РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори разширен състав)
5 ноември 2013 година(*)
„Дъмпинг — Внос на някои видове алуминиево фолио с произход от Армения, Бразилия и Китай — Присъединяване на Армения към СТО — Третиране като предприятие, работещо в условията на пазарна икономика — Член 2, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 384/96 — Cъвместимост с антидъмпинговото споразумение — Член 277 ДФЕС“
По дело T‑512/09
Rusal Armenal ZAO, установено в Ереван (Армения), за което се явява адв. Б. Евтимов,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който първоначално се явява г‑н J.‑P. Hix, в качеството на представител, подпомаган от адв. G. Berrisch и адв. G. Wolf, а впоследствие г‑н Hix и г‑н B. Driessen, в качеството на представител, подпомагани от адв. Berrisch, и накрая г‑н Hix и г‑н Driessen,
ответник,
подпомаган от
Европейска комисия, за която се явяват г‑н M. França и г‑н C. Clyne, в качеството на представители,
встъпила страна,
с предмет искане за отмяна на Регламент (ЕО) № 925/2009 на Съвета от 24 септември 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои видове алуминиево фолио с произход от Армения, Бразилия и Китайската народна република (ОВ L 262, стр. 1),
ОБЩИЯТ СЪД (втори разширен състав),
състоящ се от: г‑н N. J. Forwood (докладчик), председател, г‑н F. Dehousse, г‑жа I. Wiszniewska-Białecka, г‑н M. Prek и г‑н J. Schwarcz, съдии,
секретар: г‑н N. Rosner, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 октомври 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят, Rusal Armenal ZAO, е дружество производител и износител на алуминиеви продукти, учредено през 2000 г. в Армения. На 5 февруари 2003 г. Република Армения се присъединява към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 5).
2 Вследствие на жалба, подадена на 28 май 2008 г., Европейската комисия образува антидъмпингова процедура във връзка с вноса на някои видове алуминиево фолио с произход от Армения, Бразилия и Китай. Известието за образуването на тази процедура е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 12 юли 2008 г. (ОВ С 177, стр. 13).
3 С писма от 25 юли и 1 септември 2008 г. жалбоподателят оспорва приложимостта в случая на член 2, параграф 7 от изменения Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223) (наричан по-нататък „основният регламент“) (заменен с Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, стр. 51 и поправки в ОВ L 7, 2010 г., стр. 22 и ОВ L 36, 2011 г., стр. 20), първо, поради присъединяването на Република Армения към СТО през 2003 г., второ, поради това че не са изпълнени условията за прилагане на втората допълнителна разпоредба на параграф 1 на член VI от Общото споразумение за митата и търговията (1994) (ГАТТ), и трето, поради това че актовете за присъединяване на Република Армения към СТО не предвиждат възможност за дерогиране на правилата на Споразумението за прилагането на член VI от Общото споразумение за митата и търговията (1994) (ОВ L 336, стp. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112, наричано по-нататък „антидъмпинговото споразумение“). Освен това при анализа във връзка с подбиването на цените или подбиването на референтните цени жалбоподателят отбелязва някои недостатъци на продуктите си, за което представя допълнителни сведения в писмо от 7 октомври 2008 г.
4 Освен това жалбоподателят подава заявление, с което иска третиране като предприятие, работещо в условията на пазарна икономика, или поне индивидуално третиране (наричано по-нататък „заявлението ТППИ/ИТ“). Във връзка с това с писмо от 19 декември 2008 г. Комисията съобщава на жалбоподателя съображенията си да приеме, че не са изпълнени критериите относно производствените разходи и счетоводната отчетност, посочени в член 2, параграф 7, буква в), второ и трето тире от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 7, буква в), второ и трето тире от Регламент № 1225/2009). С писмо от 5 януари 2009 г. жалбоподателят повторно излага възраженията си срещу прилагането спрямо Армения на член 2, параграф 7 от основния регламент и оспорва констатациите на Комисията във връзка с критериите, които според същата не са изпълнени. На това писмо Комисията отговаря с писмо от 19 януари 2009 г., като дава допълнителни обяснения по въпроса за третирането на Армения като пазарна икономика. С писмо от 13 март 2009 г. жалбоподателят предоставя на Комисията допълнителни данни във връзка със заявлението ТППИ/ИТ.
Временният и обжалваният регламент
5 На 7 април 2009 г. Комисията приема Регламент (ЕО) № 287/2009 за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове алуминиево фолио с произход от Армения, Бразилия и Китайската народна република (ОВ L 94, стр. 17, наричан по-нататък „временният регламент“). С писмо от 8 април 2009 г. Комисията изпраща на жалбоподателя, на основание член 14, параграф 2 и член 20, параграф 1 от основния регламент (понастоящем член 14, параграф 2 и член 20, параграф 1 от Регламент № 1225/2009), временния регламент заедно със съображенията във връзка с изчисляването, по отношение на жалбоподателя, на дъмпинговия марж и на маржа на вредата.
6 Турция е определена за страна аналог за целите на изчисляването на нормалната стойност за производители износители, които няма да бъдат третирани като предприятия, работещи в условията на пазарна икономика. Турски производител на сходния продукт попълва изпратения от Комисията въпросник (съображения 10, 12 и 52 от временния регламент).
7 Съгласно съображение 13 от временния регламент разследването за установяване на дъмпинг и вреда обхваща периода от 1 юли 2007 г. до 30 юни 2008 г. Проучването на тенденциите, свързани с оценката на вредата, обхваща периода от 1 януари 2005 г. до 30 юни 2008 г.
8 Съгласно съображение 19 от временния регламент разглежданият продукт е алуминиево фолио с дебелина не по-малка от 0,008 mm и не по-голяма от 0,018 mm, без подложка, само валцувано, на рула с ширина не по-голяма от 650 mm и с тегло по-голямо от 10 kg, с произход от Армения, Бразилия и Китай, попадащо под код по КН ex 7607 11 19. Що се отнася до сходния продукт, в съображение 20 от временния регламент се посочва, че алуминиевото фолио, произвеждано и продавано в Общността от общностни производители, алуминиевото фолио, произвеждано и продавано на вътрешните пазари на Армения, Бразилия и Китай, и алуминиевото фолио, внасяно в Общността от тези държави, както и това, което се произвежда и продава в Турция, имат по същество еднакви физични и технически характеристики и еднаква основна крайна употреба.
9 Във връзка с исканото третиране като предприятие, работещо в условията на пазарна икономика, Комисията преди всичко заключава, че Армения не може да се счита за пазарна икономика, щом като е спомената в бележката под линия, вмъкната в член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 7, буква а) от Регламент № 1225/2009). По-нататък, Комисията отбелязва, че жалбоподателят не изпълнява критериите относно производствените разходи и счетоводната отчетност, посочени в член 2, параграф 7, буква в), второ и трето тире от основния регламент. В това отношение, първо, становището на одитора относно счетоводните отчети на жалбоподателя за 2006 г. е неблагоприятно, а за 2007 г. жалбоподателят не представя одитирани счетоводни отчети. Второ, цената, платена на арменската държава за придобиването на дяловете на предприятието, стопанисващо стария производствен обект, представлявала приблизително една трета от номиналната им стойност, като жалбоподателят освен това получил безвъзмездно земя (съображения 24, 25 и 27—31 от временния регламент).
10 Що се отнася до определянето на дъмпинговия марж, Комисията посочва, в приложение към писмото си от 8 април 2009 г. (вж. точка 5 по-горе), че жалбоподателят отговаря на условията за индивидуално третиране. Освен това на основата на сравнение между среднопретеглените нормални стойности за всеки вид от разглежданите продукти, изнасяни за Общността от попълнилия въпросника турски производител, и съответните среднопретеглени износни цени на жалбоподателя е определен дъмпингов марж от 37 %. Тези данни са възпроизведени в съображения 42, 74 и 77 от временния регламент.
11 Тъй като приема, че са изпълнени условията във връзка с вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза, Комисията налага временно антидъмпингово мито на нивото на отстраняване на вредата, като взема предвид непричиняващата вреда цена, която общностните производители би трябвало да получат. Така временното антидъмпингово мито е определено на 20 % за произведените от жалбоподателя продукти (съображения 91—94, 119—138 и 164—170 от временния регламент).
12 С писмо от 15 юли 2009 г. Комисията изпраща на жалбоподателя, на основание член 20, параграфи 2—4 от основния регламент (понастоящем член 20, параграфи 2—4 от Регламент № 1225/2009), документ за окончателно разгласяване на основните факти и съображения, които обосновават предложението за налагане на окончателни антидъмпингови мита. Комисията призовава жалбоподателя да ѝ изпрати до 30 юли 2009 г. коментарите си по този документ.
13 С писмо от 22 юли 2009 г. жалбоподателят представя коментарите си по въпросния документ и предлага гаранция по смисъла на член 8, параграф 1 от основния регламент (понастоящем член 8, параграф 1 от Регламент № 1225/2009).
14 На 24 септември 2009 г. Съветът на Европейския съюз приема Регламент (ЕО) № 925/2009 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои видове алуминиево фолио с произход от Армения, Бразилия и Китайската народна република (ОВ L 262, стр. 1, наричан по-нататък „обжалваният регламент“).
15 Що се отнася до подаденото от жалбоподателя заявление ТППИ/ИТ, Съветът потвърждава, в съображения 18—26 и 32 от обжалвания регламент, съдържащите се във временния регламент констатации относно положението на Армения, относно критериите, които според Комисията жалбоподателят не изпълнява, и относно индивидуалното третиране на последния (вж. точки 9 и 10 по-горе). При тези обстоятелства дъмпинговият марж на жалбоподателя е определен на 33,4 % (точка 4.4 от обжалвания регламент). Освен това в съображения 55 и 56 от обжалвания регламент Съветът потвърждава съдържащите се във временния регламент констатации във връзка с кумулативната оценка на въздействието на разглеждания внос. Накрая Съветът потвърждава и съдържащите се във временния регламент констатации относно вредата и интереса на Общността и определя нивото на отстраняване на вредата, причинена в резултат на внасяните от жалбоподателя продукти, на 13,4 %.
16 При това положение Съветът налага съгласно член 1, параграф 2 от обжалвания регламент окончателно антидъмпингово мито от 13,4 % за внасяните от жалбоподателя продукти.
Производство и искания на страните
17 На 21 декември 2009 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
18 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 25 март 2010 г., Комисията прави искане да встъпи в настоящото дело в подкрепа на исканията на Съвета.
19 С определение от 4 май 2010 г. председателят на седми състав на Общия съд уважава подадената от Комисията молбата за встъпване и на 21 юни 2010 г. Комисията представя писмено становище при встъпване. Жалбоподателят представя отговор на това становище на 23 август 2010 г.
20 След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен във втори състав, на който съответно е разпределено настоящото дело. С решение от 16 май 2012 г. Общият съд изпраща делото на втори разширен състав.
21 Въз основа на доклада на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството.
22 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалвания регламент в частта му, която се отнася до него,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
23 Съветът моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
24 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
25 Жалбоподателят излага пет отменителни основания, а именно:
– нарушение на член 2, параграфи 1—6 от основния регламент (понастоящем член 2, параграфи 1—6 от Регламент № 1225/2009) и на членове 2.1 и 2.2 от антидъмпинговото споразумение,
– нарушение на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент,
– нарушение на член 3, параграф 4 от основния регламент (понастоящем член 3, параграф 4 от Регламент № 1225/2009) и липса на мотиви,
– нарушаване на принципа на равно третиране и явна грешка в преценката,
– нарушаване на принципа на добра администрация.
26 С първото отменително основание, което следва да бъде разгледано и на първо място, жалбоподателят поддържа, че член 2, параграф 7 от основния регламент трябва да се приеме за неприложим спрямо него, доколкото тази разпоредба е правното основание за прилагането в обжалвания регламент на метода на третата страна с пазарна икономика. Всъщност с прилагането на този метод съгласно член 2, параграф 7 от основния регламент спрямо жалбоподателя в случая се нарушавали членове 2.1 и 2.2 от антидъмпинговото споразумение, както и член 2, параграфи 1—6 от основния регламент. При това положение в релевантната си за случая част член 2, параграф 7 от основния регламент трябвало съгласно член 277 ДФЕС да се приеме за неприложим спрямо жалбоподателя и в резултат на това обжалваният регламент да се отмени.
27 В това отношение жалбоподателя изтъква, че в съответствие със системата, установена в антидъмпинговото споразумение във връзка с нормалната стойност, същата се изчислява съгласно членове 2.1 и 2.2 от посоченото споразумение, освен в два случая. Първият случай е когато съгласно член 2.7 от антидъмпинговото споразумение се прилага втората допълнителна разпоредба на параграф 1 на член VI от ГАТТ. Вторият случай е когато се прилагат актове за присъединяване на някои страни към Споразумението за създаване на СТО, съдържащи особени правила в това отношение.
28 Доколкото жалбоподателят като предприятие със седалище в Армения не попада в приложното поле на втората допълнителна разпоредба на параграф 1 на член VI от ГАТТ и документите по присъединяването на Република Армения към Споразумението за създаване на СТО не предвиждат отклонения от членове 2.1 и 2.2 от антидъмпинговото споразумение, за разлика от случая с Китайската народна република и Социалистическа република Виетнам, последните разпоредби били пречка след присъединяването на тази държава във връзка с износа на жалбоподателя да се приложи методът на третата страна с пазарна икономика съгласно член 2, параграф 7 от основния регламент било на основание на бележката под линия в буква а) на тази разпоредба, вмъкната с Регламент (ЕО) № 905/98 на Съвета от 27 април 1998 година за изменение на [основния] регламент (ОВ L 128, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 17, стр. 41), било на основание на която и да е друга норма от същата разпоредба. Посочените по-горе разпоредби от ГАТТ и антидъмпинговото споразумение не оставяли място за „междинни“ категории между страните, търгуващи на държавно ниво, и страните с пазарна икономика, а и Република Армения не се била съгласила с такъв статут. Следователно не можело институциите да определят нормалната стойност по отношение на жалбоподателя, използвайки метода на третата страна с пазарна икономика, който в крайна сметка е бил приложен в случая на основание член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент. При това положение институциите излезли извън правната рамка, установена с антидъмпинговото споразумение във връзка с разпоредбите на първичното право, като например член 216, параграф 2 ДФЕС, и със съдебната практика по прилагането на основния регламент в светлината на антидъмпинговото споразумение. Поради това трябвало да се приеме, че в случая член 2, параграф 7 от основния регламент е неприложим, и обжалваният регламент да се отмени заради нарушение на членове 2.1 и 2.2 от антидъмпинговото споразумение и на член 2, параграфи 1—6 от основния регламент. Подобен подход по никакъв начин не би могъл да навреди на позицията на Европейския съюз като преговарящ в рамките на СТО.
29 Съветът отбелязва, на първо място, че посочването на Армения в бележката под линия, вмъкната в член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент, изключва приложимостта на параграфи 1—6 от този член, що се отнася до износа на жалбоподателя. Освен това не било възможно да се излезе от това положение чрез тълкуване в съответствие с ГАТТ или антидъмпинговото споразумение. Същевременно следвало да се признае, от една страна, че релевантната съдебна практика се ограничава до използването на способите, които предлага тълкуването, и от друга страна, че целта на основния регламент не е била да се изпълни някакво задължение за прилагане на членове 2.1 и 2.2 от антидъмпинговото споразумение по отношение на вноса от Армения. Съветът допълва, че член 2, параграф 7 от основния регламент е пречка предприятие, което не отговаря на критериите по буква в) на тази разпоредба, да бъде признато за предприятие, работещо в условията на пазарна икономика.
30 Съветът, подкрепен в това отношение от Комисията, изтъква, че при всяко положение нито ГАТТ, нито антидъмпинговото споразумение изискват от институциите на Съюза да третират Армения като пазарна икономика за целите на разследванията в областта на дъмпинга. Освен това преходът към пазарна икономика е постепенен процес и може да изисква мерки за приспособяване и реформи в дългосрочен план. От друга страна, Република Армения не повдигнала този въпрос при преговорите за присъединяването си към СТО, нито поискала да бъде третирана по такъв начин в заявленията си за промяна на статута във връзка с прилагането на основния регламент. Накрая Съветът изтъква евентуалните отрицателни последици за позицията на Съюза при многостранните преговори в случай на оспорване на законосъобразността на член 2, параграф 7 от основния регламент от гледна точка на правилата на СТО. В този контекст Съветът отбелязва, че има и други членове на СТО, които не третират Армения като пазарна икономика, и че за разлика от случая с Китайската народна република и Социалистическа република Виетнам, Република Армения не е уговорила срок, след изтичането на който другите членове на СТО да са длъжни да я определят като пазарна икономика.
Предварителни бележки
31 Както посочва жалбоподателят на няколко места в писмените си изявления, настоящото отменително основание поставя въпроса дали в случая член 2, параграф 7 от основния регламент може да представлява надлежно основание за прилагането на метода на третата страна с пазарна икономика за целите на изчисляването на нормалната стойност на продуктите на жалбоподателя, предмет на антидъмпинговото разследване.
32 В това отношение жалбоподателят счита, че предвид правилата за изчисляване на нормалната стойност, съдържащи се в антидъмпинговото споразумение, и правилата на ГАТТ, към които това споразумение препраща, трябва да се приеме на основание член 277 ДФЕС, че член 2, параграф 7 от основния регламент е неприложим, тъй като в случая институциите са се основали на последната разпоредба, за да приложат метода на третата страна с пазарна икономика.
33 За да се прецени основателността на доводите, които жалбоподателят изтъква във връзка с това отменително основание, преди всичко следва да се припомни начинът, по който институциите са приложили в случая член 2, параграф 7 от основния регламент.
34 В това отношение от съображения 22—25 от временния регламент и 19 и 20 от обжалвания регламент, както и от първата страница от писмото на Комисията от 19 януари 2009 г. (вж. точка 4 по-горе) е видно, че институциите са се позовали на факта, че Армения е в списъка на страните, посочени в бележката под линия, вмъкната в член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент. След това институциите приемат, че доколкото Република Армения е освен това член на СТО към момента на започване на разследването, член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент е приложим, така че жалбоподателят може да се позовава на член 2, параграфи 1—6 от същия регламент само ако Комисията се съгласи да го разглежда като предприятие, работещо в условията на пазарна икономика. В това отношение от съображения 27—31 и 43—52 от временния регламент, както и от съображения 21—26 и 35 от обжалвания регламент е видно, че заявлението за третиране като предприятие, работещо в условията на пазарна икономика, е отхвърлено. От същите съображения впрочем се вижда, че в съответствие с последното изречение на член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент нормалната стойност в крайна сметка е определена въз основа на данните от Турция, избрана съгласно член 2, параграф 7, буква а) от същия регламент за трета страна аналог с пазарна икономика.
35 В този контекст Общият съд следва да прецени дали и при какви условия институциите могат да приемат, че страна — членка на СТО, е страна с непазарна икономика, и в резултат на това да приложат метод за изчисляване на нормалната стойност като описания в предходната точка. Тази преценка изисква да се припомни мястото на антидъмпинговото споразумение в правния ред на Съюза и да се тълкува това споразумение в частта му, в която на членовете на СТО се предоставя възможност да се отклоняват от правилата, установени в членове 2.1 и 2.2 от него.
36 Що се отнася до мястото на антидъмпинговото споразумение в правния ред на Съюза, като начало следва да се припомни, че предвид характера и структурата им Споразумението за създаване на СТО и споразуменията и меморандумите в приложенията му по принцип не са сред нормите, от гледна точка на които съдът на Съюза трябва да контролира законосъобразността на актовете на общностните институции на основание член 263, първа алинея ДФЕС. Когато обаче волята на Общността е била да изпълни определено задължение, поето в рамките на СТО, или когато общностен акт препраща изрично към конкретни разпоредби на споразуменията и меморандумите в приложенията към Споразумението за създаване на СТО, съдът на Съюза трябва да провери законосъобразността на въпросния общностен акт от гледна точка на правилата на СТО. В това отношение от съображенията на основния регламент, и по-точно от съображение 5 от него, личи, че той има за цел да въведе в общностното право съдържащите се в антидъмпинговото споразумение нови и подробни правила, сред които в частност са и правилата за изчисляване на дъмпинговия марж, и то за да се гарантира правилно и прозрачно прилагане на посочените правила. Следователно е безспорно, че Общността е приела основния регламент, за да се съобрази с международните си задължения, произтичащи от антидъмпинговото споразумение (вж. Решение на Съда от 9 януари 2003 г. по дело Petrotub и Republica, C‑76/00 P, Recueil, стр. I‑79, точки 53—56 и цитираната съдебна практика), и то в приложение на член 18, параграф 4 от това споразумение (Решение на Общия съд от 3 февруари 2005 г. по дело Chiquita Brands и др./Комисия, T‑19/01, Recueil, стр. II‑315, точка 160). Освен това с член 2 (озаглавен „Определяне на дъмпинг“) от този регламент Общността е изпълнявала особените задължения по член 2 от посоченото споразумение, също отнасящи се до преценката дали е налице дъмпинг.
37 Жалбоподателят изтъква, по същество, че член 2, параграф 7 от основния регламент трябва да бъде приет за неприложим съгласно член 277 ДФЕС, тъй като в случая е обосновал прилагането на метода на третата страна с пазарна икономика, в резултат на което са нарушени членове 2.1 и 2.2 от антидъмпинговото споразумение. Всъщност този метод се изразява в определянето на нормалната стойност въз основа на данни от предприятия, намиращи се в трети страни, дори когато става въпрос за внос от членове на СТО, като Република Армения, които не отговарят на критериите, установени с втората допълнителна разпоредба на параграф 1 на член VI от ГАТТ.
Система, установена с антидъмпинговото споразумение и втората допълнителна разпоредба на параграф 1 на член VI от ГАТТ
38 Що се отнася до тълкуването на антидъмпинговото споразумение, следва да се приеме, че доводите, които Съветът изтъква в своя защита — а именно, от една страна, доводът, че нито ГАТТ, нито антидъмпинговото споразумение създават конкретно задължение за третирането на Армения като пазарна икономика, и от друга страна, доводът във връзка с прехода към пазарна икономика, с който впрочем се доразвива анализът на Комисията в писмото ѝ от 19 януари 2009 г. (вж. точка 4 по-горе), — почиват на неправилно тълкуване на разпоредбите на ГАТТ и на антидъмпинговото споразумение, отнасящи се до изчисляването на нормалната стойност.
39 По-конкретно и на първо място, съгласно параграф 1 на член VI от ГАТТ „продуктът, изнасян от една страна в друга, следва да се счита за внесен на територията на страната вносител с цена, по-ниска от нормалната му стойност, ако цената на този продукт е: а) по-ниска от сравнимата с нея цена, прилагана при обичайни търговски условия за сходен продукт, предназначен за потребление в държавата износител; б) или при липсата на такава цена на вътрешния пазар на последната страна, ако цената на изнасяния продукт е i) по-ниска от сравнимата с нея най-висока цена за износ на сходен продукт в трета страна при обичайни търговски условия, ii) или по-ниска от производствената цена на този продукт в страната на произход, увеличена с разумна добавка с оглед на продажните разходи и печалбата“.
40 Видно от тази разпоредба нормалната стойност представлява било сравнимата цена, прилагана при обичайни търговски условия за сходен продукт, предназначен за потребление в държавата износител, било сравнимата най-висока цена за износ на сходен продукт в трета страна при обичайни търговски условия, било производствената цена на този продукт в страната на произход, увеличена с разумна добавка с оглед на продажните разходи и печалбата.
41 Тези правила са въведени на равнище СТО с членове 2.1 и 2.2 от антидъмпинговото споразумение,съдържащи по-подробни правила, но все в рамките на тези три възможности, изброени изчерпателно в член VI от ГАТТ.
42 На следващо място, съгласно член 2.7 от антидъмпинговото споразумение прилагането на член 2 от същото не нарушава действието на втората допълнителна разпоредба на параграф 1 на член VI от ГАТТ. Съгласно последната разпоредба „[п]ризнава се, че при внос от страна, в която търговията е предмет на пълен или почти пълен монопол и в която всички вътрешни цени се определят от държавата, преценката на сравнимостта на цените за целите на параграф [1] може да се окаже особено трудна и че в такива случаи договарящите страни вносителки могат, ако счетат това за нужно, да допуснат, че точното сравнение с вътрешните цени в посочената страна невинаги е подходящо“.
43 Противно на становището на институциите, членове 2.1 и 2.2 от антидъмпинговото споразумение, от една страна, и член 2.7 и втората допълнителна разпоредба на параграф 1 на член VI от ГАТТ, от друга, не очертават две крайни положения (страни с пазарна икономика срещу държавен монопол върху търговията) с цял набор от хипотези помежду им, във връзка с които антидъмпинговото споразумение да предоставя на членовете на СТО свободата да установяват подходящи според тях правила за изчисляване на нормалната стойност, като например определяне на нормалната стойност въз основа на данни от предприятия, намиращи се в трета страна, ако производителят не успее да докаже, че производството и продажбата на сходния продукт са извършени при условията на пазарна икономика.
44 Всъщност антидъмпинговото споразумение съдържа в членове 2.1 и 2.2 правила за изчисляване на нормалната стойност, без изобщо да предвижда, че тези правила се прилагат при внос от страни „с пазарна икономика“. Както Съветът признава в съдебното заседание, в антидъмпинговото споразумение и в член VI от ГАТТ изобщо не се споменава понятието „пазарна икономика“ като условие за прилагане на членове 2.1 и 2.2 от първото и на член VI от второто.
45 Освен това между страните е безспорно, че актовете за присъединяване на Република Армения към СТО не предвиждат случаи, в които по изключение членовете на СТО не са длъжни при изчисляването на нормалната стойност на продукти с произход от тази страна да прилагат правила, съвместими с членове 2.1 и 2.2 от антидъмпинговото споразумение.
46 Позицията на Съвета, че предвиждането в актовете за присъединяване на Китайската народна република и Социалистическа република Виетнам към СТО на изключения от членове 2.1 и 2.2 от антидъмпинговото споразумение е само израз на волята да се ограничи във времето правото на членовете на СТО при изчисляването на нормалната стойност да не прилагат правила, съвместими с посочените членове, не съответства на установените факти.
47 В това отношение следва да се припомни, че част I, точка 15 от Протокола за присъединяване на Китайската народна република към СТО изрично предвижда възможност за другите членове на СТО да не прилагат член 2 от антидъмпинговото споразумение, когато съответният(ите) производител(и) не докаже/докажат, че работи/работят в условията на пазарна икономика, що се отнася до изработването, производството и продажбата на сходния продукт. Това важи и за част I, точка 3 от Протокола за присъединяване на Социалистическа република Виетнам към СТО, където чрез препращане към точки 527 и 255 от доклада на работната група във връзка с присъединяването на тази страна се предвижда същото изключение. Следва да се подчертае, че противно на твърденията на Съвета и Комисията, въпросните изключения не са били поискани от двете страни кандидатки в замяна на определянето на срок, след изтичането на който тези изключения да отпаднат. Всъщност, видно от точка 150 доклада на работната група във връзка с присъединяването на Китайската народна република и точка 254 от доклада на работната група във връзка с присъединяването на Социалистическа република Виетнам, членовете на СТО са поставили въпроса за сравнимостта на цените в страните кандидатки и са издействали от тях посочените по-горе ангажименти, обвързани с определен краен срок. Ако членове 2.1 и 2.2 от антидъмпинговото споразумение и втората допълнителна разпоредба на параграф 1 на член VI от ГАТТ следваше да се тълкуват по предложения от институциите начин, не би имало никакъв смисъл от изключенията, предвидени под формата на „ангажименти“ от страна на присъединяващата се държава, съгласно протоколите за присъединяване на Китайската народна република и Социалистическа република Виетнам, тъй като съществуващата правна рамка вече би допускала предвиденото с въпросните изключения.
48 Налага се изводът, че правилата, установени в членове 2.1 и 2.2 от антидъмпинговото споразумение във връзка с нормалната стойност, които въвеждат предписанията на параграф 1 на член VI от ГАТТ (вж. точки 39 и 40 по-горе), са приложими, освен ако в самото антидъмпингово споразумение, в ГАТТ, например във втората допълнителна разпоредба на параграф 1 на член VI от ГАТТ, или в актовете за присъединяване към СТО на член на тази организация са предвидени изключения от тези правила.
49 Следователно от гледна точка на член VI от ГАТТ и на антидъмпинговото споразумение членовете на СТО имат право да прилагат по отношение на вноса от друг член на СТО метод за изчисляване на нормалната стойност, който се отклонява от методите, предвидени в членове 2.1 и 2.2 от антидъмпинговото споразумение, само ако се позовават на член 2.7 от същото споразумение и следователно на втората допълнителна разпоредба на параграф 1 на член VI от ГАТТ или, евентуално, на нарочна разпоредба, съдържаща се в актовете за присъединяване на този друг член на СТО.
50 При тези обстоятелства не може да се приеме позицията на институциите, че член 2, параграф 7 от основния регламент им дава право, без с това да нарушават антидъмпинговото споразумение, да не прилагат съвместими с членове 2.1 и 2.2 от това споразумение правила за изчисляване на нормалната стойност, дори когато втората допълнителна разпоредба на параграф 1 на член VI от ГАТТ не е приложима и актовете за присъединяване на страната износител към СТО не предвиждат подобна възможност. От горния анализ следва също така, че доводът на институциите, че нито антидъмпинговото споразумение, нито ГАТТ създават конкретно задължение за третирането на Армения като пазарна икономика, е ирелевантен, след като задължението, произтичащо от тези споразумения, се изразява в прилагане по отношение на други членове на СТО, като Република Армения, на съвместими с членове 2.1 и 2.2 от антидъмпинговото споразумение правила, при направените в точки 48 и 49 по-горе уговорки. В това отношение следва да се отбележи, че посочените членове съдържат ясни, точни и подробни правила във връзка с начините за изчисляване на нормалната стойност на сходния продукт (вж. точка 36 по-горе) и не предвиждат условия, които да водят до прилагането на тези правила по усмотрение на членовете на СТО. Освен това възможността да се дерогират тези правила на основание втората допълнителна разпоредба на параграф 1 на член VI от ГАТТ, към която препраща член 2.7 от антидъмпинговото споразумение, е прецизно формулирана. По-конкретно, в приложното поле на тази разпоредба попадат „страните, в които търговията е предмет на пълен или почти пълен монопол и в които всички вътрешни цени се определят от държавата“. Следователно това правило ясно определя случаите, до които се отнася, поради което както Комисията, така и Съветът могат да преценят дали даден член на СТО отговаря на съответното описание, а съдът на Съюза — да провери тази преценка и евентуално да направи необходимите изводи в съответствие с посочената в точка 36 по-горе съдебна практика.
51 Що се отнася до твърдението, което Съветът излага в подкрепа на тълкуванието си на антидъмпинговото споразумение, а именно че дори след присъединяването на Армения към СТО Съединените американски щати и Канада я считат за страна с непазарна икономика, достатъчно е да се отбележи, че Съветът не оборва подробните възражения на жалбоподателя, подкрепени с препратки към релевантното законодателство на тези две страни, така че при всички положения тази институция не доказва верността на своето твърдение.
Установени с основния регламент правила и прилагане в настоящия случай
52 В контекст като описания в точки 39—50 по-горе, когато във връзка със страни „с непазарна икономика“ законодателят на Съюза приема разпоредби, приложими към член на СТО, фигуриращ в списък с такива страни, като например списъка в бележката под линия към член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент, действията му попадат в обхвата на втората допълнителна разпоредба на параграф 1 на член VI от ГАТТ и поради това следва да се разгледа въпросът дали този член на СТО отговаря на предвидените във въпросната разпоредба условия.
53 Освен това следва да се напомни, че списъкът на страните, считани за такива с непазарна икономика, е въведен с член 1 от Регламент (ЕИО) № 1681/79 на Съвета от 1 август 1979 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 459/68 за защита срещу дъмпинга, добавките или субсидиите от страни, които не са членки на Европейската икономическа общност (ОВ L 196, стр. 1). Съгласно шесто съображение от Регламент № 1681/79 този списък представлява кодификация на установена до момента практика при действието на член 3, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 459/68 на Съвета от 5 април 1968 година за защита срещу дъмпинговия внос, добавките или субсидиите от страни, които не са членки на Европейската икономическа общност (ОВ L 93, стр. 1). Последната разпоредба обаче по същество възпроизвежда дефиницията на страни с непазарна икономика, дадена във втората допълнителна разпоредба на параграф 1 на член VI от ГАТТ (вж. във връзка с практиката в това отношение при действието на Регламент № 459/68, шесто съображение от Регламент (ЕИО) № 955/79 на Съвета от 15 май 1979 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху някои хербициди с произход от Румъния (ОВ L 121, стр. 5).
54 Законодателната практика да се съставя списък на страните, считани за такива с непазарна икономика, чрез препращане към списъка на страните, приложен към регламентите относно общия режима за внос от страни, търгуващи на държавно ниво, е следвана неизменно от Съвета, за което свидетелстват член 2, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 3017/79 на Съвета от 20 декември 1979 година за защита срещу дъмпингов или субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската икономическа общност (ОВ L 339, стp. 1), член 2, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 2176/84 на Съвета от 23 юли 1984 година за защита срещу дъмпингов внос или субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската икономическа общност (ОВ L 201, стр. 1), член 2, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 2423/88 на Съвета от 11 юли 1988 година за защита срещу дъмпингов или субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската икономическа общност (ОВ L 209, стр. 1), член 2, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 3283/94 на Съвета от 22 декември 1994 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 349, p. 1) и член 2, параграф 7 от основния регламент, в първоначалната му редакция.
55 Освен това съгласно точки 4 и 5 от Известие на Комисията (COM(97) 677 окончателен) от 12 декември 1997 г. до Съвета и Европейския парламент същите съображения във връзка с надежността на цените в рамките на централизираните икономики са довели както до приемането от страна на Общността на разпоредби, подобни на член 2, параграф 7 от основния регламент, така и до приемането на втората допълнителна разпоредба на параграф 1 на член VI от ГАТТ.
56 Затова, макар със самото съставяне на списък на страни, които са считани за такива с непазарна икономика и по отношение на които нормалната стойност се изчислява по методи, различни от посочените в членове 2.1 и 2.2 от антидъмпинговото споразумение, да не се нарушава това споразумение, за да бъде оставена в този списък страна, която междувременно се е присъединила към СТО, трябва да се изложат основателни съображения, от които е да видно, че тя отговаря на критериите, посочени във втората допълнителна разпоредба на параграф 1 на член VI от ГАТТ.
57 В случая обаче нито обжалваният регламент, нито доводите на Съвета дават основание да се приеме, че Армения отговаря на критериите, посочени във втората допълнителна разпоредба на параграф 1 на член VI от ГАТТ.
58 По-конкретно, както бе отбелязано в точка 34 по-горе, институциите мотивират прилагането спрямо жалбоподателя на метода на третата страна с пазарна икономика, предвиден в член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент, само с факта, че Армения е посочена в бележката под линия, вмъкната в тази разпоредба, която в крайна сметка е приложена по силата на последното изречение на член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент, след като е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за третиране като предприятие, работещо в условията на пазарна икономика. Освен това от писмото на Комисията от 19 януари 2009 г. (вж. точка 4 по-горе) е видно, че според тази институция прилагането на член 2, параграф 7 от основния регламент в случая е в съответствие с антидъмпинговото споразумение, тъй като членове 2.1 и 2.2 от това споразумение, от една страна, и втората допълнителна разпоредба на параграф 1 на член VI от ГАТТ, от друга, очертават две крайни положения, между които са възможни различни варианти, като например този, при който, макар да не отговаря на условията по последната разпоредба, страна — членка на СТО, може да се счита за такава с непазарна икономика. По своето естество обаче доводът, че Армения е икономика в процес на преход, заемаща положение между пазарната икономика и държавния монопол, описан във втората допълнителна разпоредба на параграф 1 на член VI от ГАТТ, почива на констатацията, че Армения не изпълнява условията за прилагането на тази разпоредба.
59 Следователно се налага изводът, че след присъединяването на Република Армения към СТО присъствието на тази страна в списъка от бележката под линия, вмъкната в член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент, вече не е съвместимо със системата от правила, установена с членове 2.1 и 2.2 от антидъмпинговото споразумение и втората допълнителна разпоредба към член VI от ГАТТ, тъй като поради присъствието в този списък прилагането на член 2, параграфи 1—6 от основния регламент зависи от предварителното уважаване на подаденото от съответното предприятие заявление за третиране като предприятие, работещо в условията на пазарна икономика, а в случай на отхвърляне на това заявление се стига до прилагане на метода на третата страна с пазарна икономика.
60 Затова, както изтъква жалбоподателят, при липсата на каквото и да било основание да се приеме, че Армения отговаря на критериите, определени във втората допълнителна разпоредба на параграф 1 на член VI от ГАТТ, и предвид факта, че съгласно констатациите, направени от Комисията в административното производство, Армения не изпълнява условията по тази разпоредба (вж. точка 58 по-горе), посочването на Армения в бележката под линия, вмъкната в член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент, не е надлежно основание за прилагането в случая на метода на третата страна с пазарна икономика съгласно член 2, параграф 7, букви а) и б) от същия регламент и поради това следва да се приеме на основание член 277 ДФЕС, че в тази му част член 2, параграф 7, буква а) е неприложим. Следователно институциите нямат право да поставят прилагането на член 2, параграфи 1—6 от основния регламент в зависимост от предварителното уважаване на заявление за третиране като предприятие, работещо в условията на пазарна икономика, което според тях жалбоподателят съответно трябвало да подаде съгласно член 2, параграф 7, буква б) от същия регламент, нито да прилагат, при отхвърляне на това заявление, метода на третата страна с пазарна икономика.
61 При това положение, като се основава на факта, че Армения е посочена в бележката под линия, вмъкната в член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент, и като прилага при отхвърляне на заявлението за третиране като предприятие, работещо в условията на пазарна икономика, подадено от жалбоподателя съгласно член 2, параграф 7, буква б) от същия регламент, метода на третата страна с пазарна икономика, обжалваният регламент използва метод за изчисляване на нормалната стойност, който е несъвместим с членове 2.1 и 2.2 от антидъмпинговото споразумение и с втората допълнителна разпоредба на параграф 1 на член VI от ГАТТ, и нарушава и член 2, параграфи 1—6 от основния регламент.
62 Поради това първото отменително основание следва да се приеме и обжалваният регламент да се отмени, без да е нужно да се разглеждат останалите отменителни основания, изтъкнати в подкрепа на жалбата.
По съдебните разноски
63 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Съветът е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.
64 Комисията понася направените от нея съдебни разноски съгласно член 87, параграф 4 от Процедурния правилник.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори разширен състав)
реши:
1) Отменя Регламент (ЕО) № 925/2009 на Съвета от 24 септември 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои видове алуминиево фолио с произход от Армения, Бразилия и Китайската народна република, в частта, която се отнася до Rusal Armenal ZAO.
2) Съветът на Европейския съюз понася съдебните разноски на Rusal Armenal.
3) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.
Forwood | Dehousse | Wiszniewska-Białecka |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 5 ноември 2013 година.
Подписи