РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)

4 март 2010 година(*)

„Дъмпинг — Внос на обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам — Статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика — Изготвяне на извадка — Неоказване на съдействие — Право на защита — Вреда — Задължение за мотивиране“

По дело T‑409/06

Sun Sang Kong Yuen Shoes Factory (Hui Yang) Corp. Ltd, установено в Hui Yang City (Китай), за което се явяват г‑н I. MacVay, solicitor, г‑н R. Thompson, QC и г‑н K. Beal, barrister,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явява г‑н J.-P. Hix, в качеството на представител, подпомаган от адв. G. Berrisch, avocat,

ответник,

подпомаган от

Европейска комисия, за която се явяват г‑н H. van Vliet и г‑н T. Scharf, в качеството на представители,

от

Confédération européenne de l’industrie de la chaussure (CEC), установена в Брюксел, за която се явяват първоначално адв. P. Vlaemminck, адв. G. Zonnekeyn и адв. S. Verhulst, впоследствие адв. Vlaemminck и адв. A. Hubert, avocats,

и от

BA.LA. di Lanciotti Vittorio & C. Sas, установено в Monte Urano (Италия), както и от шестнадесет други встъпили лица, чиито наименования са приложени, за които са явяват адв. G. Celona, адв. P. Tabellini и адв. C. Cavaliere, avocats,

встъпили страни,

с предмет искане за частична отмяна на Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета от 5 октомври 2006 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателното събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам (ОВ L 275, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 50, стр. 3), доколкото засяга жалбоподателя,

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

състоящ се от: г‑жа M. E. Martins Ribeiro, председател, г‑н S. Papasavvas (докладчик) и г‑н A. Dittrich, съдии,

секретар: г‑жа C. Kantza, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 февруари 2009 г.

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

1        Член 1, параграфи 1, 2 и 4 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), изменен (наричан по-нататък „основният регламент“), гласи:

„1. Антидъмпингово мито може да се прилага за всяка [дъмпингова] стока, чието пускане в свободно обращение в Общността причинява вреда.

2. Един продукт трябва да се счита за дъмпингов, ако експортната му цена за Общността е по-ниска от сравнимата с нея цена за сходен продукт при обичайни търговски условия в страната на износа.

[…]

4. По смисъла на настоящия регламент „сходен продукт“ е продукт, който е идентичен, т.е. еднакъв във всяко отношение с продукта — предмет на разглеждане, или при липсата на такъв продукт — друг продукт, който макар и да не е еднакъв във всяко отношение, притежава характеристики, максимално доближаващи се до тези на разглеждания продукт“.

2        Според член 2, параграф 1, първа алинея от основния регламент „[н]ормалната стойност [обикновено] се определя на основата на реално платената или подлежаща на плащане цена от независими купувачи в страната на износа при обичайни търговски условия“.

3        Що се отнася до условията за предоставяне на статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика (наричано по-нататък „СПИ“), член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент предвижда:

„В антидъмпингови разследвания, които се отнасят до внос от […] Китайската народна република […], нормална[та] стойност ще се определя в съответствие с параграфи от 1 до 6, ако [се установи], въз основа на надлежно мотивирани искания от един или повече производители, които са [обект] на разследване […], че преобладават условия на пазарна икономика за този производител или производители по отношение на производството и търговията на въпросните подобни стоки. Когато случаят не е такъв, ще се прилагат правилата, описани [в буква] a)“.

4        Според член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент:

„[Искането по член 2, параграф 7, буква б)] се представят в писмен вид и трябва да съдържат достатъчни доказателства, че производителят действа в условията на пазарна икономика, тоест ако:

–        решенията на дружествата във връзка с цените, разходите и вложените материали, включително например суровините, разходите за технологии и труд, продукция, продажби и инвестиции, се взимат в отговор на сигнали от пазара, които отразяват предлагането и търсенето, и без значителна намеса на държавата в това отношение, а разходите за основните вложени материали по същество отразяват пазарните стойности;

[…]

Определянето дали производителят отговаря на гореспоменатите критерии се извършва в рамките на три месеца от откриването на разследването, след конкретни консултации с консултативния комитет и след като на промишлеността на Общността бъде дадена възможност да изрази мнението си. Това определение остава в сила по време на цялото разследване.“

5        Съгласно член 9, параграф 5, втора алинея и член 9, параграф 6 от основния регламент:

„5. […]

При все това, когато е приложим член 2, параграф 7, буква а) се определя индивидуално мито за износителите, които могат да докажат, на базата на надлежно обосновани искания, че:

а)      в случая на предприятия, контролирани изцяло или частично от чуждестранни лица, или на съвместни предприятия, износителите са свободни да репатрират капитала и печалбите;

б)      износните цени [и] количества[…], условията и параметрите на продажбата са определени свободно;

в)      [мажоритарната част] от акциите принадлежат на частни лица. Държавните служители, участващи в борда на директорите или заемащи ключови позиции в управлението, са или малцинство или трябва да се докаже, че [дружеството], въпреки това е достатъчно независим[о] от държавна намеса;

г)      обменът на валута се извършва по пазарния курс; и

д)      държавната намеса не е такава, че да позволи заобикаляне на мерките, ако на отделните износители се определят различни митнически ставки.

6. Когато Комисията ограничава [разглеждането] в съответствие с член 17, антидъмпинговото мито по внос от износители или производители, които са станали известни в съответствие с член 17, но които не са били включени в разследването, не надвишава среднопретегления дъмпингов марж, установен за подбраните в извадката страни. […] Индивидуални мита се налагат към вноса на износителите или производителите, на които е предоставено индивидуално третиране, както е предвидено в член 17.“

6        Член 2, параграфи 8 и 9, първа алинея от основния регламент гласи:

„8. Експортна цена е цената, реално платена или подлежаща на плащане при продажба на стока, предназначена за износ от страната на износа за Общността.

9. Когато няма експортна цена[, тя] се конструира на основата на цената, на която внесените продукти са препродадени за първи път на независим купувач, или, ако продуктите не се препродават на независим купувач или не се препродават във вида, в който са били внесени, на друга разумна основа“.

7        Член 2, параграф 10, първа алинея от основния регламент гласи:

„10. Извършва се обективно сравнение между експортната цена и нормалната стойност. Това сравнение се прави на едно и също ниво на търговията по отношение на продажби, колкото е възможно по-близки по време и като се вземат под внимание други разлики, които засягат сравнимостта на страните. Когато нормалната стойност и експортната цена не са определени на сравнима основа, се правят съответни намаления — за всеки конкретен случай съобразно особеностите му — под формата на корекции за отчитане на разлики в онези фактори, за които се твърди или се установи, че засягат цените и тяхната сравнимост […]“.

8        Според член 2, параграф 11 от основния регламент:

„Съгласно съответните разпоредби, регулиращи обективното сравнение, установяването на дъмпинговия марж през разследвания период се определя по правило на основата на сравнение между среднопретеглената нормална стойност и среднопретеглените цени по всички сделки за износ за Общността или на основата на сравнение на конкретните нормални стойности и конкретните експортни цени за Общността, сделка по сделка. Нормалната стойност, определена на среднопретеглена основа, може да бъде сравнена с цените на всички конкретни сделки за износ в Общността, при условие че експортните цени се различават съществено между различните купувачи, региони и[ли] периоди и ако методите, уточнени в първото изречение на тази алинея, не отчитат в пълна степен съществуващия дъмпинг. Настоящият параграф не изключва прилагането на разследване въз основа на представителна извадка съгласно член 17.“

9        Що се отнася до установяването на вреда член 3, параграфи 2, 3 и 6 от основния регламент предвиждат:

„2. Установяването на вреда се основава на достоверни доказателства и обективно изследване на следните два фактора: а) обем на дъмпинговия внос и ефект на този внос върху цените на подобни стоки на Общия пазар и; б) последвалото от този внос въздействие върху производството на Общността.

3. […] По отношение на въздействието на дъмпинговия внос върху цените се установява дали в резултат на дъмпинговия внос са налице цени, значително по-ниски в сравнение с цените за подобни стоки, произведени в Общността, или дали в резултат на този внос е налице значително потискане на цените по друг начин или е налице значително препятстване на увеличението на тези цени, което би настъпило иначе. Един или повече от тези фактори не може да бъдат от решаващо значение при вземане на решение.

[…]

6. От всички предоставени по параграф 2 релевантни доказателства трябва да става ясно, че дъмпинговият внос причинява вреда по смисъла на настоящия регламент. По-конкретно [това означава да се докаже] въздействието върху производството на Общността съгласно параграф 5 на обема и/или ценовите равнища по параграф 3, както и че това въздействие е в степен, която позволява то да бъде определено като значимо“.

10      Според член 9, параграф 4, последно изречение от основния регламент „[р]азмерът на антидъмпинговото мито не [трябва] да превишава определения дъмпингов марж, но [следва] да бъде и по-малък [от този марж], ако е достатъчен да отстрани вредата за производството на Общността“.

11      По отношение на техниката, състояща се в изготвяне на извадка член 17, параграфи 1 и 3 от основния регламент гласи:

„1. Когато броят на жалбоподателите, износителите или вносителите, видовете продукти или броят на сделките е голям, разследването може да се ограничи до приемлив брой страни, продукти и сделки чрез използването на представителни към момента на правенето им статистически извадки въз основа на наличната информация или да се ограничи до най-големия представителен обем на производство, продажби или износ, чието [разследване] е възможно в рамките на наличното време.

[…]

3. В случаите на ограничено [разглеждане] в съответствие с настоящия [член] [все пак] се определя индивидуален дъмпингов марж за всеки износител или производител, различен от първоначално подбраните, който [да] представи в срока, определен от настоящия регламент, необходимата […] информация, освен ако броят на износителите и производителите е толкова голям, че индивидуалните [разглеждания] биха затруднили [неоправдано задачата] и биха [попречили на] приключването [на разследването] в надлежен срок.“

12      Според член 18, параграфи 1, 3, 4 и 6 от основния регламент:

„1. В случай че заинтересована страна откаже достъп или по друг начин не предостави в срока, предвиден по настоящия регламент, необходимата информация или възпрепятства разследването, предварителните или окончателни заключения, положителни или отрицателни, могат да бъдат направени въз основа на наличните факти. Ако заинтересовано лице предостави невярна или подвеждаща информация, тя се изключва и се използват наличните факти. Заинтересованите лица се предупреждават за последиците от неоказване на съдействие.

[…]

3. Ако предоставената от заинтересована страна информация не е [възможно най-добрата] във всяко едно отношение, тя не се изключва автоматично, ако недостатъците в нея не са от естество, което да причини неоправдани трудности при достигането до логично приемливи заключения, ако информацията е предоставена по подходящ начин, навреме и може да бъде проверена и ако страната е действала, полагайки всички усилия.

4. Ако доказателства или информация са изключени от разследването, предоставящата ги страна се информира за съответните причини, като ѝ се дава възможност да предостави допълнителни разяснения в определения за това срок. Ако и допълнителните разяснения се [приемат за] незадоволителни, причините за изключването на [въпросните] доказателства или информация [трябва да се съобщят и да се посочат в публично оповестените заключения].

[…]

6. Ако заинтересована страна отказва съдействие или оказва само частично съдействие, като по този начин препятства получаването на важна информация, резултатът от разследването за такава страна може да бъде по-малко благоприятен от този, ако тя би сътрудничила.“

13      Според точка 3 от приложение II към Споразумението за прилагането на член VІ от Общото споразумение по митата и търговията (1994) (ОВ L 336, стp. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112, наричано по-нататък „Антидъмпинговият кодекс от 1994 г.“), което се съдържа в приложение 1 A към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 5):

„3. Цялата информация, чиято достоверност може да бъде проверена и която е предоставена така, че да може да бъде използвана в разследването без неоправдани затруднения, предоставена своевременно и когато това е възможно — на носител и компютърен език, определен от властите, следва да се има предвид при изготвяне на окончателното решение […]“.

14      Член 20, параграфи 1, 2, 4 и 5 от основния регламент гласи:

„1. Жалбоподателите, вносителите и износителите и техните представителни обединения, както и представителите на страната на износа имат право да изискат разгласяване на детайлите, подкрепящи основните факти и съображения, на основата на които са въведени временни мерки. Искания за такова разгласяване се правят писмено непосредствено след въвеждането на временни мерки, а разгласяването се прави също писмено във възможно най-кратък срок след подаване на искането.

2. Страните, упоменати в параграф 1, имат право да поискат окончателно разгласяване на основните факти и съображения, на основата на които съществува намерение за препоръка за налагането на окончателни мерки или за прекратяване на разследване или процедура без въвеждане на мерки, като се отдава особено внимание на разгласяването на факти и съображения, различни от използваните при въвеждане на временни мерки.

[…]

4. Окончателното разгласяване се прави в писмена форма. То се прави с надлежно отчитане на защитата на поверителна информация, във възможно най-кратък срок и обикновено не по-късно от един месец преди вземане на окончателно решение или преди внасяне от страна на Комисията на предложение за окончателни действия в съответствие с член 9. Ако Комисията не в състояние да разгласи някои факти и съображения към този момент, това се извършва във възможно най-кратък срок след този момент. Разгласяването не предопределя решенията, които мо[гат] да бъдат взети от Комисията или Съвета впоследствие, но ако такива решения се основават на други факти и съображения, същите следва да се разгласят във възможно най-кратък срок.

5. [Бележки], направени след окончателното разгласяване, се вземат предвид, само когато се получат в рамките на срок, определен от Комисията за всеки конкретен случай, като този срок е най-малко 10 дни, при надлежно отчитане на спешността на случая“.

 Обстоятелства, предхождащи спора и обжалваният регламент

15      Жалбоподателят Sun Sang Kong Yuen Shoes Factory (Hui Yang) Corp. Ltd е дружество, установено в Китай през 2000 г., което е производител и износител на обувки.

16      По отношение на вноса на обувки от Китай, попадащ в някои класове от Комбинираната номенклатура, се прилага режим на количествени квоти, който прекратява действието си на 1 януари 2005 г.

17      След подаването на жалба от Confédération européenne de l’industrie de la chaussure (CEC) на 30 май 2005 г. Комисията на Европейските общности започва антидъмпингова процедура във връзка с вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам. Известието за започване на тази процедура е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 7 юли 2005 г. (ОВ C 166, стр. 14, наричано по-нататък „известието за започване“).

18      Предвид големия брой засегнати страни, в точка 5.1, буква a) от известието за започване се предвижда използването на техниката на изготвяне на извадка в съответствие с член 17 от основния регламент. Освен това в точка 5.1, буква б) от известието за започване Комисията уточнява, че за да получи информацията, която смята за необходима за разследването си, тя изпраща въпросници по-специално на китайските и виетнамските производители износители, включени в извадките, както и на властите на съответните страни износителки.

19      Жалбоподателят влиза във връзка с Комисията и на 23 и 25 юли 2005 г. ѝ предоставя информацията, изисквана по точка 5.1, буква a), подточка i) и буква д) от известието за започване, за да участва в извадката на производителите износители, която тази институция си поставя за цел да състави съгласно член 17 от основния регламент и за да получи статут на СПИ или, ако това не бъде направено, да се ползва от индивидуално третиране (наричано по-нататък „ИТ“).

20      След като е избран да участва в извадката на китайските производители износители, жалбоподателят е поканен да отговори на въпросника на Комисията най-късно до 12 септември 2005 г. — дата, на която той я уведомява за отговора си на посочения въпросник.

21      В периода 4—7 октомври 2005 г. Комисията извършва проверка на място на обектите на жалбоподателя. С електронно писмо от 21 октомври 2005 г. жалбоподателят предоставя на Комисията окончателен списък с продажбите си на пазара на Общността, сделка по сделка.

22      С факс от 12 декември 2005 г. Комисията уведомява жалбоподателя за предварителните си изводи относно искането му за СПИ/ИТ. По отношение на критерия, свързан с решенията на дружествата (вж. точка 4 по-горе), Комисията посочва, че за продажбите жалбоподателят е длъжен съгласно устава и търговския си лиценз да изнася цялата си продукция, както и че не е предприел нищо, за да промени това положение. От това следвало, че върху жалбоподателя имало значителна намеса от страна на държавата, която посредством търговския лиценз ограничавала дейността му единствено до износ. Освен това по отношение на същия критерий Комисията посочва, че за да репатрира печалбата си, жалбоподателят има нужда от предварително административно разрешение. При тези обстоятелства и въпреки че жалбоподателят отговаря на другите критерии, посочени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, Комисията предлага да се отхвърли въпросното искане за СПИ.

23      Комисията отправя покана към жалбоподателя да ѝ изпрати евентуалните си коментари по този документ до 19 декември 2005 г. — дата на която последният я уведомява за бележките си. По отношение на износа на цялата му продукция жалбоподателят подчертава, че действа по собствен избор и че износът му се основава на съображения от „административно естество“, свързани с облагането с ДДС, както и на обстоятелството, че продуктите му са предназначени изключително за пазара на Общността и на Съединените щати. Освен това жалбоподателят е представил удостоверение от бюрото за външна търговия и за икономическо сътрудничество на област Hui Yang, град Hui Zhou (провинция Guangdong, Китай), според което той е свободен да изменя устава си по отношение на местоназначението на неговата продукция, без китайските власти да налагат ограничения в това отношение. Що се отнася до репатрирането на печалбата, жалбоподателят подчертава, че процедурата по даване на административно разрешение е напълно формална, тъй като има за предмет единствено контрол върху валидността на отнасящата се до нея документация, т.е. документацията, свързана с установяването на печалбата, със заплащането на съответните такси, с факта, че ръководството на дружеството действително е взело решение за предназначението на печалбата и т.н. Като доказателство за твърденията си жалбоподателят представя циркулярно писмо на китайската администрация, както и правно становище, което внася уточнения по прилагането на въпросното циркулярно писмо.

24      Комисията отговаря с факс от 23 февруари 2006 г., в който посочва, че не се отказва от първоначалната си преценка. Що се отнася до местоназначението на продукцията на жалбоподателя, Комисията подчертава, че представените бележки не поставят под съмнение факта, че по време на разследването му е било забранено да продава на китайския пазар и че всяка промяна в това положение изисква предварително разрешение от страна на държавата. По отношение на репатрирането на печалбата Комисията признава, в светлината на разясненията на жалбоподателя във връзка с това, че свързаното с него административно производство не означава значителна намеса на държавата по смисъла на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент. Въпреки това, предвид констатациите относно местоназначението на продукцията на жалбоподателя, Комисията поддържа, че жалбоподателят не отговаря на въпросния критерий. По тази причина му е отказан статутът на СПИ.

25      С факс от 24 февруари 2006 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че ѝ е невъзможно да изготви представителна извадка на сделките, свързани с продажби на пазара на Общността, за да изчисли експортните цени, както и цените CIF на границата на Общността. Тази невъзможност се дължала на факта, че данните от предоставения от жалбоподателя списък с продажби на пазара на Общността, сделка по сделка, били чувствително надценени спрямо действителните общи суми — обстоятелство, което било потвърдено и от жалбоподателя. При тези условия дъмпинговите маржове се изчислявали според наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент.

26      Комисията отправя покана към жалбоподателя да ѝ изпрати евентуалните си коментари по този документ до 6 март 2006 г., на която дата последният я уведомява за бележките си. В това отношение жалбоподателят подчертава, че твърденията на Комисията за нарушения са формулирани толкова неясно, че му е невъзможно да разбере в какво се състои въпросното надценяване. Освен това жалбоподателят никога не бил потвърждавал наличието на надценяване, а многократно разяснявал, че износът му се извършва посредством несвързани търговски дружества и че по тази причина му е невъзможно да знае крайното местоназначение на продукта във всеки случай. Още повече, всички продажби на жалбоподателя се извършвали франко на борд, така че той не разполагал с данни за цените CIF на границата на Общността. По време на посещението за проверка Комисията не се позовала на неточности, нито констатирала неточност в събраните данни. При тези обстоятелства жалбоподателят възразява срещу прилагането на член 18 от основния регламент за целите на изчисляването на експортната цена или на дъмпинговия марж.

27      На 23 март 2006 г. Комисията приема Регламент (ЕО) № 553/2006 за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам (ОВ L 98, стр. 3, наричан по-нататък „временният регламент“).

28      Съгласно съображение 9 от временния регламент разследването на дъмпинга и на вредата обхваща периода между 1 април 2004 г. и 31 март 2005 г. (наричан по-нататък „периодът на разследване“). Разглеждането на обстоятелствата, релевантни за преценка на вредата, включва периода от 1 януари 2001 г. до 31 март 2005 г. (наричан по-нататък „разглежданият период“).

29      Предвид необходимостта да се установи нормална стойност за продуктите на китайските и виетнамските производители износители, на които може да не се предостави СПИ, за да се установи нормалната стойност въз основа на данни от аналогична страна, в случая Федеративна република Бразилия, е направена проверка в помещенията на три бразилски дружества (съображение 8 от временния регламент).

30      Що се отнася до разглеждания продукт, от съображения 10, 11, 40 и 41 от временния регламент следва, че този регламент обхваща основно сандали, ботуши, градски обувки и всекидневни обувки, като горната част на всичките е произведена от естествена или композитна кожа. От съображения 12—31 от временния регламент освен това следва, че Комисията изключва от определението за разглеждания продукт спортните обувки, произведени по специални технологии (Special Technology Athletic Footwear), и че включва в него детските обувки.

31      По отношение на сходния продукт в съображение 46 от временния регламент Комисията прави извода, че разглежданият продукт и обувките с горна част от кожа, произвеждани в Китай и Виетнам и продавани на вътрешния пазар, както и обувките с горна част от кожа, произвеждани и продавани в Европейската общност от промишлеността на Общността, са сходни от гледна точка на основните им материални и технически характеристики и от гледна точка на употребата им, както и че се възприемат като взаимозаменяеми от потребителите. Поради това съгласно съображение 52 от временния регламент всички видове обувки с горна част от естествена или композитна кожа, произвеждани и продавани в съответните държави и в Бразилия, и тези, които са произвеждани и продавани на пазара на Общността от промишлеността на Общността, са подобни на обувките, изнасяни от съответните държави към Общността.

32      От съображение 57 от временния регламент става ясно, че при установяване дали е налице дъмпинг Комисията прибягва до техниката на изготвяне на извадка. За тази цел тя избира извадка, обхващаща тринадесет китайски производители износители, които представляват повече от 20 % от обема на китайския износ към Общността. Според съображение 8, буква в) от временния регламент жалбоподателят е единадесетото дружество в списъка с включените в извадката китайски производители износители.

33      Според съображение 69 от временния регламент на жалбоподателя е отказан статут на СПИ, с мотива че не изпълнява първия критерий за вземане на решения без значителна намеса на държавата (вж. точки 22—24 по-горе).

34      По отношение на заявката за ИТ в съображение 94 от временния регламент Комисията посочва, че задължението за дадено предприятие да изнася цялата или съответно част от продукцията си предполага също, че то не отговаря на критерия, посочен в член 9, параграф 5, втора алинея, буква б) от основния регламент (вж. точка 5 по-горе).

35      По отношение на експортната цена Комисията посочва в съображение 130 от временния регламент, че когато продажбите за износ с местоназначение Общността се извършват посредством несвързани търговски дружества, експортната цена се установява в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент въз основа на цените на продукта, продаден за износ на търговските дружества от съответните производители (вж. точка 6 по-горе).

36      Според съображение 131 от временния регламент сравнението между нормалната стойност и експортната цена е извършено на ниво цена франко завод. С цел да се осигури обективно сравнение, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент се вземат под внимание, под формата на корекции, разликите, които засягат цената, и тяхната сравнимост (съображение 132 от временния регламент).

37      По отношение на вредата Комисията разглежда по-специално подбиването на цените на вноса. За тази цел цените на вноса CIF на границата на Общността с включено мито са били коригирани, което е довело до тяхното повишаване, за да бъдат взети предвид направените от вносителите в Общността разходи, каквито са разходите за дизайн, подбор на суровини и др., и са били сравнени с цените на промишлеността на Общността на ниво цена франко завода и на същото ниво на търговия. Това сравнение e довело до марж на подбиване на цените от 12,8 % за обувките с произход от Китай (съображения 167 и 168 от временния регламент).

38      С писмо от 7 април 2006 г. Комисията изпраща на жалбоподателя, съответно на основание на член 14, параграф 2 и член 20, параграф 1 от основния регламент, копие от временния регламент и документ с информация за детайлите, подкрепящи основните факти и съображения, въз основа на които са наложени временни антидъмпингови мита (наричан по-нататък „документът за междинно разгласяване“). Комисията отправя покана до жалбоподателите да ѝ изпратят евентуалните си коментари по тези документи до 8 май 2006 г.

39      С електронно писмо от 27 април 2006 г. жалбоподателят се оплаква от непълния характер на данните в документа за междинно разгласяване, като поставя ударението върху данните за корекциите на цените за целите на изчисляване на дъмпинга и на подбиването. Жалбоподателят повтаря тези твърдения за нарушения в писменото си становище от 8 май 2006 г.

40      С електронно писмо от 16 май 2006 г. жалбоподателят подчертава по-специално че корекцията на експортната му цена с 15 % поради разходите за изследвания и развитие е по-малка от действително извършените разходи, защото не отчита разходите и значителните маржове на търговските дружества, посредством които някои китайски производители транспортират продукцията си към общностния пазар.

41      С факс от 7 юли 2006 г. на основание член 20, параграфи 2—4 от основния регламент Комисията предава на жалбоподателя документа за окончателно разгласяване на основните факти и съображения, които обосновават предложението за налагане на окончателни антидъмпингови мита.

42      В дял H от този документ Комисията излага своите съображения относно окончателните антидъмпингови мерки, които следва да бъдат предложени на Съвета на Европейския съюз. Що се отнася до вида на мерките, Комисията отбелязва, първо, че задълженията за производителите да не продават под ценовото равнище, което би отстранило значителната вреда за производството на Общността, не представляват подходящи мерки, и второ, че следва да се приложи система на забавени мита (точки 278—291 от документа за окончателно разгласяване).

43      По отношение на системата на забавени мита Комисията изтъква, че обемът на вноса е имал значителни вредоносни последици за производството на Общността, считано от 1 януари 2005 г. — датата, на която режимът на квоти прекратява своето действие (вж. точка 16 по-горе). Всъщност през първите три месеца на 2005 г., включени в периода на разследване (вж. точка 28 по-горе), пропорционално погледнато, производството на Общността отбелязало най-голямото свиване през разглеждания период от гледна точка на редица икономически индикатори като рентабилност, продажни цени, пазарни дялове, продажби, заетост и производство. При това положение Комисията обръща особено внимание на количествените измерения на дъмпинговите практики, когато установява дали е налице вреда. Така тя приема, че единствено вносът над определен обем причинява вреда и че поради това не е необходима намеса под формата на адвалорни мита, за да се възстановят условията на лоялна конкуренция. Следователно антидъмпингови мита трябвало да се прилагат само спрямо внесените количества продукти, надвишаващи определен годишен обем. В конкретния случай подобна система на забавени мита била подходяща, за да се отстрани вредата, доколкото с тази система се отчитали последиците от режима на квоти и се постигало равновесие между интересите на заинтересованите страни. Ето защо с предложените антидъмпингови мита трябвало да се облага единствено вносът над долна граница от 140 милиона чифта обувки годишно от Китай. Този обем отразява преценката на Комисията за вноса от Китай през 2005 г., отчитайки внесените през 2004 г. количества (точки 285—287 и 291 от документа за окончателно разгласяване).

44      Така Комисията предлага спрямо вноса над долната граница от 140 милиона чифта обувки годишно с произход от Китай да се наложи окончателно антидъмпингово мито, равно на маржа на отстраняване на вредата. Този марж е установен на равнището на подбиване на референтните цени, т.е. 23 % (точка 293 от документа за окончателно разгласяване).

45      Комисията отправя покана до жалбоподателя да ѝ изпрати своите коментари по документа за окончателно разгласяване до 17 юли 2006 г.

46      С писмо от 13 юли 2006 г. жалбоподателят предава на Комисията копие от търговския си лиценз, както и решението за изменение на предмета му на дейност по устав, съгласно което продуктите му ще бъдат предназначени вече както за износ, така и за китайския пазар. С писмо от 22 август 2006 г. Комисията отказва да се върне към въпроса за предоставянето на статут на СПИ, по съображение че предвиденият за тази цел срок е изтекъл.

47      С писмо от 28 юли 2006 г. Комисията изпраща на жалбоподателя допълнителен документ за окончателно разгласяване. Според първите два абзаца на този документ целта е с него да се уведомят заинтересованите страни за промяна по отношение на конфигурацията на окончателните антидъмпингови мита, които да бъдат предложени. Генерална дирекция (ГД) „Търговия“ на Комисията разгледала бележките на някои заинтересовани страни относно първоначално предвижданата система на забавени мита (вж. точки 42—44 по-горе). С този документ Комисията изоставя идеята за подобна система. В рамките на новия си подход Комисията подчертава, че увеличението на вноса, което действително има вредоносен характер, е регистрирано от 2004 г. до края на периода на разследване, както и че 2005 г. е първата година, през която спрямо вноса на обувки от Китай повече не се прилага режим на квоти. Освен това Комисията определя обем на внос, който няма вредоносен характер, основавайки се на вноса с произход от Китай и от Виетнам за 2003 г., а именно 109 милиона чифта обувки. В съответствие с този нов подход при определянето на степента на отстраняване на вредата трябва да се вземе предвид икономическото отражение на споменатия обем. Така, от една страна, степента на отстраняване на вредата е понижена, за да се отчете обемът на внос, който няма вредоносен характер, и от друга страна, окончателните мита са прилагани, считано от първия внесен чифт. Според този метод, който предвижда четири етапа, изложени в споменатия документ, въз основа на „правилото за по-ниското мито“ Комисията иска за вноса от Китай да се наложи окончателно антидъмпингово мито, равняващо се на необходимата степен за отстраняване на вредата, в случая 16,5 %.

48      За да придаде формален вид на това ново предложение, към писмото от 28 юли 2006 г. Комисията прилага точките, които трябва да фигурират в новия дял H от документа за окончателно разгласяване и да заместят точките, намиращи се в съответния дял от последния (вж. точка 42 по-горе). В точки 278 и 279, които трябва се съдържат в новия дял H от документа за окончателно разгласяване, Комисията посочва, че единствено вносът над определен обем, преди да се прекрати действието на режима на квоти, може да причини значителна вреда, така че когато се определя степента на отстраняване на вредата въз основа на резултатите от периода на разследване, трябва да се отчете фактът, че определено внесено количество не е причинило вреда. Следователно при определяне на степента на отстраняване на вредата трябва да се вземат предвид количествата, с които не се причинява значителна вреда. В точка 280 от същия документ Комисията излага приложения метод.

49      Жалбоподателят изпраща коментарите си по допълнителния документ за окончателно разгласяване на 2 август 2006 г.

50      На 5 октомври 2006 г. Съветът приема Регламент (ЕО) № 1472/2006 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателното събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам (ОВ L 275, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 50, стр. 3, наричан по-нататък „обжалваният регламент“). Съгласно обжалвания регламент Съветът налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на обувки с горна част от кожа, композитна кожа, с изключение на спортни обувки, обувки със специална технология, домашни пантофи и други обувки за дома и обувки с вградена метална защита в бомбето с произход от Китай, които попадат в редица кодове от Комбинираната номенклатура (член 1 от обжалвания регламент). Ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложимо върху нетната цена франко граница на Общността преди обмитяване, за произведените от жалбоподателя обувки, е определена на 16,5 %. Според член 3 от обжалвания регламент същият е в сила за период от две години.

51      По отношение на определянето на сходния продукт Съветът потвърждава в съображения 40 и 41 от обжалвания регламент преценките, формулирани от Комисията в съображение 52 от временния регламент (вж. точка 31 по-горе).

52      Според съображение 77 от обжалвания регламент представянето от двама китайски производители износители на изменен устав, който вече не съдържа ограничения за продажбите, е направено твърде късно, за да бъде взето предвид. Всъщност нямало достатъчно време за извършване на проверка в съответствие с член 16, параграф 1 от основния регламент. Във всеки случай тези ограничения не представлявали единствената причина, поради която е отказан статутът на СПИ за тези дружества.

53      Така изведеното от временния регламент отрицателно заключение относно предоставянето на статут на СПИ на жалбоподателя, е потвърдено в съображение 78 от обжалвания регламент.

54      По отношение на заявлението за ИТ в съображение 83 от обжалвания регламент Съветът потвърждава отрицателното заключение, до което стига Комисията в съображение 94 от временния регламент (вж. точка 34 по-горе).

55      По отношение на експортната цена и на сравнението с нормалната стойност в съображения 123 и 138 от обжалвания регламент Съветът потвърждава преценките на Комисията, съдържащи се в съображения 128—133 от временния регламент (вж. точки 35 и 36 по-горе).

56      По отношение на равнището на митата, необходимо за целите на елиминиране на вредите, причинени от вноса с произход от Китай, Съветът посочва в съображения 296—301 от обжалвания регламент, повтаряйки точки 275—280 от новия дял H от документа за окончателно разгласяване, приложени към допълнителния документ за окончателно разгласяване (вж. точка 47 по-горе), че трябва да се вземат предвид особеностите на настоящото производство, и по-специално наличието на режим на квоти до 1 януари 2005 г. Режимът на квоти не позволявал на производството на Общността да претърпи значителни вреди и въпреки че увеличаването на вноса след изтичането на този режим имало особено тежки вредоносни последици, Съветът счита, че значителни вреди можел да причини единствено вносът, който превишава определен обем преди премахването на режима от квоти. Следователно прагът на вредите, определен въз основа на резултатите от периода на разследване, трябва да отчете факта, че определени обеми от внос не са причинили значителни вреди. Тази операция, която се основава на размера на обемите, внесени през 2003 г., води по отношение на вноса с произход от Китай до праг на вреди от 16,5 %, вместо праг от 23 %, който според съображение 295 от обжалвания регламент се прилагал, ако Съветът не е взел предвид особеностите на настоящия случай.

 Производство и искания на страните

57      На 21 декември 2006 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

58      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 2 април 2007 г., Комисията прави искане да встъпи в настоящото дело в подкрепа на исканията на Съвета. С писмо от 4 октомври 2007 г. Комисията уведомява Общия съд, че се отказва да представи писмено становище при встъпване, но че ще вземе участие в съдебното заседание.

59      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 5 април 2007 г., CEC прави искане да встъпи в настоящото производство в подкрепа на Съвета.

60      С молби, подадени в секретариата на Общия съд на 13 април 2007 г., Provincia di Ascoli Piceno (Италия), Comune di Monte Urano (Италия), дружеството BA.LA. di Lanciotti Vittorio & C. Sas и шестнадесет други встъпили страни, чиито наименования са посочени в приложение (наричани по-нататък „италианските производители“), правят искане да встъпят в настоящото производство в подкрепа на Съвета.

61      С определение от 4 септември 2007 г. председателят на втори състав на Общия съд уважава молбите за встъпване, подадени от Комисията, CEC и италианските производители. Молбите на Provincia di Ascoli Piceno и на Comune di Monte Urano обаче са отхвърлени.

62      След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в осми състав, на който впоследствие се разпределя настоящото дело.

63      С жалба, подадена в секретариата на Съда на 4 октомври 2007 г. на основание на член 57, първа алинея от Статута на Съда, Provincia di Ascoli Piceno и Comune di Monte Urano искат да се отмени определението от 4 септември 2007 г., доколкото с него Общият съд отхвърля молбите им за встъпване. С определение от 25 януари 2008 г. (C‑461/07 P(I), дело Provincia di Ascoli Piceno и Comune di Monte Urano/Съвет, непубликувано в Сборника) председателят на Съда отхвърля тази жалба.

64      CEC и италианските производители представят писмените си становища при встъпване съответно на 15 и на 18 октомври 2007 г.

65      По доклад на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството, а в рамките на процесуално-организационните действия Съветът и Комисията са поканени да отговорят писмено на няколко въпроса.

66      С писма, получени на 2 февруари 2009 г., тези страни изпълняват процесуално-организационните действия, постановени от Общия съд.

67      С писмо от 17 февруари 2009 г. Съветът иска някои части от отговорите на жалбоподателя относно второто правно основание, както и приложените към тях документи да бъдат отстранени от преписката по делото, по съображение че посочените отговори нямат отношение към поставените въпроси, а представляват нови правни основания.

68      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание на 18 февруари 2009 г.

69      В съдебното заседание Общият съд иска от жалбоподателя да представи определен документ и писмена справка. Жалбоподателят уважава тези искания с писмо от 25 февруари 2009 г.

70      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалвания регламент в частта, в която същият го засяга,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

71      Съветът моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като недопустима или неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

72      Комисията моли Общия съд да отхвърли жалбата.

73      CEC и италианските производители молят Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

74      В подкрепа на исканията си жалбоподателят излага шест правни основания, изведени съответно:

–        от нарушение на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент,

–        от нарушение на член 18 от основния регламент,

–        от нарушение на член 3 от основния регламент,

–        от нарушение на член 20 от основния регламент, от нарушение на правото на защита и от липса на мотиви относно вредата, претърпяна от производството на Общността,

–        от грешка при прилагане на правото и от явна грешка в преценката относно вредата, причинена на производството на Общността,

–        от нарушение на член 2, параграф 10 от основния регламент и от явна грешка в преценката във връзка със сравнението между експортната цена и нормалната стойност.

 По първото правно основание, изведено от нарушение на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент

 Доводи на страните

75      Жалбоподателят оспорва преценката на Комисията, според която в неговия случай не е изпълнен първият критерий, посочен в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент. Във връзка с това той подчертава, че писмените доказателства, представени в хода на административното производство, доказват, че той е свободен да вземе решение относно пускането в продажба на продуктите си на националния пазар или за износ. Всъщност задължението за подаване на заявление за получаване на търговски лиценз и за изменението му съществувало за целите на регистрацията и следователно не доказвало съществена намеса на държавата по смисъла на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент. Освен това жалбоподателят бил обяснил на Комисията, че фактът, че цялото производство е предназначено за износ, е следствие от негов собствен търговски избор (вж. точки 22 и 23 по-горе).

76      Освен това Комисията била нарушила по-специално принципа на равно третиране, предоставяйки статут на СПИ на друго дружество от извадката, Foshan City Nanhai Golden Step Industrial Co., Ltd (наричано по-нататък „Golden Step“), въпреки че нищо не обосновавало такава разлика в третирането.

77      Жалбоподателят напомня, че на 13 юли 2006 г., т.е. преди изтичането на предписания срок за подаване на бележки по документа за окончателно разгласяване, е предоставил на Комисията същите доказателства като Golden Step, а именно копие от търговския му лиценз и от изменения му устав, доказващи, че то вече нямало задължение за износ (вж. точка 46 по-горе). Отказът на Комисията да разгледа тези доказателства представлявал нарушение на член 20, параграф 5 от основния регламент, както и на принципа на добра администрация и на равно третиране, тъй като Golden Step също било представило доказателства след изтичането на срока, определен за представяне на коментари по документа за междинно разгласяване (вж. точка 38 по-горе). Освен това основният регламент не предвиждал срок за представяне на доказателства относно промени в обстоятелствата. Още повече, Комисията не била спазила срока от три месеца, предвиден в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, за да се произнесе по искането за СПИ на жалбоподателя.

78      Направената в съображение 77 от обжалвания регламент преценка, според която липсата на разглеждане на въпросните данни се дължи на невъзможността да се извърши проверка в съответствие с член 16, параграф 1 от основния регламент (вж. точка 52 по-горе), била погрешна. Всъщност, на първо място, били изтекли повече от три месеца между 13 юли (датата на представянето на допълнителните доказателства) и 5 октомври 2006 г. (датата на приемане на обжалвания регламент), на второ място, не била извършвана никаква проверка, касаеща представените от Golden Step доказателства от същото естество, на трето място, жалбоподателят бил уведомен, че Комисията е готова да получи допълнителни доказателства, едва на 7 юли 2006 г., и на четвърто място, жалбоподателят представил въпросните доказателства именно в отговор на констатации, направени в рамките на проверка. От друга страна, от съдебната практика следвало, че Комисията разполага със свобода на преценката, когато трябва да реши дали да вземе предвид доказателства, за които е била уведомена след изтичането на предписаните срокове.

79      Дори да се предположи, че на жалбоподателя е трябвало да му се предостави статут на СПИ, доводът, че срокът, с който е разполагала Комисията, е недостатъчен, за да се изчисли нормалната стойност, не може да се приеме. Всъщност това съображение не може да обоснове, предвид член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, отказа да се предостави такъв статут. Освен това данните относно производствените разходи на жалбоподателя били вече предоставени в рамките на антидъмпинговия въпросник и проверени в хода на проверката на място на Комисията. Още повече, както беше посочено в точка 78 по-горе, между предоставянето на последните данни за местоназначението на продукцията на жалбоподателя и приемането на обжалвания регламент били изтекли три месеца.

80      Жалбоподателят оспорва довода на Съвета, според който отхвърлянето на второто правно основание водело до отхвърляне и на първото. Всъщност дори да се приемело, че жалбоподателят не е съдействал за изчисляването на експортната цена, нормалната стойност можела да се изчисли въз основа на доказателства, изведени от собственото му счетоводство, като по този начин се установи индивидуален дъмпингов марж. Освен това жалбоподателят безспорно бил предоставил всички поискани от него сведения, така че член 18, параграф 6 не можел да се приложи. При прилагането на последната разпоредба оператор, който притежавал релевантни сведения, бил лишен от възможността да се оплаче, че неоказването на съдействие от негова страна е довело до неблагоприятни за него последици. Следователно нито една разпоредба или практика не можела да лиши жалбоподателя от статута на СПИ, ако той отговарял на условията да се ползва от него.

81      Поради това решението на Комисията с отказ на жалбоподателя да предостави статут на СПИ било опорочено от явна грешка в преценката и следователно нарушавало член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент.

82      Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.

 Съображения на Общия съд

83      От съображение 125 от обжалвания регламент следва, че „[з]а дружествата, включени в извадката, които не отговаряха на критериите за [СПИ], бе изчислен един среднопретеглен дъмпингов марж“, че „този среднопретеглен дъмпингов марж се прилага за сътрудничещите дружества, които не са включени в извадката“ и че „тъй като нивото на сътрудничество бе високо, същият дъмпингов марж бе приложен също за всички други китайски производители износители“. Освен това Съветът посочва в съображение 146 от обжалвания регламент, че „нивото на съдействие бе високо и впоследствие, в съответствие със стандартната практика, бе счетено за удачно да се определи дъмпинговият марж за всички неоказващи съдействие производители износители на нивото на среднопретегления дъмпингов марж, установен за сътрудничещи производители износители в извадката в съответните страни“. Така от съвместния прочит на тези разпоредби, чиято законосъобразност не е оспорена пред Общия съд, следва, че ако жалбоподателят е получил статут на СПИ, но е било счетено, че не оказва съдействие, институциите във всички случаи са щели да му предоставят среднопретегления дъмпингов марж, установен за производителите износители, включени в извадката, заради липсата на съдействие от негова страна. Поради това дори да се предположи, че институциите погрешно са отказали да предоставят на жалбоподателя статут на СПИ, тази грешка не би могла да има определящо значение върху крайния резултат, ако Общият съд е трябвало да потвърди преценката на институциите, че жалбоподателят не е оказал съдействие на разследването. Следователно ако Общият съд трябва да отхвърли второто правно основание, поставяйки под въпрос преценката на институциите във връзка с това, евентуално допусната грешка от институциите, отнасяща се до предоставянето на статут на СПИ, не може да има определящо значение за дъмпинговия марж, приложим към жалбоподателя, и поради това не може да е достатъчна, за да се обоснове отмяната на обжалвания регламент (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 май 2002 г. по дело Graphischer Maschinenbau/Комисия, T‑126/99, Recueil, стр. II‑2427, точка 49).

84      Следователно най-напред трябва да се разгледа второто правно основание.

 По второто правно основание, изведено от нарушение на член 18 от основния регламент

 Доводи на страните

85      Жалбоподателят поддържа, че Комисията е приложила неправилно член 18, параграф 1 от основния регламент във връзка с точка 3 от приложение II към Антидъмпинговия кодекс от 1994 г. (вж. точки 12 и 13 по-горе). В действителност, както жалбоподателят обяснил в писмото от 6 март 2006 г. (вж. точка 26 по-горе), изводът, който Комисията направила в известието си от 24 февруари 2006 г. (вж. точка 25 по-горе), не обосновавал прилагането на посочената разпоредба. При тези обстоятелства Комисията била нарушила и член 18, параграфи 3 и 4 от основния регламент.

86      По отношение на последните разпоредби жалбоподателят подчертава, че като го уведомява повече от четири месеца след посещението за проверка за липсата на надеждност на списъка с продажбите му на пазара на Общността, сделка по сделка — списък, който той предоставил по време на проверката — Комисията не била изпълнила произтичащите от тези разпоредби изисквания.

87      Първоначалният отговор на антидъмпинговия въпросник, подаден от жалбоподателя на 12 септември 2005 г., отчитал износ, извършен през периода на разследване с местоназначение пазара на Общността, възлизащ на [поверителна информация](1) чифта обувки. Ставало въпрос за точно число, прието от Комисията в хода на проверката. Разликата между това число и числото от [поверителна информация] изнесени чифта обувки, посочено в документа, подаден от жалбоподателя на 19 септември 2005 г., произтичала, на първо място, от включването в него на [поверителна информация] чифта обувки, които не били предназначени за пазара на Общността, на второ място, поради факта че жалбоподателят не познавал крайното местоназначение на цялата продукция, тъй като изнасял посредством несвързани търговски дружества, и на трето място, от включването в посочения списък на продажби на обувки, които не попадали в определението за разглеждания продукт.

88      След няколко проверки, целящи да определят по всяка вероятност крайното местоназначение на релевантния износ и да изключат продажбите на продуктите извън тези на съответния продукт, жалбоподателят представил окончателен списък на 21 октомври 2005 г., т.е. преди изтичането на срока, определен за съобщаване на коригираните вследствие на посещението за проверка данни.

89      По отношение на хода на посещението, първия ден представителите на Комисията съставили извадка на 21 сделки (от които 12 се отнасяли до разглеждания продукт), а на следващия ден разгледали свързаните с тях документи. Освен това те избрали 13 сделки, свързани с продажбите за износ на общностния пазар, за да проверят експортните цени въз основа на отнасящите се до тях документи. Проверените експортни цени се оказали правилни. Следователно било неточно от страна на Съвета да поддържа, че по време на посещението представителите на Комисията не могли да изготвят и проверят извадка от сделките. Освен това от изложеното следвало, че не била необходима никаква проверка след представянето на крайния списък от 21 октомври 2005 г. (вж. точки 21 и 88 по-горе), тъй като този документ бил само извадка от продажбите, които не били предназначени за пазара на Общността, както и от продажбите на стоки, които не попадали в определението на разглеждания продукт, т.е. ирелевантни данни, които не добавяли нищо. Следователно проверката не била опорочена по никакъв начин.

90      Във всички случаи, за разлика от поддържаното от Съвета, жалбоподателят не бил нарушил никоя разпоредба от основния регламент, като представил окончателния списък от 21 октомври 2005 г. Дори да се предположи, че изложените от Съвета факти могат да доведат до прилагането на член 18, параграф 1 от основния регламент (каквато хипотеза не е налице), нямало никаква причина Комисията да не използва експортните цени (единствените релевантни данни), проверени на място и неоспорени, тъй като твърденията за нарушения на Съвета засягали само количествата изнесени обувки. Тези цени представлявали наличните факти за Комисията по смисъла на член 18, параграф 1 от основния регламент.

91      Освен това Комисията не била отговорила на забележките, изложени от жалбоподателя в писмото му от 6 март 2006 г., нито била представила позицията си по дадените по време на посещението за проверка разяснения, което е щяло да позволи да се изяснят всички разлики, да се затвърдят всички данни относно цените и да се разберат особеностите на дистрибуторската верига на жалбоподателя. В този смисъл Комисията не била разгледала списъка внимателно и безпристрастно.

92      Жалбоподателят не бил уведомен в хода на посещението за проверка за факта, че Комисията няма да приема нови корекции, въпреки че ѝ бил представил разяснения относно трудността да се изработи окончателен списък. Напротив, от поведението на Комисията ставало ясно, че тя не е изключила разглеждането на коригираните списъци — стъпка, която освен това била предприела по отношение на други данни.

93      Що се отнася до данните относно цената CIF на границата на Общността (вж. точки 25 и 26 по-горе), жалбоподателят подчертава, че е обяснил в хода на разследването, че фактурирането на продажбите му се извършва в цени франко на борд, а не в цени в CIF на границата на Общността. Следователно жалбоподателят не бил в състояние да предостави данни относно разходите, направени между излизането от завода и пристигането на границата на Общността, включващи значителен марж на печалба, която несвързаните търговски дружества реализирали и чийто размер той не знаел. Тъй като не можел да знае размера на цените CIF на границата на Общността, той приканил Комисията да приложи предоставените от несвързаните търговски дружества надеждни данни относно разходите, направени между продажбата франко на борд и пристигането на границата на Общността. От това следвало, че жалбоподателят е действал „най-добре според възможностите си“, за да достави данните, с които е разполагал — данни, които Комисията можела да допълни, за да стигне до „разумно правилен извод“.

94      Съветът, поддържан от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.

 Съображения на Общия съд

95      Следва да се посочи, че страните не са постигнали съгласие по фактите по първото правно основание. По-специално жалбоподателят посочва, че представителите на Комисията са могли да съставят извадка на продажбите за износ на съответния продукт към общностния пазар, да разгледат отнасящата се до тях документация и в крайна сметка да проверят експортните цени, докато Съветът оспорва това твърдение в по-голямата му част. Последният поддържа, че представителите на Комисията не са могли да пристъпят към разглеждане на документите относно вноса на разглеждания продукт на пазара на Общността по време на посещението за проверка на място, а следователно и към каквато и да било проверка на експортните цени.

96      В това отношение следва да се отбележи, че Съветът не оспорва, че през първия ден на посещението за проверка на място представителите на Комисията наистина са направили избор за извадка на продажби за износ на разглеждания продукт на пазара на Общността. Това според Съвета се обяснява с факта, че на този етап представителите на Комисията не са можели да установят все още коя от двете таблици, представени от жалбоподателя съответно на 12 и 19 септември 2005 г., е вярна. Следователно ако се беше оказало, че списъкът от 19 септември 2005 г., въз основа на който била извършена проверката, е верен, на следващия ден представителите на Комисията щели да пристъпят към проверка на съставената извадка, а жалбоподателят междувременно щял да събере всички документи, отнасящи се до сделките от извадката.

97      Необходимо е все пак да се посочи, подобно на Съвета, че проверката на извадка на сделки за целите на изчисляването на експортната цена въз основата на всички сделки, включени в списъка с продажбите на пазара на Общността, сделка по сделка, не е от полза, когато е установено, че този списък включва също и експортни продажби, които не трябва да се съдържат в него. Всъщност ако се установи, че такъв списък съдържа съществен обем от неидентифицирани продажби, които или се отнасят до продукти, които не попадат в определението за разглеждания продукт, или не са за износ за пазара на Общността, проверката на извадка на продажби, дори да се окаже убедителна, не позволява да се отстрани невъзможността да се използват всички сделки, посочени в списъка, поради неговия ненадежден характер.

98      В конкретния случай, на първо място, страните не оспорват факта, че в хода на посещението за проверка представителите на Комисията са постигнали съгласие с представителите на жалбоподателя относно общия обем на износа на разглеждания продукт за пазара на Общността ([поверителна информация] чифта обувки). Страните са съгласни също с факта, че посоченият обем е съгласно главната счетоводна книга на жалбоподателя. Следователно трябва да се констатира, че данните, предоставени на Комисията на 19 септември 2005 г. ([поверителна информация] чифта обувки; вж. точка 87 по-горе), отчитат обем за износ, надценен с около 60 % спрямо действителния износ на разглеждания продукт за пазара на Общността, без да е възможно по време на посещението за проверка да се идентифицира ирелевантният износ. Освен това следва да се напомни, че жалбоподателят вече е посочил на 12 септември 2005 г. трето число от рода на [поверителна информация] чифта обувки. Така въпреки факта, че жалбоподателят притежава данни относно общия обем на вноса му за пазара на Общността, списъците, които представя в хода на производството, съдържат непоследователни данни, които освен това не предоставят информация, позволяваща да се изяснят констатираните противоречия. Накрая, дадените от жалбоподателя по време на административното производство разяснения не позволяват да се намери обяснение за разликите, констатирани по убедителен начин.

99      На второ място, в отговор на писмен въпрос на Общия съд Комисията посочва, че ако списъкът с продажбите на пазара на Общността, сделка по сделка, предоставен от жалбоподателя преди или по време на посещението за проверка, не съдържал констатираните несъответствия, тя щяла да пристъпи към изчисляване на експортната цена, като вземе предвид всички сделки, които се съдържат в него. Този списък щял да се счита за надежден, ако освен съответствието му с общия обем износ на разглеждания продукт съгласно главната счетоводна книга на жалбоподателя, проверката на извадката на сделки била успешна.

100    На трето място, следва да се напомни, че преписката по делото не съдържа никакво доказателство, че представителите на Комисията действително са проверили обстоятелствата относно извадката на продажбите, изготвена по време на посещението за проверка. Обстоятелствата, на които се основава жалбоподателят и които съставляват ръкописни обяснителни бележки на представителите на Комисията в полето на документите за някои сделки, включени в списъка с продажби на жалбоподателя на пазара на Общността, сделка по сделка, доказват още повече, че представителите са избрали тези продажби за извадката, но не и че са проверили документите, отнасящи се до всяка от тях.

101    На четвърто място, от преписката по делото не следва, че по време на проверката на място или след това Комисията е посочила, че е склонна да получи и провери списък с продажбите на пазара на Общността, сделка по сделка, който съответства на точния общ обем износ на разглеждания продукт на пазара на Общността. В това отношение следва да се посочи, че известието, на което се позовава жалбоподателят в подкрепа на твърденията си, представлява електронно писмо с дата 13 октомври 2005 г., изпратено от консултанта му до член на персонала. В това писмо се посочва, на първо място, че представител на Комисията е приел да удължи до 21 октомври 2005 г. срока за предоставяне на данни относно изчисляването на нормалната стойност (производствени разходи), и на второ място, че същият представител иска да знае дали списъкът с продажбите на жалбоподателя на пазара на Общността, сделка по сделка, който е на разположение на Комисията, е окончателен.

102    Като се изключи фактът, че това писмо е изпратено не от Комисията, а от жалбоподателя, трябва да се констатира, че в него не се посочва, че Комисията е определила срок, който изтича на 21 октомври 2005 г., за предоставянето на коригиран вариант на списъка с продажбите на пазара на Общността, сделка по сделка. Освен това обстоятелството, че Комисията е приела коригирани данни относно нормалната стойност, представени след посещението за проверка, като производствените разходи, не означава, че тази институция е принципно готова да приеме коригирани данни, представени след посещението за проверка, които се отнасят до съвсем друг аспект. Действително, както става ясно от ръкописните обяснителни бележки, направени по време на посещението за проверка върху таблицата относно производствените разходи, представена от жалбоподателя в рамките на отговора му на антидъмпинговия въпросник, представителите на Комисията са го помолили да направи само една точно определена корекция, а именно да прибави определена сума като разходи, направени от Sun Sang Kong Yuen (Хонконг).

103    На пето място, следва да се подчертае, че член 18 от основния регламент представлява транспониране в общностното право на точка 6.8, както и на приложение II към Антидъмпинговия кодекс от 1994 г., в светлината на които трябва да се тълкува, доколкото това е възможно (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 24 септември 2008 г. по дело Reliance Industries/Съвет и Комисия, T‑45/06, все още непубликувано в Сборника, точка 91). В това отношение е важно да се посочи, че прибягването до налични факти е обосновано, когато дадено предприятие откаже да съдейства или когато предостави невярна или лъжлива справка, като член 18, параграф 1, второ изречение от основния регламент не изисква да е налице умисъл.

104    Всъщност размерът на усилията, положени от дадена заинтересована страна за съобщаване на някои сведения, не е свързан задължително с техните същностни качества и във всички случаи не е единственият определящ елемент. Така ако в крайна сметка поисканите сведения не са получени, Комисията е в правото си да прибегне до наличните факти, отнасящи се до тях (относно точка 6.8 от Антидъмпинговия кодекс от 1994 г. вж. доклада на специалната група, установена в рамките на СТО, озаглавен „Египет — Окончателни антидъмпингови мерки за вноса на прътове арматурно желязо с произход от Турция“, приет на 1 октомври 2002 г., точка 7.242).

105    Тази преценка се потвърждава от член 18, параграф 3 от основния регламент, според който ако предоставената информация не е възможно най-добрата във всяко едно отношение, тя не се изключва автоматично, ако недостатъците в нея не са от естество, което да причини неоправдани трудности при достигането до логично приемливи заключения, ако информацията е предоставена по подходящ начин, навреме и може да бъде проверена и ако страната е действала, полагайки всички усилия. Фактът, че са били положени всички усилия, представлява следователно само едно от условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да е длъжна Комисията да вземе предвид непълната информация. Както става ясно обаче от точка 98 по-горе, въпреки факта, че жалбоподателят е притежавал данни за пълния обем на износа му за пазара на Общността, данните, които е съобщил на Комисията в хода на административното производство относно експортните му продажби, остават противоречиви, така че не може да се приеме, че той е действал, полагайки всички усилия.

106    При тези условия Комисията не е длъжна за целите на изчисляването на експортната цена да вземе предвид списъците с продажби на пазара на Общността, сделка по сделка, представени от жалбоподателя преди посещението за проверка, след като използването на всички данни, които се съдържат в него, задължително би довело до погрешен резултат (вж. точки 97—99 по-горе).

107    Що се отнася до списъка, представен на 21 октомври 2005 г., следва да се посочи, че дори институциите да имат право да вземат предвид информация, предоставена им извън установените от тях срокове (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 13 юли 2006 г. по дело Shandong Reipu Biochemicals/Съвет, T‑413/03, Recueil, стр. II‑2243, точка 67), Комисията може да откаже да го вземе предвид, щом като не може да го провери, без да извърши второ посещение за проверка.

108    Във връзка с това е важно да се добави, че Комисията не е превишила свободата си на преценка, като е приела, че изчисляването на експортната цена не може да се извърши валидно въз основа на наличните към момента на проверката данни (вж. точки 97—99 по-горе). Тази преценка означава, че Комисията е приела, че списъкът, представен след посоченото посещение, не може да се използва за целите на изчисляването на експортната цена, след като не е проверила на място сделките от извадката. При тези обстоятелства фактът, че сделките от извадката се съдържат и в списъка, представен на 21 октомври 2005 г., е ирелевантен.

109    Предвид констатираните значителни противоречия в списъците с продажби на пазара на Общността, сделка по сделка, представени от жалбоподателя по време на административното производство, следва да се направи изводът, че жалбоподателят не е оказал съдействие при изчисляването на експортната цена по смисъла на член 18 от основния регламент. Следователно второто правно основание трябва да се отхвърли.

110    При тези обстоятелства следва да се приеме, че грешката, изтъкната от жалбоподателя в рамките на първото правно основание, не може да доведе до незаконосъобразност на обжалвания регламент, след като дори ако на жалбоподателя беше предоставен статут на СПИ, институциите във всички случаи щяха да му наложат среднопретегления дъмпингов марж на извадката. Следователно първото правно основание също трябва да се отхвърли.

111    Предвид отхвърлянето на второто правно основание, не е необходимо да се разглежда искането на Съвета да се отстранят от преписката по делото някои части от отговорите на жалбоподателя на писмените въпроси на Общия съд (вж. точка 67 по-горе).

 По третото правно основание, изведено от нарушението на член 3 от основния регламент

 Доводи на страните

112    По отношение на определянето на експортната цена жалбоподателят смята, че в обжалвания регламент Съветът не е взел предвид обстоятелството, че е продавал своите продукти на несвързани търговски дружества, които играят ролята на посредници между китайските производители и установените на пазара на Общността дистрибутори.

113    Според жалбоподателя несвързаните търговски дружества като дружеството Pagoda, което било посредник при продажбите на жалбоподателя с местоназначение пазара на Общността, понасят значителна част от производствените разходи и разходите по пускането на пазара, по-конкретно в областта на маркетинга, организирането на износа и изследователската и развойна дейност. Тези разходи, както и размерът на печалбата на несвързаните търговски дружества, трябвало да бъдат взети предвид при определяне на цените CIF на границата на Общността и следователно при изчисляването на подбиването на цените и на вредата, причинена от износа на жалбоподателя.

114    Въпреки обстоятелството, че Комисията знаела за ролята и за размера на печалбата на несвързаните търговските дружества в цифрово изражение, тя не изпълнила задължението си да направи обективен преглед на всички относими елементи за целите на установяване наличието на вреда съгласно член 3 от основния регламент и член 3 от Антидъмпинговия кодекс от 1994 г. Следователно като не е взела пред вид съвкупността от направените разходи между цената CAF на жалбоподателя и цената при пристигането на границата на Общността, от една страна, и като не е взела предвид маржа на печалбата на несвързаните търговски дружества като Pagoda, от друга страна, Комисията била изчислила неправилно маржа на подбиване по отношение на жалбоподателя. Правилното изчисление щяло да доведе до налагането на по-малко, и дори нулево антидъмпингово мито.

115    От това следвало, че ако на жалбоподателя бил предоставен статут на СПИ, вземането предвид на посочените по-горе обстоятелства щяло да доведе до по-нисък марж на вредата от дъмпинговия му марж.

116    Най-напред, Съветът оспорва допустимостта на настоящото правно основание, като посочва, че то не отговаря на изискванията на член 44 от Процедурния правилник, тъй като не са изложени ясно фактите, на които се основава. В действителност ставало въпрос за правно основание, лишено от последователни доводи, а твърденията, които се съдържали в него, не противоречали на установените от институциите факти, нито доказвали грешка от тяхна страна.

117    По-нататък, Съветът изтъква, че жалбоподателят е пропуснал да посочи, че причината, поради която не е била установена никаква експортна цена по отношение на него, се състои в липсата на надежден списък с продажбите му на пазара на Общността, сделка по сделка. Поради това експортната му цена не била използвана, за да се изчислят маржовете на подбиване, що се отнася до вноса от Китай. Маржовете били установени спрямо експортните цени на предприятията, участващи в извадката, които са съдействали напълно. Следователно дори да се предположи, че институциите е трябвало да увеличат експортните цени на жалбоподателя с маржа на несвързаните търговски предприятия посредници, този извод не би променил крайния резултат.

 Съображения на Общия съд

118    От самото начало следва да се отхвърли възражението за недопустимост, повдигнато от Съвета и изложено в точка 116 по-горе. В действителност жалбоподателят ясно е посочил, че невземането предвид на съществуването на несвързани търговски дружества като дружеството Pagoda, а оттам и на маржовете на печалба, реализирани от тях, за целите на изчисляването на маржа на вредата, представлява нарушение на член 3, параграф 2 от основния регламент, доколкото тази разпоредба изисква обективно изследване на подбиването на цените. От друга страна, обяснявайки, че несвързаните търговски дружества реализират своите маржове на печалба преди влизането на продуктите на територията на Общността, жалбоподателят посочва причината, поради която смята, че институциите е трябвало да вземат предвид въпросните маржове в рамките на изчисляването на експортните му цени, ако искат да изчислят обективно подбиването. Следователно жалбоподателят излага оплакванията си достатъчно ясно, за да може Съветът да разбере пропуските, в които е упрекнат, както и значението им в рамките на изчисляването на вредата, а на Общия съд — да прецени основателността на въпросните твърдения.

119    По отношение на обосноваността на правното основание, видно от точки 112—115 по-горе жалбоподателят се оплаква, че Съветът не е взел предвид маржовете на печалба на несвързаните търговски дружества, и по-специално на дружеството Pagoda, при изчисляването на цената CIF на границата на Общността на износа му за целите на изчисляването на подбиването на цените.

120    Във връзка с това следва да се посочи, както става ясно от разглеждането на второто правно основание (вж. точки 95—110 по-горе), че институциите не са превишили свободата си на преценка, като са приели, че списъкът с продажби на пазара на Общността, сделка по сделка, представен от жалбоподателя, не може да се използва за целите на изчисляване на експортната цена на произвежданите от него продукти. Следователно дори да се предположи, че институциите е трябвало да изчислят маржа на подбиването на цените на жалбоподателя, като вземат предвид намесата на несвързаното търговско дружество Pagoda при изчисляването на цените CIF на границата на Общността, това по никакъв начин не би оказало въздействие върху изчисляването на маржа на подбиването. Всъщност след като експортната цена на продуктите на жалбоподателя не е използвана за целите на изчисляване на подбиването на цените, вземането под внимание на маржовете на печалба, реализирани от дружеството Pagoda в рамките на транспортирането на посочените продукти до пазара на Общността, не може да засегне маржа на подбиване на експортните цени, установен въз основа на експортните цени на другите дружества от извадката, които са съдействали напълно.

121    От това следва, че третото правно основание трябва да се отхвърли.

 По четвъртото правно основание, изведено от нарушението на член 20 от основния регламент, от нарушението на правото на защита и от липса на мотиви

 Доводи на страните

122    Жалбоподателят твърди, че институциите не са му съобщили по подходящ начин новия анализ на фактите, свързани с вредата, претърпяна от производството на Общността, нито са му дали възможност да представи своите коментари по тази нова преценка във връзка с конфигурацията на окончателните мита (вж. точки 41—48 по-горе). Освен това Комисията не изяснила в достатъчна степен причините, наложили промяната в нейния анализ, както и причината, поради която са използвани данни, различни от съдържащите се в първото ѝ предложение.

123    Докато в документа за окончателно разгласяване Комисията приела, че вносът на 140 милиона чифта обувки годишно няма вредоносни последици за производството на Общността, в своя допълнителен документ за окончателно разгласяване тя съществено намалила това число на 41,5 милиона чифта, без да изясни причините, обосноваващи въпросната промяна, чиято „порочна последица“ било изменението в обратна посока посредством манипулация, извършена въз основа на референтните години, на стойността на наложените мита между Китай и Виетнам. Що се отнася до икономическия им смисъл, целта на въведените със системата на забавени мита квоти била да се освободи напрежението, породено от обема на вноса, който обаче не следвало да се разглежда като резултат от нелоялни практики, докато антидъмпинговите мерки били замислени като отговор на нелоялните дъмпингови практики. С оглед на тези разлики петдневният срок, предоставен от Комисията на жалбоподателя, за да представи бележки по новото предложение, бил недостатъчен, от което жалбоподателят се оплакал в хода на административната процедура.

124    Обжалваният регламент, в съображение 301 от който било възприето последното предложение на Комисията, не съдържал достатъчно мотиви по отношение на това различие и не посочвал причините, обосноваващи прилагането на новия метод. За сметка на това, съображение 301 от обжалвания регламент се ограничавало да възпроизведе текста на точка 280 от допълнителния документ за окончателно разгласяване, в която не се давала повече информация. Освен това допълнителният документ за окончателно разгласяване не съдържал никакви цифрови данни или изчисления, подкрепящи описания в съображение 301 от обжалвания регламент метод, и не позволявал да се изясни защо са използвани години, стойности и обеми, различни от тези в първото предложение. Освен това институциите нарушили член 20 от основния регламент, който изисквал да се съобщят детайлите, подкрепящи основните факти и съображения, въз основа на които Комисията предвиждала да предложи приемането на окончателни мерки. Всъщност преценката на фактите, подкрепяща новия подход на Комисията, не била нито изяснена, нито обоснована.

125    Освен това Комисията нарушила правото на защита на жалбоподателя, тъй като не му дала възможност надлежно да изложи позицията си по редица важни въпроси като разумният характер на новото предложение, точността и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, извършените изчисления и представените от Комисията обстоятелства в подкрепа на нейните изводи относно дъмпинга и претърпяната вреда от производството на Общността. Всъщност двете системи се характеризирали с коренни разлики от гледна точка на анализа на фактите, на който те се основавали. Тези разлики довели до напълно противоположни последици за китайските и виетнамските производители, като Комисията обаче нито изяснила как е стигнала до този резултат, нито дала възможност на заинтересованите лица да упражнят правото си на защита.

126    Опитът на Съвета да омаловажи разликите между двете предложения, изтъквайки че с приетата система се отчита обстоятелството, че единствено вносът над определени долни граници обем причинява вреда, предполагал налагането на антидъмпингови мита върху вноса, който не причинявал вреда, а това било в противоречие с член 1, параграф 1 от основния регламент. Фактът, че жалбоподателят е могъл да направи някои бележки по отношение на тази система в по-кратък от минималния десетдневен срок, предвиден в член 20, параграф 5 от основния регламент, освен това нито можел да се разглежда в негов ущърб, нито можел да отстрани непълнотата на предоставената от Комисията информация. На практика въпросът дали предоставеният от Комисията срок е подходящ с оглед на спазването на правото на защита на жалбоподателя трябвало да се преценява от гледна точка на обхвата на промяната в метода, приет от Комисията, както и на липсата на данни или обяснения относно новата правна и фактическа преценка. В това отношение жалбоподателят отбелязва, че когато институциите не дават подходящи обяснения относно метода и преценката на фактите, която те извършват, обстоятелството, че е било възможно да бъдат направени няколко коментара, има ограничена стойност и не означава, че са изпълнени изискванията на член 20 от основния регламент, на общите принципи на общностното право или на правото на СТО. Нещо повече, самата Комисия приела много ограничителен график, което изключило каквото и да било удължаване на срока, предоставен за коментари по допълнителния документ за окончателно разгласяване. Освен това продължилите няколко месеца обсъждания били свързани със системата на забавени мита, а не със системата, която е приета в крайна сметка.

127    Жалбоподателят смята, че поради слабостите на допълнителния документ за окончателно разгласяване и поради предоставения недостатъчен срок той не е имал възможност нито да изложи пред Комисията причините, поради които възприетият подход бил неподходящ или неразумен, нито да представи гледната си точка относно метода или цифровите данни, подкрепящи съдържащото се в този документ предложение.

128    На последно място, жалбоподателят добавя, че ако му е била дадена подходяща възможност да направи коментари по допълнителния документ за окончателно разгласяване, той щял да изтъкне, първо, че с предложената система се нарушава член 1, параграф 1 от основния регламент, доколкото с нея се налагат антидъмпингови мита върху внос, който не причинява вреда, второ, че за всеки един от тях трябвало да се изчисли марж на индивидуалната вреда, и трето, че последното предложение на Комисията било нелогично и несъразмерно, доколкото ревизираната преценка на фактите, която не била нито изяснена, нито обоснована, имала като „порочна последица“ изменението в обратна посока на съответната тежест на антидъмпинговите мерки между Китай и Виетнам.

129    Съветът, подкрепян от Комисията и CEC, оспорва доводите на жалбоподателя.

 Съображения на Общия съд

130    С четвъртото си правно основание жалбоподателят на първо място изтъква, че институциите са нарушили член 20 от основния регламент, тъй като Комисията, от една страна, не е съобщила елементите, на които основава изчисленията, извършени в допълнителния документ за окончателно разгласяване, и от друга — не му е предоставила достатъчен и съобразен с параграф 5 от същия член срок, за да представи цялостни бележки по новия ѝ подход.

131    На второ място жалбоподателят твърди, че нито в документа за окончателно разгласяване или в допълнителния документ за окончателно разгласяване, нито в обжалвания регламент институциите са изложили причините, които обосновават метода, приложен с цел да се отчете съществуването на обем на внос, който не причинява вреда и се състои в намаляване на маржа на вредата, вместо вносът, който няма вредоносен характер, да бъде освободен от налагането на антидъмпингови мита. Поради тези обстоятелства налице били както нарушение на правото на защита на жалбоподателя, така и липса на мотиви.

132    Като начало следва да се отбележи, че член 20 от основния регламент предвижда условия за упражняване от засегнатите страни, и по-конкретно от износителите, на правото на изслушване, което представлява едно от признатите от общностния правен ред основни права и включва правото на информация относно основните факти и съображения, въз основа на които се предвижда препоръчване на налагането на окончателни антидъмпингови мита (Решение на Съда от 27 юни 1991 г. по дело Al-Jubail Fertilizer/Съвет, C‑49/88, Recueil, стр. I‑3187, точка 15 и Решение на Общия съд от 19 ноември 1998 г. по дело Champion Stationery и др./Съвет, T‑147/97, Recueil, стр. II‑4137, точка 55).

133    При това положение доводите на жалбоподателя за нарушение на член 20 от основния регламент следва да се тълкуват като позоваващи се на нарушение на неговото право на защита, утвърдено от общностния правен ред, включително от тази разпоредба (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 21 ноември 2002 г. по дело Kundan и Tata/Съвет, T‑88/98, Recueil, стр. II‑4897, точка 131).

134    В това отношение следва да се напомни, че на предприятията, засегнати от разследване, предхождащо приемането на антидъмпингов регламент, трябва да е била предоставена възможност в хода на административната процедура да изложат надлежно своето становище относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно доказателствата, на които Комисията основава преценката си за наличие на дъмпинг и за причинената от него вреда (Решение по дело Al-Jubail Fertilizer/Съвет, точка 132 по-горе, точка 17 и Решение от 3 октомври 2000 г. по дело Industrie des poudres sphériques/Съвет, C‑458/98 P, Recueil, стр. I‑8147, точка 99, Решение по дело Champion Stationery и др./Съвет, точка 132 по-горе, точка 55 и Решение по дело Kundan и Tata/Съвет, точка 133 по-горе, точка 132).

135    Във връзка с това трябва също да се отбележи, че непълнотата на окончателното разгласяване води до незаконосъобразност на регламент, с който се налагат окончателни антидъмпингови мита, само ако поради този пропуск заинтересованите страни не са били в състояние да защитят надлежно своите интереси. Такъв би бил по-конкретно случаят, когато пропускът се отнася до факти или съображения, различни от използваните за временните мерки, по отношение на които съгласно член 20, параграф 2 от основния регламент трябва да се отделя особено внимание при окончателното разгласяване. Както е видно от член 20, параграф 4, последно изречение от основния регламент, по същите причини това е така и когато пропускът се отнася до факти или съображения, различни от тези, на които се основава взето от Комисията или Съвета решение след съобщаването на документа за окончателно разгласяване.

136    В конкретния случай, както бе отбелязано в точки 42—44 по-горе, Комисията най-напред препоръчва в документа за окончателно разгласяване система на забавени мита, основана на обстоятелството, че единствено вносът на над 140 милиона чифта обувки годишно причинява вреда по смисъла на член 3 от основния регламент. Тази преценка се основава на съществуването на режима на количествени квоти до 1 януари 2005 г., който би предотвратил подобна вреда, както и на изчисление на количествата, които биха били внесени от Китай през 2005 г. Според това предложение е трябвало да се прилага окончателно антидъмпингово мито спрямо вноса с произход от Китай над 140 милиона чифта обувки годишно. Това мито е равно на маржа на подбиване на референтните цени, който в случая е 23 %.

137    Независимо от това, както бе изложено в точки 47 и 48 по-горе, в рамките на допълнителния документ за окончателно разгласяване Комисията променя предложението си относно формата на митата, която е необходима, за да се отстрани вредата. Този нов подход се основава и на наличието на обем на внос, който не причинява вреда по смисъла на член 3 от основния регламент. Според допълнителния документ за окончателно разгласяване обаче както методът на изчисляване на този обем на внос, който няма вредоносен характер, така и отражението на посочения обем спрямо формата на предложените окончателни мита, са различни от споменатите в документа за окончателно разгласяване.

138    На първо място, в допълнителния документ за окончателно разгласяване Комисията по-конкретно напомня, че маржът на подбиване на референтните цени за вноса от Китай е в размер на 23 %. На второ място, тя установява, че обемът на внос от тази страна през периода на разследване е 38 % от вноса от двете посочени страни. Този процент, приложен спрямо общия внос от Китай и от Виетнам през 2003 г. (109 милиона чифта обувки), съответства на около 41,5 милиона чифта обувки, като за този обем е прието, че не причинява вреда на производството на Общността. На трето място, според Комисията този обем представлява 28,26 % от вноса от Китай през 2005 г. На четвърто и последно място, тя намалява първоначално установения марж на вредата (23 %) с 28,26 %, което води до „претеглен“ марж на вредата от 16,5 %.

139    От предходното следва, че разликите между представения в документа за окончателно разгласяване метод и метода, представен в допълнителния документ за окончателно разгласяване, са следните. Първо, вместо да установи годишния обем на вноса, който няма вредоносен характер, на равнището на вноса от Китай през 2005 г., Комисията установява този годишен внос, умножавайки 109‑те милиона чифта внесени през 2003 г. обувки по 38 %. Става въпрос за процента, който представлява вносът с произход от тази страна спрямо общия внос от двете посочени страни в периода на разследване. Второ, вместо да освободи въпросния годишен обем — за който в точки 278—280 от допълнителния документ за окончателно разгласяване е прието, че няма вредоносен характер — от прилагането на антидъмпингово мито, Комисията решава да отчете този обем, намалявайки степента на отстраняване на вредата и прилагайки антидъмпинговите мита, считано от първия внесен чифт.

140    В това отношение трябва да се приеме за установено, че обстоятелството, че Комисията изменя анализа си след коментарите, направени от заинтересованите страни по документа за окончателно разгласяване, само по себе си не представлява нарушение на правото на защита. Както следва от член 20, параграф 4, последно изречение от основния регламент, всъщност документът за окончателно разгласяване не предопределя каквото и да било последващо решение на Комисията или на Съвета. Тази разпоредба се ограничава с това да наложи на Комисията задължението да съобщи във възможно най-кратък срок фактите и съображенията, които са различни от тези в подкрепа на първоначалния ѝ подход, съдържащ се в документа за окончателно разгласяване. Всъщност с това изложение заинтересованите лица са в състояние да разберат мотивите, довели до възприемането на различна позиция от институциите.

141    Ето защо за да се определи дали Комисията е спазила правата на жалбоподателя, които произтичат от член 20, параграф 4, последно изречение от основния регламент, трябва да се провери и дали Комисията му е съобщила фактите и съображенията, приети за целите на новия анализ относно вредата и относно формата на необходимите мерки за нейното отстраняване, доколкото същите се различават от възприетите в документа за окончателно разгласяване (вж. точка 135 по-горе).

142    В това отношение Комисията най-напред изтъква в допълнителния документ за окончателно разгласяване, че новото ѝ предложение би позволило да не се провежда разграничение между различните категории вносители.

143    На следващо място, що се отнася до елементите, въз основа на които Комисията е коригирала маржа на вредата от 23 % на 16,5 %, жалбоподателят неправилно твърди, че не е имал достъп до тях. Всъщност описаният в точка 138 по-горе метод относно корекцията на маржа на вредата, отчитайки обем на внос, който няма вредоносен характер, присъства в допълнителния документ за окончателно разгласяване. Вярно е, че в този документ не е дадена информация за точния обем на вноса от Китай през 2005 г., което би позволило да се провери дали процентът от 28,26 % отговаря на действителността. Като се има предвид обаче, че според Комисията 41,5‑те милиона чифта обувки представляват 28,26 % от общия внос от Китай през 2005 г., от това може да се направи извод, че този внос възлиза на 146,85 милиона чифта обувки. Това изчисление впрочем е възпроизведено от самия жалбоподател в негово електронно писмо от 2 август 2006 г. (вж. точка 49 по-горе).

144    От предходните съображения следва, че Комисията е съобщила на жалбоподателя подхода при своите разсъждения с оглед на изчисляването на маржа на вредата, отчитайки обем на внос, който няма вредоносен характер. Освен това тя излага всички цифрови данни, които според нея са относими за тази цел, така че правото на защита на жалбоподателя не е нарушено в това отношение.

145    Необходимо е също да се подчертае, подобно на Съвета, че правното основание на жалбоподателя, така както е развито в жалбата, е изведено от нарушение на правото му на защита, а не от член 1, параграф 1 от основния регламент. От това следва, че въпросът дали приетата в обжалвания регламент система е съвместима с член 1, параграф 1 от основния регламент, доколкото с нея се налагали антидъмпингови мита върху внос под годишната долна граница, за който се счита, че не причинява вреда, като такъв не подлежи на контрол от страна на Общия съд.

146    Що се отнася до предоставения срок, страните са съгласни, че той е изтекъл на 2 август 2006 г.

147    Като предоставя на жалбоподателя срок под десет дни, за да коментира допълнителния документ за окончателно разгласяване, Комисията нарушава член 20, параграф 5 от основния регламент (вж. в този смисъл Решение по дело Champion Stationery и др./Съвет, точка 132 по-горе, точка 80). Това обстоятелство обаче не може само по себе си да доведе до отмяна на обжалвания регламент. Всъщност необходимо е също да се установи, че разполагането с по-кратък от законоустановения срок може да засегне конкретно тяхното право на защита в рамките на въпросното производство (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 28 октомври 2004 г. по дело Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, T‑35/01, Recueil, стр. II‑3663, точка 331).

148    В това отношение трябва да се отбележи, че в своето електронно писмо от 2 август 2006 г. жалбоподателят припомня изчисленията на Комисията и представя алтернативно изчисление, което би довело до различен и справедлив според него резултат. Следователно жалбоподателят е разбрал разсъжденията на Комисията и е бил в състояние да ѝ предложи друг подход, без да иска продължаване на определения срок. При това положение трябва да се установи, че той е бил в състояние да изложи надлежно гледната си точка.

149    Следователно правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.

150    По същите причини трябва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя, изведени от липса на мотиви относно метода, приложен за изчисляване на степента на отстраняване на вредата. Всъщност мотивите на обжалвания регламент трябва да се преценяват, като се отчитат по-специално съобщената на жалбоподателя информация и бележките, представени от него в хода на административната процедура (Решение на Общия съд от 15 декември 1999 г. по дело Petrotub и Republica/Съвет, T‑33/98 и T‑34/98, Recueil, стр. II‑3837, точка 107).

151    Както бе отбелязано в точка 56 по-горе, съображения 296—301 от обжалвания регламент в случая съдържат преценките, довели Съвета до приемането на приложената в крайна сметка система. Ето защо предвид обстоятелството, че Комисията е съобщила на жалбоподателя разсъжденията, които е следвала при изчисляването на маржа на вредата, отчитайки обема на вноса, който няма вредоносен характер, както и че тя също така му е изложила всички цифрови данни, които е считала за релевантни в това отношение (вж. точки 166—168 по-долу), следва да се направи извод, че обжалваният регламент е достатъчно мотивиран от правна гледна точка.

152    Ето защо четвъртото правно основание трябва да се отхвърли.

 По петото правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото и от явна грешка в преценката във връзка с вредата, претърпяна от производството на Общността

 Доводи на страните

153    Според жалбоподателя преценката относно вредата не се основава на достатъчно дълъг период на обичаен внос и поради това не почива на достоверни и обективни данни. Всъщност като се има предвид, че периодът на разследване е от 1 април 2004 г. до 31 март 2005 г., Комисията си създала убеждението, че увеличението на вноса след прекратяване на действието на режима на квоти имало чувствително тежки вредоносни последици за производството на Общността, отчитайки само първото тримесечие на 2005 г. Явните индиции за наличието на значителна вреда през 2004 г., на които се позовава Комисията в точка 277 от новия дял H на допълнителния документ за окончателно разгласяване, не означавали, че през 2004 г. действително е причинена значителна вреда. Липсата на значителна вреда през 2004 г. се потвърждавала от факта, че вносът през тази година отбелязал слаб растеж спрямо 2003 г., както и от точка 285 от документа за окончателно разгласяване.

154    Първите три месеца от 2005 г. обаче представлявали първоначалният период на отваряне на пазар, спрямо който през повече от дванадесет години се прилагал строг режим на количествени квоти. Както отбелязала Комисията в документа за окончателно разгласяване, този период след прекратяването на действието на режима на квоти бил възприеман по изкуствено изопачен начин поради очакванията, свързани с това събитие. Ето защо обжалваният регламент се основавал на данни за кратък период, който не можел да предостави достоверни елементи в резултат от отпадането на квотите. От това следвало, че Съветът е нарушил член 3, параграф 2 от основния регламент. Освен това нямало никакви доказателства, че Комисията е разгледала факторите за вредата за целия разглеждан период.

155    На последно място, жалбоподателят напомня, че целта на режима на квоти не е да се отстранят последиците от дъмпинговия внос.

156    Съветът, подкрепян от Комисията и CEC, оспорва доводите на жалбоподателя.

 Съображения на Общия съд

157    На първо място, следва да се отбележи, че налагането на антидъмпингови мита представлява не санкция за минало поведение, а защитна и предпазна мярка срещу нелоялната конкуренция, резултат от дъмпинга. Ето защо за да може да се определят антидъмпингови мита, които са годни да защитят производството на Общността от дъмпинг, е необходимо разследването да се води въз основа на възможно най-актуалната информация (Решение по дело Industrie des poudres sphériques/Съвет, точка 134 по-горе, точки 91 и 92 и Решение на Общия съд от 14 ноември 2006 г. по дело Nanjing Metalink/Съвет, T‑138/02, Recueil, стр. II‑4347, точка 60).

158    Така когато институциите установят, че вносът на продукт, който до този момент е бил предмет на количествени ограничения, се увеличава, след като споменатите ограничения прекратят действието си, те могат да вземат предвид това увеличение за целите на своята преценка на вредата, претърпяна от производството на Общността.

159    На второ място, както отбелязва Съветът, преценката на Комисията в точка 283 от документа за окончателно разгласяване, че обемът на внесените продукти се е увеличил, след като режимът на квоти е прекратил своето действие, не доказва, че институциите се основават единствено на този количествен елемент, за да направят извод, че е налице вреда.

160    На последно място, както следва от съображения 162, 168—170, 187—206 и 216—240 от обжалвания регламент, институциите са отчели редица фактори относно вредата и причинно-следствената връзка, свързани не само с последното тримесечие от периода на разследване, но и с разглеждания период.

161    От това следва, че петото правно основание трябва да се отхвърли.

 По шестото правно основание, изведено от нарушение на член 2, параграф 10 от основния регламент и от явна грешка в преценката във връзка със сравнението между експортната цена и нормалната стойност

 Доводи на страните

162    Жалбоподателят изтъква, че като не извършва обективно сравнение между експортната цена и нормалната стойност, Съветът е нарушил член 2, параграф 10 от основния регламент. Всъщност използваният от Комисията метод за целите на сравнението на различните модели обувки довело до погрешни резултати.

163    По-специално жалбоподателят посочва, че Комисията е обединила в един продуктов контролен номер няколко вида обувки, чиито производствени разходи и цени франко завод са съществено различни. Следователно от сравнението между експортните цени и цените, платени на националния пазар, се получавали „много погрешни дъмпингови маржове“.

164    В хода на разследването Комисията била представила примери само за един продуктов контролен номер, включващ много различни стилове обувки, като „покрити обувки“, от една страна, и „мокасини“, от друга страна. Очевидно било обаче, че тези видове обувки се различават по отношение на използваната кожа, на фабричния процес и на качеството, което водело до различни цени. Леко усъвършенстване на използваната система щяло да отговори на нуждите на обективното сравнение, без да се засяга ефикасността на метода. Комисията била получила подробни доказателства в хода на административното производство, които показвали, че няколко вида обувки на различни цени били обединени в един продуктов контролен номер. При тези условия задължение на Комисията било да усъвършенства системата си, а не на жалбоподателя — да ѝ предложи друга.

165    Във връзка със защитената в това отношение в съображение 143 от обжалвания регламент теза на Съвета, според която от значение е последователното прилагане на системата за продуктови контролни номера, жалбоподателят възразява, че последователното прилагане на погрешен метод не позволява да се отстрани погрешният му характер, присъщ на сравнението на несравними от гледна точка на потребителя продукти. Освен това в тази област не била приложена никаква подходяща контролна процедура.

166    Доводът, изведен от корекциите, за които се твърди, че са направени, бил неоснователен, след като въпросните корекции не отстранявали последиците от посочените по-горе слабости.

167    При условията на евентуалност жалбоподателят посочва, че изводите на Съвета в съображение 143 от обжалвания регламент са опорочени от липса на мотиви, доколкото констатираните разлики в цените били обосновани само хипотетично, без да бъдат подкрепени с конкретни доказателства.

168    Освен това обстоятелствата, на които били основани тези изводи, не били съобщени на жалбоподателя, което представлявало нарушение на правото му на защита.

169    Жалбоподателят добавя, че Комисията също е приложила системата с продуктовите контролни номера, за да изчисли подбиването на цените и ставките на антидъмпинговите мита, позволяващи да се отстрани вредата. Следователно подходът на Комисията бил явно погрешен, доколкото тя стигала например до сравнение между цената CIF на китайски обувки от вида „мокасини“ и цената франко завода на италиански „покрити обувки“. Този метод обаче препятствал „обективната и разумна“ оценка на релевантните за определяне на вредата факти.

170    Съветът, поддържан от Комисията и от CEC, оспорва доводите на жалбоподателя отчасти като недопустими и отчасти като неоснователни. По отношение на допустимостта на доводите на жалбоподателя той посочва, че правно основание, изведено от общото препращане към приложенията към жалбата, е недопустимо. Недопустими били и доводите относно съображенията, представени на Комисията в хода на административното производство.

 Съображения на Общия съд

171    По отношение на възражението за недопустимост, повдигнато от Съвета, следва да се отбележи, че жалбоподателят е изложил оплакванията си достатъчно точно, за да позволи на Съвета да разбере критиките срещу обжалвания регламент, както и тяхното значение в рамките на изчисляването на дъмпинговия марж и на вредата, а на Общия съд — да прецени основателността на въпросните твърдения. Освен това препращането към приложенията, направено в конкретния случай, има за цел да докаже основателността на твърденията, формулирани в жалбата, което е основната задача на приложенията.

172    Когато от съответния продукт има широка гама от стоки, разкриващи значителни разлики по отношение на техните характеристики и цени, може да се окаже необходимо обединяването им в повече или по-малко еднородни категории. Тази операция има за цел, както изтъкват страните, да се позволи обективно сравнение между сравними продукти и по този начин да се избегне погрешно изчисляване на дъмпинговия марж и на вредата поради неуместни сравнения.

173    В конкретния случай Комисията е поискала от китайските, бразилските и общностните оператори да съставят контролни номера на своите продукти в зависимост от характеристиките, представени в следващата таблица:

Описание на областите		Означение
Категория обувки		Посочете категорията обувки. Направете избора си между:
		- градски обувки							A
		- сандали							B
		- джапанки							C
		- сабо							D
		- други: домашни обувки, мокасини, плетени обувки и др.							E
Вид потребител		Посочете вида потребител. Направете избора си между:
		- мъже							A
		- жени							B
		- жени и мъже							C
		- деца							D
Вид обувки		Посочете вида на продукта. Направете избора си между:
		- непокриващи глезена							A
		- покриващи глезена, но не и краката до коляното							B
		- покриващи глезена и краката до коляното							C
Материал на външната подметка		Посочете материала на външната подметка. Направете избора си между:
		- кожа или съчетание от кожа и други материали							1
		- каучук, крепкаучук или корк							2
		- PU (полиуретан) — PVC (поливинилхлорид)							3
		- дърво							4
		- други							5
Хастар на обувката		Посочете дали обувката има хастар. Направете избора си между:
		- с хастар							1
		- без хастар							2

174    По този начин градска обувка за жени и мъже, която не покрива глезена, с външна подметка от каучук и хастар, получава продуктов контролен номер ACA21.

175    По отношение на определянето на дъмпинговия марж, от таблицата, приложена към документа за окончателно разгласяване, която е на страница 303 от преписката, става ясно, че Комисията е изчислила нормалната стойност за всеки продуктов контролен номер въз основа на данните, събрани в Бразилия. Освен това от таблицата на страница 302 от преписката следва, че Комисията е сравнила за всеки продуктов контролен номер нормалната стойност с експортната цена и е изчислила дъмпингов марж, възлизащ на 28,95 %.

176    По отношение на изчисляването на вредата, причинена от износа с произход от Китай, от таблицата, намираща се на страница 299 от преписката, следва, че Комисията е изчислила средна цена за чифт обувки от всеки продуктов контролен номер, за да я сравни с референтната цена, която трябва да получи промишлеността на Общността, реализирайки печалба от 6 % (вж. съображение 292 от обжалвания регламент). Положителната разлика между двете цени представлява подбиването на референтните цени, поради което вредата, претърпяна от индустрията на Общността, е изчислена на 23 % (вж. точка 56 по-горе).

177    В конкретния случай жалбоподателят претендира, че критериите, използвани за съставянето на въпросните категории, са толкова неясни, че са имали за последица обединяване в един продуктов контролен номер на обувки, които са с твърде различни характеристики, а оттам и цени. Това опорочило изчисляването както на дъмпинговия марж, така и на вредата. За да докаже претенциите си, жалбоподателят е представил таблица, според която няколко продуктови контролни номера включват обувки, чиято разлика в цените е такава, че съответните продукти вече не са сравними. Данните били предоставени от петима китайски оператори, от които трима участвали в представителната извадка. Например продуктовият контролен номер AAB21 включвал, според представените от производител № 4 справки, обувки с цена франко завод от 26,30 USD (щатски долара), както и обувки с цена франко завод от 112,09 USD.

178    Във връзка с това следва да се посочи, че продуктовите контролни номера са установени в зависимост от характеристиките, типични за всяка подкатегория артикули, попадащи в определението за съответния продукт, а не в зависимост от цената на всеки един от тях. По този начин фактът, че даден продуктов контролен номер включва продукти от широка ценова скала, сам по себе си не доказва, че критериите, избрани за да се приложи тази система, не са релевантни.

179    Както Съветът подчертава, жалбоподателят не обяснява какви са материалните разлики между обувките, продавани на висока цена, и обувките, продавани на ниска цена, нито как тези разлики могат да бъдат взети предвид при различна система. Освен това, както Съветът посочва в съображение 143 от обжалвания регламент, ценовите разлики могат да се дължат на редица фактори, като например модни тенденции и пазарна психология, които не поставят непременно под въпрос сравнимостта на продуктите в рамките на един и същи продуктов контролен номер. Следователно жалбоподателят не е доказал, че изработената от Комисия система, основана на пет характеристики, е явно неподходяща.

180    По отношение на довода на жалбоподателя, изведен от факта, че графата за категорията обувки „E“ (други) включва едновременно „покритите обувки“ и „мокасините“ (вж. точка 164 по-горе), следва да се посочи, подобно на Съвета, че графата отразява само пет от критериите, използвани за разработването на системата на продуктовите контролни номера, и че жалбоподателят не е установил, че разликите са толкова важни, за да обосновават създаването на други категории обувки, за да се осигури обективно сравнение.

181    По отношение на оплакванията, изведени от липса на мотиви (вж. точка 167 по-горе), следва да се отбележи, че при липса на индиции, че ценовите разлики се дължат на материални разлики, които системата на продуктовите контролни номера не е взела предвид в достатъчна степен, институциите не са длъжни да обясняват подробно възможните причини за разликите.

182    Следователно шестото правно основание трябва да се отхвърли в неговата цялост.

 По съдебните разноски

183    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски съгласно исканията на Съвета.

184    В съответствие с член 87, параграф 4 от Процедурния правилник Комисията, CEC и италианските производители понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Sun Sang Kong Yuen Shoes Factory (Hui Yang) Corp. Ltd понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

3)      Европейската комисия, Confédération européenne de l’industrie de la chaussure (CEC), BA.LA. di Lanciotti Vittorio & C. Sas и останалите шестнадесет встъпили страни, чиито наименования са посочени в приложение, понасят направените от тях съдебни разноски.

Martins Ribeiro Papasavvas Dittrich

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 4 март 2010 година.

Подписи

Съдържание

Правна уредба

Обстоятелства, предхождащи спора и обжалваният регламент

Производство и искания на страните

От правна страна

По първото правно основание, изведено от нарушение на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По второто правно основание, изведено от нарушение на член 18 от основния регламент

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По третото правно основание, изведено от нарушението на член 3 от основния регламент

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По четвъртото правно основание, изведено от нарушението на член 20 от основния регламент, от нарушението на правото на защита и от липса на мотиви

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По петото правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото и от явна грешка в преценката във връзка с вредата, претърпяна от производството на Общността

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По шестото правно основание, изведено от нарушение на член 2, параграф 10 от основния регламент и от явна грешка в преценката във връзка със сравнението между експортната цена и нормалната стойност

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По съдебните разноски

Приложение

Calzaturificio Elisabet Srl, установено в Monte Urano (Италия),

Calzaturificio Iacovelli di Iacovelli Giuseppe & C. Snc, установено в Monte Urano,

Calzaturificio Leopamy Srl, установено в Monte Urano,

Calzaturificio Lunella Srl, установено в Monte Urano,

Calzaturificio Mia Shoe Snc di Gattafoni Carlo & C., установено в Monte Urano,

Calzaturificio Primitempi di Monaldi Geri, установено в Monte Urano,

Calzaturificio R. G. di Rossi & Galie Srl, установено в Monte Urano,

Calz. S. G. di Seghetta Giampiero e Sergio Snc, установено в Monte Urano,

Carim Srl, установено в Monte Urano,

Florens Shoes SpA, установено в Monte Urano,

Gattafoni Shoe Snc di Gattafoni Giampaolo & C., установено в Monte Urano,

Grif Srl, установено в Monte Urano,

Missouri Srl, установено в Monte Urano,

New Swing Srl, установено в Monte Urano,

Podosan Medical Shoes di Cirilli Michela, установено в Monte Urano,

Viviane Sas, установено в Monte Urano.

* Език на производството: английски.

1 –      Заличени поверителни данни.