Дело C‑488/15
Европейска комисия
срещу
Република България
„Неизпълнение на задължения от държава членка — Околна среда — Директива 2008/50/ЕО — Качество на атмосферния въздух — Член 13, параграф 1 — Приложение XI — Дневни и годишни пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10 — Систематично и постоянно превишаване на пределно допустимите стойности — Член 22 —Удължаване на крайните срокове за постигане на някои пределно допустими стойности — Условия за прилагане — Член 23, параграф 1 — Планове за качеството на въздуха — „Възможно най-кратък“ срок на превишаване — Подходящи мерки — Критерии за преценка“
Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 5 април 2017 г.
1. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Предмет на спора — Определяне по време на досъдебната процедура — Отчитане на факти, настъпили след приемането на мотивираното становище — Условия — Факти от същото естество и съставляващи същото поведение като първоначално посочените
(член 258 ДФЕС)
2. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Преценка на основателността от Съда — Положение, което следва да бъде взето предвид — Положение към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище
(член 258 ДФЕС)
3. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Условия за допустимост — Компетентност на съда на Съюза — Служебна проверка
(член 258 ДФЕС)
4. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Предмет на спора — Определяне по време на досъдебната процедура — Изменение поради промяна в правото на Съюза — Допустимост — Условия
(член 258 ДФЕС)
5. Околна среда — Атмосферно замърсяване — Качество на атмосферния въздух — Директива 2008/50 — Пределно допустими стойности за опазване на човешкото здраве — Надвишаване — Неизпълнение на задължения
(член 13, параграф 1 от Директива 2008/50 на Европейския парламент и на Съвета и приложение XI към нея)
6. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Обективен характер — Причина за неизпълнението на задължения — Липса на последици
(член 258 ДФЕС)
7. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Искова молба — Изложение на оплакванията и основанията — Изисквания за форма — Излагане на конкретни оплаквания
(член 258 ДФЕС; член 21, първа алинея от Статута на Съда; член 120, буква в) от Процедурния правилник на Съда)
8. Околна среда — Атмосферно замърсяване — Качество на атмосферния въздух — Директива 2008/50 — Превишаване на пределно допустимите стойности за качеството на въздуха — Задължение за изготвяне на коригиращ план за действие — Обхват
(член 22 и член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 на Европейския парламент и на Съвета)
9. Околна среда — Атмосферно замърсяване — Качество на атмосферния въздух — Директива 2008/50 — Превишаване на пределно допустимите стойности за качеството на въздуха — Задължение за изготвяне на коригиращ план за действие — Установяване на неизпълнение на задължение — Критерии за преценка
(член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 на Европейския парламент и на Съвета)
10. Околна среда — Атмосферно замърсяване — Качество на атмосферния въздух — Директива 2008/50 — Превишаване на пределно допустимите стойности за качеството на въздуха — Задължение за изготвяне на коригиращ план за действие — Срок
(член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Предметът на иска на основание член 258 ДФЕС за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка се определя с мотивираното становище на Комисията, поради което искът трябва да се основава на същите съображения и основания като мотивираното становище. В предмета на такъв иск могат да попадат и факти, настъпили след приемането на мотивираното становище, стига да са от същото естество и да съставляват същото поведение като посочените в това становище.
Освен това, доколкото целта на даден иск е да се констатира систематично и постоянно нарушение на разпоредбите от правото на Съюза, представянето от Комисията във фазата на производството пред Съда на допълнителни доказателства, които подкрепят твърдението, че нарушението е общо и трайно, поначало не може да бъде изключено.
(вж. т. 37, 42 и 43)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 40)
3. Съдът може служебно да проверява дали са изпълнени предвидените в член 258 ДФЕС условия за предявяване на иск за неизпълнение на задължения от държава членка.
(вж. т. 50)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 52 и 87)
5. Предвидената в член 258 ДФЕС процедура се основава на обективната констатация за неспазване от страна на държава членка на задълженията ѝ по Договора за функционирането на ЕС или по акт от вторичното право. Ето защо превишаването на пределно допустимите стойности, определени в приложение XI към Директива 2008/50 относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, е достатъчно, за да се приеме за установено неизпълнението на член 13, параграф 1 от същата директива във връзка с това приложение.
(вж. т. 68 и 69)
6. Вж. текста на решението.
(вж. т. 76)
7. Вж. текста на решението.
(вж. т. 87)
8. От член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа следва, че когато превишаването на пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, е налице, след като е изтекъл крайният срок за тяхното постигане, съответната държава членка е длъжна да изготви план за качеството на въздуха, който да отговаря на определени изисквания. Тази разпоредба има по-общ обхват, тъй като се прилага, без ограничение във времето, към превишаването на всички определени в тази директива пределни стойности на замърсители след изтичане на предвидения срок за тяхното постигане, независимо дали той е определен в цитираната директива или от Комисията по силата на член 22 от Директивата.
(вж. т. 102 и 104)
9. Фактът, че държава членка превишава пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че тази държава членка не е изпълнила задълженията, предвидени в член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа. Всъщност следва да се провери чрез анализ за всеки конкретен случай дали плановете за качеството на въздуха, изготвени от съответната държава членка, са в съответствие с тази разпоредба. Такива планове могат да бъдат изготвени единствено въз основа на постигнато равновесие между целта за намаляване на опасността от замърсяване и различните засегнати обществени и частни интереси.
(вж. т. 106—108)
10. От член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа следва, че макар държавите членки да разполагат с известна свобода на преценка при определянето на мерките, които следва да се приемат при превишаване на приложимите пределно допустими стойности, тези мерки трябва при всички случаи да позволяват периодът на превишаване на пределно допустимите стойности да бъде възможно най-кратък. От буквата и от разума на тази разпоредба следва, че задължението периодът на превишаване на пределно допустимите стойности да бъде възможно най-кратък е независимо от задължението плановете да бъдат съобщени на Комисията. Следователно член 23, параграф 1, трета алинея от тази директива не предоставя никакъв допълнителен срок на съответната държава членка да приеме подходящи мерки и те да породят действие.
(вж. т. 109 и 112)