РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми състав)

4 март 2010 година(*)

„Дъмпинг — Внос на обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам — Статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика — Индивидуално третиране — Изготвяне на извадка — Право на защита — Равно третиране — Вреда — Оправдани правни очаквания — Задължение за мотивиране“

По съединени дела T‑407/06 и T‑408/06

Zhejiang Aokang Shoes Co., Ltd, установено в Yongjia (Китай),

жалбоподател по дело T‑407/06,

Wenzhou Taima Shoes Co., Ltd, установено във Wenzhou (Китай),

жалбоподател по дело T‑408/06,

за които се явяват г‑н I. MacVay, solicitor, г‑н R. Thompson, QC, и г‑н K. Beal, barrister,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явява г‑н J.-P. Hix, в качеството на представител, подпомаган от адв. G. Berrisch,

ответник,

подпомаган от

Европейска комисия, за която се явяват г‑н H. van Vliet и г‑н T. Scharf, в качеството на представители,

от

Confédération européenne de l’industrie de la chaussure (CEC), установена в Брюксел (Белгия), за която се явяват първоначално адв. P. Vlaemminck, адв. G. Zonnekeyn и адв. S. Verhulst, впоследствие адв. Vlaemminck и адв. A. Hubert,

и от

BA.LA. di Lanciotti Vittorio & C. Sas, установено в Monte Urano (Италия), както и от шестнадесет други встъпили лица, чиито наименования са приложени, за които се явяват адв. G. Celona, адв. P. Tabellini и адв. C. Cavaliere,

встъпили страни,

с предмет искания за частична отмяна на Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета от 5 октомври 2006 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателното събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам (ОВ L 275, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 50, стр. 3), доколкото той засяга жалбоподателите,

ОБЩИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (осми състав),

състоящ се от: г‑жа M. E. Martins Ribeiro, председател, г‑н S. Papasavvas (докладчик) и г‑н A. Dittrich, съдии,

секретар: г‑жа C. Kantza, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 февруари 2009 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

1        Член 1, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), изменен (наричан по-нататък „основният регламент“), гласи:

„1. Антидъмпингово мито може да се прилага за всяка антидъмпингова стока, чието пускане в свободно обращение в Общността причинява вреда.

2. Един продукт трябва да се счита за дъмпингов, ако експортната му цена за Общността е по-ниска от сравнимата с нея цена за сходен продукт при обичайни търговски условия в страната на износа.“

2        Според член 2, параграф 1, първа алинея от основния регламент „[н]ормалната стойност [обикновено] се определя на основата на реално платената или подлежаща на плащане цена от независими купувачи в страната на износа при обичайни търговски условия“.

3        Що се отнася до условията за предоставяне на статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика, член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент предвижда:

“В антидъмпингови разследвания, които се отнасят до внос от […] Китайската народна република […], нормална[та] стойност ще се определя в съответствие с параграфи от 1 до 6, ако е показано, въз основа на надлежно мотивирани искания от един или повече производители, които са [обект] на разследване […], че преобладават условия на пазарна икономика за този производител или производители по отношение на производството и търговията на въпросните подобни стоки. Когато случаят не е такъв, ще се прилагат правилата, описани в буква а).“

4        Съгласно член 9, параграф 6 от основния регламент:

„6. Когато Комисията ограничава [разглеждането] в съответствие с член 17, антидъмпинговото мито по внос от износители или производители, които са станали известни в съответствие с член 17, но които не са били включени в разследването, не надвишава среднопретегления дъмпингов марж, установен за подбраните в извадката страни […]. Индивидуални мита се налагат по вноса на износителите или производителите, на които е предоставено индивидуално третиране в съответствие с член 17.“

5        По отношение на техниката, състояща се в изготвяне на извадка, член 17, параграфи 1 и 3 от основния регламент гласи:

„1. Когато броят на жалбоподателите, износителите или вносителите, видовете продукти или броят на сделките е голям, разследването може да се ограничи до приемлив брой страни, продукти и сделки чрез използването на представителни към момента на правенето им статистически извадки въз основа на наличната информация или да се ограничи до най-големия представителен обем на производство, продажби или износ, чието изследване е възможно в рамките на наличното време.

[…]

3. В случаите на ограничено [разглеждане] в съответствие с настоящия [член] [все пак] се определя индивидуален дъмпингов марж за всеки износител или производител, различен от първоначално подбраните, който представи в срока, определен от настоящия регламент, необходимата […] информация, освен ако броят на износителите и производителите е толкова голям, че индивидуалните [разглеждания] биха затруднили [неоправдано задачата] и биха [попречили на] приключването [на разследването] в надлежен срок.“

6        Що се отнася до установяването на вреда, член 3, параграфи 1, 2 и 6 от основния регламент предвижда:

„1. По смисъла на настоящия регламент „вреда“, освен в изрично упоменати случаи, означава причиняване на [значителна] вреда на производството на Общността, опасност от причиняване на [значителна] вреда на производството на Общността или съществено забавяне на процеса на създаване на такова производство и се тълкува съгласно разпоредбите на настоящия член.

2. Установяването на вреда се основава на достоверни доказателства и обективно изследване на следните два фактора: а) обем на дъмпинговия внос и ефект на този внос върху цените на подобни стоки на [общностния] пазар и; б) последвалото от този внос въздействие върху производството на Общността.

[…]

6. От всички предоставени по параграф 2 релевантни доказателства трябва да става ясно, че дъмпинговият внос причинява вреда по смисъла на настоящия регламент. По-конкретно, това показва въздействието върху производството на Общността съгласно параграф 5 на обема и/или ценовите равнища по параграф 3, както и че това въздействие е в степен, която позволява то да бъде определено като значимо.“

7        Съгласно член 9, параграф 4, последно изречение от основния регламент „[р]азмерът на антидъмпинговото мито не [трябва] да превишава определения дъмпингов марж, но [следва] да бъде […] по-малък [от този марж], ако е достатъчен да отстрани вредата за производството на Общността“.

8        Според член 18, параграфи 3 и 4 от основния регламент:

„3. Ако предоставената от заинтересована страна информация не е съвършена във всяко едно отношение, тя не се изключва автоматично, ако недостатъците в нея не са от естество, което да причини неоправдани трудности при достигането до логично приемливи заключения, ако информацията е предоставена по подходящ начин, навреме и може да бъде проверена и ако страната е действала, полагайки всички усилия.

4. Ако доказателства или информация са изключени от разследването, предоставящата ги страна се информира за съответните причини, като ѝ се дава възможност да предостави допълнителни разяснения в определения за това срок. Ако и допълнителните разяснения се изключат като незадоволителни, причините за изключването на доказателства или информация от разследването се разгласяват и се включват в обнародваните констатации.“

9        Член 20, параграфи 1, 2, 4 и 5 от основния регламент гласи:

„1. Жалбоподателите, вносителите и износителите и техните представителни обединения, както и представителите на страната на износа имат право да изискат разгласяване на детайлите, подкрепящи основните факти и съображения, на основата на които са въведени временни мерки. Искания за такова разгласяване се правят писмено непосредствено след въвеждането на временни мерки, а разгласяването се прави също писмено във възможно най-кратък срок след подаване на искането.

2. Страните, упоменати в параграф 1 имат право да поискат окончателно разгласяване на основните факти и съображения, на основата на които съществува намерение за препоръка за налагането на окончателни мерки или за прекратяване на разследване или процедура без въвеждане на мерки, като се отдава особено внимание на разгласяването на факти и съображения, различни от използваните при въвеждане на временни мерки.

[…]

4. Окончателното разгласяване се прави в писмена форма. То се прави, с надлежно отчитане на защитата на поверителна информация, във възможно най-кратък срок и обикновено не по-късно от един месец преди вземане на окончателно решение или преди внасяне от страна на Комисията на предложение за окончателни действия в съответствие с член 9. Ако Комисията не в състояние да разгласи някои факти и съображения към този момент, това се извършва във възможно най-кратък срок след този момент. Разгласяването не [предопределя] решенията, които може да бъдат взети от Комисията или Съвета впоследствие, но ако такива решения се основават на други факти и съображения, същите следва да се разгласят във възможно най-кратък срок.

5. [Бележки], направени след окончателното разгласяване, се вземат предвид, само когато се получат в рамките на срок, определен от Комисията за всеки конкретен случай, като този срок е най-малко 10 дни, при надлежно отчитане на спешността на случая.“

10      Според точка 6.9 от Споразумението за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията от (1994) (GATT) (ОВ L 336, стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112, наричано по-нататък „Антидъмпинговият кодекс от 1994 г.“), което се намира в приложение 1 А от Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 5):

„Преди да приемат окончателно решение, властите трябва да информират всички заинтересовани страни относно най-важните факти, взети предвид, на които се основава решението [дали] да се приложат окончателни мерки. Това съобщение следва да се направи така, че да се осигури достатъчно време на страните да защитят интересите си.“

 Обстоятелства, предхождащи спора и обжалваният регламент

11      Жалбоподателите Zhejiang Aokang Shoes Co., Ltd и Wenzhou Taima Shoes Co., Ltd са установени в Китай дружества, производители и износители на обувки.

12      Спрямо вноса на обувки от Китай, попадащ в някои класове от Комбинираната номенклатура, се прилага режим на количествени квоти, който прекратява действието си на 1 януари 2005 г.

13      След като на 30 май 2005 г. Confédération européenne de l’industrie de la chaussure (CEC) подава жалба, Комисията на Европейските общности започва антидъмпингова процедура във връзка с вноса на обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам. Известието за започване на тази процедура е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 7 юли 2005 г. (ОВ C 166, стр. 14, наричано по-нататък „известието за започване“).

14      С оглед на големия брой засегнати страни, в точка 5.1, буква а) от известието за започване се предвижда използването на техниката на изготвяне на извадка в съответствие с член 17 от основния регламент.

15      Жалбоподателите се свързват с Комисията и на 25 юли 2005 г. ѝ предоставят информацията, изисквана по точка 5.1, буква д) от известието за започване, за да получат статут на дружество, функциониращо в условията на пазарна икономика (наричано по-нататък „СПИ“), или ако това не бъде направено, да се ползват от индивидуално третиране (наричано по-нататък „ИТ“). С електронно писмо от 13 януари 2006 г. адвокатът на жалбоподателите иска да узнае намеренията на Комисията във връзка с процедурата, която трябва да се проведе по повод на исканията за СПИ/ИТ, подадени от износители, които не са част от извадката и исканията им не са разглеждани поотделно. С електронно писмо от 17 януари 2006 г. Комисията посочва, че след като разследването е в ход, тя не може да даде информация по този въпрос.

16      На 23 март 2006 г. Комисията приема Регламент (ЕО) № 553/2006 за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам (ОВ L 98, стр. 3, наричан по-нататък „временният регламент“).

17      Съгласно съображение 9 от временния регламент разследването на дъмпинга и на вредата обхваща периода между 1 април 2004 г. и 31 март 2005 г. (наричан по-нататък „периодът на разследване“). Разглеждането на обстоятелствата, релевантни за преценка на вредата, включва периода от 1 януари 2001 г. до 31 март 2005 г. (наричан по-нататък „разглежданият период“).

18      Предвид необходимостта да се установи нормална стойност за продуктите на китайските и виетнамските производители износители, на които може да не се предостави СПИ, за да се установи нормалната стойност въз основа на данни от аналогична страна, в случая Федеративна република Бразилия, е направена проверка в помещенията на три бразилски дружества (съображение 8 от временния регламент).

19      Що се отнася до разглеждания продукт, от съображения 10, 11, 40 и 41 от временния регламент следва, че този регламент обхваща основно сандали, ботуши, градски обувки и всекидневни обувки, като горната част на всички тях е произведена от естествена или възстановена кожа. От съображения 12—31 от временния регламент освен това следва, че Комисията изключва от определението за разглеждан продукт спортните обувки, произведени по специални технологии (Special Technology Athletic Footwear, наричани по-нататък „STAF“), и че включва в него детските обувки.

20      При установяването дали е налице дъмпинг Комисията използва техниката на изготвяне на извадка. Според съображение 55 от временния регламент от извършващите износ китайски производители, изразили желание да бъдат включени в извадката, 154‑ма са изнасяли за Общността през периода на разследване. Според същото съображение за тези дружества първоначално е прието, че са сътрудничили, и те са взети предвид с оглед на създаването на извадка.

21      От съображение 57 от временния регламент следва, че Комисията в крайна сметка утвърждава извадка, която включва тринадесет китайски производители износители, представляващи над 20 % от обема на китайския износ за Общността. Според съображение 59 от същия регламент възприетите при въпросния подбор критерии са, на първо място, значимостта на извършващия износ производител от гледна точка на експортните продажби за Общността, и на второ място, значимостта му от гледна точка на вътрешни продажби. По отношение на последния критерий в съображение 60 от временния регламент Комисията посочва, че свързаните с вътрешните продажби данни правят извадката по-представителна, давайки информация за цените и разходите за производството и продажбата на разглеждания продукт на вътрешните пазари. Според съображение 61 от временния регламент избраните в извадката китайски дружества представляват 25 % от изнасяния за Общността обем и 42 % от продажбите, извършени на вътрешния пазар от производители, сътрудничили на разследването. Съгласно същото съображение изключването на STAF няма особени последици за представителния характер на извадката.

22      Според съображение 62 от временния регламент извършващите износ производители, които не са избрани в извадката, са уведомени, че всяко свързано с тях антидъмпингово мито ще се изчислява съгласно разпоредбите на член 9, параграф 6 от основния регламент. Що се отнася до исканията от тези осъществяващи износ производители за изчисляване на индивидуален дъмпингов марж съгласно член 9, параграф 6 и член 17, параграф 3 от основния регламент, в съображение 64 от временния регламент Комисията приема, че индивидуалното им разглеждане неоправдано би затруднило задачата ѝ и би попречило тя да приключи разследването в надлежен срок. При това положение дъмпинговият марж на посочените производители е определен чрез установяване на среднопретеглените дъмпингови маржове на подбраните в извадката дружества (съображения 135 и 143 от временния регламент).

23      С писмо от 7 април 2006 г. Комисията изпраща на жалбоподателите, съответно на основание на член 14, параграф 2 и член 20, параграф 1 от основния регламент, копие от временния регламент и документ с информация за детайлите, подкрепящи основните факти и съображения, въз основа на които са наложени временни антидъмпингови мита (наричан по-нататък „документът за междинно разгласяване“). Комисията отправя покана до жалбоподателите да ѝ изпратят евентуалните си коментари по тези документи до 8 май 2006 г.

24      С факс от 7 юли 2006 г. на основание на член 20, параграфи 2—4 от основния регламент Комисията изпраща на жалбоподателите документ за окончателно разгласяване на основните факти и съображения, които обосновават предложението за налагане на окончателни антидъмпингови мита.

25      В дял H от този документ Комисията излага своите съображения относно окончателните антидъмпингови мерки, които да бъдат предложени на Съвета на Европейския съюз. Що се отнася до вида на мерките, Комисията отбелязва, първо, че ангажиментите на производителите да не продават под ценовото равнище, което би отстранило значителната вреда за производството на Общността, не представляват подходящи мерки, и второ, че следва да се приложи система на забавени мита (точки 278—291 от документа за окончателно разгласяване).

26      По отношение на системата на забавени мита Комисията изтъква, че обемът на вноса е имал значителни вредоносни последици за производството на Общността, считано от 1 януари 2005 г. — датата, на която режимът на квоти прекратява своето действие (вж. точка 12 по-горе). Всъщност през първите три месеца на 2005 г., включени в периода на разследване (вж. точка 17 по-горе), пропорционално погледнато, производството на Общността отбелязало най-голямото свиване през разглеждания период от гледна точка на редица икономически индикатори като рентабилност, продажни цени, пазарни дялове, продажби, заетост и производство. При това положение Комисията обръща особено внимание на количествените измерения на дъмпинговите практики, когато установява дали е налице вреда. Така тя приема, че единствено вносът над определен обем причинява вреда и че поради това не е необходима намеса под формата на адвалорни мита, за да се възстановят условията на лоялна конкуренция. Следователно антидъмпингови мита трябвало да се прилагат само спрямо внесените количества продукти, надвишаващи определен годишен обем. В конкретния случай подобна система на забавени мита била подходяща, за да се отстрани вредата, доколкото с тази система се отчитали последиците от режима на квоти и се постигало равновесие между интересите на заинтересованите страни. Ето защо с предложените антидъмпингови мита трябвало да се облага единствено вносът над долна граница от 140 милиона чифта обувки годишно от Китай. Този обем отразява преценката на Комисията за вноса от Китай през 2005 г., отчитайки внесените през 2004 г. количества (точки 285—287 и 291 от документа за окончателно разгласяване).

27      Така Комисията предлага спрямо вноса над долната граница от 140 милиона чифта обувки годишно с произход от Китай да се наложи окончателно антидъмпингово мито, равно на маржа на отстраняване на вредата. Този марж е установен на равнището на подбиване на референтните цени, т.е. 23 % (точка 293 от документа за окончателно разгласяване).

28      Комисията отправя покана до жалбоподателите да ѝ изпратят своите коментари по документа за окончателно разгласяване до 17 юли 2006 г.

29      С писмо от 28 юли 2006 г. Комисията изпраща на жалбоподателите допълнителен документ за окончателно разгласяване. Според първите два абзаца на този документ целта е с него да се уведомят заинтересованите страни за промяна по отношение на конфигурацията на окончателните антидъмпингови мита, които да бъдат предложени. Генерална дирекция (ГД) „Търговия“ на Комисията разгледала бележките на някои заинтересовани страни относно първоначално предвижданата система на забавени мита (вж. точки 25—27 по-горе). С този документ Комисията изоставя идеята за подобна система. В рамките на новия си подход Комисията подчертава, че увеличението на вноса, което действително има вредоносен характер, е регистрирано от 2004 г. до края на периода на разследване, както и че 2005 г. е първата година, през която спрямо вноса на обувки от Китай повече не се прилага режим на квоти. Освен това Комисията определя обем на внос, който няма вредоносен характер, основавайки се на вноса с произход от Китай и от Виетнам за 2003 г., а именно 109 милиона чифта обувки. В съответствие с този нов подход при определянето на степента на отстраняване на вредата трябва да се вземе предвид икономическото отражение на споменатия обем. Така, от една страна, степента на отстраняване на вредата е понижена, за да се отчете обемът на внос, който няма вредоносен характер, и от друга страна, окончателните мита са прилагани, считано от първия внесен чифт. Според този метод, който предвижда четири етапа, изложени в споменатия документ, въз основа на „правилото за по-ниското мито“ Комисията иска за вноса от Китай да се наложи окончателно антидъмпингово мито, равняващо се на необходимата степен за отстраняване на вредата, в случая 16,5 %.

30      За да придаде формален вид на това ново предложение, към писмото от 28 юли 2006 г. Комисията прилага точките, които трябва да фигурират в новия дял H от документа за окончателно разгласяване и да заместят точките, намиращи се в съответния дял от последния (вж. точка 25 по-горе). В точки 278 и 279, които трябва присъстват в новия дял H от документа за окончателно разгласяване, Комисията посочва, че единствено вносът над определен обем, преди да се прекрати действието на режима на квоти, може да причини значителна вреда, така че когато се определя степента на отстраняване на вредата въз основа на резултатите от периода на разследване, трябва да се отчете фактът, че определено внесено количество не е причинило вреда. Следователно при определяне на степента на отстраняване на вредата трябва да се вземат предвид количествата, с които не се причинява значителна вреда. В точка 280 от същия документ Комисията излага приложения метод.

31      Комисията отправя покана до жалбоподателите да ѝ изпратят коментарите си по допълнителния документ за окончателно разгласяване до 2 август 2006 г. Жалбоподателите изпращат бележките си на тази дата.

32      На 5 октомври 2006 г. Съветът приема Регламент (ЕО) № 1472/2006 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателното събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам (ОВ L 275, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 50, стр. 3, наричан по-нататък „обжалваният регламент“). Съгласно обжалвания регламент Съветът налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на обувки с горна част от естествена или възстановена кожа, с изключение на спортни обувки, на STAF, на пантофи и други домашни обувки и на обувки с вградена метална защита в бомбето с произход от Китай, които попадат в редица кодове от Комбинираната номенклатура (член 1 от обжалвания регламент). Ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложимо върху нетната цена франко граница на Общността преди обмитяване, за произведените от жалбоподателите обувки, е определена на 16,5 %. Според член 3 от обжалвания регламент същият е в сила за период от две години.

33      Що се отнася до въпросите, свързани с исканията от множество дружества за предоставяне на СПИ, по които Комисията не се е произнесла, Съветът разглежда тези въпроси в съображения 60—65 от обжалвания регламент.

34      Според посочените съображения обстоятелството, че Комисията не е дала отделен отговор на всяко представено ѝ в това отношение искане, не представлява нарушение на основния регламент. Напротив, това било в съответствие с член 17 от него. Разглежданият в този член метод на изготвяне на извадка се прилагал и в случай че голям брой засегнати дружества молят да им се предостави или СПИ, или ИТ. В конкретния случай изключително големият брой искания, подадени от засегнатите дружества, не оставил друга алтернатива на администрацията, освен да разгледа единствено исканията на дружествата от извадката, за да намери баланс между императивните изисквания, произтичащи от индивидуализиран във възможно най-голяма степен анализ на преписката, и спазването на задължителните срокове. Това включвало прилагането спрямо всички дружества, които не са от извадката, на среднопретегления марж, изчислен за предприятията от извадката. Следователно направените в административната процедура твърдения за нарушение, че на изчисляването на дъмпинга липсва представителен характер, също трябвало да се отхвърлят.

35      Тези съображения били в сила и по отношение на исканията за предоставяне на ИТ.

36      Що се отнася до необходимото равнище на митата с оглед на отстраняването на причинената с вноса от Китай вреда, в съображения 296—301 от обжалвания регламент Съветът изтъква, възпроизвеждайки точки 275—280 от новия дял H от документа за окончателно разгласяване и приложени към допълнителния документ за окончателно разгласяване (вж. точка 30 по-горе), че следва да се отчитат особеностите на настоящата процедура, и по-конкретно наличието на режим на квоти до 1 януари 2005 г. С оглед на обстоятелството, че режимът на квоти предотвратил настъпването на значителна вреда за производството на Общността, докато увеличаването на вноса след прекратяване на действието на посочения режим имало особено тежки вредоносни последици, Съветът приема, че само вносът над определен обем преди прекратяване на режима на квоти може да причини значителна вреда. Ето защо прагът за вредата, установен на база на резултатите от периода на разследване, трябвало да отчита факта, че определени внесени количества не са причинили значителна вреда. За вноса от Китай тази операция, основана на стойността на внесения обем през 2003 г., води до праг за вредата в размер на 16,5 % вместо до прага от 23 %, който според съображение 295 от обжалвания регламент би трябвало да се приложи, ако Съветът не е отчел особеностите на настоящото дело.

 Производство и искания на страните

37      На 21 декември 2006 г. жалбоподателите подават настоящите жалби в секретариата на Първоинстанционния съд.

38      С молби, подадени в секретариата на Първоинстанционния съд на 2 април 2007 г., Комисията прави искане да встъпи в настоящите производства в подкрепа на исканията на Съвета. С писма от 4 октомври 2007 г. Комисията уведомява Общия съд, че се отказва да представи писмено становище при встъпване, но че ще вземе участие в съдебните заседания.

39      С молби, подадени в секретариата на Първоинстанционния съд на 5 април 2007 г., CEC прави искане да встъпи в настоящите производства в подкрепа на исканията на Съвета.

40      С молби, подадени в секретариата на Първоинстанционния съд на 13 април 2007 г., Provincia di Ascoli Piceno (Италия), Comune di Monte Urano (Италия), BA.LA. di Lanciotti Vittorio & C. Sas и шестнадесет други италиански дружества, производители на обувки, чиито наименования са посочени като приложение, правят искане да встъпят в настоящите производства в подкрепа на исканията на Съвета.

41      С определение от 4 септември 2007 г. председателят на втори състав на Първоинстанционния съд уважава молбите за встъпване, подадени от Комисията и от CEC, както и от BA.LA. di Lanciotti Vittorio & C. и останалите шестнадесет италиански производители на обувки (наричани по-нататък „италианските производители)“. Молбите на Provincia di Ascoli Piceno и на Comune di Monte Urano обаче са отхвърлени.

42      След промяна в съставите на Първоинстанционния съд съдията докладчик е включен в осми състав, на който впоследствие се разпределят настоящите дела.

43      С жалби, подадени в секретариата на Съда на 4 октомври 2007 г. на основание на член 57, първа алинея от Статута на Съда, Provincia di Ascoli Piceno и Comune di Monte Urano искат да се отмени определението от 4 септември 2007 г., доколкото Първоинстанционният съд отхвърля с него молбите им за встъпване. С две определения от 25 януари 2008 г. по дело Provincia di Ascoli Piceno и Comune di Monte Urano/Съвет (C‑463/07 P(I) и C‑462/07 P(I), непубликувани в Сборника) председателят на Съда отхвърля тези жалби.

44      CEC и италианските производители представят писмените си становища при встъпване съответно на 15 и на 18 октомври 2007 г.

45      С определение от 8 януари 2009 г. след изслушване на страните председателят на осми състав на Общия съд разпорежда дела T‑407/06 и T‑408/06 да бъдат съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение в съответствие с член 50 от Процедурния правилник на Общия съд.

46      По доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд решава да започне устната фаза на производството.

47      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 11 февруари 2009 г.

48      Жалбоподателите молят Първоинстанционния съд:

–        да отмени обжалвания регламент в частта, в която същият ги засяга,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски,

–        да осъди встъпилите страни да понесат направените от тях съдебни разноски.

49      Съветът моли Първоинстанционния съд:

–        да отхвърли жалбите като недопустими или неоснователни,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

50      Комисията моли Първоинстанционния съд да отхвърли жалбите.

51      CEC и италианските производители молят Първоинстанционния съд:

–        да отхвърли жалбите, 

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

52      В подкрепа на исканията си жалбоподателите излагат седем правни основания, изведени съответно:

–        от нарушението на член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент и на принципа на равно третиране,

–        от нарушението на член 9, параграф 5 от основния регламент, 

–        от нарушението на принципа на защита на оправданите правни очаквания,

–        от нарушението на правото на защита, от нарушение на задължението за мотивиране и на правото на ефективна съдебна защита,

–        от неправилното изчисление на техния дъмпингов марж,

–        от нарушението на член 20 от основния регламент, от нарушението на правото на защита и от липса на мотиви относно вредата, претърпяна от производството на Общността, 

–        от грешка при прилагане на правото и от явна грешка в преценката във връзка с вредата, причинена на производството на Общността.

53      С първите три правни основания, както и с петото си правно основание жалбоподателите изтъкват, че Комисията е допуснала различни грешки при прилагане на правото, доколкото е отказала да им предостави СПИ или ИТ, като не е разгледала искането им за СПИ/ИТ.

54      Всички тези правни основания ще бъдат разгледани заедно по-долу.

 По първите три правни основания, както и по петото правно основание, изведени от нарушението на член 2, параграф 7, букви б) и в) и на член 9, параграф 5 от основния регламент, от нарушение на принципа на равно третиране, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и от неправилно изчисление на дъмпинговия марж на жалбоподателите

 Доводи на страните

55      Жалбоподателите изтъкват, че разпоредбите на член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент не допускат да се прави позоваване на член 17 от същия, за да се откаже на производител правото да подаде искане за СПИ и то да бъде разгледано от Комисията.

56      Тази теза следвала най-напред от буквалното тълкуване на член 2, параграф 7 от основния регламент. Всъщност според неговия текст искането за СПИ трябвало да се подаде от и да се разгледа във връзка с всеки производител, взет поотделно, а общностните институции били длъжни въз основа на представените от молителя доказателства да отговорят на въпроса дали последният отговаря на релевантните критерии, като член 17 от основния регламент не въвеждал изключение в това отношение. Така Съветът нямал правомощие нито да определя дъмпинговия марж, нито да разглежда въпросите относно вредата, ако не се е произнесъл по исканията за СПИ.

57      Този подход се потвърждавал от съображенията, свързани с мотивите за приемане на член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент, както и с целта на тази разпоредба, която се изразявала в индивидуално разглеждане на поведението и условията на дейност на различните предприятия с оглед на икономическите реформи, извършени в Китай. „Формулярът за искане на СПИ/ИТ“ потвърждавал задължението на Комисията да разгледа такова искане, без да се предвижда изключение в тази насока.

58      Освен това позицията на Съвета противоречала на съдебната практика, която вече била потвърдила, първо, че СПИ може да се предостави единствено на износителите, които са направили искане и отговарят на релевантните условия, и второ, че резултатът от анализа на това искане не може да се прилага по по-общ начин. В допълнение, съдебната практика била потвърдила, че процедурата за предоставяне на СПИ се различава от тази относно приемането на окончателни антидъмпингови мита, както и че институциите са длъжни да разглеждат поотделно всяко искане за предоставяне на споменатия статут. В конкретния случай обаче жалбоподателите нямали дори възможност да оспорват преценката на институциите по въпроса дали отговарят на условията за предоставяне на СПИ.

59      В подкрепа на анализа на жалбоподателите била и административната практика на институциите, според която институциите никога не пропускат да разгледат искане за СПИ, дори когато броят на молителите е голям и независимо от използването на техниката на изготвяне на извадка.

60      Принципът на равно третиране също така налагал на институциите да разглеждат всички искания за СПИ, а не само исканията на дружествата от извадката. Не можело обаче да се изтъкне никаква обективна причина, която обосновава тази „дискриминация“, и нямало как член 17 от основния регламент да се прилага по начин, който позволява подобно неравно третиране на засегнатите оператори. Напротив, съдебната практика изключвала възможността да се изготвя извадка с цел да се вземе решение по исканията за СПИ/ИТ. Освен това, обратно на твърденията на Съвета, да се създава извадката без представата за това какъв е процентът на китайските оператори, които отговарят на условията за получаване на СПИ, компрометирало нейния представителен характер.

61      Така спрямо дружествата, които не са част от извадката, но искането им за СПИ/ИТ е уважено, при изготвянето на извадка институциите трябвало да прилагат среднопретегления дъмпингов марж, установен за дружествата от извадката със СПИ или, според случая, с ИТ. Тази операция, която не включвала изчисляването на индивидуален дъмпингов марж за всеки износител, който не е подбран в извадката, но е със СПИ, изобщо не създавала административна тежест, която Съветът не е в състояние да понесе.

62      За сметка на това в резултат от прилагания от институциите метод всички оператори, които не са част от извадката, били третирани по един и същи начин, без да се прави разграничение между тези, които отговарят на условията за получаване на СПИ, и операторите, които не отговарят на тези условия.

63      Посочените доводи и изводи били в сила и във връзка с исканията за получаване на ИТ съгласно член 9, параграф 5 от основния регламент. Всъщност жалбоподателите направили искане за ИТ в случай че искането им за СПИ бъде отхвърлено. В тази разпоредба били установени конкретни критерии, с оглед на които Комисията трябва да оценява исканията. Комисията обаче разгледала само исканията за ИТ от износителите, които са част от извадката, без предварително да уведоми жалбоподателите за това.

64      Според жалбоподателите буквалното и телеологичното тълкуване на член 9, параграф 5 от основния регламент, принципът на равно третиране и предходната административна практика са в подкрепа на техните искания.

65      В случай че Общият съд отхвърли първите две правни основания, жалбоподателите изтъкват, че като не са разгледали исканията им за СПИ/ИТ, институциите са нарушили принципа на защита на оправданите правни очаквания. Всъщност с известието за започване до жалбоподателите, както и до всички засегнати износители, била отправена покана да направят искания за СПИ/ИТ в точно определен срок и било указано, че за производителите, чието искане е уважено, нормалната стойност ще се определи съобразно член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент. Ето защо според жалбоподателите Комисията не може да изменя с обратна сила позицията си и да отказва да разгледа надлежно направените искания. Освен това в известието за започване Комисията посочвала, че предвижда да прилага отделни разпоредби и процедури, за да изготви извадката и да разгледа исканията за СПИ/ИТ. „Формулярът за искане на СПИ/ИТ“ недвусмислено указвал, че ще бъде разгледано всяко искане.

66      Според жалбоподателите институциите следователно били длъжни да уведомят засегнатите износители за промяната на следваните от дълго време процедури. При липсата на подобно уведомление жалбоподателите с основание можели да очакват, че Комисията ще разгледа исканията им за СПИ/ИТ, както и че Съветът ще действа по начина, описан в точка 61 по-горе. При това положение жалбоподателите били лишени от възможността да изложат тезата си във връзка с основателността на своето искане в хода на административната процедура, както и от възможността да поставят под въпрос преценката на институциите в това отношение пред общностния съд. Преценката на жалбоподателите не можела да се поставя под въпрос със съображения за административно улеснение.

67      На последно място, жалбоподателите смятат, че като прилага член 17 от основния регламент вместо член 2, параграф 7 и член 9, параграф 5 от същия, Съветът изоставя предходната си практика и изчислява неправилно дъмпинговия марж. Според тази практика среднопретегленият марж на операторите, които са част от извадката и са получили СПИ или се ползват от ИТ, се прилага спрямо операторите, които не са част от извадката и са получили същия статут или се ползват от посоченото третиране. Ако бил следван този метод, жалбоподателите щели да се ползват от дъмпинговия марж на Foshan City Nanhai Golden Step Industrial Co., Ltd (наричано по-нататък „Golden Step“) — дружество, част от извадката, на което е предоставен СПИ. В случая обаче спрямо жалбоподателите бил приложен дъмпингов марж от 28,9 %, съответстващ на среднопретеглените дъмпингови маржове, прилагани спрямо дружествата от извадката, чиито искания за СПИ/ИТ са отхвърлени, т.е. без да се отчита маржът от 9,7 %, изчислен за Golden Step. Следователно дори да се предположело, че Съветът с основание е искал да приложи спрямо всички дружества, които не са част от извадката, среднопретегления марж на дружествата от извадката, той все пак не постъпил така в конкретния случай.

68      Съветът най-напред напомня, че контролът, който общностният съд упражнява върху преценките на общностните институции в областта на мерките за търговска защита срещу дъмпинговия внос, трябва да се свежда до проверка на това дали са спазени процедурните правила, дали фактите, използвани при извършване на оспорения избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт.

69      На следващо място Съветът отбелязва, че предоставянето на СПИ или на ИТ не е самоцел, а етап от изчисляването на дъмпинговия марж. Следователно институциите не са изготвили извадката, за да се произнесат по исканията за СПИ/ИТ, а за да определят дъмпинговия марж на износителите, като този подход се допускал от член 17 от основния регламент. Ето защо трябвало да се отхвърли твърдението, че в основния регламент не се съдържа разпоредба, която разрешава износителите от извадката да бъдат третирани по различен начин от тези, които не са част от извадката.

70      По отношение на следваната процедура Съветът изтъква, че когато институциите изготвят извадка на износители от страни без пазарна икономика, те разследват индивидуалното положение на всеки износител, който е част от извадката, и евентуално разглеждат подаденото от същия искане. Що се отнася до износителите, които не са от извадката, спрямо тях институциите прилагали среднопретегления дъмпингов марж, установен за страните, подбрани в извадката (в случая 28,9 %). Последно посочените оператори обаче можели да представят необходимите данни, за да се изчисли за тях индивидуален дъмпингов марж при условията, предвидени от член 17, параграф 3 от основния регламент. Последната разпоредба все пак оставяла на институциите широко право на преценка в това отношение, тъй като те не били длъжни да разглеждат тези искания, когато броят производители или износители е толкова голям, че индивидуалното разглеждане неоправдано би затруднило тяхната задача и би попречило на приключването на разследването в надлежен срок. Ето защо предоставянето на СПИ на износител, който не е част от извадката, нямало никакво отражение върху неговото положение, когато Комисията вземе решение да не изчислява индивидуален дъмпингов марж спрямо него съгласно член 17, параграф 3 от основния регламент.

71      В случая 141 китайски и 73 виетнамски износители, които не са част от извадката, направили искания за СПИ/ИТ. Следователно на основание на член 17, параграф 3 от основния регламент институциите правилно не разгледали тези искания, тъй като подобно разглеждане, дори под формата на документен анализ, щяло да направи практически невъзможно приключването в срок на разследването. При тези условия Съветът приложил спрямо износителите, които не са част от извадката, среднопретегления дъмпингов марж на всички износители от извадката.

72      Според Съвета цитираната от жалбоподателите съдебна практика нито се отнася до начина, по който институциите трябва да изготвят извадка, за да изчислят дъмпинговите маржове при износ от страни без пазарна икономика, нито определя как трябва да се преценяват исканията за СПИ от дружества, които не са част от извадката. Следователно тази практика не подкрепяла ефективно позицията на жалбоподателите.

73      Освен това обстоятелството, че в рамките на предходни случаи на разследване, в които бил налице по-малък брой дружества, институциите разгледали искания за СПИ/ИТ от оператори, които не са част от извадката, било ирелевантно, като се има предвид, от една страна, че следваната в случая процедура била съобразена с член 17, параграф 3 от основния регламент, и от друга, че целта на предоставената на институциите свобода на преценка била да се даде възможност практиката им да се приспособява според особеностите на всеки отделен случай. Следователно институциите не били нарушили „принципа на недопускане на дискриминация“. Освен това различното третиране, от една страна, на дружествата от извадката, и от друга, на дружествата, които не са част от нея, било обективно обосновано поради изключително големия брой искания, чието индивидуално разглеждане щяло да доведе до неприключване на разследването в срок.

74      В допълнение, прилагането спрямо дружествата, които не са част от извадката, но чието искане за СПИ/ИТ е уважено, на установения среднопретеглен дъмпингов марж за дружествата от извадката, които са със СПИ или, според случая, с ИТ, било само една възможност, предоставена на институциите. Основният регламент обаче не им налагал те да възприемат този подход. Жалбоподателите впрочем не доказали, че в случая прилагането на член 17 от основния регламент е довело до явно неподходящ резултат.

75      По същите причини Съветът смята, че второто правно основание трябва да се отхвърли, тъй като процедурната рамка, която урежда разглеждането на исканията за СПИ, била една и съща с тази относно исканията за ИТ.

76      По отношение на третото правно основание Съветът напомня, че позоваването на принципа на защита на оправданите правни очаквания, което води до желания резултат, предполага, първо, че администрацията е предоставила на заинтересованото лице конкретни и безусловни уверения, и второ, че тези уверения са породили у него основателни надежди. В случая обаче не било изпълнено нито едно от тези условия.

77      Всъщност Комисията изобщо не предоставила на жалбоподателите конкретното и безусловно уверение, че ще оцени исканията им за СПИ/ИТ, дори ако те не бъдат включени в извадката. В това отношение в точка 5.1, буква б) от известието за започване се уточнявало, че макар Комисията да изготвя извадка на извършващите износ производители, тя може да реши да не изчислява инвидивидуалните дъмпингови маржове за тези, които не са част от извадката, ако броят им е толкова голям, че индивидуалното разглеждане би затруднило неоправдано задачата ѝ и би попречило тя да приключи разследването в надлежен срок.

78      Следователно всеки положил дължимата грижа оператор можел да разбере, освен ако е част от извадката или ако броят на извършващите износ производители е по-малък от предвидения, че Комисията няма да установи индивидуален дъмпингов марж, няма да изчисли нормалната стойност въз основа на данните в неговите счетоводни документи и следователно няма да се произнесе по искането му за СПИ/ИТ. Същото било в сила и по отношение на „формуляра за искане на СПИ/ИТ“, тъй като когато изпраща този формуляр на производителите, на Комисията не ѝ е бил известен нито броят на исканията, които ще получи, нито колко или кои дружества ще бъдат включени в извадката. Ето защо споменатият формуляр не можел да се тълкува в смисъл, че дава конкретно уверение, че всички искания за СПИ/ИТ ще бъдат разгледани.

79      Освен това жалбоподателите не доказали, че са понесли каквато и да било вреда от обстоятелството, че според тях техните оправдани правни очаквания са били накърнени. На последно място, действайки по този начин, институциите нито се отклонили от предходна практика, нито надхвърлили пределите на правото си на преценка.

80      По отношение на петото правно основание Съветът счита, че представените в рамките на това правно основание доводи се основават на неправилното предположение, че институциите изготвят извадката, за да се произнесат по исканията за СПИ/ИТ. Освен това Съветът приложил спрямо жалбоподателите среднопретегления дъмпингов марж на всички дружества, които са част от извадката (включително Golden Step).

81      CEC подкрепя доводите на Съвета и подчертава, че Комисията е използвала техниката на изготвяне на извадка, за да изчисли дъмпинговите маржове, а не за да се произнесе по исканията за СПИ/ИТ. Предвид броя на износителите, поискали СПИ или ИТ, условията да се приложи тази техника очевидно били изпълнени. Ето защо институциите нямали задължение съгласно член 17, параграф 3 от основния регламент, да се произнасят по исканията за СПИ/ИТ от износители, които не са част от извадката, тъй като такова разглеждане щяло да попречи на приключването на разследването в надлежен срок. Освен това подобно задължение било в противоречие с целта на тази разпоредба.

82      Що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, CEC добавя, че икономическите оператори не могат да имат оправдани правни очаквания да се запази положение, което е възможно да бъде изменено в рамките на правото на преценка на общностните институции.

 Съображения на Общия съд

83      На първо място следва да се отбележи, че според текста на член 17, параграфи 1 и 3 от основния регламент изготвянето на извадка като техника, която позволява да се реши проблемът с големия брой жалбоподатели, износители, вносители, видове продукти или сделки, представлява ограничение на разследването. Тази преценка се потвърждава от член 9, параграф 6 от основния регламент, според който производителите, които не са част от извадката, не се включват в разследването.

84      Основният регламент обаче предвижда, че когато се прави това ограничение, институциите трябва да изпълнят две задължения. Първо, създадената извадка трябва да е представителна по смисъла на член 17, параграфи 1 и 2 от основния регламент. Освен това член 9, параграф 6 от основния регламент предвижда, че установеният дъмпингов марж за производителите, които не са част от извадката, не надвишава установения среднопретеглен дъмпингов марж за страните, подбрани в извадката.

85      На второ място, последната разпоредба във връзка с член 17, параграф 3 от основния регламент, към който тя препраща, дава възможност на всеки производител, който не е част от извадката, да поиска изчисляването на индивидуален дъмпингов марж, при условие че представи цялата необходима информация в предвидените за тази цел срокове, както и че тази операция не затруднява неоправдано задачата на Комисията и не е пречка за приключването на разследването в надлежен срок.

86      На трето място, член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент предвижда, че нормалната стойност се определя в съответствие с параграфи от 1 до 6 от същата разпоредба, ако въз основа на искания от един или повече производители, обект на разследване, се установи, че изложените в този параграф, буква в) условия са изпълнени.

87      Така, както изтъква Съветът, производителите, които не са част от извадката, могат да искат изчисляване на индивидуален дъмпингов марж — което предполага да се уважи искане за СПИ/ИТ, когато става въпрос за разглежданите в член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент страни — само въз основа на член 17, параграф 3 от този регламент. Последната разпоредба обаче дава на Комисията право да прецени дали с оглед на броя на исканията за СПИ/ИТ разглеждането им би затруднило неоправдано нейната задача и би попречило на приключването на разследването в надлежен срок.

88      От предходните съображения най-напред следва, че когато се използва техниката на изготвяне на извадка, основният регламент не предоставя на операторите, които не са част от извадката, безусловно право да се ползват от изчисляване на индивидуален дъмпингов марж. Уважаването на подобно искане на практика зависи от решението на Комисията дали да приложи член 17, параграф 3 от основния регламент.

89      На следващо място, след като предоставянето на СПИ или на ИТ, което съгласно член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент служи само с цел да се определи методът на изчисляване на нормалната стойност, за да се изчислят индивидуалните дъмпингови маржове, Комисията не е длъжна да разглежда исканията за СПИ/ИТ от операторите, които не са част от извадката, когато прилагайки член 17, параграф 3 от основния регламент, тя прави извод, че изчисляването на подобни маржове би затруднило неоправдано нейната задача и би попречило тя да приключи разследването в надлежен срок.

90      На последно място, в случая не се оспорва, че изчисляването на индивидуалните дъмпингови маржове за всички оператори, които не са част от извадката и са направили искания в този смисъл, би затруднило неоправдано задачата на институциите и би попречило на приключването на разследването в надлежен срок.

91      Ето защо трябва да се отхвърлят доводите на жалбоподателите, съгласно които член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент, задължава Комисията да разгледа исканията за СПИ/ИТ от операторите, които не са част от извадката, включително когато спрямо тях не е приложен индивидуален дъмпингов марж. В това отношение следва да се добави, че цитираната от жалбоподателите съдебна практика, според която Комисията решава дали да предостави СПИ или ИТ въз основа на разглеждане на всяко направено пред нея искане, не означава, че тази институция е длъжна да разглежда всяко искане дори ако не възнамерява да изчисли индивидуалните дъмпингови маржове съгласно член 17, параграф 3 от основния регламент.

92      Същото е в сила по отношение на довода на жалбоподателите, изведен от нарушение на принципа на равно третиране на дружествата, които са част от извадката, и тези, които не са част от нея (вж. точка 60 по-горе). Фактически споменатите две категории дружества се намират в различно положение, тъй като Комисията непременно трябва да изчисли индивидуален дъмпингов марж за първите, което предполага да се разгледа и уважи искане за СПИ/ИТ, докато тя не е длъжна да установи индивидуален марж за вторите. Следователно спазването на принципа на равно третиране, който забранява, от една страна, да се третират по различен начин сходни положения, а от друга страна, да се третират еднакво различни положения, освен ако подобно третиране не е обосновано с обективни съображения, не налага тези две категории дружества да се третират по един и същи начин.

93      Що се отнася до довода, изведен от нарушение на принципа на равно третиране на дружествата, които не са част от извадката, обратно на поддържаното от жалбоподателите, в случая не може да се приеме, че този принцип задължава Комисията да се произнесе по всички представени пред нея искания за СПИ/ИТ, така че спрямо производителите или износителите, които не са част от извадката, но на които би следвало да се предостави СПИ или ИТ, да може да се приложи среднопретегленият дъмпингов марж на дружествата от извадката, на които би бил предоставен СПИ или ИТ.

94      Както бе изтъкнато в точки 87—91 по-горе, всъщност ако броят на исканията за СПИ/ИТ е толкова голям, че разглеждането им би попречило на институциите да приключат разследването в надлежен срок, съгласно член 17, параграф 3 от основния регламент институциите не са длъжни да се произнасят по всички тези искания, дори само с цел сред дружествата, които не са в извадката, да се направи разграничение между тези, които могат да се ползват или не от СПИ или от ИТ, за да се приложи спрямо тях средният дъмпингов марж на дружествата от извадката, на които би бил предоставен СПИ или ИТ, без обаче да се изчислява индивидуален дъмпингов марж.

95      В случая на Комисията са представени 141 искания за СПИ/ИТ от китайски производители, осъществяващи износ, така че дори да се приеме, че би било възможно те да се разгледат единствено по документи, без да е необходимо тези данни да се проверяват чрез проверки на място при засегнатите производители или износители, Комисията правилно приема, че броят на исканията очевидно е твърде голям, за да може те да бъдат разгледани, без да се постави под съмнение приключването на разследването в надлежен срок.

96      Ето защо трябва да се установи, че изтъкнатото от жалбоподателите различно третиране, което е присъщо на предвидената в член 17 от основния регламент техника на изготвяне на извадка, в случая е обективно обосновано с особено големия брой искания за СПИ/ИТ, представени на Комисията.

97      Така макар Комисията да има право да действа по начина, описан от жалбоподателите в точка 61 по-горе, нито основният регламент, нито принципът на равно третиране я задължават да постъпи по този начин.

98      Второто правно основание трябва да се отхвърли по същите причини, тъй като по отношение на разглеждането на исканията за ИТ от дружества, които не са част от извадката, са в сила същите съображения.

99      Що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, съгласно постоянната съдебна практика право да се позове на този принцип има всеки правен субект, у който общностна институция е породила основателни надежди. Освен това никой не може да се позовава на нарушение на този принцип при липсата на конкретни уверения, предоставени му от администрацията (Решение на Съда от 22 юни 2006 г. по дело Белгия и Forum 187/Комисия, C‑182/03 и C‑217/03, Recueil, стр. I‑5479, точка 147).

100    От точка 5.1, буква а), подточка i), четвърто тире от известието за започване, и по-конкретно от въведената под тази точка бележка под линия 1, следва, че Комисията е уведомила засегнатите оператори за възможността да използва техниката на изготвяне на извадка съгласно член 17 от основния регламент, както и че в такъв случай изчисляването на индивидуалните маржове за невключените в извадката дружества може да се поиска на основание член 17, параграф 3 от основния регламент. Тази информация е повторена в точка 5.1, буква б) от известието за започване. Така отправянето на покана до засегнатите оператори да подадат искане за СПИ/ИТ не може да се отъждестви с конкретно, безусловно и непротиворечиво уверение, че това искане ще бъде разгледано.

101    Във връзка с това трябва също така да се приеме, че липсата на реакция от страна на Комисията през определен дълъг период не може да представлява уверение, породило оправдани правни очаквания у жалбоподателите. Всъщност тази липса на реакция не изменя смисъла на ясната формулировка, използвана в известието за започване.

102    Що се отнася до твърдението за нарушение, изведено от изоставянето на практика, която била следвана от институциите в рамките на предходни случаи на разследване, следва да се напомни, че Комисията не е превишила свободата си на преценка, предоставена ѝ с член 17, параграф 3 от основния регламент, приемайки че разглеждането на всички искания за СПИ/ИТ от осъществяващите износ китайски производители, които не са част от извадката, би ѝ попречило да приключи разследването в предвидените в основния регламент срокове. Според постоянната съдебна практика обаче, когато институциите разполагат със свобода на преценка относно избора на средствата, необходими за осъществяване на тяхната политика, икономическите оператори не могат да имат оправдани правни очаквания, че ще се запази първоначално избраното средство, което може да бъде променено от тези институции при упражняването на тяхната компетентност (Решение на Съда от 7 май 1987 г. по дело Nippon Seiko/Съвет, 258/84, Recueil, стр. 1923, точка 34 и Решение от 10 март 1992 г. по дело Canon/Съвет, C‑171/87, Recueil, стр. I‑1237, точка 41).

103    На последно място, относно петото правно основание следва да се отбележи, че след като институциите не са допуснали грешка при прилагане на правото, пропускайки да разгледат исканията за СПИ/ИТ от операторите, които не са част от извадката, и прилагайки спрямо последните средния дъмпингов марж на дружествата от извадката, те не са изчислили неправилно дъмпинговия марж на жалбоподателите по тази причина. В това отношение следва да се добави, както уточнява Съветът, че дъмпинговият марж на Golden Step е взет предвид, за да се изчисли среднопретегленият дъмпингов марж на извадката.

104    Следователно първите три правни основания, както и петото правно основание трябва да се отхвърлят.

 По четвъртото правно основание, изведено от нарушението на правото на защита и от нарушение на задължението за мотивиране и на правото на ефективна съдебна защита

 Доводи на страните

105    Жалбоподателите изтъкват, че като са били уведомени от общностните институции едва през юли 2006 г. за намерението да не оценяват техните искания за СПИ/ИТ, тези институции са нарушили правото им на защита, както и член 18, параграф 4 от основния регламент, и не са изпълнили задължението си да мотивират своето решение. Макар да било вярно, че жалбоподателите са уведомени с документа за окончателно разгласяване, че техните искания за СПИ/ИТ няма да бъдат разглеждани поради невключването им в извадката, така или иначе на този етап те повече нямали възможност да оспорват решението за изготвяне на извадката. Във временния регламент не било посочено, че исканията за СПИ/ИТ от невключените в извадката производители няма да бъдат разглеждани, нито че извадката е съставена с оглед на процента на китайските оператори, които отговарят на условията за получаване на СПИ. Жалбоподателите освен това отправят покана до Съвета да представи съобщението на китайското правителство, с което то оспорва представителния характер на извадката.

106    Поради факта че Комисията не съобщила метода за съставяне на извадката през първите единадесет месеца от разследването, жалбоподателите били лишени от възможността да поискат от нея да състави тази извадка въз основа на кандидатите, които могат да получат СПИ. Това обстоятелство представлявало и нарушение на точка 6.9 от Антидъмпинговия кодекс от 1994 г. (вж. точка 10 по-горе). Освен това не можело да се изключи, че китайските власти са щели да се противопоставят на състава на извадката, ако им е било известно, че институциите нямат намерение да разглеждат исканията за СПИ/ИТ от дружества, които не са част от нея. При това положение правото на жалбоподателите на ефективна съдебна защита също било застрашено, тъй като те не разполагали с възможност да представят доводи относно отхвърлянето на исканията им за СПИ/ИТ.

107    Съветът, подкрепян от Комисията, CEC и италианските производители, оспорва обосноваността на доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

108    Като начало следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика, по силата на принципа на зачитане на правото на защита, на предприятията, засегнати от процедура за разследване, предхождаща приемането на антидъмпингов регламент, трябва да е била предоставена възможност в хода на административната процедура да изложат надлежно своето становище относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно доказателствата, на които Комисията основава преценката си за наличие на дъмпинг и за причинената от него вреда (Решение на Съда от 27 юни 1991 г. по дело Al-Jubail Fertilizer/Съвет, C‑49/88, Recueil, стр. I‑3187, точка 17 и Решение от 3 октомври 2000 г. по дело Industrie des poudres sphériques/Съвет, C‑458/98 P, Recueil, стр. I‑8147, точка 99; Решение на Общия съд от 19 ноември 1998 г. по дело Champion Stationery и др./Съвет, T‑147/97, Recueil, стр. II‑4137, точка 55 и Решение от 21 ноември 2002 г. по дело Kundan и Tata/Съвет, T‑88/98, Recueil, стр. II‑4897, точка 132).

109    В случая е необходимо да се отбележи, както следва от съображения 62, 64, 135 и 143 от временния регламент, че Комисията е изтъкнала, че всяко антидъмпингово мито, свързано с производителите, които не са част от извадката, ще се изчислява съгласно разпоредбите на член 9, параграф 6 от основния регламент, както и че дъмпинговият марж на посочените производители е определен чрез изчисляване на среднопретеглените дъмпингови маржове на подбраните в извадката дружества.

110    Следователно Комисията е изложила във временния регламент позицията си относно метода на изчисляване на дъмпинговия марж на операторите, които не са част от извадката, състоящ се в прилагане на среднопретегления дъмпингов марж на подбраните в извадката дружества. Този метод предполага, че исканията за СПИ/ИТ от тези оператори няма да се разглеждат, тъй като не е от полза от подобно разглеждане в рамките на въпросната процедура.

111    От това следва, че от момента на съобщаване на временния регламент и на документа за междинно разгласяване (вж. точка 23 по-горе) жалбоподателите са имали възможност да изложат гледната си точка относно метода, използван от Комисията за изчисляване на дъмпинговия им марж. Твърдението за нарушение, изведено от нарушението на точка 6.9 от Антидъмпинговия кодекс от 1994 г., трябва да се отхвърли по същите причини, тъй като тази разпоредба се ограничава да задължи разследващите органи да изложат фактите и съображенията, които обосновават налагането на окончателните мита.

112    Що се отнася до твърдението за нарушение, изведено от обстоятелството, че Комисията е трябвало да уведоми жалбоподателите за намерението си да не разглежда техните искания за СПИ/ИТ на етап, който да им позволи да оспорят надлежно представителния характер на извадката, следва да се отбележи, както бе изложено в точка 100 по-горе, че в известието за започване Комисията е уведомила засегнатите оператори за възможността да използва техниката на изготвяне на извадка съгласно член 17 от основния регламент, както и че в такъв случай изчисляването на индивидуалните маржове за невключените в извадката дружества може да се поиска на основание на член 17, параграф 3 от основния регламент.

113    Предвид факта, че липсата на разглеждане на исканията за СПИ/ИТ от предприятията, които не са част от извадката, е в съответствие с член 2, параграф 7, буква б) и с член 17 от основния регламент (вж. точки 88—91 по-горе), жалбоподателите са могли да имат яснота от момента на започване на разследването, че Комисията може да реши да не разглежда тези искания, ако са изпълнени условията на член 17, параграф 3 от споменатия регламент. В допълнение, Комисията не е била длъжна да заема окончателна позиция в това отношение от етапа на започване на разследването, тъй като към тогавашния момент тя не е разполагала със сведения, които да ѝ позволят да прецени дали е възможно да изчисли индивидуалните дъмпингови маржове за операторите, които не са част от извадката. Ето защо това твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.

114    Поради обстоятелството че изложените в точка 106 по-горе твърдения за нарушение се основават на предположението, че институциите не са изпълнили задълженията си в областта на закрилата на правото на защита на жалбоподателите, те също трябва да се отхвърлят.

115    Следователно четвъртото правно основание трябва да се отхвърли.

 По шестото правно основание, изведено от нарушението на член 20 от основния регламент, от нарушението на правото на защита и от липса на мотиви

 Доводи на страните

116    Жалбоподателите твърдят, че институциите не са им съобщили по подходящ начин новия анализ на фактите, свързани с вредата, претърпяна от производството на Общността, нито са им дали възможност да представят своите коментари по тази нова преценка във връзка с конфигурацията на окончателните мита (вж. точки 24—30 по-горе). Освен това Комисията не изяснила в достатъчна степен причините, наложили промяната в нейния анализ, както и причината, поради която са използвани данни, различни от съдържащите се в първото ѝ предложение.

117    Докато в документа за окончателно разгласяване от 7 юли 2006 г. Комисията приела, че вносът на обем от 140 милиона чифта обувки годишно няма вредоносни последици за производството на Общността, в своя допълнителен документ за окончателно разгласяване от 28 юли 2006 г. тя съществено намалила това число на 41,5 милиона чифта, без да изясни причините, обосноваващи въпросната промяна, чиято „порочна последица“ било изменението в обратна посока посредством манипулация, извършена въз основа на референтните години, на стойността на наложените мита между Китай и Виетнам. Що се отнася до икономическия им смисъл, целта на въведените със системата на забавени мита квоти била да се освободи напрежението, породено от обема на вноса, който обаче не следвало да се разглежда като резултат от нелоялни практики, докато антидъмпинговите мерки били замислени като отговор на нелоялните дъмпингови практики. Разликите между двете системи били съществени и на равнището на международната търговия, тъй като наличието на система на забавени мита предполагало, че определен обем на вноса е изцяло освободен от мито, докато приетата в крайна сметка система засягала целия внос. С оглед на тези разлики петдневният срок, предоставен от Комисията на жалбоподателите, за да представят бележки по новото предложение, бил недостатъчен, от което жалбоподателите се оплакали в хода на административната процедура.

118    Обжалваният регламент, в съображение 301 от който било възприето последното предложение на Комисията, не съдържал достатъчно мотиви по отношение на това различие и не посочвал причините, обосноваващи прилагането на новия метод. За сметка на това съображение 301 от обжалвания регламент се ограничавало да възпроизведе текста на точка 280 от допълнителния документ за окончателно разгласяване, в която не се давала повече информация. Освен това допълнителният документ за окончателно разгласяване не съдържал никакви цифрови данни или изчисления, подкрепящи описания в съображение 301 от обжалвания регламент метод, и не позволявал да се изясни защо са използвани години, стойности и обеми, различни от тези в първото предложение. Освен това институциите нарушили член 20 от основния регламент, който изисква да се съобщят детайлите, подкрепящи основните факти и съображения, въз основа на които Комисията предвижда да предложи приемането на окончателни мерки. Всъщност преценката на фактите, подкрепяща новия подход на Комисията, не била нито изяснена, нито обоснована.

119    Освен това Комисията нарушила правото на защита на жалбоподателите, доколкото не им дала възможност надлежно да изложат позицията си по редица важни въпроси като разумният характер на новото предложение, точността и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, извършените изчисления и представените от Комисията обстоятелства в подкрепа на нейните изводи относно дъмпинга и претърпяната вреда от производството на Общността. Всъщност двете системи се характеризирали с коренни разлики от гледна точка на анализа на фактите, на който те се основават. Тези разлики довели до напълно противоположни последици за китайските и виетнамските производители, като Комисията обаче нито изяснила как е достигнала до този резултат, нито дала възможност на заинтересованите лица да упражнят правото си на защита.

120    Опитът на Съвета да омаловажи разликите между двете предложения, изтъквайки че с приетата система се отчита обстоятелството, че единствено вносът над определени долни граници на обем причинява вреда, предполагал налагането на антидъмпингови мита върху вноса, който не причинява вреда, а това било в противоречие с член 1, параграф 1 от основния регламент. Фактът, че жалбоподателите са могли да направят някои бележки по отношение на тази система в по-кратък от минималния десетдневен срок, предвиден в член 20, параграф 5 от основния регламент, освен това нито можел да се разглежда в техен ущърб, нито можел да отстрани непълнотата на предоставената от Комисията информация. На практика въпросът дали предоставеният от Комисията срок е подходящ с оглед на спазването на правото на защита на жалбоподателите, трябвало да се преценява от гледна точка на обхвата на промяната в метода, приет от Комисията, както и на липсата на данни или обяснения относно новата правна и фактическа преценка. В това отношение жалбоподателите отбелязват, че когато институциите не дават подходящи обяснения относно метода и преценката на фактите, която извършват, обстоятелството, че е било възможно да бъдат направени няколко коментара, има ограничена стойност и не означава, че са изпълнени изискванията на член 20 от основния регламент, на общите принципи на общностното право или на правото на СТО. Нещо повече, самата Комисия приела много ограничителен график, което изключило каквото и да било удължаване на срока, предоставен за коментари по допълнителния документ за окончателно разгласяване. Освен това продължилите няколко месеца обсъждания били свързани със системата на забавени мита, а не със системата, която е приета в крайна сметка.

121    Жалбоподателите смятат, че поради слабостите на допълнителния документ за окончателно разгласяване и поради предоставения недостатъчен срок те не са имали възможност нито да изложат пред Комисията причините, поради които възприетият подход бил неподходящ или неразумен, нито да представят гледната си точка относно метода или цифровите данни, подкрепящи съдържащото се в този документ предложение. Така институциите нарушили член 20 от основния регламент, пропускайки да съобщят на жалбоподателите основните факти и съображения, подкрепящи обжалвания регламент.

122    На последно място, жалбоподателите добавят, че ако им е била дадена подходяща възможност да направят коментари по допълнителния документ за окончателно разгласяване, те щели да изтъкнат, първо, че с предложената система се нарушава член 1, параграф 1 от основния регламент, доколкото с нея се налагат антидъмпингови мита върху внос, който не причинява вреда, второ, че за всеки един от тях трябвало да се изчисли марж на индивидуалната вреда, и трето, че последното предложение на Комисията било неразумно и несъразмерно, доколкото ревизираната преценка на фактите, която не била нито изяснена, нито обоснована, имала като „порочна последица“ изменението в обратна посока на съответната тежест на антидъмпинговите мерки между Китай и Виетнам.

123    Съветът отбелязва, че както системата на забавени мита, така и използваният в крайна сметка метод се основават на идеята, че в случая единствено вносът над определен обем причинява значителна вреда, както и че това обстоятелство трябвало да се отчете при метода, възприет с оглед определянето на ставката на окончателните мита. Единствено начинът, по който било вземано предвид това обстоятелство, се различавал в зависимост от избрания в крайна сметка метод на изчисляване на окончателните мита.

124    Съветът подчертава, че с приемането на допълнителния документ за окончателно разгласяване Комисията не е използвала „стойността, която няма вредоносен характер“, която жалбоподателите твърдят, че не могат да изчислят предвид съобщените им елементи. Напротив, количествените измерения на дъмпинга, т.е. обемът на дъмпингов внос, продължили да бъдат основният критерий на новия метод, докато всяко позоваване на стойността на вноса за дадена година можело да се изчисли въз основа на елементите, включени в точки 157 и 159 от документа за окончателно разгласяване.

125    Освен това изложението на метода, според който икономическото отражение на обема на внос, който няма вредоносни последици, е взето предвид при определянето на степента на отстраняване на вредата (вж. точка 29 по-горе), позволило на жалбоподателите да представят подробни бележки по този въпрос в електронното си писмо от 2 август 2006 г. Ако жалбоподателите са имали нужда от допълнителна информация, за да упражнят правата си, те трябвало да направят конкретно искане в този смисъл.

126    Съветът, подкрепян от CEC, отхвърля и твърдението, че е нарушено правото на защита, поради факта че жалбоподателите разполагали само с пет дни, за да изложат своята позиция относно допълнителния документ за окончателно разгласяване. Като се има предвид, първо, че жалбоподателите не направили бележки по допълнителния документ за окончателно разгласяване, нито поискали предоставеният за тази цел срок да бъде удължен, второ, че процедурата вече била в много напреднал стадий, и трето, че отчитането на количествените измерения на дъмпинга било обсъждано няколко месеца, въпросният срок трябвало да се приеме за достатъчен. Във всеки случай жалбоподателите не доказали, че за тях се е оказало невъзможно да защитят интересите си поради споменатия срок, щом като са представили подробни бележки по въпроса, а в жалбата не се посочвали други обстоятелства, които те са могли да представят. Според Съвета при това положение не е необходимо да се обсъждат доводите, които жалбоподателите са щели да представят, ако им е бил даден по-дълъг срок.

127    На последно място, по отношение на доводите, свързани със законосъобразността на приетата в крайна сметка система от гледна точка на член 1, параграф 1 от основния регламент, Съветът изтъква, че те не трябва да се разглеждат, тъй като настоящото правно основание се отнасяло само до нарушение на правото на защита на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

128    С шестото си правно основание жалбоподателите на първо място изтъкват, че институциите са нарушили член 20 от основния регламент, тъй като Комисията, от една страна, не е съобщила елементите, на които основава изчисленията, извършени в допълнителния документ за окончателно разгласяване, и от друга, не им е предоставила достатъчен и съобразен с параграф 5 от същия член срок, за да представят цялостни бележки по новия ѝ подход.

129    На второ място, жалбоподателите твърдят, че нито в документа за окончателно разгласяване или в допълнителния документ за окончателно разгласяване, нито в обжалвания регламент институциите са изложили причините, които обосновават метода, приложен с цел да се отчете съществуването на обем на внос, който не причинява вреда и се състои в намаляване на маржа на вредата, вместо вносът, който няма вредоносен характер, да бъде освободен от налагането на антидъмпингови мита. Поради тези обстоятелства налице били както нарушение на правото на защита на жалбоподателите, така и липса на мотиви.

130    Като начало следва да се отбележи, че член 20 от основния регламент предвижда условия за упражняването от засегнатите страни, и по-конкретно от износителите, на правото на изслушване, което представлява едно от признатите от общностния правен ред основни права и включва правото на информация относно основните факти и съображения, въз основа на които се предвижда препоръчване на налагането на окончателни антидъмпингови мита (вж. в този смисъл Решение по дело Al-Jubail Fertilizer/Съвет, точка 108 по-горе, точка 15 и Решение по дело Champion Stationery и др./Съвет, точка 108 по-горе, точка 55).

131    При това положение доводите на жалбоподателите за нарушение на член 20 от основния регламент следва да се тълкуват като позоваващи се на нарушение на техните права на защита, утвърдени от общностния правен ред, включително от тази разпоредба (вж. в този смисъл Решение по дело Kundan и Tata/Съвет, точка 108 по-горе, точка 131).

132    В това отношение следва да се напомни, че съгласно цитираната в точка 108 по-горе съдебна практика на предприятията, засегнати от разследване, предхождащо приемането на антидъмпингов регламент, трябва да е била предоставена възможност в хода на административната процедура да изложат надлежно своето становище относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно доказателствата, на които Комисията основава преценката си за наличие на дъмпинг и за причинената от него вреда.

133    Във връзка с това трябва също така да се отбележи, че липсата на цялостно окончателно разгласяване води до незаконосъобразност на регламент, с който се налагат окончателни антидъмпингови мита, само ако поради този пропуск заинтересованите страни не са били в състояние да защитят надлежно своите интереси. Такъв би бил по-конкретно случаят, когато пропускът се отнася до факти или съображения, различни от използваните за временните мерки, по отношение на които съгласно член 20, параграф 2 от основния регламент трябва да се отделя особено внимание при окончателното разгласяване. Както е видно от член 20, параграф 4, последно изречение от основния регламент, по същите причини това е така и когато пропускът се отнася до факти или съображения, различни от тези, на които се основава взето от Комисията или Съвета решение след съобщаването на документа за окончателно разгласяване.

134    В конкретния случай, както бе отбелязано в точки 25—27 по-горе, Комисията най-напред препоръчва в документа за окончателно разгласяване система на забавени мита, основана на обстоятелството, че единствено вносът над 140 милиона чифта обувки годишно причинява вреда по смисъла на член 3 от основния регламент. Тази преценка се базира на съществуването на режима на количествени квоти до 1 януари 2005 г., който би предотвратил подобна вреда, както и на изчисление на количествата, които биха били внесени от Китай през 2005 г. Според това предложение е трябвало да се прилага окончателно антидъмпингово мито спрямо вноса с произход от Китай над 140 милиона чифта обувки годишно. Това мито е равно на маржа на подбиване на референтните цени, в случая 23 %.

135    Независимо от това, както бе изложено в точки 29 и 30 по-горе, в рамките на допълнителния документ за окончателно разгласяване Комисията променя предложението си относно формата на митата, която е необходима, за да се отстрани вредата. Този нов подход се основава и на наличието на обем на внос, който не причинява вреда по смисъла на член 3 от основния регламент. Според допълнителния документ за окончателно разгласяване обаче както методът на изчисляване на този обем на внос, който няма вредоносен характер, така и отражението на посочения обем спрямо формата на предложените окончателни мита, са различни от споменатите в документа за окончателно разгласяване.

136    На първо място, в допълнителния документ за окончателно разгласяване Комисията по-конкретно напомня, че маржът на подбиване на референтните цени за вноса от Китай е в размер на 23 %. На второ място, тя установява, че обемът на внос от тази страна през периода на разследване е 38 % от вноса от двете посочени страни. Този процент, приложен спрямо общия внос от Китай и от Виетнам през 2003 г. (109 милиона чифта обувки), съответства на около 41,5 милиона чифта обувки, като за този обем е прието, че не причинява вреда на производството на Общността. На трето място, според Комисията този обем представлява 28,26 % от вноса от Китай през 2005 г. На четвърто и последно място, тя намалява първоначално установения марж на вредата (23 %) с 28,26 %, което води до „претеглен“ марж на вредата от 16,5 %.

137    От предходното следва, че разликите между представения в документа за окончателно разгласяване метод и този, който е представен в допълнителния документ за окончателно разгласяване, са следните. Първо, вместо да установи годишния обем на вноса, който няма вредоносен характер, на равнището на вноса от Китай през 2005 г., Комисията установява този годишен внос, умножавайки 109‑те милиона чифта внесени през 2003 г. обувки по 38 %. Става въпрос за процента, който представлява вносът с произход от тази страна спрямо общия внос от двете посочени страни в периода на разследване. Второ, вместо да освободи въпросния годишен обем — за който в точки 278—280 от допълнителния документ за окончателно разгласяване е прието, че няма вредоносен характер — от прилагането на антидъмпингово мито, Комисията решава да отчете този обем, намалявайки степента на отстраняване на вредата и прилагайки антидъмпинговите мита, считано от първия внесен чифт.

138    В това отношение трябва да се установи, че обстоятелството, че Комисията изменя анализа си след коментарите, направени от заинтересованите страни по документа за окончателно разгласяване, само по себе си не представлява нарушение на правото на защита. Както следва от член 20, параграф 4, последно изречение от основния регламент, всъщност документът за окончателно разгласяване не предопределя каквото и да било последващо решение на Комисията или на Съвета. Тази разпоредба се ограничава с това да наложи на Комисията задължението да съобщи във възможно най-кратък срок фактите и съображенията, които са различни от тези в подкрепа на първоначалния ѝ подход, съдържащ се в документа за окончателно разгласяване. Всъщност с това изложение заинтересованите лица са в състояние да разберат мотивите, довели до възприемането на различна позиция от институциите.

139    Ето защо за да се определи дали Комисията е спазила правата на жалбоподателите, които произтичат от член 20, параграф 4, последно изречение от основния регламент, трябва да се провери и дали Комисията им е съобщила фактите и съображенията, приети за целите на новия анализ относно вредата и относно формата на необходимите мерки за нейното отстраняване, доколкото същите се различават от възприетите в документа за окончателно разгласяване (вж. точка 133 по-горе).

140    В това отношение Комисията най-напред изтъква в допълнителния документ за окончателно разгласяване, че новото ѝ предложение би позволило да не се провежда разграничение между различните категории вносители.

141    На следващо място, що се отнася до елементите, въз основа на които Комисията е коригирала маржа на вредата от 23 на 16,5 %, жалбоподателите неправилно твърдят, че не са имали достъп до тях. Всъщност описаният в точка 136 по-горе метод относно корекцията на маржа на вредата, отчитайки обем на внос, който няма вредоносен характер, присъства в допълнителния документ за окончателно разгласяване. Вярно е, че в този документ не е дадена информация за точния обем на вноса от Китай през 2005 г., което би позволило да се провери дали процентът от 28,26 % отговаря на действителността. Като се има предвид обаче, че според Комисията 41,5‑те милиона чифта обувки представляват 28,26 % от общия внос от Китай през 2005 г., от това може да се направи извод, че този внос възлиза на 146,85 милиона чифта обувки. Това изчисление впрочем е възпроизведено от самите жалбоподатели в тяхното електронно писмо от 2 август 2006 г. (вж. точка 31 по-горе).

142    От предходните съображения следва, че Комисията е съобщила на жалбоподателите следвания от нея подход при изчисляването на маржа на вредата, отчитайки обем на внос, който няма вредоносен характер. Освен това тя излага всички цифрови данни, които според нея са относими за тази цел, така че правото на защита на жалбоподателите не е нарушено в това отношение.

143    Необходимо е също така да се подчертае, подобно на Съвета (вж. точка 127 по-горе), че правното основание на жалбоподателите, така както е развито в жалбите, е изведено от нарушение на правото им на защита, а не от член 1, параграф 1 от основния регламент. От това следва, че въпросът дали приетата в обжалвания регламент система е съвместима с член 1, параграф 1 от основния регламент, доколкото с нея се налагали антидъмпингови мита върху внос под годишната долна граница, за който е прието, че не причинява вреда, като такъв не подлежи на контрол от страна на Общия съд.

144    Що се отнася до предоставения срок, страните са съгласни, че той е изтекъл на 2 август 2006 г.

145    Като предоставя на жалбоподателите срок под десет дни, за да коментират допълнителния документ за окончателно разгласяване, Комисията нарушава член 20, параграф 5 от основния регламент (Решение по дело Champion Stationery и др./Съвет, точка 108 по-горе, точка 80). Това обстоятелство обаче не може само по себе си да доведе до отмяна на обжалвания регламент. Всъщност необходимо е също така да се установи, че обстоятелството, че разполагат с по-кратък от законоустановения срок, може да засегне конкретно тяхното право на защита в рамките на въпросното производство (Решение на Общия съд от 28 октомври 2004 г. по дело Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, T‑35/01, Recueil, стр. II‑3663, точка 331).

146    В това отношение трябва да се отбележи, че в своето електронно писмо от 2 август 2006 г. жалбоподателите припомнят изчисленията на Комисията и представят алтернативно изчисление, което би довело до различен и справедлив според тях резултат. Следователно жалбоподателите са разбрали разсъжденията на Комисията и са били в състояние да ѝ предложат друг подход. Освен това жалбоподателите не са изяснили причината, поради която те не са били в състояние да изтъкнат, че е налице нарушение на член 1, параграф 1 от основния регламент в предоставения им от Комисията срок. При това положение трябва да се установи, че те са били в състояние да изложат надлежно гледната си точка.

147    Следователно правото на защита на жалбоподателите не е нарушено.

148    По същите причини трябва да се отхвърлят доводите на жалбоподателите, изведени от липса на мотиви относно метода, приложен за изчисляване на степента на отстраняване на вредата. Всъщност мотивите на обжалвания регламент трябва да се преценяват, като се отчитат по-специално съобщената на жалбоподателите информация и представените от тях бележки в хода на административната процедура (Решение на Общия съд от 15 декември 1999 г. по дело Petrotub и Republica/Съвет, T‑33/98 и T‑34/98, Recueil, стр. II‑3837, точка 107).

149    Както бе отбелязано в точка 36 по-горе, съображения 296—301 от обжалвания регламент в случая съдържат преценките, довели Съвета до приемането на приложената в крайна сметка система. Ето защо предвид обстоятелството, че Комисията е съобщила на жалбоподателите подхода при своите разсъждения с оглед на изчисляването на маржа на вредата, отчитайки обем на внос, който няма вредоносен характер, както и че тя също така им указва всички цифрови данни, които според нея са относими за тази цел (вж. точки 140—142 по-горе), следва да се направи извод, че обжалваният регламент е достатъчно мотивиран от правна гледна точка.

150    Ето защо шестото правно основание трябва да се отхвърли.

 По седмото правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото и от явна грешка в преценката във връзка с вредата, претърпяна от производството на Общността

 Доводи на страните

151    Според жалбоподателите решението относно вредата не се основава на достатъчно дълъг период на обичаен внос и поради това не почива на достоверни и обективни данни. Всъщност като се има предвид, че периодът на разследване е от 1 април 2004 г. до 31 март 2005 г., Комисията си създала убеждението, че увеличението на вноса след прекратяване на действието на режима на квоти имало особено тежки вредоносни последици за производството на Общността, отчитайки само първото тримесечие на 2005 г. Явните индиции за наличието на значителна вреда през 2004 г., на които се позовава Комисията в точка 277 от новия дял H на допълнителния документ за окончателно разгласяване, не означавали, че през 2004 г. действително е причинена значителна вреда. Липсата на значителна вреда през 2004 г. се потвърждавала от факта, че вносът през тази година отбелязал слаб растеж спрямо 2003 г., както и от точка 285 от документа за окончателно разгласяване.

152    Първите три месеца от 2005 г. обаче представлявали първоначалният период на отваряне на пазар, спрямо който през повече от дванадесет години се прилагал строг режим на количествени квоти. Както отбелязала Комисията в документа за окончателно разгласяване, този период след прекратяването на действието на режима на квоти бил възприеман по изкуствено изопачен начин поради очакванията, свързани с това събитие. Ето защо обжалваният регламент се основавал на данни за кратък период, който не можел да предостави достоверни елементи в резултат от отпадането на квотите. От това следвало, че Съветът е нарушил член 3, параграф 2 от основния регламент. Освен това нямало никакви доказателства, че Комисията е разгледала факторите за вредата за целия разглеждан период.

153    На последно място, жалбоподателите напомнят, че целта на режима на квоти не е да се отстранят последиците от дъмпинговия внос.

154    Съветът, подкрепян от Комисията, CEC и италианските производители, оспорва обосноваността на доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

155    На първо място, следва да се отбележи, че налагането на антидъмпингови мита представлява не санкция за минало поведение, а защитна и предпазна мярка срещу нелоялната конкуренция, резултат от дъмпинга. Ето защо за да може да се определят антидъмпингови мита, които са годни да защитят производството на Общността от дъмпинг, е необходимо разследването да се води въз основа на възможно най-актуалната информация (Решение по дело Industrie des poudres sphériques/Съвет, точка 108 по-горе, точки 91 и 92 и Решение на Общия съд от 14 ноември 2006 г. по дело Nanjing Metalink/Съвет, T‑138/02, Recueil, стр. II‑4347, точка 60).

156    Така когато институциите установят, че вносът на продукт, който до този момент е бил предмет на количествени ограничения, се увеличава, след като споменатите ограничения прекратят действието си, те могат да вземат предвид това увеличение за целите на своята преценка на вредата, претърпяна от производството на Общността.

157    На второ място, преценката на Комисията в точка 283 от документа за окончателно разгласяване, че обемът на внесените продукти се е увеличил, след като режимът на квоти е прекратил своето действие, не доказва, че институциите се основават единствено на този количествен елемент, за да направят извод, че е налице вреда.

158    На последно място, както следва от съображения 162, 168—170, 187—206 и 216—240 от обжалвания регламент, институциите са отчели редица фактори относно вредата и причинно-следствената връзка, свързани не само с последното тримесечие от периода на разследване, но и с разглеждания период.

159    От това следва, че седмото правно основание трябва да се отхвърли.

160    При това положение жалбите следва да се отхвърлят в тяхната цялост.

 По съдебните разноски

161    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателите са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с исканията на Съвета.

162    В съответствие с член 87, параграф 4 от Процедурния правилник Комисията, CEC и италианските производители понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбите.

2)      Zhejiang Aokang Shoes Co., Ltd и Wenzhou Taima Shoes Co., Ltd понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

3)      Комисията на Европейските общности, Confédération européenne de l’industrie de la chaussure (CEC), BA.LA. di Lanciotti Vittorio & C. Sas и останалите шестнадесет встъпили страни, чиито наименования са посочени в приложение, понасят направените от тях съдебни разноски.

Martins Ribeiro Papasavvas Dittrich

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 4 март 2010 година.

Подписи

Съдържание

Правна уредба

Обстоятелства, предхождащи спора и обжалваният регламент

Производство и искания на страните

От правна страна

По първите три правни основания, както и по петото правно основание, изведени от нарушението на член 2, параграф 7, букви б) и в) и на член 9, параграф 5 от основния регламент, от нарушение на принципа на равно третиране, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и от неправилно изчисление на дъмпинговия марж на жалбоподателите

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По четвъртото правно основание, изведено от нарушението на правото на защита и от нарушение на задължението за мотивиране и на правото на ефективна съдебна защита

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По шестото правно основание, изведено от нарушението на член 20 от основния регламент, от нарушението на правото на защита и от липса на мотиви

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По седмото правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото и от явна грешка в преценката във връзка с вредата, претърпяна от производството на Общността

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По съдебните разноски

Приложение

Calzaturificio Elisabet Srl, установено в Monte Urano (Италия),

Calzaturificio Iacovelli di Iacovelli Giuseppe & C. Snc, установено в Monte Urano,

Calzaturificio Leopamy Srl, установено в Monte Urano,

Calzaturificio Lunella Srl, установено в Monte Urano,

Calzaturificio Mia Shoe Snc di Gattafoni Carlo & C., установено в Monte Urano,

Calzaturificio Primitempi di Monaldi Geri, установено в Monte Urano,

Calzaturificio R.G. di Rossi & Galiè Srl, установено в Monte Urano,

Calz. S.G. di Seghetta Giampiero e Sergio Snc, установено в Monte Urano,

Carim Srl, установено в Monte Urano,

Florens Shoes SpA, установено в Monte Urano,

Gattafoni Shoe Snc di Gattafoni Giampaolo & C., установено в Monte Urano,

Grif Srl, установено в Monte Urano,

Missouri Srl, установено в Monte Urano,

New Swing Srl, установено в Monte Urano,

Podosan Medical Shoes di Cirilli Michela, установено в Monte Urano,

Viviane Sas, установено в Monte Urano.

* Език на производството: английски.