира по общ начин, че оповестяването на тези документи би могло да компрометира ефективността на нейната програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер и по този начин да засегне защитата на търговските интереси на трети лица, както и защитата на нейните инспекции и разследвания, този мотив оправдава, съгласно текста на самото обжалвано решение, само частичен отказ за оповестяване — ограничен до „информацията относно съдържанието на тези документи, които трябва да се считат за поверителни“.

114    Обратно, той не оправдава заличаването общо на референциите, съдържащи такава поверителна информация, включително и на най-неутралните и незначителните им елементи, което контрастира с прецизния подход на Комисията при определянето на останалите видове референции, фигуриращи в съдържанието и представляващи предмет на настоящите правни основания (вж. т. 104 по-горе).

115    С други думи, общите съображения, на които се позовава Комисията, не могат да бъдат считани, съгласно самия текст на обжалваното решение, за нормално и действително приложими спрямо всички разглеждани референции. Следователно те не могат да оправдаят получения от жалбоподателя пълен отказ за оповестяване, а най-много частичен отказ въз основа на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 и ограничен до необходимото и пропорционалното с оглед на защитата на сведенията, които заслужават да бъдат защитени (в този смисъл и по аналогия вж. решения от 6 декември 2001 г., Съвет/Hautala, C‑353/99 P, Rec, EU:C:2001:661, т. 27—29 и от 25 април 2007 г., WWF European Policy Programme/Съвет, T‑264/04, Сб., EU:T:2007:114, т. 50).

116    Тази преценка не се оспорва от факта, че общата презумпция, на която Комисията се позовава, за да разгледа общо заявленията, отнасящи се самите те до съвкупността от документи, съдържащи се в преписката във връзка с процедура по прилагане на правилата на конкуренцията, изисква тези документи да бъдат изключени от обхвата на задължението за оповестяване на тяхното съдържание, макар и само частично (вж. т. 42 по-горе). Всъщност от съдебната практика следва ясно, че когато институция се позовава на обща презумпция при разглеждането на заявление, отнасящо се самото то до съвкупност от документи, а не до един документ, последицата е именно такава (решения Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2014:112, т. 134 и Комисия/Éditions Odile Jacob, т. 40 по-горе, EU:C:2012:393, т. 133). Обратно, от това не следва, че с признаването на такава последица на позоваването на обща презумпция в специфичен случай, Съдът е целял да оспори по-общата съдебна практика, припомнена в точка 115 по-горе. При това положение Съдът постановява, че дори в този конкретен случай засегнатата институция е длъжна да оповести изцяло или отчасти документите, посочени в заявлението, когато констатира, че характеристиките на съответната процедура го позволяват (решение LPN и Финландия/Комисия, т. 34 по-горе, EU:C:2013:738, т. 67). Най-сетне, предвид това изискване за ограничаване на отказа на достъп до необходимото и пропорционалното с оглед защитата на сведенията, които заслужават да бъдат защитени, един общ отказ за оповестяване може в още по-малка степен да бъде приет при обстоятелствата в настоящия случай, когато на практика той води до това да направи ако не невъзможно, то поне изключително трудно ефективното упражняване на правото на обезщетение, което жалбоподателят има по силата на Договора (вж. т. 130—134 по-горе).

117    Второ, постановеният от Комисията по отношение на жалбоподателя абсолютен отказ за съобщаване на въпросните референции, не е в по-голяма степен оправдан от фактическа и правна страна, отколкото пълния отказ, предвид изложените съображения, на които той се основава.

118    Разбира се, Комисията е можела да приеме по същество, че съобщаването на тези референции „би могло да компрометира“ ефективността на нейната програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, на същото основание, както и оповестяването на самите „документи за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“, доколкото то свежда до знанието на трето лице съдържащите се в тези документи чувствителна търговска информация или поверителни данни във връзка със сътрудничеството на участниците. Всъщност, както съдът на Съюза вече е отбелязал, програмите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер представляват полезно средство за установяване и прекратяване на нарушенията на правилата на конкуренцията, допринасяйки по този начин за ефективното прилагане на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС. Освен това ефикасността на тези програми би могла да бъде засегната от съобщаването на документи във връзка с процедура по освобождаване от глоби и намаляване на техния размер на лицата, които искат да предявят искове за обезщетение. В това отношение е разумно да се счита, че перспективата от такова съобщаване ще разубеди лицата, участващи в нарушение на правилата на конкуренцията, да се възползват от такива програми (решения от 14 юни 2011 г., Pfleiderer, C‑360/09, Сб., EU:C:2011:389, т. 26 и Donau Chemie и др., т. 68 по-горе, EU:C:2013:366, т. 42). Макар тази съдебна практика да засяга програмите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, прилагани от националните органи по конкуренция, може да се възприеме начин на разсъждение, аналогичен на този на Комисията (вж. в този смисъл решение Нидерландия/Комисия, т. 39 по-горе, EU:T:2013:480, т. 41 и заключение на генералния адвокат Villalón по дело Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2013:643, т. 68 и 69), както изтъква Комисията в защита.

119    Все пак от съдебната практика следва също че ако тези съображения да могат да обосноват възможността да бъде отказан достъпът до определени документи от преписката във връзка с процедура за прилагане на правилата на конкуренцията, те не означават, че този достъп може да бъде отказван системно, тъй като всяко искане за достъп до въпросните документи трябва да бъде преценявано във всеки отделен случай, като се вземат предвид всички обстоятелства по делото (вж. решение Donau Chemie и др., т. 68 по-горе, EU:C:2013:366, т. 43 и цитираната съдебна практика).

120    Всъщност, предвид значението на исковете за обезщетение на вреди, предявени пред националните юрисдикции за поддържането на ефективна конкуренция в Съюза, за да се обоснове отказ на достъп до доказателства от преписката по производство в областта на конкуренцията, необходими за да се обосноват тези искове, не е достатъчно само да се изтъкне рискът, че достъпът до тези доказателства може да засегне ефикасността на програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, в рамките на която тези документи са оповестени пред орган по конкуренцията (вж. решение Donau Chemie и др., т. 68 по-горе, EU:C:2013:366, т. 46 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също заключение на генералния адвокат Villalón по дело Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2013:643, т. 70—74).

121    Напротив, обстоятелството, че такъв отказ може да възпрепятства предявяването на посочените искове, като предостави на засегнатите предприятия — които може вече да ползват освобождаване, поне частично, от имуществени санкции — възможността да не изпълнят и задължението си да обезщетят вредите, резултат от нарушение на член 101 ДФЕС, и то в ущърб на увредените лица, изисква този отказ да е основан на императивни съображения, свързани със защитата на посочения интерес и приложими за всеки документ, до който е отказан достъп (решение Donau Chemie и др., т. 68 по-горе, EU:C:2013:366, т. 47; в този смисъл вж. също заключението на генералния адвокат Villalón по дело Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2013:643, т. 78).

122    Следователно само наличието на риск даден документ да засегне конкретно обществения интерес от ефикасност на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер може да обоснове неразкриването на този документ (решение Donau Chemie и др., т. 68 по-горе, EU:C:2013:366, т. 48; в този смисъл вж. също заключението на генералния адвокат Villalón по дело Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2013:643, т. 77).

123    Това е причината, поради която съдебната практика установява, че когато Комисията или националните юрисдикции следва да се произнесат, разбира се, в различни правни и процесуални рамки, по въпроса за достъпа до документите, събрани в рамките на прилагането на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер и съдържащи се в преписката във връзка с процедура по прилагане на правилата на конкуренцията, те трябва да се въздържат да възприемат стриктна и абсолютна позиция, носеща риска да засегне било ефективното приложение на правилата на конкуренцията от публичните власти, на които е възложено да осигуряват спазването им, било ефективното упражняване на правата, произтичащи от правилата за частните субекти. Следователно те трябва във всеки отделен случай да претеглят интересите, обосноваващи предоставянето или защитата на съответните документи. При тази преценка те следва да вземат предвид всички релевантни обстоятелства по делото, и по-специално интереса на поискалото достъп лице да получи исканите документи, за да подготви иска си за обезщетение, предвид другите възможности, с които евентуално разполага, от една страна, и действително вредоносните последици, до които такъв отказ може действително да доведе предвид обществения интерес или легитимните интереси на други лица, от друга страна (вж. в този смисъл решения Donau Chemie и др., т. 68 по-горе, EU:C:2013:366, т. 30—34 и 44—45 и Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2014:112, т. 107).

124    Тези съображения са валидни на още по-силно основание в случай като настоящия, когато лице, което счита себе си за пострадало от нарушение на правилата на конкуренцията и което вече е предявило иск за обезщетение пред националния съд, иска от Комисията да му бъде предоставен достъп не до „документите относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“, съдържащи се в преписката във връзка с процедурата, в резултат на която се е стигнало до констатацията за наличието на такова нарушение, а само до референциите на тези документи, съдържащи се в съдържанието на посочената преписка. Действително, макар простото позоваване на опасност от засягане на ефикасността на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер да не е достатъчно, за да обоснове решение, с което се отказва по общ и абсолютен начин да се предостави достъп до „документите относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“, съдържащи се в преписката, с изключение на действително вредоносните последици, които оповестяването на тези документи може да причини, такова позоваване още по-малко може да обоснове пълен и абсолютен отказ да се предоставят простите референции на тези документи на лицето, което би поискало достъп до тях, за да подкрепи с доказателства иска си за обезщетение.

125    В случая отказът по отношение на жалбоподателя почива, както и той поддържа с основание, на общи и спекулативни съображения относно това, че оповестяването им „би могло да компрометира ефикасността“ на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер на Комисията и по този начин да засегне защитата на търговските интереси на страните в процедурата, както и защитата на целите на инспекциите и разследванията, свързани с тази процедура (вж. т. 105 и 106 по-горе).

126    Все пак тези общи и спекулативни съображения не установяват в случая в достатъчна степен от фактическа и правна страна наличието на разумно предвидим риск от конкретно и действително засягане на интересите, на които се позовава Комисията, обосновавайки абсолютния отказ от оповестяване на дати, наименования и други референции на „документите относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“, посочени в съдържанието, извън единствено поверителните сведения, които те могат да съдържат или разкриват.

127    Този отказ цели в края на краищата да обезсмисли принципа, че изключенията от правото на достъп до документи трябва да се тълкуват и прилагат стриктно, така че всеки документ или извлечение от документ, който или което не е обхванат(о) от изключенията, предвидени от Регламент № 1049/2001, да може да бъде съобщен на лицата, които искат да имат достъп до него (в този смисъл и по аналогия вж. решение Съвет/Access Info Europe, т. 35 по-горе, EU:C:2013:671, т. 40), освен ако това не противоречи на по-висш обществен интерес.

128    Трето, доколкото двете страни се позовават на решението от 7 март 2012 г., съответно за да оспорят и обосноват отказа за съобщаване на референциите на „документите относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“, посочени в съдържанието на преписка COMP/39.125, следва да се отбележи, че изложените в него защитни мотиви на Комисията (вж. т. 106 и 112 по-горе) не обосновават в по-голяма степен от тези в обжалваното решение общия и абсолютен отказ на достъп, постановен по отношение на жалбоподателя в случая.

129    По-специално, макар да отбелязва наличието на съображения, които могат да обосноват пълен отказ на достъп до някои видове „документи относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“, описани в съдържанието, като референциите на „декларациите“, представени пред Комисията от предприятията, поискали да се възползват от нейната програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер (вж. в този смисъл заключението от 16 декември 2010 г. на генералния адвокат Mazák по дело Pfleiderer, т. 118 по-горе, EU:C:2010:782, т. 44 и 47), решението от 7 март 2012 г. не обосновава отказ, който включва и референциите на всички документи.

130    Освен това от преписката следва, че жалбоподателят е разполагал, както към момента, в който представя първото си заявление пред Комисията (16 февруари 2012 г.), така и към момента, в който тази институция се е произнесла окончателно по този въпрос (29 октомври 2013 г.), само с неповерителния вариант на решението „Автомобилно стъкло“.

131    В това отношение следва да се отбележи, че макар Комисията да е приела това решение на 12 ноември 2008 г., на този ден тя е оповестила само неповерителен временен вариант, представен от жалбоподателя в приложение към жалбата му. Действително едва между декември 2011 г. и август 2012 г. ГД „Конкуренция“ и служителят по изслушването на Комисията са се произнесли съответно по съдържанието на окончателния неповерителен вариант на това решение със серия от актове, последните от които са били предмет от тогава на две жалби за отмяна пред Общия съд (решения T‑462/12, Pilkington Group/Комисия, и T‑465/12, AGC Glass Europe и др./Комисия) и на една молба за допускане на обезпечение, по които са постановени последователно определение на председателя на Общия съд (определение от 11 март 2013 г., Pilkington Group/Комисия, T‑462/12 R, Сб., EU:T:2013:119), след това, по повод на обжалване, определение на заместник-председателя на Съда (определение от 10 септември 2013 г., Комисия/Pilkington Group, C‑278/13 P(R), Сб., EU:C:2013:558), както Комисията припомня в защита. Все пак, предвид тези съдебни спорове, окончателният неповерителен вариант на решението „Автомобилно стъкло“ не е бил оповестен към момента, в който Комисията е разгледала двете заявления на жалбоподателя, нито когато той е подал настоящата жалба.

132    Временният неокончателен вариант на решението „Автомобилно стъкло“ обаче не дава възможност на жалбоподателя да идентифицира точно „документите относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“, съдържащи се в преписка COMP/39.125. Действително, макар да се отбелязва съдържащата се в тези документи информация, обстоятелствата, даващи възможност да се установи връзка между тези сведения и документа или документите, от които тя е извлечена, както и да се идентифицират поотделно последните, са били заличени в много голяма степен.

133    При тези условия не е възможно да се счита, че общият и абсолютен отказ за оповестяване, постановен с обжалваното решение, би могъл да бъде обоснован със съображенията, изложени от службите на Комисията в решението от 7 март 2012 г., според които:

„За да съвмести легитимния интерес, свързан с прозрачността на административните си процедури и интереса от запазване на привлекателността на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, Комисията публикува неповерителен вариант на окончателните си решения, в който идентифицира всички участници в картела и излага съставните елементи на това нарушение на правилата на конкуренцията.

Поради съображенията, които ще бъдат изложени по-нататък, сведенията относно кореспонденцията, идваща от или изпратена на страните, които са поискали да се възползват от програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер […], които са посочени в съдържанието на решението и които все още не са били оповестени на този ден посредством публикувано решение […] попадат сред [изключенията, предвидени в член 4, параграф 2, първа и трета алинея от Регламент № 1049/2001].

[…]

При тези условия, да се предостави информация относно разменената кореспонденция в рамките на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, различна от тази, съдържаща се в публикувания вариант на решението [„Автомобилно стъкло] […] би засегнало защитата на търговските интереси.

[…]

Във временния публикуван вариант на решението „Автомобилно стъкло“ Комисията вече е съобщила някои от сведенията, включени в съдържанието (по-специално идентичността на предприятията, които са поискали да се възползват от програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, и датата на решението, с което искането им се уважава). Преди да направи това, тя е съпоставила важността на това съобщаване и отрицателните последици, които то би могло да има за ефективното прилагане на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер (а следователно и за прилагането на член 101 ДФЕС). Всички останали отбелязвания относно този вид кореспонденция за сметка на това са били заличени в приложеното съдържание, тъй като по-точна идентификация на [въпросните] документи би могло да компрометира „целта на разследването от Комисията“, от една страна, и „търговските интереси“ на участниците в процедурата, от друга страна“ (точка 1.1, предпоследна и последна алинея, точка 1.2, последна алинея и точка 1.3, предпоследна алинея от решението от 7 март 2012 г.).

134    Обратно, доколкото с препращането към неповерителния вариант на решението „Автомобилно стъкло“ обжалваното решение и решението от 7 март 2012 г. правят практически невъзможно или най-малкото изключително трудно всякакво идентифициране на „документите относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“, описани в исканото от жалбоподателя съдържание, в контраст с определения начин на разглеждане на референциите на други документи, съдържащи се в преписката (вж. т. 75, 104 и 114 по-горе), те не дават възможност на жалбоподателя нито да си изработи мнение относно евентуалната необходимост да разполага с тези документи, за да подкрепи с доказателства иска си за обезщетение пред Landgericht Düsseldorf, нито, на още по-силно основание, да потърси начин да оправдае съображенията за тази необходимост. Именно спазването на това изискване обаче съдебната практика поставя като условие не само оповестяването на тези документи и представянето им в съдебните производства по искове за обезщетение, предявени пред националния съд (вж. т. 69 по-горе), но и признаването на по-висш обществен интерес от Комисията в случая, когато тя е сезирана на основание Регламент № 1049/2001 (вж. т. 70 по-горе). По този начин обжалваното решение е пречка на практика жалбоподателят да упражни ефективно правото си на обезщетение, което извлича от Договора.

135    Четвърто и в допълнение, доколкото Комисията по време на съдебното заседание е отбелязала необходимостта от защита при всяко положение на програмата ѝ за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер и документите, свързани с нея, предвид съществената роля, която тя играе за установяването на нарушенията на правилата на конкуренцията, както признава Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (ОВ L 349, стр. 1), следва да се направят две констатации в това отношение. От една страна, съдебната практика признава значимостта на тази програма, но подчертава в същото време, че не може да се приеме по общ и абсолютен начин, че общественият интерес, свързан със запазването на нейната ефективност, надделява над останалите публични и частни интереси, които също така заслужават защита и трябва да бъдат съобразени с нея във всеки отделен случай (вж. т. 118—123 по-горе). От друга страна, съображение 20 и член 6, параграф 2 от Директива 2014/104 гласят изрично, че този акт е без значение за правилата относно достъпа на обществеността до документите, посочени в Регламент № 1049/2001, както впрочем самата Комисия подчертава в своята дуплика (вж. т. 58 по-горе).

136    От всички изложени по-горе съображения следва, че обжалваното решение не е в достатъчна степен обосновано от фактическа и правна страна, доколкото в него се приема, че следва да се презумира по общ и абсолютен начин, че разрешението за достъп на жалбоподателя до референциите на „документите относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“, фигуриращи в съдържанието на преписка COMP/39.125, би засегнало интересите, защитени от изключенията по член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001.

 б) По отказа на достъп до информацията относно самоличността на физически лица

137    В точка 5.2 от обжалваното решение Комисията приема, че информацията относно самоличността на физическите лица, съдържаща се в съдържанието, не е можело да бъде съобщена на жалбоподателя. За да стигне до този извод, тя най-напред отбелязва, че тази информация представлява лични данни по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 и на член 2, буква а) и член 8, буква б) от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142). След това Комисията приема по същество, от една страна, че жалбоподателят не е посочил причините, поради които е било необходимо тези данни да му бъдат предадени, и от друга страна, че са били налице основания да се мисли, че съобщаването им може да увреди легитимните интереси на лицата, за които се отнасят.

138    В това отношение член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 предвижда, че институциите отказват достъпа до документ в случаите, когато оповестяването му би засегнало защитата на частния живот и личната неприкосновеност на физически лица, по-специално в съответствие със законодателството на Съюза относно защитата на личните данни.

139    Тази разпоредба, която установява специфичен засилен режим на защита на лицата, чиито лични данни евентуално биха могли да бъдат предоставени на обществеността, изисква евентуалното засягане на личния им живот и на личната им неприкосновеност да се разглежда винаги в съответствие по-специално с Регламент № 45/2001 (решение от 29 юни 2010 г., Комисия/Bavarian Lager, C‑28/08 P, Сб., EU:C:2010:378, т. 59 и 60).

140    Член 2 от Регламент №°45/2001 гласи, от една страна, че всяка информация, свързана с физическо лице с установена или подлежаща на установяване самоличност, представлява лични данни, и от друга страна, че всяка операция, която се извършва по отношение на личните данни, по-специално тяхното извличане и разкриване чрез изпращане, разпространение или всяка друга форма на предоставяне, представлява обработка на лични данни.

141    Член 8, буква б) от Регламент №°45/2001 гласи по-специално че лични данни се предават на получател само ако той удостовери необходимостта от предаване на данните и ако няма основания да се предполага, че биха могли да бъдат засегнати легитимните интереси на засегнатото лице. Тази разпоредба се прилага за всяко заявление, подадено на основание Регламент № 1049/2001, целящо да бъде получен достъп до документи, които съдържат лични данни (решения Комисия/Bavarian Lager, т. 139 по-горе, EU:C:2010:378, т. 63 и от 2 октомври 2014 г., Strack/Комисия, C‑127/13 P, Сб., EU:C:2014:2250, т. 101).

142    В случая жалбоподателят не поставя под въпрос констатацията на Комисията, че информацията относно самоличността на някои физически лица, фигуриращи в съдържанието, представлява лични данни. Той не оспорва също и че заявлението, с което иска тази информация да му бъде предоставена, представлявала обработка на лични данни. Той критикува изключително мотивите, поради които Комисията отказва да му я предостави, като упреква тази институция по същество в това, че стигнала до този извод в резултат на общи разсъждения относно защитата на личния живот, вместо да обясни подробно отделните съображения, поради които всяко от тези сведения не е можело да му бъде предоставено.

143    Все пак, на първо място, Комисията правилно изисква от жалбоподателя да установи необходимостта от предаването на личните данни в случая, в съответствие с член 8, буква б) от Регламент № 45/2001. Всъщност, когато лицето, подало заявление за достъп до документи, съдържащи лични данни, не е посочило никакви изрични и легитимни оправдания, нито убедителни доводи, за да докаже необходимостта от предаване на тези лични данни, Комисията не може да претегли различните представени интереси (вж. в този смисъл решения Комисия/Bavarian Lager, т. 139 по-горе, EU:C:2010:378, т. 77 и 78 и Strack/Комисия, т. 141 по-горе, EU:C:2014:2250, т. 107).

144    На второ място, Комисията е можела да приеме с оглед на конкретно изложените от жалбоподателя доводи, че в случая тази необходимост не е била установена.

145    Всъщност от обжалваното решение следва, че жалбоподателят е обосновал необходимостта въпросните данни да му бъдат предадени с факта, че „дадената информация относно имената на физическите лица е [била] твърде ограничена, за да позволи [на жалбоподателя] да упражни правата си“. Жалбоподателят не оспорва тази констатация на Комисията в жалбата си. Напротив, и пред Общия съд той се ограничава до това да твърди, първо, че „има нужда от тази информация“, второ, че „ако имената на съответните лица не фигурират в съдържанието, правото му на достъп ще бъде съществено отслабено, тъй като това е единственият начин за него да идентифицира важните документи“, и трето, че „[дори да се] предположи, че [той] трябва да докаже необходимостта да посочи имената на физическите лица (quod non […]), това условие е при всички случаи изпълнено“, доколкото той [е] „доказал в достатъчна степен, че е [имал] нужда от тази информация, за да може да получи обезщетение за вредата, която му е [била] причинена“.

146    Изправена пред до такава степен общи и абстрактни основания, Комисията може да се ограничи да приеме по общ начин, че тя „не вижда никаква причина, която би обосновала публичното оповестяване на [въпросните] данни“ и че „необходимостта от предаване на въпросните лични данни […] не е установена“ (вж. по аналогия решение Комисия/EnBW, т. 12 по-горе, EU:C:2014:112, т. 105 и 132).

147    Доводите, с които се оспорва отказът на достъп до информацията относно самоличността на физически лица, следователно трябва да бъдат отхвърлени.

 в) По отказа на достъп до имената на предприятия — трети лица

148    В точка 5.3 от обжалваното решение Комисията приема, че имената на различни категории предприятия „действащи в сектора на асансьорите и ескалаторите“ или имащи търговски отношения с предприятията — адресати на решението „Автомобилно стъкло“, не могат да бъдат съобщени на жалбоподателя, с мотива че разкриването на тяхната идентичност, а следователно и на участието им в процедурата или на търговските им отношения със страните в процедурата, би могло да засегне репутацията и търговските им интереси.

149    В това отношение следователно е очевидно, че независимо от техническата грешка в обжалваното решение, не е могло да съществува никакво разумно съмнение относно факта, че Комисията е искала да посочи, както тя отбелязва в защита, без това да бъде оспорено, имената на предприятията, действащи не в сектора на асансьорите и ескалаторите, а на автомобилното стъкло, за който единствено се отнася преписка COMP/39.125. Следователно в това отношение по никакъв начин не може да се констатира липса на достатъчно мотиви.

150    Що се отнася до съществото, следва най-напред да се припомни, че Комисията е можела, без да допусне грешка в правото, да отхвърли първото заявление на жалбоподателя, доколкото то се е отнасяло до въпросната категория сведения, позовавайки се на обща презумпция (вж. т. 94 по-горе).

151    По-нататък, следва да се приеме, че позовавайки се на „репутацията“ и на „търговските интереси“ на различните категории засегнати предприятия, за да откаже да съобщи имената им на жалбоподателя, Комисията по същество е искала да се позове именно на общата презумпция, че оповестяването на идентичността на юридически лица би засегнало по принцип защитата на търговските интереси на трети лица, осигурена от член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, както тази институция припомня в защита, без това да бъде оспорено.

152    Най-сетне, налага се констатацията, че в случая жалбоподателят не оспорва полезно позоваването на тази обща презумпция.

153    Всъщност той се ограничава, от една страна, до това да оспори самата възможност Комисията да прибегне до позоваването на такава презумпция. От посочената в точки 39 и 44 по-горе съдебна практика обаче следва, че Комисията е в правото си да го направи, тъй като в рамките на процедурите по прилагане на правилата на конкуренцията се налага тя да събира чувствителна търговска информация във връзка със стратегията и дейността на страните, както и с техните търговски отношения с трети лица.

154    От друга страна, жалбоподателят поддържа, че търговските отношения, които могат да бъдат осветлени чрез оповестяването на идентичността на юридическите лица, посочени в съдържанието, датират от преди повече от пет години и следователно са твърде „стари“, за да може да се счита, че все още са обхванати от изключението, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001. Този довод обаче, освен че има твърде общ характер, за да може да обори общата презумпция, на която се позовава Комисията, не е определящ. В това отношение, вярно е, че съгласно съдебната практика фактът, че сведения, които са били поверителни или търговска тайна, датират отпреди пет или повече години, има за последица това, че те трябва да се считат за исторически, освен ако по изключение не се докаже, че те все още представляват съществени елементи от търговското положение на предприятието, което засягат (вж. определение от 22 февруари 2005 г., Hynix Semiconductor/Съвет, T‑383/03, Rec, EU:T:2005:57, т. 60 и цитираната съдебна практика). От това по-общо следва също така, че негативните последици, които могат да произтекат от оповестяването на чувствителна търговска информация, са толкова по-маловажни, колкото са по-стари (вж. в този смисъл определение от 19 юни 1996 г., NMH Stahlwerke и др./Комисия, T‑134/94, T‑136/94—T‑138/94, T‑141/94, T‑145/94, T‑147/94, T‑148/94, T‑151/94, T‑156/94 и T‑157/94, EU:T:1996:85, т. 24 и 32). Все пак това не изключва възможността такава информация да остане в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, както следва от цитираната в точка 63 по-горе съдебна практика.

155    Доводите, с които се оспорва отказът на достъп до имената на предприятия — трети лица, трябва следователно да бъдат отхвърлени, без да е необходимо да се изследва дали тези отбелязвания трябва освен това да се считат за лични данни, както поддържа Комисията в защита, независимо от липсата на каквито и да било съображения в този смисъл в обжалваното решение, както впрочем и в решението от 7 март 2012 г., в което този мотив за отказ се изтъква само по отношение на имената на физическите лица, фигуриращи в съдържанието.

 г) По отказа на достъп до друга чувствителна търговска информация

156    В точка 5.4 от обжалваното решение Комисията констатира, от една страна, че в съдържанието фигурира чувствителна търговска информация, включваща имената на производители на автомобили и референции на модели автомобили. Тя отбелязва, от друга страна, че някои от предприятията — адресати на решението „Автомобилно стъкло“, са подали пред Общия съд жалби за отмяна, засягащи конкретно въпроса дали някои от тези сведения все още могат да бъдат предмет на поверително третиране или, напротив, могат да присъстват в окончателния неповерителен вариант на това решение. Поради тези съображения тя заключава, че не може „на този етап да оповестява сведения, които биха могли да останат поверителни след решенията на Общия съд“.

157    На първо място, в това отношение следва да се констатира, че макар мотивите на обжалваното решение да са относително кратки, това не го прави по-малко прецизно, така че жалбоподателят да може да разбере съдържанието му, а Общият съд — да провери неговата законосъобразност.

158    На второ място, що се отнася до съществото, налага се констатацията, че жалбоподателят не оспорва полезно мотивите, поради които Комисията приема, че въпросните сведения попадат в изключението, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.

159    Всъщност той се ограничава, от една страна, да изтъкне, че посочените от Комисията жалби се отнасят до това дали въпросните сведения трябва да се направят достъпни за обществеността, докато собствената му жалба повдига въпроса дали те трябва да бъдат предоставени на лице, което счита, че е било увредено от констатираното в решението „Автомобилно стъкло“ нарушение и че тези интереси трябва да бъдат претеглени при различни условия в тези две хипотези. Подобен довод обаче по същество означава да се твърди, че един по-висш обществен интерес трябва да вземе превес над изключението, на което се позовава Комисията, когато се противопоставя на оповестяването на въпросните данни. Следователно той не се отличава от наведения от жалбоподателя при условията на евентуалност довод по този въпрос, както всъщност жалбоподателят признава в жалбата си. Поради това той ще бъде разгледан при тези условия (вж. т. 162 и сл. по-долу).

160    Доколкото, от друга страна, жалбоподателят оспорва общата презумпция, на която службите на Комисията допълнително се позовават в решението от 7 март 2012 г., за да откажат да му предоставят въпросната информация, трябва да се отбележи, че този довод е лишен от предмет. Всъщност в обжалваното решение Комисията не възприема общата презумпция, че оповестяването на тези сведения би засегнало по принцип защитата на търговските интереси на участниците в процедурата, противно на това, което поддържа ответната страна. Напротив, институцията се задоволява с това да откаже оповестяването им „на този етап“, предвид наличието на висящи жалби пред Общия съд.

161    Доводите, с които се оспорва отказът на достъп до друга чувствителна търговска информация, не могат следователно да бъдат уважени.

2.     По по-висшия обществен интерес, на който се позовава жалбоподателят

162    Жалбоподателят поддържа в доводите, с които оспорва отказа на достъп до информация относно имената на физическите лица, от една страна, и останалата чувствителна търговска информация, от друга страна, че Комисията погрешно се е въздържала да вземе предвид по-висшия обществен интерес, състоящ се в това да позволи на пострадалите от антиконкурентните практики да предявят правото си на обезщетение, и да отдаде превес на този по-висш обществен интерес над защитените от посочените в обжалваното решение изключения интереси, за да откаже да му предостави сведенията, при положение че те са му били необходими, за да упражни ефективно правото си на обезщетение.

163    В това отношение, от посочената в точки 66—70 по-горе съдебна практика следва, че толкова общи съображения не могат сами по себе си да имат превес над съображенията, обосноваващи отказа на достъп до документите, съдържащи се в преписката по процедура за прилагане на правилата на конкуренцията. Следователно всяко лице, което желае да получи обезщетение за вредите, които е претърпяло поради нарушение на правилата на конкуренцията на Съюза, следва да установи за какво му е необходим достъпът до един или друг от документите, съдържащи се в преписката, за да може Комисията във всеки отделен случай да претегли представените интереси. По подразбиране, интересът да се получи обезщетение за вредите, претърпени в резултат от нарушението на правилата на конкуренцията на Съюза, не може да представлява по-висш обществен интерес по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001.

164    В случая жалбоподателят твърди най-общо и абстрактно, че е необходимо да му се предоставят всички посочени в съдържанието имена на физически лица и цялата търговска информация, съдържаща се в този документ, за да може да упражни правото си на обезщетение.

165    Обратно, по настоящата жалба той не изтъква, нито поддържа, че в първоначалното и във второто заявление, представени преди това пред Комисията, се е позовал конкретни обстоятелства, които могат да обосноват необходимостта да получи едно или друго сведение, чрез уточняване например на фактическите доводи или специфичните правни съображения, които получаването на такъв документ би му помогнало да подкрепи с доказателства пред националния съд, сезиран да се произнесе по претенциите му.

166    При тези обстоятелства доводите във връзка с наличието на по-висш обществен интерес в случая трябва да бъдат отхвърлени, както правилно отбелязва Комисията.

167    Предвид всички изложени по-горе съображения, настоящите правни основания следва да се уважат, доколкото се отнасят до отказа да се позволи на жалбоподателя достъп до референциите на „документите относно освобождаването от глоби и намаляване на техния размер“, съдържащи се в съдържанието на преписка COMP/39.125, и да се отхвърлят в останалата им част.

168    Поради това обжалваното решение следва да се отмени в посочената част.

 По съдебните разноски

169    Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд всяка страна понася направените от нея разноски, ако е загубила по едно или няколко от предявените основания. Освен това съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да разпореди встъпила страна, различна от посочените в параграфи 1 и 2 от този член, да понесе направените от нея разноски.

170    В случая жалбоподателят и Комисията са загубили по някои от предявените основания, поради което всеки от тях следва да понесе собствените си разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)

реши:

1)      Отменя Решение Gestdem 2012/817 и 2012/3021 на Комисията от 29 октомври 2013 г., отхвърлящо две заявления за достъп до документи по преписка COMP/39.125 (Автомобилно стъкло), доколкото с него се отказва достъп на Axa Versicherung AG до референциите на „документите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“, съдържащи се в съдържанието на преписката.

2)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)      Axa Versicherung и Европейската комисия понасят направените от всеки от тях съдебни разноски.

4)      Saint-Gobain Sekurit Deutschland GmbH & Co. KG понася направените от него съдебни разноски.

Papasavvas Forwood Bieliūnas

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 юли 2015 година.

Подписи

* Език на производството: немски.