РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
8 ноември 2016 година(*)
„Регламент № 407/2010/ЕС — Европейски механизъм за финансово стабилизиране — Решение за изпълнение 2011/77/ЕС — Финансова помощ за Ирландия от страна на Европейския съюз — Рекапитализация на национални банки —Дружествено право — Втора директива 77/91/ЕИО — Членове 8, 25 и 29 — Рекапитализация на банка посредством съдебно разпореждане — Увеличаване на акционерния капитал без решение на общото събрание и без предлагане на емитираните акции за преференциално записване на съществуващите акционери — Емитиране на нови акции на стойност, която е по-ниска от номиналната им стойност“
По дело C‑41/15
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от High Court (Висш Съд, Ирландия) с акт от 2 декември 2014 г., постъпил в Съда на 2 февруари 2015 г., в рамките на производство по дело
Gerard Dowling,
Padraig McManus,
Piotr Skoczylas,
Scotchstone Capital Fund Limited
срещу
Minister for Finance,
в присъствието на:
Permanent TSB Group Holdings plc, с предишно наименование Irish Life and Permanent Group Holdings plc,
Permanent TSB plc, с предишно наименование Irish Life and Permanent plc,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: K. Lenaerts, председател, A. Tizzano, заместник-председател, R. Silva de Lapuerta, M. Ilešič и T. von Danwitz (докладчик), председатели на състави, J. Malenovský, J.‑C. Bonichot, Aл. Арабаджиев, C. Toader, M. Safjan, C. G. Fernlund, C. Vajda и S. Rodin, съдии,
генерален адвокат: N. Wahl,
секретар: C. Strömholm, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 април 2016 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за G. Dowling, от самия него, както и от G. Rudden, solicitor, и N. Travers, SC,
– за P. McManus, от самия него, както и от G. Rudden, solicitor, и N. Travers, SC,
– за P. Skoczylas, от самия него,
– за Scotchstone Capital Fund Limited, от S. O’Donnell и J. Flynn, solicitors,
– за Permanent TSB Group Holdings plc, с предишно наименование Irish Life and Permanent Group Holdings plc, и Permanent TSB plc, с предишно наименование Irish Life and Permanent plc, от C. MacCarthy, A. Walsh, solicitors, P. Gallagher, SC, и C. Geoghegan, barrister,
– за Ирландия, от A. Joyce, L. Williams и E. Creedon, в качеството на представители, подпомагани от A. O’Neill, BL, и E. McCullough, SC,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. Gentili, avvocato dello Stato,
– за кипърското правителство, от E. Zachariadou и D. Kalli, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от J.‑P. Keppenne, H. Støvlbæk, L. Flynn и A. Steiblytė, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 22 юни 2016 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 8, 25 и 29 от Втора директива 77/91/ЕИО на Съвета от 13 декември 1976 година за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата по смисъла на член [54, втора алинея ДФЕС], за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение на учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни (ОВ L 26, 1977 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 8) (наричана по-нататък „Втора директива“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между, от една страна, г‑н Gerard Dowling, г‑н Padraig McManus, г‑н Piotr Skoczylas и Scotchstone Capital Fund Limited (наричано по-нататък „Scotchstone“), и от друга страна, Minister for Finance (министърът на финансите на Ирландия, наричан по-нататък „министърът“), по повод отмяната на разпореждането, прието от High Court (Висш съд, Ирландия) на 26 юли 2011 г. (наричано по-нататък „разпореждането“), с което се разпорежда на дружество, в което жалбоподателите в главното производство са членове и акционери, да увеличи капитала си и да емитира в полза на министъра нови акции на стойност, която е по-ниска от номиналната им стойност.
Правна уредба
Правото на Съюза
Втора директива
3 Съображение 2 от Втора директива гласи следното:
„като има предвид, че за да се гарантира минимална равностойна защита на акционерите и кредиторите на акционерните дружества, особено значение има съгласуването на националните разпоредби, свързани с тяхното учредяване и с поддържането, увеличаването или намаляването на техния капитал“.
4 Член 8, параграф 1 от тази директива гласи:
„Акциите не могат да се емитират на цена, по-ниска от номиналната им стойност, а когато нямат номинална стойност, от счетоводната им стойност“.
5 Съгласно член 25 от посочената директива:
„1. Общото събрание взема решение за всяко увеличаване на капитала. Както решението, така и увеличаването на записания капитал се публикуват […].
2. Независимо от това уставът, учредителният акт или решението на общото събрание, ко[и]то трябва да се публикуват в съответствие с правилата на параграф 1, могат да разрешат увеличаване на записания капитал до максимален размер, установен в тях с оглед на максималния размер, предвиден в закона. При нужда решение за увеличаване на записания капитал в рамките на така установения размер се взема от органа на дружеството, овластен да направи това. Това правомощие на съответния орган важи за максимален срок от пет години и може да се поднови един или повече пъти от общото събрание, всеки път за срок не по-дълъг от пет години.
3. Когато има няколко класа акции, решението на общото събрание за увеличаване на капитала по параграф 1 или овластяването да се увеличи капиталът по параграф 2 се гласуват отделно от всеки клас акционери, чиито права се засягат от операцията.
4. Този член се прилага към емитирането на всички ценни книжа, които могат да бъдат превърнати в акции или дават право да се запишат акции, но не и към превръщането на тези ценни книжа или упражняването на правото за записване“.
6 Член 29 от Втора директива гласи:
„1. Когато капиталът се увеличава срещу парична вноска, акциите трябва да бъдат предложени за [преференциално записване] на акционерите пропорционално на участието им в капитала, представено от вече притежаваните от тях акции.
[…]
4. [Преференциалното право] не може да бъде ограничено или отменено от устава или учредителния акт. Това обаче може да бъде сторено с решение на общото събрание. Ръководният или управителният орган трябва да бъде задължен да представи пред събранието писмен доклад, който посочва причините за ограничаването или отмяната на [преференциалното право] и обосновава предложената емисионна цена. Общото събрание действа в съответствие с правилата за кворум и мнозинство, установени в член 40. Решението му се публикува […].
5. Законите на една държава членка могат да предвидят, че уставът, учредителният акт или общото събрание, като действа в съответствие с правилата за кворум, мнозинство и публикуване по параграф 4, могат да предоставят правомощието за ограничаване или отмяна на [преференциалното право] на дружествения орган, който е овластен да взема решения за увеличаване на записания капитал в рамките на уставния капитал. Това правомощие не може да бъде предоставено за по-дълъг срок от правомощието по член 25, параграф 2.
6. Параграфи от 1 до 5 се прилагат към емитирането на всички ценни книжа, които могат да бъдат превръщани в акции или дават правото да се запишат акции, но не и към превръщането на тези ценни книжа или упражняването на правото на записване“.
Директива 2001/24/ЕО
7 Видно от съображение 6 от Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 година относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции (ОВ L 125, 2001 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 34), с нея се цели да бъде установено взаимно признаване от държавите членки на мерките, които всяка от тях предприема за възстановяване на жизнеспособността на лицензираните от нея кредитни институции. За тази цел членове 3, 9 и 10 от Директивата предвиждат, че мерките за оздравяване и ликвидация, приети от органите на държавата членка по произход, по принцип пораждат във всички други държави членки последиците, предвидени в законодателството на тази държава членка.
Регламент № 407/2010/ЕС
8 Регламент № 407/2010/ЕС на Съвета от 11 май 2010 година за създаване на европейски механизъм за финансово стабилизиране (ОВ L 118, 2010 г., стр. 1) се основава на член 122, параграф 2 ДФЕС. По смисъла на съображения 4 и 5 от този регламент:
„(4) Задълбочаването на финансовата криза доведе до тежко влошаване на условията за заемане на средства за редица държави членки, като бе надхвърлена степента, която може да бъде обяснена с икономически параметри. На този етап, ако по отношение на тази ситуация не бъдат приети спешни мерки, тя би могла да представлява сериозна заплаха за финансовата стабилност на Европейския съюз като цяло.
(5) За да се реагира на тази изключителна ситуация извън контрола на държавите членки, изглежда необходимо незабавно да бъде създаден механизъм на Съюза за стабилизиране, за да се запази финансовата стабилност в Европейския съюз. Този механизъм следва да позволи на Съюза да даде координиран, бърз и ефективен отговор на острите затруднения в конкретна държава членка.. Неговото задействане ще бъде в контекста на съвместна подкрепа от ЕС/Международния валутен фонд (МВФ)“.
9 Член 1 от посочения регламент предвижда:
„С оглед на запазването на финансовата стабилност на Европейския съюз с настоящия регламент се определят условията и процедурите, съгласно които може да бъде предоставяна финансова помощ от Съюза на държава членка, която изпитва или е изправена пред сериозна заплаха от тежки смущения в икономиката или финансите, причинени от извънредни обстоятелства извън нейния контрол, като се отчита възможното прилагане на съществуващия механизъм, осигуряващ средносрочна финансова подкрепа за платежния баланс на държавите членки извън еврозоната, съгласно установеното в Регламент (ЕО) № 332/2002 [на Съвета от 18 февруари 2002 година за установяване на механизъм, осигуряващ средносрочна финансова подкрепа за платежния баланс на държавите членки (ОВ L 53, 2002 г., стр. 1)]“.
10 Член 3 от Регламент № 407/2010 гласи следното:
„1. Държавата членка, която иска финансова помощ от Съюза, обсъжда с Комисията при поддържане на връзка с Европейската централна банка (ЕЦБ) оценката на своите финансови нужди и представя на Комисията и на Икономическия и финансов комитет проект на програма за икономическо и финансово преустройство.
2. Финансовата помощ от Съюза се предоставя с решение, прието от Съвета с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията.
3. В решението за предоставяне на заем се съдържа следната информация:
а) сумата, средният срок до падежа, ценообразуващата формула, максималният брой на вноските, периодът на предоставяне на финансовата помощ от Съюза и останалите подробни правила, необходими за прилагането на помощта;
б) общите условия на икономическата политика, свързани с финансовата помощ от Съюза с оглед на възстановяването на стабилното икономическо или финансово положение на държава членка бенефициер и на възстановяването на нейния капацитет за самостоятелно финансиране на финансовите пазари; тези условия ще бъдат определени от Комисията, след консултация с ЕЦБ, и
в) одобрение на подготвената от държавата членка бенефициер програма за преустройство с цел изпълнение на икономическите условия, свързани с финансовата помощ от Съюза.
[…]
5. Комисията и държава[та] членка бенефициер сключват меморандум за разбирателство, в който се уточняват определените от Съвета общи условия на икономическата политика. Комисията предоставя меморандума за разбирателство на Европейския парламент и на Съвета“.
Решение за изпълнение 2011/77/ЕС
11 Решение за изпълнение 2011/77/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 година за предоставяне на финансова помощ за Ирландия от страна на Съюза (ОВ L 30, 2011 г., стр. 34), изменено с Решение за изпълнение 2011/326/ЕС на Съвета от 30 май 2011 г. (ОВ L 147, 2011 г., стр. 17) (наричано по-нататък „Решение за изпълнение 2011/77“), се основава по-специално на член 3, параграф 3 от Регламент № 407/2010. Съображения 1—3 от това решение гласят следното:
„(1) В последно време Ирландия се оказа под все по-силния натиск на финансовите пазари, отразяващ нарастващото безпокойство относно устойчивостта на ирландските публични финанси, във връзка с мащабните мерки за държавно подпомагане за отслабналия финансов сектор. Заради прекомерните си експозиции към проекти в строителството и недвижимите имоти националната банкова система изпита големи загуби след краха на тези сектори. Настоящата криза в икономическия и банковия сектор също оказа драматично влияние върху публичните финанси на Ирландия, допълнително наслагващо се върху влиянието на рецесията. […] Мерките в подкрепа на банковия сектор, включващи сериозни капиталови „инжекции“, допринесоха в голяма степен за влошаването на състоянието на публичните финанси. Безпокойството на пазара в последно време отразява на първо място факта, че платежоспособността на ирландската държава и банковата система станаха неразделно свързани в кризата; те доведоха до рязко покачване на доходността на ирландските държавни облигации, докато националната банкова система на практика няма достъп до финансиране от международните пазари.
(2) В резултат на тези тежки икономически и финансови сътресения, причинени от извънредните обстоятелства извън контрола на правителството, на 21 ноември 2010 г. ирландските власти официално поискаха финансова помощ от Европейския съюз, от държавите членки, чиято валута е еврото, и Международния валутен фонд (МВФ), която да подкрепи завръщането на икономиката към устойчивия растеж, да подсигури правилно функционираща банкова система и да съхрани финансовата стабилност в Съюза и в еврозоната. На 28 ноември 2010 г. беше постигнато споразумение на техническо равнище относно всеобхватен пакет от мерки за периода 2010—2013 г.
(3) Проектопрограмата за икономическо и финансово преустройство […], представена на Съвета и на Комисията, има за цел да възстанови доверието на финансовите пазари в ирландския банков сектор и ирландската държава, като по този начин ще спомогне за връщането на икономиката към устойчивия растеж. За постигането на тези цели програмата обхваща три основни елемента: Първо, стратегия за финансовия сектор, която предвижда сериозно свиване на размера на банковия сектор, намаляване на неговата задлъжнялост и преструктурирането му, допълнени до необходимата степен със съответната рекапитализация. […]“.
12 Член 1 от посоченото решение предвижда:
„1. Съюзът предоставя на Ирландия заем в размер на максимум 22,5 млрд. евро с максимален среден матуритет 7,5 години.
[…]
4. Първата част се отпуска след влизането в сила на кредитното споразумение и на [меморандума за разбирателство относно специфичните икономически условия, сключени между Комисията и Ирландия]. Всяко последващо плащане по заема е под условие на благоприятна тримесечна оценка от Комисията, след консултация с [Европейската централна банка (ЕЦБ)], на спазването от Ирландия на общите условия на икономическата политика, определени с настоящото решение и с меморандума за разбирателство“.
13 Съгласно член 3 от Решение за изпълнение 2011/77:
„1. Одобрява се икономическата и финансова програма за преустройство […], подготвена от ирландските власти.
2. Изплащането на всяка следваща част се извършва въз основа на удовлетворителното прилагане на програмата, която ще бъде включена в програм[а]та за стабилност на Ирландия, в Националната програма за реформи, и по-специално на конкретните условия относно икономическата политика, предвидени в меморандума за разбирателство. Те включват, inter alia, мерките, предвидени в членове 4—9 от настоящия член.
[…]
4. Ирландия приема мерките, изложени в параграфи 7—9, преди края на посочената година, като точните срокове за периода 2011—2013 г., са посочени в меморандума за разбирателство.[…]
5. С оглед възстановяването на доверието във финансовия сектор Ирландия извършва подходяща рекапитализация, бързо намалява задлъжнялостта и изцяло преструктурира банковата система, както е посочено в меморандума за разбирателство. В тази връзка Ирландия разработва и договаря с Европейската комисия, ЕЦБ и МВФ стратегия за бъдещата структура, функциониране и жизнеспособност на ирландските кредитни институции, в която ще се посочи начинът за гарантиране на способността на кредитните институции да извършват дейност без по-нататъшна подкрепа от държавата. […]
[…]
7. Ирландия трябва да приеме следните мерки през 2011 г. в съответствие с условията в меморандума за разбирателство:
[…]
ж) рекапитализация на ирландските банки до края на юли 2011 г. (при съответстваща корекция във връзка с очакваните продажби на активи в случая на Irish Life & Permanent) съгласно констатациите от анализа на собствения капитал съгласно пруденциалните изисквания и анализа на ликвидността съгласно пруденциалните изисквания, обявени от Централната банка на Ирландия на 31 март 2011 г.;
[…]“.
Ирландското право
14 Съгласно член 4 от Credit Institutions (Stabilisation) Act 2010 (Закон от 2010 г. за стабилизиране на кредитните институции, наричан по-нататък „Законът от 2010 г.“) последният цели по-специално:
„(a) [посрещане на] тежкото и продължаващо сътресение в икономиката и финансовите системи и продължаващата сериозна заплаха за стабилността на някои кредитни институции и като цяло на финансовата система,
(b) [изпълнение на] оздравяването на кредитните институции в Ирландия и постигане на финансовото стабилизиране на тези кредитни институции и тяхното преструктуриране (в съответствие с правилата на Европейския съюз за държавните помощи) в контекста на Националния план за възстановяване за периода 2011—2014 г. и програмата на [Европейския съюз]/МВФ за финансово подпомагане за Ирландия,
[…]“.
15 Член 7 от този закон предвижда:
„(1) При условията на точки 2 и 4 министърът може да направи предложение за разпореждане, с което на релевантната институция да се дадат указания да предприеме (в определен срок) или да се въздържа от приемане (през определен срок) на действие или поредица от действия, които заедно са предназначени за постигане на конкретна цел, включително по-специално, и без да се ограничава общият характер на гореизложеното, едно или повече от следните действия:
(a) независимо от всякакви законови или договорни предимствени права, […] издаване на акции в полза на министъра или на друго определено от министъра лице, при условия, които министърът указва в предложението за разпореждане, и с цена, определена от министъра;
[…]
(c) увеличаване на вписания дружествен капитал (включително чрез създаване на нови класове акции) на релевантната институция, за да може да издаде акции в полза на министъра или на всяко друго лице, определено от министъра;
(d) изменяне на учредителния акт и устава на релевантна институция […];
[…]
(2) Министърът може да отправи предложение за разпореждане само ако същият, след консултации с управителя [на Централната банка], счита, че приемането на разпореждане като предложеното е необходимо за постигането на цел на настоящия закон, указана в предложението за разпореждане.
[…]“.
16 Съгласно член 9, параграфи 1 и 2 от посочения закон:
„(1) Възможно най-бързо след завършването на изискуемите съгласно член 7 процедури във връзка с предложение за разпореждане министърът подава искане до High Court [(Висш съд)], в рамките на процедура без изслушване на насрещната страна, за приемане на разпореждане (наричано в настоящия закон „разпореждане“) съгласно съответното предложение за разпореждане.
(2) Когато разглежда искане, без да изслушва насрещната страна съгласно параграф 1, ако се е уверил, че са изпълнени изискванията на член 7 и че становището на министъра съгласно този член е основателно и не е опорочено от грешка при прилагане на правото, High Court [(Висш съд)] издава разпореждане съгласно предложението за разпореждане […]“.
17 Член 11 от Закона от 2010 г. предвижда, че въпросната релевантна институция или всеки неин член може да поиска от High Court (Висш съд) да отмени разпореждането. Този съд може да отмени разпореждането само ако счита, че не е спазено някое от изискванията по член 7 от посочения закон или че становището на министъра съгласно параграф 2 от същия член е неоснователно или опорочено от грешка при прилагане на правото.
18 Член 47 от Закона от 2010 г. предвижда включването в разпореждането на разпоредба в смисъл, че е възможно всяко правомощие, упражнявано от членовете на релевантната институция в общо събрание, да бъде упражнено от министъра.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
19 Permanent TSB plc, с предишно наименование Irish Life and Permanent plc (наричано по-нататък „ILP“), е кредитна институция, извършваща дейност на ирландска територия.
20 Permanent TSB Group Holdings plc, с предишно наименование Irish Life and Permanent Group Holdings plc (наричано по-нататък „ILPGH“), е капиталово дружество, учредено в Ирландия. ILPGH не е кредитна институция. През разглеждания в главното производство период това дружество притежава изцяло капитала на ILP.
21 Жалбоподателите в главното производство са членове и акционери на ILPGH.
22 Финансовата и икономическа криза, пред която е изправена Ирландия през 2008 г., има тежки последици за финансовата стабилност както на ирландските банки, така и на тази държава членка, като между двете съществува особено силна връзка поради относителния размер на банковия сектор за националната икономика и съществените гаранции по банкови дългове, които Ирландия е предоставила на тези национални банки през същата година.
23 Въпреки мерките за подкрепа, взети от Ирландия в полза на банковия сектор, ирландските банки продължават да губят доверието на пазарите и финансовото положение на тази държава продължава да се влошава. При тези условия ирландските органи изработват програма за икономическо и финансово преустройство, за която на 21 ноември 2010 г. искат по-специално финансова помощ от страна на Съюза. В тази програма Ирландия се ангажира да преструктурира и рекапитализира банковия сектор.
24 С Решение за изпълнение 2011/77 Съветът одобрява посочената програма и предоставя на тази държава членка финансова помощ от страна на Съюза чрез Европейския механизъм за финансово стабилизиране, създаден с Регламент № 407/2010. На 16 декември 2010 г. Ирландия и Комисията сключват меморандум за разбирателство на основание член 1, параграф 4 от това решение (наричан по-нататък „меморандумът за разбирателство“). В съответствие с ангажиментите, поети в рамките на този меморандум за разбирателство, както и с член 3, параграфи 4 и 5 и параграф 7, буква ж) от посоченото решение, тази държава членка трябва да рекапитализира националните банки до края на юли 2011 г., въз основа на резултатите от анализ на капитала съгласно пруденциалните изисквания и от анализ на ликвидността съгласно пруденциалните изисквания, публикувани от Central Bank of Ireland (Ирландската централна банка).
25 Ирландската централна банка публикува резултатите от анализа си на 31 март 2011 г. Въз основа на тези резултати нейният управител разпорежда на ILP с решение, прието същия ден, да събере 4 млрд. евро допълнителен капитал.
26 През юли 2011 г. министърът отправя до акционерите на ILPGH предложение, което цели да подпомогне тази рекапитализация на ILP посредством по-специално капиталова вноска в размер на 2,7 млрд. евро. Това предложение е отхвърлено от извънредното общо събрание на ILPGH, проведено на 20 юли 2011 г., което дава указания на Управителния съвет на това дружество да разгледа други възможности за рекапитализация и за тази цел да поиска удължаване на предвидения в Решение за изпълнение 2011/77 срок за рекапитализация.
27 По силата на членове 7 и 9 от Закона от 2010 г., за да рекапитализира ILP, министърът изготвя предложение за разпореждане, което представя на High Court (Висш съд). Разпореждането е прието от този съд съгласно направеното искане, като на ILPGH се възлага да емитира, срещу капиталова вноска от 2,7 млн. евро, нови акции в полза на министъра на цена за акция, определена от последния, а именно цена, която е с 10 % по-ниска от средната тръжна цена за 23 юни 2011 г. По тази причина министърът придобива, без решение на общото събрание на акционерите на ILPGH, 99,2 % от акциите на това дружество. Освен това е разпоредено изтеглянето на тези акции от търговия на ирландската и на лондонската фондова борса.
28 Жалбоподателите в главното производство сезират посочената юрисдикция на основание член 11 от Закона от 2010 г. с искане за отмяна на разпореждането. Пред High Court (Висш съд) те поддържат, че увеличаването на капитала вследствие на това решение е несъвместимо с членове 8, 25 и 29 от Втора директива, тъй като е извършено без съгласието на общото събрание на ILPGH.
29 Министърът, както и ILPGH и ILP, отхвърлят тези доводи, основавайки се на Директива 2001/24, Регламент № 407/2010, Решение за изпълнение 2011/77, членове 49 ДФЕС, 65 ДФЕС, 107 ДФЕС, 119 ДФЕС, 120 ДФЕС и 126 ДФЕС, и на разпоредбите, съдържащи се в част трета, дял VIII от този договор. Според тях тези разпоредби на правото на Съюза оправомощават Ирландия да предприеме необходимите мерки, за да защити целостта на собствената си финансова система, независимо от разпоредбите на Втора директива. По силата на задълженията ѝ, произтичащи от част трета, дял VIII от посочения договор, и по-специално от членове 119 и 120 от него, тази държава членка дори била задължена да предприеме тези мерки, за да обезпечи безопасността на институция със системно значение за Ирландия и Съюза.
30 Запитващата юрисдикция прави заключението, въз основа на преценка на вероятностите, че ILP не би могло да набере необходимия капитал в размер на 4 млрд. евро нито от частни инвеститори, нито от съществуващите акционери, след като извънредното общо събрание на ILPGH отхвърля на 20 юли 2011 г. предложението на министъра за рекапитализация. Съгласно преценката на тази юрисдикция, ако ILP не бъде рекапитализирано в срока, предвиден в Решение за изпълнение 2011/77, това би довело до фалита му, поради няколко възможни сценария, например масово изтегляне на депозити от ILP, искания за изплащане на различни ценни книжа или преустановяване на финансирането от схемата за спешна помощ за осигуряване на ликвидност, или комбинация от някои или всички тези възможности.
31 Освен това посочената юрисдикция счита, че фалитът на ILP не само би довел до пълна загуба на стойност на акциите за акционерите, но и би имал тежки последици за Ирландия. В това отношение тази юрисдикция посочва по-специално възможността за масово изтегляне на депозити от националните банки, последващи искания за изплащане на гарантирани от ирландската държава вложения в ILP, както и възможността за пълно или частично оттегляне на финансирането за тази държава в рамките на икономическата и финансова програма за преустройство, поради неспазване на условията на тази програма. Според запитващата юрисдикция тези последици за Ирландия вероятно биха увеличили заплахата за финансовата стабилност на други държави членки и на Съюза.
32 При тези обстоятелства High Court (Висш съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„Като взе предвид:
(i) [Втора директива];
(ii) Директива [2001/24];
(iii) задълженията на ирландската държава съгласно разпоредбите на Договора за функционирането [на ЕС], и по-специално членове 49, 65, 107 и 120 и част трета, дял VIII от същия договор;
(iv) задълженията на ирландската държава съгласно програмата за подпомагане на Европейския съюз и на МВФ;
(v) условията на Решение за изпълнение 2011/77, прието въз основа на Регламент № 407/2010,
1) Изключва ли Втора директива при всички обстоятелства, включително при обстоятелствата в настоящия случай, приемането на разпореждане съгласно член 9 от Закона от 2010 г., въз основа на становището на министъра, че то е необходимо, когато подобно разпореждане има за последица увеличаването на капитала на дружеството без съгласието на общото събрание, разпределянето на нови акции без предлагането им за преференциално записване на съществуващите акционери без съгласието на общото събрание, понижаването на номиналната стойност на акциите на дружеството без съгласието на общото събрание и изменението за тази цел на учредителния акт и на устава на дружеството без съгласието на общото събрание?
2) Нарушило ли е правото на Европейския съюз приетото от High Court [(Висш съд)] разпореждане съгласно член 9 от Закона от 2010 г. по отношение на ILPGH и ILP?“.
По исканията за възобновяване на устната фаза на производството и за извършване на действия по събиране на доказателства
33 След представяне на заключението на генералния адвокат, на 25 август 2016 г. г‑н Skoczylas подава искане за възобновяване на устната фаза на производството съгласно член 83 от Процедурния правилник на Съда. С писмо, постъпило в секретариата на Съда на същата дата, Scotchstone прави подобно искане, както и искане за извършване на действия по събиране на доказателства на основание член 64 от Процедурния правилник на Съда.
34 В подкрепа на исканията си тези жалбоподатели в главното производство по същество изтъкват, че нито решение от 19 юли 2016 г., Kotnik и др. (C‑526/14, EU:C:2016:570), нито обстоятелствата, по които се различава делото, по което е постановено това решение, от делото, разглеждано в главното производство, са били обсъдени от заинтересованите страни.
35 С писмо, постъпило в секретариата на Съда на 6 септември 2016 г., Scotchstone допълва обосновката на искането си за възобновяване на устната фаза на производството, като се позовава на решение на Комисията от 30 август 2016 г., с което се установява, че данъчните предимства в размер на 13 млрд. евро, предоставени от Ирландия на Apple от 2003 г. до 2014 г., не са били съобразени с правилата на Съюза в областта на държавните помощи. Предвид това решение Scotchstone счита, че през разглеждания в главното производство период Ирландия е разполагала с други финансови средства, различни от финансовата помощ от Съюза, за да преодолее тежкото сътресение в икономиката си. Тези други финансови средства можело да дадат възможност на тази държава членка да рекапитализира ILP в съгласие с общото събрание на ILPGH и с разпоредбите на Втора директива.
36 В това отношение следва да се припомни, че в съответствие с член 83 от своя процедурен правилник Съдът може във всеки момент, след като изслуша генералния адвокат, да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е достатъчно изяснено или трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз.
37 По силата на член 64, параграф 1 от своя процедурен правилник, след изслушване на генералния адвокат, Съдът определя действията по събиране на доказателства, които счита за подходящи, с определение, с което се излагат подлежащите на доказване факти.
38 В настоящия случай Съдът счита, след като изслуша генералния адвокат, че разполага с всички необходими сведения, за да се произнесе по преюдициалното запитване, с което е сезиран, и че не е необходимо то да се разглежда във връзка с довод, който не е бил обсъден пред него.
39 Поради това следва да се отхвърлят исканията на г‑н Skoczylas и на Scotchstone.
По преюдициалните въпроси
40 В самото начало следва да се отбележи, че макар от преюдициалното запитване да е видно, че то се отнася до тълкуването на член 8, параграф 1, както и на членове 25 и 29 от Втора директива, съдържащите се в това запитване данни не позволяват да се определят други разпоредби на правото на Съюза, които биха могли да бъдат в разрез, според запитващата юрисдикция, с мярка като разпореждането.
41 Член 8 от Втора директива забранява акциите да се емитират на цена, по-ниска от номиналната им стойност, а когато нямат номинална стойност — от счетоводната им стойност. Член 25 от тази директива предвижда, че по правило общото събрание на дружеството взема решение за всяко увеличаване на капитала му. Член 29 от посочената директива предвижда по същество, че при такова увеличаване на капитала акциите трябва да бъдат предложени за преференциално записване на съществуващите акционери.
42 Що се отнася до разпореждането, от представената на Съда преписка личи, че то е имало за последица емитиране на акции на ILPGH на цена, по-ниска от номиналната им стойност, както и увеличаване на дружествения капитал на това дружество, придружено от премахване на преференциалното право на записване, без съгласието на общото събрание на дружеството. Следователно е безспорно, че в настоящия случай не са били приложени изискванията, посочени в предходната точка.
43 При тези условия двата поставени въпроса, които следва да се разгледат заедно, трябва да се разбират в смисъл, че запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 8, параграф 1, както и членове 25 и 29 от Втора директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат мярка като разглежданото в главното производство разпореждане, която е приета в ситуация на тежко сътресение на икономиката и на финансовата система на държава членка, заплашващо финансовата стабилност на Съюза, и която има за последица увеличаването на капитала на акционерно дружество без съгласието на общото събрание на това дружество, посредством емитирането на нови акции на цена, по-ниска от номиналната им стойност, и без преференциално право на записване на съществуващите акционери.
44 В това отношение от представените от запитващата юрисдикция сведения личи, че разпореждането е прието в контекста на финансовата и икономическа криза, която накара Ирландия да предостави през 2008 г. съществени гаранции на засегнатите от тази криза национални банки, и в края на 2010 г., когато финансовото положение на тези банки продължи да се влошава и заплаши финансовата стабилност на тази държава членка, да поиска финансова помощ от Съюза, като същевременно се ангажира да преструктурира и рекапитализира националния банков сектор.
45 Според запитващата юрисдикция тази ситуация на тежко сътресение на националната икономика налага — поради невъзможността на ILP само да осъществи рекапитализацията, предвидена по-специално от меморандума за разбирателство до края на юли 2011 г. — намеса от ирландската държава, за да се избегне фалит на това дружество, който заплашва и финансовата стабилност на тази държава членка и тази на други държави членки и на Съюза.
46 Рекапитализацията на националните банки, включително ILP, до 31 юли 2011 г. е предвидена и в член 1, параграф 4 и в член 3, параграфи 2, 4 и 5 и параграф 7, буква ж) от Решение за изпълнение 2011/77, като условие за изплащането на финансовата помощ за Ирландия от страна на Съюза. Тази финансова помощ представлява, съгласно съображения 4 и 5, както и член 1 от Регламент № 407/2010 — от своя страна приет на основание член 122, параграф 2 ДФЕС, който цели по-специално да позволи справянето с „извънредни обстоятелства“ — спешна мярка, предназначена да запази финансовата стабилност на Съюза.
47 Несъмнено, за да се рекапитализира ILP, разпореждането налага увеличаването на капитала на ILPGH. Член 3, параграф 7, буква ж) от Решение за изпълнение 2011/77 обаче предвижда рекапитализацията на националните банки, сред които е и ILP, без да уточнява какви са начините за постигането на тази цел. Следователно ирландските органи не са били длъжни да направят пряка капиталова вноска в дружествения капитал на ILP, а са можели да извършат тази рекапитализация посредством увеличаване на капитала на ILPGH.
48 Освен това, както е отбелязано в точки 30 и 31 от настоящото решение, запитващата юрисдикция е стигнала до заключението, след претегляне на засегнатите интереси, че след решението на извънредното общо събрание от 20 юли 2011 г. за отхвърляне на предложението на министъра за рекапитализация, разпореждането е било единственият начин да се осигури в предвидения от Решение за изпълнение 2011/77 срок рекапитализацията на ILP, която е била необходима за избягване на фалита на тази финансова институция и следователно за предотвратяване на сериозна заплаха за финансовата стабилност на Съюза.
49 Съгласно съображение 2 от Втора директива последната цели минимална равностойна защита на акционерите и кредиторите на акционерните дружества. В този смисъл, както ILPGH, ILP и Ирландия изтъкват в становищата си, представени на Съда, мерките, предвидени от тази директива във връзка с учредяването, както и с поддържането, увеличаването и намаляването на капитала на тези дружества, гарантират посочената защита срещу актове, приети от органите на споменатите дружества, и в този смисъл се отнасят до тяхното нормално функциониране (вж. по аналогия решение от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C‑526/14, EU:C:2016:570, т. 86 и 87).
50 Както обаче личи от точки 44—48 от настоящото съдебно решение, разпореждането не представлява акт, приет от орган на акционерно дружество в рамките на нормалното функциониране на това дружество, а извънредна мярка на националните органи, която цели да се избегне, чрез увеличаване на капитала, фалита на такова дружество, който според запитващата юрисдикция би заплашил финансовата стабилност на Съюза. Впрочем защитата, която Втора директива предоставя на акционерите и кредиторите на акционерно дружество, що се отнася до неговия дружествен капитал, не обхваща такава национална мярка, приета в ситуация на тежко сътресение на икономиката и финансовата система на държава членка, която цели да се преодолее системна заплаха за финансовата стабилност на Съюза, дължаща се на капиталовия недостиг на съответното дружество.
51 Разпоредбите на Втора директива следователно допускат извънредна мярка във връзка с капитала на акционерно дружество, като разпореждането, която националните органи са приели в ситуация на тежко сътресение на икономиката и на финансовата система на държава членка, без одобрението на общото събрание на това дружество и с цел да се избегне системен риск и да се гарантира финансовата стабилност на Съюза (вж. по аналогия решение от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C‑526/14, EU:C:2016:570, т. 88—90).
52 Този извод не може да се постави под съмнение от обстоятелството, че разпореждането би могло да се квалифицира, както поддържат жалбоподателите в главното производство, не като „съдебна мярка“, а като „междинно административно решение“. Всъщност, както личи от двете предходни точки, Втора директива допуска при обстоятелства като разглежданите в главното производство приемането на мярка като разпореждането, като естеството на националния орган, приел това решение, е без значение в това отношение.
53 Гореизложеното тълкуване по никакъв начин не противоречи на приетото от Съда тълкуване в решение от 12 март 1996 г., Pafitis и др. (C‑441/93, EU:C:1996:92), противно на твърдяното от жалбоподателите в главното производство. Всъщност обстоятелствата, посочени в точки 44—48 от настоящото съдебно решение, разграничават положението, разглеждано в главното производство, от делото, по което е постановено решение от 12 март 1996 г., Pafitis и др. (C‑441/93, EU:C:1996:92), което се характеризира с неплатежоспособността само на една банка. Макар Съдът да постановява, че Втора директива продължава да се прилага по отношение на „обичайните мерки за оздравяване“ (решение от 12 март 1996 г., Pafitis и др., C‑441/93, EU:C:1996:92, т. 57), все пак той не се произнася, както отбелязва генералният адвокат в точка 45 от своето заключение, по изключителните мерки за оздравяване, като разпореждането, което цели да се избегне, в ситуация на тежко сътресение на националната икономика и на финансовата система на държава членка, фалита на банка, за да се запази финансовата стабилност на Съюза.
54 Освен това, както ILPGH, ILP и Ирландия изтъкват в становищата си, представени на Съда, оспорените в решение Pafitis и др. (C‑441/93, EU:C:1996:92), национални мерки са приети в периода от 1986 г. до 1990 г. и Съдът е постановил решението си на 12 март 1996 г., а именно много преди началото на третия етап от осъществяването на Икономическия и паричен съюз с въвеждането на еврото, създаването на Евросистемата и свързаните с това изменения на Договорите на Съюза. Макар да е налице ясен общ интерес да се гарантира в целия Съюз силна и съгласувана подкрепа на акционерите и на кредиторите, не може да се счита, че при всички обстоятелства този интерес има предимство пред общия интерес, състоящ се в гарантирането на стабилността на установената с тези изменения финансова система (вж. в този смисъл решение от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C‑526/14, EU:C:2016:570, т. 91).
55 Предвид изложените съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 8, параграф 1, както и членове 25 и 29 от Втора директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат мярка като разглежданото в главното производство разпореждане, която е приета в ситуация на тежко сътресение на икономиката и на финансовата система на държава членка, заплашващо финансовата стабилност на Съюза, и която има за последица увеличаването на капитала на акционерно дружество без съгласието на общото събрание на това дружество, посредством емитирането на нови акции на цена, по-ниска от номиналната им стойност, и без преференциално право на записване на съществуващите акционери.
По съдебните разноски
56 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
Член 8, параграф 1, както и членове 25 и 29 от Втора директива 77/91/ЕИО на Съвета от 13 декември 1976 година за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата по смисъла на член [54, втора алинея ДФЕС], за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение на учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат мярка като разглежданото в главното производство разпореждане, която е приета в ситуация на тежко сътресение на икономиката и на финансовата система на държава членка, заплашващо финансовата стабилност на Съюза, и която има за последица увеличаването на капитала на акционерно дружество без съгласието на общото събрание на това дружество, посредством емитирането на нови акции на цена, по-ниска от номиналната им стойност, и без преференциално право на записване на съществуващите акционери.
Подписи