Съединени дела C‑682/18 и C‑683/18
Frank Peterson
срещу
Google LLC и др.
и
Elsevier Inc.
срещу
Cyando AG
(Преюдициални запитвания, отправени от Bundesgerichtshof)
Решение на Съда (голям състав) от 22 юни 2021 година
„Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Авторско право и сродни права — Предоставяне на разположение и администриране на платформа за споделяне на видеоклипове или на платформа за съхраняване и споделяне на файлове — Отговорност на оператора за нарушения на права върху интелектуална собственост, извършени от потребителите на неговата платформа — Директива 2001/29/ЕО — Член 3 и член 8, параграф 3 — Понятие за публично разгласяване — Директива 2000/31/ЕО — Членове 14 и 15 — Условия за упражняване на правото за освобождаване от отговорност — Незнание за конкретни нарушения — Уведомяване за такива нарушения като условие за постановяването на съдебна забрана“
1. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Цел
(член 11 и член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съображения 3, 9, 10, 23 и 31 от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 63—65)
2. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Публично разгласяване — Понятие — Оператор на платформа за споделяне на видеоклипове или на платформа за съхраняване и споделяне на файлове — Незаконно предоставяне на публично разположение на защитено съдържание от потребителите на тази платформа — Изключване — Изключение — Обхват
(член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 66—75, 77—86, 92—102; т. 1 от диспозитива)
3. Сближаване на законодателствата — Електронна търговия — Директива 2000/31 — Отговорност на междинните доставчици — Приложно поле — Отговорност на оператора на платформа за споделяне на видеоклипове или на платформа за съхраняване и споделяне на файлове за нарушенията на права върху интелектуална собственост, извършени от потребители на платформата му — Включване — Условие — Незнание за конкретни нарушения
(член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 106, 107, 109, 111, 112, 114, 116—118; т. 2 от диспозитива)
4. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Способи за защита — Възможност в полза на притежателя на авторско или сродно право да бъде постановена съдебна забрана срещу оператора на интернет платформа — Платформа, използвана от трето лице за нарушаване на правото на притежателя на права, без този оператор да знае за този факт — Допустимост — Условие — Проверка, възложена на националния съд
(членове 11, 16 и член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета и член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 128—130, 133, 136—143; т. 3 от диспозитива)
Резюме
При сегашното състояние на правото на Съюза самите оператори на интернет платформи по принцип не извършват публично разгласяване на защитено с авторско право съдържание, което техните потребители качват незаконно в интернет.
Тези оператори обаче извършват такова разгласяване в нарушение на авторското право, ако извън рамките на самото предоставяне на платформите на разположение допринасят за предоставянето на публичен достъп до посоченото съдържание.
В спора по първото дело (C‑682/18) Frank Peterson, музикален продуцент, предявява пред германските съдилища иск срещу YouTube и законния му представител Google, тъй като през 2008 г. на платформата YouTube в интернет са качени множество звукозаписи, върху които той твърди, че притежава различни права. Качването в интернет е извършено от потребители на посочената платформа без неговото разрешение. Става въпрос за заглавия от албума „A Winter Symphony“ на артистката изпълнителка Sarah Brightman, както и лични звукозаписи, направени по време на концертите в рамките на нейното турне „Symphony Tour“.
В спора по второто дело (C‑683/18) издателството Elsevier предявява пред германските съдилища иск срещу Cyando, тъй като през 2013 г. на платформата му за съхраняване и споделяне на файлове „Uploaded“ в интернет са качени различни произведения, върху които Elsevier притежава изключителни права. Качването в интернет е извършено от потребители на посочената платформа без неговото разрешение. Става въпрос за произведенията „Gray’s Anatomy for Students“, „Atlas of Human Anatomy“ и „Campbell-Walsh Urology“, които са могли да бъдат разглеждани в Uploaded посредством съвкупностите от хипервръзки rehabgate.com, avaxhome.ws и bookarchive.ws.
Сезираният по двата спора Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) отправя до Съда множество преюдициални въпроси с цел последният да уточни по-специално отговорността на операторите на интернет платформи, в случай че защитени с авторско право произведения са незаконно качени в интернет на тези платформи от техните потребители.
Съдът разглежда тази отговорност въз основа на приложимата към момента на настъпване на фактите правна уредба, която произтича от Директива 2001/29 за авторското право(1), Директива 2000/31 за електронната търговия(2) и Директива 2004/48 относно упражняването на права върху интелектуалната собственост(3). Поставените преюдициални въпроси не се отнасят до уредбата, влязла в сила след настъпването на фактите, която е въведена с Директива 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар(4).
В своето решение, постановено от голям състав, Съдът по-специално приема, че при сегашното състояние на правото на Съюза самите оператори на интернет платформи не извършват публично разгласяване на защитено с авторско право съдържание, което техните потребители качват незаконно в интернет, освен ако извън рамките на самото предоставяне на платформите на разположение тези оператори допринасят за предоставянето на публичен достъп до посоченото съдържание в нарушение на авторското право. Освен това Съдът постановява, че тези оператори могат да се ползват от освобождаването от отговорност по смисъла на Директива 2000/31 за електронната търговия, при условие че нямат активна роля, позволяваща им да се запознаят или да контролират каченото на платформата им съдържание.
Съображения на Съда
На първо място, Съдът разглежда въпроса дали при условията като разглежданите в настоящите дела самият оператор на платформа за споделяне на видеоклипове или на платформа за съхраняване и споделяне на файлове, на която потребителите могат незаконно да предоставят на публично разположение защитено съдържание, извършва „публично разгласяване“ на това съдържание по смисъла на Директива 2001/29 за авторското право(5). Съдът най-напред припомня целите и определението на понятието „публично разгласяване“, както и допълнителните критерии, които следва да се вземат в предвид в рамките на индивидуалната преценка, която е необходимо да се извърши във връзка с това понятие.
Така, сред посочените критерии Съдът подчертава ключовата роля на оператора на платформата и умишления характер на неговата намеса. Всъщност той извършва „акт на разгласяване“, когато, като съзнава напълно последиците от своето поведение, се намесва, за да предостави на клиентите си достъп до произведение, което е обект на закрила, и по-специално когато без неговата намеса тези клиенти по принцип не биха могли да се ползват от разпространеното произведение.
В този контекст Съдът постановява, че операторът на платформа за споделяне на видеоклипове или на платформа за съхраняване и споделяне на файлове, на която потребителите могат незаконно да предоставят на публично разположение защитено съдържание, не извършва „публично разгласяване“ на това съдържание по смисъла на Директивата за авторското право, освен ако извън рамките на самото предоставяне на платформата на разположение той допринася за предоставянето на публичен достъп до посоченото съдържание в нарушение на авторското право.
Такъв е по-специално случаят, когато този оператор е имал конкретни сведения, че на неговата платформа незаконно се предоставя на разположение защитено съдържание и не отстрани или блокира незабавно достъпа до него, или когато този оператор, макар да знае или да е трябвало да знае, че по принцип чрез неговата платформа незаконно се предоставя на публично разположение защитено съдържание от нейните потребители, не предприема подходящи технически мерки, които могат да се очакват от полагащ обичайно дължимата грижа оператор в неговото положение, за да се противопостави надеждно и ефикасно на нарушенията на авторското право върху тази платформа, или още когато този оператор участва в подбора на защитено съдържание, което незаконно се разгласява публично, предоставя на платформата си средства, специално предназначени за незаконното споделяне на такова съдържание, или съзнателно насърчава споделянето, за което може да свидетелства обстоятелството, че посоченият оператор е възприел икономически модел, поощряващ потребителите на платформата му незаконно да разгласяват публично защитено съдържание в нея.
На второ място, Съдът разглежда въпроса дали оператор на интернет платформа може да се ползва от предвиденото в Директива 2000/31 за електронната търговия(6) освобождаване от отговорност във връзка със защитеното съдържание, което потребителите незаконно разгласяват публично чрез неговата платформа. В този контекст Съдът разглежда дали ролята, изпълнявана от този оператор, е неутрална, тоест дали неговото поведение е чисто техническо, автоматично и пасивно, което означава, че той няма познания или контрол върху съхраняваното от него съдържание, или напротив, посоченият оператор има активна роля, позволяваща му да се запознае или да контролира това съдържание. В това отношение Съдът постановява, че посоченият оператор може да се ползва от освобождаването от отговорност, при условие че няма активна роля, позволяваща му да се запознае или да контролира каченото на платформата му съдържание. В това отношение Съдът уточнява, че за да се изключи възможността такъв оператор да се ползва от предвиденото в посочената директива освобождаване от отговорност, той трябва да има сведения за конкретните незаконни действия на своите потребители във връзка с каченото на платформата му защитено съдържание.
На трето място, Съдът уточнява условията, при които съгласно Директива 2001/29 за авторското право(7) в полза на притежателите на права може да се постановяват съдебни разпореждания срещу операторите на интернет платформи. Така той постановява, че посочената директива трябва да се тълкува в смисъл, че допуска по силата на националното право в полза на притежателя на авторско или на сродно право да може да се постанови съдебна забрана срещу оператора, чиято услуга е била използвана от трето лице за нарушаване на правото му, без този оператор да е имал сведения за това по смисъла на Директива 2000/31 за електронната търговия(8), само ако преди започването на съдебното производство операторът е бил предварително уведомен за нарушението и не е предприел незабавни действия, за да отстрани въпросното съдържание или да блокира достъпа до него и за да гарантира, че тези нарушения няма да се повторят.
При прилагането на това условие националните юрисдикции следва обаче да се уверят, че то не води до забавяне на действителното преустановяване на нарушението по такъв начин, че на притежателя на правата се причиняват несъразмерни вреди.