ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
23 май 2011 година
Дело T-493/09 P
Y
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Договорно наети служители — Уволнение — Отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна жалба“
Предмет: Жалба, подадена срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 7 октомври 2009 г. по дело Y/Комисия (F‑29/08, Сборник СПС стр. I‑A‑1‑393 и II‑A‑1‑2099), с искане за отмяна на това решение
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н Y да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия в рамките на настоящото производство.
Резюме
1. Обжалване — Правни основания — Липса на установяване на твърдяната грешка при прилагане на правото — Недопустимост
(член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда; член 138, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Обжалване — Правни основания — Неправилна преценка на фактите — Недопустимост — Контрол на Общия съд върху преценката на доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата
(член 11 от приложение I към Статута на Съда)
3. Обжалване — Правни основания — Обикновено повторение на правните основания и доводите, изложени пред Съда на публичната служба — Недопустимост
(член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда; член 138, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
4. Длъжностни лица — Права и задължения — Задължение за уведомяване на ръководството за факти, които могат да доведат до предположение за наличието на противозаконна дейност или на сериозно неизпълнение — Обхват
(член 22а от Правилника за длъжностните лица)
1. От член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда, както и от член 138, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд по-специално следва, че жалбата трябва точно да посочва пороците на решението, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя такова искане.
Оплаквания, изведени от грешки при прилагане на правото, които не посочват с необходимата точност тези пороци, нито развиват подкрепени с доказателства правни доводи в подкрепа на твърденията на жалбоподателя, не отговарят на това изискване.
(вж. точки 27 и 28)
Позоваване на: Общ съд — 17 март 2010 г., Парламент/Collée, T‑78/09 P, все още непубликувано в Сборника, точки 20 и 21
2. На основание член 11 от приложение I към Статута на Съда обжалването пред Общия съд се ограничава само до правни въпроси, така че единствено Съдът на публичната служба е компетентен да установява фактите — освен в случаите, когато материалната неточност на неговите констатации следва от представените пред него доказателства по делото — и да преценява тези факти.
При спазване на ролята на съда, който разглежда жалбата, изопачаването на доказателствата трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактите и на доказателствата.
(вж. точки 34 и 35)
Позоваване на: Съд — 28 май 1998 г., New Holland Ford/Комисия, C‑8/95 P, Recueil, стр. I‑3175, точка 72; 6 април 2006 г., General Motors/Комисия, C‑551/03 Р, Recueil, стp. I‑3173, точка 54; 21 септември 2006 г., JCB Service/Комисия, C‑167/04 P, Recueil, стр. I‑8935, точка 108; Общ съд — 19 март 2010 г., Bianchi/ETF, T‑338/07 Р, все още непубликувано в Сборника, точка 61 и цитираната съдебна практика
3. Жалба, която само повтаря или възпроизвежда буквално вече изложените пред Съда на публичната служба правни основания и доводи, не отговаря на изискванията на член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда, както и на член 138, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд. Всъщност подобна жалба представлява просто искане за преразглеждане на представената пред Съда на публичната служба искова молба или жалба, което е извън компетентността на Общия съд.
(вж. точка 57)
Позоваване на: Решение по дело Парламент/Collée, посочено по-горе, точка 22
4. Член 22а, параграф 3 от Правилника [за длъжностните лица] предвижда, че длъжностното лице, което е съобщило на основание параграф 1 от същия член информация за факти, които водят до предположение за наличието на евентуална противозаконна дейност, или за поведение, което може да разкрива сериозно неизпълнение на задълженията на длъжностните лица на Европейските общности, „не може да претърпи никакви неблагоприятни последици от страна на институцията […], при условие че е действало добросъвестно“. Дори да се предположи, че това изискване за добросъвестност може да се тълкува като задължаващо съответното длъжностно лице да предприеме действия, за да докаже истинността на твърденията си, това очевидно и при всички положения не може да го накара да не информира своето ръководство за такива действия, по-специално когато се отнася до разследвания от естество да засегнат образа на институцията. Заинтересованото лице не може да обоснове посочените действия и с обстоятелството, че ръководството му не му е вдъхвало доверие, щом като разпоредбите на член 22а, параграф 1 от Правилника изрично предвиждат, че длъжностното лице уведомява, ако намери за необходимо, генералния секретар или лицата на равностойна длъжност, или директно Европейската служба за борба с измамите, за факти като посочените в този член.
(вж. точка 62)