Дело T‑408/15

Globo Comunicação e Participações S/A

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

„Марка на Европейския съюз — Заявка за звукова марка — Абсолютно основание за отказ — Липса на отличителен характер — Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Задължение за мотивиране — Член 75 от Регламент № 207/2009“

Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 13 септември 2016 г.

1.      Марка на Европейския съюз — Производство по обжалване — Обжалване пред съда на Съюза — Компетентност на Общия съд — Контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави — Преразглеждане на фактическите обстоятелства с оглед на доказателства, които не са били представени преди това пред инстанциите на Службата — Изключване

(член 65 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2.      Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Абсолютни основания за отказ — Самостоятелно разглеждане на основанията за отказ по отношение на всяка от стоките или услугите, посочени в заявката за регистрация — Задължение за мотивиране на отказа на регистрация — Обхват

(член 7, параграф 1 и член 75 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

3.      Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Знаци, които могат да съставляват марка — Звукови знаци — Условие — Знаци, които могат да бъдат предмет на изобразяване по графичен начин

(член 4 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

4.      Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Абсолютни основания за отказ — Марки, лишени от отличителен характер — Преценка на отличителния характер — Критерии

(член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

5.      Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Абсолютни основания за отказ — Марки, лишени от отличителен характер — Звукови знаци — Отличителен характер — Критерии за преценка

(член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

6.      Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Абсолютни основания за отказ — Марки, лишени от отличителен характер — Звукова марка, представляваща електронно звънене, което напомня на сонар и се състои от повторението на две ноти

(член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

7.      Марка на Европейския съюз — Решения на Службата — Принцип на равно третиране — Принцип на добра администрация — Предходна практика при вземане на решения на Службата — Принцип на законност — Необходимост от стриктно и пълно разглеждане във всеки конкретен случай

1.      Вж. текста на решението.

(вж.т. 19)

2.      Вж. текста на решението.

(вж.т. 23—25)

3.      Звуковите знаци не са непригодни по естеството си за провеждането на разграничение между стоките или услугите на едно предприятие и тези на друго. При тези обстоятелства член 4 от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че звуците могат да представляват марка, при условие че могат да бъдат съответно предмет на изобразяване по графичен начин. Безспорно е, че представянето на музикални ноти върху петолиние, придружено от ключ, паузи и знаци за променяне на нотите, представлява изобразяване „по графичен начин“ по смисъла на член 4 от Регламент № 207/2009. Дори подобно изобразяване да не може да се възприеме незабавно, това може все пак да се постигне лесно, като така се два възможност на компетентните органи и на потребителите, както и в частност на икономическите оператори, да придобият точна представа за знака, за който е поискана регистрация като марка.

(вж.т. 32—35)

4.      Вж. текста на решението.

(вж.т. 39—41)

5.      Макар потребителите да имат навика да възприемат словните или фигуративните марки като знаци за установяване на търговския произход на стоки или услугите, това не се отнася непременно за знаците, състоящи се само от един звуков елемент.

При все това, относно някои стоки и услуги може да не е необичайно потребителят да ги идентифицира по звуков елемент. Така следва да се приеме по-специално, че в някои икономически сектори като този на телевизионното излъчване, не само не е необичайно, но дори е често срещано потребителят да идентифицира стока или услуга, спадаща към посочения сектор, благодарение на звуков елемент, позволяващ тази стока или услуга да бъде разпозната като произхождаща от определено предприятие.

От тази гледна точка се налага изводът, че по отношение на стоки и услуги, които са свързани, от една страна, със средства за комуникация или за развлечение посредством радио- или телевизионно излъчване, както и с телефония и от друга страна, с информационни носители, софтуер или с областта на медиите като цяло, се използват звукови елементи като звукови сигнали или мелодии, за да се даде възможност за звукова идентификация на разглежданата стока или услуга като произхождаща от определено предприятие.

Необходимо е звуковият знак, чиято регистрация е поискана, да бъде запомнящ се до известна степен, така че да позволява на съответния потребител да го възприема и да го счита за марка, а не за елемент от функционално естество или за указание без вътрешноприсъща характеристика. Следователно посоченият потребител трябва да счита, че звуковият знак има идентификационно свойство, в смисъл че ще може да бъде идентифициран като марка.

Така звуков знак, който няма възможността да обозначава повече от баналното съчетаване на нотите, от които се състои, не позволява на съответния потребител да го възприема във функцията му да идентифицира разглежданите стоки и услуги, доколкото би бил сведен до прост „огледален ефект“, в смисъл че той би препращал само към самия себе си и към нищо друго. Следователно той не е годен да предизвика в съзнанието на съответния потребител определена форма на внимание, позволяващо му да разпознае необходимата идентификационна функция на посочения знак.

От друга страна, твърдяното необичайно използване на телефонно звънене като указание за произхода на стоките или услугите не е достатъчно, за да се приеме, че знакът е годен да отличи подобен произход, когато поради изключителната си елементарност този знак е негоден да отличи произхода на стоките или услугите, тъй като този знак няма особености и може да препраща единствено към самия себе си.

В това отношение марка, състояща се от звуци, които представляват звънене, може да изпълнява функцията по установяване на произхода само ако съдържа елементи, по които тя да може да се индивидуализира по отношение на други звукови марки, като все пак се отбелязва, че не е необходимо посочената марка да бъде оригинална или измислена.

(вж. т. 42—46, 55 и 57)

6.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 48, 50—53, 55, 56, 58, 59 и 66—69)

7.      Вж. текста на решението.

(вж.т. 71—74)