Дело C-465/07

Meki Elgafaji

и

Noor Elgafaji

срещу

Staatssecretaris van Justitie

(Преюдициално запитване, отправено от Raad van State)

„Директива 2004/83/ЕО — Минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Лице, което може да търси субсидиарна закрила — Член 2, буква д) — Реална опасност от тежки посегателства — Член 15, буква в) — Тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт — Доказване“

Резюме на решението

1.        Визи, убежище, имиграция — Политика относно убежището — Минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2004/83 — Условия, при които може да се търси субсидиарната закрила

(член 15, букви б) и в) от Директива 2004/83 на Съвета)

2.        Визи, убежище, имиграция — Политика относно убежището — Минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2004/83 — Условия, при които може да се търси субсидиарната закрила

(член 2, буква д) и член 15, буква в) от Директива 2004/83 на Съвета)

1.        Гарантираното от член 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) основно право представлява част от основните принципи на общностното право, за чието спазване следи Съдът. Практиката на Европейския съд за правата на човека също се взема предвид за тълкуването на обхвата на това право в общностния правен ред. Все пак член 15, буква б) от Директива 2004/83/ЕО относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, е този, който по същество съответства на посочения член 3.

Напротив, член 15, буква в) от тази директива е разпоредба, чието съдържание се отличава от това на член 3 от ЕКПЧ и чието тълкуване при това положение трябва да бъде извършено самостоятелно, като се запазва зачитането на основните права, както са гарантирани те от ЕКПЧ.

(вж. точка 28)

2.        Член 15, буква в) от Директива 2004/83 относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че:

–      съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи;

–      съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

Това тълкуване е напълно съвместимо с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), включително съдебната практика на Европейския съд за правата на човека във връзка с член 3 от ЕКПЧ.

(вж. точки 43, 44 и диспозитива)