РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети разширен състав)

27 септември 2018 година(*)

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, взети с оглед на положението в Египет — Замразяване на финансови средства — Допустимост — Цели — Критерии за включване на засегнатите лица — Подновяване на посочването на жалбоподателите в списъка на засегнатите лица — Фактическо основание — Възражение за незаконосъобразност — Правно основание — Пропорционалност — Право на справедлив съдебен процес — Презумпция за невиновност — Право на добра администрация — Грешка при прилагане на правото — Явна грешка в преценката — Право на собственост — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита“

По дело T‑288/15

Ahmed Abdelaziz Ezz, с местожителство в Гиза (Египет),

Abla Mohammed Fawzi Ali Ahmed Salama, с местожителство в Кайро (Египет),

Khadiga Ahmed Ahmed Kamel Yassin, с местожителство в Гиза,

Shahinaz Abdel Azizabdel Wahab Al Naggar, с местожителство в Гиза,

за които се явяват първоначално J. Lewis, B. Kennelly, QC, J. Pobjoy, barrister, J. Binns, S. Rowe, solicitors, и J.‑F. Bellis, адвокат, а впоследствие B. Kennelly, J. Pobjoy, S. Rowe и H. de Charette, адвокат,

жалбоподатели,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват M. Bishop и И. Гюров, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, първо, на Решение (ОВППС) 2015/486 на Съвета от 20 март 2015 година за изменение на Решение 2011/172/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет (ОВ L 77, 2015 г., стр. 16), второ, на Решение (ОВППС) 2016/411 на Съвета от 18 март 2016 година за изменение на Решение 2011/172/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет (ОВ L 74, 2016 г., стр. 40) и трето, на Решение (ОВППС) 2017/496 на Съвета от 21 март 2017 година за изменение на Решение 2011/172/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет (ОВ L 76, 2017 г., стр. 22), доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателите,

ОБЩИЯТ СЪД (пети разширен състав),

състоящ се от: D. Gratsias (докладчик), председател, I. Labucka, A. Dittrich, I. Ulloa Rubio и P. G. Xuereb, съдии,

секретар: L. Grzegorczyk, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 4 юли 2017 г.,

постанови настоящото

Решение

I.      Обстоятелства, предхождащи спора, и фактическа обстановка

1.      Актове, приети от Съвета по отношение на жалбоподателите

1        Вследствие на политическите събития в Египет, започнали през януари 2011 г., на 21 март 2011 г. Съветът на Европейския съюз приема на основание член 29 ДЕС Решение 2011/172/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет (ОВ L 76, 2011 г., стр. 63).

2        В съображения 1 и 2 от Решение 2011/172 се посочва:

„(1)      На 21 февруари 2011 г. Европейският съюз заяви готовността си да подкрепя мирния и организиран преход към гражданско и демократично правителство в Египет на основата на правовия ред, при пълно зачитане на правата на човека и на основните свободи, както и да окаже подкрепа на усилията за създаване на икономика, която укрепва социалното сближаване и насърчава развитието.

(2)      В този контекст следва да се наложат ограничителни мерки срещу лицата, за които е установено, че са отговорни за присвояване на държавни средства на Египет, които по този начин лишават народа на Египет от ползите на устойчивото развитие на икономиката и обществото и възпрепятстват развитието на демокрацията в страната“.

3        Член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, изменен с поправката на посоченото решение (ОВ L 203, 2014 г., стр. 113), гласи:

„Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от лица, за които е установено, че са отговорни за присвояване на държавни средства на Египет, и свързани с тях физически или юридически лица, образувания или органи, изброени в приложението“.

4        В първоначалната си редакция член 5, втора алинея от Решение 2011/172 предвижда, че това решение се прилага до 22 март 2012 г. В трета алинея на този член се предвижда, че това решение подлежи на постоянно преразглеждане и се подновява или изменя при необходимост, ако Съветът прецени, че целите му не са били постигнати. В съответствие с последната разпоредба Съветът многократно продължава срока на действие на посоченото решение с по една година, като последователно приема Решение 2012/159/ОВППС от 19 март 2012 година (ОВ L 80, 2012 г., стр. 18), Решение 2013/144/ОВППС от 21 март 2013 година (ОВ L 82, 2013 г., стр. 54), Решение 2014/153/ОВППС от 20 март 2014 година (ОВ L 85, 2014 г., стр. 9), Решение (ОВППС) 2015/486 от 20 март 2015 година (ОВ L 77, 2015 г., стр. 16), Решение (ОВППС) 2016/411 от 18 март 2016 година (ОВ L 74, 2016 г., стр. 40) и Решение (ОВППС) 2017/496 от 21 март 2017 година (ОВ L 76, 2017 г., стр. 22).

5        От приемането на Решение 2011/172 жалбоподателите, г‑н Ahmed Abdelaziz Ezz, г‑жа Abla Mohamed Fawzi Ali Ahmed Salama, г‑жа Khadiga Ahmed Ahmed Kamel Yassin и г‑жа Shahinaz Abdel Azizabdel Wahab Al Naggar, са посочени съответно на седмо, осмо, девето и десето място в списъка, съдържащ се в приложението към това решение. Отнасящата се до всеки един от тях информация за идентифициране, която се съдържа в този списък, включва следното — относно първия жалбоподател: „Бивш член на парламента; Дата на раждане: 12.1.1959 г.; Пол: М“, относно първата жалбоподателка: „Съпруга на г‑н Ahmed Abdelaziz Ezz; Дата на раждане: 31.1.1963 г.; Пол: Ж“, относно втората жалбоподателка: „Съпруга на г‑н Ahmed Abdelaziz Ezz; Дата на раждане: 25.5.1959 г.; Пол: Ж“ и относно третата жалбоподателка: „Съпруга на г‑н Ahmed Abdelaziz Ezz; Дата на раждане: 9.10.1969 г.; Пол: Ж“. Решение 2017/496 внася поправка в името на първата жалбоподателка.

6        Основанието за посочване на жалбоподателите, както е изменено с поправката на Решение 2011/172, е следното: „Лицето е обект на съдебно производство от страна на египетските власти във връзка с присвояване на държавни средства, съгласно Конвенцията на ООН срещу корупцията“. Основанието не се променя при последователните продължавания на срока на действие на посоченото решение. По-специално промените в основанието за посочване, внесени с Решение 2017/496, не се отнасят до жалбоподателите, а само до други лица в същия списък.

7        На основание член 215, параграф 2 ДФЕС и Решение 2011/172 на 21 март 2011 г. Съветът приема Регламент (ЕС) № 270/2011 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет (ОВ L 76, 2011 г., стр. 4). По същество този регламент възпроизвежда разпоредбите на Решение 2011/172 и списъкът в приложение I към него е идентичен на списъка, приложен към това решение. Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/491 на Съвета от 21 март 2017 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 270/2011 (ОВ L 76, 2017 г., стр. 10) внася промени в списъка, съдържащ се в приложение I към посочения регламент, които съответстват на промените, въведени с Решение 2017/496.

2.      Производства пред съдилищата на Съюза, образувани от жалбоподателите преди или едновременно с настоящия спор

8        С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 20 май 2011 г. и заведена под номер T‑256/11, жалбоподателите искат отмяна на Решение 2011/172 и на Регламент № 270/2011 в частите, които се отнасят до тях.

9        На 24 май 2013 г. жалбоподателите подават нова жалба, заведена в секретариата на Общия съд под номер T‑279/13, с която искат отмяна на Решение 2011/172, изменено с Решение 2013/144, и на Регламент № 270/2011, „чието действие е продължено с решение на Съвета, съобщено [им] с писмо от 22 март 2013 г.“, в частите, които се отнасят до тях.

10      Жалбата на жалбоподателите по дело T‑256/11 е отхвърлена с решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет (T‑256/11, EU:T:2014:93). На 5 май 2014 г. жалбоподателите подават жалба срещу това съдебно решение.

11      На 30 май 2014 г. жалбоподателите подават всеки поотделно четири отделни жалби срещу Решение 2014/153 в частта, която се отнася до тях (дела T‑375/14, Al Naggar/Съвет, T‑376/14, Yassin/Съвет, T‑377/14, Ezz/Съвет и T‑378/14, Salama/Съвет).

12      С решение от 5 март 2015 г., Ezz и др./Съвет (C‑220/14 P, EU:C:2015:147) жалбата на жалбоподателите, посочена в точка 10 по-горе, е отхвърлена.

13      На 29 май 2015 г. жалбоподателите подават молба за изменение, чийто предмет е разширяване на първоначалните искания в жалбата им по дело T‑279/13 до „Решение (ОВППС) 2015/485 на Съвета от 20 март 2015 година за изменение на Решение 2011/172/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет“.

14      С определение от 15 февруари 2016 г., Ezz и др./Съвет (T‑279/13, непубликувано, EU:T:2016:78), постановено на основание член 126 от Процедурния правилник на Общия съд, жалбата на жалбоподателите по разглежданото дело е отхвърлена. От една страна, Общият съд отхвърля като явно недопустими исканията в изявлението за изменение на жалбата, посочено в точка 13 по-горе, поради наличие на висящ процес. Всъщност Общият съд приема, че страните, основанията и предмета на настоящата жалба и това изявление за изменение са идентични и че последното е подадено след посочената жалба (определение от 15 февруари 2016 г., Ezz и др./Съвет, T‑279/13, непубликувано, EU:T:2016:78, т. 22—30). От друга страна, той отхвърля исканията в жалбата като явно лишени от всякакво правно основание (определение от 15 февруари 2016 г., Ezz и др./Съвет, T‑279/13, непубликувано, EU:T:2016:78, т. 43—79).

15      С определения от 21 март 2016 г. на председателя на осми състав на Общия съд дела T‑375/14, T‑376/14, T‑377/14 и T‑378/14 се заличават от регистъра поради оттеглянето на жалбите (определение от 21 март 2016 г., Al Naggar/Съвет, T‑375/14, непубликувано, EU:T:2016:185, от 21 март 2016 г., Yassin/Съвет, T‑376/14, непубликувано, EU:T:2016:186, от 21 март 2016 г., Ezz/Съвет, T‑377/14, непубликувано, EU:T:2016:187 и от 21 март 2016 г., Salama/Съвет, T‑378/14, непубликувано, EU:T:2016:188).

16      С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 26 май 2016 г. и заведена под номер T‑268/16, първият жалбоподател обжалва Решение 2016/411 в частта, която се отнася до него. С отделна жалба, заведена същия ден в секретариата на Общия съд под номер T‑269/16, първата, втората и третата жалбоподателка обжалват Решение 2016/411 в частта, която се отнася до тях.

17      На 12 септември 2016 г. Общият съд отхвърля с определение жалбите на жалбоподателите, посочени в точка 16 по-горе, като явно недопустими поради наличие на висящ процес с оглед на подаденото изявление за изменение на жалбата на жалбоподателите в рамките на производството по настоящата жалба срещу Решение 2016/411, посочено в точка 22 по-долу (определения от 12 септември 2016 г., Ezz/Съвет, T‑268/16, непубликувано, EU:T:2016:606, т. 15 и Salama и др./Съвет, T‑269/16, непубликувано, EU:T:2016:607, т. 15).

II.    Производство и искания на страните

18      На 29 май 2015 г. жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд. Съгласно първата страница и точка 1 от жалбата жалбоподателите искат отмяна на „Решение (ОВППС) 2015/485 на Съвета от 20 март 2015 година за изменение на Решение 2011/172/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет“, в частта, която се отнася до тях. Те искат също Съветът да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

19      В писмо до секретариата на Общия съд от 24 август 2015 г. жалбоподателите посочват, че жалбата трябва да се счита подадена срещу Решение 2015/486, тъй като означението „2015/485“ е следствие от печатна грешка.

20      На 15 февруари 2016 г. Съветът представя писмена защита. В нея той моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

21      На 31 март 2016 г. и на 27 май 2016 г. са подадени съответно писмена реплика и писмена дуплика.

22      На 25 май 2016 г. на основание член 86 от Процедурния правилник жалбоподателите представят изявление за изменение на жалбата, в което молят Общия съд:

–        да отмени Решение 2016/411 в частта, която се отнася до тях,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

23      На 30 юни 2016 г. Съветът представя писменото становище по изявлението за изменение на жалбата, в което заявява, че поддържа исканията в писмената защита.

24      На 25 юли 2016 г. жалбоподателите искат да се проведе съдебно заседание.

25      С решение от 4 октомври 2016 г. делото е преразпределено на пети състав.

26      На 31 март 2017 г. в рамките на процесуално-организационно действие Общият съд приканва страните да му предадат известен брой документи.

27      Жалбоподателите и Съветът изпълняват тези искания съответно на 11 и на 21 април 2017 г.

28      По предложение на пети състав с решение от 5 април 2017 г. Общият съд изпраща делото на пети разширен състав.

29      На 18 май 2017 г. в рамките на процесуално-организационно действие Общият съд, от една страна, приканва страните да му предадат допълнителни сведения и от друга страна, им поставя въпроса за значението на някои от предходните му решения за настоящото дело.

30      На 26 май 2017 г. жалбоподателите подават второ изявление за изменение на жалбата, в което молят Общия съд да отмени, от една страна, Решение 2017/496 и от друга страна, Регламент за изпълнение 2017/491 в частите, които се отнасят до тях.

31      Страните изпълняват исканията на Общия съд, посочени в точка 29 по-горе, с писма от 1 и от 8 юни 2017 г.

32      С процесуален документ от 8 юни 2017 г. жалбоподателите молят Общия съд да предприеме действия за събиране на доказателства — на основание член 92, параграф 1, член 93, параграф 1 и член 94 от Процедурния правилник — като изслуша в качеството на свидетел техния законен представител в Египет. На 19 юни 2017 г. Съветът представя становището си по това доказателствено искане.

33      На 26 юни 2017 г. Съветът представя становище по второто изявление за изменение на жалбата, в което заявява, че поддържа исканията в писмената защита.

34      Съдебното заседание за изслушване на устните състезания се провежда на 4 юли 2017 г. По искане на жалбоподателите то, както и изслушването на Съвета се провеждат при закрити врата. Жалбоподателите обаче уточняват, че това искане не предполага поверителното третиране на част от информацията в решението на Общия съд, слагащо край на производството. [поверително](1).

35      На 19 септември 2017 г. Общият съд възобновява устната фаза на производството и приканва страните да вземат становище по възможното значение — в рамките на настоящото производство по обжалване — на решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE (C‑599/14 P, EU:C:2017:583). Страните предават отговорите си на Общия съд на 4 октомври 2017 г.

III. От правна страна

1.      По допустимостта на петитума на жалбата

36      В писмената защита Съветът изтъква редица възражения за недопустимост на искането в жалбата за отмяна на „Решение (ОВППС) 2015/485 на Съвета от 20 март 2015 година за изменение на Решение 2011/172/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет“ в частта, която се отнася до жалбоподателите. Най-напред, Съветът счита, че това искане се отнася или до несъществуващ акт, или до акт, по отношение на който жалбоподателите явно нямат процесуална легитимация. По-нататък, той счита, че доколкото поправката, внесена от жалбоподателите в писмото им от 24 август 2015 г., е направена след изтичането на двумесечния срок, който е предвиден за жалбите, подадени на основание член 263 ДФЕС, жалбата срещу Решение 2015/486 е просрочена. Накрая, той изтъква, че ако се установи, че настоящата жалба е подадена след изявлението за изменение на жалбата по дело T‑279/13, което жалбоподателите внасят същия ден, тази жалба трябва да бъде обявена за недопустима поради наличие на висящ процес.

37      В писмената реплика жалбоподателите изтъкват, че означението „2015/485“ е просто печатна грешка, което било потвърдено от Общия съд в определение от 15 февруари 2016 г., Ezz и др./Съвет (T‑279/13, непубликувано, EU:T:2016:78). Освен това те оспорват наличието на висящ процес във връзка с това определение.

38      В това отношение, що се отнася, най-напред, до първото възражение за недопустимост, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика изискването по член 76 от Процедурния правилник жалбата да посочва предмета на спора, предполага това посочване да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да представи защитата си и на Общия съд — да се произнесе по жалбата евентуално без да разполага с друга подкрепяща информация (вж. решение от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет, T‑592/11, непубликувано, EU:T:2013:427, т. 33 и цитираната съдебна практика).

39      Възможно е обаче от съдържанието на жалбата имплицитно да се установи кой акт се обжалва (вж. в този смисъл определение от 13 април 2011 г., Planet/Комисия, T‑320/09, EU:T:2011:172, т. 23 и цитираната съдебна практика). От друга страна, Съдът и Общият съд вече са приели, че е възможно да се променят искания, в които обжалваният акт или обжалваните актове са посочени неправилно или неточно, при положение че съдържанието на жалбата и фактическият и правният контекст позволяват недвусмисленото установяване на тези актове (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 7 юли 1993 г., Испания/Комисия, C‑217/91, EU:C:1993:293, т. 14—16 и от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет T‑592/11, непубликувано, EU:T:2013:427, т. 24).

40      В случая, макар, както беше посочено в точка 18 по-горе, на първата страница и в точка 1 от жалбата жалбоподателите да използват означението „2015/485“, за да обозначат обжалваното решение в жалбата, налага се изводът, че те сочат пълното заглавие на Решение 2015/486. От друга страна, разпоредбите, които жалбоподателите цитират в текста на жалбата, са тези от Решение 2015/486, а не от Решение (ОВППС) 2015/485 на Съвета от 20 март 2015 година за удължаване на мандата на специалния представител на Европейския съюз в Косово (ОВ L 77, 2015 г., стр. 12). Освен това жалбоподателите прилагат към жалбата копие на Решение 2015/486, а не на Решение 2015/485.

41      Така, както впрочем жалбоподателите потвърждават в писмото си до секретариата на Общия съд от 24 август 2015 г. (вж. т. 19 по-горе), трябва да се счита, че с жалбата в настоящото производство се иска отмяната на Решение 2015/486 в частта, която се отнася до тях, доколкото означението „2015/485“ в жалбата е просто печатна грешка, която не се отразява на допустимостта на тази жалба. Следователно жалбата в настоящото производство не би могла да се разглежда като жалба срещу несъществуващ акт, нито като жалба срещу акт, по отношение на който жалбоподателите нямат процесуална легитимация.

42      По-нататък, що се отнася до второто възражение за недопустимост, противно на поддържаното от Съвета, за да се прецени дали в конкретния случай е спазен срокът за обжалване на Решение 2015/486, следва да се вземе предвид датата на подаване на жалбата, а именно 29 май 2015 г., а не датата на подаване на писмото на жалбоподателите от 24 август 2015 г. Всъщност, видно от точки 40 и 41 по-горе, от самото съдържание на жалбата и на приложенията към нея може без затруднение да се установи, че това решение е предмет на жалбата. Впрочем с оглед на датата 24 март 2015 г., отбелязана върху писмото, с което Съветът уведомява на жалбоподателите за посоченото решение, с подаването на жалбата на 29 май 2015 г. е спазен срокът за обжалване на същото решение съгласно разпоредбите на член 263, шеста алинея ДФЕС и на член 60 от Процедурния правилник.

43      Накрая, що се отнася до третото възражение за недопустимост, както Съветът впрочем признава в писмената реплика, в точки 22—30 от определение от 15 февруари 2016 г., Ezz и др./Съвет (T‑279/13, непубликувано, EU:T:2016:78) Общият съд установява, че подаването на изявлението за изменение на жалбата по дело T‑279/13, с което се цели адаптиране на исканията и основанията на жалбата към Решение 2015/486, става след подаването на жалбата по настоящото дело и следователно това изявление за изменение на жалбата трябва да се отхвърли като явно недопустимо поради наличие на висящ процес. Следователно петитумът на жалбата не е недопустим на това основание.

44      Ето защо възраженията за недопустимост, посочени в точка 36 по-горе, следва да се отхвърлят.

2.      По съществото на спора

45      В рамките на настоящото производство по обжалване жалбоподателите искат отмяна на решенията на Съвета, с които — в контекста на приемането на Решение 2015/486, Решение 2016/411 и Решение 2017/496 — посочването им в приложението към Решение 2011/172 се подновява съответно през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. (наричани по-нататък „обжалваните решения“). В подкрепа на искането си жалбоподателите повдигат пет основания. В рамките на първото основание те правят възражение за незаконосъобразност на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, чието действие е продължено с решения 2015/486, 2016/411 и 2017/496, и на член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011, изведено по същество от липса на правно основание и от нарушение на принципа на пропорционалност. Второто, третото, четвъртото и петото основание съответно са допуснатото от Съвета нарушение на член 6 ДЕС във връзка с член 2 и член 3, параграф 5 ДЕС, както и на членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), тъй като Съветът е пропуснал да се увери, че в отнасящите се до жалбоподателите съдебни производства в Египет се спазват основните права, нарушение на общите критерии, установени с посочените по-горе разпоредби от Решение 2011/172 и от Регламент № 270/2011, нарушение на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита и необоснованото и непропорционално ограничаване на правото на собственост на жалбоподателите и накърняване на доброто им име.

46      В самото начало следва да се разгледа доводът на Съвета, че основания, идентични поне по същество на основанията, изложени в точка 45 по-горе, вече са разгледани и отхвърлени в решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет (T‑256/11, EU:T:2014:93), а след обжалването на това решение — в решение от 5 март 2015 г., Ezz и др./Съвет (C‑220/14 P, EU:C:2015:147). С оглед на това Съветът заключава, че настоящата жалба трябвало да се отхвърли с определение като явно лишена от всякакво правно основание, на основание член 126 от Процедурния правилник.

47      В това отношение, от една страна, следва да се отбележи, че в рамките на първото и второто основание жалбоподателите упрекват Съвета, че е пропуснал да вземе предвид някои сведения относно промените в политическата и съдебната система, настъпили след приемането на Решение 2011/172, които като цяло свидетелстват за извършени от египетските власти нарушения на принципите на правовата държава и на основните права, и по-специално нарушения на правото на справедлив съдебен процес и на зачитане на презумпцията за невиновност на първия жалбоподател в контекста на висящите наказателни производства срещу него. Жалбоподателите изтъкват, че са довели тези сведения до знанието на Съвета, по-специално в писмото си от 23 декември 2014 г. В изявленията за изменение на жалбата те изтъкват, че преди подновяването на посочването им през 2016 г. и 2017 г. са представили на Съвета допълнителна информация от същото естество.

48      В решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет (T‑256/11, EU:T:2014:93) и в определение от 15 февруари 2016 г., Ezz и др./Съвет (T‑279/13, непубликувано, EU:T:2016:78), постановени по жалбите на жалбоподателите, посочени в точки 8 и 9 по-горе, това оплакване обаче не е разгледано от Общия съд. Впрочем в хода на производството жалбоподателите оттеглят жалбите си по дела T‑375/14—T‑378/14.

49      От друга страна, следва да се припомни, че член 2, параграф 3 от Решение 2011/172 гласи, че когато има представени възражения или когато има представени нови съществени доказателства, Съветът преразглежда решението си и съответно информира засегнатото лице или образувание. Освен това в съответствие с член 5, трета алинея от посоченото решение това решение подлежи на постоянно преразглеждане и се подновява, ако Съветът прецени, че целите му не са били постигнати.

50      От съвместния прочит на тези разпоредби е видно, че при всяко преразглеждане, предхождащо подновяването на срока на действие на Решение 2011/172, и дори във всеки един момент може да се наложи Съветът да провери въз основа на предоставените му съществени доказателства или възражения дали от момента на първоначалното посочване на жалбоподателите или от момента на последното преразглеждане фактическото положение се е променило така, че по-нататъшното им посочване вече не е оправдано (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 46).

51      В случая, без да се разгледат доказателствата, представени от жалбоподателите в рамките на кореспонденцията им със Съвета преди приемането на обжалваните решения, не може да се изключи възможността те да са от съществено значение да могат да поставят под въпрос продължаването на посочването им в рамките на обжалваните решения.

52      Вярно е, от друга страна, че в решенията на Общия съд и на Съда, посочени в точка 46 по-горе, основания, аналогични на третото, четвъртото и петото основание, вече са разглеждани. Следователно в рамките на тези основания жалбоподателите не могат да оспорват законосъобразността на първоначалното си посочване, нито на неговото подновяване с Решение 2013/144, като поставят пред Общия съд въпроси, които вече са разрешени с посочените по-горе решения на Съда на Европейския съюз, тъй като такова оспорване противоречи на относителната сила на пресъдено нещо, с която се ползва не само диспозитивът на посочените решения, но и мотивите, съставляващи неговата необходима основа (вж. в този смисъл решения от 1 юни 2006 г., P & O European Ferries (Vizcaya) и Diputación Foral de Vizcaya/Комисия, C‑442/03 P и C‑471/03 P, EU:C:2006:356, т. 39—41, от 15 май 2008 г., Испания/Съвет, C‑442/04, EU:C:2008:276, т. 25 и от 5 септември 2014 г., Éditions Odile Jacob/Комисия, T‑471/11, EU:T:2014:739, т. 117). Впрочем оплаквания или доводи срещу обжалваните решения, които почиват на същите фактически и правни обстоятелства като тези, които съдът на Съюза вече е разгледал в рамките на предходните жалби на жалбоподателите, следва да бъдат отхвърлени като явно неоснователни (вж. в този смисъл и по аналогия определение от 15 февруари 2016 г., Ezz и др./Съвет, T‑279/13, непубликувано, EU:T:2016:78, т. 41 и цитираната съдебна практика).

53      Нищо обаче не позволява да се предположи — без да се разгледат по същество фактическите и правните обстоятелства, представени в подкрепа на тези основания в рамките на настоящото производство по обжалване — че посочените обстоятелства вече са разгледани от съда на Съюза (вж. в този смисъл определение от 15 февруари 2016 г., Ezz и др./Съвет, T‑279/13, непубликувано, EU:T:2016:78, т. 41).

54      Следователно Общия съд не може да отхвърли настоящата жалба като явно лишена от всякакво правно основание, без да разгледа доводите, които жалбоподателите излагат в подкрепа на тази жалба.

55      Най-напред следва да се разгледат първото и второто основание, които почиват на оплакването, посочено в точка 47 по-горе.

1.      По първото и второто основание, изведени, от една страна, от възражение за незаконосъобразност на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, чието действие е продължено с решения 2015/486, 2016/411 и 2017/496, и на член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011 и от друга страна, от допуснато от Съвета нарушение на член 6 ДЕС във връзка с член 2 и член 3, параграф 5 ДЕС, както и на членове 47 и 48 от Хартата

1)      Предварителни съображения

56      В самото начало следва да се установи, от една страна, дали режимът на ограничителни мерки, въведен с Решение 2011/172, може да налага Съветът да взема предвид обстоятелства като посочените от жалбоподателите в подкрепа на оплакването, посочено в точка 47 по-горе, и от друга страна, какъв е фактическият контекст, в който жалбоподателите са информирали Съвета за тези обстоятелства, и как последният е третирал тази информация.

1)      Правен контекст

57      Най-напред, следва да се припомни, че член 2 ДЕС и член 3, параграф 5 ДЕС установяват задължение за институциите на Съюза да насърчават, по-конкретно в рамките на международните отношения, ценностите и принципите, на които той се основава, а именно по-специално зачитането на човешкото достойнство, правовата държава и основните права.

58      По-нататък, както припомня Съдът, зачитането на тези ценности и на принципите, на които се основава Съюзът, е задължително при всяко действие на Съюза, включително в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), както следва от разпоредбите на член 21, параграф 1, първа алинея, параграф 2, буква б) и параграф 3 ДЕС във връзка с член 23 ДЕС (вж. в този смисъл решение от 14 юни 2016 г., Парламент/Съвет, C‑263/14, EU:C:2016:435, т. 47).

59      По-конкретно, съгласно член 21, параграф 1 ДЕС дейността на Съюза на международната сцена цели да насърчава в останалата част от света по-специално правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека, както и зачитането на международното право.

60      Накрая, що се отнася по-специално до правото на справедлив съдебен процес и на зачитане на презумпцията за невиновност — за които в случая се твърди, че са нарушени — трябва да се припомни, че съгласно Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) правото на справедлив съдебен процес, прогласено в член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), който в правния ред на Съюза съответства на членове 47 и 48 от Хартата, заема централно място в демократичното общество, по-специално в областта на наказателното право (решение на ЕСПЧ по дело Soering с/у Обединено кралство от 7 юли 1989 г., CE:ECHR:1989:0707JUD 001403888, §113).

61      Освен това следва да се подчертае, че принципите на независимост и безпристрастност на съда, както и на правото на ефективен съдебен контрол са норми от основно значение за зачитането на правовата държава, която сама по себе си е една от фундаменталните ценности, залегнали в основата на Съюза, както следва от член 2 ДЕС, а също и от преамбюла на Договора за ЕС и на Хартата (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2016 г., Klyuyev/Съвет, T‑340/14, EU:T:2016:496, т. 87 и 88).

62      Както ЕСПЧ посочва по същество, изискванията, произтичащи от правото на справедлив съдебен процес и на зачитане на презумпцията за невиновност, целят да се гарантира — по-специално в областта на наказателното право — че решението, с което съдът се произнася окончателно по основателността на обвиненията срещу засегнатото лице, е надеждно, и да не се допусне то да бъде опорочено поради отказ от правосъдие и дори произвол, което би съставлявало самото отрицание на правовата държава (вж. в този смисъл и по аналогия ЕСПЧ решения по дело Othman (Abu Qatada) с/у Обединено кралство от 17 януари 2012 г., CE:ECHR:2012:0117JUD 000813909, §260 и по дело Al-Dulimi и Montana Management Inc. с/у Швейцария от 21 юни 2016 г., CE:ECHR:2016:0621JUD 000580908, §145 и 146).

63      В случая спецификите на въведения с Решение 2011/172 режим не обосновават изключение от общото задължение на Съвета при приемането на ограничителни мерки да зачита основните права, които са неделима част от правния ред на Съюза (вж. в този смисъл решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 25 и цитираната съдебна практика), изключение, което би довело освобождаването му от всякаква проверка на осигурената в Египет защита на основните права.

64      В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 неговият предмет е замразяването на активите на лица, за които е установено, че са отговорни за присвояване на държавни средства на Египет, и на свързани с тях лица, чиито имена се съдържат в приложението към посоченото решение. Както е видно от съображение 1 от него, това решение се вписва в рамките на политика за подкрепа на египетските власти, основана по-специално на целите за укрепване и подкрепа на демокрацията, правовия ред, правата на човека и принципите на международното право, изброени в член 21, параграф 2, буква б) ДЕС (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет, T‑256/11, EU:T:2014:93, т. 44). Единствената цел на наложеното с това решение замразяване на активи е да се улесни установяването от египетските власти на случаите на присвояване на държавни средства и да се запази възможността тези власти да си върнат присвоените средства. Следователно то има чисто охранителен, а не наказателен характер (вж. в този смисъл решения от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет, T‑256/11, EU:T:2014:93, т. 77, 78 и 206 и от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 62 и 64).

65      Така, при посочването на дадено лице в приложения към Решение 2011/172 списък или при подновяването на това посочване Съветът има задължение да провери, от една страна, дали доказателствата, с които разполага, позволяват да се установи, че срещу това лице има едно или няколко висящи съдебни производства, отнасящи се до деяния, които могат да съставляват присвояване на държавни средства, и от друга страна, дали това производство или тези производства допускат посоченото лице да се квалифицира съгласно критериите, установени в член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 (вж. в това отношение и по аналогия решения от 14 април 2016 г., Ben Ali/Съвет, T‑200/14, непубликувано, EU:T:2016:216, т. 156 и от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 65).

66      От изложеното дотук следва, че в рамките на сътрудничеството с египетските власти Съветът по принцип не трябва да преценява точността и релевантността на доказателствата, на които се основават съдебните производства в Египет (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 66 и цитираната съдебна практика), тъй като отговорността за извършването на тази преценка е вменена на посочените власти. Съдът постановява в това отношение, че Съветът или Общият съд не трябва да проверяват дали разследването срещу жалбоподателите е обосновано, а само да проверят дали е обосновано решението за замразяване на средства с оглед на искането за правна помощ на египетските власти (вж. в този смисъл решение от 5 март 2015 г., Ezz и др./Съвет, C‑220/14 P, EU:C:2015:147, т. 77). Съветът обаче може да трябва — по-специално с оглед на възраженията на жалбоподателя — да поиска от същите тези власти разяснения относно посочените сведения, ако тези възражения го карат да се усъмни в достатъчността на вече представените от тях доказателства (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 68 и цитираната съдебна практика).

67      Така, именно компетентният орган на Съюза следва в случай на оспорване да установи правилността на мотивите, приети по отношение на засегнатото лице, а не това лице да представя отрицателни доказателства за неправилността на тези мотиви. Доколкото обаче Съветът е представил доказателства за наличието на съдебни производства срещу жалбоподателя, последният трябва да представи в подкрепа на твърденията си конкретни сведения, които да са най-малкото релевантни и надеждни (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 72—75 и цитираната съдебна практика).

68      Следователно, от една страна, доколкото Решение 2011/172 се вписва в рамките на политика за подкрепа на египетските власти, основана по-специално на целите за укрепване и подкрепа на демокрацията, правовата държава, правата на човека и принципите на международното право, възможността това решение да е явно неподходящо с оглед на тези цели поради наличието на сериозни и системни нарушения на основните права, не може да се изключи напълно. Освен това предметът на това решение, припомнен в точка 64 по-горе, не е релевантен по-специално с оглед на тези цели, ако установяването на случаите на присвояване на държавни средства от страна на властите в Египет е опорочено поради отказ от правосъдие и дори произвол.

69      От друга страна, макар, както следва от точки 65 и 66 по-горе, наличието на висящи съдебни производства в Египет по принцип да представлява достатъчно солидна фактическа основа за посочването на лицата в приложения към Решение 2011/172 списък, както и за неговото подновяване, това не е така, когато Съветът може разумно да предполага, че постановеното в края на тези производства решение няма да е надеждно, още повече че Съветът по принцип няма задължение да преценява точността и релевантността на доказателствата, на които се основават тези производства.

70      При това положение в рамките на режим на ограничителни мерки като въведения с Решение 2011/172 не може да се изключи възможността Съветът да трябва да провери дали може съдебните производства, на които той се основава, да се считат за надеждни с оглед на представените от засегнатите лица сведения за нарушения на принципите на правовата държава и на основните права, и по-специално на правото на справедлив съдебен процес, при условие че тези сведения са обективни, достоверни, точни и непротиворечиви и че са годни да породят основателни съмнения във връзка със зачитането на това право.

71      Впрочем, въпреки охранителния си характер замразяването на активи, наложено в рамките на въведения с Решение 2011/172 режим, има значително негативно отражение върху свободите и правата на съответните лица, така че за да се гарантира справедлив баланс между целите на това замразяване на активи и защитата на тези права и свободи, е наложително Съветът да може при необходимост да преценява по подходящ начин, под контрола на съда на Съюза, риска от възникване на такива нарушения (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 131 и 132).

72      Обстоятелствата, които Съветът изтъква в рамките на настоящото производство по обжалване, не оборват този анализ.

73      На първо място, следва да се отбележи, че Съветът не оспорва, че в рамките на настоящия спор отчитането на твърденията на жалбоподателите, отнасящи се до нарушаването на основните права в контекста на политическата и съдебната система на Египет, може да е релевантно за преразглеждането, предшестващо приемането на обжалваните решения. [поверително]. Също и в писмения си отговор до Общия съд от 4 октомври 2017 г. Съветът посочва, че при преразглеждането на посочването на жалбоподателите в приложения към Решение 2011/172 списък през 2016 г. и 2017 г. той надлежно е взел предвид твърденията на жалбоподателите за сериозни нарушения на основните права в контекста на съдебните производства в Египет.

74      На второ място, доводите, които Съветът използва, за да докаже, че не следва да проверява дали в съдебните производства в Египет са предвидени гаранции, равностойни на тези, които осигурява правото на Съюза в областта на основните права, се отнасят до обхвата на задължението за оценка на зачитането на основните права в рамките на политическата и съдебната система на Египет, но не поставят под въпрос съществуването на това задължение. [поверително].

75      Това тълкуване се потвърждава от препратката на Съвета към точка 175 от решение от 7 юли 2017 г., Azarov/Съвет (T‑215/15, обжалвано, EU:T:2017:479), с която се цели, както произтича от точка 166 от същото съдебно решение, да се отхвърли довод на жалбоподателя по това дело, изведен от задължение на Съвета да провери — преди да приеме обжалваното в случая решение — дали украинският правов ред гарантира зачитането на основните права по същия начин, както то е гарантирано на равнището на Съюза.

76      На трето място, като поддържа по същество, въз основа на решения от 5 март 2015 г., Ezz и др./Съвет (C‑220/14 P, EU:C:2015:147) и от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет (T‑256/11, EU:T:2014:93), че твърденията на жалбоподателите целят да оспорят само основателността на съдебните производства, а не тяхното съществуване, поради което законосъобразността на замразяването на техните активи не била засегната, Съветът не отчита последващите развития на тази съдебна практика, цитирани по-специално в точка 66 по-горе.

77      В това отношение следва да се подчертае, че в аналогичния контекст на Решение 2011/72/ОВППС на Съвета от 31 януари 2011 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис (ОВ L 28, 2011 г., стр. 62), Общият съд постановява, че от представените от жалбоподателя документи не е видно, че твърдението му за липса на независимост на съдебната система на Тунис от политическата власт може да има конкретно въздействие върху съдебните производства срещу него, нито че този недостатък има системен характер (решение от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 73). Следователно Общият съд вече е разгледал въпроса дали Съветът трябва да вземе предвид възражения, с които се цели да се оспори основанието на съдебните производства срещу жалбоподателя, по-специално като се изтъкват сериозни пропуски на съответната съдебна система, засягащи предоставяните от нея гаранции в областта на основните права.

78      Впрочем доводите на Съвета, посочени в точка 76 по-горе, са трудно съвместими с факта, че [поверително].

79      На четвърто и последно място, фактът, че — както твърди Съветът — той не е приел Решение 2011/172 и последващите решения въз основа на решение на компетентен египетски орган, а с оглед на постигането на целите на ОВППС и в рамките на самостоятелното правомощие, с което разполага в това отношение, потвърждава анализа на Общия съд. Всъщност задължение на Съвета е в рамките на упражняването на това самостоятелно правомощие да разгледа грижливо и безпристрастно всички относими към случая сведения, сред които са и твърденията на жалбоподателите за нарушения на основните права във връзка със съдебните производства, съставляващи фактическото основание на посочването им в приложението към Решение 2011/172.

80      При това положение в рамките на преценката на първото и второто основание и предвид интензивността на съдебния контрол, която всяко едно от тези основания налага, Общият съд трябва да се произнесе по въпроса дали твърденията на жалбоподателите за нарушения на принципите на правовата държава и на основните права в Египет представляват обективни, достоверни, точни и непротиворечиви сведения, годни да породят основателни съмнения, и дали Съветът ги е взел предвид в достатъчна степен.

2)      Фактическа обстановка

i)      По сведенията, отнасящи се до съдебните производства срещу жалбоподателите в Египет

81      На първо място, следва да се припомни, както Общият съд вече е установил, че първоначалното посочване на жалбоподателите в приложението към Решение 2011/172 е осъществено въз основа на документи, чийто източник са египетските власти и от които личи, от една страна, че в Египет срещу първия жалбоподател са образувани наказателни производства за деяния, които могат да бъдат квалифицирани като присвояване на държавни средства, и от друга страна, че с определение във връзка с посочените наказателни производства е наложен запор на имуществото на всички жалбоподатели (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет, T‑256/11, EU:T:2014:93, т. 132—134 и 137—140). От преписката по делото е видно, че това първоначално посочване се основава по-специално на информацията, която се съдържа в документите, приложени към писмата на египетските органи от 13 и 24 февруари 2011 г.

82      На второ място, от преписката по делото е видно, че впоследствие тази информация е допълнена и актуализирана с писмо на египетските органи от 13 февруари 2014 г., към което е приложена актуализирана таблица на наказателните производства срещу първия жалбоподател.

83      В документа от 13 февруари 2014 г. са посочени седем наказателни производства. Първите две наказателни производства (дела № 38 и № 107 от 2011 г.) се отнасят до деяния по реализиране на незаконна печалба, а третото наказателно производство (дело № 291 от 2011 г.) се отнася до деяния по изпиране на пари, свързани с деянията, предмет на първите две производства. Четвъртото, петото, шестото и седмото наказателно производство (дела № 457 и № 541 от 2011 г. и № 156 и № 376 от 2013 г.) се отнасят съответно до деяния по избягване на данъци, злоупотреба с господстващо положение, отново избягване на данъци и накрая изпиране на пари.

84      На трето място, както е видно от отговора на Съвета на искането на Общия съд, отправено в рамките на процесуално-организационното действие от 31 март 2017 г., да му предаде всички сведения за жалбоподателите, с които разполага, сред документите, изпратени от египетските власти с оглед на приемането на Решение 2015/486, има по-специално меморандум на кабинета на главния прокурор на Египет (наричан по-нататък „PGO“) от 9 февруари 2015 г. Жалбоподателите поддържат, че този документ никога не им е предоставян.

85      Както се уточнява в началото на меморандума на PGO от 9 февруари 2015 г., неговата цел е да отговори на искане за разяснения, формулирано в рамките на работната група на Съвета „Магреб/Машрек“ по повод поставени от някои държави членки въпроси. Това искане за разяснения се отнася до правните процедури, които трябва да се спазват по дела като тези срещу лицата, посочени в приложения към Решение 2011/172 списък, както и до законоустановения срок, в който те трябва да бъдат разгледани.

86      От меморандума на PGO от 9 февруари 2015 г. е видно по-специално, че в египетското наказателно производство са предвидени способи за обжалване, които дават възможност на засегнатите лица да подложат на контрола на Касационния съд на Арабска република Египет (наричан по-нататък „Египетският касационен съд“), на първо място, решението на първоинстанционния съд, с което са осъдени, и на второ място, решението, с което са осъдени отново след отмяната на първото решение и връщането на делото за ново разглеждане. Освен това в него се посочва, че в последната хипотеза Египетският касационен съд постановява окончателно решение по делото било като отхвърля жалбата, било като самият той се произнася по същество.

87      От писмения отговор на Съвета от 21 април 2017 г. е видно също така, че останалите документи, които PGO предава през февруари 2015 г., просто актуализират вече предоставената информация за хода на наказателните производства срещу първия жалбоподател, като от тази актуализация не личи да има развитие по тези производства спрямо посоченото в документа от 13 февруари 2014 г.

88      На четвърто и последно място, от преписката по делото е видно, че преди подновяването на посочването на жалбоподателите през 2016 г. и през 2017 г. египетските органи са изпратили актуализирана информация за състоянието на съдебните производства срещу първия жалбоподател. По-специално от тази информация става ясно, от една страна, че разследването по дело № 156 от 2013 г. е приключило с административно уреждане на спора и от друга страна, че са образувани три допълнителни производства по дела № 4 и № 5482 от 2011 г. и № 244 от 2015 г., които се отнасят съответно до твърдени нарушения, извършени във финансовата дирекция на дружество El-Dekheila, до деяния по реализиране на незаконна печалба и до деяния по изпиране на пари. От друга страна, на 6 януари 2017 г. на Съвета е предаден меморандум от 5 декември 2016 г. на Египетския национален комитет за възстановяване на изнесени в чужбина активи (наричан по-нататък „NCRAA“). Съдържанието на този меморандум обаче е идентично на съдържанието на меморандума на PGO от 9 февруари 2015 г. В отговора си на въпросите на Общия съд, изпратен на 1 юни 2017 г., жалбоподателите признават, че са се запознали с този документ на 27 януари 2017 г., или преди подновяването на посочването им с Решение 2017/496.

ii)    По сведенията, предадени от жалбоподателите преди подновяването на посочването им през 2015 г., 2016 г. и 2017 г.

89      Най-напред следва да се отбележи, че в писмото си до Съвета от 23 декември 2014 г., на което жалбоподателите се позовават в посоченото в точка 47 по-горе оплакване, те дават израз по-специално на опасенията си, че наказателните производства срещу първия жалбоподател не са образувани добросъвестно и въз основа на доказателства, както и че са лишени от основание и са мотивирани от политически подбуди. В подкрепа на тези опасения те се позовават на контекста, в който са образувани производствата, и на направения от Египетския касационен съд анализ и считат, че опасенията им се усилват от няколко документа относно, от една страна, зачитането на правото на справедлив съдебен процес на първия жалбоподател и от друга страна, зачитането на принципите на правовата държава в Египет след оттеглянето на тогавашния президент на Арабска република Египет Мохамед Хосни Мубарак през февруари 2011 г.

90      Към писмото си от 23 декември 2014 г. жалбоподателите прилагат документите в подкрепа на тези опасения, които са приложени към жалбата. [поверително].

91      Първо, става въпрос за два доклада на International Bar Association’s Human Rights Institute (IBAHRI) от ноември 2011 г. и от февруари 2014 г. относно положението на юридическите професии в Египет. Докладът на IBAHRI от 2011 г., озаглавен „Justice at a Crossroads: the Legal profession and the Rule of Law in the New Egypt“, е изготвен след проучване, което тази неправителствена организация извършва в Египет през юни 2011 г. Предметът му е, от една страна, разглеждането на трудностите, с които се сблъскват адвокатите в тази страна във връзка със зачитането на принципите на правовата държава и на основните права преди събитията от 2011 г. и в периода непосредствено след това, и от друга страна, формулирането на препоръки, с оглед на гарантиране на спазването на тези принципи. Докладът на IBAHRI от 2014 г., озаглавен „Separating Law and Politics: Challenges to the Independence of Judges and Prosecutors in Egypt“, който се основава на проучване, проведено в Египет между юни и ноември 2013 г., цели, от своя страна, да осигури проследяването на изпълнението на препоръките в доклада на IBAHRI от 2011 г. и поставя акцента по-специално върху пречките пред независимостта на съдебната система на Египет.

92      Второ, жалбоподателите представят доклад на г‑н D., член на установена в Обединеното кралство адвокатска кантора, от 27 юли 2011 г., и доклад на женевския адвокат г‑н M. от 4 февруари 2013 г., относно няколко наказателни производства срещу първия жалбоподател. От тези доклади е видно, че г‑н D. и г‑н M. са упълномощени от законните представители на първия жалбоподател в Египет да направят оценка в качеството на наблюдатели на зачитането на правото му на справедлив съдебен процес в образуваните срещу него наказателни производства в Египет.

93      Що се отнася до доклада на г‑н D., той е относно разследванията на главния прокурор на Арабска република Египет (наричан по-нататък „главният прокурор на Египет“) и съдебните заседания, проведени в периода 7—12 май и 11—15 юни 2011 г. в рамките на първото наказателно производство срещу жалбоподателя, което, както е видно от преписката по делото, съответства на производство № 107 от 2011 г. в предоставените от египетските власти документи. Съгласно сведенията в този доклад бившият министър на промишлеността, високопоставен служител в Министерството на промишлеността и първият жалбоподател са обвинени, че са се договорили, за да може последният да получи енергийни лицензи за две дружества от неговата група в нарушение на правилата, уреждащи обществената процедура за разпределяне на тези лицензи в стоманодобивния сектор.

94      Съдържанието на доклада на г‑н D. се основава на съдържанието на преписката на обвинението, до която авторът е имал достъп, както и на преките му наблюдения от различните заседания, на които е присъствал. Този доклад съдържа описание на материалите, включени в преписката на обвинението, както са отразени в акта от 28 февруари 2011 г., с който делото е изпратено на наказателния съд, протокол от съдебните заседания, и по-специално от заседанието, посветено на изслушването на свидетелите, както и критичен анализ на събраните от обвинението уличаващи доказателства.

95      В доклада си г‑н D. критикува, от една страна, прибързаното според него разглеждане на делото от египетските органи и от друга страна, условията на провеждане на съдебните заседания, на които той е присъствал, които според него са източник на нарушения на презумпцията за невиновност и на правото на защита на първия жалбоподател. Въз основа на тези наблюдения той заключава в доклада си, че „начинът, по който наказателният съд ръководи съдебните заседания, поражда опасения, че той няма да успее да постанови правилно решение по това дело [и] че под натиска [на общественото мнение] ще се почувства длъжен [да осъди обвиняемите, като остави грижата за отмяната на присъдата на Египетския касационен съд]“.

96      Що се отнася до доклада на г‑н M., той е относно съдебните заседания, проведени през 2012 г. в рамките на две наказателни производства срещу първия жалбоподател, като съгласно доклада първото от тях е свързано с обвинения в придобиване чрез измама на акции на дружество El‑Dekheila, а второто се отнася до твърдени деяния по изпиране на пари, свързани с тези обвинения, които, както е видно от преписката по делото, съответстват на дела № 38 и № 291 от 2011 г. в предоставените от египетските власти документи.

97      Оценката, която г‑н M. прави в доклада си, се основава, от една страна, на докладите на египетската адвокатка A., която той упълномощава да присъства на съдебните заседания от негово име, предвид решението на г‑н M. на първо време да не присъства лично поради „големия риск за личната му безопасност, [произтичащ] от демонстрациите пред сградата на съда“ „през цялото времетраене на процеса срещу [първия жалбоподател]“, и от друга страна, на преките му наблюдения от едно от съдебните заседания по дело № 38 от 2011 г.

98      Докладът на г‑н M. съдържа в първата част описание на съдебната зала, основано на собствените му наблюдения, а във втората част — анализ на различните точки, в които е установил, въз основа на докладите на A., потенциални нарушения на основните права, а именно наличието на металната клетка, в която са държани обвиняемите, присъствието на охрана в съдебната зала, трудностите, свързани с озвучаването, поведението на наказателния съд, оценено като недостатъчно безпристрастно, и вредите, произтичащи от медийното отразяване. Въз основа на тези наблюдения той заключава, че „от гледна точка на международните стандарти в областта на основните права е възможно да е налице нарушение на правата [на първия жалбоподател], и по-специално на правото на справедлив съдебен процес“. Освен това, „[к]акто в процеса за реализиране на незаконна печалба, така и по делото за изпиране на пари следователно съществува значителна опасност [да се стигне до] неубедителни [от правна гледна точка] присъди“.

99      Трето, пред Съвета жалбоподателите се позовават на три решения на Египетския касационен съд съответно от 2 декември 2012 г., 12 май 2013 г. и 14 декември 2013 г. В тези решения Египетският касационен съд, от една страна, отменя съдебните решения на първоинстанционния съд, с които по всяко от разглежданите дела обвиняемите са признати за виновни, и по-специално на първият жалбоподател, и са им наложени различни наказания, включително глоби и лишаване от свобода, и от друга страна, връща делата на съда, компетентен по съществото на спора, за ново разглеждане. Както е видно от документа на египетските власти, посочен в точка 82 по-горе, тези три решения са постановени в рамките на наказателните производства съответно по дела № 107 от 2011 г. (неправомерно разпределяне на енергийни лицензи), № 291 от 2011 г. (изпиране на пари) и № 38 от 2011 г. (придобиване чрез измама на акции на дружество El‑Dekheila).

100    Четвърто, жалбоподателите се позовават на решение на Tribunal pénal de la Confédération suisse (Наказателен съд на Конфедерация Швейцария) (наричан по-нататък „Федералният наказателен съд на Швейцария“) от 12 декември 2012 г. и на две решения на Cour constitutionnelle de la principauté de Liechtenstein (Конституционен съд на Княжество Лихтенщайн) (наричан по-нататък „Конституционният съд на Лихтенщайн“) от 28 август 2012 г. и от 30 септември 2013 г. Тези решения са във връзка с производство за международна правна помощ по искане на египетските власти. С първото от тези решения е отменено решение на швейцарските власти да им предостави достъп до преписка по наказателно производство срещу египетски граждани по-специално за деяния по изпиране на пари.

101    В решението си от 12 декември 2012 г. Федералният наказателен съд на Швейцария се основава на известен брой сведения, достъпни публично в доклади на международни организации или в пресата, за да приеме, че „независимо от въпроса за зачитането на правата на човека [в Египет], понастоящем [тази страна] преживява неясен вътрешен преход, който се характеризира с нестабилност на институциите и [видимо поставяне под въпрос] на независимостта и на съществуващото уважение между [изпълнителната и съдебната] власт“. С оглед на тези сведения посоченият съд приема, че „съществува риск [от] непосредствена и непоправима вреда [за жалбоподателите]“.

102    Двете решения на Конституционния съд на Лихтенщайн от 28 август 2012 г. и от 30 септември 2013 г. отменят две съдебни решения, с които се отхвърля въззивната жалба на дружество, притежавано от първия жалбоподател, срещу заповед за замразяване на активите му, издадена с оглед на образуваните срещу последния наказателни производства в Египет. Всъщност този съд приема, че източниците на информация, на които се позовава посоченото дружество и които включват по-специално доклада на IBAHRI от 2011 г. и доклада на г‑н M., са достатъчни, за да се приеме, че то е „[доказало] опасността от нарушаване на основните права [на първия жалбоподател в Египет]“, тъй като се изисква само да се установи вероятността за наличие на такава опасност.

103    От преписката по делото е видно, че разглежданите документи, с изключение на споменатия по-горе доклад на IBAHRI от 2014 г., вече са предоставяни от жалбоподателите в подкрепа по-специално на първото и второто основание на жалбите им по дела T‑375/14—T‑378/14, и следователно Съветът, който е представил писмена защита с отговори на посочените основания, вече се е запознал с тях в този контекст.

104    В рамките на кореспонденцията със Съвета преди подновяването на посочването на жалбоподателите през 2016 г. и през 2017 г. те предоставят някои допълнителни материали относно зачитането на основните права в Египет.

105    От една страна, към писмото си до Съвета от 29 февруари 2016 г. жалбоподателите прилагат писмо на своите египетски законни представители във връзка с различните съдебни производства в Египет срещу първия жалбоподател, посочени от египетските власти в документи от 2 януари 2016 г. По-специално, във връзка с три от тези производства (дело № 4 от 2011 г., дело № 274 от 2012 г. и дело № 376 от 2013 г.) посочените законни представители изтъкват, че никога не са били информирани за съществуването на „официално“ разследване и че египетските власти са отхвърлили искането им за достъп до преписката. Освен това в писмата си от 14 март 2016 г. жалбоподателите се основават на приложеното към тези писма мнение на египетски юрист, за да изтъкнат, че правото им да бъдат изслушани, не е зачетено преди издаването на заповедта за замразяване на финансови средства, която египетските власти са приели по отношение на тях.

106    От друга страна, в писмо от 7 март 2017 г. жалбоподателите насочват вниманието на Съвета към задържането под стража на първия жалбоподател, което е ефективно, считано от тази дата, и което според тях съставлява нарушение на гаранциите, прогласени по-специално в член 5 от ЕКПЧ.

iii) По третирането на представените от жалбоподателите сведения от страна на Съвета

107    На първо място, от преписката по делото е видно, че Съветът е отговорил на писмото на жалбоподателите от 23 декември 2014 г. с писмо от 24 март 2015 г. В последното писмо не се споменават изрично твърденията на жалбоподателите, с които те поставят под въпрос зачитането на основните права в Египет, и по-специално на правото на справедлив съдебен процес на първия жалбоподател, нито документите в подкрепа на тези твърдения, посочени в точки 91—102 по-горе. Съветът обаче е отговорил на опасенията на жалбоподателите относно основанието на наказателните производства, образувани срещу първия жалбоподател, и подкрепени по-специално с тези твърдения, по следния начин: „Съветът не споделя становището Ви, че обстоятелствата, при които са образувани производствата срещу Вашия клиент, показват, че те не почиват на никакви доказателства и че са мотивирани от политически подбуди“.

108    [поверително]

109    От друга страна, от преписката по делото не личи направената от Съвета оценка на възраженията на жалбоподателите и на документите да е довела до извършване на проверки ad hoc при египетските власти.

110    Ето защо от всичко изложено дотук следва, че в рамките на преразглеждането на посочването на жалбоподателите преди приемането на Решение 2015/486 Съветът негласно, но несъмнено е счел, че независимо от тяхната релевантност и надеждност разглежданите възражения и документи не са годни да поставят под въпрос подновяването на срока на действие на Решение 2011/172. По-специално, в светлината на меморандума на PGO от 9 февруари 2015 г. и на разясненията на Съвета следва да се приеме, че според него те не поставят под въпрос оценката на зачитането на основните права в Египет, извършена по-специално въз основа на посочения меморандум, и поради това не налагат извършването на допълнителни проверки.

111    Както е видно от писмата от 21 март 2016 г. и 22 март 2017 г., които Съветът адресира до първия жалбоподател, това становище по отношение на твърдените от жалбоподателите посегателства срещу правовата държава и основните права в Египет не се е променило при подновяването на тяхното посочване през 2016 г. и през 2017 г.

112    Всъщност, от една страна, в писмото си от 21 март 2016 г. Съветът посочва, че оплакванията на жалбоподателите относно начина, по който египетските власти са водили делата срещу първия жалбоподател, трябва да бъдат разглеждани в контекста на правната система и на процедурите на Египет. От друга страна, в писмото си от 22 март 2017 г. той твърди, че е направил оценка на възраженията на първия жалбоподател относно степента на защита на неговите основни права в рамките на съдебните производства в Египет, и е заключил, че е разумно да продължи да подкрепя усилията на египетските власти да си върнат изгубените от египетската държава суми.

113    В това отношение следва да се отбележи, че с оплакването в точка 47 по-горе жалбоподателите по същество поддържат, че това становище отразява неправилното разбиране от страна на Съвета на обхвата на сведенията, които са му представили, както и на произтичащите от това задължения за него. В рамките на първото основание те поддържат, че тези грешки водят до незаконосъобразността на решения 2015/486, 2016/411 и 2017/496, доколкото те подновяват въведения с Решение 2011/172 режим на ограничителни мерки в неговата цялост. В рамките на второто основание те поддържат, че обжалваните решения, доколкото те подновяват тяхното посочване, не са в съответствие със задължението на Съвета да зачита основните права съгласно член 6 ДЕС във връзка с член 2 и член 3, параграф 5 ДЕС и съгласно членове 47 и 48 от Хартата. Следователно при преценката на тези основания Общият съд трябва да се произнесе по основателността на становището на Съвета относно сведенията, които са му представени от жалбоподателите, в светлината на сведенията за положението в Египет, с които той впрочем е разполагал.

2)      По първото основание, изведено от възражение за незаконосъобразност на решения 2015/486, 2016/411 и 2017/496 и на Регламент № 270/2011

114    Настоящото основание се състои от две части, изведени съответно от възражение за незаконосъобразност на решения 2015/486, 2016/411 и 2017/496, доколкото те подновяват срока на действие на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, и от възражение за незаконосъобразност на член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011.

1)      По първата част, изведена от възражение за незаконосъобразност на решения 2015/486, 2016/411 и 2017/496, доколкото те подновяват срока на действие на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172

115    Според жалбоподателите, дори да се предположи, че при приемането на Решение 2011/172 член 1, параграф 1 от него се е основавал на посочените в съображение 1 от това решение цели, към датата на приемането на Решение 2015/486 това вече не е така поради развитието на политическия и съдебния контекст в Египет, отразено в материалите, които те са изпратили на Съвета преди тази дата. Затова те поддържат, че Решение 2015/486 не може да почива на цел в подкрепа на новите египетски власти, първо, предвид тяхното отстраняване от власт след приемането на Решение 2011/172, второ, предвид нестабилното политическо положение в Египет, белязано от нарушения на основните права и на принципите на правовата държава, и трето, предвид факта, че с тяхно посредничество Съветът е получил информация, доказваща, че египетските власти не гарантират справедливо, безпристрастно и независимо съдебното третиране на първия жалбоподател, нито зачитането на принципите на правовата държава по отношение на него. Във второто изявление за изменение на жалбата те поддържат освен това, че сведенията, които са предоставили, за да докажат липсата на правно основание на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, показват също и непропорционалността на тези разпоредби с оглед на преследваните от Съвета цели.

116    Съветът оспорва възможността жалбоподателите да повдигат възражение за незаконосъобразност на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 и на член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011, които според него те могат да обжалват на основание член 263 ДФЕС. Освен това той твърди като цяло, че доводите, които жалбоподателите излагат в рамките на настоящото основание, вече са отхвърлени от Общия съд и от Съда. От друга страна, според него нарушението на критериите за вписване не е релевантно, когато се преценява дали правното основание е точно определено. Той твърди също така, че различните обстоятелства, изложени от жалбоподателите в рамките на настоящото основание, а именно политическите промени в Египет, положението с основните права в тази страна и твърдяното нарушение на основните права на първия жалбоподател, не са релевантни за преценката на законосъобразността на приетите в рамките на Решение 2011/172 мерки.

117    В самото начало следва да се отбележи, че в рамките на настоящата част жалбоподателите излагат две отделни оплаквания. От една страна, те повдигат възражение за липсата на правна основа на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, чието действие е подновено с решения 2015/486, 2016/411 и 2017/496, тъй като неговите разпоредби вече не съответствали на целите на ОВППС. От друга страна, те се позовават — имплицитно в жалбата и в първото изявление за изменение на жалбата и изрично във второто изявление за изменение на жалбата — на нарушението на принципа на пропорционалност от страна на Съвета поради явно неподходящото подновяване на срока на действие на тези разпоредби с оглед на развоя на събитията в Египет.

i)      По оплакването, изведено от липсата на правно основание

118    Най-напред, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика контролът на правното основание на даден акт позволява да се провери дали издалият акта орган е компетентен и дали процедурата по приемане на този акт не е опорочена от нарушение. Освен това изборът на правното основание на даден акт на Съюза трябва да се основава на обективни критерии, които да могат да бъдат предмет на съдебен контрол, сред които са целта и съдържанието на акта (вж. решение от 5 март 2015 г., Ezz и др./Съвет, C‑220/14 P, EU:C:2015:147, т. 42 и цитираната съдебна практика; определение от 15 февруари 2016 г., Ezz и др./Съвет, T‑279/13, непубликувано, EU:T:2016:78, т. 47).

119    В рамките на настоящото оплакване жалбоподателите оспорват приложимостта към случая на съображенията, въз основа на които Общият съд приема в точка 47 от определение от 15 февруари 2016 г., Ezz и др./Съвет (T‑279/13, непубликувано, EU:T:2016:78), че настъпилите след първоначалното им посочване „социални и правни промени“, на които те се позовават в основание, изведено и от липса на правна основа, са без значение за правилността на мотивите на обжалваните решения и не могат да бъдат разглеждани в рамките на контрола върху избора на правната основа на посочените актове.

120    Всъщност според жалбоподателите от съдебната практика следвало, че когато целта и съдържанието на даден акт почиват на конкретен обществен и правен контекст, контролът на неговата правна основа трябва задължително да включва преценка на развитието на този контекст.

121    Налага се обаче изводът, че критикуваните от жалбоподателите съображения на Общия съд са приложими към случая.

122    В това отношение следва да се припомни, както Общият съд постановява в решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет (T‑256/11, EU:T:2014:93, т. 44), че що се отнася до Решение 2011/172, е достатъчно този акт да преследва цели, които са свързани с целите, посочени в член 21 ДЕС, за да се счита, че той спада към ОВППС. Освен това, както Съдът вече е постановил, предвид широкия обхват на целите и задачите на ОВППС, изложени в член 3, параграф 5 ДЕС и член 21 ДЕС, както и в конкретните разпоредби относно ОВППС, и по-специално членове 23 и 24 ДЕС, оспорването на обосноваността на посочения акт с оглед на залегналите в член 21 ДЕС цели не е годно да докаже липса на правна основа на този акт (вж. в този смисъл решение от 5 март 2015 г., Ezz и др./Съвет, C‑220/14 P, EU:C:2015:147, т. 46).

123    Същите съображения може да се приложат и в контекста на решения 2015/486, 2016/411 и 2017/496, с които само се подновява срокът на действие на Решение 2011/172 и се вписват в рамките на същата политика, целяща, както се посочва в съображение 1 от последното решение, да подкрепи процеса на политическо и икономическо стабилизиране на Египет при зачитане на правовата държава и на основните права.

124    Дори да се предположи, че положението в Египет, с оглед на което Съветът е приел Решение 2011/172, се е променило, включително в посока, противоречаща на процеса на демократизация — процес, който политиката, в чиито рамки се вписва това решение, цели да подкрепи — това обстоятелство в никакъв случай не може да засегне компетентността на тази институция да поднови срока на действие на това решение на основание член 29 ДФЕС. Всъщност, независимо от това обстоятелство, преследваните с решения 2015/486, 2016/411 и 2017/496 цели и правилата, чието действие те подновяват, продължават да бъдат от областта на ОВППС, което в случая е достатъчно, за да се отхвърли оплакването на жалбоподателите (вж. в този смисъл решение от 14 юни 2016 г., Парламент/Съвет, C‑263/14, EU:C:2016:435, т. 45—54).

125    Цитираната от жалбоподателите съдебна практика не би могла да обори тези съображения.

126    Що се отнася, на първо място, до решение от 8 юни 2010 г., Vodafone и др. (C‑58/08, EU:C:2010:321), достатъчно е да се отбележи, че в него Съдът не разглежда въпроса дали дадена разпоредба от Договора за ЕС в областта на ОВППС е подходящо правно основание, а дали това важи за член 95, параграф 1 ЕО (понастоящем член 114, параграф 1 ДФЕС), което предполага да се разгледат общият контекст и конкретните обстоятелства в областта, хармонизирана с приетия на това основание акт, във вида му към момента на приемането (вж. в този смисъл решение от 8 юни 2010 г., Vodafone и др., C‑58/08, EU:C:2010:321, т. 32—35 и 39—47). Следователно съображенията на Съда в това съдебно решение не са приложими в разглеждания случай.

127    Що се отнася, на второ място, до точки 191—193 от решение от 11 юли 2007 г., Sison/Съвет (T‑47/03, непубликувано, EU:T:2007:207), те са относно извършената от Общия съд преценка на основание, изведено от липсата на мотиви, а не на такова, изведено от липса на правно основание. Поради това те не са релевантни.

128    Що се отнася, на трето място, до точка 110 от решение от 22 април 2015 г., Tomana и др./Съвет и Комисия (T‑190/12, EU:T:2015:222), следва да се отбележи, че тази точка трябва да се разгледа в контекста на съображенията на Общия съд, в който тя се вписва. С тези съображения Общият съд не се стреми да упражни контрол върху основателността на преценките на Съвета за развитието на положението в Зимбабве и за необходимостта от запазване на приетите с оглед на това развитие ограничителни мерки, а само да провери дали с тези мерки Съветът е имал намерение да преследва цели от областта на ОВППС (вж. в този смисъл решение от 22 април 2015 г., Tomana и др./Съвет и Комисия, T‑190/12, EU:T:2015:222, т. 93—111).

129    Ето защо оплакването, изведено от липса на правно основание, следва да се отхвърли.

ii)    По твърдението за нарушение на принципа на пропорционалност

130    В самото начало следва да се припомни, че по принцип Съветът разполага с широко право на преценка при приемането на актове в рамките на ОВППС — област, предполагаща той да направи избор от политическо, икономическо и социално естество, при който е призван да извършва комплексни преценки (вж. в този смисъл решение от 28 ноември 2013 г., Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, EU:C:2013:776, т. 120 и цитираната съдебна практика). Освен това съдебната практика признава на Съвета широка свобода на преценка при установяването на общите критерии за определяне на кръга на лицата, по отношение на които може да се прилагат ограничителни мерки, от гледна точка на целите, на които се основават тези мерки (вж. в този смисъл решения от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет, C‑605/13 P, EU:C:2015:248, т. 41 и от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 48). Следователно свобода на преценка със същия обхват трябва да му се признае и при подновяването на прилагането на тези критерии.

131    Така в рамките на производството по настоящата жалба Общият съд няма задължение да се произнася по основателността на посочената в съображение 1 от Решение 2011/172 политика на Съвета за подкрепа на процеса на политическа стабилизация в Египет, в рамките на която се вписват това решение и последващите такива.

132    Освен това Общият съд няма задължение да замени преценката на Съвета със своята преценка на географския или политическия контекст, за който се отнася Решение 2011/172, и на необходимостта от подновяване на неговия срок на действие с оглед на този контекст. Той трябва само да разгледа дали при оценката на тази необходимост Съветът не е подценил явно значението и сериозността на изтъкнатите от жалбоподателите сведения за състоянието на политическата и съдебната система в Египет в светлината на останалата информация, с която е разполагал, и на целите на това решение.

133    Различните доводи на жалбоподателите в подкрепа на настоящото основание следва да се разгледат именно с оглед на тези съображения.

–       По първия довод, изведен от отстраняването на подкрепяните от Съвета „нови египетски власти“

134    Най-напред, доводът на жалбоподателите, съгласно който вече не можело да се счита, че Решение 2011/172 се вписва в рамките на „политика за подкрепа на новите египетски власти“ по смисъла на точка 44 от решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет (T‑256/11, EU:T:2014:93), предвид отстраняването на тези власти, се основава на погрешни предпоставки.

135    Всъщност, от една страна, с оглед на предмета на Решение 2011/172, припомнен в точка 64 по-горе, наложените в този контекст ограничителни мерки по принцип трябва да продължат да се прилагат до приключването на съдебните производства в Египет, за да се запази полезното им действие. Поради това подновяването на действието на тези мерки не би могло да зависи от последователните промени на правителства в рамките на процеса на политически преход, започнал след оттеглянето на г‑н Мубарак през февруари 2011 г.

136    От друга страна, от точка 44 от решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет (T‑256/11, EU:T:2014:93) е видно, че с израза „политика за подкрепа на новите египетски власти“ Общият съд иска да обозначи политиката за подкрепа на „мирния и организиран преход към гражданско и демократично правителство в Египет на основата на правовия ред, при пълно зачитане на правата на човека и на основните свободи“, посочена в съображение 1 от Решение 2011/172. Вярно е, както е видно по-специално от доклада на IBAHRI от 2014 г., че президентът на републиката г‑н Мохамед Морси, избран в Египет през юни 2012 г. в рамките на процеса на демократичен преход, е отстранен от поста си през юни 2013 г. Противно на представата на жалбоподателите обаче, текстът на това съображение не предполага, че политиката за подкрепа на този процес се ограничава до подкрепата за правителството на този ръководител, което е първото гражданско правителство, формирано след изборите, проведени след оттеглянето на г‑н Мубарак през 2011 г. Във всеки случай, както е посочено в точка 131 по-горе, Общият съд няма задължение да се произнася по въпроса дали тази политика за подкрепа продължава да е релевантна и след прекратяването на функциите на г‑н Морси.

137    Тези съображения очевидно не могат да бъдат оборени [поверително]. Всъщност е достатъчно да се припомни, както беше посочено в точка 135 по-горе, че за да се запази полезното им действие, тези мерки по принцип трябва да продължат да се прилагат до приключването на съдебните производства в Египет.

138    Следователно доводът, изведен от отстраняването на „новите египетски власти“, трябва да се отхвърли.

–       По втория довод, изведен от рисковете, произтичащи от нестабилното политическо положение в Египет, и от твърдените нарушения на принципите на правовата държава и на основните права

139    Най-напред следва да се отбележи, както поддържат жалбоподателите, че представените от тях сведения, и по-специално тези от докладите на IBAHRI, съобщават за голяма институционална и политическа нестабилност в Египет след оттеглянето на г‑н Мубарак на 11 февруари 2011 г., която продължава, както следва от отговора на жалбоподателите на въпросите на Общия съд от 1 юни 2017 г., до приемането на нова конституция през януари 2014 г. и до избирането на г‑н Сиси на поста президент на републиката няколко месеца по-късно. От тези документи е видно също и че политическото положение през този период е белязано от сериозно напрежение между властите и политическите опоненти, довело до известен брой жертви.

140    Що се отнася до положението на съдебната система, разглежданите документи навеждат на мисълта, че политическото напрежение, посочено в точка 139 по-горе, се изразява по-специално в репресивна наказателна политика, която е насочена срещу политическите опоненти и не гарантира достатъчно равнище на защита на основните права. Овен това в тях се съобщава за многобройни случаи на намеса или на опити за намеса на изпълнителната власт в правомощията на съдебните органи, поне в рамките на мандата на г‑н Морси. Освен това в тези документи се посочват засиленият медиен интерес към наказателните производства срещу бившите управници и техните близки, и по-специално тези срещу г‑н Мубарак и първия жалбоподател, както и натискът на общественото мнение, отразяващ желанието да се признае отговорността на тези лица и страха, че този процес може да бъде застрашен от неефективността на съдебната система.

141    В същите документи се съдържа и описание на функционирането на египетската съдебна система през разглеждания период. В тях например са отразени спецификите на тази система, които според техните автори отслабват защитата на основните права от страна на египетските съдебни органи, по принцип гарантирана с наложената им правна уредба. Сред тези специфики се посочват по-специално правомощията на изпълнителната власт за назначаването на прокурорите и за кариерното развитие на съдиите, както и недостатъци, свързани с режима на назначаване и с обучението на съдиите, по-специално в областта на свързаните с основните права международни стандарти. Към тези специфики се добавят материалните условия на провеждане на съдебните заседания по наказателни дела, описани в докладите на г‑н D. и г‑н M., като съгласно тези доклади някои от тези условия, изглежда, не се отнасят само до описаните заседания и според авторите им сочат, че не са осигурени всички гаранции, произтичащи от правото на справедлив съдебен процес.

142    Впрочем от тези документи е видно също така, от една страна, че в решението си от 12 декември 2012 г. Швейцарският федерален наказателен съд се основава на сведения за политическата нестабилност в Египет през 2012 г., както и на данни, които свидетелстват за намеса на изпълнителната власт по съдебни дела, установена въз основа на различни публични източници, и от друга страна, че в решенията си от 28 август 2012 г. и от 30 септември 2013 г. Конституционният съд на Лихтенщайн приема, че сведенията за съдебната система на Египет в доклада на IBAHRI от 2011 г., както и тези в доклада на г‑н M. са годни да покажат наличието на риск от нарушение на основните права на първия жалбоподател в Египет.

143    Дори обаче да се предположи, че всички обстоятелства, посочени в разглежданите документи, могат да се приемат за установени, те не биха могли в никакъв случай да докажат, че подновяването с Решение 2015/486 на Решение 2011/172 явно противоречи на целите, посочени в съображение 1 от това решение.

144    На първо място, тези обстоятелства не позволяват да се заключи, че политическата и институционалната нестабилност, която характеризира политическото положение в Египет в периода 2011—2014 г., би могла да застраши способността на съдебната система на Египет да гарантира зачитането на правовата държава и основните права и поради това наложеното с Решение 2011/172 замразяване на активите в рамките на политика, насочена именно към зачитането на тези принципи, се оказва явно неподходящо.

145    Несъмнено от разглежданите документи е видно, че политическата и институционалната нестабилност в Египет може да е довела до несигурност, по-специално през 2012 г., по отношение на риска от намеса на изпълнителната власт по висящи дела до степен, която може да оправдае от гледна точка на европейска юрисдикция отмяната на мерки за правна помощ.

146    Тази нестабилност обаче не е достатъчна да обоснове решение на Съвета да прекрати подновяването на срока на действие на Решение 2011/172 с оглед на сведенията, с които той впрочем е разполагал към датата на Решение 2015/486. Всъщност, най-напред, [поверително]. По-нататък, нито едно от предоставените от жалбоподателите сведения не позволява да се предположи, че тази нестабилност е засегнала наказателните производства, образувани в Египет срещу посочените в Решение 2011/172 лица. Накрая, към момента на приемането на решения 2015/486, 2016/411 и 2017/496 Съветът е разполагал със сведения за актуалното състояние на разглежданите наказателни производства (вж. т. 87 и 88 по-горе), образувани срещу посочените в приложението към Решение 2011/172 лица, които не отразяват подобно засягане, доколкото посочените производства, изглежда, са следвали нормалния си ход, като в някои случаи дори са довели било до приключване на делото поради липса на доказателства, било до отмяна на наложените на тези лица присъди от Египетския касационен съд.

147    Впрочем различно заключение не би могло да се изведе и от твърдените нарушения на основните права, уж извършени в Египет през разглеждания период в контекста на сблъсъци между властите и демонстрантите, и по-специално политическите опоненти, и от репресивна наказателна политика по отношение на последните. Всъщност от предоставените от жалбоподателите сведения не се установява да е могло тези нарушения, дори да се приемат за доказани, да повлияят на наказателните производства срещу предполагаемите виновници за присвояване на държавни средства, с оглед на които е прието Решение 2011/172. Що се отнася до сведенията за тези наказателни производства, налага се изводът, че макар да навеждат на мисълта, че ходът на някои от тези производства може и да е бил повлиян от натиска на общественото мнение, въз основа на това не би могло да се заключи, че има риск всички разглеждани производства системно да са опорочавани поради нарушения на правото на справедлив съдебен процес и на зачитане на презумпцията за невиновност.

148    Сведенията относно функционирането на съдебната система, които се извеждат по-специално от докладите на IBAHRI, на г‑н D. и на г‑н M., не оборват тези съображения. Всъщност тези доклади несъмнено свидетелстват за пропуски в защитата на независимостта на съдебните органи в египетската правна уредба и за практически недостатъци, които могат да отслабят конкретното прилагане на зачитането на основните права в рамките на тази система. Те обаче не подсказват, че тези обстоятелства системно застрашават способността на египетските съдебни органи да гарантират зачитането на правовата държава и на основните права в рамките на наказателни производства като тези, на които се основава Съветът в Решение 2011/172.

149    Решението на Швейцарския федерален наказателен съд от 12 декември 2012 г. и решенията на Конституционния съд на Лихтенщайн от 28 август 2012 г. и от 30 септември 2013 г., на които се позовават жалбоподателите, също не оборват тези съображения. Всъщност дори в хипотезата, в която отменените от тези съдилища съдебни мерки могат да се сравнят с мерките, приети в рамките на Решение 2011/172, във всички случаи от тези решения е видно, че те са постановени с оглед на фактически и правни обстоятелства, различни от тези, релевантни в рамките на настоящото основание. Действително, от една страна, следва да се отбележи, че посочените съдилища са постановили тези решения с оглед на фактите, които е можело да се вземат предвид съответно през 2012 г. и 2013 г., а не с оглед на факти, настъпили след това. От друга страна, отменените мерки не съставляват режим на мерки, а индивидуални такива и за тяхното прекратяване не е било необходимо да се доказва, както в случая, риск от системни нарушения на основните права в контекста на египетската съдебна система.

150    Накрая, допълнителните документи относно общото състояние на правовата държава и на основните права, представени от жалбоподателите през 2016 г. и 2017 г., не са основание за различен анализ, що се отнася до Решение 2016/411 и Решение 2017/496.

151    От една страна, изявленията, направени от името на Съюза в периода 2011—2016 г., на които жалбоподателите се позовават в първото изявление за изменение на жалбата, не се отнасят до съдебните производства, на които Съветът се основава в рамките на Решение 2011/172. Впрочем фактът, че органите на Съюза изразяват своята загриженост относно извършени в Египет нарушения на основните права и посегателства върху правовата държава или призовават египетските власти да се въздържат от подобни нарушения или посегателства, включително в контекста на съдебната система, сам по себе си не е пречка Съветът да оказва помощ на същите тези власти в рамките на конкретни съдебни производства. По-специално следва да се отбележи, че в рамките на политика, насочена по-специално към зачитането на правовата държава и на основните права в Египет, подкрепата на египетските власти в борбата срещу присвояването на държавни средства не противоречи на изразяването на загриженост или на призивите за зачитане на тези принципи от страна на същите тези власти, а напротив, представлява тяхно допълнение.

152    От друга страна, що се отнася до доклада на Международната комисия на юристите от септември 2016 г., озаглавен „Egypt’s judiciary: A Tool of Repression, Lack of Effective Guarantee of Independence and Accountability“, от материалите по преписката не личи жалбоподателите да са предоставили този доклад на Съвета преди приемането на Решение 2017/496. Поради това Съветът не може да бъде упрекван, че е пропуснал да вземе предвид съдържащите се в този доклад сведения, за да определи дали подновяването на срока на действие на Решение 2011/172 е в съответствие с целите на политиката, в рамките на която се вписва. Впрочем тези сведения несъмнено потвърждават сведенията в докладите на IBAHRI относно функционирането на египетската съдебна система, включително в периода след този, който е обхванат от последните посочени доклади. Тези сведения обаче не се отнасят до наказателните производства, на които се е основал Съветът, и не внушават, че способността на посочената съдебна система да гарантира зачитането на основните права в тези производства, е застрашавана системно.

153    На второ място, представените от жалбоподателите сведения не доказват, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като е счел, че разполага с достатъчно информация да прецени, че е разумно да продължи сътрудничеството с египетските власти в рамките на Решение 2011/172, без да е необходимо да извършва допълнителни проверки.

154    Всъщност жалбоподателите не доказват, че като прави негласно, но задължително подобна преценка, Съветът е допуснал явна грешка при съпоставянето на различните сведения, релевантни за продължаването на това сътрудничество, която предполага по-специално да се вземат предвид, от една страна, предметът на това сътрудничество и от друга страна, целите на политиката, в рамките на която то се вписва, а именно подкрепата за процеса на политическа и икономическа стабилизация на Египет при зачитане на правовата държава и на основните права.

155    В това отношение, доколкото единствената цел на установения с Решение 2011/172 режим на ограничителни мерки е да се улесни установяването от египетските власти на случаите на присвояване на държавни средства и да се запази възможността тези власти да си върнат присвоените средства, не може да се изключи възможността продължаването на срока на действие на този режим да запази своята релевантност, включително при неблагоприятно развитие на политическата и съдебната система от гледна точка на напредъка на демокрацията, правовата държава и зачитането на основните права. В такъв случай задължение на Съвета е било да прецени дали с оглед на данните, с които разполага, може с основание да приеме, че продължаването на подкрепата за египетските власти в борбата срещу присвояването на държавни средства, включително в подобен контекст, остава подходящо средство за насърчаване на целите за политическа стабилност и зачитане на правовата държава в страната.

156    Впрочем, от една страна, както беше установено в точки 144—152 по-горе, предоставените от жалбоподателите сведения сами по себе си не позволяват да се заключи, че посочените изменения в политическата и съдебната система са провалили окончателно способността на египетските съдебни органи да гарантират зачитането на правовата държава и на основните права в рамките на съдебните производства, на които се основава Решение 2011/172.

157    От друга страна, Съветът е можел да вземе предвид наличието на гаранции, предоставени от правната уредба на Египет. Така, по-специално от докладите на IBAHRI е видно, от една страна, че Египет е страна по Международния пакт за граждански и политически права, както и по регионални актове на международното право относно защитата на основните права, и от друга страна, че независимостта на съдебната власт е гарантирана от Конституцията на Египет, като напредък в тази област е постигнат впрочем и с приетата през февруари 2014 г. нова конституция. От друга страна, от посочените в точка 86 по-горе сведения в меморандума на PGO от 9 февруари 2015 г., отнасящи се до предвидени в египетския наказателен процес способи за съдебна защита на лицата, посочени в Решение 2011/172, е видно, че тези производства се вписват в правна уредба, която предлага гаранции за ефективна съдебна защита на засегнатите лица. Впрочем, както беше подчертано в точка 146 по-горе, от сведенията за актуалното състояние на разглежданите наказателни производства, предоставени също от египетските власти с оглед на приемането на решения 2015/486, 2016/411 и 2017/496, е видно, че присъдите на някои от лицата, посочени в приложението към Решение 2011/172, са отменени.

158    В това отношение, що се отнася по-специално до меморандума на PGO от 9 февруари 2015 г., жалбоподателите не могат да се позовават на неговата недопустимост, в частта от настоящото основание, доколкото с него се иска отмяната на Решение 2015/486, тъй като е безспорно, че при приемането на това решение Съветът е можел да се основе на неговото съдържание. Освен това, както беше установено в точка 88 по-горе, съдържанието на този меморандум е възпроизведено в меморандума на NCRAA от 5 декември 2016 г., който е съобщен на жалбоподателите преди приемането на Решение 2017/496. От друга страна, в писмения си отговор от 21 април 2017 г. на процесуално-организационно действие Съветът прилага тези меморандуми към преписката по делото. Следователно жалбоподателите са можели да представят възражения по съдържанието на този документ, по-специално в рамките на писмения отговор на въпросите на Общия съд, изпратен на 1 юни 2017 г., и в съдебното заседание.

159    Накрая, както беше подчертано в точка 151 по-горе, фактът, че Съветът оказва помощ на египетските власти в борбата срещу присвояването на държавни средства не противоречи на изразяването на загриженост и на призивите на органите на Съюза във връзка с евентуални нарушения на основните права и на правовата държава в Египет.

160    При това положение Съветът не е допуснал явна грешка в преценката, като е счел, че разполага с достатъчно информация за положението на египетската политическа и съдебна система, за да продължи сътрудничеството с египетските власти в рамките на Решение 2011/172, и че представените от жалбоподателите сведения не дават основание за извършването на допълнителни проверки преди подновяването на срока на действие на това решение.

–       По третия довод, изведен от риска правото на справедлив съдебен процес на първия жалбоподател да не бъде зачетено в рамките на наказателните производства срещу него в Египет

161    Във връзка с този довод следва да се отбележи, че дори представените от жалбоподателите сведения да показват, че има риск египетските власти да не гарантират правото на справедлив съдебен процес на първия жалбоподател, това обстоятелство би могло да засегне евентуално само законосъобразността на подновяването на посочването на жалбоподателите в приложението към Решение 2011/172. То обаче не може да засегне законосъобразността на подновяването на режима на замразяване на финансови средства, предвиден в член 1, параграф 1 от това решение.

162    Всъщност критериите, посочени в член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, предвиждат по общ и абстрактен начин посочването на лицата, отговорни за присвояване на египетски държавни средства, и на свързаните с тях лица. Тези критерии не предполагат наличието на връзка между посочването на тези лица и конкретните наказателни производства, образувани срещу първия жалбоподател.

163    От друга страна, рискът от нарушения на правото на справедлив съдебен процес на първия жалбоподател не би могъл сам по себе си да е признак за наличие на системни нарушения на това право, които да могат да засегнат правата на всички посочени в приложението към Решение 2011/172 лица.

164    Поради това разглежданият довод е неотносим, доколкото е изложен в подкрепа на възражение за незаконосъобразност на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, чието действие е подновено с Решение 2015/486. Този довод може да бъде релевантен само в рамките на второто основание, изведено от допуснатото с обжалваните решения нарушение на задължението за зачитане на основните права. Ето защо той следва да се разгледа в този контекст.

165    При това положение от всички изложени дотук съображения следва, че жалбоподателите не доказват, че подновяването на срока на действие на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 с решения 2015/486, 2016/411 и 2017/496 с оглед на положението в Египет явно е неподходящо, а оттам и наличието на нарушение на принципа на пропорционалност. Следователно първата част от настоящото основание трябва да се отхвърли в нейната цялост, без да е необходимо да се разглежда повдигнатото от Съвета в писмената защита възражение за недопустимост на възражението за незаконосъобразност, на което почива посочената част (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет, T‑256/11, EU:T:2014:93, т. 54 и цитираната съдебна практика).

2)      По втората част, изведена от липсата на правно основание на член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011

166    Жалбоподателите се позовават на липсата на правно основание на Регламент № 270/2011, който според тях не може да почива нито на член 215, параграф 3 ДЕС предвид липсата на валидно решение, нито на параграф 2 от същия член предвид липсата на връзка между тях и правителството на трета страна.

167    В това отношение е достатъчно да се отбележи, от една страна, както е видно от точки 118—165 по-горе, че настоящото възражение за незаконосъобразност, доколкото се отнася до член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, чието действие е подновено с решения 2015/486, 2016/411 и 2017/496, трябва да се отхвърли и от друга страна, че въз основа на жалбите на жалбоподателите по дела T‑256/11 и T‑279/13 Общият съд постановява, че Регламент № 270/2011 правомерно се основава на член 215, параграф 2 ДФЕС, доколкото тази разпоредба допуска приемането на ограничителни мерки по отношение на всяко лице, при условие че те са предвидени в прието в рамките на ОВППС решение (решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет, T‑256/11, EU:T:2014:93, т. 30—33 и определение от 15 февруари 2016 г., Ezz и др./Съвет, T‑279/13, непубликувано, EU:T:2016:78, т. 49). Следователно настоящото възражение за незаконосъобразност е лишено от основание и следва да се отхвърли, без да е необходимо да се разглежда неговата допустимост.

168    При това положение настоящата част, а съответно и първото основание в неговата цялост следва да се отхвърлят.

3)      По второто основание, изведено от допуснатото от Съвета нарушение на член 6 ДЕС във връзка с членове 2 и 3 ДЕС, както и на членове 47 и 48 от Хартата

169    Второто основание се състои от две части.

170    В рамките на първата част жалбоподателите изтъкват, че съгласно член 6 ДЕС във връзка с член 2 и член 3, параграф 5 ДЕС Съветът има задължението да насърчава основните права. Те поддържат, че противно на изискванията на съдебната практика, Съветът, от една страна, е пропуснал да се увери в зачитането на основните им права и от друга страна, се e основал на необорима презумпция за зачитането им от страна на египетските власти (решения от 21 декември 2011 г., N. S. и др., C‑411/10 и C‑493/10, EU:C:2011:865, т. 105 и 106 и от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 139). Те обаче считат, че правото им на справедлив съдебен процес и на презумпция за невиновност, закрепено с членове 47 и 48 от Хартата, е нарушено в рамките на съдебните производства срещу тях в Египет. В отговора си от 4 октомври 2017 г. на въпроса на Общия съд относно значението на решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE (C‑599/14 P, EU:C:2017:583) за настоящото дело те поддържат, че това решение потвърждава становището им.

171    От друга страна, както беше посочено в точка 164 по-горе, отношение към настоящото основание има и доводът, изтъкнат от жалбоподателите в рамките на първата част от първото основание и изведен от твърдението, че целите на Решение 2011/172 съгласно съображение 1 от него не допускат посочването им да бъде подновено предвид риска, посочен в предоставените от тях на Съвета сведения, египетските власти да не гарантират зачитането на правото на справедлив съдебен процес на първия жалбоподател. Този довод, който почива на основание, различно от доводите на жалбоподателите в подкрепа на първата част от настоящото основание, трябва да се разгледа като втората част от него.

172    Съветът оспорва обхвата, който жалбоподателите искат да придадат в рамките на настоящото основание на задължението му да вземе предвид техните твърдения, отнасящи се до нарушаването на основните права на първия жалбоподател в наказателните производства срещу него.

173    В самото начало следва да се отбележи, че спорът между страните в рамките на настоящото основание не се отнася — както в първата част от първото основание — до въпроса дали пропускът на Съвета да провери зачитането на правовата държава и на основните права в Египет, се отразява на законосъобразността на подновяването на приетия в рамките на Решение 2011/172 режим на ограничителни мерки в неговата цялост. Той се отнася до въпроса дали твърдяното неотчитане от страна на Съвета на нарушенията на правото на справедлив съдебен процес на първия жалбоподател в рамките на наказателните производства срещу него се отразява на законосъобразността на индивидуалните мерки за подновяване на замразяването, от една страна, на неговите активи и от друга страна, на активите на първата, втората и третата жалбоподателка.

174    От друга страна, в самото начало следва да се отбележи също, че жалбоподателите не твърдят, поне в рамките на жалбата, че са допуснати нарушения на правото на справедлив съдебен процес и на презумпцията за невиновност на първата, втората и третата жалбоподателка в рамките на съдебните производства срещу тях. Впрочем последните са посочени в приложението към Решение 2011/172, с мотива че срещу тях са образувани съдебни производства, свързани с наказателните производства срещу жалбоподателя. Следователно от това трябва да се заключи, че според жалбоподателите невалидността на посочването на първия жалбоподател, произтичаща от нарушенията на основните му права, води до невалидност на посочването на първата, втората и третата жалбоподателка.

175    Най-напред следва да се разгледа втората част.

1)      По втората част, изведена от противоречието на подновяването на посочването на жалбоподателите на целите, посочени в съображение 1 от Решение 2011/172

176    Следва да се припомни, както беше установено в точка 68 по-горе, че предметът на Решение 2011/172, а именно да се улесни установяването от египетските власти на случаите на присвояване на държавни средства и да се запази възможността тези власти да си върнат присвоените средства, изобщо не е релевантен по-специално с оглед на целите за насърчаване на демокрацията, правовата държава и правата на човека, които са посочени в съображение 1 от това решение и за които допринася това замразяване на активи, ако посоченото установяване и посоченото връщане са опорочени поради отказ от правосъдие и дори произвол.

177    В противен случай подобно замразяване на активи очевидно не би могло да допринесе нито за борбата на египетските власти срещу присвояването на държавни средства, още по-малко за целите на политиката за насърчаване на демокрацията, правовата държава и правата на човека, в която се вписва Решение 2011/172, и следователно би било явно непропорционално с оглед на тези цели.

178    В настоящата част обаче жалбоподателите поддържат, че сведенията, които са предоставили на Съвета, доказват, че последният е трябвало да очаква египетските власти да не осигуряват на първия жалбоподател справедливо, независимо и безпристрастно третиране в рамките на образуваните срещу него наказателни производства. Следователно, за да може тези доводи да бъдат уважени, предоставените от жалбоподателите сведения трябва явно да се отнасят до достатъчно сериозни нарушения на правото на справедлив съдебен процес и на презумпцията за невиновност на първия жалбоподател, за да може въз основа на тях Съветът да заключи, че от това вероятно ще произтекат необратими вреди за първия жалбоподател в рамките на разглежданото наказателно производство, както и че резултатът от него вероятно ще се изрази в отказ от правосъдие. Ето защо е трябвало тези сведения да са достатъчно убедителни, за да убедят Съвета само като ги прегледа, че не може повече да подновява замразяването на активите на жалбоподателите, освен ако не приеме явно неподходящо решение с оглед на неговите цели.

179    В това отношение, доколкото разглежданата част е относно подновяването на срока на действие на Решение 2011/172 през 2015 г., следва да се припомни, че преди приемането на Решение 2015/486 жалбоподателите предоставят на Съвета по-специално докладите на г‑н D. и на г‑н M., описани в точки 92—98 по-горе, които разглеждат пряко въпроса за нарушенията на правото на справедлив съдебен процес и на презумпция за невиновност на първия жалбоподател в рамките на конкретни наказателни производства. Следва също да се припомни, както следва от точки 99 и 103 по-горе, че към тази дата Съветът е могъл да се запознае и с мотивите на решенията на Египетския касационен съд, който се е произнесъл в рамките на тези наказателни производства, тъй като тези мотиви могат да бъдат релевантни за преценката на твърденията на жалбоподателите във връзка с тези нарушения. Накрая, сведенията относно египетската съдебна система, посочени в точки 140—142 по-горе, могат да бъдат елементи на контекста при преценката на вероятния риск резултатът от наказателните производства срещу първия жалбоподател да бъде засегнат от подобни нарушения.

180    Най-напред, следва да се отбележи, че докладите на г‑н D. и на г‑н M. съдържат известен брой сведения, които навеждат на мисълта за незачитане на различните компоненти на правото на справедлив съдебен процес в наблюдаваните в тези доклади фази на наказателното производство, като и двата доклада заключават, че е налице риск от правна нестабилност на съдебните решения, произнесени по основателността на обвиненията срещу първия жалбоподател.

181    На първо място, разглежданите доклади съдържат известен брой наблюдения, които навеждат на мисълта, че условията, при които са провеждани описаните в тях съдебни заседания, не са били напълно подходящи за упражняването на правото на защита на обвиняемите, включително на първия жалбоподател, първо, предвид затруднението на адвокатите, и в още по-голяма степен на първия жалбоподател да следят хода на съдебното заседание и да участват в него при нормални условия, второ, предвид затруднението на адвокатите на първия жалбоподател да общуват с него и трето, предвид наложените от наказателния съд ограничения на възможността за обвиняемите и техните представители да представят оневиняващи ги доказателства и свидетели и надлежно да оспорват доказателствата и свидетелите на обвинението и дори — за самите обвиняеми — на възможността им да вземат думата.

182    На второ място, в разглежданите доклади, и по-специално в доклада на г‑н D., по същество се твърди, че опасенията на първия жалбоподател, че по отношение на него няма да бъде проявена безпристрастност, са обективно обосновани. От една страна, според доклада на г‑н D. извънредно краткият срок за разследванията на прокурора и липсата на обвинения срещу останалите египетски индустриалци, възползвали се от безплатни енергийни лицензи, са признаци за неблагоприятно отношение към това лице, което опорочава посочените разследвания. Освен това авторът на този доклад счита, че същата пристрастност на съда в хода на съдебните заседания се е проявила в различното отношение на наказателния съд, от една страна, към различни изобличаващи изказвания и дори враждебни действия, предизвикани от оневиняващи свидетелски показания, и от друга страна, към изявленията на адвокатите на защитата и на обвиняемите. От друга страна, в доклада на г‑н M. се прави извод за липса на безпристрастност от страна на споменатия наказателен съд, като се изхожда както от близкото разположение в залата на членовете на съдебния състав и прокурора, така и от изказванията на председателя на съдебния състав, които изглеждали като проява на желанието му да облагодетелства обвинението.

183    На трето място, видно от докладите им, г‑н D. и г‑н M. считат, че не са изпълнени условията, позволяващи да се гарантира зачитането на презумпцията за невиновност на първия жалбоподател. Що се отнася до г‑н D., той изтъква, от една страна, недостатъчното издирване на доказателства в рамките на разследванията на обвинението, които според него са претупани, и от друга страна, предимството, което наказателният съд давал на обвинението, ръководейки провеждането на съдебното заседание по начин, който според него създавал впечатлението, че съдът се опасява „да не бъде упрекнат във враждебно отношение към гражданите“. Що се отнася до г‑н M., той счита, че е възможно, от една страна, мерките за физическа изолация на обвиняемите по време на съдебното заседание и от друга страна, медийното отразяване на съдебното заседание, създаващо усещането за намеса, да са попречили на зачитането на този принцип.

184    На четвърто и последно място, в доклада си г‑н D. изразява съмнения относно независимостта на съдебните органи в случая поради същите основания, които го карат да се съмнява в тяхната безпристрастност. Той подчертава по-специално вероятното, според него, отражение на страха от общественото мнение върху преценката на съда за вината на първия жалбоподател.

185    По-нататък, от две решения на Египетския касационен съд се установява, че в наказателните производства по дела № 38 и № 291 от 2011 г. този съд е установил, че не са взети предвид, от една страна, възраженията на жалбоподателите и от друга страна, исканията им за спиране на производството. Впрочем следва да се отбележи, че в трите разглеждани наказателни производства (дела № 38, № 107 и № 291 от 2011 г.) първоинстанционният съд е упрекван, по-специално, че не е доказал, че вината на обвиняемите почива на конкретни доказателства, а по дело № 291 от 2011 г., че презумира вината на първия жалбоподател за разглежданите по другите две дела присвоявания на държавни средства, която е била необходима предпоставка за установяването на вината му за деянията по изпиране на пари, които били предмет на спора.

186    Накрая следва да се отбележи, че докладите на IBAHRI установяват някои присъщи на египетската съдебна система особености и недостатъци, годни да засегнат независимостта на съдебните органи (вж. т. 140 и 141 по-горе).

187    Независимо от казаното дотук, следва да се отбележи, че колкото и релевантни да са сведенията, съдържащи се в разглежданите документи, за преценката на наличието на нарушения на правото на справедлив съдебен процес и на зачитане на презумпцията за невиновност на първия жалбоподател, сами по себе си те в никакъв случай не могат да наведат Съвета на заключението, че е възможно надеждността на наказателните производства срещу това лице да бъде засегната необратимо от сериозни нарушения на посочените права, и съответно да го принудят да прекрати окончателно посочването на жалбоподателите. Всъщност предвид цялата информация, с която е разполагал Съветът към момента на приемането на Решение 2015/486, обратната хипотеза, съгласно която тези производства могат да приключат с неопорочено от подобни нарушения окончателно решение, не е била неправдоподобна.

188    В това отношение към датата на приемането на Решение 2015/486 от предоставената от египетските власти информация за състоянието на наказателните производства срещу първия жалбоподател е видно (вж. т. 82, 83 и 87 по-горе), че след като Египетският касационен съд е отменил решенията на първоинстанционния съд, делата са върнати на съда, компетентен по съществото на спора, и разглеждането им следва своя ход. Уточнено е освен това, че по дело № 107 от 2011 г. е поискана експертиза, както и че производството по дело № 291 от 2011 г. е спряно до постановяването на окончателни решения по дела № 38 и № 107 от 2011 г.

189    Поради това въз основа на тази информация Съветът е можел с основание да счете, че след връщането на делото за ново разглеждане от Египетския касационен съд компетентният египетски съд ще може да се произнесе отново по съществото на спора при условия, незасегнати от обстоятелствата, за които в докладите на г‑н D. и г‑н M. се твърди, че са от естество да нарушат правото на първия жалбоподател на справедлив съдебен процес, и съответно че тези условия ще позволят да се отхвърли рискът от ненадеждност на съдебните решения.

190    По-специално тази информация навежда на мисълта, че по разглежданите дела някои от съображенията, на които почива постановеното от Египетския касационен съд решение за отмяна, са взети предвид в рамките на производството след връщане на делото за ново разглеждане. Не може да се изключи например възможността предметът на поисканата в рамките на дело № 107 от 2011 г. експертиза да е следствие от констатацията на този съд, че престъпното намерение на обвиняемите не е доказано. Спирането на производството по дело № 291 от 2011 г. също, изглежда, е отговор на констатацията на същия съд, че за да се произнесе по това дело, първоинстанционният съд е презумирал вината на първия жалбоподател за деянията по присвояване на държавни средства, предмет на дела № 38 и № 107 от 2011 г.

191    От друга страна, към датата на приемане на Решение 2015/486 жалбоподателите не са представили сведения, които да навеждат на мисълта, че правото на справедлив съдебен процес и на зачитане на презумпцията за невиновност на първия жалбоподател е нарушено в производството след връщането на дела № 38, № 107 и № 291 от 2011 г. за ново разглеждане от компетентния по съществото на спора съд след решенията на Египетския касационен съд.

192    Във всеки случай въз основа на меморандума на PGO от 9 февруари 2015 г. Съветът е можел да приеме, че първият жалбоподател ще има възможността да подаде срещу бъдещото решение на първоинстанционния съд нова жалба до Египетския касационен съд, който евентуално ще се произнесе окончателно по съществото на спора, в случай че допусне обжалването. Впрочем жалбоподателите не оспорват коректността на тази информация пред Общия съд.

193    При това положение следва да се заключи, че към датата на приемане на Решение 2015/486 информацията, с която Съветът е разполагал, не е позволявала да се предположи, че първият жалбоподател може да бъде осъден въз основа на нарушения на правото му на справедлив съдебен процес и на зачитане на презумпцията за невиновност и че има вероятност тези нарушения да доведат до необратима вреда за жалбоподателите. Следователно решението за подновяване на посочването на жалбоподателите в приложението към Решение 2011/172 не е било явно неподходящо с оглед на целите, от една страна, на замразяването на техните активи и от друга страна, на политиката за подкрепа на египетските власти, в рамките на която се вписва посоченото замразяване.

194    Сведенията, които жалбоподателите представят преди приемането на Решение 2016/411 и на Решение 2017/496, не са годни да обосноват промяна на позицията на Съвета през 2016 г. и през 2017 г. по необходимостта от подновяване на тяхното посочване.

195    От една страна, в първото изявление за изменение на жалбата жалбоподателите излагат три сведения, а именно, първо, правно становище на техните египетски законни представители от 10 март 2016 г., от което било видно, че решението на египетския съд от 23 февруари 2011 г., с което той потвърждава заповедта за замразяване на техните финансови средства, издадена от египетския главен прокурор на 21 февруари 2011 г., било постановено в нарушение на правото им на справедлив съдебен процес, второ, общата съвкупна продължителност на различните наказания лишаване от свобода, наложени на първия жалбоподател, която представлявала нечовешко и унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата и на член 3 от ЕКПЧ, и трето, факта, че в писмото си от 2 февруари 2016 г. египетските власти се позовават на няколко съдебни разследвания, за които първият жалбоподател и неговите законни представители в Египет не били уведомени, съгласно документ на последните от 28 февруари 2016 г.

196    Що се отнася до първото сведение, а именно правно становище на египетските законни представители на жалбоподателите от 10 март 2016 г., безспорно е, че жалбоподателите са го приложили към писмото от 14 март 2016 г., което всеки от тях е изпратил до Съвета.

197    В това отношение следва да се отбележи, най-напред, че видно от писмото на египетските власти от 14 март 2016 г., съдебните решения, с които се потвърждават издадените от египетския главен прокурор заповеди за замразяване на финансови средства, могат да бъдат оспорвани в срок от три месеца. Тази информация не се оспорва от жалбоподателите. Впрочем в правното становище на законните им представители в Египет, на което се позовават жалбоподателите, не се споменава за жалба срещу решението на египетския съд от 23 февруари 2011 г., нито се посочва съдържанието на евентуалното съдебно решение, постановено по подобна жалба. Следователно, дори да се предположи, че твърденията, които се съдържат в това правно становище, са достатъчно убедителни, от него по никакъв начин не произтича, че предвидената в египетската правна уредба съдебна защита по отношение на решения като това от 23 февруари 2011 г. е неефективна.

198    По-нататък, жалбоподателите не оспорват, че заповедта за замразяване на финансови средства от 21 февруари 2011 г., която е потвърдена със съдебно решение от 23 февруари 2011 г., е обоснована от наличието на висящо наказателно производство по дело № 38 от 2011 г. за деяния, които египетският главен прокурор е квалифицирал като присвояване на държавни средства, и от необходимостта да се предотврати, като охранителна мярка, укриването на евентуално присвоените средства. Следователно, независимо от въпроса за правилността на наказателноправната квалификация на тези деяния, който не е повдигнат в рамките на настоящото основание, твърдените в правното становище от 10 март 2016 г. нарушения във всеки случай не биха могли да поставят под въпрос основанието на посочената заповед и нейното прилагане по отношение на активите на всички жалбоподатели. От друга страна, не се оспорва, че — както е видно от същото писмо на египетските власти — по молба на третата жалбоподателка египетският главен прокурор е изключил от приложното поле по-специално на заповедта за замразяване на финансови средства от 21 февруари 2011 г. някои от активите, които тя е притежавала преди брака. Оказва се следователно, че решението за потвърждаване на заповедта за замразяване на финансови средства от 23 февруари 2011 г. не засяга възможността по-специално на първата, втората и третата жалбоподателка да подадат молби за изключване на част от имуществото си от обхвата на посочената заповед и така да успеят да ограничат нейното отрицателно въздействие върху правото им на собственост до необходимото за изпълнението на целите на тази заповед. Следователно Съветът е имал основание да счита, че тази заповед, въз основа на която е пристъпил към посочването на тези лица, е надеждна, независимо от твърденията в правното становище от 10 март 2016 г.

199    Накрая, не се оспорва, че — както е видно от писмото на египетските власти от 14 март 2016 г. — по дела № 107 и № 291 от 2011 г. са издадени две нови заповеди за замразяване на активи по отношение на всички жалбоподатели и че към датата на това писмо тези заповеди все още са в сила. Следователно, дори да се предположи, че твърденията в правното становище от 10 март 2016 г. могат да поставят под въпрос възможността Съветът да основе посочването на първата, втората и третата жалбоподателка на заповедта от 21 февруари 2011 г., те във всеки случай не могат да го задължат да прекрати подновяването на това посочване най-малкото тъй като то може да почива на другите посочени по-горе заповеди.

200    Що се отнася до второто сведение, а именно общата продължителност на наложените на първия жалбоподател наказания лишаване от свобода, дори да се предположи, че този довод е релевантен за преценката на нарушението на правото на първия жалбоподател на справедлив съдебен процес и на презумпцията за невиновност, от преписката по делото не личи той да е изложен пред Съвета преди приемането на Решение 2016/411. Във всеки случай е достатъчно да се отбележи, че от решение на ЕСПЧ по дело Vinter и др. с/у Обединено кралство от 9 юли 2013 г. (CE:ECHR:2013:0709JUD 006606909), което жалбоподателите цитират в подкрепа на своите твърдения, не може да се заключи, че осъждането на лишаване от свобода с продължителност като тази, която произтича от кумулирането на наложените на първия жалбоподател наказания, представлява, само по себе си и независимо от условията на изпълнение на тези наказания, нарушение на забраната за нечовешкото и унизително отнасяне. Освен това посочената от жалбоподателите обща съвкупна продължителност от 54 години лишаване от свобода е изчислена въз основа на присъдите, постановени от първоинстанционния съд в рамките на наказателните производства по дела № 38, № 107 и № 291 от 2011 г. Тези решения обаче са отменени от Египетския касационен съд и нищо не дава основание да се предполага, че в рамките на производството след връщане за ново разглеждане на първия жалбоподател ще бъдат наложени наказания лишаване от свобода с аналогична обща съвкупна продължителност. Следователно твърдяното нарушение при всяко положение е чисто хипотетично.

201    Що се отнася до третото сведение, а именно съдебните разследвания, за които първият жалбоподател и неговите законни представители не били уведомени, следва да се отбележи, че то е свързано с разследвания по три дела, отнасящи се до деяния по изпиране на пари, по дело № 376 от 2013 г., деяния по реализиране на незаконна печалба, по дело № 4 от 2011 г., и отново деяния по изпиране на пари, по дело № 274 от 2012 г. (станало дело № 244 от 2015 г.). За разлика от наказателните производства по дела № 38, № 107 и № 291 от 2011 г. обаче нищо от информацията за тези дела в писмото на египетските власти от 2 януари 2016 г. не позволява да се установи връзка между тези разследвания и деяния по присвояване на държавни средства по смисъла на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172. Следователно Съветът при всяко положение не е можел да се основе на тези разследвания за посочването на жалбоподателите (вж. в този смисъл решение от 28 май 2013 г., Al Matri/Съвет, T‑200/11, непубликувано, EU:T:2013:275, т. 48 и 73), така че нарушенията, за които се твърди, че са извършени в рамките на тези разследвания, нямат никакво значение за подновяването на посочването на жалбоподателите.

202    От друга страна, във второто изявление за изменение на жалбата жалбоподателите посочват освен това задържането под стража на първия жалбоподател, извършено на 7 март 2017 г., което според тях нарушава относимите разпоредби на египетската Конституция и член 143 от египетския Закон за наказателното производство, както и гаранциите срещу произволното задържане, прогласени в член 5 от ЕКПЧ.

203    Съгласно предоставената от жалбоподателите информация първият жалбоподател е задържан под стража най-напред по дело № 107 от 2011 г. за срок от 30 месеца до прекратяването на мярката с решение на Наказателния съд от 5 август 2013 г. поради изтичането на максималния срок от 18 месеца, предвиден за тази цел в член 143 от египетския Закон за наказателното производство. Жалбоподателите считат, че задържането под стража на това лице след края на съдебното заседание на 7 март 2017 г. по същото дело противоречи на тези разпоредби и не е обосновано по никакъв начин. В подкрепа на тези твърдения те предоставят по-специално копие на член 54 от египетската Конституция от 18 януари 2014 г. и на член 143 от Закона за наказателното производство, становища на египетски юристи относно прилагането на тази разпоредба, искането за незабавно освобождаване на първия жалбоподател, подадено от неговите законни представители в Египет на 8 април 2017 г., както и практиката на ЕСПЧ относно член 5 от ЕКПЧ.

204    Следва обаче да се отбележи, че в писмото си до Съвета от 7 март 2017 г. първият жалбоподател само изтъква, че според неговите законни представители в Египет задържането му е извършено в нарушение на правото му на справедлив съдебен процес и въпреки че той вече е бил задържан за повече от три години и че присъдите му са били отменени от Египетския касационен съд. В това писмо обаче първият жалбоподател не е изложил сведенията, които жалбоподателите предоставят на Общия съд в подкрепа на твърденията си за нарушение на разпоредбите на египетското национално законодателство и на гаранциите срещу произволното задържане, включително копието на относимите разпоредби на египетското национално законодателство. Освен това от преписката по делото не личи преди приемането на Решение 2017/496 първият жалбоподател да е предоставял на Съвета конкретни сведения в подкрепа на твърдението си, че действително е бил задържан след края на съдебното заседание от 7 март 2017 г.

205    Впрочем следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика законосъобразността на акт на Съюза трябва да се преценява въз основа на фактическите и правните обстоятелства, които са съществували към датата на приемане на акта (вж. решения от 3 септември 2015 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Комисия, C‑398/13 P, EU:C:2015:535, т. 22 и цитираната съдебна практика и от 4 септември 2015 г., NIOC и др./Съвет, T‑577/12, непубликувано, EU:T:2015:596, т. 112 и цитираната съдебна практика).

206    Следователно законосъобразността на подновяването на посочването на жалбоподателите през 2017 г. не би могла да се преценява в светлината на сведенията, които те са представили за първи път в рамките на второто изявление за изменение на жалбата и които са посочени в точки 202 и 203 по-горе. Действително тези сведения във всеки случай не биха могли да бъдат надлежно изтъкнати, за да се докаже грешка на Съвета при оценката на сведенията, които жалбоподателите са довели до знанието му преди приемането по-специално на Решение 2017/496.

207    При тези условия, дори да се предположи, че задържането на първия жалбоподател е релевантно за преценката на извършени нарушения на правото му на справедлив съдебен процес и на презумпция за невиновност, информацията, предоставена на Съвета към момента на приемане на Решение 2017/496, във всички случаи не позволява да се направи недвусмислено заключение, че е налице или поне че е вероятно да е налице сериозно нарушение на основните права на първия жалбоподател, което да е годно да доведе до очевидно противоречие на подновяването на неговото посочване на целите на Решение 2011/172.

208    Действително, от една страна, тази информация не позволява достатъчно убедително да се удостоверят истинността на предварителното задържане на първия жалбоподател и неговият ефективен обхват. От друга страна, обстоятелството, че по-рано първият жалбоподател е бил задържан за срок от над три години, и обстоятелството, че наложените му присъди лишаване от свобода са били отменени, сами по себе си не са годни да разкрият неправомерния или произволен характер на това задържане под стража. Следователно Съветът не е бил длъжен да прекрати посочването на първия жалбоподател въз основа на тази информация.

209    Ето защо втората част от второто основание следва да се отхвърли.

2)      По първата част, изведена от това, че Съветът пропуска да се увери, че основните права на жалбоподателите са зачетени, и прилага необорима презумпция за зачитането на тези основни права от страна на египетските власти

210    Жалбоподателите поддържат по същество, че с оглед на разпоредбите на Договора за ЕС и на принципите на правото на Съюза, които уреждат задълженията на Съвета във връзка със зачитането на основните права, той не е могъл — предвид наличието на предоставените му от тях сведения — да приложи в техен ущърб необорима презумпция за зачитане на правото на справедлив съдебен процес и на презумпция за невиновност на първия жалбоподател и като следствие от това да се въздържи от извършването на проверки. Според тях, като е подновил посочването им въз основа по-специално на наказателните производства срещу това лице, без да проведе разследвания, Съветът е утвърдил извършеното в рамките на тези производства нарушение на неговите права.

211    В това отношение следва да се напомни, че при приемането на ограничителни мерки, които имат индивидуален характер за посочените лица, Съветът е длъжен да спазва принципа на добра администрация, който по-специално изисква той да разгледа грижливо и безпристрастно всички предадени му доказателства, по-специално с оглед на възраженията и евентуалните оневиняващи доказателства, представени от тези лица (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 114, 115 и 119).

212    Следователно ефикасността на съдебния контрол, гарантиран с член 47 от Хартата, изисква контрол, който по принцип трябва да е пълен, за законосъобразността на съображенията, на които се основава решението за включване на името на дадено лице в списъка на лицата, по отношение на които са наложени ограничителни мерки. По-специално съдът на Съюза трябва да се увери, че това решение, което има индивидуален характер за това лице, почива на достатъчно солидна фактическа основа (вж. в този смисъл решение от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 49 и цитираната съдебна практика).

213    По-специално, както Общият съд установява в точка 69 по-горе, в рамките на режима на ограничителни мерки, въведен с Решение 2011/172, наличието на съдебни производства в Египет срещу посоченото лице не може да представлява достатъчно солидна фактическа основа, ако може да се предположи, че постановеното след приключването на тези производства решение няма да е надеждно, тоест по-специално ще противоречи на изискванията, произтичащи от правото на справедлив съдебен процес и от зачитане на презумпцията за невиновност.

214    Следователно съгласно посочените по-горе общи принципи Общият съд е длъжен да упражни контрол, който по принцип трябва да е пълен, за да установи дали Съветът е изпълнил задължението си за грижливо и безпристрастно разглеждане, като се е уверил, че може да счита наказателните производства срещу първия жалбоподател за надеждни. По-специално, този контрол предполага да се провери дали Съветът правилно е счел, че разполага с достатъчно сведения, за да приеме, че в конкретния случай това е така, независимо от твърденията на жалбоподателите в обратен смисъл.

215    Eстествено, не може Съветът да се задължава да изисква допълнителна информация от египетските власти при липса на конкретни сведения в подкрепа на тези твърдения. Той обаче не разполага с никаква свобода на преценка, за да определи дали предоставените от жалбоподателите сведения налагат той да предприеме тези действия (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 68—73).

216    В случая в точки 110—112 по-горе Общият съд установява с оглед на документите, с които Съветът е разполагал, и на дадените от него разяснения, че последният е счел, че предоставените от жалбоподателите сведения, без оглед на тяхната релевантност и надеждност, не поставят под въпрос направената от него оценка на зачитането на основните права, гарантирано в рамките на съдебните производства в Египет, по-специално въз основа на меморандума на PGO от 9 февруари 2015 г., потвърден с меморандума на NCRAA от 5 декември 2016 г. От друга страна, [поверително].

217    В това отношение няма как да не се констатира, че с оглед на предоставените от жалбоподателите сведения и на информацията, с която Съветът е разполагал към датата на приемането на обжалваните решения, от него не е можело да се изисква да извършва допълнителни проверки.

218    Несъмнено, както личи от описанието на съдържанието на меморандума на PGO от 9 февруари 2015 г. в точки 85 и 86, този меморандум и меморандумът на NCRAA от 5 декември 2016 г., който е с идентично съдържание, се ограничават да изложат правния контекст, в който се вписват наказателните производства срещу лицата, посочени в приложения към Решение 2011/172 списък, и да предоставят общи гаранции за зачитането на правото на справедлив съдебен процес и на презумпцията за невиновност от страна на съдебните органи на Египет. Той обаче не съдържа конкретни отговори на твърденията на жалбоподателите, отнасящи се до нарушаването на посочените права в рамките на наказателните производства срещу първия жалбоподател, и на сведенията в подкрепа на тези твърдения, произтичащи по-специално от докладите на г‑н D. и г‑н M.

219    Както беше отбелязано в точка 188 по-горе, към датата на приемане на Решение 2015/486 Съветът обаче е разполагал с редица сведения за последващите фази на наказателните производства, за които се отнасят твърденията за нарушение на основните права.

220    На първо място, Съветът е уведомен най-късно поне от 2014 г. за отмяната от Египетският касационен съд на присъдите срещу първия жалбоподател, постановени в първоинстанционното производство. Следователно Съветът е имал основание да приеме, че нарушенията на правото на справедлив съдебен процес и на зачитане на презумпцията за невиновност на първия жалбоподател, които, по-специално съгласно докладите на г‑н D. и г‑н M., са опорочили производството, довело до постановяването на посочените присъди, вече не могат да засегнат, дори ако се допусне, че са доказани, надеждността на разглежданите наказателни производства.

221    Съдържанието на разглежданите решения на Египетския касационен съд, с което, както беше отбелязано в точка 103 по-горе, Съветът вече е имал възможност да се запознае в рамките на жалбите на жалбоподателите по дела T‑375/14—T‑378/14, позволява да се потвърди този анализ. Всъщност от мотивите на тези решения е видно, че решенията на първоинстанционния съд не са отменени само поради процесуални нарушения, а и поради грешки при прилагане на правото, засягащи залегналите в основата на тези решения съображения в тяхната цялост и свързани по-конкретно, както беше установено в точка 185 по-горе, с пропуски, допуснати при отчитането на възраженията на обвиняемите и при доказването на тяхната вина. Следователно от това е могло да се заключи, че в рамките на връщането на делото за ново разглеждане пред първоинстанционния съд последният има за задача да преразгледа изцяло и по същество отговорността на обвиняемите и евентуално произтичащите от това санкции.

222    От друга страна, изхождайки от тези решения, Съветът е можел с основание да заключи, че съдебната защита, гарантирана с предвидената в египетското наказателно право възможност за обжалване пред Египетския касационен съд, е ефективна по отношение на първия жалбоподател и съставлява конкретна гаранция за защитата на правото му на справедлив съдебен процес и на презумпцията за невиновност. Този анализ е можел да се потвърди от факта, че в рамките на наказателните производства по дела № 38 и № 291 от 2011 г. с разглежданите решения на този съд е разпоредено делата да бъдат разпределени на друг съдебен състав и че в рамките на наказателното производство по дело № 107 от 2011 г. делото е изпратено за разглеждане от друг съд.

223    На второ място, както беше отбелязано в точка 190 по-горе, от експертизата, поискана по дело № 107 от 2011 г., и от спирането на производството по дело № 291 от 2011 г. до постановяването на окончателно решение по дела № 38 и № 107 от 2011 г. — факти, които жалбоподателите не оспорват — може да се заключи, че първоинстанционният съд е взел под внимание съображенията на Египетския касационен съд, довели до отмяната на присъдите срещу първия жалбоподател.

224    На трето място, посочената в меморандума на PGO от 9 февруари 2015 г. възможност за подаване в рамките на производства по наказателни дела на втора жалба до Египетския касационен съд, въз основа на която, в случай че бъде уважена, съдът постановява окончателно решение по същество, е аспект, който, макар сам по себе си да не е достатъчен да изключи всякакъв риск от нарушения на основните права на първия жалбоподател, все пак е достатъчно релевантен в случая.

225    Всъщност, доколкото, както беше установено в точка 222 по-горе, мотивите на решенията на Египетския касационен съд са проявление на съществуването на ефективна съдебна защита, Съветът е можел с основание да предположи, че ако на първия жалбоподател евентуално се наложи да подаде втора жалба срещу решенията на първоинстанционния съд, произнесъл се по наказателните производства след връщането им за ново разглеждане, подобна правна защита отново ще му бъде предоставена.

226    На четвърто и последно място, от точка 191 по-горе е видно, че към датата на приемането на Решение 2015/486 жалбоподателите не са представили никакви доказателства, годни да породят основателни съмнения относно наличието на риск от нарушаване на правото на справедлив съдебен процес и на зачитане на презумпцията за невиновност на първия жалбоподател от страна на първоинстанционния съд след разпореденото от Египетския касационен съд връщане на посочените дела за ново разглеждане.

227    При тези обстоятелства се налага изводът, че с оглед на цялата информация, с която е разполагал към тази дата, Съветът е могъл с основание да приеме, че има достатъчно сведения, позволяващи му да заключи, от една страна, че твърдените от първия жалбоподател нарушения на основните права — дори ако се приемат за доказани — вече не могат да се отразят на хода на разглежданите наказателни производства и от друга страна, че няма основателни причини да се опасява, че резултатът от тези наказателни производства може да бъде засегнат от подобни нарушения, допуснати на по-късен етап. Следователно въз основа на тези сведения Съветът е можел с основание да предположи, че посочените наказателни производства са надеждни, без да е необходимо да извършва допълнителни проверки в това отношение при египетските власти.

228    Що се отнася до представените от жалбоподателите доказателства относно приемането на решения 2016/411 и 2017/496, от анализа им в точки 195—208 по-горе може да се заключи, че те не са годни да оборят тази преценка.

229    Всъщност, от една страна, видно от точки 197—201 по-горе, жалбоподателите не са доказали, че твърдените нарушения на основните права, на които те се позовават, за да оспорят подновяването на посочването си през 2016 г., са могли да повлияят на надеждността на наказателните производства, въз основа на които Съветът е можел да извърши това подновяване.

230    От друга страна, от точки 204—208 по-горе е видно, че сведенията, които жалбоподателите са предоставили на Съвета преди приемането на Решение 2017/496, които не са били подкрепени с достатъчно доказателства, сами по себе си не са били годни да породят основателни съмнения за наличието на риск от нарушаване на основните права на първия жалбоподател поради твърдяното му задържане под стража и че не би могло Съветът да бъде упрекван, че не е взел предвид сведенията, които те са представили за първи път пред Общия съд, за да докажат наличието на подобно нарушение. Задача на Съвета е да прецени дали последните споменати сведения налагат получаването на допълнителна информация от египетските власти с оглед на евентуално последващо подновяване на посочването на жалбоподателите.

231    Решението на Швейцарския федерален наказателен съд от 12 декември 2012 г. и двете решения на Конституционния съд на Лихтенщайн от 28 август 2012 г. и от 30 септември 2013 г., които жалбоподателите цитират в подкрепа на своите твърдения, не могат да оборят тези съображения. Всъщност, както беше посочено в точки 101 и 102 по-горе, тези решения несъмнено отменят приети по отношение на египетските власти мерки за правна помощ не поради нарушения на правото на справедлив съдебен процес на засегнатите лица, а поради риска те да претърпят вреда вследствие на подобни нарушения. От друга страна, що се отнася по-специално до последните две от посочените по-горе решения, те са във връзка с искане, отправено от египетските власти въз основа на наказателните производства срещу първия жалбоподател, и съответният съд се е произнесъл по-конкретно с оглед на предадените и на Съвета доклади на IBAHRI и на г‑н M. Въпреки това, както беше отбелязано в точка 149 по-горе, дори да се предположи, че отменените от тези съдилища мерки за правна помощ могат да се сравнят с мерките, отнасящи се до жалбоподателите в настоящия случай, решенията на посочените съдилища почиват на фактически обстоятелства, които се различават от обстоятелствата, доведени до знанието на Съвета. Всъщност, както беше установено в точки 218—230 по-горе, с оглед на цялата информация, с която е разполагал към датата на обжалваните решения, Съветът правилно е счел, че няма основателни причини да се опасява, че нарушения на правото им на справедлив съдебен процес и на презумпция за невиновност могат да се отразят на резултата от съдебните производства срещу жалбоподателите.

232    От всичко изложено дотук следва, че с оглед на цялата информация, с която е разполагал, Съветът не е допуснал грешка в преценката на предоставените му от жалбоподателите сведения, отнасящи се до нарушения на основните права, извършени в контекста на съдебните производства срещу тях в Египет, като е счел, че те не налагат извършването на допълнителни проверки. Следователно жалбоподателите неправилно твърдят, че Съветът е приложил в техен ущърб необорима презумпция за зачитане на тези права от египетските власти и е нарушил задължението си да следи за това зачитане по-специално що се отнася до правата, прогласени в членове 47 и 48 от Хартата. Ето защо първата част от второто основание и съответно това основание в неговата цялост следва да се отхвърлят.

2.      По третото основание, изведено от неспазването на общите критерии по член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 и член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011

233    С третото основание жалбоподателите поддържат, че подновяването на тяхното посочване не е в съответствие с общите критерии по член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 и член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011, с мотива, от една страна, че Съветът не е представил доказателства, позволяващи да се установи, че те са признати за отговорни за присвояването на египетски държавни средства, и от друга страна, че не е доказал, че основанието за това подновяване, а именно фактът, че египетските власти са образували срещу тях съдебни производства за присвояване на държавни средства на основание Конвенцията на ООН срещу корупцията (CNUCC), почива на достатъчно солидна фактическа основа. По същество това основание се състои от четири части. С първата част жалбоподателите поддържат, че срещу първия жалбоподател не са образувани съдебни производства за присвояване на държавни средства по смисъла на CNUCC, доколкото деянията, в извършването на които е обвиняван, не могат да получат подобна квалификация. С втората част те поддържат, че — както показвали решенията на Египетския касационен съд, с които са отменени присъдите срещу първия жалбоподател — производствата срещу последния не почиват на никакви доказателства. С третата част те поддържат, че съдебните производства срещу първия жалбоподател са движени от политически подбуди. С четвъртата част те изтъкват по същество, че предоставените от египетските власти доказателства за личното положение на първата, втората и третата жалбоподателка не представляват достатъчно основание за тяхното посочване.

234    От своя страна, Съветът възразява, че жалбоподателите само повтарят доводи, които са изрично отхвърлени от Съда и от Общия съд в решения от 5 март 2015 г., Ezz и др./Съвет (C‑220/14 P, EU:C:2015:147) и от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет (T‑256/11, EU:T:2014:93), с което нарушават принципа на силата на пресъдено нещо. Освен това в становището си по първото изявление за изменение на жалбата той изтъква, че тълкуването на понятието за присвояване на държавни средства, възприето в контекста на режима на ограничителни мерки, наложен в рамките на Решение 2011/172, трябва да се предпочете пред различно тълкуване, извършено в рамките на друг режим на ограничителни мерки.

1)      Предварителни съображения

235    На първо място, следва да се отбележи, че настоящото основание е неотносимо, доколкото обжалваните решения се отнасят до неизпълнението на критериите, посочени в член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011. Всъщност тези решения се отнасят само до подновяването на посочването на жалбоподателите в приложението към Решение 2011/172. Следователно тези критерии не са приложими в случая. Ето защо настоящото основание следва да се разгледа по същество само доколкото се отнася до неизпълнението на критериите по член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, чието действие е продължено с решения 2015/486, 2016/411 и 2017/496.

236    На второ място, както се установява от съдебната практика, припомнена в точки 64 и 65 по-горе, предвид естеството и целта на замразяването на активите на жалбоподателите, с оглед на посочването на последните Съветът е трябвало да провери, от една страна, дали доказателствата, с които разполага, позволяват да се установи, че срещу тези лица са образувани едно или няколко висящи съдебни производства, отнасящи се до деяния, които могат да съставляват присвояване на държавни средства, и от друга страна, дали това производство или тези производства допускат те да се квалифицират съгласно критериите по член 1, параграф 1 от Решение 2011/172.

237    В това отношение следва да се констатира, както отбелязва Съветът, че Общият съд и Съдът вече са се произнесли по въпроса дали с оглед на критериите, посочени по-специално в член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, той правилно се е основал на съдебните производства срещу жалбоподателите, за да пристъпи към тяхното първоначално посочване.

238    Всъщност, от една страна, в решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет (T‑256/11, EU:T:2014:93) Общият съд приема, че Съветът правилно е вписал имената на жалбоподателите в приложението към Решение 2011/172 единствено на основание че срещу тях в Египет е образувано съдебно производство във връзка, независимо каква, с разследване на деяния по присвояване на държавни средства. Действително критериите, определени в член 1, параграф 1 от това решение, включват както лица, срещу които са образувани наказателни производства, замесени в различна степен в деяния по присвояване на държавни средства на Египет, така и свързани с тях лица, срещу които са образувани свързани производства, и по-специално обезпечителни мерки, целящи запазването на евентуално присвоените активи (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет, T‑256/11, EU:T:2014:93, т. 67, 95 и 97). Впрочем Съдът, който се произнася по жалба срещу това съдебно решение в дело C‑220/14 P, потвърждава доводите на Общия съд (решение от 5 март 2015 г., Ezz и др./Съвет, C‑220/14 P, EU:C:2015:147, т. 71—73).

239    От друга страна, в решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет (T‑256/11, EU:T:2014:93, т. 132—134 и 137—140) Общият съд приема, че доказателствата, които египетските власти са предоставили на Съвета, позволяват да се счита, от една страна, че деянията, в извършването на които тези власти обвиняват жалбоподателя, са квалифицирани от тях по начин, съответстващ на понятието за присвояване на държавни средства, и от друга страна, че срещу първата, втората и третата жалбоподателка, в качеството им на адресати на заповед на главния прокурор на Египет за замразяване на активи, потвърдена от наказателен съд и свързана с разследване на деяния по присвояване на държавни средства, е образувано съдебно производство, свързано с разследване на присвояване на държавни средства. Съдът приема, от своя страна, че този извод не е опорочен от грешка при прилагане на правото (решение от 5 март 2015 г., Ezz и др./Съвет, C‑220/14 P, EU:C:2015:147, т. 75—84).

240    Освен това следва да се констатира, че по дело T‑279/13 Общият съд, който се произнася по жалба, насочена по-специално срещу подновяването на посочването на жалбоподателите с Решение 2013/144, отхвърля като явно неоснователно основание, изведено от неизпълнение на критериите, съдържащи се по-специално в член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, чието действие е продължено с Решение 2013/144, с мотива че оплакванията, изложени в подкрепа на това основание, вече са отхвърлени от Общия съд по дело T‑256/11 (определение от 15 февруари 2016 г., Ezz и др./Съвет, T‑279/13, непубликувано, EU:T:2016:78, т. 54—64).

241    Съгласно съдебната практика, отнасяща се до относителната сила на пресъдено нещо и припомнена в точка 52 по-горе, от това следва, че в рамките на настоящото основание жалбоподателите не могат да оспорват законосъобразността на първоначалното си посочване или на неговото подновяване с Решение 2013/144, като поставят на Общия съд въпроси, които вече са разрешени с мотивите на решенията на Общия съд и на Съда, посочени в точки 238—240 по-горе.

242    Впрочем оплаквания или доводи, изложени в рамките на различните части на това основание, които почиват на същите фактически и правни обстоятелства като разгледаните от Общия съд и Съда в посочените по-горе мотиви на техните решения, трябва да се отхвърлят като явно неоснователни.

243    Както беше посочено в точка 53 по-горе обаче, Общият съд трябва да провери дали в този контекст жалбоподателите представят нови фактически и правни обстоятелства, които той още не е разгледал, и дали последните са годни да поставят под въпрос съответствието на подновяването на посочването им с критериите по член 1, параграф 1 от Решение 2011/172.

244    На трето място, следва да се отбележи, че по принцип в рамките на подновяването на посочването на жалбоподателите само Съветът има задължението да проверява дали срещу жалбоподателите продължават да се водят същите съдебни производства. Всъщност, при положение че при първоначалното им посочване Съветът надлежно се е уверил, че отговорността на тези лица за деяния, които могат да бъдат квалифицирани като присвояване на държавни средства, най-малкото се разглежда в рамките на тези производства или пък че срещу тях са образувани свързани съдебни производства в качеството им на свързани лица, от него не би могло да се изисква служебно да извършва подобна проверка при всяко подновяване на това посочване. Подобно задължение може да съществува само при наличието на нови доказателства, които могат да поставят под въпрос участието на тези лица или квалификацията на посочените деяния.

245    В това отношение, както беше припомнено в точка 66 по-горе, Съветът по принцип няма задължение да преценява точността и релевантността на доказателствата, на които се основават съдебните производства в Египет, тъй като извършването на тази преценка е задача на египетските власти. От Съвета се изисква само, по-специално с оглед на възраженията на жалбоподателя, да поиска разяснения от египетските власти по посочените доказателства, ако има основания да се съмнява, че вече представените от тези власти доказателства са достатъчни.

246    С оглед на тези съображения следва да се разгледат отделните части от настоящото основание.

2)      По първата част от третото основание, изведена от неправилната правна квалификация на съдебните производства срещу първия жалбоподател

247    В подкрепа на първата част от третото основание жалбоподателите изтъкват, че само едно от делата срещу първия жалбоподател, а именно дело № 38 от 2011 г., е относно деяния, които египетските власти квалифицират като присвояване на държавни средства. В това отношение те поддържат, че не може деянията, в извършването на които той е обвинен, да бъдат квалифицирани като присвояване на държавни средства по смисъла на CNUCC, по-специално защото са свързани с дейността на частно дружество, от една страна, и защото действията, в които е обвинен този жалбоподател, не са извършени в качеството на длъжностно лице, от друга страна. В рамките на първото изявление за изменение на жалбата те добавят, че само четири от образуваните срещу него дела, посочени в писмото на египетските власти от 2 януари 2016 г., са свързани със съдебни производства. Освен това те оспорват квалификацията присвояване на държавни средства от гледна точка на правото на Съюза, и по-специално на практиката на Общия съд и на „общото международно право“. Те поддържат също, че Съветът трябва да се основава на самостоятелно определение на това понятие, различно по обхват от дадения му от египетските власти. В рамките на второто изявление за изменение на жалбата те изтъкват, че съответствието с определението на понятието за присвояване на държавни средства в правото на Съюза трябва да се преценява с оглед на три условия, включващи неправомерното използване на средства или имущество, притежавани от публичноправно образувание или поставени под негов контрол, за цели, които противоречат на техния предмет, претърпяна от това образувание вреда, която да подлежи на финансова оценка, и необходимостта случаите на присвояване, за които се отнася обвинението, да са накърнили зачитането на правовата държава в Египет. Тези условия не били изпълнени в случая, що се отнася до дело № 38 от 2011 г. Накрая, жалбоподателите считат, че дела № 107, № 291 и № 639 от 2011 г. не са относно деяния по присвояване на държавни средства. Според тях първото от тези дела се отнася само до сключването на неправомерно споразумение за получаване на енергийни лицензи, второто — до обвинения в изпиране на пари, а третото — до обвинения в погрешно изчисляване на данъка, дължим от дружество El-Dekheila.

248    В самото начало следва да се отбележи, че в документите, които египетските власти първоначално предават на Съвета и които са приложени към жалбата, се съобщава, що се отнася до първия жалбоподател, за едно-единствено наказателно производство срещу него по дело № 38 от 2011 г. Както обаче беше отбелязано в точка 83 по-горе, в актуализираната информация, която египетските власти предоставят през 2014 г. и 2015 г., се съобщава за седем наказателни производства (дела № 38, № 107, № 291, № 457, № 541 от 2011 г. и дела № 156 и № 376 от 2013 г.). Накрая, както беше посочено в точка 88 по-горе, в информацията, предадена от египетските власти преди приемането на Решение 2016/411 и на Решение 2017/496, се споменават три други висящи производства срещу първия жалбоподател по дела № 4 и № 5482 от 2011 г. и по дело № 244 от 2015 г.

249    Още в началото следва да се отбележи и че в кореспонденцията си със Съвета преди подновяването на посочването им през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. жалбоподателите по същество излагат оплакванията и доводите, представени в рамките на жалбата, предмет на настоящото производство, в подкрепа на разглежданата част от третото основание. В писмата си от 24 март 2015 г., 21 март 2016 г. и 22 март 2017 г. Съветът отговаря на жалбоподателите, че срещу първия жалбоподател все още се водят съдебни производства за деяния по присвояване на държавни средства и че по основанието на тези производства трябва да се произнесат египетските съдилища. В частност, що се отнася до дело № 38 от 2011 г., в първото от тези писма Съветът отбеляза по-специално, че понятието за присвояване на държавни средства на Египет може да включва действия, извършени от длъжностно лице и изразяващи се в извличане на ползи от и умишлено повреждане на държавни активи. Той отбелязва, че обвиненията срещу първия жалбоподател по това дело почиват на постановката, че към момента на извършването на деянията дружество El-Dekheila трябва да бъде квалифицирано като държавно предприятие, при положение че египетската държава притежава значителен миноритарен дял от него, и следователно активите на това дружество трябва да се разглеждат като държавни активи, както и че първият жалбоподател, който към момента на извършването на деянията е председател на управителния съвет на това дружество, трябва да се счита за длъжностно лице.

1)      По доводите и оплакванията, изложени в подкрепа на исканията в жалбата

250    В началото следва да се отбележи, че оплакванията и доводите, които жалбоподателите излагат в подкрепа на исканията в жалбата, се отнасят само до дело № 38 от 2011 г., доколкото жалбоподателите изтъкват, без да доказват твърдението си, че единствено деянията, за които се отнася това дело, могат да изпълнят критериите по член 1, параграф 1 от Решение 2011/172. Съгласно съображенията, изложени в точка 244 по-горе, тези оплаквания и доводи трябва да бъдат разгледани само с оглед на доказателствата, представени от египетските власти след първоначалното посочване на жалбоподателите. Доколкото обаче с тези оплаквания и доводи се цели да се оспори самото първоначално посочване, те трябва да бъдат отхвърлени като недопустими съгласно точка 241 по-горе.

251    В това отношение следва да се отбележи, че в предадения от египетските власти документ от 13 февруари 2014 г. се посочва, че дело № 38 от 2011 г. се отнася до деяния по реализиране на незаконна печалба, които първият жалбоподател е обвинен, че е извършил в качеството си на председател на управителния съвет на дружество El-Dekheila, като е придобил дялово участие в размер на 67 % от капитала на това дружество и е променил прилаганите от посоченото дружество цени, за да продава произведените от собственото му дружество металургични продукти като продукти на едно и също образувание. Решението на Египетския касационен съд от 14 декември 2013 г. по жалбата срещу решението на първоинстанционния съд по това дело по същество потвърждава това описание на деянията, в извършването на които е упрекван първият жалбоподател. Това решение потвърждава също, че в ущърб на първия жалбоподател е прието за установено, че египетската държава има дялово участие в разглежданото дружество, че то подлежи на държавен контрол и че в качеството си на председател на управителния съвет на същото той е считан за длъжностно лице. От друга страна, в това решение се посочва, че освен тези обвинения първият жалбоподател е упрекван за причиняването на значителни финансови загуби на същото дружество El-Dekheila в рамките на договор за заем, сключен от името на последното.

252    Налага се изводът, че тези доказателства не биха могли да оборят извода, направен от Общия съд в точки 137—140 от решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет (T‑256/11, EU:T:2014:93) и потвърден от Съда, че предоставената на Съвета информация дава основание да се счита, че срещу първия жалбоподател са образувани наказателни производства за деяния, получили квалификация, съответстваща на понятието за присвояване на държавни средства.

253    В това отношение в аналогичния контекст на Решение 2011/72 относно положението в Тунис Общият съд постановява, че понятието за присвояване на държавни средства по смисъла на член 1, параграф 1 от Решение 2011/72 обхваща всяко неправомерно използване на ресурси, които принадлежат на публични органи или са поставени под техен контрол, за цели, които противоречат на предвидените, и по-специално за лични цели, и от които произтича подлежаща на финансова оценка вреда за тези публични органи (решения от 30 юни 2016 г., CW/Съвет, T‑224/14, непубликувано, EU:T:2016:375, т. 89, от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 98 и от 30 юни 2016 г., CW/Съвет T‑516/13, непубликувано, EU:T:2016:377, т. 69). Това тълкуване е приложимо в настоящия случай, доколкото текстът на член 1, параграф 1 от Решение 2011/72 по същество е идентичен на съответните разпоредби на Решение 2011/172 и с него се преследват сходни цели.

254    В случая от данните, с които Съветът е разполагал, е видно, че според египетските власти първият жалбоподател, който според тях е изпълнявал функции на длъжностно лице в качеството си на председател на управителния съвет на дружество под контрола на държавата, част от капитала на което към момента на извършването на деянията е притежаван от египетската държава, е използвал позицията си, за да реализира в ущърб на финансовите интереси на посоченото дружество незаконни печалби, целящи по-конкретно да облагодетелстват собствените му частни дружества. Така, макар египетските власти да не са квалифицирали изрично тези деяния като „присвояване на държавни средства на Египет“, възприетата от тях квалификация съответства на това понятие, както е определено в съдебната практика.

255    Впрочем следва да се отбележи, че жалбоподателите не оспорват, че за деянията, в чието извършване е обвинен жалбоподателят по дело № 38 от 2011 г., египетските власти са дали наказателноправна квалификация, съответстваща на понятието за присвояване на държавни средства. Всъщност техните оплаквания в рамките на настоящата част почиват именно на схващането, че тези власти неправилно са счели, че тези деяния попадат в обхвата на посоченото понятие, и Съветът не е трябвало да потвърждава това становище, за да прецени дали съдебното производство по това дело позволява да се счита, че първият жалбоподател отговаря на критериите по член 1, параграф 1 от Решение 2011/172.

256    Впрочем, както постановяват Общият съд и Съдът, Съветът може правомерно да посочи жалбоподателя единствено на основание, че срещу него в Египет е образувано съдебно производство във връзка, независимо каква, с разследване на деяния по присвояване на държавни средства, а именно — както Общият съд приема въз основа на преценка, която според Съда не е опорочена от грешка при прилагане на правото — на деяния, получили от египетските власти квалификация, съответстваща на това понятие. Следователно, доколкото информацията, която се отнася до дело № 38 от 2011 г. и е актуализирана през 2014 г. и 2015 г., не поставя под въпрос направения от Съвета и от Общия съд анализ на становището на египетските власти във връзка с това дело, Съветът е можел на същото основание да поднови това посочване, като се има предвид, че съдебното производство по това дело все още е било висящо.

257    Обратно на предпоставката, на която се основава доводът на жалбоподателите, от принципите, припомнени в точки 66 и 245 по-горе, обаче следва, че Съветът не трябва да се произнася по точността и релевантността на наказателноправната квалификация, възприета от египетските власти по отношение на деянията, в извършването на които обвиняват първия жалбоподател, тъй като тази задача е от компетентността на египетските съдилища, които следва да се произнесат по вината на това лице. В случая не се оспорва, че към датата на подновяването на посочването на първия жалбоподател през 2015 г., след отмяната от Египетския касационен съд на едно първо решение и връщането на делото за ново разглеждане, съдът по същество все още не се е произнесъл по този въпрос.

258    От друга страна, сведенията, на които жалбоподателите се позовават, за да оспорят възприетата от египетските власти наказателноправна квалификация, не са били годни да породят основателни съмнения у Съвета и да наложат събирането на допълнителна информация.

259    В това отношение доводът, че възприетата от египетските власти наказателноправна квалификация не съответства на разпоредбите на CNUCC, не би могъл да постави под въпрос възможността Съветът да се основе на съдебното производство по дело № 38 от 2011 г. Всъщност споменаването на тази конвенция в основанията за посочване на първия жалбоподател означава само, че именно египетските власти са искали да се позоват на нея в рамките на разглежданите съдебни производства. Съветът обаче пристъпва към замразяването на активите на жалбоподателите не на основание разпоредбите на тази конвенция, а в рамките на политика на сътрудничество с египетските власти, приета при упражняването на предоставеното му от ОВППС самостоятелно правомощие, и с оглед на специфични за нея цели, посочени в съображения 1 и 2 от Решение 2011/172. Следователно, макар, безспорно, да не е изключено да се наложи въпросът за съгласуваността между възприетата от египетските власти наказателноправна квалификация и разпоредбите на CNUCC да бъде разгледан от компетентния египетски съд, този въпрос не е от компетентността на Съвета, при положение че той е могъл да провери, че посочената наказателноправна квалификация съответства на понятието за присвояване на държавни средства по смисъла на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172.

260    Във всеки случай разпоредбите на член 2, буква a), подточка iii) от CNUCC, на които се позовават жалбоподателите, предвиждат, че длъжностно лице означава „всяко […] лице, определено като „длъжностно лице“ във вътрешното законодателство на съответната държава — страна по конвенцията“. Впрочем самите жалбоподатели признават, че съгласно член 119, буква g) от Египетския наказателен кодекс, чиито разпоредби са приложени към жалбата, за целите на квалификацията „присвояване на държавни средства“ изразът „длъжностно лице“ според този кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на всяко дружество, в което египетската държава има дялово участие. От друга страна, от тази разпоредба от египетския наказателен кодекс не следва, че въпросът дали дадено дружество трябва да бъде квалифицирано като „държавно предприятие“, или като „държавно дружество“, е определящ, при положение че част от финансовите средства на това дружество са собственост на държавата. Следователно, видно от представените от самите жалбоподатели документи, като приемат, че първият жалбоподател в качеството си на председател на управителния съвет на дружество El-Dekheila е длъжностно лице, египетските власти прилагат египетския наказателен кодекс и подобно прилагане е в съответствие с член 2, буква a), подточка iii) от CNUCC. Твърдението, че тази квалификация не съответства на други разпоредби от вътрешното право на Египет, по-специално в областта на дружественото право, е аспект, който трябва да се преценява само от компетентния египетски съд. Освен това е без значение, че съгласно поддържаното от жалбоподателите първият жалбоподател не може да се квалифицира като длъжностно лице с оглед на критериите, посочени съответно в член 2, буква а), подточка i) и член 2, буква а), подточка ii) от CNUCC. Всъщност от текста на член 2 в неговата цялост ясно се вижда, че изброяването на критериите последователно в подточки i), ii) и iii) от този член е алтернативно, а не кумулативно.

261    От всичко изложено дотук следва, че Съветът правилно се е основал на наличието на съдебно производство по дело № 38 от 2011 г., за да приеме, че разполага с достатъчно солидна фактическа основа, за да пристъпи към подновяването на посочването на първия жалбоподател в контекста на Решение 2015/486 на Съвета, независимо дали останалите съдебни производства срещу първия жалбоподател, които са доведени до знанието му, могат да изпълнят критериите по член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 49 и 100).

262    Впрочем, както беше отбелязано в точка 201 по-горе, висящите съдебни производства по дела № 107 и № 291 от 2011 г., които са част от делата, за които Съветът е бил уведомен преди приемането на Решение 2015/486, също имат връзка с деяния по присвояване на държавни средства. Действително, по първото от тези дела първият жалбоподател е обвинен, че се е договорил с министъра на търговията и промишлеността и с председателя на Агенцията за промишленото развитие да получи — в нарушение на приложимите правила — енергийни лицензи за дружествата от групата си, в рамките на процедура за публична продан на такива лицензи в стоманодобивния сектор. Съответно по това дело жалбоподателят е обвинен, че е участвал в незаконно разпределяне в своя полза на контролирани от държавата ресурси от отговорните за разпределянето на тези ресурси длъжностни лица, което е довело до финансова загуба за държавата, съответстваща на сумата, която дружествата на жалбоподателя е трябвало да платят, за да се възползват от посочените ресурси. Следователно наказателноправната квалификация на тези деяния съответства на понятието за присвояване на държавни средства на Египет по смисъла на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, както е определено в точка 253 по-горе. От друга страна, що се отнася до дело № 291 от 2011 г., то е относно дейности по изпиране на пари, на средствата, които според египетските власти първият жалбоподател е придобил незаконно при разглежданите по дела № 38 и № 107 от 2011 г. обстоятелства. Така, макар да се отнася до деяния, които сами по себе си не съответстват на понятието за присвояване на държавни средства, дело № 291 от 2011 г. има — с оглед на предоставената от египетските власти информация — пряка връзка с деяния по присвояване на държавни средства. Следва да се отбележи, че макар жалбоподателите да изтъкват, че нито едно от посочените от египетските власти дела, с изключение на дело № 38 от 2011 г., не се отнася до деяния, които могат да бъдат квалифицирани като присвояване на държавни средства, те не излагат нито един довод, годен да обори изложените по-горе съображения.

263    От изложеното дотук следва, че първата част от третото основание следва да се отхвърли, доколкото тя подкрепя исканията за отмяна в жалбата.

2)      По доводите и оплакванията, изложени в подкрепа на исканията в първото изявление за изменение на жалбата

264    В рамките на първото изявление за изменение на жалбата жалбоподателите продължават да оспорват квалификацията на деянията, предмет на дело № 38 от 2011 г., като присвояване на държавни средства, като се основават на материали, изготвени от законните представители на първия жалбоподател в Египет, и на свидетелски показания на последния. Въпреки това поради причините, изложени в точка 257 по-горе, тези доводи и сведения следва да се отхвърлят. Всъщност те не целят да оспорят факта, че в накзателноправната квалификация на деянията, предмет на това дело, главният прокурор на Египет е използвал термини, които съответстват на понятието за присвояване на държавни средства, а само да оспорят тази квалификация като такава, както и основателността на обвиненията срещу първия жалбоподател в този контекст. По-конкретно, жалбоподателите изтъкват по същество, че сделките, за които той е обвинен, са осъществени правомерно и със съгласието на компетентните органи. Впрочем, макар тези сведения да могат да бъдат взети предвид от египетския съд, компетентен да се произнесе по въпроса за отговорността по това дело, те не са годни да поставят под въпрос обстоятелството, че сведенията, с които Съветът е разполагал и които са му позволили да счете, че наказателноправната квалификация на посочените деяния, направена на основание египетското наказателно право, съответства на критериите по член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, са били достатъчни. В това отношение следва да се отбележи, че сведенията, изложени от египетските власти в писмото им от 2 януари 2016 г., не се различават съществено, що се отнася до това дело, от сведенията, които те вече са предоставили на Съвета по-рано, и следователно не са годни да поставят под въпрос неговата преценка.

265    Доводите на жалбоподателите, с които те целят да докажат, че тази преценка не съответства на практиката на Общия съд и на ЕСПЧ, не са убедителни.

266    На първо място, противно на внушаваното от жалбоподателите, обстоятелството, че понятието за присвояване на държавни средства по смисъла на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 трябва да получи самостоятелно тълкуване, независимо от всяка национална система (решение от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 84 и 96), не означава, че това понятие би могло евентуално да изключи деяния, получили подобна наказателноправна квалификация от египетските власти. Напротив, съгласно същата съдебна практика това понятие се отнася поне до деяния, годни да получат посочената квалификация съгласно египетското наказателно право (вж. по аналогия решение от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 95). Впрочем в случая, както беше подчертано в точка 260 по-горе, жалбоподателите признават, че квалификацията, възприета в случая от египетските власти, съответства на египетския наказателен кодекс.

267    Освен това всяко друго тълкуване би поставило под въпрос съображенията на Общия съд, потвърдени от Съда и цитирани в точка 238 по-горе, че посочването на жалбоподателите в приложението към Решение 2011/172 единствено на основание че срещу тях в Египет е образувано съдебно производство във връзка, независимо каква, с разследване на деяния по присвояване на държавни средства, е в съответствие с критериите по член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 (вж. в този смисъл решения от 5 март 2015 г., Ezz и др./Съвет, C‑220/14 P, EU:C:2015:147, т. 71—73 и от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет, T‑256/11, EU:T:2014:93, т. 67, 95 и 97).

268    На второ място, цитираната от жалбоподателите практика на Общия съд и на ЕСПЧ относно понятието за публичноправен орган е ирелевантна. Всъщност, от една страна, както беше установено в точка 260 по-горе, въпросът дали дружество El-Dekheila може да бъде квалифицирано като държавно предприятие, или като държавно дружество, не е определящ за квалификацията „присвояване на държавни средства“ по смисъла на египетското наказателно право, след като държавата има участие, макар и миноритарно, в посоченото дружество. От друга страна, цитираната съдебна практика се отнася до въпрос, съвсем различен от въпроса за възможността деянията, в извършването на които е обвинен първият жалбоподател по дело № 38 от 2011 г., да бъдат квалифицирани като присвояване на държавни средства, в контекста — също съвсем различен — на ограничителните мерки срещу Иран, целящи да се предотврати ядреното разпространение. Всъщност по делата, установили тази съдебна практика, се поставя въпросът дали подалото жалбата предприятие е еманация на иранската държава, в смисъл че участва в упражняването на публичната власт или предоставя обществени услуги под контрола на властите (вж. в този смисъл решение от 29 януари 2013 г., Bank Mellat/Съвет, T‑496/10, EU:T:2013:39, т. 42 и цитираната съдебна практика). От друга страна, следва да се отбележи, че по тези дела квалифицирането на разглежданите дружества като еманация на иранската държава от органа, приел ограничителни мерки спрямо нея, не почива, както в случая, на национални съдебни производства, основани на подобна квалификация.

269    На трето място, препратките на жалбоподателите към решение от 15 септември 2016 г., Klyuyev/Съвет (T‑340/14, EU:T:2016:496) са ирелевантни. Всъщност, видно от тези препратки, в това решение Общият съд отбелязва, че разглежданите ограничителни мерки почиват единствено на писмо на главния прокурор на Украйна, което съдържа само общи и неконкретизирани твърдения, свързващи имената на жалбоподателите, наред с тези на други бивши високопоставени държавни служители, с някакво разследване, което по същество цели да провери самото наличие на деяния по присвояване на държавни средства и не съдържа никаква допълнителна информация. Така Съветът не е разполагал със сведения относно конкретните деяния, в чието извършване жалбоподателят е упрекван от украинските власти (решение от 15 септември 2016 г., Klyuyev/Съвет, T‑340/14, EU:T:2016:496, т. 40 и 41).

270    Разглежданият случай обаче е различен, тъй като, от една страна, срещу първия жалбоподател има висящи съдебни производства, а не обикновено предварително разследване. От друга страна, сведенията, които египетските власти предоставят през 2014 г., 2015 г. и 2016 г., не се ограничават до обикновено общо твърдение за деяния по присвояване на държавни средства, а съдържат точно и конкретно описание на деянията, в извършването на които е обвинен жалбоподателят, поне по дела № 38, № 107 и № 291 от 2011 г., което позволява да се разбере точното естество на престъпленията, предмет на тези дела, и степента на вмененото му участие, както и развитието на съдебните производства по тези дела. Следователно фактическият контекст по настоящото дело във всички случаи не е сравним с този по дело T‑340/14, независимо дали приетите в рамките на Решение 2011/172 ограничителни мерки могат да се сравнят с мерки като разглежданите по това дело.

271    Ако се предположи, че жалбоподателите възнамеряват да се основат на решение от 15 септември 2016 г., Klyuyev/Съвет (T‑340/14, EU:T:2016:496), за да подкрепят становището си, че Съветът трябва да проверява твърденията на египетските власти във връзка с деянията, предмет на съдебните производства срещу първия жалбоподател, от точки 256, 257 и 264 по-горе е видно, че този довод не може да бъде уважен.

272    Доводите на жалбоподателите, че преценката на Съвета не е в съответствие с „общото международно право“, също не са убедителни. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че жалбоподателите се позовават на понятието „държавен орган“, определено в коментара на Комисията по международно право на ООН по резолюцията от 2001 г. за отговорността на държавата за извършено международно правонарушение, и в международни арбитражни решения, постановени по дела за отговорността на държавите в контекста на спорове между тях и частни дружества. Така по причини, аналогични на изложените в точка 268 по-горе, в случая тези позовавания са ирелевантни.

273    Що се отнася до твърдяното от жалбоподателите обстоятелство, че само четири от делата, посочени в писмото на египетските власти от 2 януари 2016 г., се отнасяли до висящи съдебни производства, то е ирелевантно, при положение че — по същите причини като посочените в точки 261 и 262 по-горе — Съветът е можел да продължи да се основава на дела № 38, № 107 и № 291 от 2011 г., за да счита, че към датата на приемане на Решение 2016/411 срещу първия жалбоподател има висящи съдебни производства, свързани с извършването на деяния по присвояване на държавни средства.

274    Следователно доводите и оплакванията, изложени в подкрепа на исканията в първото изявление за изменение на жалбата, трябва да се отхвърлят.

3)      По доводите и оплакванията, изложени в подкрепа на исканията във второто изявление за изменение на жалбата

275    Във второто изявление за изменение на жалбата жалбоподателите до голяма степен повтарят доводите, изложени в жалбата и в първото изявление за изменение. По-специално те продължават да оспорват точността и релевантността на фактите, на които се основават обвиненията срещу първия жалбоподател в рамките на дело № 38 от 2011 г., в частност що се отнася до оценяването на претърпяната от държавата вреда. Тези доводи обаче следва да се отхвърлят по същите причини като посочените в точки 251—262 и в точки 264—273 по-горе. Що се отнася до новите оплаквания и доводи, следва да се отбележи следното.

276    На първо място, твърдението на жалбоподателите, че критериите по член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 трябва да се тълкуват в смисъл, че Съветът е длъжен да провери дали разглежданите деяния по присвояване на държавни средства са годни да накърнят правовата държава в Египет, предвид размера или вида на присвоените средства или контекста, в който са извършени, противоречи на приложимата в случая практика на Общия съд и на Съда.

277    Действително, най-напред, следва да се констатира, както е видно от точки 238—240 по-горе, че Съдът и Общият съд вече са разрешили въпроса на какви изисквания трябва да отговарят фактическите обстоятелства, въз основа на които Съветът може да извърши посочването на жалбоподателите, за да съответстват на критериите по член 1, параграф 1 от Решение 2011/172. Впрочем налага се констатацията, че Съдът и Общият съд не считат, че едно от тези изисквания е необходимостта деянията по присвояване на държавни средства да са годни да накърнят правовата държава в Египет.

278    По-нататък, следва да се припомни, както постановява Общият съд, че Решение 2011/172 произтича напълно от ОВППС и отговаря на целите, посочени в член 21, параграф 2, букви б) и г) ДЕС (вж. т. 122 по-горе). Освен това Общият съд постановява, че отбелязването в съображение 2 от Решение 2011/172, че лицата, посочени в член 1, параграф 1 от това решение, „по този начин лишават народа на Египет от ползите на устойчивото развитие на икономиката и обществото и възпрепятстват развитието на демокрацията в страната“, не представлява допълнително условие, което трябва да се спази при включването на ново лице в приложения към това решение списък. Става въпрос единствено за изясняване на крайната цел, преследвана с това решение (решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет, T‑256/11, EU:T:2014:93, т. 143). Този довод е потвърден по същество от Съда (решение от 5 март 2015 г., Ezz и др./Съвет, C‑220/14 P, EU:C:2015:147, т. 44—46 и 70).

279    Следователно от тези съображения трябва да се заключи, че тъй като замразяването на активите на лицата, отговорни за присвояване на държавни средства, или на свързаните с тях лица, посочени в член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, допринася за борбата на египетските власти срещу присвояването на държавни средства, счита се, че то съответства на общите цели на политиката на Съвета за подкрепа на Египет, посочени в съображение 1 от това решение, а именно зачитането на правовата държава и на основните права. Следователно член 1, параграф 1 от това решение не изисква за посочването на дадено лице в приложения към това решение списък деянията по присвояване на държавни средства, предмет на съдебните производства, обосноваващи това посочване, да имат характерна особеност — от гледна точка на размера или естеството на присвоените финансови средства или пък на контекста, в който са извършени тези деяния, която да позволява да се счита, че накърняват правовата държава в Египет.

280    Накрая, в това отношение жалбоподателите не могат да се позовават на практиката на Общия съд относно ограничителните мерки, наложени в рамките на решенията, приети от Съвета с оглед на положението в Украйна, доколкото Общият съд тълкува общите критерии, позволяващи да се определи кръгът на лицата, срещу които са наложени тези мерки, с оглед на специфичния правен контекст на тези решения, който е различен от този на Решение 2011/172.

281    По-специално следва да се констатира, че в съображение 2 от Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 66, 2014 г., стр. 26), предмет на делата, приключили с цитираните от жалбоподателите решения от 15 септември 2016 г., Klyuyev/Съвет (T‑340/14, EU:T:2016:496) и от 15 септември 2016 г., Yanukovych/Съвет (T‑348/14, EU:T:2016:508), се посочва:

„Съветът постигна съгласие да насочи ограничителните мерки към замразяването и възстановяването на активи от лица, за които е установено, че са отговорни за присвояването на финансови средства на украинската държава, и от лица, отговорни за нарушения на правата на човека, с цел утвърждаване и подкрепа на правовата държава и зачитането на правата на човека в Украйна“.

282    Следователно предметът на замразяването на активите на лицата, за които е установено по-специално, че са отговорни за присвояване на държавни средства, е утвърждаването и подкрепата на правовата държава и зачитането на правата на човека в Украйна. Именно в този контекст Общият съд е счел, че критерият за вписване, наложен с Решение 2014/119, трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася не абстрактно до всеки акт на присвояване на публични финансови средства, а по-скоро до деянията по присвояване на публични финансови средства или активи, които предвид размера или вида на присвоените средства или активи или предвид контекста на извършването им са най-малкото годни да накърнят институционалните и правни основи на Украйна, по-конкретно принципите на законност, забрана за произвол на изпълнителната власт, ефективен съдебен контрол и равенство пред закона, и в крайна сметка да накърнят правовата държава в тази страна (решения от 15 септември 2016 г., Klyuyev/Съвет, T‑340/14, EU:T:2016:496, т. 91 и от 15 септември 2016 г.,Yanukovych/Съвет, T‑348/14, EU:T:2016:508, т. 102).

283    Както обаче беше посочено в точка 279 по-горе, предметът на Решение 2011/172 е помощта за египетските власти в борбата им срещу присвояването на държавни средства, като зачитането на правовата държава и на основните права е само една от общите цели на цялостната политика на Съвета за подкрепа на Египет, в чийто контекст се вписва по-специално посоченото решение. Следователно принципите, изброени от Общия съд в решенията, посочени в точки 281 и 282 по-горе, не са приложими в случая.

284    На второ място, жалбоподателите неправилно се позовават на посочените в точки 62 и 63 от документ на Съвета от 24 юни 2015 г., озаглавен „Най-добри практики на ЕС за ефективно прилагане на ограничителни мерки“, критерии, чиято цел е да се установи дали дадено юридическо лице е притежавано или контролирано от друго лице или образувание. Всъщност, както показва по-специално точка 66 от този документ, с тези критерии се цели само да се установи — за да се предотврати рискът дадено лице или образувание да заобиколи замразяването, на което подлежат собствените му активи — дали активите на друго юридическо лице са притежавани или контролирани от първото лице или образувание и дали тези активи също следва да се замразят. Следователно тези критерии по никакъв начин не са приложими, когато се преценява дали Съветът трябва да счита, че висящите съдебни производства в Египет, на които той се основава, за да поднови посочването на лицата в приложението към Решение 2011/172, са свързани с присвояване на държавни средства.

285    На трето и последно място, следва да се констатира, че документите, представени за първи път в рамките на второто изявление за изменение на жалбата, чиято цел е да се оспори квалификацията на деянията, предмет на съдебните производства по дела № 107 и № 291 от 2011 г., като присвояване на държавни средства, не биха могли да се уважат. Що се отнася до първото от тези дела, в точка 262 по-горе беше установено, че деянията, предмет на съдебното производство, съответстват на понятието за присвояване на държавни средства по смисъла на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172. Обратно на поддържаното от жалбоподателите, описанието на тези деяния, което египетските власти са дали в документите, заведени от Съвета на 6 януари 2017 г., и което не се различава съществено от описанието, съдържащо се в документите, с които Съветът е разполагал през 2015 г. и 2016 г., не оборва този анализ. Що се отнася до дело № 291 от 2011 г., в точка 262 по-горе беше установено също, че макар да се отнася до деяния по изпиране на пари, това дело има връзка с деяния по присвояване на държавни средства, доколкото приписваното на първия жалбоподател изпиране на пари е свързано с присвоените средства, от които той се е облагодетелствал, както се твърди по дела № 38 и № 107 от 2011 г. В описанието на дело № 291 от 2011 г. в посочените по-горе документи не се съдържат нови сведения, годни да поставят под съмнение връзката между това дело и деянията по присвояване на държавни средства, които са предмет на другите посочени по-горе дела.

286    От изложеното дотук следва, че оплакванията и доводите, представени в рамките на второто изявление за изменение на жалбата в подкрепа на първата част от третото основание, и съответно тази част в нейната цялост следва да се отхвърлят.

3)      По втората част от третото основание, изведена от липсата на фактическа основа на съдебните производства срещу първия жалбоподател, както е установено от Египетския касационен съд

287    В подкрепа на втората част от третото основание жалбоподателите твърдят, че Египетският касационен съд е „отхвърлил“ образуваните срещу първия жалбоподател производства с решенията си от 20 декември 2012 г., 12 май 2013 г. и 14 декември 2013 г. Освен това в решението си от 14 декември 2013 г. тази съд приел, че нито едно доказателство по дело № 38 от 2011 г. не позволявало да се повдигне обвинение срещу жалбоподателя въз основа на възприетите наказателноправни квалификации и първоинстанционният съд неправилно отказал да вземе предвид представените от ответника доказателства и доводи. Ето защо въз основа на това следвало да се заключи, че това производство почива на неубедителни и неоснователни твърдения и Съветът не можел да продължава да се основава единствено на изявленията на египетските власти, а трябвало да проведе собствено разследване. Освен това жалбоподателите изтъкват, че в същото решение този съд е установил липсата на претърпяна от египетската държава вреда.

288    На първо място, доколкото с настоящата част жалбоподателите изтъкват, че Египетският касационен съд отхвърля обвиненията срещу първия жалбоподател по дела № 38, № 107 и № 291 от 2011 г., достатъчно е да се припомни, че в решенията, на които те се позовават, този съд не се произнася по съществото на спора, а само отменя постановените от първоинстанционния съд присъди и му връща делата за ново разглеждане. Впрочем оказва се, че след посочените решения производствата по тези дела продължават своя ход до произнасянето на ново решение на компетентния по съществото на спора съд. При това положение Съветът правилно е счел, че с решенията на този съд по разглежданите дела съответните съдебни производства не са прекратени и следователно че може да продължи да подновява посочването на първия жалбоподател въз основа на посочените производства.

289    На второ място, доколкото в рамките на настоящата част жалбоподателите изтъкват, че съображенията на Египетският касационен съд в решението му от 14 декември 2013 г. поставят под въпрос основанието на обвиненията по дело № 38 от 2011 г., следва да се отбележи, че жалбоподателите не поддържат, че същото се отнася и за дела № 107 и № 291 от 2011 г. Както обаче беше установено в точки 262 и 285 по-горе, Съветът е можел да се основе и на съдебните производства по последните две дела, за да пристъпи към подновяването на посочването на първия жалбоподател.

290    Що се отнася до дело № 38 от 2011 г., от решението на Египетския касационен съд от 14 декември 2013 г. е видно, че този съд е осъществил съдебен контрол върху решението на първоинстанционния съд само с оглед на зачитането на приложимите правни норми, а не с оглед на обосноваността на преценката на фактите. Следователно той не се е произнесъл нито по въпроса дали фактите, на които почиват обвиненията по това дело, са установени, нито по естеството и обхвата на отговорността на обвиняемите, което съответно трябва да се установи от съда, компетентен по съществото на спора, след връщането на посоченото дело за ново разглеждане. Този анализ се потвърждава от обясненията на египетските власти, предоставени в меморандума на PGO от 9 февруари 2015 г. и в меморандума на NCRAA от 5 декември 2016 г., които указват, че при първо обжалване на решението на първоинстанционния съд по наказателно дело Египетският касационен съд разглежда само правните въпроси.

291    Следователно съображенията на Египетския касационен съд в решението му от 14 декември 2013 г., на които се позовават жалбоподателите, не представляват, противно на тяхното тълкуване, преценка дали са основателни обвиненията срещу първия жалбоподател и дали са достатъчни доказателствата, на които почиват тези обвинения, а преценка на съответствието на правните изисквания на съображенията на първоинстанционния съд, който се е произнесъл по тези обвинения и по тези доказателства.

292    От друга страна, следва да се отбележи, че в частта от решението на Египетския касационен съд от 14 декември 2013 г., на която жалбоподателите конкретно се позовават в жалбата, този съд не е приел, противно на техните твърдения, че нито едно доказателство не позволява жалбоподателят да бъде привлечен като обвиняем въз основа на повдигнатите срещу него обвинения, нито че първоинстанционният съд неправилно е отказал да вземе предвид представените от ответника доказателства и доводи. Всъщност разглежданата част от това решение се отнася до направената от този съд преценка на протеста на главния прокурор срещу решението на първоинстанционния съд, с което последният оправдава някои от обвиняемите по част или по всички обвинения. Следователно тази част от посоченото решение не се отнася до разглеждането на жалбата на първия жалбоподател срещу присъдите, постановени срещу него с решението на първоинстанционния съд, и поради това при всяко положение жалбоподателите не могат да се позоват на нея в подкрепа на настоящата част от третото основание.

293    Що се отнася до частта от решението на Египетския касационен съд от 14 декември 2013 г., която жалбоподателите цитират във второто изявление за изменение на жалбата в подкрепа на довода си, че няма претърпяна от египетската държава вреда в рамките на дело № 38 от 2011 г., достатъчно е да се установи, че този съд се е задоволил да отбележи, от една страна, противоречие в съображенията на първоинстанционния съд, доколкото последният обвинява първия жалбоподател, че се е опитал да присвои дружество El-Dekheila и едновременно с това да го унищожи, и от друга страна, обстоятелството, че оценката на претърпяната от държавата вреда и на наложените на обвиняемите парични санкции не е подкрепена с доказателства. Така тези съображения предполагат само, че в рамките на производството след връщането на делото за ново разглеждане първоинстанционният съд трябва да следи за логичността на съображенията си, когато се произнася по наличието на претърпяна от държавата вреда, и ако има такава, оценката на посочената вреда да бъде достатъчно обоснована. Тези съображения обаче изобщо не позволяват да се изключи възможността той да установи наличието на подобна вреда.

294    От това следва, че втората част от третото основание трябва да се отхвърли.

4)      По третата част от третото основание, изведена от политическите подбуди в основата на наказателните производства срещу първия жалбоподател

295    В подкрепа на третата част от третото основание жалбоподателите внушават, че производствата срещу първия жалбоподател не са образувани добросъвестно, като този извод според тях може да се направи въз основа на липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията на главния прокурор на Египет, от решенията на Египетския касационен съд от 20 декември 2012 г., 12 май 2013 г. и 14 декември 2013 г. и от сведенията за нарушаването на основните права, които жалбоподателите представят в първото и във второто основание. В това отношение те считат, че в писмото си от 24 март 2015 г. Съветът не посочва на какво основание отхвърля твърдението им, че наказателните производства са образувани по политически подбуди.

296    На първо място, що се отнася до твърдението, за липсата на доказателства, на които да се основат съдебните производства срещу първия жалбоподател, достатъчно е да се припомни, както се установява от извършената от Общия съд преценка на доводите на жалбоподателите в подкрепа на първата част от настоящото основание в точки 250—285 по-горе, че нито Съветът, нито Общият съд имат задължение да се произнасят по въпроса дали са достатъчни доказателствата, събрани от обвинението срещу първия жалбоподател в рамките на разглежданите съдебни производства, доколкото това е от компетентността на египетския съд, разглеждащ делото по същество. От друга страна, от документите, които египетските власти предоставят на Съвета, е видно, че съдебните производства поне по дела № 38, № 107 и № 291 от 2011 г. почиват на известен брой конкретни факти, които главният прокурор на Египет е събрал, за да докаже отговорността по-специално на първия жалбоподател за престъпленията, установени в рамките на тези производства. Така, без да се засяга правната квалификация на тези фактически елементи, чието определяне е задължение на компетентния египетски съд, не би могло да се твърди, че посочените съдебни производства не почиват на никакви доказателства.

297    На второ място, от съдържанието на решенията на Египетския касационен съд от 20 декември 2012 г., 12 май 2013 г. и 14 декември 2013 г. не следва, че наказателните производства не са образувани добросъвестно. Несъмнено, както беше отбелязано в точки 185 и 221 по-горе, в посочените решения този съд е установил допуснати от страна на първоинстанционния съд пропуски при разглеждането на предоставените му доказателства за вината по-специално на първия жалбоподател по дела № 38, № 107 и № 291 от 2011 г. Правейки това обаче, този съд не формулира критики по отношение на образуваните срещу това лице производства, които да са годни да поставят под въпрос намеренията, които са в основата им, а само по отношение на извършената от първоинстанционния съд преценка на тяхната основателност. Освен това от тези решения може да се заключи само, че първоинстанционният съд следва да преразгледа по същество отговорността на обвиняемите, а не че той трябва непременно да отхвърли обвиненията срещу тях.

298    На трето и последно място, дори в хипотезата, че сведенията, които жалбоподателите представят в рамките на първото и второто основание, за да подкрепят наличието на посегателства срещу основните права и правовата държава в Египет, по-специално в рамките на съдебните производства срещу първия жалбоподател, са годни да породят основателни съмнения за подобни посегателства, от това във всеки случай не би могло автоматично да се заключи, че посочените производства са мотивирани от чисто политически подбуди. От друга страна, макар в някои от документите, които са представени от жалбоподателите в този контекст, и по-специално докладите на IBAHRI и на г‑н D., относно протичането на производството по дело № 107 от 2011 г., изрично да се посочва, че съществува риск съдебните производства срещу лицата, които са били част от ръководните кръгове по време на управлението на бившия президент на републиката г‑н Мубарак, да бъдат използвани за политически цели, тези документи не съдържат достатъчно точни и непротиворечиви доказателства, годни да обосноват наличието на подобен риск, що се отнася до първия жалбоподател. Впрочем, както беше подчертано в точки 221—226 по-горе, Съветът е можел с основание да счете — с оглед на решенията на Египетския касационен съд и на по-нататъшните фази на производството — че първият жалбоподател е можел да се ползва с достатъчна съдебна защита срещу риска наказателните производства срещу него да приключат с решение, накърняващо правото му на справедлив съдебен процес и на зачитане на презумпцията за невиновност. Същата констатация може да се направи и по отношение на риска това решение да бъде засегнато от твърдените политически подбуди, които били в основата на образуването на посочените наказателни производства.

299    Следователно от изложеното дотук се установява, че Съветът правилно е могъл да приеме, че съдебните производства, на които почива подновяването на посочването на първия жалбоподател, не е можело да бъдат засегнати от политически съображения. Ето защо третата част от третото основание трябва да се отхвърли.

5)      По четвъртата част от третото основание, изведена от липсата на достатъчно сведения за индивидуалното положение на първата, втората и третата жалбоподателка

300    В жалбата си жалбоподателите поддържат само, че поради несъответствието на посочването на първия жалбоподател с общите критерии, установени в член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, невалидно е и посочването на първата, втората и третата жалбоподателка, доколкото то почива само на заповед за замразяване на финансови средства, издадена в рамките на наказателните производства срещу техния съпруг. В писмената реплика те изтъкват, че посочената заповед не може да послужи за основание за подновяването на посочването им, с мотива че нито едно производство срещу първия жалбоподател не било приключило и че срещу първата, втората и третата жалбоподателка няма образувани производства. Впрочем по самото си естество подобна заповед била акцесорна спрямо разглежданото производство по събиране на финансови средства. Жалбоподателите уточняват, че заповедта за замразяване на активи вече не се отнася до личните активи на втората и третата жалбоподателка. В рамките на първото изявление за изменение на жалбата те поддържат, че първата, втората и третата жалбоподателка не са посочени в писмото на египетските власти от 2 януари 2016 г. и че те не са имали възможност да представят възраженията си по писмото на посочените власти от 7 март 2016 г. Те изтъкват също така, че считано от декември 2013 г., първата жалбоподателка вече не е омъжена за жалбоподателя и че Съветът е уведомен за това на 29 януари 2016 г. В рамките на второто изявление за изменение на жалбата те изтъкват, че преди посочването им да бъде подновено с Решение 2017/496, сведенията, въз основа на които Съветът е пристъпил към това подновяване, не са изпратени до първата, втората и третата жалбоподателка. Освен това в информацията, предоставена от египетските власти, първата, втората и третата жалбоподателка не били посочени. Само заповедта за замразяване на активи, издадена по дело № 38 от 2011 г., можела да се използва като основание за подновяването на посочването на тези лица, тъй като останалите заповеди за замразяване на активи били свързани с наказателни производства, които не се отнасят до дела за присвояване на държавни средства. Освен това в информацията, предоставена от египетските власти, не личало, че за първата, втората и третата жалбоподателка все още има решение за замразяване на активи. Накрая, те поддържат, че промяната в обхвата на замразяването на активите на втората и третата жалбоподателка потвърждавало, че те не могат да бъдат считани за отговорни за присвояване на държавни средства.

301    В самото начало следва да се припомни, както беше отбелязано в точки 238 и 239 по-горе, че Общият съд приема, а Съдът потвърждава, че Съветът е можел да основе посочването на първата, втората и третата жалбоподателка на съществуването на заповед за замразяване на активи, свързана с разследването на деяния по присвояване на държавни средства срещу първия жалбоподател, доколкото критериите по член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 обхващат не само лицата, срещу които е образувано наказателно производство за такива деяния, а и свързаните с тях лица, срещу които са предприети по-специално обезпечителни мерки, целящи запазването на евентуално присвоените активи.

302    При тези условия, доколкото с доводите на жалбоподателите, изложени в точка 300 по-горе, се цели да се оспори първоначалното посочване на първата, втората и третата жалбоподателка по-специално с мотива че заповедта от 2011 г. не представлявала солидна основа и че срещу тези лица никога не са образувани наказателни производства, те не зачитат силата на пресъдено нещо на мотивите на решения от 5 март 2015 г., Ezz и др./Съвет (C‑220/14 P, EU:C:2015:147) и от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет (T‑256/11, EU:T:2014:93). Следователно те са недопустими.

303    Доколкото с тях се цели да се оспори подновяването на това посочване, доводите на жалбоподателите, изложени в точка 300 по-горе, частично са явно лишени от основание. Всъщност с оглед на съображенията на Общия съд, които Съдът е потвърдил (вж. т. 238 и 239 по-горе), жалбоподателите не биха могли да се позоват, най-напред, на факта, че съдебните производства срещу първия жалбоподател не са приключили, доколкото и Общият съд, и Съдът постановяват, че Съветът е можел да се позове на наличието на висящо съдебно производство. По-нататък, те не биха могли да се позоват и на факта, че срещу първата, втората и третата жалбоподателка нямало образувани съдебни производства, тъй като според Общия съд и Съда Съветът е имал основание да пристъпил към тяхното посочване, с мотива че срещу тях се води производство, свързано с наказателни производства за деяния по присвояване на държавни средства, в качеството им на свързани лица по смисъла на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, доколкото в случая подобно свързано производство само по себе си представлява съдебно производство. По същия начин доводът, съдържащ се във второто изявление за изменение на жалбата, че изключването на личните активи на втората и третата жалбоподателка от приложното поле на приетата по отношение на тях заповед за замразяване на активи показвало, че те не са отговорни за присвояване на държавни средства, почива на явно неправилната предпоставка, че активите на тези лица са замразени, с мотива че самите те са заподозрени от египетските власти в присвояване на държавни средства.

304    В крайна сметка единственият нов въпрос в доводите, изтъкнати в подкрепа на настоящата част от третото основание, е дали след първоначалното посочване на първата, втората и третата жалбоподателка са настъпили промени в положението на жалбоподателя или в тяхното лично положение, които да са пречка за подновяването на първоначалното им посочване въз основа по-специално на заповедта за замразяване на активи, послужила като основание за това първоначално посочване.

305    На първо място, що се отнася до изложения в жалбата довод, изведен от липсата на основание за подновяването на посочването на жалбоподателя, достатъчно е да се отбележи, че първите три части от настоящото основание, с които се цели да се оспори тази основателност, бяха отхвърлени в точки 250—299 по-горе, поне що се отнася до дела № 38, № 107 и № 291 от 2011 г. Следователно валидността на подновяването на посочването на първата, втората и третата жалбоподателка не би могла да бъде оспорена на това основание.

306    На второ място, що се отнася до доводите, свързани с ограничаването на обхвата на замразяването на активите на втората и третата жалбоподателка, представени за първи път в писмената реплика, те са ирелевантни, дори да се приеме, че са допустими. Всъщност жалбоподателите се задоволяват да изтъкнат, че това замразяване на активи вече не се отнася до личните активи на тези лица, но не поддържат, че то е прекратено окончателно, включително по отношение на активите, които те притежават съвместно с жалбоподателя. Това тълкуване се потвърждава от документите, които жалбоподателите предоставят в подкрепа на своите твърдения. Всъщност те посочват, от една страна, що се отнася до втората жалбоподателка, че въз основа на решение на съда замразяването вече не се прилага по отношение на имуществото и активите, наследени от баща ѝ преди съдебните производства срещу първия жалбоподател, и от друга страна, що се отнася до третата жалбоподателка, че главният прокурор на Египет е прекратил замразяването на активите, които тя е притежавала преди брака си с първия жалбоподател. Следователно от тези сведения трябва да се заключи, че частта от активите на втората и третата жалбоподателка, която не е засегната от посочените по-горе съдебни решения, продължава да е предмет на заповедта за замразяване на активи, издадена от главния прокурор на Египет през 2011 г. по отношение на всички жалбоподатели — факт, който те не оспорват. Ето защо тези доводи следва да се отхвърлят.

307    На трето място, що се отнася до доводите, които са изложени в рамките на първото изявление за изменение на жалбата и се отнасят до информацията за първата, втората и третата жалбоподателка, с която Съветът е разполагал преди приемането на Решение 2016/411, жалбоподателите не оспорват, че с писмо от 7 март 2016 г. египетските власти са уведомили Съвета, че на всички тези лица все още са наложени три заповеди за замразяване на активи в рамките на четири наказателни производства срещу първия жалбоподател по дела № 38, № 107 и № 291 от 2011 г. и че активите на първата и втората жалбоподателка са замразени по дело № 4 от 2011 г. При тези условия обстоятелството, че тези лица не са посочени в писмото на същите власти от 2 януари 2016 г., е без значение. Освен това фактът, че жалбоподателите не са имали възможност да представят своите становища относно информацията в писмото от 7 март 2016 г., е ирелевантен в рамките на настоящото основание и може да бъде разгледан само в рамките на четвъртото основание, изведено по-специално от нарушението на правото на защита на жалбоподателите. Накрая, що се отнася до обстоятелството, че първата жалбоподателка и жалбоподателят са разведени, то не би могло да повлияе на подновяването на нейното посочване, доколкото, както се потвърждава в писмото от 7 март 2016 г., на нея въпреки това са и' наложени мерки за замразяване на активи в рамките на някои от наказателните производства срещу бившия ѝ съпруг. Впрочем посоченото подновяване не почива на основание, изведено от естеството на връзките и' с него, а на основание, изведено от факта, че срещу нея са образувани съдебни производства, свързани с производства, отнасящи се до деяния по присвояване на държавни средства. Освен това жалбоподателите не поддържат, че поради този развод първата жалбоподателка вече няма никакви отношения, именно от имуществен характер, с първия жалбоподател. Ето защо обстоятелството, че при приемането на Решение 2016/411 Съветът продължава да посочва това лице в приложението към Решение 2011/172 като съпруга на жалбоподателя, не може да засегне законосъобразността на подновяването на нейното посочване. Следователно тези доводи трябва да се отхвърлят.

308    На четвърто и последно място, що се отнася до доводите, изложени в рамките на второто изявление за изменение на жалбата, най-напред следва да се отбележи, че по същите причини като посочените в точка 307 по-горе обстоятелството, че информацията в писмото на Съвета от 27 януари 2017 г. е изпратена специално до първата, втората и третата жалбоподателка едва след подновяването на тяхното посочване, е без значение. Впрочем жалбоподателите признават, че тъй като посоченото писмо е изпратено до законните представители на жалбоподателя, които представляват също и първата, втората и третата жалбоподателка, те са можели да проверят сведенията, на които се е основал Съветът, преди подновяването на посочването им. По-нататък, жалбоподателите неправилно твърдят, че Съветът е можел да се основе само на заповедта за замразяване на активи, приета по дело № 38 от 2011 г. Всъщност, както беше установено в точки 262 и 285 по-горе, дела № 107 и № 291 от 2011 г. също се отнасят до деяния по присвояване на държавни средства, така че Съветът е можел да се основе и на заповедите за замразяване на активи, приети по тези дела и наложени на всички жалбоподатели. Накрая, що се отнася до довода, че от информацията, която Съветът предава във връзка с приемането на Решение 2017/496, изобщо не се установявало, че активите на първата, втората и третата жалбоподателка остават замразени, достатъчно е да се отбележи, че наред с тези документи Съветът е предал копие на различните заповеди, приети през 2011 г. по отношение на всички жалбоподатели. Впрочем последните поддържат единствено че обхватът на тези заповеди е бил изменен впоследствие, както самите те посочват в първото изявление за изменение на жалбата, но не представят никакви конкретни сведения, годни да наведат на мисълта, че тези заповеди вече не са в сила по отношение на първата, втората и третата жалбоподателка. Следователно тези доводи трябва да се отхвърлят.

309    От изложеното дотук следва, че четвъртата част от третото основание трябва да се отхвърли. Съответно основанието в неговата цялост следва да се отхвърли.

3.      По четвъртото основание, изведено от нарушението на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита

310    Четвъртото основание по същество съдържа пет части. С първата част жалбоподателите поддържат, че Съветът никога не им е предоставял достоверни и конкретни доказателства, годни да обосноват прилагането на ограничителни мерки спрямо тях. С втората част те поддържат, че Съветът не е предоставил нито едно доказателство, че е разгледал подробно и безпристрастно правилността на мотивите за подновяване на посочването по-конкретно с оглед на техните възражения. С третата част жалбоподателите изтъкват, че Съветът е пропуснал да им предостави всички данни, на които се е основал, за да пристъпи към подновяването на тяхното посочване. С четвъртата част жалбоподателите изтъкват, че — в хипотезата, че Съветът им е предоставил всички документи, с които е разполагал — следва да се приеме, че той се е задоволил да повтори изявленията на египетските власти, без да извърши проверки. С петата част жалбоподателите поддържат, че Съветът не е уважил исканията им за изслушване, въпреки необходимостта от такова с оглед на техните възражения.

311    Съветът изтъква, че в решения от 5 март 2015 г., Ezz и др./Съвет (C‑220/14 P, EU:C:2015:147) и от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет (T‑256/11, EU:T:2014:93) оплакванията на жалбоподателите относно нарушението на правото им на защита и на правото им на ефективна съдебна защита вече са отхвърлени, що се отнася до първоначалното им посочване. Що се отнася до подновяването на това посочване, тези оплаквания също са отхвърлени с определение от 15 февруари 2016 г., Ezz и др./Съвет (T‑279/13, непубликувано, EU:T:2016:78). Освен това в становището си по първото изявление за изменение на жалбата той оспорва нарушаването на задължението си да предостави сведенията, с които е разполагал, и да даде възможност на жалбоподателите да представят своите възражения в рамките на приемането на Решение 2016/411. В становището си по второто изявление за изменение на жалбата Съветът добавя, че фактът, че не е приел или взел предвид възраженията на жалбоподателите, не означава, че не ги е разгледал. Той изтъква също, че не е длъжен да съобщава поотделно на първата, втората и третата жалбоподателка информацията, която е съобщил на законните представители на жалбоподателя, която се отнасяла само до неговото правно положение. Накрая, той изтъква по същество, че посочването на първата жалбоподателка като съпруга на жалбоподателя е без значение.

312    Съгласно постоянната съдебна практика юрисдикциите на Съюза в съответствие с предоставените им от ДФЕС правомощия са длъжни да осигурят контрол, който по принцип трябва да е пълен, за законосъобразността на всички актове на Съюза с оглед на основните права, които са неделима част от правния ред на Съюза, което включва по-специално зачитането на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита (решения от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, EU:C:2008:461, т. 326 и от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 97 и 98).

313    По-специално, в рамките на производство за приемане на решение за посочване на дадено лице в списък на лица и образувания, чиито активи са замразени, или на решението за подновяване на това посочване зачитането на правото на защита изисква компетентният орган на Съюза да уведоми съответното лице за данните и доказателствата, с които този орган разполага срещу него, за да вземе решението си, за да се даде възможност на това лице да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали е необходимо да сезира съда на Съюза. Освен това при това съобщаване компетентният орган на Съюза трябва да даде възможност на лицето да изложи надлежно своята гледна точка във връзка с мотивите по случая. Накрая, при решенията, които запазват името на засегнатото лице в подобен списък, зачитането на това двустепенно процесуално задължение, за разлика от случая на първоначалното вписване, трябва да предхожда приемането на това решение (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 111—113 и цитираната съдебна практика). Това двустепенно процесуално задължение обаче се налага само когато в рамките на подновяването на посочването на засегнатите лица компетентният орган се основава на нови сведения. От друга страна, засегнатите лица във всички случаи запазват постоянно право да представят възражения, по-специално по повод на периодичното преразглеждане на ограничителните мерки спрямо тях (вж. в този смисъл решение от 18 юни 2015 г., Ipatau/Съвет, C‑535/14 P, EU:C:2015:407, т. 26 и 27 и цитираната съдебна практика).

314    От друга страна, следствие от правото на изслушване е задължението компетентният орган да мотивира решението си, като посочи отделните, конкретни и специфични причини, поради които компетентните органи считат, че на засегнатото лице трябва да продължат да се налагат ограничителни мерки, независимо от евентуалните оневиняващи доказателства, представени от това лице (вж. в този смисъл решения от 22 ноември 2012 г., M., C‑277/11, EU:C:2012:744, т. 88 и от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 114 и 116).

315    Освен това следва да се вземе предвид фактът, че наличието на нарушение на правото на защита и на правото на ефективни правни средства за защита трябва да се разглежда в зависимост от специфичните във всеки един случай обстоятелства, и по-специално от естеството на разглеждания акт, от контекста, в който е бил приет, както и от правните норми, уреждащи съответната област (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 102).

316    В случая, както беше установено в точки 81—88 по-горе, за приемането на обжалваните решения Съветът се е основал не само на информацията, с която вече е разполагал при първоначалното посочване на жалбоподателите през 2011 г., а и на актуализирането на тази информация през 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., отнасящо се по-специално до развитието на съдебните производства срещу жалбоподателите. Всъщност, доколкото основанието за посочване на жалбоподателите почива на съществуването на висящи съдебни производства, Съветът има задължение да провери, по-специално по повод на периодичното преразглеждане на това посочване с оглед на евентуалното му подновяване, на какъв етап се намират тези съдебни производства и евентуалния резултат от тях (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 46 и 52). Следователно, за да уважи правото на защита и правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателите, Съветът е бил длъжен да им съобщи тези актуализирани данни, да им даде възможност да представят възраженията си в това отношение, преди да приеме обжалваните решения и да им посочи в рамките на мотивите на посочените решения причините, поради които продължава да счита, че е обосновано да поднови тяхното посочване.

317    В това отношение следва да се констатира, както уточняват жалбоподателите в писмената реплика, че в рамките на настоящото основание те нямат намерение да повдигат възражение за нарушението на правото им на защита и на правото им на ефективна съдебна защита в рамките на първоначалното им посочване — оплакване, по което, както самите те признават, Общият съд вече се е произнесъл. Те искат да се позоват на аналогичното нарушение, допуснато от Съвета в рамките на обжалваните решения. Следователно фактът, че Общият съд вече е разгледал наличието на подобно нарушение в рамките на първоначалното посочване на жалбоподателите и на подновяването на това посочване през 2013 г., не би могъл, противно на поддържаното от Съвета, да бъде противопоставен на жалбоподателите в рамките на настоящото основание.

318    С оглед на тези съображения следва да се разгледат отделните части от настоящото основание. Най-напред следва да се разгледат заедно първата и третата част от това основание, с всяка от които по същество се цели да се изтъкне допуснато от Съвета нарушение на задължението му за предварително съобщаване на сведенията, въз основа на които е решил да приеме обжалваните решения.

1)      По първата и третата част, изведени по същество от нарушение на задължението за предварително съобщаване на данните, използвани като фактическа основа на обжалваните решения

319    Най-напред следва да се отбележи, че доколкото първата част се отнася до липсата на съществени улики или на убедителни доказателства, годни да подкрепят подновяването на посочването на жалбоподателите, тя трябва да се отхвърли като неотносима в рамките на настоящото основание. Действително този въпрос е свързан с основателността на това подновяване впрочем вече разгледан в рамките на третото основание и следователно различен от въпроса дали са нарушени правото на защита и правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателите (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 134).

320    Независимо от казаното дотук се налага изводът, че преди приемането на обжалваните решения Съветът не е съобщил всички документи, които са му предадени от египетските власти и въз основа на които е счел, че подновяването на посочването на жалбоподателите остава обосновано.

321    На първо място, [поверително]. Както последните уточняват в отговора си на въпросите на Общия съд от 1 юни 2016 г., едва по-късно с оглед на приемането на решения 2016/411 и 2017/496 документи с аналогично съдържание са им предоставени от Съвета. От друга страна, в писмото си до жалбоподателите от 24 март 2015 г., в което обосновава подновяването на посочването им за 2015 г., Съветът изобщо не се позовава изрично на този документ. [поверително]. Впрочем, както беше отбелязано в точки 157, 192, 224 и 290 по-горе, този документ съдържа полезни указания за преценката на този риск и като цяло за преценката на правния контекст, в който се вписват съдебните производства срещу жалбоподателите. [поверително]. Впрочем фактът, че преди приемането на Решение 2016/411 и на Регламент за изпълнение 2017/491 Съветът им е предоставил документи с аналогично съдържание, изглежда опровергава това становище.

322    На второ място, както беше установено в точка 307 по-горе, Съветът предоставя писмото на египетските власти от 7 март 2016 г. едва след приемането на Решение 2016/411. Впрочем това писмо съдържа конкретна информация, относно оставянето в сила на заповедите за замразяване на активи по отношение на всички жалбоподатели, която е годна да отговори на възраженията им, че първата, втората и третата жалбоподателка изобщо не са посочени в предаденото им писмо на същите власти от 2 януари 2016 г. Следователно това писмо от 7 март 2016 г. очевидно представлява доказателство, на което Съветът е можел да се основе при подновяването на посочването на споменатите по-горе лица, което впрочем се потвърждава с писмото му до жалбоподателите от 21 март 2016 г., в което той отговаря на възраженията им, като се позовава на посоченото писмо и го прилага към тази кореспонденция.

323    На трето място, както беше установено в точка 308 по-горе, писмото на Съвета от 27 януари 2017 г., което съдържа информация, отнасяща се конкретно до личното положение на първата, втората и третата жалбоподателка, е връчено на законните представители на жалбоподателите само за сведение на жалбоподателя. Въпреки това, доколкото получателите на това писмо представляват пред Съвета и първата, втората и третата жалбоподателка, те са можели да се запознаят от името на своите клиенти с информацията, която се отнася конкретно до тях, и да представят възражения във връзка с това. Следователно не би могло да се приеме, че Съветът е нарушил задълженията си по отношение на първата, втората и третата жалбоподателка, като е връчил писмото от 27 януари 2017 г. на законните представители на всички жалбоподатели само в качеството им на представители на жалбоподателя.

324    От точки 321 и 322 по-горе обаче следва, че при приемането на Решение 2015/486 и на Решение 2016/411 Съветът е нарушил задълженията си, като не е съобщил своевременно някои сведения, на които се е основал, за да пристъпи към подновяването на посочването на жалбоподателите в рамките на тези решения, и следователно като не им е дал възможност да подадат възражения във връзка с това преди посоченото подновяване.

325    Независимо от казаното дотук, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, за да може наличието на нередовност, свързана с правото на защита, да доведе до отмяна на спорния акт, трябва производството да е можело да доведе поради тази нередовност до различен резултат, засягайки по този начин конкретно правото на защита на жалбоподателя (вж. в този смисъл решение от 30 юни 2016 г., Jinan Meide Casting/Съвет, T‑424/13, EU:T:2016:378, т. 81 и цитираната съдебна практика).

326    От една страна, що се отнася до меморандума на PGO от 9 февруари 2015 г., в точка 158 по-горе беше отбелязано, че жалбоподателите са могли да представят пред Общия съд възражения по този документ в рамките на настоящото производство по обжалване [поверително] в писмения си отговор от 1 юни 2017 г. [поверително]. Следователно правото им на ефективна съдебна защита е било гарантирано. От друга страна, от тези възражения не се установява, че ако жалбоподателите са могли да се запознаят с този документ преди Решение 2015/486, те са щели да бъдат в състояние да оспорят съдържанието му или неговата релевантност с оглед на подновяването на посочването си. Следователно те не доказват, че в такъв случай производството е можело да доведе до различен резултат.

327    От друга страна, що се отнася до писмото на египетските власти от 7 март 2016 г., безспорно е, че жалбоподателите са можели да се запознаят с него чрез писмото на Съвета от 21 март 2016 г. и че те не оспорват, че от това запознаване е имало достатъчно дълъг срок, за да могат да представят възражения в това отношение в рамките на първото изявление за изменение на жалбата. Впрочем, както показва разглеждането на тези възражения в точка 307 по-горе, те нямаше да могат да променят резултата от производството, ако бяха представени преди приемането на Решение 2016/411.

328    Следователно нарушенията, установени в точки 321, 322 и 324 по-горе, не биха могли да доведат до отмяната на обжалваните решения. Ето защо първата и третата част от настоящото основание трябва да се отхвърлят.

2)      По втората част от четвъртото основание, изведена от липсата на доказателства, че Съветът е разгледал подробно и безпристрастно обосноваността на мотивите за подновяването на посочването на жалбоподателите

329    С настоящата част жалбоподателите изтъкват, че Съветът не е представил никакви доказателства, позволяващи да се провери, че е взел предвид в достатъчна степен възраженията, които те са представяли преди всяко подновяване на посочването си, като се основават на предпоставката, че ако беше взел предвид тези възражения, е трябвало да стигне до заключението, че мотивите за тези последователни подновявания са необосновани

330    В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, макар зачитането на правото на защита да изисква институциите на Съюза да позволят на засегнатите лица надлежно да изложат гледната си точка, то не може да наложи на посочените институции да я приемат. За да има полза от представянето на гледната точка на тези лица, е необходимо единствено тази гледна точка да е била изложена своевременно, за да могат институциите на Съюза да се запознаят с нея и с необходимото внимание да преценят значението ѝ за съдържанието на акта, който е в процес на приемане (вж. решение от 30 юни 2016 г., Jinan Meide Casting/Съвет, T‑424/13, EU:T:2016:378, т. 126 и цитираната съдебна практика).

331    В случая само фактът, че Съветът не е заключил, че подновяването на посочването на жалбоподателите е неоснователно, нито е счел за полезно да извърши проверки с оглед на техните възражения, във всеки случай сам по себе си не би могъл да представлява нарушение на правото на защита на жалбоподателите, стига те да са имали възможност да представят своевременно посочените възражения.

332    Дори да се предположи, че с настоящата част жалбоподателите искат да повдигнат възражение за липса на мотиви на обжалваните решения, следва да се отбележи, че в писмата си от 24 март 2015 г., 21 март 2016 г. и 22 март 2017 г. Съветът посочва отделните, конкретни и специфични причини, поради които счита за необходимо да поднови посочването на жалбоподателите. В тези писма той отговаря и на някои от възраженията на жалбоподателите. Фактът, че не засяга всички въпроси, които жалбоподателите повдигат в многобройните си писма, не означава, че не ги е взел предвид, а само че не ги е счел за определящи за подновяването на посочването им.

333    Впрочем следва да се отбележи, че обжалваните решения, с които се подновява посочването на жалбоподателите съответно за четвърти, пети и шести път, са приети в познат за тях контекст. От една страна, основанието за посочването им не се е променило от първоначалното им посочване. Освен това Общият съд и Съдът вече са разрешили важни въпроси, отнасящи се до законосъобразността на тези основания. От друга страна, от преписката по делото е видно, че считано от първоначалното посочване на жалбоподателите, Съветът се е старал да им предоставя, ако не преди приемането на своите последователни решения, поне непосредствено след това, документите на египетските власти, въз основа на които е вземал решенията си, така че с оглед на тези документи жалбоподателите са можели да преценят дали е необходимо да подадат жалба и надлежно да оспорят тяхната валидност. Освен това с оглед на всички тези сведения Общият съд е могъл надлежно да определи специфичните и конкретни причини, въз основа на които са взети обжалваните решения, и да упражни своя съдебен контрол върху тези решения.

334    Ето защо втората част следва да се отхвърли.

3)      По четвъртата част от четвъртото основание, изведена от обстоятелството, че Съветът се е задоволил да повтори изявленията на египетските власти, без да извърши проверки

335    Във връзка с настоящата част следва да се отбележи, че тя е повдигната само при условията на евентуалност, в случай че Съветът е предал на жалбоподателите цялата документация, с която е разполагал. В точка 321 по-горе обаче беше установено, че случаят не е такъв, тъй като Съветът не им е предоставил меморандума на PGO от 9 февруари 2015 г. Във всеки случай фактът, че Съветът се е доверил на изявленията на египетските власти, без да извърши проверки, не може да съставлява нарушение на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателите (вж. в този смисъл решение от 18 февруари 2016 г., Съвет/Bank Mellat, C‑176/13 P, EU:C:2016:96, т. 89 и 90). Ето защо настоящата част следва да се отхвърли.

4)      По петата част от четвъртото основание, изведена от липсата на отговор от Съвета по исканията за изслушване на жалбоподателите

336    В рамките на настоящата част жалбоподателите изтъкват, че са поискали „спешно“ изслушване в писмата си от 23 декември 2014 г., 12 януари 2015 г., 3 февруари 2015 г., 2 март 2015 г. и 29 януари 2016 г. и че това изслушване било необходимо, за да се предотвратят допуснатите от Съвета „очевидни грешки“.

337    В това отношение от съдебната практика, припомнена в точка 313 по-горе, е видно, че в случая Съветът е разполагал с право на преценка да реши дали следва да уважи исканията за изслушване на жалбоподателите. Всъщност в рамките на обикновено подновяване на първоначалното решение правото на изслушване на жалбоподателите предполага само те да могат надлежно да изложат гледната си точка, като представят възражения — във всеки един момент, и по-специално по повод на преразглеждането на посочването си — които Съветът трябва да разгледа безпристрастно и подробно. Доколкото жалбоподателите са могли своевременно да представят на Съвета известен брой документи, годни да представляват оневиняващи доказателства, и да посочат изводите, които правят въз основа на тези документи, те не доказват, че с оглед на обстоятелствата в случая е било необходимо изслушване. Всъщност Съветът е разполагал с достатъчно дълъг срок преди приемането на обжалваните решения, за да поиска от жалбоподателите, ако беше счел това за необходимо, да представят допълнителни писмени разяснения или уточнения във връзка с посочените оневиняващи доказателства или евентуално да извърши проверки при египетските власти. Освен това, както беше припомнено в точка 330 по-горе, от Съвета не може да се изисква да приеме гледната точка, която жалбоподателите са изложили във възраженията си. Следователно твърдяното обстоятелство, че било необходимо изслушване, за да се попречи на Съвета да допусне „явни грешки“ в преценката, не би могло да докаже наличието на нарушение на правото на изслушване на жалбоподателите, поради това че подобно изслушване не е било организирано. Впрочем от извършената от Общия съд преценка на първото, второто и третото основание в точки 114—308 по-горе следва, че преди приемането на обжалваните решения жалбоподателите не са представили никаква информация, която да налага организирането на изслушване.

338    Ето защо петата част от четвъртото основание и съответно това основание в неговата цялост следва да се отхвърлят.

4.      По петото основание, изведено от необоснованото и непропорционално ограничаване на правото на собственост на жалбоподателите и от накърняване на доброто им име

339    В подкрепа на настоящото основание жалбоподателите се позовават на доводите, изложени в точки 102—110 от жалбата по дело T‑279/13. Според тях обстоятелството, че активите им са замразени от над четири години, потвърждава тези доводи. Впрочем поради това Съветът разполагал с достатъчно дълъг срок, за да провери при египетските власти размера на средствата, за които се твърди, че са присвоени; той обаче пропуснал да направи това. В първото изявление за изменение на жалбата жалбоподателите изтъкват най-напред, че условието, наложено от принципа на пропорционалност дадена разпоредба да е годна да постигне преследваните с нея легитимни цели, не било изпълнено, с мотива че запазването на ограничителните мерки по отношение на жалбоподателите не било нито уместно, нито подходящо за постигането на целта за подкрепа на правовата държава в Египет, предвидена в Решение 2011/172. Те се позовават на доводите, изложени във връзка с това в рамките на първото основание. По-нататък те поддържат, че посочването им не е необходимо, с мотива че можело целите му да бъдат постигнати с решения на съдебните органи на държавите членки, при това по по-малко ограничителен начин. Накрая те поддържат, че в съдебните производства, на които се е основал Съветът, египетските власти не твърдят, че жалбоподателите са прехвърляли в Съюза средства с произход от присвояване на държавни средства на Египет. Освен това те подчертават, че дългият срок, изминал от първоначалното им посочване, и по-точно шест години, засилва убедителността на тези доводи.

340    Съветът оспорва тези доводи, като изтъква по същество, че Общият съд вече се е произнесъл по въпроса дали спорните мерки гарантират зачитането на принципа на пропорционалност.

341    На първо място, е достатъчно да се установи, че в точки 70—74 от определение от 15 февруари 2016 г., Ezz и др./Съвет (T‑279/13, непубликувано, EU:T:2016:78) Общият съд отхвърля доводите, изложени от жалбоподателите в подкрепа на основание, аналогично на настоящото, в рамките на делото, по което е постановено това определение. При това положение, без да е необходимо да се разглежда въпросът дали е допустимо жалбоподателите да се позоват на приложено към жалбата изявление, без да възпроизведат съдържанието му в нейния текст, препратките, които те правят в точки 102—110 от жалбата по посоченото по-горе дело, следва да се отхвърлят.

342    На второ място, що се отнася до обстоятелството, че Съветът не е проверил размера на присвоените средства въпреки времето, с което е разполагал след първоначалното посочване на жалбоподателите, следва да се припомни, че Общият съд постановява, че при липсата на съдебно решение, което да се произнася по основателността на образуваните в Египет съдебни производства, Съветът не е можел нито да се запознае с естеството, нито сам да посочи размера на евентуалните присвоявания на държавни средства на Египет, извършени от първия жалбоподател (решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет, T‑256/11, EU:T:2014:93, т. 208). В случая обаче от доказателствата по делото е видно, че на този етап по нито едно от наказателните производства срещу първия жалбоподател не е постановено окончателно съдебно решение. По-специално, що се отнася до производствата по дела № 38, № 107 и № 291 от 2011 г., се оказва, че след отмяната от Египетския касационен съд на решенията на съда, който е компетентен по съществото на спора, и връщането на тези дела за ново разглеждане тези производства все още са висящи. Следователно този довод трябва да се отхвърли.

343    На трето място, от направената от Общия съд в точки 118—165 и 176—208 по-горе преценка на първата част от първото основание и на втората част от второто основание следва, че жалбоподателите не са доказали, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, що се отнася до необходимостта с оглед на целите на политиката, в рамките на която се вписва Решение 2011/172, да запази прилагането на това решение в неговата цялост и да поднови посочването на жалбоподателите в частност. При това положение доводът, че обжалваните решения не били нито относими, нито подходящи за постигането на преследваната от Съвета цел за подкрепа на правовата държава, следва да се отхвърли.

344    На четвърто място, следва да се припомни, че в рамките на делото, приключило с решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет (T‑256/11, EU:T:2014:93), Общият съд приема, че мерките, които Съветът е приел по-специално на основание член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, са подходящи за постигането на целите на това решение. Всъщност тези мерки допринасят ефективно за улесняване на констатирането на присвояване на държавни средства, извършено в ущърб на египетските власти, и поставят същите тези власти в по-удобно положение с оглед на възстановяването на приходите от подобни присвоявания (вж. решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет, T‑256/11, EU:T:2014:93, т. 206). Следователно жалбоподателите нямат основание да оспорват тези съображения, като изтъкват, че писмото на египетските власти от 24 февруари 2011 г. е адресирано до националните съдебни органи и поради това административно и политическо решение на Съвета не било нито необходимо, нито подходящо за извършването на замразяването на техните активи. Ето защо този довод трябва да се отхвърли като недопустим.

345    На пето място, що се отнася до довода на жалбоподателите, че в рамките на съдебните производства срещу жалбоподателите египетските власти не твърдят, че е извършено прехвърляне към Съюза на средства с произход от присвояване на държавни средства на Египет, в точка 238 по-горе вече беше припомнено, че в рамките на делото, приключило с решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет (T‑256/11, EU:T:2014:93), Общият съд постановява, а Съдът потвърждава в производството по обжалване, че Съветът правилно е пристъпил към посочването на жалбоподателите в приложението към Решение 2011/172 единствено на основание че срещу тях в Египет е образувано съдебно производство във връзка, без значение каква, с разследване на присвояване на държавни средства. Следователно настоящият довод е частично недопустим, доколкото с него се цели да се оспори първоначалното посочване на жалбоподателите, и частично явно неоснователен, доколкото с него се цели да се оспори подновяването на това посочване.

346    На шесто и последно място, следва да се припомни, че Съдът постановява, че ограниченията върху упражняването на правото на собственост на лицата, срещу които се прилага ограничителна мярка, подобна на замразяването на активите на жалбоподателите, произтичат не само от общия обхват на съответната мярка, а евентуално и от действителната продължителност на прилагането им (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 132 и цитираната съдебна практика). Така продължителността на периода на прилагане на мярка като спорната представлява един от аспектите, които съдът на Съюза трябва да вземе предвид за целите на преценката на пропорционалността на посочената мярка (вж. в този смисъл решение от 30 юни 2016 г., CW/Съвет, T‑516/13, непубликувано, EU:T:2016:377, т. 172).

347    В разглеждания случай обаче само фактът, че замразяването на активите на жалбоподателите в Съюза се подновява отново с Решение 2017/496, след като се е запазило в продължение на шест последователни години, сам по себе си не може да доведе до нарушение на принципа на пропорционалност. В това отношение, от една страна, както вече беше отбелязано в точка 135 по-горе, с оглед на предмета на Решение 2011/172 наложените в този контекст ограничителни мерки по принцип трябва да продължат да се прилагат до приключването на съдебните производства в Египет, за да се запази полезното им действие. Не се оспорва впрочем, че към датата на подновяването на посочването на жалбоподателите през 2017 г. наказателните производства срещу първия жалбоподател все още са висящи. Освен това, както беше отбелязано в точка 308 по-горе, жалбоподателите не представят нито едно доказателство, което да е годно да наведе на мисълта, че заповедите за замразяване на активи, приети по отношение на всички тях, вече не са в сила. От друга страна, в подкрепа на настоящия довод жалбоподателите не се позовават на прекомерната продължителност на посочените производства. Впрочем следва да се констатира, че тези производства, които се отнасят до комплексни факти, са претърпели известен брой промени, и по-специално че решенията на първоинстанционния съд са отменени от Египетския касационен съд и върнати за ново разглеждане. Следователно от доказателствата по делото не се установява продължителността на тези производства да е явно прекомерна. Ето защо настоящият довод трябва да се отхвърли.

348    Следователно предвид изложените дотук съображения петото основание следва да се отхвърли.

349    При това положение, доколкото нито едно от основанията в жалбата, предмет на настоящото производство, не може да бъде уважено, тази жалба следва да се отхвърли в нейната цялост, без да е необходимо да се допуска поисканото от жалбоподателите събиране на доказателства.

IV.    По съдебните разноски

350    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

351    В случая, тъй като жалбоподателите са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на Съвета.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети разширен състав),

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда г‑н Ahmed Abdelaziz Ezz, г‑жа Abla Mohammed Fawzi Ali Ahmed Salama, г‑жа Khadiga Ahmed Ahmed Kamel Yassin и г‑жа Shahinaz Abdel Azizabdel Wahab Al Naggar да понесат наред с направените от тях съдебни разноски и тези на Съвета на Европейския съюз.

Gratsias Labucka Dittrich

Ulloa Rubio Xuereb

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 27 септември 2018 година.

Подписи

Съдържание

*      Език на производството: английски.

1      Заличени поверителни данни.