Дело T‑680/13
Dr. K. Chrysostomides & Co. LLC и др.
срещу
Съвет на Европейския съюз и др.
„Извъндоговорна отговорност — Икономическа и парична политика — Програма за подпомагане на стабилността в Кипър — Решение на Управителния съвет на ЕЦБ относно спешната помощ за осигуряване на ликвидност във връзка с искане на централната банка на Кипър — Декларации на Еврогрупата от 25 март, 12 април, 13 май и 13 септември 2013 г. относно Кипър — Решение 2013/236/ЕС — Меморандум за разбирателство от 26 април 2013 г. относно специфичните условия на икономическата политика, сключен между Кипър и Европейския механизъм за стабилност — Компетентност на Общия съд — Допустимост — Изисквания за форма — Изчерпване на вътрешноправните средства за защита — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Право на собственост — Оправдани правни очаквания — Равно третиране“
Резюме — Решение на Общия съд (четвърти разширен състав) от 13 юли 2018 г.
1. Иск за обезщетение — Предмет — Искане за обезщетение за вреда, за която Съюзът носи отговорност — Компетентност на съда на Съюза — Искане за обезщетение за вреди, причинени от националните органи — Компетентност на националните юрисдикции
(член 13, параграф 1 ДЕС; член 268 ДФЕС и член 340, втора и трета алинея ДФЕС)
2. Иск за обезщетение — Предмет — Искане за обезщетение за вреди, причинени от Комисията или Европейската централна банка при изпълнението на задачи, възложени с Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност — Допустимост
(член 268 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС)
3. Иск за обезщетение — Самостоятелен характер — Разлика спрямо жалбата за отмяна — Пасивна легитимация — Критерии за определяне
(членове 263 ДФЕС и 268 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС)
4. Иск за обезщетение — Предмет — Искане за обезщетение за вреди, причинени от Еврогрупата при изпълнението на правомощията, предоставени ѝ от правото на Съюза — Допустимост
(член 3 ДЕС; член 119, параграф 2 ДФЕС и членове 137 ДФЕС и 268 ДФЕС; член 1 от Протокол № 14, приложен към Договора за ЕС и към Договора за функционирането на ЕС)
5. Икономическа и парична политика — Парична политика — Координиране на паричните политики — Неофициална среща на държавите членки, чиято парична единица е еврото, в рамките на Еврогрупата — Предмет — Състав
(член 137 ДФЕС; член 1 от Протокол № 14, приложен към Договора за ЕС и към Договора за функционирането на ЕС; член 5, параграф 1 от Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност)
6. Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Координиране на икономическите политики — Европейски механизъм за стабилност — Предоставяне на правомощия в областта на отпускането на финансова помощ — Уреждане от международното публично право — Отговорност на Комисията и на Европейската централна банка за действия, които извършват в изпълнение на функции, възложени с договора за механизма за стабилност — Изключване
(член 13, параграф 4 от Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност)
7. Икономическа и парична политика — Парична политика — Въвеждане в действие — Конкретни мерки за възстановяване на финансовата стабилност и устойчивия растеж в Кипър — Интегриране на операциите на национална банка в националната централна банка и замяна „депозити срещу участие“ в посочената централна банка — Липса на свобода на преценка за съответната държава членка
(член 136 параграф 1 ДФЕС; член 2, параграф 6, букви б) и г) от Решение 2013/236 на Съвета)
8. Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Координиране на икономическите политики — Европейски механизъм за стабилност — Възлагане на нови задачи на Комисията и на Европейската централна банка — Липса на отражение върху правомощията, предоставени на тези институции с Договора за ЕС и с Договора за функционирането на ЕС — Възможност да се изтъкне незаконосъобразността на изпълнението на посочените задачи в рамките на иск за обезщетение
(член 17, параграф 1 ДЕС; член 282 параграф 2 ДФЕС; член 13, параграфи 3, 4 и 7 от Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност)
9. Право на Европейския съюз — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия — Конкретни уверения, предоставени от администрацията — Понятие — Уверения, предоставени от Еврогрупата — Включване
10. Съдебно производство — Искова молба — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените основания — Иск, целящ поправяне на вреди, за които се твърди, че са причинени от институция на Съюза — Обстоятелства, позволяващи да се установят поведението, за което е упрекната институцията, причинно-следствената връзка и действителният и сигурен характер на причинените вреди
(член 21, първа алинея от Статута на Съда на ЕС; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд (1991 г.)
11. Иск за обезщетение — Самостоятелен характер — Изчерпване на вътрешноправните средства за защита — Възражение — Възможност за съда на Съюза да определи вида и размера на твърдяната вреда
(член 268 ДФЕС и член 340, параграфи 2 и 3 ДФЕС; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд (1991 г.)
12. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Липса на едно от условията — Отхвърляне на иска за обезщетение в неговата цялост
(член 340, параграф 2 ДФЕС)
13. Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Координиране на икономическите политики — Европейски механизъм за стабилност — Сключване на меморандум за разбирателство, който предвижда замяната на негарантираните депозити в национална банка с акции и временното замразяване на други негарантирани депозити в тази банка — Съвместимост с правото на собственост на вложителите — Преценка за наличието на по-слабо ограничителни мерки — Отчитане на спешността на случая
(член 17, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 12 от Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност)
14. Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Ограничаване на упражняването на предвидените в Хартата права и свободи — Условия — Изискване, свързано с вписването на ограничението в закона — Обхват
(член 52, параграфи 1 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
15. Извъндоговорна отговорност — Условия — Нормативен акт, предполагащ технически избор и сложни преценки — Достатъчно съществено нарушение на правна норма от по-висш ранг, с която се предоставят права на частноправните субекти — Условие законодателят на Съюза да е нарушил явно и грубо пределите на предоставеното му широко право на преценка
(член 340 ДФЕС)
16. Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Координиране на икономическите политики — Европейски механизъм за стабилност — Сключване на меморандум за разбирателство, който предвижда замяната на негарантираните депозити в национална банка с акции и временното замразяване на други негарантирани депозити в тази банка — Съвместимост с правото на собственост на вложителите — Наличие на сходни положения — Различно третиране на останалите държави членки от еврозоната, ползващи финансова помощ — Нарушение — Условия
(член 17, параграф 1 от Харта на основните права на Европейския съюз; член 12 от Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност)
17. Жалба за отмяна — Основания — Съществено процесуално нарушение — Липса или непълнота на мотивите — Служебно разглеждане от съда
(членове 263 ДФЕС и 296 ДФЕС)
18. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Преценка на задължението за мотивиране с оглед на обстоятелствата по случая — Необходимост от уточняване на всички релевантни фактически и правни обстоятелства — Липса
(член 296 ДФЕС)
19. Европейска централна банка — Правомощия на Европейската система на централните банки — Определяне на условията за рекапитализация и за оздравяване на финансовите институции — Изключване
(член 282, параграф 1 ДФЕС; член 14.4 от Протокол № 4, приложен към Договора за ЕС и към Договора за функционирането на ЕС)
20. Актове на институциите — Правно естество — Определяне предвид съдържанието на акта — Декларация за намерения, непубликувана в серия L или C на Официален вестник на Европейския съюз — Липса на правна стойност
21. Право на Европейския съюз — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия — Отпускане на финансова помощ на държава членка в затруднение, при условие тя да приеме някои мерки за възстановяване на финансовата стабилност — Неналагане на такива мерки при отпускането на финансова помощ за други държави членки — Нарушение — Липса
(Решение 2013/236 на Съвета)
22. Право на Европейския съюз — Принципи — Равно третиране — Понятие — Тежест на доказване
(членове 20 и 21 от Харта на основните права на Европейския съюз)
23. Икономическа и парична политика — Парична политика — Въвеждане в действие — Конкретни мерки за възстановяване на финансовата стабилност и устойчивия растеж в Кипър — Прекратяване на банка в затруднение и рекапитализиране на друга банка в затруднение чрез преобразуване на негарантираните депозити в първата банка в собствен капитал — Поемане от втората банка на дълга на първата банка, произтичащ от финансовата помощ — Различно третиране на притежателите на негарантирани депозити в двете банки спрямо кредиторите с вземания с произход от финансовата помощ — Нарушение на принципа за равно третиране — Липса
(Решение 2013/236 на Съвета; Меморандум за разбирателство от 26 април 2013 г.)
24. Право на Европейския съюз — Принципи — Равно третиране — Дискриминация, основана на гражданство — Забрана — Неприложимост при изцяло вътрешно за държава членка положение — Граници — Принос от институция на Съюза за допускането на такова третиране — Недопустимост
(член 18 ДФЕС)
25. Право на Европейския съюз — Принципи — Равно третиране — Нарушение — Понятие
26. Икономическа и парична политика — Парична политика — Въвеждане в действие —Конкретни мерки за възстановяване на финансовата стабилност и устойчивия растеж в Кипър — Прекратяване на банка в затруднение и рекапитализиране на друга банка в затруднение чрез преобразуване на негарантираните депозити в първата банка в собствен капитал — Различно третиране на притежателите на негарантирани депозити в двете банки спрямо притежателите на депозити, открити в гръцките клонове на тези банки — Нарушение на принципа за равно третиране — Липса
(Решение 2013/236 на Съвета; Меморандум за разбирателство от 26 април 2013 г.)
27. Икономическа и парична политика — Парична политика — Въвеждане в действие — Конкретни мерки за възстановяване на финансовата стабилност и устойчивия растеж в Кипър — Прекратяване на банка в затруднение и рекапитализиране на друга банка в затруднение чрез преобразуване на негарантираните депозити в първата банка в собствен капитал — Прехвърляне на депозитите на втората банка при горна граница от 100 000 EUR на вложител — Нарушение на принципа за равно третиране — Липса
(съображение 16 и член 7, параграф 1а от Директива 94/19 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директиви 2005/1 и 2009/14; Решение 2013/236 на Съвета; Меморандум за разбирателство от 26 април 2013 г.)
28. Съдебно производство — Доказване — Тежест на доказване
(член 85 от Процедурния правилник на Общия съд (2015 г.)
29. Икономическа и парична политика — Парична политика — Въвеждане в действие — Конкретни мерки за възстановяване на финансовата стабилност и устойчивия растеж в Кипър — Прекратяване на банка в затруднение и рекапитализиране на друга банка в затруднение чрез преобразуване на негарантираните депозити в първата банка в собствен капитал — Различно третиране на притежателите на негарантирани депозити в двете банки спрямо дружествата от кооперативния банков сектор, по отношение на които не е приложен инструментът за споделяне на загуби — Нарушение на принципа за равно третиране — Липса
(Решение 2013/236 на Съвета)
1. По силата на член 268 и член 340, втора и трета алинея ДФЕС в случай на извъндоговорна отговорност, Съдът на Съюза е компетентен да разглежда само споровете относно поправяне на вредите, причинени от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза или от техни служители при изпълнение на служебните им задължения. Понятието „институция“, използвано в член 340, втора алинея ДФЕС, не трябва да се разбира в смисъл, че се отнася само до институциите на Съюза, изброени в член 13, параграф 1 ДЕС. Това понятие включва също, по отношение на системата на извъндоговорната отговорност, установена с Договора за функционирането на ЕС, всички други органи, служби и агенции на Съюза, които са създадени по силата на Договорите, и имат за цел да допринесат за постигането на целите на Съюза. Поради това за актовете, приети от тези органи, служби и агенции при упражняване на предоставената им от правото на Съюза компетентност, отговорност носи Съюзът в съответствие с общите принципи, посочени в член 340, втора алинея ДФЕС, общи за държавите членки.
От това следва, че Общият съд не е компетентен да разгледа искане за обезщетение, насочено срещу Съюза и основано на незаконосъобразността на акт или на действие, чийто автор не е нито институция, нито орган или агенция на Съюза, нито някой от техните служители при изпълнение на функциите си. Така щетите, причинени от националните органи при упражняване на тяхната компетентност, могат да ангажират само тяхната отговорност и само националните юрисдикции са компетентни да разпоредят поправянето им. Не е изключено обаче Съдът на Съюза да може да разгледа иск за обезщетение за вреди, причинени от акт или действие, чрез който/което национален орган осигурява изпълнението на правна уредба на Съюза. В такива случаи, за да се обоснове компетентността на съда на Съюза, следва да се провери дали незаконосъобразността, която се твърди, че е налице в подкрепа на иск, действително е дело на институция, орган или агенция на Съюза или на техен служител, при изпълнение на служебните му задължения, и не може да се счита, че всъщност отговорност за нея трябва да носи съответният национален орган. Това е така, когато националните органи нямат никаква свобода на преценка при прилагането на правна уредба на Съюза, опорочена от такава незаконосъобразност.
(вж. т. 81—84)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 85)
3. Компетентността, която съдът на Съюза упражнява в рамките на споровете относно законосъобразността по член 263 ДФЕС, се различава както по предмета, така и по твърденията за нарушение, които могат да бъдат посочени, от тази, която му е предоставена за споровете за извъндоговорната отговорност на основание членове 268 ДФЕС и 340 ДФЕС. Наистина, искът за обезщетение, свързан с извъндоговорна отговорност на Съюза за действията или бездействията на неговите институции, е въведен като самостоятелно спрямо други искове правно средство за защита с особена функция в рамките на системата от правни средства за защита и подчинено на условия за упражняване, установени с оглед на особения му предмет. Докато целта на предвидената в член 263 ДФЕС жалба за отмяна е премахването на конкретна мярка, предмет на иска за обезщетение на основание член 340 ДФЕС е поправянето на вредите, причинени от институция.
Така, независимо от качеството му на обжалваем акт, срещу който може да бъде подадена жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС, всеки акт на институция, орган, служба или агенция на Съюза или на някой от техните служители при изпълнение на функциите си, по принцип може да бъде предмет на иск за обезщетение на основание член 268 ДФЕС. По същия начин действие, несвързано с процеса на вземане на решения, което може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, може да бъде предмет на иск за обезщетение, независимо че не може да бъде предмет на жалба за отмяна. От това следва, че в системата от правни средства за защита, установена от Договора за функционирането на ЕС, целта на иска за извъндоговорна отговорност е компенсация, чрез която се гарантира ефективна съдебна защита на правните субекти и срещу актове и действия на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза или на някой от техните служители при изпълнение на функциите си, които не могат да бъдат предмет на жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС.Така с оглед на различните и допълващи се цели на тези два способа за правна защита не може да се приеме, че съдържанието на понятието „институция“ по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС по необходимост се ограничава до посочените в член 263, първа алинея ДФЕС органи, служби и агенции на Съюза. Така с оглед на различните и допълващи се цели на тези два способа за правна защита не може да се приеме, че съдържанието на понятието „институция“ по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС по необходимост се ограничава до посочените в член 263, първа алинея ДФЕС органи, служби и агенции на Съюза.
Напротив, определянето на образуванията на Съюза, които могат да бъдат квалифицирани като „институция“ по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС, трябва да се извърши съгласно критерии, присъщи на тази разпоредба, различни от тези, които уреждат определянето на органите, службите и агенциите, посочени в член 263, първа алинея ДФЕС. За целите на член 263 ДФЕС релевантният критерий е свързан с възможностите на ответното образувание да приема актове, предназначени да породят правни последици спрямо трети лица. Обратно, за целите на член 340, втора алинея ДФЕС е важно да се определи дали образуванието на Съюза, на което следва да се вмени инкриминираният акт или инкриминираното действие, е създадено с Договорите и е предназначено да допринесе за осъществяването на целите на Съюза.
(вж. т. 109—112)
4. Съюзът носи отговорност за актовете и действията на Еврогрупата при упражняване на предоставените ѝ от правото на Съюза правомощия. Наистина, член 1 от Протокол № 14 относно Еврогрупата, приложен към Договора за функционирането на Европейския съюз, предвижда, че Еврогрупата се събира за обсъждане на въпроси, свързани с общите специфични отговорности на министрите, които участват в нея по отношение на единната валута. По силата на член 119, параграф 2 ДФЕС тези въпроси спадат към дейността на Съюза за нуждите и целите, посочени в член 3 ДЕС, сред които е създаването на икономически и паричен съюз, чиято валута е еврото. От това следва, че Еврогрупата е образувание на Съюза, формално създадено с Договорите и предназначено да допринася за осъществяването на целите на Съюза.
(вж. т. 113)
5. Вж. текста на решението.
(вж. т. 123—125)
6. При създаването на Европейския механизъм за стабилност държавите членки, чиято парична единица е еврото, решават да възложат на тази международна организация, която е юридическо лице, конкретни и изключителни правомощия в областта на отпускането на финансова помощ на тези държави членки в затруднено положение. Упражняването на тези правомощия се осъществява въз основа на норми на международното публично право, присъщи на организация за междуправителствено сътрудничество, като правото на Съюза е приложимо само доколкото това е конкретно предвидено в Договора за Европейския механизъм за стабилност. Следователно държавите членки, чиято парична единица е еврото, ясно са поставили предоставянето на средствата по споразумението за предоставяне на финансова помощ, извън сферата на действие както на Съюза, така и на неговата правна уредба.
Разбира се, държавите членки, чиято парична единица е еврото, се обръщат към институциите на Съюза, по-специално към Комисията и Европейската централна банка, за изпълнение на определени задачи в полза на Европейския механизъм за стабилност. При все това функциите, поверени на тези институции в рамките на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, не включват никакво собствено право на вземане на решения и дейностите, осъществявани от тези институции в рамките на същия договор, ангажират само Европейския механизъм за стабилност. При това положение, когато става въпрос за Меморандум за разбирателство, сключен между Европейския механизъм за стабилност и държава членка, чиято парична единица е еврото, изискванията, записани в този Меморандум за разбирателство, могат да бъдат вменени само на Европейския механизъм за стабилност, а не на Комисията.
(вж. т. 128, 129 и 167)
7. Вж. текста на решението.
(вж. т. 178—181, 186 и 191)
8. Задачите, възложени с Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност на Комисията и на Европейската централна банка, не се отразяват на компетентността на тези институции по силата на Договора за ЕС и на Договора за функционирането на ЕС. Що се отнася конкретно до Комисията, член 13, параграфи 3 и 4 от Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност я задължава да следи за съвместимостта с правото на Съюза на сключените от Европейския механизъм за стабилност меморандуми за разбирателство, така че тя запазва в рамките на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност ролята си на пазителка на Договорите, така както се извежда от член 17, параграф 1 ДЕС. Така че тя има задължението да не подписва меморандум за разбирателство, когато има съмнения относно съвместимостта му с правото на Съюза.
Поради това ищец има право да противопостави на Комисията неправомерни действия, свързани с приемането на меморандум за разбирателство, от името на Европейския механизъм за стабилност в производство по иск за обезщетение за вреди. В това отношение неправомерни действия на Комисията, свързани с приемането на меморандум за разбирателство, не са единствените неправомерни действия на институция на Съюза в рамките на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, които могат да ангажират неговата извъндоговорна отговорност. Наистина, неправомерни действия, свързани с мониторинга на прилагането на мерките, предвидени в меморандум за разбирателство, на Европейската централна банка и на Комисията, могат да им бъдат противопоставени в производство за присъждане на обезщетение. Следователно договарянето и подписването на Меморандум за разбирателство от Комисията, както и мониторингът на прилагането на предвидените в него мерки от Европейската централна банка и от Комисията на основание член 13, параграф 7 от Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност ЕМС, могат да ангажират отговорността на Съюза.
(вж. т. 201—204)
9. Принципът на защита на оправданите правни очаквания е общ принцип на правото на Съюза, от по-висок ранг, чието предназначение е да защити частноправните субекти, нарушаването на който от институция на Съюза може да ангажира отговорността на Съюза. Правото на позоваване на този принцип предполага конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения от оправомощени и достоверни източници да са били предоставени на заинтересованото лице от компетентните органи на Съюза. Наистина, това право принадлежи на всеки правен субект, у когото институция, орган, служба или агенция на Съюза е породила основателни надежди, като му е предоставила конкретни уверения.
Следователно даването от страна на Еврогрупата на конкретни уверения относно мерки, предвидени в меморандум за разбирателство, сключен между Европейския механизъм за стабилност и държава членка, чиято парична единица е еврото, може да ангажира отговорността на Съюза. Все пак, що се отнася до уверенията относно предоставянето на инструмент за финансово подпомагане на такава държава членка, след като предоставянето на такъв инструмент за финансово подпомагане е от компетентността на Европейския механизъм за стабилност, а не на Еврогрупата, тези уверения не са направени от компетентен орган.
(вж. т. 205, 206, 404 и 427)
10. Вж. текста на решението.
(вж. т. 215 и 216)
11. Искът за обезщетение на основание член 268 ДФЕС и член 340, втора и трета алинея ДФЕС трябва да се преценява от гледна точка на цялата система за съдебна защита на частноправните субекти, и следователно в някои случаи допустимостта му може да зависи от изчерпването на съществуващите вътрешноправни способи за защита за отмяната на решение на националния орган, при условие че тези национални правни средства за защита могат да гарантират по ефективен начин защитата на заинтересованите частноправни субекти и могат да доведат до поправяне на твърдяната вреда.
Случаите на недопустимост поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита се ограничават до хипотезата, при която неизчерпването на тези средства за защита забранява на съда на Съюза да определя характера и размера на вредите по предявения пред него иск, доколкото изискванията на член 44, параграф 1 буква в) от Процедурния правилник не са изпълнени. Ако съдът на Съюза е в състояние да установи характера и размера на твърдяната вреда, не може да се приеме, че искът е недопустим, с единствения мотив, че ищците не са изчерпали вътрешните способи за правна защита, и без даже да е необходимо да се определя дали разглежданите актове и действия могат да бъдат предмет на иск, предявен пред национална юрисдикция.
При това положение би могло най-много да се приеме, че предявяването от един или няколко ищци на иск пред национална юрисдикция, за обезщетение за същите вреди, които са предмет на иска в производство пред съда на Съюза, може да се отрази на преценката на основателността на този иск. В това отношение, когато, на първо място, лице предяви два иска за обезщетение за една и съща вреда, единият срещу национален орган пред национална юрисдикция, а другият срещу институция на Съюза пред съда на Съюза, и на второ място, поради различните преценки на тази вреда от двете сезирани юрисдикции, има опасност това лице да бъде недостатъчно или неоснователно обезщетено, преди да се произнесе по вредата, съдът на Съюза трябва да изчака националната юрисдикция да се произнесе по предявения пред нея иск с окончателно съдебно решение. В такъв случай съдът на Съюза трябва да изчака националната юрисдикция да се произнесе, преди сам да се произнесе по наличието и размера на вредите. Той може обаче, дори преди произнасянето на националния съд, да определи дали поведението, за което е упреквана институцията ответник, е от такова естество, че да може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза.
(вж. т. 238—241)
12. Вж. текста на решението.
(вж. т. 245)
13. Ограничаването на правото на собственост не трябва да е прекомерно. От една страна, ограничението трябва да отговаря на преследвана цел от общ интерес и да е необходимо и пропорционално с оглед на тази цел. От друга страна, не трябва да се засяга „основното съдържание“, тоест същността на правото на собственост.
Що се отнася до меморандум за разбирателство, сключен от Европейския механизъм за стабилност с държава членка, която изпитва финансови затруднения, видно от член 12 от Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, приемането на такъв меморандум отговаря на цел от общ интерес, преследвана от Съюза, а именно да се гарантира стабилността на банковата система в еврозоната като цяло. Наистина финансовите услуги имат централна роля в икономиката на Съюза. Доколкото банките, основен източник на финансиране за предприятията, често са взаимосвързани, има опасност кризата в една или няколко банки да се разпространи бързо към другите банки, било в съответната държава членка, било в други държави членки, и впоследствие да доведе до неблагоприятни последици в други отрасли на икономиката.
В това отношение, когато е налице меморандум за разбирателство, предвиждащ именно рекапитализирането на банка чрез превръщане на негарантираните депозити в собствени средства, за да се прецени наличието на по-малко ограничителни за правото на собственост мерки, трябва да се държи сметка за необходимостта националните органи да действат бързо при приемането на предвидените в меморандума за разбирателство мерки. Бързината, с която са приети тези мерки, съвсем не е показателна за нарушаването на правото на добра администрация, а свидетелства за неотложността на положението, в което се намира съответната държава членка. Всъщност става въпрос за предотвратяване на непосредствен риск от срив на засегнатите банки, за да се запази стабилността на националната финансова система и по този начин да се избегне разпространението в други държави членки от еврозоната. В такъв контекст изготвянето на диференцирана схема за обезценяване би изисквало от националните власти да предприемат особено деликатни и несигурни действия, за да се уверят, че избраните проценти и прагове позволяват на рекапитализираната банка да достигне посоченото в меморандума за разбирателство минимално равнище на собствения капитал, излагайки по този начин рекапитализацията на тази банка на сериозни опасности.
Впрочем, когато става въпрос на засегнатите лица да бъде дадена подходяща възможност да се защитят пред компетентните органи, това изискване не би могло да се тълкува в смисъл, че трябва при всякакви обстоятелства заинтересованите лица да могат да изложат становището си пред компетентните органи, преди приемането на мерките, засягащи правото им на собственост. Това е така по-конкретно когато спорните мерки не са санкция и се вписват в особено неотложен контекст. В това отношение прилагането на процедура за предварително допитване, в рамките на която хилядите вложители и акционери на засегнатите банки биха могли ефективно да изложат гледната си точка пред централната банка на съответната държава членка преди приемането на националните разпоредби за прилагането на предвидените в меморандума за разбирателство мерки, неизбежно би забавило прилагането на мерките, целящи предотвратяването на такъв срив. По този начин постигането на целта да се опази стабилността на националната финансова система и така да се избегне разпространението в други държави членки от еврозоната, би било изложено на голяма опасност.
(вж. т. 255, 282, 290 и 310)
14. Вж. текста на решението.
(вж. т. 272)
15. Когато от институциите на Съюза се иска в сложна и променяща се среда да вземат технически решения и да правят прогнози и сложни преценки, на тези институции следва да се признае широко право на преценка, що се отнася до естеството и обхвата на мерките, които те подкрепят или изискват да бъдат запазени или непрекъснато прилагани. В такъв контекст условието относно неправомерността на действията, срещу които има оплакване, налага да се установи явно и сериозно нарушаване от съответната институция на наложените на правото ѝ на преценка предели.
(вж. т. 291)
16. Мерките, от които може да зависи предоставянето на финансова помощ от Европейския механизъм за стабилност (или от други международни организации, институции и органи и агенции на Съюза или държави) за преодоляване на финансовите трудности, пред които е изправена държава, нуждаеща се от рекапитализация на банковия сектор, могат да варират значително в различните случаи в зависимост от придобития опит и съвкупност от конкретни обстоятелства. Сред тях могат да се посочат по-конкретно икономическото положение на държавата получател, значимостта на помощта спрямо цялата ѝ икономика, перспективите за възвръщане на икономическата жизнеспособност на засегнатите банки и причините, довели до срещнатите от тях затруднения, включително, ако това е така, прекомерните размери на банковия сектор на държавата получател от гледна точка на националната ѝ икономика, развитието на международната икономическа конюнктура или повишена вероятност за бъдеща намеса на Европейския механизъм за стабилност (или на други международни организации, институции, органи, служби и агенции на Съюза, или държави) в подкрепа на други държави в затруднено положение, което може да налага превантивно ограничаване на сумите, отредени за всяка намеса.
Поради това, когато става въпрос за съвместимостта на меморандум за разбирателство, сключен между Европейския механизъм за стабилност и държава получател на финансова помощ с правото на собственост, сравняване на значимостта (абсолютна и относителна) на финансовата помощ, от която са се възползвали, от една страна, тази държава получател, и от друга страна, други държави — получатели на финансова помощ, не може да бъде валидно направено, без да се докаже, че съответните финансови сектори на другите държави членки, чиято парична единица е еврото, които са се ползвали от финансова помощ, са се характеризирали с прекомерни размери с оглед на размера на съответните национални икономики на тези държави. Следва освен това да се докаже, че придобитият опит и различията във връзка с икономическото положение на споменатите държави, чиято парична единица е еврото, или с перспективите за възстановяване на жизнеспособността на засегнатите банки, промените в международната икономическа конюнктура или повишена вероятност за бъдеща намеса на Европейския механизъм за стабилност в подкрепа на други държави в затруднено положение, която може да изисква превантивно ограничаване на сумите, отредени за всяка намеса, не могат да обосноват различно третиране на държавата получател и другите държави, които са се ползвали от финансова помощ.
(вж. т. 311—313)
17. Вж. текста на решението.
(вж. т. 390)
18. Вж. текста на решението.
(вж. т. 392—395)
19. Националните централни банки изпълняват два вида функции, а именно, първо, тези, които са предвидени в Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и второ, тези, които не са. Отговорността за втория вид функции не може да се вмени на Европейската система на централните банки, нито на Евросистемата. Всъщност член 14.4 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка предвижда, че националните централни банки могат да изпълняват и функции извън посочените в този устав, освен ако Управителният съвет на Европейската централна банка приеме с мнозинство от две трети от подадените гласове, че те са несъвместими с целите и задачите на Европейската система на централните банки. Функциите, които националните централни банки упражняват на своя отговорност и за своя сметка, не се считат за част от функциите на Европейската система на централните банки.
В това отношение в Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка сред задачите на Европейската централна банка или на Европейската система на централните банки не се споменава определянето на условията за рекапитализация или за оздравяване на финансовите институции. Следователно става въпрос за функции, които националните централни банки упражняват на своя отговорност и за своя сметка. При тези обстоятелства предпазлив и осведомен читател не би могъл с основание да счита, че твърдение на национална централна банка относно определянето на условията на рекапитализация или на оздравяване на финансови институции може да се припише на Евросистемата и че то я обвързва. Нито член 282, параграф 1 ДФЕС, нито декларацията за мисията на Евросистемата оспорват този извод. Поради това не може въз основа на член 282, параграф 1 ДФЕС да се приеме, че Евросистемата ще гарантира запазването на стойността на влоговете, поверени на засегнатите банки, ако те бъдат рекапитализирани или оздравявани.
(вж. т. 415—417 и 419)
20. Декларацията за мисията на Европейската централна банка и на Евросистемата е подобна на обикновена декларация за намерения без правна стойност и като такава не е публикувана нито в серия L на Официален вестник на Европейския съюз, където се публикуват задължителните правни актове, нито в неговата серия C, където се публикуват информации, препоръки и известия относно Съюза. Всъщност по самото си естество тази декларация има изцяло пожелателен характер и няма за цел да налага задължения на авторите си, нито да изброява изчерпателно всички задачи и правомощия на членовете на Евросистемата.
(вж. т. 420)
21. Само по себе си обстоятелството, че по време на предишните етапи на международна финансова криза предоставянето на финансово подпомагане от Европейския механизъм за стабилност не е обвързано с приемането на мерки, сравними с мерките, наложени на държава получател, не може да се счита за конкретно, безусловно и непротиворечиво уверение, от което да може да се породят оправдани правни очаквания у акционерите и вложителите в банките, засегнати от тези мерки, че предоставянето на финансова помощ на тази държава също няма да зависи от такива мерки.
В това отношение мерките, от които може да зависи предоставянето на финансова помощ от Европейския механизъм за стабилност (или от други международни организации, институции и органи и агенции на Съюза или държави) за преодоляване на финансовите трудности, пред които е изправена държава, нуждаеща се от рекапитализация на банковия сектор, могат да варират значително в различните случаи в зависимост от придобития опит и съвкупност от конкретни обстоятелства. При тези обстоятелства, при липсата на ясен и недвусмислен ангажимент на компетентните органи, не е възможно да се приеме, че акционерите и вложителите в банките, засегнати от спорните мерки, са имали законно основание да очакват предоставянето на инструмент за финансово подпомагане да бъде поставено в зависимост от идентични или дори подобни условия на тези, с които е било обвързано предоставянето на финансово подпомагане на други държави членки, чиято парична единица е еврото.
(вж. т. 432 и 433)
22. Вж. текста на решението.
(вж. т. 440—442)
23. С оглед на прилагането на принципа на равно третиране в различно положение са, от една страна, частен оператор, като притежателите на негарантирани депозити в националните банки, засегнати от мерки, предвидени в сключен от Европейския механизъм за стабилност меморандум за разбирателство, и акционерите на друга национална банка, рекапитализирана чрез тези негарантирани депозити, действали единствено в свой частен имуществен интерес, и от друга страна, централна банка от Евросистемата, чиито решения са диктувани единствено от цели от обществен интерес. Само фактът, че вложители и централна банка от Евросистемата, чиито решения се ръководят от такива цели, притежават еднакви дългови инструменти на една и съща банка, не позволява този извод да бъде оборен, така че принципът на равно третиране не би могъл да налага тези две категории лица да бъдат третирани недиференцирано.
(вж. т. 449)
24. Правото на Съюза допуска, при ситуации, които нямат никаква връзка с някое от положенията, предвидени в това право и чиито релевантни елементи, взети като цяло, се ограничават в рамките на една-единствена държава членка, гражданите на тази държава членка да бъдат третирани от нея по-неблагоприятно в сравнение с гражданите на друга държава членка. Това разрешение обаче не намира приложение по отношение на действията или бездействията, с които една или няколко институции на Съюза допринасят за такова третиране или изискват неговото запазване или непрекъснатото му прилагане.
Поради това, когато става въпрос за меморандум за разбирателство, сключен от Европейския механизъм за стабилност, който предвижда именно рекапитализирането на национална банка чрез негарантираните депозити на друга национална банка, дори да се предположи, че твърдения за дискриминация между вложителите в банките на съответната държава членка и притежателите на депозити в клоновете на същите банки в друга държава членка могат да се считат за твърдения относно ситуация, при които всички релевантни елементи се ограничават в рамките на една-единствена държава членка, няма основание да се твърди, че всяка понесена от акционерите и вложителите на засегнатите банки дискриминация следва да се счита за „обратна дискриминация“, която не е забранена от правото на Съюза.
(вж. т. 461—463)
25. Вж. текста на решението.
(вж. т. 465)
26. Разлика в третирането е обоснована, когато, от една страна, се основава на обективен и разумен критерий, т.е. когато е свързана с допустима от закона цел на разглежданото законодателство, и от друга страна, когато е съразмерна на целта на съответното третиране.
Що се отнася до въпроса дали направена в меморандум за разбирателство, сключен от Европейския механизъм за стабилност, разлика между третирането на притежателите на депозити в засегнатите от мерките, записани в този меморандум за разбирателство национални банки, и на притежателите на депозити в клоновете на тези банки в друга държава членка се основава на обективен и разумен критерий, трябва да се приеме, че целта да се предотврати обща дестабилизация на финансовата система на другата държава членка чрез разпространение на кризата в банковата система на първата държава членка, е обективна и разумна. Що се отнася до пропорционалността на тази разликата в третирането, налага се изводът, че тя е подходяща за постигане на преследваните цели и не надхвърля необходимото за тяхното постигане.
Поради това обстоятелството, че инструмент за финансово подпомагане, от една страна, е обвързан в меморандума за разбирателство с приемането от националните органи на втората държава членка на мярка, с която се разпорежда обезценяването на депозитите в засегнатите банки в тази държава членка, и от друга страна, не е обвързано със същото условие по отношение на депозитите в първата държава членка, е обективно обосновано и следователно не представлява нарушение на принципа на равно третиране.
(вж. т. 469—473)
27. Когато става въпрос за мярка, предвидена в меморандум за разбирателство сключен от Европейския механизъм за стабилност, която предвижда, че на национална банка в затруднено финансово положение се прехвърлят дълговете на друга национална банка към всеки един от вложителите ѝ в рамките на 100 000 eur, докато сумите над този размер остават във втората банка в очакване на ликвидацията ѝ, се налага изводът, че тази мярка се прилага, без да се прави разграничение по отношение на всички вложители на втората банка, така че няма никаква разлика в третирането на вложителите в зависимост от размера на влоговете, които са поверили на тази банка.
Само обстоятелството, че прехвърлянето в първата банка на поверени на втората банка депозити е съчетано с една и съща горна граница от 100 000 EUR на вложител и впоследствие може да има различно отражение върху тези вложители в зависимост от размера на техните депозити, не може да постави под въпрос този извод. Всяка разлика от този вид всъщност е следствие от прилагането на предвидения в член 7, параграф 1а от Директива 94/19 относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директиви 2005/1 и 2009/14, гарантиран таван. Всъщност става въпрос за критерий, който е едновременно обективен и приспособен за нуждите на функционирането на банковата система на Съюза.
Когато става въпрос за мярка за превръщане на акции на първата банка, предвидена в Меморандума за разбирателство, според която обезценяването на негарантираните депозити в тази банка се прилага само по отношение на нейните вложители, чиито депозити превишават 100 000 EUR, тя води до разлика в третирането на вложителите на тази банка в зависимост от това дали размерът на депозита, който са ѝ поверили, превишава или не 100 000 EUR. Тази разлика в третирането изобщо не представлява неравноправно третиране, забранено от правото на Съюза, доколкото правното положение на вложителите, чиито влогове в засегнатите банки превишават 100 000 EUR, е различно от това на вложителите, чиито влогове в засегнатите банки не превишават тази сума. Всъщност в съответствие с член 7, параграф 1а от Директива 94/19, в случай че депозитите на втората група вложители не са налични, те са изцяло покрити от националната схема за гарантиране на депозитите, докато депозитите на първата група вложители са покрити само до размер от 100 000 EUR.
(вж. т. 482—485)
28. По принцип лицето, което изтъква факти в подкрепа на искане, трябва да представи доказателства за тяхната действителност.
(вж. т. 501)
29. Вж. текста на решението.
(вж. т. 504—508)