Дело T‑168/13

European Platform Against Windfarms (EPAW)

срещу

Европейска комисия

„Жалба за отмяна — Юридическо лице на частното право — Липса на доказателства за правосубектност — Член 44, параграф 5, буква a) от Процедурния правилник на Общия съд — Явна недопустимост“

Резюме — Определение на Общия съд (втори състав) от 21 януари 2014 г.

Жалба за отмяна — Процесуална легитимация — Юридически лица — Понятие — Притежаване на качеството на юридическо лице съгласно националното право или признаване като независим правен субект от общностните институции

(член 263, параграф 4 ДФЕС; член 44, параграф 5, буква а) от Процедурния правилник на Общия съд; Споразумение между Европейския парламент и Европейската комисия относно създаването на регистър за прозрачност за организации и самостоятелно заети физически лица, които участват в изготвянето и прилагането на политиките на ЕС)

Допустимостта на жалба за отмяна, подадена от правен субект на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС, зависи преди всичко от качеството му на юридическо лице.

Член 44, параграф 5 от Процедурния правилник на Общия съд предвижда, че всяка искова молба или жалба на частноправно юридическо лице се придружава от неговия устав или актуално извлечение от търговския регистър или от регистъра на сдруженията с нестопанска цел, или от всякакво друго доказателство за неговата правосубектност, както и от доказателство, че правомощията на адвоката са му били надлежно предоставени от оправомощен за тази цел представител.

Правоспособност, основана на правна уредба на даден сектор, ограничена и специфична само за пред една-единствена инстанция, чийто юрисдикционен характер освен това не е напълно установен, не е достатъчна, за да се установи, че жалбоподателят — за когото липсва каквото и да било писмено доказателство, че съществува като правен субект — притежава по националното си право качеството на юридическо лице за да може да сезира юрисдикциите на Съюза с жалба на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС.

Вписването на жалбоподателя в регистъра за прозрачност на Съюза, установен със Споразумението между Европейския парламент и Европейската комисия относно създаването на регистър за прозрачност за организации и самостоятелно заети физически лица, които участват в изготвянето и прилагането на политиките на ЕС, също не представлява доказателството за съществуването му като правен субект, тъй като вписването в посочения регистър не е обусловено от наличието на правосубектност на съответното образувание.

В съдебната система на Съюза жалбоподател има качеството на юридическо лице, ако институциите на Съюза са го разглеждали като независим правен субект. В това отношение при преценката дали даден жалбоподател е бил разглеждан от някоя институция като независим правен субект, следва да се вземе предвид, първо, представителността на въпросния субект, второ, неговата самостоятелност, необходима, за да действа в правоотношенията си като субект със самостоятелна отговорност, гарантирана от вътрешната му структура и в съответствие с неговия статут, и трето, дали институция на Съюза е признала въпросния субект като партньор. При все това обаче разглеждането в обжалваното решение на жалбоподателя като независим правен субект не би могло по естеството си да докаже качеството му на юридическо лице, тъй е следствие от грешните данни, съобщени на Комисията от самия жалбоподател.

(вж. точки 9, 10, 16, 17, 19, 23—26)