ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. SZPUNAR
представено на 25 май 2023 година(1)
Дело C‑10/22
Liberi editori e autori (LEA)
срещу
Jamendo SA
(Преюдициално запитване, отправено от Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим, Италия)
„Преюдициално запитване — Директива 2014/26/ЕС — Колективното управление на авторското право и сродните му права — Организации за колективно управление — Независими образувания за управление на авторски права — Достъп до дейността по управление на авторските права — Директива 2000/31/ЕО — Услуги на информационното общество — Член 3 — Свобода на предоставяне на услуги на информационното общество — Директива 2006/123/ЕО — Член 16 — Свободно предоставяне на услуги — Член 17 — Дерогации — Член 56 ДФЕС“
Въведение
1. Генезисът на колективното управление на авторски права датира от XVIII век със създаването — по инициатива на възмутения от обявените за представляващи злоупотреба практики на „Комеди франсез“ (Comédie française) Пиер‑Огюстен Карон дьо Бомарше, автор на театрални пиеси — на обединение от автори на театрални пиеси, което впоследствие става Société des auteurs et compositeurs (Дружество на авторите и композиторите). В Италия Società Italiana degli Autori (Италианско дружество на авторите), впоследствие Società Italiana degli Autori ed Editori (Италианско дружество на авторите и издателите) (наричано по‑нататък „SIAE“), е основано през 1882 г. от личности като Джузепе Верди, Джозуе Кардучи и Едмондо де Амичис и досега е действащо.
2. Същността на колективното управление на авторски права не се изчерпва само с по‑ефективна, тъй като е колективна, защита на интересите на носителите на права спрямо ползвателите на произведения(2). Всъщност множеството начини за разпространение на произведенията и участниците в него, подсилени от интернационализирането на културата и следователно от използването на произведенията, често правят неефективно, ако не и невъзможно, индивидуалното управление от авторите на техните права. Само организация, представляваща няколко автори, с подходяща административна структура, е в състояние да издава по ефикасен и икономически жизнеспособен начин на различните ползватели разрешения за използване на произведенията, да събира и разпределя дължимото възнаграждение между носителите на права и да следи за спазването от ползвателите на условията за използване на произведенията, включително да предприема действия по отношение на нарушенията.
3. Колективното управление обаче не е от полза само за носителите на права. Ползвателите също се ползват от него, тъй като имат възможност да подадат заявление до една организация за издаване на разрешение за използване на няколко произведения, без да се налага да търсят и сключват договори с отделни носители на авторски права.
4. Тази необходимост от ефективност, както от страна на носителите на права, така и от страна на ползвателите, доведе до монополно положение на организациите за колективно управление в съответните държави. Този монопол може да е законоустановен, какъвто доскоро беше случаят с SIAE в Италия, или фактически, когато няколко организации за колективно управление съществуват едновременно, но са специализирани според категориите произведения или права, които управляват, така че всяка организация има монопол в своята област на дейност. На международно равнище, макар всяка организация за колективно управление да издава разрешения за използване на нейна територия в съответствие с принципа на териториалност на авторското право чрез мрежа от споразумения за взаимно представителство, тя може да предлага разрешения за произведения, принадлежащи към каталога на организации в други държави, тоест на практика в целия свят.
5. Такава система има, разбира се, важни предимства. На първо място, от гледна точка на ползвателите тя позволява срещу заплащане на една‑единствена, често фиксирана такса достъп до и използване на почти всички произведения от дадена категория на пазара, без да се притесняват от евентуално нарушение на авторски права. На второ място, тази система позволява на по‑малко известни творци и на произведения с по‑ограничена аудитория, по‑специално по културни и езикови причини, да съществуват на пазара наравно с творците, които са по‑популярни сред публиката, без ползвателите да „избират“ от каталога само онези произведения, които са най‑популярни и следователно най‑доходоносни. На трето място, системата на териториални разрешения и споразумения за представителство дава възможност на организациите, управляващи „по‑малки“ каталози, да получават дял от приходите от използването на международно известни произведения на тяхна територия, без които управлението на собствения им каталог може да се окаже нерентабилно поради високите разходи, до които води такова управление. Накрая, четвърто, контролът върху използването на произведенията и предприемането на действия по отношение на нарушенията също са организирани в съответствие с принципа на териториалност, което значително улеснява този контрол и дава възможност да се ограничават разходите за него.
6. Тази система на колективно управление обаче, която се основава на монопол и териториалност, е изправена пред две големи предизвикателства: първото е от правно естество, а второто — от фактическо естество.
7. От една страна, съгласно правото на Съюза такава система повдига въпроси както от гледна точка на конкурентното право, така и от гледна точка на свободите на вътрешния пазар. Макар решенията на съдилищата на Съюза в тези две области да спомагат за установяването на известен баланс(3), те не дават възможност да се разсеят всички съмнения относно съвместимостта на монополното положение на организациите за колективно управление с правото на Съюза.
8. От друга страна, появата на цифровите технологии и интернет значително промени пейзажа на художественото творчество и разпространението на произведения. Понастоящем не е необходима подкрепата на издателство или студио, за да се създават и разпространяват литературни, музикални или аудио-визуални произведения. За много автори разпространението по интернет е повече от достатъчно, което също така опростява управлението на техните права и прави много по‑реалистично упражняването им от отделните лица. Същевременно все по‑голям брой индивидуални ползватели на произведения нямат нито средствата, нито необходимостта да получат достъп до всички каталози на организациите за колективно управление. В пресечната точка на това търсене и предлагане се появяват независими организации за управление, които имат чисто търговски характер и често осъществяват дейност по интернет, чийто правен статут и отношения с организациите за колективно управление все още са източник на конфликти въпреки изричното им признаване от законодателя на Съюза.
9. Именно при тези обстоятелства Съдът трябва да отговори на отправения по настоящото дело преюдициален въпрос.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2000/31/ЕО
10. В член 2, буква a) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по‑специално на електронната търговия на вътрешния пазар(4), услугите на информационното общество са дефинирани като „услуги по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 98/34/ЕО[(5)], изменена с Директива 98/48/ЕО“.
11. Директива 98/34 е отменена с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество(6). Член 1, параграф 2 от Директива 98/34 е заменен с член 1, буква б) от Директива 2015/1535, текстът на който е следният:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…]
б) „услуга“ означава каквато и да е услуга на информационното общество, тоест, каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба на получателя на услугите.
За целите на настоящото определение:
i) „от разстояние“ означава, че тази услуга се предоставя без страните да присъстват едновременно на едно и също място,
ii) „чрез електронни средства“ означава, че услугата се изпраща първо и се получава по местоназначение чрез електронно оборудване за обработка (включително цифрово компресиране) и съхранение на данни и изцяло се пренася, предава и получава чрез кабел, радио, оптични средства или други електромагнитни средства,
iii) „по индивидуална молба на получателя на услугите“ означава, че услугата се предоставя чрез пренос на данни по индивидуална молба.
[…]“.
12. Член 3 от Директива 2000/31, озаглавен „Вътрешен пазар“, гласи:
„1. Всяка държава членка гарантира, че услугите на информационното общество, които се предоставят от доставчика на услуги, който е установен на нейна територия, съответстват на националните разпоредби на съответната държава членка, които са част от координираната област.
2. Държавите членки не могат, по причини, свързани с координираната област, да ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка.
3. Параграфи 1 и 2 не се прилагат за областите, посочени в приложението.
4. Държавите членки могат да предприемат мерки за дерогиране от параграф 2 по отношение на дадена услуга на информационното общество, ако са изпълнени следните условия:
a) мерките трябва да бъдат:
i) необходими поради една от следните причини:
– обществен ред, по‑специално предотвратяване, разследване, разкриване и съдебно преследване на престъпления, включително защита на непълнолетните и борбата срещу подстрекаване към омраза на расова, сексуална, религиозна основа или на основа националност, и накърняване на човешкото достойнство на отделни лица,
– опазване на общественото здраве,
– обществена сигурност, включително гарантиране на националната сигурност и отбрана,
– защита на потребителите, включително инвеститорите;
ii) предприети срещу услуга на информационното общество, която е в ущърб на целите, посочени в i)[,] или [която представлява] сериозен риск за накърняването на тези цели;
iii) пропорционални на тези цели;
[…]“.
13. Съгласно приложението към Директива 2000/31:
„Както е предвидено в член 3, параграф 3, член 3, параграфи 1 и 2 не се прилагат за:
– авторско и сродни права […]
[…]“.
Директива 2006/123/ЕО
14. Член 1, параграфи 1—3 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите в държавите от вътрешния пазар(7) гласи:
„1. Настоящата директива установява общи разпоредби за улесняване упражняването на свободата на установяване за доставчиците на услуги и свободното движение на услуги, като същевременно се запазва високото качество на услугите.
2. Настоящата директива не се прилага относно либерализацията на услугите от общ икономически интерес, запазени за публични или частни субекти, нито относно приватизацията на публични субекти, които предоставят услуги.
3. Настоящата директива не се прилага относно премахването на монополи, предоставящи услуги […]“.
15. Съгласно член 3, параграф 1 от тази директива:
„Ако разпоредбите на настоящата директива влизат в противоречие с разпоредба на друг акт на Общността, регулираща специфични аспекти на достъпа до или упражняването на дейност по предоставяне на услуги в специфичен сектор или за специфични професии, предимство има разпоредбата на другия акт на Общността и тя се прилага към тези специфични сектори или професии. […]“.
16. Съгласно член 4, точки 1, 5 и 7 от посочената директива:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
1. „услуга“ означава всяка стопанска дейност, извършвана от самостоятелно заето лице, обичайно осъществявана срещу възнаграждение, както е посочено в член 50 от Договора;
[…]
5) „установяване“ означава действително осъществяване на стопанска дейност, както е посочено в член 43 от Договора, от доставчика за неопределен период от време и чрез стабилна инфраструктура, от мястото, където действително се осъществява бизнеса по предоставяне на услуга;
[…]
7) „изискване“ означава всяко задължение, забрана, условие или ограничение, предвидено в закон, подзаконов акт или административна разпоредба на държава членка, […]“.
17. Член 16, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/123 гласи:
„1. Държавите членки съблюдават правото на доставчиците да предоставят услуги в държава членка, различна от тази, в която са установени.
Държавата членка, в която се предоставя услугата, гарантира свободен достъп до и свободно упражняване на дейността по предоставяне на услугата в рамките на цялата си територия.
Държавите членки не поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга на тяхна територия в зависимост от изпълнението на всякакви изисквания, които не са съобразени със следните принципи:
а) недискриминация: изискването не може да дискриминира нито пряко, нито непряко на основание [гражданство], а по отношение на юридическите лица, с оглед на държавата членка, в която са установени;
б) необходимост: изискването трябва да бъде оправдано по съображения, свързани с обществена политика, обществена сигурност, обществено здраве или опазване на околната среда;
в) пропорционалност: изискванията трябва да са подходящи за постигане на преследваната цел и не трябва да надхвърлят необходимото за нейното постигане.
2. Държавите членки не могат да ограничават свободата да се предоставят услуги, в случай на доставчик, установен в друга държава членка като налагат някое от следните изисквания:
[…]
г) прилагането на специфични договорни условия между доставчика и получателя, които пречат или ограничават предоставянето на услугата от самостоятелно заето лице;
[…]“.
18. Накрая, съгласно член 17, точка 11 от тази директива:
„Член 16 не се прилага към:
[…]
авторско право и сродните му права […]“.
Директива 2014/26/ЕС
19. Съгласно член 3, букви а) и б) от Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар(8):
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
а) „организация за колективно управление на авторски права“ означава организация, която е оправомощена по закон или чрез възлагане, лиценз или други договорни условия да управлява авторски или сродните им права от името на повече от един носител на авторски права, в обща полза на тези носители на авторски права, като нейна изключителна или основна цел и която отговаря на единия или на двата от следните критерии:
i) тя е собственост на нейните членове или се контролира от тях;
ii) тя е с нестопанска цел;
б) „независимо образувание за управление на авторски права“ означава организация, която е оправомощена по закон или чрез възлагане, лиценз или други договорни условия да управлява авторски или сродните им права от името на повече от един носител на авторски права в обща полза на тези носители на авторски права като нейна изключителна или основна цел и която:
i) нито е притежавана, нито е контролирана, пряко или непряко, изцяло или частично, от носители на авторски права и
ii) е със стопанска цел;“.
20. Член 5, параграфи 2, 4 и 6 от тази директива гласи:
„2. Носителите на авторски права имат правото да оправомощават избрана от тях организация за колективно управление на авторски права да управлява правата, категориите права или видовете произведения и други обекти по техен избор, за избрани от тях територии, независимо от държавата членка, чиито граждани са, или държавата членка на пребиваване или установяване на носителя на авторски права или на организацията за колективно управление на авторски права. Ако организацията за колективно управление на авторски права няма обективно обосновани причини да откаже да осъществи управление, тя се задължава да управлява такива права, категории права или видове произведения и други обекти, при условие че управлението им попада в рамките на обхвата на нейната дейност.
[…]
4. Носителите на авторски права имат правото да прекратяват оправомощаването на организацията за колективно управление на авторски права за управление на авторски права, категории права или видове произведения и други обекти, или да оттеглят от организация за колективно управление на авторски права управлението на избрани от тях права, категории права или видове произведения и други обекти, съобразно посоченото в параграф 2, за избрани от тях територии […]
[…]
6. Организациите за колективно управление на авторски права не ограничават упражняването на права, предоставени им по силата на параграфи 4 и 5, чрез изискване, като условие за упражняването на тези права, управлението на авторски права, категории права или видове произведения и други обекти, които са предмет на прекратяването или отнемането, да бъде възложено на друга организация за колективно управление на авторски права“.
Италианското право
21. Член 180 от Legge n. 633 — Protezione del diritto d’autore e di altri diritti connessi al suo esercizio (Закон № 633 за защита на авторското право и на другите права, свързани с неговото упражняване) от 22 април 1941 г.(9), изменен с Decreto legge n. 148 recante „Disposizioni urgenti in materia finanziaria e per esigenze indifferibili“ (Декрет‑закон № 148 за определяне на „Спешни мерки във финансовата област и за неподлежащи на отлагане нужди“) от 16 октомври 2017 г.(10) (наричан по‑нататък „Закон за защита на авторското право“), гласи:
„Посредническата дейност, независимо дали се извършва под всяка пряка или непряка форма на намеса, посредничество, упълномощаване, представителство, включително възлагане за упражняването на правата за представителство, изпълнение, рецитиране, радиоизлъчване, включително публичното разгласяване чрез спътник и механично и кинематографично възпроизвеждане на защитени произведения, е запазена изключително за [SIAE] и за другите организации за колективно управление, посочени в [Decreto legislativo n. 35 — Attuazione della direttiva 2014/26/UE sulla gestione collettiva dei diritti d’autore e dei diritti connessi e sulla concessione di licenze multiterritoriali per i diritti su opere musicali per l’uso online nel mercato interno (Законодателен декрет № 35 за транспониране на Директива 2014/26) от 15 март 2017 г.(11), наричан по‑нататък „Законодателен декрет № 35/2017“)].
Тази дейност се извършва с цел:
1) предоставяне, от името и в интерес на носителите на права, на лицензи и разрешения за икономическо използване на защитени произведения;
2) събиране на приходите от тези лицензи и разрешения;
3) разпределяне на същите приходи между носителите на права.
[…]
Този изключителен характер на правомощията не засяга правото на автора, на неговите наследници или на правоприемниците да упражняват пряко признатите им с този закон права.
[…]“.
22. Съгласно член 4, параграф 2 от Законодателен декрет № 35/2017:
„Носителите на права могат да възложат на избрана от тях организация за колективно управление или на независимо образувание за управление управлението на техните права, на съответните категории или видове произведения и други обекти на закрила за посочените от тях територии, независимо от държавата членка на гражданство, пребиваване или установяване на организацията за колективно управление, независимото образувание за управление или носителя на права, без да се засягат разпоредбите на член 180 от [Закона за закрила на авторското право] по отношение на дейността по посредничество в областта на авторското право“.
Фактите в главното производство, производството и преюдициалният въпрос
23. Liberi editori e autori (Издатели и автори на свободна практика, наричано по‑нататък „LEA“) е организация за колективно управление на авторски права, уредена съгласно италианското право и оправомощена за посредничество във връзка с авторски права в Италия(12).
24. Jamendo SA е дружество, учредено по люксембургското право. Дейността му е в две направления. От една страна, под наименованието Jamendo Music то разгласява публично на своя уебсайт музикални произведения, които изпълнителите са публикували на този сайт под така наречените лицензи „Creative Commons“(13). От друга страна, под наименованието Jamendo Licensing то управлява авторските права върху музикални произведения, поверени му за целта от изпълнителите, като издава разрешения само за два начина на използване, а именно като музикален фон в търговски обекти и други заведения за посетители и като музикален фон за аудио-визуални произведения, особено за тези, които впоследствие се разпространяват в интернет. Следователно в рамките на това второ направление от дейността си Jamendo се представя като независимо образувание за управление на авторски права по смисъла на член 3, буква б) от Директива 2014/26. Тази дейност обхваща по‑специално Италия. Именно това второ направление е предмет на спора в главното производство и на настоящото дело. Според предоставената от Jamendo информация дейността му по управление на авторски права, както по отношение на предоставянето на права от артисти, така и по отношение на издаването на лицензи за използване, се осъществява изцяло онлайн, чрез неговия уебсайт. Освен това договорите на Jamendo с артистите изискват от тях да бъдат независими, тоест по‑специално да не са свързани с никоя организация за колективно управление на авторски права или да не са свързани с такава организация по начин, който би им попречил да използват услугите по управление на Jamendo в целия свят.
25. LEA предявява пред Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим, Италия), който е запитващата юрисдикция, иск за преустановяване на действия срещу Jamendo с искане да се разпореди на Jamendo да преустанови дейността си по посредничество в областта на авторското право в Италия. В подкрепа на този иск LEA твърди, че Jamendo извършва незаконно тази дейност в Италия, тъй като, от една страна, не е вписано в списъка на организациите, оправомощени да посредничат в областта на авторското право в Италия, от друга страна, не отговаря на специфичните изисквания, предвидени в Законодателен декрет № 35/2017, и от трета страна, не е уведомило Ministero delle comunicazioni (Министерството на далекосъобщенията, Италия), преди да започне да извършва дейността си, в нарушение на член 8 от посочения законодателен декрет.
26. Пред запитващата юрисдикция Jamendo поддържа, че Директива 2014/26 е неправилно транспонирана в италианското право, като твърди, че италианският законодател не е предоставил на независимите организации за управление на авторски права предвидените в тази директива права. В това отношение Jamendo посочва, че съгласно член 180 от Закона за закрила на авторското право само SIAE и другите организации за колективно управление на авторски права, посочени в този член, могат да извършват посредническа дейност в Италия, което има за последица възпрепятстване на независимите образувания за управление на такива права да осъществяват дейност в областта на посредничеството във връзка с авторски права и принуждаването им да сключват споразумения за представителство със SIAE или с други оторизирани организации за колективно управление на авторски права.
27. Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим) по същество споделя тълкуването на италианското право, представено от страните в главното производство. При тези обстоятелства Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли Директива [2014/26] да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон, по силата на който достъпът до пазара за посредничество в областта на авторските права или поне предоставянето на лицензи на ползвателите е запазен(о) само за правни субекти, които могат да бъдат квалифицирани, съгласно определението в самата Директива, като организации за колективно управление на авторски права, изключвайки онези, които могат да бъдат определени като независими образувания за управление на авторски права, учредени както в същата държава, така и в други държави членки?“.
28. Преюдициалното запитване е внесено в Съда на 5 януари 2022 г. Писмени становища представят страните в главното производство, Европейската комисия и австрийското правителство. Същите страни, както и италианското правителство, са представлявани в съдебното заседание, проведено на 9 февруари 2023 г.
Анализ
29. Анализът по същество на разглежданото преюдициално запитване трябва да бъде предхождан от някои уточнения относно неговата допустимост. Освен това смятам, че е необходимо да се уточнят приложимите разпоредби на правото на Съюза и обхватът на преюдициалния въпрос.
По допустимостта
30. Пред Съда страните в главното производство поддържат съвпадащи позиции, като по същество искат да се обяви за несъвместимо с правото на Съюза запазването на предвиденото в италианското право посредничество в областта на авторските права единствено за организациите за колективно управление на авторски права, но не и за независимите образувания за управление на такива права. Следователно възможно е да се поставят под въпрос действителността на спора в главното производство и необходимостта от поисканото от запитващата юрисдикция тълкуване на правото на Съюза. Този въпрос е изрично повдигнат в съдебното заседание от италианското правителство, което се позовава на фиктивния и изкуствен характер на спора, за да оспори допустимостта на преюдициалното запитване. Според мен обаче изясняването на специфичното положение на LEA и неговата роля на италианския пазар ще помогне да се разсеят тези съмнения.
31. Всъщност предходно дело със сходен спор е водено между SIAE и Soundreef Ltd — установено в Обединеното кралство независимо образувание за управление на авторски права, което иска да осъществява дейност в Италия. По това дело същият национален съд като този по настоящото дело отправя до Съда сходен преюдициален въпрос. Този съд обаче оттегля преюдициалното си запитване след сключването на споразумение между страните(14). По силата на това споразумение организация за колективно управление на авторски права, учредена по италианското право, а именно LEA, е упълномощена да представлява Soundreef в Италия.
32. В писменото си становище LEA обяснява, че като организация с нестопанска цел за колективно управление на авторски права, не е в състояние да осигури в достатъчна степен икономическото си развитие и да се изправи срещу конкуренцията на образувания като Jamendo — конкуренция, която при сегашното състояние на италианското право е нелоялна. Следователно тя има законен интерес да иска забрана на дейността на Jamendo. В същото време, като представител на Soundreef, LEA има интерес и от това тълкуването на правото на Съюза от Съда да доведе до либерализиране на италианската правна уредба. По този въпрос тя споделя интересите на Jamendo.
33. Според мен обстоятелството, че страните в главното производство са постигнали съгласие относно тълкуването на правото на Съюза, следователно не е от естество да засегне действителността на спора в главното производство, а оттам и допустимостта на настоящото преюдициално запитване(15).
По приложимите разпоредби на правото на Съюза и по обхвата на преюдициалния въпрос
34. Запитващата юрисдикция поставя преюдициалния въпрос с оглед на Директива 2014/26. Както обаче ще покажа по‑долу, тази директива сама по себе си не решава проблема, пред който е изправена тази юрисдикция. Ето защо според мен е важно да се анализират други разпоредби на правото на Съюза, за да се даде на тази юрисдикция отговор, който да е полезен за решаването на спора в главното производство(16).
Директива 2014/26
35. Прочитът на съображенията на Директива 2014/26 може да създаде впечатлението, че този акт установява обща либерализация на колективното управление на авторските права в Съюза, включително в полза на независимите образувания за управление на такива права. Става дума по‑специално за съображения 4(17), 8(18) и 15(19). От нормативната част на директивата обаче става ясно, че тази амбиция е осъществена само частично, ако изобщо е осъществена, що се отнася до независимите образувания за управление на авторски права.
36. Действително член 5 от Директива 2014/26 дава на носителите на права широк избор по отношение на организацията за колективно управление на авторски права, на която те желаят да възложат управлението на своите права, без да се налагат ограничения по отношение на мястото на пребиваване или установяване както на носителя на права, така и на въпросната организация. Организациите за колективно управление на авторски права не могат без основателна причина да отказват да управляват права, включително на носители на права с местоживеене или установени на територията на други държави членки.
37. За разлика от това, Директива 2014/26 не съдържа никакви правила нито за достъпа на организациите за колективно управление на авторски права до тяхната дейност, нито за териториите, за които те могат да издават разрешения за използване. В този смисъл тази директива не засяга националните разпоредби на държавите членки, които ограничават както достъпа на тези организации до дейността по управление, така и териториалния обхват на разрешенията за използване, които тези организации имат право да издават(20). Следователно правото на избор на носителите на права съгласно член 5 от посочената директива следва да бъде ограничено до организациите за колективно управление на авторски права, които са оправомощени да извършват дейност в различни държави членки съгласно националното право.
38. От друга страна, що се отнася до независимите образувания за управление на авторски права, в Директива 2014/26 се признава тяхното съществуване, дава им се определение и те подлежат на определени задължения спрямо носителите и ползвателите, както и на мерки за контрол от страна на държавите членки(21). В тази директива обаче няма разпоредба, в която да се споменава свободата на достъп на тези образувания до пазара за управление на авторски права. В член 5 от посочената директива се установява само свободата на избор на носителите измежду организациите за колективно управление на авторски права, като не се споменават независимите образувания за управление на такива права, което лишава първото изречение от съображение 15 от каквато и да е юридическа стойност. Единствено член 5, параграф 6 от същата директива, който забранява на организациите за колективно управление на авторски права да ограничават правото на оттегляне на носителите на права, като ги задължават да поверят правата си на друга организация за колективно управление на авторски права, предполага, че носителите на права имат възможност да използват други средства за управление на правата си, като например индивидуално управление или управление чрез независими образувания за управление. Няма обаче гаранция, че тези образувания имат свободен достъп до дейността.
39. Следователно отговорът на формулирания от запитващата юрисдикция преюдициален въпрос може да бъде само отрицателен, тъй като самата Директива 2014/26 допуска правна уредба на държавите членки, ограничаваща достъпа до дейността по управление на авторски права(22). Следователно отговор, който да е полезен за решаването на спора в главното производство, трябва да се търси в други разпоредби на правото на Съюза.
Други приложими разпоредби на правото на Съюза
40. Съгласно информацията, съдържаща се в становището му, Jamendo осъществява дейността си основно, ако не и изключително, онлайн чрез своя уебсайт. Именно по този начин носителите на права не само поверяват на Jamendo управлението на своите права, но и Jamendo издава разрешенията за използване. Следователно изглежда, че това е услуга, предоставяна от разстояние, по електронен път и по искане на получател, тоест услуга на информационното общество по смисъла на Директива 2000/31. Ето защо въпросът, поставен в настоящото преюдициално запитване, трябва да се анализира с оглед на тази директива. Тъй като обаче запитващата юрисдикция не разглежда прилагането на посочената директива към спора в главното производство, тя не посочва дали според нея услугите на Jamendo могат да се квалифицират като „услуга на информационното общество“ по смисъла на тази директива. Ето защо тя ще трябва да направи тази преценка.
41. Ако в резултат на фактическата преценка, която току‑що изложих, запитващата юрисдикция прецени, че дейността на Jamendo не попада в обхвата на приложното поле на Директива 2000/31, възниква въпросът дали Директива 2006/123 се прилага към тази дейност(23). Вярно е, че Съдът изключва приложимостта на разпоредбите на Директива 2006/123 относно свободното предоставяне на услуги към дейността на организациите за колективно управление на авторски права(24). По‑долу ще анализирам дали това изключване е валидно за независимите образувания за управление. В началото обаче бих искал да отбележа, че ако в Директива 2014/26 не се говори за свободен достъп на организациите за колективно управление на авторски права и на независимите образувания за управление на такива права до пазара, това вероятно се дължи на факта, че авторите на тази директива приемат за даденост, че Директива 2006/123 се прилага за тази дейност, както свидетелства първоначалното предложение за Директива 2014/26(25).
42. Накрая, ако се приеме, че нито Директива 2000/31, нито Директива 2006/123 са приложими към дейността на независимите образувания за управление на авторска права, въпросът, повдигнат с настоящото преюдициално запитване, трябва да се анализира с оглед на съответните разпоредби на Договора.
По формулирането на преюдициалния въпрос
43. С оглед на гореизложеното смятам, че преюдициалният въпрос по настоящото дело трябва да се разбира като отнасящ се не само до тълкуването на Директива 2014/26, но и по‑общо до тълкуването на всички разпоредби на правото на Съюза, които са относими към фактическата обстановка, до която се отнася спорът в главното производство. Впрочем тази фактическа обстановка трябва да бъде отразена в отговора на Съда, тъй като тя може да определи както приложимите разпоредби на правото на Съюза, така и правото на преценка, с което разполагат държавите членки по отношение на тях.
44. От друга страна, в преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция се позовава на изключването от дейността по управление на авторски права на независими образувания за управление на такива права, „учредени или в същата държава [членка(26)], или в други държави членки“. В преписката обаче не се съдържа нищо, което да потвърждава, че спорът в главното производство се отнася до независимо образувание за управление, установено в Италия, като единственото съответно образувание е Jamendo с място на установяване в Люксембург. Тъй като обаче правилата, приложими в тези две положения, отнасящи се съответно до свободата на установяване и до свободното предоставяне на услуги, могат да бъдат различни, отговорът относно достъпа до дейността на независимо образувание за управление на авторски права, установено във въпросната държава членка, би бил хипотетичен. Ето защо предлагам анализът на преюдициалния въпрос да се ограничи до положението на независимо образувание за управление на авторска права, установено в друга държава членка.
45. Така с преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали релевантните разпоредби на правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която достъпът до дейността по управление на авторски права се запазва само за организациите за колективно управление на авторски права(27), но не и за независимите образувания за управление на такива права, установени в други държави членки.
По преюдициалния въпрос
46. Както вече посочих(28), макар сама по себе си Директива 2014/26 да не решава проблема, пред който е изправена запитващата юрисдикция, други разпоредби на правото на Съюза могат да се приложат към спора в главното производство. Ето защо ще анализирам последиците от тяхното прилагане в настоящия случай и отговора, който според мен трябва да се даде на преюдициалния въпрос, формулиран по‑горе.
Директива 2000/31
47. Въз основа на наличната информация услугите, предоставяни от Jamendo, вероятно следва да се квалифицират, след проверка от националния съд, като услуги на информационното общество, попадащи в обхвата на Директива 2000/31(29). Ето защо смятам, че отговорът на преюдициалния въпрос следва да се търси преди всичко в тази директива.
48. Най-напред, в член 2, буква з) от Директива 2000/31 се въвежда понятието „координирана област“, което обхваща изисквания, предвидени във вътрешното право на държавите членки, приложими към доставчиците на услуги на информационното общество и към тези услуги, независимо дали тези изисквания са от общ характер, или специално предназначени за тях. Координираната област обхваща по‑специално изискванията за достъп до дейността по предоставяне на услуги на информационното общество, по‑специално по отношение на разрешение и уведомление.
49. По-нататък, в член 3 от Директива 2000/31 се прави разграничение между правилата, приложими към доставчиците на услуги, установени във въпросната държава членка, и правилата, приложими към доставчиците, установени в други държави членки. В първия случай, съгласно член 3, параграф 1 от тази директива, държавите членки са длъжни да гарантират, че доставчиците на услуги, установени на тяхна територия, спазват приложимите за тях разпоредби на националното право. Що се отнася обаче до доставчиците, установени в други държави членки, член 3, параграф 2 от посочената директива забранява на държавите членки да ограничават свободното движение на услуги от тези други държави членки. Следователно тези две разпоредби въвеждат принципа на държавата членка по произход и на взаимното признаване между държавите членки на условията за достъп до дейността по предоставяне на услуги на информационното общество (и неговото упражняване).
50. Тъй като Jamendo е установено в Люксембург, в Италия същото е в положение на доставчик на услуги, установен в друга държава членка. Ограничението на неговата дейност, произтичащо от запазването според италианското право на предоставянето на посреднически услуги в областта на авторското право само за организациите за колективно управление на авторска права, според мен безспорно попада в обхвата на координираната област като изискване, свързано с достъпа до дейността по предоставяне на услуги. Следователно това ограничение попада в обхвата на забраната по член 3, параграф 2 от Директива 2000/31 и е в противоречие с тази разпоредба.
51. Вярно е, че съгласно член 3, параграф 4 от Директива 2000/31 държавите членки могат да предприемат мерки, дерогиращи тази забрана по отношение на определени услуги, при условие че те отговарят на условията, посочени в буква а) от тази разпоредба. Спорното ограничение обаче не е мярка, предприета по отношение на конкретна услуга, а е от общ характер(30). От друга страна, то не отговаря на нито едно от изброените в член 3, параграф 4, буква а), подточка i) от тази директива условия, а именно обществения ред, опазването на общественото здраве, обществената сигурност или защитата на потребителите.
52. Всъщност спорното ограничение е обосновано с гарантирането на правилно функциониране на системата за управление на авторските права в интерес както на носителите на права, така и на ползвателите, включително за популяризиране на по‑малко известни автори и произведения. Нито носителите на права, които поверяват управлението на авторските си права на организация за колективно управление на такива права или на независимо образувание за управление, нито ползвателите, които искат разрешение за публично използване на произведенията, не могат да се квалифицират като потребители, тъй като те извършват тези действия в контекста на професионална дейност и дейност срещу възнаграждение. От друга страна, правилното функциониране на системата за управление на авторските права, което включва популяризирането на определени автори или произведения, осигурява реализирането на частни интереси и със сигурност не е въпрос на обществена политика.
53. Вярно е също така, че член 3, параграф 3 от Директива 2000/31 във връзка с приложението към нея изключва прилагането на член 3, параграфи 1 и 2 от тази директива, по‑специално „в случая с авторското право и сродните права“. Според мен това изключване трябва да се тълкува в смисъл, че авторското право и сродните му права са изключени от принципа на взаимно признаване, тоест че националните правила продължават да се прилагат, включително по отношение на доставчиците на услуги, установени в други държави членки(31).
54. Става дума обаче за материалното право, което урежда авторските и сродните им права в съответствие с принципа на териториалността им. Така, когато дадена услуга на информационното общество включва или изисква използването на произведения, защитени с авторско право или сродни права (например разпространение на произведения онлайн), разпоредбите на Директива 2000/31 не освобождават доставчика на услугата от задължението да получи разрешение за използване за териториите на всички държави членки, в които се предоставя услугата му, а не само за държавата членка, в която е установен.
55. Не виждам обаче причина, свързана с текста на тази разпоредба от приложението към Директива 2000/31 или с нейната цел, тя да се тълкува като изключваща от обхвата на член 3 от Директива 2000/31 услугите по управление на авторски или сродни права. Следователно тази дерогация от принципа на взаимно признаване не се отнася за запазването на достъпа до такива услуги за организациите за колективно управление на авторски права, предвидено в италианското право.
56. Запитана в съдебното заседание за приложимостта на Директива 2000/31 към услуги като предоставяните от Jamendo, Комисията изразява резерви, като посочва, че доставчикът на такива услуги, който издава по‑специално разрешения за използване на произведенията във „физически“ магазини, трябва също така да проверява използването на тези произведения в магазините, което не може да бъде направено онлайн. На първо място обаче, няма данни, че Jamendo действително извършва такава проверка. На второ място, ако такава допълнителна „физическа“ услуга бъде изключена от прилагането на предвидения в тази директива принцип на взаимно признаване по силата на член 2, буква з), подточка ii), трето тире от нея, това не би попречило разпоредбите на тази директива да се приложат по отношение на услугите, които съставляват същността на дейността му и се предоставят по електронен път.
57. С оглед на изложеното смятам, че ако запитващата юрисдикция приеме, че дейността на Jamendo попада в приложното поле на Директива 2000/31, член 3, параграф 2 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която запазва достъпа до дейността по управление на авторски права единствено за организациите за колективно управление на авторска права, но не и за независимите образувания за управление на такива права, установени в други държави членки.
Директива 2006/123
58. Ако запитващата юрисдикция прецени, че дейността на Jamendo не попада в приложното поле на Директива 2000/31, тази дейност би трябвало да се разглежда като „физическо“ предоставяне на услуги. Тези услуги обаче по принцип са уредени от разпоредбите на Директива 2006/123. Следователно е необходимо да се анализират, на първо място, приложимостта на тази директива към дейности като тези на Jamendo и на второ място, последиците от прилагането ѝ в настоящия случай.
– По приложимостта на Директива 2006/123
59. Директива 2006/123 установява подробни правила относно упражняването на две основни свободи на вътрешния пазар — свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги. Да се определи коя от тези свободи се прилага към дейност като тази на Jamendo, не е толкова очевидно, колкото изглежда.
60. Така в писменото си становище Комисията смята, че това е невъзможно поради липсата на достатъчно информация от запитващата юрисдикция. Тя предлага обаче да се вземат предвид критериите за разграничаване, установени от Съда в неговото водещо решение Gebhard(32). Според тези критерии свободата на установяване дава възможност на всеки гражданин на държава членка да извършва икономическа дейност в друга държава членка, установявайки се в нея трайно и за неопределен период. За разлика от това, свободното предоставяне на услуги обхваща всички услуги, които не се предоставят трайно и продължително от място на стопанска дейност в държавата членка по местоназначение(33). Следва да се отбележи, че тези критерии за разграничаване само възпроизвеждат действителния текст на самия Договор. Действително по силата на член 49 ДФЕС свободата на установяване се отнася до учредяването на всички форми на предприятия и упражняването на тяхната дейност, докато съгласно член 57, трета алинея ДФЕС свободното предоставяне на услуги се състои във временното упражняване на дейността на доставчика в държавата членка по местоназначение.
61. Както в много други области обаче, интернет значително промени пейзажа на тези категории, установени в „реалния“ свят(34). Всъщност, макар Договорът и впоследствие критериите, установени в решение Gebhard(35), да съчетават, от една страна, трайното упражняване на дейност в държава членка с постоянен обект в същата държава членка и от друга страна, временното упражняване на дейност при липсата на такъв обект, интернет дава възможност за трайно упражняване на дейност без постоянен обект в държавата членка, в която се извършва тази дейност. Доколкото услуга, предоставяна по интернет, във всеки случай се предоставя от разстояние, без значение е дали доставчикът и клиентът се намират физически в една и съща държава членка, или в две различни държави членки.
62. Следователно по отношение на услугите, предоставяни по интернет, критериите, определени в решение Gebhard(36), са остарели и следва да се направи разграничаване въз основа на други основания.
63. Според мен, въпреки потенциално трайния характер на дейност, извършвана по интернет в една държава членка от друга държава членка, тази дейност трябва да се анализира от гледна точка на свободното предоставяне на услуги. Всъщност обратното би довело до абсурдния резултат, че доставчик, който не е установен в държавата членка по местоназначение на предоставяната услуга, все пак ще се счита за установен в тази държава членка и ще трябва да спазва нейното законодателство не само по отношение на дейността си като такава, но и по отношение на установяването и функционирането на предприятието си. Това е още по‑абсурдно, когато се има предвид, че дейностите в интернет често са насочени към няколко или към всички държави членки.
64. Този извод се потвърждава косвено от Директива 2000/31. Макар в тази директива да не се заема явна позиция по отношение на разграничаването между свобода на установяване и свободно предоставяне на услуги, като съответните разпоредби се обединяват под заглавието „Вътрешен пазар“(37), в нея все пак се прави ясно разграничение между държавите членки, в които е установен даден доставчик(38), чиито задължения са определени в член 3, параграф 1, и държавите членки, в които услугата се предоставя от друга държава членка, които трябва да спазват правилата, определени в член 3, параграф 2 и сл. Следователно това разграничаване отразява разликата между упражняването на свободата на установяване и упражняването на свободното предоставяне на услуги(39).
65. Затова и с оглед на информацията за дейността на Jamendo, съдържаща се в акта за преюдициално запитване и допълнена в становището на това дружество, смятам, че в настоящия случай следва да се прилагат разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги.
66. В Директива 2006/123 разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги се съдържат в член 16 от нея. Съгласно член 17, точка 11 от тази директива обаче член 16 не се прилага по‑специално към „авторско право и сродните му права“.
67. В решение OSA Съдът постановява, че поради това изключване член 16 от Директива 2006/123 не се прилага към дейностите на организациите за колективно управление на авторски права(40). Всъщност Съдът постановява, като възприема по този въпрос становището на генерален адвокат Sharpston(41), че тъй като от приложното поле на член 16 могат да бъдат изключени само услуги, изключването, съдържащо се в член 17, точка 11 от тази директива, трябва непременно да се отнася до услугите в областта на авторското право и сродните му права, като например услугите, предоставяни от организациите за колективно управление на авторски права(42).
68. Според мен обаче тази констатация не е убедителна с оглед на следните съображения. Тъй като все пак това е въпрос от основно значение за тълкуването на Директива 2006/123, предлагам на Съда да преразгледа значението и обхвата на изключенията от приложното поле на директивата.
69. В член 16 от Директива 2006/123 се предвиждат многобройни изключения от нейния обхват, както общи, така и конкретни. Когато дадено изключване се отнася до категория услуги, в тази директива това се посочва изрично. Това важи с особена сила за изключенията, изброени в член 2, параграф 2 от директивата, в който терминът „услуги“ се използва за обозначаване на всяка съответна дейност. Такъв е случаят и с някои от изключенията, изброени в член 17 от тази директива, по‑специално в точка 1, която се отнася до „услуги от общ икономически интерес“, и в точка 5, която се отнася до „дейност по съдебно възстановяване на дългове“.
70. За разлика от тях, някои други изключения очевидно не се отнасят до категории от услуги. Такъв е по‑специално случаят с член 2, параграф 3 от Директива 2006/123, съгласно който тази директива не се прилага в областта на данъчното облагане. Съдът обаче вече е приел, че това изключване не се отнася до услугите, а до данъчните правила на държавите членки(43). Същото се отнася по необходимост и за изключванията, предвидени в член 17 от посочената директива, в точка 6 (която изрично се отнася за „изисквания в държавите членки, където се предоставят услугите“), точка 8 („административните формалности относно свободното движение на хора и тяхното местожителство“), точка 9 („възможността държавите членки да изискват виза или разрешение за пребиваване“), точка 12 („актове, които по силата на закона изискват участието на нотариус“), точка 14 („регистрацията на превозните средства“) и точка 15 („разпоредби относно договорните и извъндоговорните задължения“), които очевидно не се отнасят до категориите от услуги, а до мерките, които са в сила в държавите членки. Накрая, изключванията, предвидени в член 17, точки 2, 3, 4, 10 и 13 от същата директива, които се отнасят до „въпроси“, обхванати от различни актове на правото на Съюза, изглежда, не се отнасят до категории от услуги, а до регулиране в области, които вече са хармонизирани на равнището на правото на Съюза.
71. Следователно предположението, че изключванията от приложното поле на член 16 от Директива 2006/123, предвидени в член 17 от нея, могат да се отнасят само до услуги, не е доказано и не може да се използва като основа за тълкуване на изключването, предвидено в точка 11 от този член, което се отнася, повтарям, до „авторското право и сродните му права“.
72. Както бе посочено по‑горе, повечето от изключванията в член 17 от Директива 2006/123 се отнасят до мерки, които са в сила в държавите членки. Тези изключвания трябва да се разбират в смисъл, че уредената в член 16 от тази директива свобода на трансгранично предоставяне на услуги не възпрепятства прилагането на тези мерки и че доставчиците на услуги не могат да се позовават на тази свобода, за да избегнат задълженията, наложени им с тези мерки.
73. Според мен изключването, предвидено в член 17, точка 11 от Директива 2006/123, трябва да се тълкува по същия начин. Само от тази разпоредба следва, че член 16 от директивата не изключва прилагането на материалното авторско право на държавата членка по местоназначение на услугата и на задълженията за доставчика на услуги, по‑специално по отношение на разрешението, необходимо за използването на произведения. Следователно това би било тълкуване, подобно на това на аналогичното изключване в Директива 2000/31(44). За разлика от това, ако законодателят на Съюза е искал да изключи услугите по управление на авторското право и сродните му права от приложното поле на член 16 от Директива 2006/123, той е щял изрично да формулира това.
74. Ето защо смятам, че член 16 от Директива 2006/123 е напълно приложим към предвидените в Директива 2014/26 независими образувания за управление на авторски права.
– По действието на Директива 2006/123
75. Подобно на член 3 от Директива 2000/31, член 16, параграф 1 от Директива 2006/123 дава възможност на държавите членки да ограничават свободното предоставяне на услуги от доставчици, установени в други държави членки, само чрез мерки, оправдани с една от четирите причини, изброени в третата алинея на параграф 1, а именно обществения ред, обществената сигурност, общественото здраве и опазването на околната среда. Спорното ограничение обаче не може да бъде оправдано с нито една от тези причини(45).
76. От друга страна, в член 16, параграф 2 от Директива 2006/123 се изброяват изискванията, ограничаващи свободното предоставяне на услуги, които са абсолютно забранени. Член 16, параграф 2, буква г) от тази директива се отнася до „прилагането на специфични договорни условия между доставчика и получателя, които пречат или ограничават предоставянето на услугата от самостоятелно заето лице“. Съгласно член 3, буква а) от Директива 2014/26 обаче организация за колективно управление на авторски права трябва да отговаря на поне едно от следните условия, а именно да е собственост на нейните членове или да се контролира от тях или да бъде с нестопанска цел. Като запазва дейността по посредничество в областта на авторските права за организациите за колективно управление на такива права, италианското право изисква от доставчиците на услуги да приемат специфични договорни условия с носителите на права, които са получатели на техните услуги, или да извършват дейността си с нестопанска цел. И в двата случая това ограничава предоставянето на услуги от самостоятелно заето лице или като прави доставчика на услуги зависим от получателите, или като му пречи да продължи осъществяването на дейността си по икономически жизнеспособен начин. Смятам, че подобно изискване е в явно противоречие с член 16, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123.
77. Съгласно член 1, параграф 2 от Директива 2006/123 тази директива не се отнася до либерализацията на услугите от общ икономически интерес. В съдебното заседание обаче италианското правителство повдига въпроса за подобен характер на услугите, предоставяни от организациите за колективно управление на авторски права. Тази разпоредба обаче не изключва услугите от общ икономически интерес от обхвата на тази директива(46). От друга страна, спорното ограничение не се състои във възлагането на задача от общ интерес на конкретна организация(47), а в запазването на определена икономическа дейност, а именно посредничеството в областта на авторските права, за категория икономически субекти, тоест за организациите за колективно управление на такива права.
78. Ако въз основа на разпоредбите на италианското право и на Директива 2014/26 такива организации имат определени задължения към носителите на права, това са задължения, наложени не в общ интерес, а в интерес на тези носители на права, които представляват специфична професионална група и не се смесват с цялото население. Тези задължения могат да се сравнят например със задълженията на едно дружество към неговите акционери. Те обаче не представляват задача от общ интерес(48). Следователно, за разлика от италианското правителство, в случая виждам ясна разлика между ролята на организациите за колективно управление на авторски права и услугите от общ интерес, изключени от прилагането на член 16 от Директива 2006/123 по силата на член 17, параграф 1 от нея, като пощенските услуги, разпределението на електроенергия, газ и вода или третирането на отпадъци(49).
79. Накрая, що се отнася до член 1, параграф 3 от Директива 2006/123, съгласно който тази директива не се отнася до премахването на монополите, предоставящи услуги, имам съмнения, с оглед на нейния неясен и абстрактен характер, дали тази разпоредба има самостоятелна нормативна стойност. Във всеки случай обаче не ми се струва, че в случая може да се говори за монопол.
80. От една страна, Директива 2014/26 значително подкопава монополното положение на организациите за колективно управление на авторски права в тази част от тяхната дейност, като дава на носителите на права широк избор по отношение на начина на управление на правата им, който включва както избор на организация за колективно управление от друга държава членка, така и използване на индивидуално управление.
81. От друга страна, само по себе си италианското законодателство отхвърля изключителността на SIAE, която вече не е в монополно положение нито de iure, нито de facto, като приема създаването на конкурентни на SIAE организации за колективно управление на авторски права като LEA и като допуска прякото упражняване на посредническа дейност на италианския пазар от организации за колективно управление от други държави членки.
82. Ето защо според мен член 1, параграфи 2 и 3 от Директива 2006/123 не възпрепятства прилагането на разпоредбите на тази директива, включително на член 16 от нея, към дейността по управление на авторски права от независими образувания за управление на такива права.
83. Поради тази причина смятам, че ако запитващата юрисдикция установи, че Директива 2000/31 не се прилага към дейността на Jamendo, член 16, параграф 1 и параграф 2, буква г) от Директива 2006/123 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която запазва дейността по управление на авторски права за организациите за колективно управление на авторски права, но не и за независимите образувания за управление на такива права, установени в други държави членки.
Относно член 56 ДФЕС
84. Тълкуването на Директиви 2000/31 и 2006/123 следва да бъде достатъчно за разрешаването на висящия пред запитващата юрисдикция спор от гледна точка на правото на Съюза. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика всяка национална мярка в област, предмет на изчерпателна хармонизация в правото на Съюза, трябва да бъде оценявана с оглед на разпоредбите не на първичното право, а на тази хармонизираща мярка(50). Въпреки това, в случай че Съдът не споделя моя анализ за приложимостта на Директива 2006/123, при условията на евентуалност ще направя кратък анализ на положението по настоящото дело от гледна точка на член 56 ДФЕС(51).
85. Съдът вече се е изправял пред положение, сходно на разглежданото в главното производство, по делото, по което е постановено решение OSA. В това решение Съдът най-напред стига до извода, че забраната за трансгранично предоставяне на услуги по управление на авторски права поради монопола в тази област на национална организация за колективно управление на авторски права представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги, което трябва да бъде оправдано с някое от императивните съображения от общ интерес, сред които е защитата на правата върху интелектуална собственост(52).
86. По‑нататък Съдът постановява, че монополът върху управлението на права, свързани с категория закриляни обекти, поверен на организация за колективно управление на авторски права, съчетан със система от споразумения за взаимно представителство със сходни чуждестранни организации, се вписва в контекста на защита на авторските права на териториален принцип и е подходящ и пропорционален на преследваната цел(53).
87. По‑специално, той установява, че не съществува друг метод за защита на авторското право, който да е толкова ефективен, и че предоставянето на възможност на ползвателите да получат разрешение за използване на произведения от всяка организация за колективно управление на такива права за всяка територия би създало значителни проблеми при контрола върху използването на правата и разпределянето на авторските възнаграждения(54). Съзнавайки предстоящата промяна в правната среда за управление на авторските права(55), Съдът се е погрижил да отбележи, че анализът му се отнася до „действащото право на Съюза“(56).
88. Струва ми се обаче, че изводите от решение OSA по този въпрос не са от голяма полза за разрешаването на настоящия спор. Всъщност в случая не става дума за правото на ползвател да се обърне към организация за колективно управление на авторски права от друга държава членка, за да получи разрешение за използване на произведения, чиито права се управляват от национална организация, както е в случая по делото, по което е постановено решение OSA, а за правото на независима организация за управление на авторски права да управлява права, чието управление не е поверено на друга организация за колективно управление на такива права, независимо дали е установена на националната територия, или другаде.
89. Както обаче вече отбелязах в частта от настоящото заключение, посветена на Директива 2006/123, както в резултат на Директива 2014/26, така и на либерализацията на италианското законодателство, в тази област в Италия вече не съществува монопол, подобен на този, анализиран от Съда по делото, по което е постановено решение OSA, тъй като посредничеството в областта на авторските права може да се упражнява от различни организации за колективно управление на такива права, независимо дали са национални, или установени в други държави членки. Само независимите образувания за управление на такива права са изключени от достъпа до тази дейност. При тези обстоятелства подобна разлика в третирането не може да бъде оправдана с доводите, възприети от Съда в решение OSA.
90. Италианското правителство се позовава на специфичния характер на организациите за колективно управление на авторски права, които се контролират от своите членове и са с нестопанска цел, на задълженията, които те имат към носителите на права, и на ползите от централизираното управление на авторските права за каталозите, които са по‑малко популярни сред публиката, а следователно и за развитието на културата.
91. Следва да се отбележи обаче, най-напред, че съгласно член 2, параграф 4 от Директива 2014/26 много от задълженията на организациите за колективно управление на авторски права се прилагат и за независимите образувания за управление на такива права. Така, що се отнася до гаранциите за носителите на права, тези образувания са в положение, сравнимо с това на организациите за колективно управление на авторски права.
92. Второ, със сигурност е вярно, че членството в голяма организация за колективно управление на авторски права с нейната мрежа от споразумения за взаимно представителство може да бъде от полза за много творци и да насърчи широкото разпространение на техните произведения. Това обаче невинаги важи за всички(57) и при настоящите пазарни условия някои от тях могат да се задоволят, поне временно, с ограничени услуги за управление като тези, предлагани от Jamendo. Струва ми се, че носителите на авторски права са достатъчно информирани, за да изберат самостоятелно най‑ефективния начин за защита на своите интереси. Защитата на тези права, като първостепенно съображение от общ интерес, не може да оправдае пречките пред осъществяването на тази защита по най‑подходящия начин според самите заинтересовани лица.
93. Ето защо смятам, че изключването на независимите образувания за управление на авторски права от дейността по посредничество в областта на такива права, както е предвидено в италианското законодателство, не е оправдано съгласно член 56 ДФЕС.
Заключение
94. Предвид изложените по‑горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалния въпрос, поставен от Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим, Италия), по следния начин:
„Член 3, параграф 2 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по‑специално на електронната търговия на вътрешния пазар, и член 16, параграф 1 и параграф 2, буква г) от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар
трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат национална правна уредба на държава членка, която запазва дейността по управление на авторски права за организациите за колективно управление на такива права, но не и за независимите образувания за управление на авторски права, установени в други държави членки“.