РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

11 ноември 2014 година

Дело F‑55/08 RENV

Carlo De Nicola

срещу

Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)

„Публична служба — Връщане на Съда на публичната служба за ново разглеждане след отмяна — Персонал на Европейската инвестиционна банка — Оценяване — Незаконосъобразност на решението на комисията по жалбите — Липса на основание за произнасяне по искането за обезщетение“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, с която г‑н De Nicola иска по същество, първо, отмяна на решението на комисията по жалбите на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от 14 декември 2007 г., второ, отмяна на решението от 13 юли 2007 г. той да не бъде повишен в длъжност, трето, отмяна на атестационния доклад за него за 2006 г. и четвърто, ЕИБ да бъде осъдена да му плати обезщетение за вреди, причинени от психическия тормоз, на който според него той е жертва

Решение:      Отменя решението на Европейската инвестиционна банка от 14 декември 2007 г. Липсва основание за произнасяне по исканията за отмяна на решението от 13 юли 2007 г. жалбоподателят да не бъде повишен в длъжност, по исканията, насочени към отмяна на атестационния доклад за него за 2006 г. и по исканията за поправяне на твърдените вреди, причинени от психическия тормоз. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Европейската инвестиционна банка понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на г‑н De Nicola в производствата по дела F‑55/08, T‑37/10 P и F‑55/08 RENV.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Атестиране — Атестационен доклад — Оспорване пред комисията по жалбите на Банката — Обхват на контрола, осъществяван от комисията по жалбите

(член 22 от Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка)

2.      Жалби на длъжностните лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Иск за обезщетение — Искания за обезщетение, които почиват на едни и същи факти, представени в рамките на две отделни жалби — Предпочитание — Принцип на добро правораздаване — Липса на основание за произнасяне

1.      Комисията по жалбите, създадена в рамките на Европейската инвестиционна банка по въпросите на атестирането на членовете на персонала, упражнява пълен контрол върху атестационния доклад, с който е сезирана, а не контрол, ограничен до явна грешка в преценката Всъщност възможността, с която разполага комисията по жалбите, да отменя твърденията, съдържащи се в атестационния формуляр и следователно в атестационния доклад, предполага, че посочената комисия е оправомощена да преоценява основателността на тези твърдения, преди да ги отмени. Затова обхватът на това правомощие определено надхвърля пределите на обхвата на самото правомощие за контрол за законосъобразност и за отмяна на разпоредителната част на даден акт, доколкото това правомощие включва възможността за отмяна на самите мотиви, с които се обосновава приемането на неговата разпоредителна част, независимо от тяхното значение за общото мотивиране на посочения акт. Това правомощие за пълен контрол от страна на комисията по жалбите се потвърждава и от изрично признатата ѝ компетентност за изменение на индивидуалните оценки и на оценката за заслуги, произтичащи от общата оценка за способностите на жалбоподателя. Всъщност изменението на оценката за заслуги на заинтересованото лице предполага, че тази комисия контролира по подробен начин съвкупността от преценките на заслугите, съдържащи се в оспорвания доклад, за наличието на евентуални фактически или правни грешки в преценката, и че тя може, когато това се налага, да замести оценяващия и да извърши нова преценка на тези заслуги.

(вж. точки 32 и 33)

2.      Когато фактическите и правните елементи и твърдения относно едни и същи факти, които са в основата на две искания за обезщетение, представени от същия ответник в рамките на две отделни жалби, отнасящи се до същия ответник, са по-обстоятелствени и по-аргументирани в едната от двете жалби, и то и от двете страни, от това следва, че съдът на Съюза е в по-добра позиция да проучи и да прецени обстоятелствата, които са в основата на искането за обезщетения в рамките на посоченото дело. Вследствие на това той е в по-добра позиция да осигури добро правораздаване и ефективна съдебна защита по съответното дело. Затова липсва основание за произнасяне по искането за обезщетение в рамките на другото дело.

(вж. точки 60, 62 и 63)