Жалба, подадена на 29 януари 2014 г. — Post Bank Iran/Съвет

(Дело T-68/14)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Post Bank Iran (Техеран, Иран) (представител: D. Luff, lawyer)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени параграф 1 от приложението към Решение 2013/661/ОВППС от 15 ноември 2013 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 306, стр. 18),

да отмени параграф 1 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 1154/2013 на Съвета от 15 ноември 2013 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 306, стр. 3),

да установи, че член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета¹ , изменен с член 1, параграф 7 от Решение 2012/35/ОВППС на Съвета² от 23 януари 2012 година, член 23, параграф 2, буква г) и член 46, параграф 2 от Регламент 267/2012³ от 23 март 2012 година не са приложими по отношение на жалбоподателя,

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест основания.

Първото основание е изведено от твърдението, че Съдът имал компетентност да разгледа параграф 1 от приложението към Решение 2013/661/ОВППС на Съвета и параграф 1 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 1154/2013, както и тяхното съответствие с общите принципи на европейското право.

Второто основание е изведено от твърдението, че Решение 2010/413/ОВППС на Съвета, изменено с член 1, параграф 7 от Решение 2012/35/ОВППС от 23 януари 2012 година и Регламент 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година, нарушавало правото на ЕС и трябвало да се обяви за неприложимо по отношение на жалбоподателя, като следователно бъдат отменени основаните на него Решение 2013/661/ОВППС на Съвета от 15 ноември 2013 година и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1154/2013 от 15 ноември 2013 година, тъй като:

член 46, параграф 2 от Регламент 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година нарушавал член 215 ДФЕС, като предоставял на Съвета право да взема решения за налагане на санкции срещу жалбоподателя, без да спазва процедурата по член 215 ДФЕС.

член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета, изменен с член 1, параграф 7 от Решение 2012/35/ОВППС на Съвета от 23 януари 2012 година и член 23, параграф 2, буква г) от Регламент 267/2012 от 23 март 2012 година, нарушавал основни права, защитени съгласно членове 2, 21 и 23 ДЕС и Хартата на основните права на ЕС, тъй като предоставял на Съвета неограничено право да решава кое лице или образувание следва да бъде санкционирано поради предоставяне на подкрепа на правителството на Иран.

Третото основание е изведено от твърдението, че Съветът допуснал грешка при прилагане на правото, като приел Решение 2013/661/ОВППС на Съвета от 15 ноември 2013 година и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1154/2013 от 15 ноември 2013 година, доколкото същите се отнасяли до жалбоподателя, тъй като:

конкретните съображения за включването на Post Bank Iran в списъка не били доказани. Жалбоподателят категорично отрича да е предоставял финансова подкрепа на правителството на Иран. Освен това жалбоподателят не бил предоставял и подкрепа за ядрените дейности на Иран. Поради това изискванията по член 20.1, буква в) от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета (изменен впоследствие с член 1, параграф 7 от Решение 2012/35/ОВППС на Съвета от 23 януари 2012 година, член 1, параграф 8 от Решение 2012/635/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2012 година и член 1, параграф 2 от Решение 2012/829/ОВППС на Съвета от 21 декември 2012 година) и изискванията по член 23, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета (изменен впоследствие с член 1, параграф 11 от Регламент 1263/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година) не били изпълнени.

като наложил санкции на Post Bank Iran единствено поради факта, че дружеството е собственост на правителството, Съветът дискриминирал жалбоподателя спрямо други ирански дружества, които също били публична собственост, но не били санкционирани. Така Съветът нарушил принципите на равенство, на недопускане на дискриминация и на добра администрация.

Съветът не изложил надлежно съображенията за решението си да запази жалбоподателя в списъка на санкционирани образувания. Той се позовал на „въздействието на мерките в контекста на целите на политиката на Съюза“, но не уточнил какво въздействие има предвид и как мерките биха допринесли за него.

като запазил жалбоподателя в списъка със санкционирани дружества, Съветът злоупотребил с правомощията си. На практика Съветът отказал да се съобрази с Решение на Общия съд по дело T-13/11. Съветът влязъл в противоречие с институционалната структура на Европейския съюз и нарушил правото на жалбоподателя да търси справедливост и да я види приложена. Освен това Съветът пренебрегнал отговорностите и задълженията си по Решение 2013/661/ОВППС на Съвета от 15 ноември 2013 година и по Регламент за изпълнение (ЕС) № 1154/2013 на Съвета от 15 ноември 2013 година, които Съдът ясно му посочил в споменатото решение.

Съветът нарушил принципа на оправдани правни очаквания, като не се съобразил с решение на Съда по дело, по което Съветът бил страна срещу жалбоподателя и което загубил, като дори не се съобразил с обосновката и мотивите на решението, като допуснал фактическа грешка относно търговската дейност на жалбоподателя и предполагаемата му роля за правителството на Иран, като не провел каквото и да било разследване за настоящата роля и търговска дейност в Иран на жалбоподателя, въпреки че Съдът посочил това като важен аспект от режима на санкциите на ЕС по отношение на Иран, и като запазил действието на санкциите след 20 януари 2014 г. — датата, от която ЕС допуска провеждането на дейности, генериращи приходи за Иран, тъй като вече не счита, че тази държава участва в дейности на ядрено разпространение.

Съветът нарушил принципа на пропорционалност. Санкциите били насочени срещу дейностите на ядрено разпространение на Иран. Съветът не бил установил, а и не можел да установи, че жалбоподателят пряко или косвено е предоставял подкрепа за ядреното разпространение в Иран. Той дори вече не твърдял наличието на конкретен принос за ядреното разпространение в Иран. Тъй като санкциите не оказвали въздействие върху ядреното разпространение, целта им не обосновавала отпадането на ползите, произтичащи за жалбоподателя от решението на Съда, както и натиска върху цялата правозащитна система на ЕС, а и още повече нарушението на правата на жалбоподателя на собственост и на стопанска инициатива. Този извод се подкрепял и от приемането на 20 януари 2014 г. на регламента на Съвета, с който някои санкции отпадали, тъй като се признавало, че понастоящем Иран не участвал в дейности на ядрено разпространение.

____________

¹ Решение на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, 2010 г, стр. 39)

² Решение 2012/35/ОВППС на Съвета от 23 януари 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 19, 2012 г., стр. 22)

³ Регламент (ЕС) № 267/2012 от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, 2012 г., стр. 1)