Дело T‑676/13
Italian International Film Srl
срещу
Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура (EACEA)
„Програма за подпомагане на европейския аудио-визуален сектор (МЕДИА 2007) — Мерки за подпомагане на транснационалното разпространение на европейски филми — Покана за представяне на предложения в рамките на „Избирателна система за подпомагане“ 2013 г. — Акт на EACEA, с който жалбоподателят е уведомен за отхвърлянето на заявлението му за филма „Only God Forgives“ — Акт на EACEA, който потвърждава отхвърлянето, но съдържа нови мотиви — Компетентност — Разпределение на задачите между Комисията и EACEA — Обвързана компетентност — Жалба за отмяна — Обжалваем акт — Допустимост — Задължение за мотивиране — Насоки 2012—2013 — Споразумение за физическо разпространение — Липса на предварително уведомяване на EACEA — Недопустимо заявление“
Резюме — Решение на Общия съд (oсми състав) от 4 февруари 2016 г.
1. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Писмо на Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура за управлението на действие (EACEA), с което се потвърждава отхвърлянето от страна на Комисията на заявление за субсидиране, но се излагат нови мотиви — Включване
(член 263, четвърта алинея ДФЕС; Решение № 1718/2006 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Жалба за отмяна — Жалба, насочена срещу решение с чисто потвърдителен характер спрямо предходно решение — Недопустимост — Понятие за потвърдително решение
(член 263 ДФЕС)
3. Култура — Програми на Съюза — Програма „МЕДИА“ — Заявления за финансиране за разпространение на филми — Разглеждане от Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура за управлението на действие (EACEA) — Компетентност на EACEA — Обхват — Приемане на решение по молба за преразглеждане въз основа на мотив, който не е приет от Комисията в първоначалното решение за отказ — Изключване
(Решение № 1718/2006 на Европейския парламент и на Съвета)
4. Жалба за отмяна — Основания — Липса на компетентност на институцията, издала обжалвания акт — Отмяна, водеща единствено до приемане на ново решение, което е идентично по същество — Негодно основание
(член 263 ДФЕС)
5. Култура — Програми на Съюза — Програма „МЕДИА“ — Заявления за финансиране за разпространение на филми — Задължение за заявителя да представи пълна информация — Обхват
(Решение № 1718/2006 на Европейския парламент и на Съвета)
6. Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Искане за задължителни указания към институция — Недопустимост
(член 263 ДФЕС)
1. Не е достатъчно да е било изпратено писмо от институция, орган, служба или агенция на Европейския съюз до адресата му в отговор на направено от последния искане, за да може писмото да се квалифицира като решение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, с което да се създава възможност за подаване на жалба за отмяна. Жалба за отмяна може да се подаде срещу всички решения, приети от институциите на Съюза, без значение от тяхното естество или форма, както и, евентуално — при установените от член 263, пета алинея ДФЕС специфични условия и правила, срещу актовете на органи, служби или агенции на Съюза, при условие обаче че, когато е подадена от физическо или юридическо лице, жалбата за отмяна на акт на институция е допустима само ако задължителните правни последици от акта са от естество да засегнат интересите на жалбоподателя, като променят съществено правното му положение.
Това важи за писмо на Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура за управлението на действие (EACEA), с което се потвърждава решение за отхвърляне на кандидатурата на дадено предприятие за предоставяне на субсидия за филм, вследствие на покана за представяне на предложения в рамките на Решение № 1718/2006 за прилагане на програма за подпомагане на европейския аудио-визуален сектор (МЕДИА 2007), когато в посоченото писмо EACEA отива отвъд това, което предполага простото обяснение на по-ранното решение на Комисията за отхвърляне, като не само оповестява това решение, а сама взима позиция за отхвърляне на заявлението за субсидиране, подадено от предприятието. Такова писмо представлява решение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
(вж. т. 26, 27, 32 и 34)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 35)
3. Компетентността на Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура за управлението на действие (EACEA) в областта на субсидиите, отпускани в рамките на покана за представяне на предложения, публикувана в рамките на Решение № 1718/2006 за прилагане на програма за подпомагане на европейския аудио-визуален сектор (МЕДИА 2007), е ограничена, първо, до проверката на досието на всеки заявител с оглед на изготвянето на предложение за подбор, който Комисията да извърши в съответствие с процедурите по комитология, второ, до съобщаването на индивидуалните решения относно отпускането на субсидии на бенефициентите, и трето, до обработка на молбите за преразглеждане на решенията относно отпускането на субсидии.
Поради това, когато заявител поиска преразглеждане на решение за отказ, EACEA има възможност при обработването на това искане да избере да се ограничи до разясняване на решението за отказ или да сезира Комисията, за да го измени било в смисъл, че отпуска субсидия, било в смисъл на отказ, но с различни от първоначално приетите мотиви. В никакъв случай EACEA не разполага с компетентност да измени решение, което не е била компетентна да приеме. От това следва, че когато по искане за преразглеждане EACEA е произнесла сама отказ въз основа на мотив, който не е приет от Комисията, решението ѝ е незаконосъобразно поради липса на компетентност.
(вж. т. 49, 51 и 53)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 54 и 65)
5. Както личи от точка 5.1 от Постоянните насоки за програмата „МЕДИА 2007“, приложени към покана за представяне на предложения в рамките на Решение № 1718/2006, предоставянето на субсидия за разпространение предполага дистрибуторът да осигури лично разпространението на филма в киносалони на съответната територия. Въпреки това тази разпоредба предвижда ограничена възможност за последния да сключва споразумения с подизпълнители, при условие че Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура за управлението на действие (EACEA) е била уведомена за това. В този контекст точка 5.1 действително разделя споразуменията за разпространение на три категории, които съответстват на споразуменията за подизпълнение, споразуменията за разделяне на дейностите по разпространението между няколко оператори, както и споразуменията за използване на физически дистрибутори за определени услуги, за които не се допуска субсидиране. Фактът, че не се допуска субсидиране на физическите дистрибутори, обаче не означава, че споразуменията с последните за определени услуги не трябва да се съобщават на EACEA. Впрочем, макар и само с оглед да се провери дали е налице такова споразумение за физическа дистрибуция и дали същото се вписва в тези точно определени рамки, заявителите са длъжни да предоставят на EACEA възможно най-много данни, необходими за разглеждането на заявлението за субсидиране, включително данни, които поради неразбиране на техния обхват могат да представляват пречка за положителния изход на заявлението за субсидиране.
Това тълкуване се налага на още по-силно основание поради факта, че сключването на договори между дистрибутора и трети лица за изпълнението на част от задачите по разпространението представлява изключение от принципа, че дистрибуторът трябва да осигури лично разпространението на филма, което предполага стриктно тълкуване. Освен това единствено тълкуването, което изисква възможно най-пълно и надлежно информиране на EACEA, е съвместимо с принципа на добра администрация, и по-конкретно с доброто финансово управление и контрола на използването на бюджетните ресурси на Съюза за предвидените цели. При представена от заявителя непълна или погрешна информация EACEA не може да препоръча на Комисията да финансира разпространението на филм, когато са налице съмнения относно това дали дистрибуторът отговаря на установените от приложимата правна уредба изисквания.
(вж. т. 56, 59, 60 и 63)
6. Вж. текста на решението.
(вж. т. 67)