РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
16 септември 2013 година
Дело T‑264/11 P
Carlo De Nicola
срещу
Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)
„Обжалване — Публична служба — Персонал на ЕИБ — Оценка — Повишаване — Процедура за оценяване и повишаване за 2007г. — Решение на Комитета по жалбите — Психически тормоз — Разумен срок — Искане за отмяна — Искане за обезщетение“
Предмет: Жалба против Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 8 март 2011 г. по дело De Nicola/ЕИБ (F‑59/09), с която е поискана отмяна на това съдебно решение
Решение: Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 8 март 2011 г. по дело De Nicola/ЕИБ (F‑59/09) в частта, с която, от една страна, отхвърля искането на г‑н Carlo De Nicola за отмяна на решението на Комитета по жалбите на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), и от друга страна, искането му за поправяне на твърдените вреди от упражнения по отношение на него от ЕИБ тормоз. Отхвърля основната жалба в останалата ѝ част. Връща делото за ново разглеждане на Съда на публичната служба. Не се произнася по съдебните разноски.
Резюме
1. Обжалване — Основания — Основание, насочено срещу част от мотивите на решението, която не е необходима за обосноваване на диспозитива му — Негодно основание
(член 257 ДФЕС; член 9 от приложение I към Статута на Съда)
2. Искове и жалби на длъжностните лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Акт с неблагоприятни последици — Понятие — Решение на Комитета по жалбите на Банката в областта на оценяването, в което не се съдържа преценка на доклад за оценяване — Включване
3. Право на Европейския съюз — Принципи — Спазване на разумен срок — Административно производство — Съдебно производство — Критерии за преценка
(член 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 41 от Вътрешния правилник за персонала на Европейската инвестиционна банка)
4. Искове и жалби на длъжностните лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Предмет — Разпореждане до администрацията — Недопустимост
5. Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Досъдебна процедура — Факултативен характер — Възможност за прилагане по аналогия на досъдебната процедура, предвидена в Правилника за длъжностните лица — Липса
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица; член 41 от Вътрешния правилник за персонала на Европейската инвестиционна банка)
6. Обжалване — Основания — Контрол от Общия съд на отказа на Съда на публичната служба да разпореди извършването на процесуално-организационни действия и действия по събиране на доказателства — Обхват
(член 256, параграф 2 ДФЕС; член 11 от приложение I към Статута на Съда)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точка 33)
Позоваване на:
Съд — 30 септември 2003 г., Biret и Cie/Съвет, C‑94/02 P, Recueil, стр. I‑10565, точка 63 и цитираната съдебна практика
2. Решение на Комитета по жалбите на Европейската инвестиционна банка в областта на оценяването, което не съдържа никаква преценка във връзка с доклад за оценяване, а се ограничава с произнасяне, от една страна, относно невъзможността за продължаване на изслушването и от друга страна, относно необходимостта това решение да се включи в личното досие на заинтересуваното лице, по принцип може да наруши неговите интереси. Съдът на публичната служба не може да не се произнесе по въпроса дали, от една страна, с оглед на релевантните по делото факти решението на Комитета по жалбите все пак може да наруши интересите на жалбоподателя и дали, от друга страна, достигайки до тези изводи, посоченият комитет е спазил правилата от указанието относно процедурата за оценяване. Подобна преценка по същество е необходимо, тъй като с приемането на посочените правила Банката се е самоограничила при упражняването на правото си на преценка и нейните служители могат да се позовават на тях пред съда на Съюза предвид общите принципи на правото, например на равно третиране и на защита на оправданите правни очаквания.
С решението си да прекрати производството по жалбата без окончателно решение по същество Комитетът по жалбите лишава жалбоподателя от една възможност за контрол, като го упреква, най-малкото имплицитно, че възпрепятства производството. Подобно решение явно нарушава интересите на жалбоподателя, което обуславя неговия правен интерес от отмяната на това решение. Освен това самият факт, че Комитетът по жалбите решава да включи това решение в личното досие на жалбоподателя, е достатъчен, за да се констатира, че то нарушава неговите интереси и че отмяната му може да му бъде от полза.
(вж. точки 40, 41 и 44)
Позоваване на:
Общ съд — 10 септември 2003 г., McAuley/Съвет, T‑165/01, Recueil FP, стр. I‑A‑193 и II‑963, точка 44; 1 март 2005 г., Mausolf/Европол, T‑258/03, Recueil FP, стр. I‑A‑45 и II‑189, точка 25 и цитираната съдебна практика
Съд на публичната служба — 30 ноември 2009 г., De Nicola/ЕИБ, F‑55/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑469 и II‑A‑1‑2529, точки 39, 54 и сл.
3. Когато продължителността на производство не е определена в разпоредба на правото на Съюза, разумният характер на срока, в който институцията приема съответния акт, трябва да се преценява в зависимост от всички обстоятелства по делото, и по-специално от значимостта на спора за заинтересованата страна, от сложността на делото и от поведението на присъстващите страни. В този смисъл разумният характер на срока не може да се определи чрез посочване на точен максимален срок, определен абстрактно, а трябва да се преценява във всеки конкретен случай в зависимост от обстоятелствата по делото. Освен това с оглед на изискването за последователност все пак понятието за разумен срок трябва да се приложи по същия начин и когато става дума за жалба или искане, за подаването на която/което не е предвиден срок в нито една разпоредба от правото на Съюза. И в двата случая съдът на Съюза трябва да вземе предвид конкретните обстоятелства по случая.
(вж. точка 49)
Позоваване на:
Съд — 28 февруари 2013 г., преразглеждане Arango Jaramillo и др./ЕИБ, C‑334/12 RX-II, точки 25—46
4. Вж. текста на решението.
(вж.точка 63)
Позоваване на:
Общ съд — 16 декември 2004 г., De Nicola/ЕИБ, T‑120/01 и T‑300/01, Recueil FP, стр. I‑A‑365 и II‑1671, точка 136; 16 май 2006 г., Magone/Комисия, T‑73/05, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑107 и II‑A‑2‑485, точка 15 и цитираната съдебна практика
5. Обстоятелството, че за разлика от членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица, Вътрешният правилник за персонала на Европейската инвестиционна банка, който определя способите за вътрешно-служебна защита, не предвижда задължителна досъдебна процедура, не допуска простото транспониране на уредбата относно споровете съгласно Правилника за длъжностните лица, макар и съответно изменена с оглед на гъвкавото ѝ прилагане с цел гарантиране на правната сигурност предвид неяснотите относно условията за допустимост на жалбите от служители на банката. Действително, въпреки че член 41 от този вътрешен правилник урежда процедура по спогодяване, в него незабавно се уточнява, че тя се осъществява независимо от производството пред съдилищата на Съюза.
Във връзка с това следва, че Вътрешният правилник за служителите на банката, и по-специално член 41 от него, по принцип съдържа пълен набор от вътрешни правила на банката, чието естество и ratio legis са напълно различни от тези на Правилника за длъжностните лица, включително на членове 90 и 91 от него. Поради това самото съществуване на тези вътрешни правила не допуска провеждането на стриктни аналогии с Правилника за длъжностните лица. В този смисъл е невъзможно да се извърши тълкуване contra legem на условията относно вътрешната факултативна процедура във връзка със спогодбата, предвидена в член 41 от Вътрешния правилник за персонала на банката, като същата се преобразува в задължителна. Всъщност именно в това отношение посоченият член 41 не разкрива наличието на празноти, които се налага да бъдат попълвани с помощта на други правила с цел да се удовлетворят изискванията, произтичащи от правни принципи от по-висш порядък.
(вж. точки 70—72)
Позоваване на:
Преразглеждане Arango Jaramillo и др./ЕИБ, посочено по-горе, точка 39
Общ съд — 23 февруари 2001 г., De Nicola/ЕИБ, T‑7/98, T‑208/98 и T‑109/99, Recueil FP, стр. I‑A‑49 и II‑185, точки 96—101; 17 юни 2003 г., Seiller/ЕИБ, T‑385/00, Recueil FP, стр. I‑A‑161 и II‑801, точки 50—52, 65 и 73; 27 април 2012 г., De Nicola/ЕИБ, T‑37/10 P, точки 76 и 77)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точка 81)
Позоваване на:
Съд — 24 септември 2009 г., Erste Group Bank и др./Комисия, C‑125/07 P, C‑133/07 P, C‑135/07 P и C‑137/07 P, Сборник, стр. I‑8681, точка 319; 10 юни 2010 г., Thomson Sales Europe/Комисия, C‑498/09 P, точка 138