Language of document : ECLI:EU:C:2022:962

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

8 декември 2022 година (*)

„Преюдициално запитване — Защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни — Директива 95/46/ЕО — Член 12, буква б) — Член 14, първа алинея, буква а) — Регламент (ЕС) 2016/679 — Член 17, параграф 3, буква a) — Лице, което управлява интернет търсачка — Търсене по името на лице — Показване в списъка с резултатите при търсене, на връзка, която насочва към статии, съдържащи информация, за която се твърди, че е неистинна — Визуализиране под формата на миниатюрни изображения (thumbnails) на снимки, илюстриращи тези статии, в списъка с резултатите при търсене на изображения — Искане за премахване, подадено до лицето, което управлява интернет търсачката — Претегляне на основните права — Членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Задължения и отговорности на лицето, което управлява интернет търсачката, що се отнася до обработването на искане за премахване от резултатите при търсене — Тежест на доказване за лицето, поискало премахването от резултатите при търсене“

По дело C‑460/20

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с акт от 27 юли 2020 г., постъпил в Съда на 24 септември 2020 г., в рамките на производство по дело

TU,

RE

срещу

Google LLC

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: K. Lenaerts, председател, L. Bay Larsen, заместник-председател, A. Prechal, K. Jürimäe, C. Lycourgos, P. G. Xuereb, L. S. Rossi и D. Gratsias, председатели на състави, M. Ilešič (докладчик), F. Biltgen, N. Piçarra, N. Jääskinen, N. Wahl, I. Ziemele и J. Passer, съдии,

генерален адвокат: G. Pitruzzella,

секретар: D. Dittert, началник на отдел,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 януари 2022 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за TU и RE, от M. Siegmann и T. Stöber, Rechtsanwälte,

–        за Google LLC, от B. Heymann, J. Spiegel и J. Wimmers, Rechtsanwälte,

–        за гръцкото правителство, от S. Charitaki, A. Magrippi и M. Tassopoulou, в качеството на представители,

–        за австрийското правителство, от G. Kunnert, A. Posch и J. Schmoll, в качеството на представители,

–        за румънското правителство, от E. Gane и L. Liţu, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от A. Bouchagiar, F. Erlbacher, H. Kranenborg и D. Nardi, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 7 април 2022 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 17, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1, и поправка в OB L 127, 23.5.2018 г., стр. 2, наричан по-нататък „ОРЗД“), както и на член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10) във връзка с членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между TU и RE и Google LLC относно искане, от една страна, да бъдат премахнати статиите, които идентифицират първите две лица, от резултатите при търсене въз основа на техните имена, и от друга страна, да бъдат заличени от резултатите при търсене на изображения снимките на тези лица, като тези снимки са показвани под формата на миниатюрни изображения (thumbnails).

 Правна уредба

 Директива 95/46

3        Член 1 от Директива 95/46, озаглавен „Предмет на директивата“, предвижда в параграф 1:

„В съответствие с настоящата директива държавите членки защищават основните права и свободи на физическите лица и в частност правото им на личен живот при обработването на лични данни“.

4        Член 2 от Директивата е озаглавен „Определения“ и гласи:

„По смисъла на настоящата директива:

а) „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентификация лице („съответно физическо лице“); […]

б) „обработване на лични данни“ (обработване) означава всяка операция или набор от операции, извършвани или не с автоматични средства, прилагани към личните данни; […]

[…]

г) „администратор“ означава: физическо или юридическо лице, държавен орган, агенция или друг орган, който сам или съвместно с други определя целите и средствата на обработка на лични данни;

[…]“.

5        Член 6 е част от глава II, раздел I от посочената директива, озаглавен е „Принципи, отнасящи се до качеството на данните“ и гласи следното:

„1.      Държавите членки предвиждат, че личните данни трябва:

[…]

г)      да бъдат точни и при необходимост да се актуализират; трябва да се предприемат всички възможни разумни стъпки, за да се гарантира, че данни, които са неточни или непълни по отношение на целите, за които са събрани, или за които се обработват допълнително, се изтриват или поправят;

[…]“.

6        Раздел V от глава II от същата директива е озаглавен „Право на съответното физическо лице на достъп до данните“; част от този раздел е член 12, озаглавен „Право на достъп“, който гласи:

„Държавите членки гарантират на всяко физическо лице правото да получи от администратора:

[…]

б)      според случая, поправянето, изтриването или блокирането на данните, чиято обработка не е в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, и по-конкретно поради непълнота или неточност на самите данни;

[…]“.

7        Член 14, първа алинея от глава II, раздел VII от Директива 95/46 е озаглавен „Право на съответното физическо лице на възражение“ и предвижда:

„Държавите членки предоставят на съответното физическо лице правото:

a)      най-малкото в случаите, упоменати в член 7, букви д) и е), на възражение по всяко време, въз основа на неопровержими законови основания, свързани с неговото конкретно положение във връзка с обработваните данни, освен ако националното законодателство не е предвидило друго. В случаите, когато възражението е оправдано, обработването, започнато от администратора, не може вече да съдържа посочените данни;

[…]“.

 ОРЗД

8        Съгласно член 94, параграф 1 от ОРЗД той отменя Директива 95/46, считано от 25 май 2018 г. Съгласно член 99, параграф 2 от него той се прилага от същата дата.

9        Съображения 4, 39 и 65 от този регламент гласят:

„(4)      Обработването на лични данни следва да е предназначено да служи на човечеството. Правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност. Настоящият регламент е съобразен с всички основни права и в него се спазват свободите и принципите, признати от Хартата, както са залегнали в Договорите, и по-специално зачитането на личния и семейния живот, дома и комуникациите, защитата на личните данни, свободата на мисълта, съвестта и религията, свободата на изразяване на мнение и свободата на информацията, свободата на стопанската инициатива, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, както и културното, религиозното и езиковото многообразие.

[…]

(39)      […] Следва да бъдат предприети всички разумни мерки, за да се гарантира, че неточните лични данни се коригират или заличават. […]

[…]

(65)      Субектът на данни следва да има право на коригиране на личните данни, свързани с него, както и правото „да бъде забравен[…]“, когато запазването на тези данни е в нарушение на настоящия регламент или на правото на Съюза или правото на държава членка, под чиято юрисдикция е администраторът. […] По-нататъшното запазване на личните данни обаче следва да бъде законно, ако е необходимо за упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение и правото на информация […]“.

10      Глава I от посочения регламент е озаглавена „Общи разпоредби“, а член 4 от нея, озаглавен „Определения“, гласи следното:

„За целите на настоящия регламент:

1)      „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); […];

2)      „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства […];

[…]

7)      „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; […]

[…]“.

11      Глава II от същия регламент е озаглавена „Принципи“, а член 5 от нея е озаглавен „Принципи, свързани с обработването на лични данни“ и гласи:

„1.      Личните данни са:

[…]

г)      точни и при необходимост да бъдат поддържани в актуален вид; трябва да се предприемат всички разумни мерки, за да се гарантира своевременното изтриване или коригиране на неточни лични данни, като се имат предвид целите, за които те се обработват („точност“);

[…]

2.      Администраторът носи отговорност и е в състояние да докаже спазването на параграф 1 („отчетност“)“.

12      Раздел 3 от глава III на ОРЗД, озаглавен „Коригиране и изтриване“, съдържа по-специално членове 16 и 17 от него.

13      Член 16 от този регламент, озаглавен „Право на коригиране“, предвижда:

„Субектът на данни има право да поиска от администратора да коригира без ненужно забавяне неточните лични данни, свързани с него. Като се имат предвид целите на обработването субектът на данните има право непълните лични данни да бъдат попълнени, включително чрез добавяне на декларация“.

14      Текстът на член 17 от този регламент, озаглавен „Право на изтриване (право „да бъдеш забравен“)“, гласи следното:

„1.      Субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания:

a)      личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин;

б)      субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването;

в)      субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 2;

г)      личните данни са били обработвани незаконосъобразно;

д)      личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора;

е)      личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по член 8, параграф 1.

2.      Когато администраторът е направил личните данни обществено достояние и е задължен съгласно параграф 1 да изтрие личните данни, той, като отчита наличната технология и разходите по изпълнението, предприема разумни стъпки, включително технически мерки, за да уведоми администраторите, обработващи личните данни, че субектът на данните е поискал изтриване от тези администратори на всички връзки, копия или реплики на тези лични данни.

3.      Параграфи 1 и 2 не се прилагат, доколкото обработването е необходимо:

a)      за упражняване на правото на свобода на изразяването и правото на информация;

[…]“.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

15      TU е член на управителния съвет и едноличен акционер в инвестиционно дружество, както и управител на негово дъщерно дружество, като заедно с други дружества те формират корпоративна група. Той е и единственият съдружник в трето дружество, което е единственият съдружник в четвърто дружество, като на свой ред последното притежава 60 % от дяловете в пето дружество.

16      RE е партньорка в личния живот на TU, а до май 2015 г. е прокурист на четвъртото посочено дружество.

17      На 27 април, на 4 юни и на 16 юни 2015 г. на сайта www.g.net (наричан по-нататък „уебсайтът g-net“) са публикувани три статии, които разглеждат по критичен начин и изразяват съмнения относно сериозността на инвестиционния модел, прилаган от петото дружество и от корпоративната група. Статията от 4 юни 2015 г. освен това е придружена от три снимки на TU, съответно управляващ луксозен автомобил, в хеликоптер и пред самолет, както и от снимка на RE в автомобил тип кабриолет.

18      Съгласно правната информация на този уебсайт (Impressum) същият се управлява от G-LLC със седалище в Ню Йорк (Съединените щати). Целта на G-LLC според посочената от него информация е „да допринася трайно за предотвратяване на измами в икономиката и обществото чрез активно разследване и постоянна прозрачност“. Бизнес моделът на предприятието G-LLC се критикува в различни публикации, по-специално с обвинението, че въпросното дружество „изнудва“ предприятия, като първо публикува негативни съобщения за тях, а след това предлага срещу заплащане на определена сума да ги изтрие или да препятства публикуването им.

19      При въвеждането на собствените и фамилните имена на ищците в главното производство в интернет търсачката на Google — както самостоятелно, така и във връзка с определени имена на дружества — в списъка с резултатите при търсене Google препраща към статиите от 4 юни и 16 юни 2015 г., а при въвеждането на определени имена на дружества препраща към статията от 27 април 2015 г., като към тези статии се препраща чрез връзки. Освен това при търсене на изображения в тази интернет търсачка, Google показва в списъка с резултатите снимките на ищците в главното производство, съдържащи се в статията от 4 юни 2015 г., под формата на миниатюрни изображения (thumbnails). Показването на тези снимки е прекратено най-късно през септември 2017 г. Що се отнася до статиите, от 28 юни 2018 г. те вече не са достъпни на уебсайта g-net.

20      Ищците в главното производство искат от Google, в качеството му на администратор на лични данни, обработвани от поддържаната от него интернет търсачка, от една страна, да премахне от списъка с резултатите при търсене връзките, препращащи към статиите, разглеждани в главното производство, с мотива, че те съдържали неистинни твърдения и клеветнически мнения, а от друга страна, да отстрани миниатюрните изображения от списъка с резултатите при търсене. Ищците твърдят, че са жертви на „изнудване“ от страна на G-LLC.

21      Google отказва да изпълни това искане, като препраща към професионалния контекст, в който се вписват разглежданите в главното производство статии и снимки, и се позовава на незнанието си относно твърденията, че тези статии съдържат неистинна информация.

22      През 2015 г. ищците в главното производство предявяват иск пред Landgericht Köln (Областен съд Кьолн, Германия), като искат Google да бъде задължено да премахне от списъците си с резултатите при търсене връзките, препращащи към разглежданите в главното производство статии, и да прекрати показването на снимките на ищците под формата на миниатюрните изображения. С решение от 22 ноември 2017 г. тази юрисдикция отхвърля иска.

23      Ищците в главното производство обжалват това решение пред Oberlandesgericht Köln (Върховен областен съд Кьолн, Германия), който отхвърля въззивната жалба с решение от 8 ноември 2018 г. Този съд подчертава, че специфичният начин на функциониране на интернет търсачките и особеното значение, което те имат за функционирането на интернет, трябва да надделеят значително при претеглянето на конкуриращите се права и интереси, което следва да бъде извършено. Като се имало предвид обстоятелството, че лицето, което управлява интернет търсачката, по принцип нямало никакво правоотношение с доставчиците на съдържанието, към което се препраща, и че за него било невъзможно да разследва фактите и да ги оцени, като същевременно вземе предвид становището на тези доставчици, то имало конкретни задължения за действие само когато след посочване на конкретна информация от субекта на данните е узнало за очевидно и на пръв поглед ясно разпознаваемо законово нарушение. Тези принципи били валидни и когато интернет търсачката е използвана единствено за търсене на изображения, предвид обстоятелството, че в тази хипотеза относимите интереси били сходни.

24      Въззивният съд добавя, че тежестта на доказване в това отношение, доколкото твърдените обстоятелства следва да се вземат предвид основно с оглед на своята истинност, се носи от лицето, поискало премахването. В случая обаче, тъй като ищците в главното производство не доказали неистинността на изложените по отношение на тях факти, Google не можело да извърши окончателна оценка на разглежданите в главното производство статии и следователно не било длъжно да пристъпи към тяхното премахване от резултатите при търсене. Що се отнася до снимките, публикувани под формата на миниатюрни изображения, доколкото те били приложени към някоя от тези статии, можели да се разглеждат като новинарски изображения.

25      Ищците в главното производство подават ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия).

26      Този съд отбелязва, че изходът на делото зависи от тълкуването на правото на Съюза, по-специално на член 17, параграф 3, буква а) от ОРЗД, както и на член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46.

27      В самото начало запитващата юрисдикция подчертава, че според нея искането Google да бъде задължено да премахне от списъка с резултатите при търсене връзките, препращащи към разглежданите в главното производство статии, попада ratione temporis в приложното поле на ОРЗД, докато искането Google да бъде задължено да заличи миниатюрните изображения от списъка с резултатите при търсене на изображения, попада ratione temporis в приложното поле на Директива 95/46, тъй като към датата на влизане в сила на ОРЗД тези изображения повече не са били показвани от управляваната от Google интернет търсачка. Що се отнася обаче до последното искане, посоченият съд моли Съда да отговори на този въпрос, като вземе предвид и посочения регламент.

28      По-нататък запитващата юрисдикция отбелязва, че поради на обстоятелството, че разглежданите в главното производство статии вече не са достъпни на уебсайта g-net и че Google повече не показва миниатюрните изображения, не отпада правният интерес на ищците в главното производство да продължават да поддържат искането си за премахване, тъй като уебсайтът g-net се ограничавал да посочи, че поради различни причини тези статии не са достъпни „към момента“. При тези условия не можела да се изключи възможността посочените статии да бъдат разпространявани онлайн в бъдеще и към тях да се препраща отново вследствие на търсене с интернет търсачката на Google, като освен това се посочва, че последното дружество все още считало искането за премахване от резултатите при търсене за неоснователно и поддържало отказа си да го уважи.

29      По същество, що се отнася, на първо място, до искането за премахване от резултатите при търсене, на връзки, препращащи към разглежданите в главното производство статии, запитващата юрисдикция отбелязва, че ищците в главното производство обосновават това искане, като се позовават по-специално на неистинността на някои от съдържащите се в тези статии твърдения. Следователно се поставял въпросът дали ищците в главното производство следва да докажат твърденията за неистинност на тези изявления или поне да установят, че е налице определена степен на очевидност на тази неистинност, или напротив, Google трябва или да презумира истинността на твърденията на ищците в главното производство, или да се опита само да изясни фактите.

30      Според запитващата юрисдикция изискването да се претеглят, с цел да се постигне баланс, конкуриращите се основни права по членове 7 и 8 от Хартата, от една страна, и по членове 11 и 16 от Хартата, от друга страна, не е изпълнено, ако в случай като разглеждания в главното дело тежестта на доказване пада изключително върху едната или другата страна.

31      Ето защо този съд предлага да се възприеме разрешение, с което да се задължи субектът на данните да предостави поне индикативно разяснение на въпроса за истинността на съдържанието, към което се препраща, като предяви претенциите си срещу доставчика на съдържанието по съдебен ред, стига с оглед на обстоятелствата по конкретния казус за посоченото лице да представлява разумна възможност получаването на макар и привременна съдебна защита. Несъмнено, дотолкова, доколкото не е бил в правоотношение с доставчика на съдържанието, субектът на данните можел да срещне същите затруднения да осъществи контакт с доставчика, пред каквито се изправяло и лицето, което управлявало интернет търсачката. И все пак субектът на данните знаел дали съдържанието, към което се препраща, било истинно или не. Въпросът дали може разумно да се изисква от субекта на данните да предяви претенциите си срещу доставчика на съдържание по съдебен ред, би могъл да зависи например от обстоятелството дали това може, или не може да бъде поискано без особени затруднения в рамките на Европейския съюз.

32      От тази гледна точка запитващата юрисдикция е склонна да приеме, че по принцип може разумно да се изисква от субекта на данните да поиска налагането на привременни или обезпечителни мерки на доставчик на съдържание, чието име е известно, но не и срещу анонимен доставчик или доставчик, на когото е невъзможно да се изпращат уведомления. За сметка на това, по отношение на правата спрямо лицето, което управлява интернет търсачката, е без значение действителната възможност да се получи изпълнение на евентуално съдебно разпореждане за заличаване срещу доставчика на съдържание.

33      На второ място, що се отнася до искането да се задължи Google да преустанови показването под формата на миниатюрни изображения на съдържащите се в статията от 4 юни 2015 г. снимки на ищците в главното производство, запитващата юрисдикция отбелязва най-напред, че тези миниатюрни изображения наистина съдържат връзка, позволяваща достъп до интернет страницата на третото лице, на която е публикувана съответната снимка, и така позволяват запознаване с контекста, в който се вписва тази публикация. Доколкото обаче списъкът с резултатите при търсене на изображения показва само миниатюрни изображения, без да се възпроизвеждат елементите от контекста на посочената публикация на интернет страницата на третото лице, сам по себе си този списък бил неутрален и не позволявал да се узнае контекстът на първоначалната публикация.

34      Така възниквал въпросът дали за целите на претеглянето, което трябва да се извърши по член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 или по член 17, параграф 3, буква а) от ОРЗД, следва да се вземе предвид само миниатюрното изображение като такова в неутралния контекст на списъка с резултатите, или и първоначалният контекст на публикацията към съответното изображение.

35      В това отношение запитващата юрисдикция констатира, че в делото по главното производство, което се отнася до лица, които не са известни на широката публика, въпросните снимки сами по себе си не допринасят за обществения дебат и не отговарят на преобладаваща нужда от информация по смисъла на посочените в предходната точка разпоредби. По отношение на статията от 4 юни 2015 г., публикувана на уебсайта g-net, обаче тези лица имали важно значение за засилването на посланието на статията, според което ищците в главното производство, благодарение на качеството си на учредители и управители на четвъртото дружество и на корпоративната група, посочени в точка 15 от настоящото решение, се радвали на висок стандарт на живот и разполагали с луксозни вещи, докато служителите, дистрибуторите и клиентите на тези дружества поставяли въпроса за сигурността на направените инвестиции. Следователно, ако трябвало да се вземе предвид контекстът, в който тези снимки били първоначално публикувани, публикуването им като миниатюрни изображения в списъка с резултатите трябвало да се счита за обосновано, стига текстът, който ги придружавал, сам по себе си да бил законосъобразен.

36      Според запитващата юрисдикция обстоятелство, което е в подкрепа на отчитането на контекста на първоначалната публикация, се състои във факта, че от техническа гледна точка миниатюрните изображения представляват връзки, препращащи към интернет страницата на третото лице. Също така било общоизвестно, че средният информиран потребител на интернет търсачка, с която се търсят изображения, е запознат с факта, че обединените от интернет търсачката в списък с резултати миниатюрни изображения са откъси от публикации на трети лица и че в тези публикации се представят снимки, съответстващи на тези миниатюрни изображения, в определен контекст.

37      Следвало обаче да се вземе предвид обстоятелството, че първоначалният контекст на публикацията на изображенията не е нито посочен, нито видим по друг начин при показването на миниатюрното изображение, за разлика от случая с другите резултати, съдържащи препращане. Потребителят обаче, който още от самото начало се интересува само от това да се покаже изображението, по принцип няма никаква причина да търси произхода и първоначалния контекст на публикацията.

38      Поради това според запитващата юрисдикция за целите на преценката на законосъобразността на обработването на данни от администратора на съответната интернет търсачка изглежда логично в претеглянето по член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 или по член 17, параграф 3 от ОРЗД да се включат само правата и интересите, както те произтичат от самото миниатюрно изображение.

39      При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Съвместимо ли е с правото на субекта на данни на зачитане на неговия личен живот (член 7 от [Хартата]) и на защита на личните му данни (член 8 от [Хартата]) обстоятелството, че при претегляне на конкуриращите се права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, което се извършва съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] в рамките на разглеждането на искането на това лице за премахване от резултатите при търсене, отправено към администратора на услуга за търсене в интернет, когато връзката, чието премахване се иска, насочва към съдържание, което включва фактически твърдения и основани на такива твърдения оценъчни преценки, чиято истинност субектът на данни оспорва и от чиято истинност зависи законосъобразността на посоченото съдържание, от решаващо значение е да се вземе предвид и обстоятелството дали субектът на данни може в разумна степен — например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки — да получи правна защита срещу доставчика на съдържание и по този начин да може да получи поне индикативно разрешение на въпроса за истинността на съдържанието, към което препраща администраторът на интернет търсачката?

2)      Трябва ли с оглед на искане за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, който при търсене по име извършва търсене на снимки на физически лица, публикувани в интернет от трети лица във връзка с името на съответното лице, и който в списъка с резултатите при търсене показва намерените от него снимки под формата на миниатюрни изображения (thumbnails), в рамките на извършваното съгласно член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива [95/46] и съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] претегляне на конкуриращи се права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, да се вземе предвид основно контекстът на първоначалната публикация на третото лице, независимо че когато миниатюрното изображение се визуализира чрез интернет търсачката, страницата на третото лице безспорно се показва под формата на връзка, но тя не е конкретно назована и произтичащият от тези обстоятелства контекст не се показва от услугата за търсене в интернет?“.

 По преюдициалните въпроси

 По първия въпрос

 По допустимостта

40      Google изразява съмнения относно допустимостта на първия въпрос, тъй като проблемът, който той поставя, е хипотетичен. По-специално, предложеното от запитващата юрисдикция разрешение било под формата на откъсната от разглежданите в главното дело факти абстрактна схема. Освен това Съдът не разполагал с необходимите данни, за да даде полезен отговор на този въпрос.

41      В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, в рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като отправените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 15 юли 2021 г., The Department for Communities in Northern Ireland, C‑709/20, EU:C:2021:602, т. 54 и цитираната съдебна практика).

42      Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 15 юли 2021 г., The Department for Communities in Northern Ireland, C‑709/20, EU:C:2021:602, т. 55 и цитираната съдебна практика).

43      В конкретния случай, както отбелязва генералният адвокат в точка 22 от заключението си, запитващата юрисдикция е предоставила достатъчно точна и пълна рамка на фактическия и правен контекст в основата на спора по главното дело и е обосновала в достатъчна степен необходимостта в този контекст да се получи отговор на поставения въпрос.

44      В това отношение следва да се припомни, че обработването на лични данни, извършвано в рамките на дейността на интернет търсачка, се различава от и се добавя към дейността на издателите на уебсайтове, изразяваща се във въвеждането на тези данни на страница в интернет (решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 35). Когато субектът на данни предприема действия срещу лицето, което управлява интернет търсачката, съответните права, интереси и ограничения не са непременно същите като в рамките на иск, предявен срещу доставчик на съдържание, поради което е необходимо да се извърши специално претегляне за целите на разглеждането на искане за премахване от резултатите при търсене съгласно член 17 от ОРЗД.

45      От изложените от запитващата юрисдикция мотиви обаче следва, че отговорът на Съда на въпроса, който се отнася, от една страна, до обхвата на задълженията и отговорностите на лицето, което управлява интернет търсачка, когато то обработва искане за премахване от резултатите при търсене, при положение че в това искане се сочат като основание твърдения за неистинност на информацията, включена в съдържание, към което се препраща, и от друга страна, до тежестта на доказване, възложена на субекта на данните във връзка с тази неистинност, може да има пряко отражение върху начина, по който запитващата юрисдикция преценява иска в главното производство, при това независимо от обстоятелството дали ищците в главното производство биха могли да получат ефективна съдебна защита срещу доставчика на съдържание с оглед на публикацията в интернет на съдържание, за което се твърди, че е неистинно.

46      Както отбелязва генералният адвокат в точка 22 от представеното заключение, фактът, че въпросите на запитващата юрисдикция относно методологията, която тя счита за приложима в случай като разглеждания в главното дело, определени общо и абстрактно, не означава, че поставеният на Съда въпрос в това отношение има хипотетичен характер.

47      От това следва, че първият въпрос е допустим.

 По същество

48      С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 17, параграф 3, буква а) от ОРЗД следва да се тълкува в смисъл, че при претеглянето между правата, посочени в членове 7 и 8 от Хартата, от една страна, и тези, посочени в членове 11 и 16 от Хартата, от друга страна, което претегляне следва да се извърши за целите на разглеждането на отправено до лицето, което управлява интернет търсачка, искане за заличаване от списъка с резултатите при търсене, на връзка, насочваща към съдържание, което включва твърдения, смятани за неистинни от подалото искането лице, посоченото заличаване следва да се извършва, при условие че на въпроса относно истинността на съдържанието, към което се препраща, е даден поне индикативен отговор в рамките на производство по иск, предявен от това лице срещу доставчика на съдържанието, когато е налице разумна възможност за получаване на такава съдебна защита.

49      В самото начало следва да се припомни, от една страна, че дейността на интернет търсачка, изразяваща се в намиране на публикувана или въведена в интернет от трети лица информация, автоматичното ѝ индексиране, временното ѝ съхраняване и накрая предоставянето ѝ на разположение на потребителите на интернет в определен ред на предпочитание, трябва да се квалифицира като „обработване на лични данни“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 95/46 и на член 4, точки 1 и 2 от ОРЗД, когато тази информация съдържа лични данни, а от друга страна, че лицето, което управлява интернет търсачката, трябва да се счита за „администратор“ по смисъла на член 2, буква г) от тази директива и на член 4, точка 7 от посочения регламент (вж. в този смисъл решения от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 41, и от 24 септември 2019 г., GC и др. (Премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене), C‑136/17, EU:C:2019:773, т. 35).

50      Това е така, защото, както беше припомнено в точка 44 от настоящото решение, обработването на лични данни, извършвано в рамките на дейността на интернет търсачка, се различава от и се добавя към дейността на издателите на интернет страници, изразяваща се във въвеждането на тези данни на страница в интернет. Освен това тази дейност играе решаваща роля за глобалното разпространяване на посочените данни, доколкото ги прави достъпни за всеки потребител на интернет, който извършва търсене въз основа на името на субекта на данни, включително за потребителите на интернет, които иначе не биха намерили интернет страницата, на която са публикувани същите данни. Освен това организирането и обединяването на публикуваната в интернет информация, които се извършват от търсачката, за да се улесни достъпът на потребителите на интернет до тази информация, може да доведе, когато търсенето на последната се извършва въз основа на името на физическо лице, до това същите потребители да получат чрез списъка на резултатите структурирано изложение на информацията относно лицето, която може да се намери в интернет, което да им позволи да изградят повече или по-малко подробен профил на съответното лице (вж. в този смисъл решения от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 36 и 37, и от 24 септември 2019 г., GC и др. (Премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене), C‑136/17, EU:C:2019:773, т. 36).

51      Следователно, доколкото дейността на интернет търсачка може да засегне значително и в допълнителна степен по отношение на дейността на издателите на уебсайтове основните права за зачитане на личния живот и на защита на личните данни, лицето, което управлява търсачката в качеството си на лице, което определя целите и средствата на тази дейност, трябва да гарантира в рамките на своята отговорност, компетентност и възможности, че дейността му отговаря на изискванията на Директива 95/46 и на ОРЗД, за да могат предвидените в тази директива и в този регламент гаранции да разгърнат цялостното си действие и за да може действително да се осъществи ефикасна и пълна защита на съответните лица, по-специално на тяхното право на зачитане на личния им живот (вж. в този смисъл решения от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 38, и от 24 септември 2019 г., GC и др. (Премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене), C‑136/17, EU:C:2019:773, т. 37).

52      Що се отнася до обхвата на отговорността и конкретните задължения на лицето, което управлява интернет търсачка, Съдът вече е уточнил, че лицето, което управлява интернет търсачка, е отговорно не поради факта, че лични данни се намират на интернет страница, публикувана от трето лице, а поради факта, че се препраща към тази страница, и по-специално поради факта, че се посочва връзката към нея в списъка с резултатите, представен на интернет потребителите след търсене, извършено въз основа на името на физическо лице, като подобно показване на въпросната връзка в такъв списък може да засегне в значителна степен основните права на субекта на данните на зачитане на личния му живот и на защита на личните данни, които го засягат (вж. в този смисъл решения от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 80, и от 24 септември 2019 г., GC и др. (Премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене), C‑136/17, EU:C:2019:773, т. 46).

53      При тези условия, като се имат предвид отговорността, компетентността и възможностите на лицето, което управлява интернет търсачка, в качеството му на администратор, който обработва данни в рамките на дейността на тази търсачка, забраните и ограниченията, предвидени в Директива 95/46 и в ОРЗД, могат да се приложат спрямо лицето, което управлява интернет търсачка, само поради това препращане (рефериране) и следователно посредством проверка, която трябва да се извърши под контрола на компетентните национални органи въз основа на подадено от субекта на данните искане (вж. решение от 24 септември 2019 г., GC и др. (Премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене), C‑136/17, EU:C:2019:773, т. 47).

54      Що се отнася до това искане, член 17 от ОРЗД съдържа разпоредба, която урежда специално „правото на изтриване“, наречено също „право да бъдеш забравен“. Макар в параграф 1 от посочения член да се предвижда, че на изброените в този член основания субектът на данните по принцип има право да поиска от администратора изтриване на своите лични данни, в параграф 3 от същата разпоредба се уточнява, че на това право не може да се прави позоваване, когато обработването е необходимо поради някое от изброените основания, сред които в буква а) от посочения параграф е включена по-специално свободата на информация.

55      Ето защо, когато лицето, което управлява интернет търсачка, получи искане за премахване от резултатите при търсене, то трябва да провери дали включването на връзката, препращаща към въпросната интернет страница в списъка, който се показва след търсене въз основа на името на субекта на данните, е необходимо за упражняването на правото на свобода на информация на интернет потребителите, които са потенциално заинтересовани да получат достъп до тази интернет страница посредством такова търсене, защитено с член 11 от Хартата (вж. решение от 24 септември 2019 г., GC и др. (Премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене) (C‑136/17, EU:C:2019:773, т. 66).

56      Обстоятелството, че член 17, параграф 3, буква а) от ОРЗД изрично предвижда, че правото на изтриване, което има субектът на данните, е изключено, когато обработването е необходимо за упражняването на правото, свързано по-специално със свободата на информация, гарантирано от член 11 от Хартата, представлява израз на факта, че правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва, както подчертава съображение 4 от този регламент, да се разглежда във връзка със своята функция в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 24 септември 2019 г., GC и др. (Премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене), C‑136/17, EU:C:2019:773, т. 57 и цитираната съдебна практика).

57      В този контекст е важно да се припомни, че член 52, параграф 1 от Хартата допуска налагането на ограничения при упражняването на права като установените в членове 7 и 8 от нея, ако тези ограничения са предвидени в закон, зачитат основното съдържание на същите права и свободи и при спазване на принципа на пропорционалност са необходими и действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора (решение от 24 септември 2019 г., GC и др. (Премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене), C‑136/17, EU:C:2019:773, т. 58 и цитираната съдебна практика).

58      Така ОРЗД, и по-специално член 17, параграф 3, буква а) от него, изрично закрепва изискването за претегляне между, от една страна, основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, установени в членове 7 и 8 от Хартата, и от друга страна, основното право на свобода на информацията, гарантирано от член 11 от Хартата (решение от 24 септември 2019 г., GC и др. (Премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене), C‑136/17, EU:C:2019:773, т. 59).

59      Следва да се добави, че член 7 от Хартата, който се отнася до правото на зачитане на личния и семейния живот, съдържа права, съответстващи на правата, гарантирани от член 8, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), и че защитата на личните данни играе основна роля при упражняването на правото на зачитане на личния и семейния живот, установено в член 8 от ЕКПЧ (ЕСПЧ, 27 юни 2017 г., Satakunnan Markkinapörssi oy et satamedia oy c/у Финландия, CE:ECHR:2017:0627JUD000093113, § 137). Ето защо в съответствие с член 52, параграф 3 от Хартата на посочения член 7 следва да се придадат същият смисъл и обхват като дадените на член 8, параграф 1 от ЕКПЧ, както той е тълкуван в практиката на Европейския съд по правата на човека. Същото се отнася и за член 11 от Хартата и член 10 от ЕКПЧ (вж. в този смисъл решение от 14 февруари 2019 г., Buivids, C‑345/17, EU:C:2019:122, т. 65 и цитираната съдебна практика).

60      От практиката на Европейския съд по правата на човека обаче следва, че що се отнася до публикуването на данни, за да се извърши претегляне между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване и на информация, трябва да се вземат предвид някои релевантни критерии, като приноса при обсъждане в общ интерес, известността на съответното лице, предмета на репортажа, предходното поведение на субекта на данните, съдържанието, формата и отзвука от публикацията, както и начина и обстоятелствата, при които е била получена информацията, и нейната достоверност (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 27 юни 2017 г., Satakunnan Markkinapörssi Oy и Satamedia Oy с/у Финландия, CE:ECHR:2017:0627JUD000093113, § 165).

61      Именно с оглед на тези съображения следва да се разгледа въпросът при какви условия лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да уважи искане за премахване от резултатите при търсене и следователно да изтрие от списъка с резултатите, който се показва след търсене, извършено въз основа на името на субекта на данните, връзката, препращаща към интернет страница, в която се съдържат лични данни на това лице, с мотива, че в съдържанието, към което се препраща, са включени твърдения, които посоченото лице счита за неистинни (вж. в този смисъл решение от 24 септември 2019 г., GC и др. (Премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене), C‑136/17, EU:C:2019:773, т. 60).

62      В това отношение е важно да се отбележи най-напред, че макар правата на субекта на данните, защитавани от членове 7 и 8 от Хартата, да имат по принцип предимство пред законния интерес на интернет потребителите, които потенциално биха могли да имат интерес от достъп до въпросната информация, това равновесие все пак може да зависи от релевантните обстоятелства във всеки отделен случай, по-специално от естеството на тази информация и от чувствителността ѝ по отношение на личния живот на субекта на данни, както и от интереса на обществеността да разполага с посочената информация, който може да бъде различен по-специално в зависимост от ролята на това лице в обществения живот (решения от 13 май 2014 г., Google Spain et Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 81, и от 24 септември 2019 г., GC и др. (Премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене), C‑136/17, EU:C:2019:773, т. 66).

63      По-специално, когато субектът на данните изпълнява определена роля в обществения живот, той трябва да прояви повишена степен на толерантност, при положение че е неизбежно и напълно съзнателно обект на вниманието на обществеността (вж. в този смисъл решение на ЕСПЧ от 6 октомври 2022 г. по дело Khural и Zeynalov c/у Азербейджан, CE:ECHR:2022:1006JUD005506911, § 41 и цитираната съдебна практика).

64      При преценката на условията за прилагане на член 17, параграф 3, буква a) от ОРЗД въпросът дали съдържанието, към което се препраща, е истинно или не, също представлява релевантен елемент, с оглед на който може да се прецени дали правото на информация на интернет потребителите и свободата на изразяване на доставчика на съдържание могат да надделеят над правата на лицето, което е поискало премахване от резултатите при търсене.

65      В това отношение, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 30 от представеното заключение, макар при определени обстоятелства правото на свобода на изразяване и на информация да може да има предимство пред правото на защита на личния живот и правото на защита на личните данни, по-специално, когато субектът на данните играе важна роля в обществения живот, тази тенденция се преобръща във всички случаи, когато се окаже неистинна дори част от информацията, посочена в искането за премахване от резултатите при търсене, щом тя не е с маловажен характер спрямо цялото съдържание. Всъщност в подобна хипотеза правата на предоставяне и получаване на информация не могат да се вземат предвид, тъй като не могат да включват правото на разпространяване на такава информация и на достъп до нея.

66      Следва да се добави, че ако въпросът дали включените в разглежданото съдържание твърдения са истинни, е от значение за прилагането на член 17, параграф 3, буква а) от ОРЗД, следва да се направи разграничение между фактически твърдения и оценъчни преценки. Това е така, защото, макар да е възможно да се докаже истинността на първите, истинността на вторите не подлежи на доказване (вж. в този смисъл решение на ЕСПЧ от 23 април 2015 г. по дело Morice с/у Франция, CE:ECHR:2015:0423JUD002936910, § 126).

67      По-нататък следва да се определи, от една страна, дали и евентуално в каква степен лицето, подало искането за премахване от резултатите при търсене, трябва да представи доказателства в подкрепа на твърдението си относно неистинността на информацията, включена в съдържанието, към което се препраща, и от друга страна, дали лицето, което управлява интернет търсачката, трябва да се опита само' да изясни фактите, за да докаже дали твърденията за невярност на включената в това съдържание информация са истинни или не.

68      Що се отнася, на първо място, до задълженията на лицето, което иска премахване от резултатите при търсене поради неистинност на посочено съдържание, това лице трябва да докаже, че включената в това съдържание информация или поне част от тази информация е очевидно неистинна, при положение че тя не е с маловажен характер от гледна точка на цялото съдържание. Все пак, за да се избегне възлагането на прекомерна тежест на това лице, която може да навреди на полезното действие на правото на премахване от резултатите при търсене, същото лице трябва да представи единствено доказателствата, които с оглед на обстоятелствата в конкретния случай може разумно да се изисква от него да издири с оглед постигането на целта си да докаже тази очевидна неистинност. В това отношение посоченото лице по принцип не може да бъде задължено още от досъдебната фаза на правния спор да представи на лицето, което управлява интернет търсачката, в подкрепа на искането си за премахване от резултатите при търсене съдебно решение, постановено срещу издателя на съответния интернет сайт, дори под формата на решение, взето в рамките на производство по постановяване на привременни или обезпечителни мерки. Всъщност обвързването на посоченото лице с такова задължение би довело до възлагане на това лице на неразумна тежест.

69      Що се отнася, на второ място, до задълженията и отговорностите на лицето, което управлява интернет търсачката, вярно е, че за да провери дали дадено съдържание може да продължи да бъде включвано в списъка с резултатите при търсене, извършено чрез неговата търсачка, след като е подадено искане за премахване от резултатите при търсене, това лице трябва да се основе на всички налични права и интереси, както и на всички обстоятелства по конкретния случай.

70      Все пак при преценката на условията за прилагане, предвидени в член 17, параграф 3, буква а) от ОРЗД, същото лице не може да бъде задължено да упражнява активна роля при издирването на фактически обстоятелства, които не са подкрепени с искането за премахване от резултатите при търсене, за да определи дали това искане е обосновано.

71      Така при обработването на такова искане от съответното лице, което управлява интернет търсачка, не може да се изисква да разследва фактите и за тази цел да организира обмен на кореспонденция при условията на състезателност с доставчика на съдържанието, за да получи липсващите доказателства относно истинността на съдържанието, към което се препраща. Всъщност, ако лицето, което управлява интернет търсачката, се обвърже с подобно задължение, самото то би било принудено да вземе участие при доказването на обстоятелството дали съдържанието, към което се препраща, е истинно или не, като по този начин на това лице би била възложена тежест, надхвърляща това, което може разумно да се очаква от него с оглед на неговата отговорност, компетентност и възможности по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 53 от настоящото решение. С това задължение би се създал сериозен риск от резултатите при търсене да бъдат премахнати съдържания, с които се задоволява законосъобразна и приоритетна за обществеността нужда от информация, и по този начин да се окаже трудно тези съдържания да бъдат намерени в интернет. В това отношение би съществувал реален риск от възпиращ ефект върху упражняването на свободата на изразяване и на информация, ако лицето, което управлява интернет търсачката, извършва такова премахване от резултатите при търсене почти систематично, за да избегне понасянето на тежестта за разследване на релевантните факти в опит да установи дали посоченото съдържание е истинно или не.

72      Ето защо, в случай че лицето, подало искане за премахване от резултатите при търсене, представи релевантни и достатъчни доказателства, с които може да подкрепи искането и с които се установява очевидната неистинност на включена в съдържанието, към което се препраща, информация или поне на част от тази информация, която не е маловажна от гледна точка на цялото съдържание, лицето, което управлява интернет търсачката, е длъжно да уважи това искане за премахване от резултатите при търсене. Същото важи и за случая, когато субектът на данните представи съдебно решение, постановено срещу издателя на интернет сайта, което се основава на констатацията, че информацията, включена в съдържанието, към което се препраща, която не е маловажна от гледна точка на цялото съдържание, е неистинна поне на пръв поглед.

73      За сметка на това, когато не е представено такова съдебно решение, в случай че неистинният характер на тази информация, включена в съдържанието, към което се препраща, не следва очевидно от гледна точка на представените от субекта на данните доказателства, лицето, което управлява интернет търсачката, не е длъжно да уважи такова искане за премахване от резултатите при търсене. Когато разглежданата информация може да допринесе за дебат от общ интерес, с оглед на всички обстоятелства по настоящия случай, следва да се придаде особено значение на правото на свобода на изразяване и на информация.

74      Следва да се добави, че в съответствие с изложеното в точка 65 от настоящото решение би било същевременно непропорционално да се премахват от резултатите при търсене статии, в резултат на което да се затруднява достъпът в интернет до всички тях, в случай че се окажат неистинни само някои данни или обстоятелства от несъществено значение с оглед на цялото съдържание на тези статии.

75      Накрая следва да се уточни, че когато лицето, което управлява интернет търсачка, не изпълни искането за премахване от резултатите при търсене, субектът на данните трябва да може да сезира надзорния или съдебния орган, за да може той да извърши необходимите проверки и да разпореди на посочения администратор да предприеме необходимите мерки (вж. в този смисъл решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 77). Това е така, защото именно съдебните органи трябва да осигурят претеглянето на конкуриращите се интереси, тъй като те са в най-добра позиция да извършат сложно и задълбочено претегляне, като вземат предвид всички критерии и обстоятелства, установени в релевантната практика на Съда, както и на Европейският съд по правата на човека

76      Все пак, в случай че е образувано административно или съдебно производство относно твърдения за неистинност на информация, включена в съдържание, към което се препраща, и когато фактът, че е налице такова производство, е бил сведен до знанието на лицето, което управлява интернет търсачката, това лице трябва да добави към резултатите при търсене предупреждение, че съществува такова производство, за да изпълни по-специално изискването да предоставя винаги относима и актуална информация на интернет потребителите.

77      С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 17, параграф 3, буква а) от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че при претеглянето между правата, посочени в членове 7 и 8 от Хартата, от една страна, и тези, посочени в член 11 от Хартата, от друга страна, което претегляне следва да се извърши за целите на разглеждането на отправено до лицето, което управлява интернет търсачка, искане за премахване от резултатите при търсене, което е относно заличаването от списъка с тези резултати на връзка, насочваща към съдържание, което включва твърдения, смятани за неистинни от подалото искането лице, посоченото заличаване следва да се извърши само при условие че на въпроса относно истинността на съдържанието, към което се препраща, е даден поне индикативен отговор в рамките на производство по иск, предявен от това лице срещу доставчика на съдържанието.

 По втория въпрос

 По приложимото право ratione temporis

78      С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска тълкуване на член 12, буква б) и на член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46, както и на член 17, параграф 3, буква а) от ОРЗД. В това отношение тя уточнява, че макар че искането Google да премахне окончателно връзките, препращащи към разглежданите в главното дело статии, попада ratione temporis в обхвата на ОРЗД, то искането Google да преустанови визуализирането под формата на миниатюрни изображения на съдържащите се в статията от 4 юни 2015 г. снимки на ищците в главното производство, попада ratione temporis в приложното поле на Директива 95/46, като се има предвид, че тези снимки, за разлика от посочените връзки, повече не се показват от управляваната от Google интернет търсачка към датата на влизане в сила на ОРЗД.

79      В това отношение не следва да се прави разграничение между посочените във втория преюдициален въпрос разпоредби на Директива 95/46 и тези на ОРЗД, тъй като за всички тези разпоредби трябва да се счита, че имат сходен обхват за нуждите на тълкуването, което Съдът следва да даде в рамките на настоящото дело (вж. по аналогия решение от 1 август 2022 г., Vyriausioji tarnybinės etikos komisija, C‑184/20, EU:C:2022:601, т. 58 и цитираната съдебна практика).

80      Следователно, за да се даде полезен отговор на втория въпрос, той следва да се разгледа от гледна точка както на Директива 95/46, така и на ОРЗД.

 По допустимостта

81      Google изразява съмнения също така относно допустимостта на втория въпрос, с мотива, че проблемът, който той повдига, е хипотетичен. Това било така, защото преди всичко спорът в главното производство имал за предмет не искане за премахване от резултатите при търсене на изображения въз основа на имената на ищците в главното производство, а искане за обща забрана за показване на миниатюрни изображения, съответстващи на фотографии, илюстриращи една от трите разглеждани в главното производство статии. Освен това от 28 юни 2018 г. миниатюрните изображения повече не били достъпни на уебсайта g-net. Накрая, от 2018 г. Google въвело нова версия на своята интернет търсачка на изображения, която под всяко миниатюрно изображение на страницата с резултатите показва съкратеното заглавие на интернет страницата, към която конкретно се препраща, както и интернет адреса или част от него под формата на допълнителна връзка.

82      В приложение на принципите, изведени от практиката на Съда, припомнена в точки 41 и 42 от настоящото решение, преди всичко следва да се констатира, че в случая от преписката, с която разполага Съдът, не следва ясно, че тълкуването на разпоредбите на Директива 95/46 и на ОРЗД, поискано от запитващата юрисдикция в рамките на преценката на обосноваността на искането за преустановяване на показването на снимките, няма връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство.

83      Що се отнася по-специално до факта, че разглежданите в главното производство снимки и статии повече не се показват на уебсайта g-net, следва да се отбележи, че както отбелязва запитващата юрисдикция, премахването на това съдържание изглежда само временно, за което свидетелства публикуваната на уебсайта g-net забележка, че „към момента“ е невъзможен достъпът до тези статии. При тези условия не може да се изключи възможността посочените статии да бъдат отново качени онлайн в бъдеще и отново управляваната от Google интернет търсачка да препраща към тях, още повече че последното продължава да смята, че е необосновано разглежданото в главното производство искане за премахване от резултатите при търсене, и поддържа отказа си да уважи искането за премахване от резултатите при търсене.

84      Освен това по отношение на искането за преустановяване на визуализирането под формата на миниатюрни изображения на разглежданите в главното производство снимки не може да се постави под въпрос наличието на интерес от отговор на Съда относно тълкуването на релевантните разпоредби на Директива 95/46 и на ОРЗД нито вследствие на изтъкнатото от Google обстоятелство, че ищците в главното дело не са ограничили искането си до търсенията въз основа на името им, нито вследствие на факта, че Google е започнало да използва нова версия на своята интернет търсачка на изображения, вследствие на което под всяко миниатюрно изображение на страницата с резултатите при търсене се показва съкратеното заглавие на интернет страницата, към която конкретно се препраща, както и интернет адреса или част от него под формата на допълнителна връзка.

85      Това е така, защото, първо, дори да се предположи, че искането на ищците в главното производство за преустановяване на показването под формата на миниатюрни изображения на техни снимки не се ограничава до търсенията, извършени въз основа на техните имена, това не променя факта, че това искане обхваща резултатите, получени при такива търсения. При тези обстоятелства не може да се приеме, че поисканото с втория въпрос тълкуване очевидно няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство.

86      Второ, що се отнася до обстоятелството, че при търсенето на изображения се добавя допълнителна връзка, която посочва интернет страницата на първоначалната им публикация, съгласно постоянната практика на Съда националните юрисдикции следва да установят фактите, въз основа на които трябва да бъде разрешен спорът в главното производство, и да решат в каква степен по-нататъшното развитие на съответната търсачка е релевантно в това отношение.

87      Ето защо вторият въпрос е допустим.

 По същество

88      С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46, както и член 17, параграф 3, буква а) от ОРЗД трябва да се тълкуват в смисъл, че при претеглянето между правата, посочени в членове 7 и 8 от Хартата, от една страна, и тези, посочени в членове 11 и 16 от Хартата, от друга страна, което претегляне следва да се извърши за целите на разглеждането на отправено до лицето, което управлява интернет търсачка, искане за заличаване от списъка с резултатите при търсене на изображения по името на физическо лице, вследствие на което се визуализират снимки на това лице под формата на миниатюрни изображения, следва да се държи сметка основно за първоначалния контекст на публикацията на тези снимки в интернет.

89      Така поставеният въпрос се вписва в контекста на искане за заличаване на резултати при търсене на изображения по името на ищците в главното производство, вследствие на което се визуализират снимките, публикувани под формата на миниатюрни изображения, които илюстрират статията, публикувана на уебсайта g-net на 4 юни 2015 г. В това отношение запитващата юрисдикция иска по-специално да установи дали, за да се прецени обосноваността на това искане, следва да се вземе предвид само информативната стойност на самите миниатюрни изображения в неутралния контекст на списъка с резултатите, или следва да се вземе предвид и първоначалният контекст на публикацията на снимките, който не следва само от показването на миниатюрните изображения в списъка с резултатите.

90      Преди всичко следва да се констатира, както отбелязва генералният адвокат в точка 53 от представеното заключение, че търсенето по името на дадено лице на изображения чрез търсачка в интернет се подчинява на същите принципи, каквито са приложими и към търсенето на интернет страници и на включената в тях информация. Следователно практиката на Съда, припомнена в точки 49—61 от настоящото решение, е в сила и за обработването на искане за премахване от резултатите при търсене, целящо заличаване на снимки, визуализирани под формата на миниатюрни изображения, от резултатите при търсене на изображения.

91      В това отношение е важно да се констатира най-напред, че показването в резултатите от търсене на изображения под формата на миниатюрни изображения на снимки на физически лица представлява обработване на лични данни, за което лицето, което управлява съответната интернет търсачка, в качеството си на „администратор“ по смисъла на член 2, буква г) от Директива 95/46 и на член 4, точка 7 от ОРЗД, следва в рамките на своите отговорности, компетентност и възможности да осигурява изпълняването на посочените в тези разпоредби изисквания.

92      По-нататък следва да се уточни, че поставеният въпрос се отнася до специфичния начин за търсене на изображения, предлаган от някои интернет търсачки, като разглежданата в главното дело, с помощта на която интернет потребителят може да търси информация от всякакво естество под формата на графично съдържание (снимки, изображения на картини, рисунки, графики, таблици и т.н.). При такова търсене интернет търсачката генерира списък на резултатите, състоящ се от миниатюрни изображения, препращащи чрез връзка към интернет страници, в които се намират едновременно използваните термини при търсенето и графичното съдържание, включени в този списък.

93      В това отношение е постановено, че доколкото включването в списъка на резултатите, който се показва след търсене по името на дадено лице, на интернет страница и на поместената на нея информация относно това лице улеснява значително достъпа до тази информация на всеки интернет потребител, който извършва търсене относно това лице, и може да изиграе решаваща роля за разпространяването на тази информация, това включване може да представлява по-голямо вмешателство в основното право на зачитане на личния живот на съответното лице, отколкото публикацията от издателя на тази интернет страница (решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 87).

94      Това обаче важи в още по-голяма степен в случай че след търсене по име се показват снимки на субекта на данни под формата на миниатюрни изображения, тъй като тази визуализация може да представлява особено силно вмешателство в правото на зачитане на личния живот и в правото на защита на личните данни на това лице, уредени в членове 7 и 8 от Хартата.

95      Това е така, защото изображението на дадено лице всъщност е един от основните отличителни белези на личността, тъй като е израз на неговата оригиналност и му позволява да бъде разграничено от всички останали лица. Следователно правото на защита на изображението на съответното лице представлява едно от съществените условия за неговото лично развитие и предполага преди всичко, че то упражнява контрол върху своето изображение, което включва по-специално възможността да откаже разпространяването му. От това следва, че макар свободата на изразяване и на информация несъмнено да включва публикуването на снимки, в този контекст защитата на правото на зачитане на личния живот има особено значение, тъй като снимките могат да предават особено лични, дори интимни сведения за дадено лице или неговото семейство (вж. в този смисъл решение на ЕСПЧ от 7 февруари 2012 г. по дело Von Hannover с/у Германия, CE:ECHR:2012:0207JUD004066008, § § 95, 96 и 103 и цитираната съдебна практика).

96      Следователно, когато лицето, което управлява интернет търсачка, получи искане за премахване от резултатите при търсене, което е относно заличаване от резултатите при търсене на изображения, извършено въз основа на името на дадено лице, като следва да бъдат заличени снимките, показвани под формата на миниатюрни изображения на това лице, то трябва да провери дали визуализирането на въпросните снимки е необходимо за упражняването на защитеното с член 11 от Хартата право на свобода на информация на интернет потребителите, които са потенциално заинтересовани да имат достъп до тези снимки посредством такова търсене (вж. решение от 24 септември 2019 г., GC и др. (Премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене) (C‑136/17, EU:C:2019:773, т. 66).

97      В това отношение отговорът на въпроса дали се допринася за дебат от общ интерес, е от първостепенно значение и това следва да се вземе предвид при претеглянето на конкуриращите се основни права, за да се прецени дали трябва да се отдаде предимство на правото на субекта на данните на зачитане на личния живот и на правото му на защита на личните данни,, или на правата на свобода на изразяване и на информация.

98      Доколкото обаче интернет търсачката показва снимки на субекта на данните извън контекста, в който те са публикувани на интернет страница, към която се препраща, най-често за да илюстрират съдържащите се в тази страница текстови откъси, следва да се определи дали този контекст все пак трябва да се вземе предвид при претеглянето на конкуриращите се права и интереси, което следва да бъде извършено.

99      Във връзка с това, както отбелязва генералният адвокат в точка 54 от представеното заключение, въпросът дали посочената преценка трябва да включва и съдържанието на интернет страницата, в която е включена снимката, чието премахване от показваните резултати под формата на миниатюрно изображение е поискано, зависи от предмета и естеството на въпросното обработване.

100    Що се отнася, на първо място, до предмета на разглежданото обработване, следва да се отбележи, че публикуването на снимки като средство за невербална комуникация може да има по-силно въздействие върху интернет потребителите, отколкото текстовите публикации. Това е така, защото сами по себе си снимките са важно средство за привличане на вниманието на интернет потребителите и могат да събудят интереса им да прочетат статиите, които те илюстрират. Именно обаче поради обстоятелството, че снимките често позволяват различни тълкувания, показването им в списъка с резултатите при търсене под формата на миниатюрни изображения може, в съответствие с посоченото в точка 95 от настоящото решение, да представлява особено силно вмешателство в правото на субекта на данни на защита на своето изображение, което трябва да се вземе предвид при претеглянето на конкуриращите се права и интереси.

101    Следователно извършването на отделно претегляне на конкуриращи се права и интереси се налага в зависимост от обстоятелството дали става въпрос, от една страна, за статии, съдържащи снимки, публикувани от издателя на интернет страницата, които в първоначалния си контекст илюстрират съдържащата се в тези статии информация и изразените в тях становища, и от друга страна, за снимки, показвани под формата на миниатюрни изображения в списъка с резултатите от лицето, което управлява интернет търсачка, извън контекста, в който те са публикувани на първоначалната интернет страница.

102    В това отношение следва да се припомни, че основанието за публикуването на лични данни на даден интернет сайт не е непременно идентично с основанието, което се прилага за дейността на интернет търсачките, като дори когато случаят е такъв, резултатът от претеглянето на разглежданите интереси, което трябва да се извърши, може да бъде различен в зависимост от това дали обработването на данни е извършвано от лицето, което управлява интернет търсачката, или от издателя на посочената интернет страница, като се има предвид, от една страна, че легитимните интереси, обосноваващи това обработване, могат да бъдат различни и от друга страна, че последиците от посоченото обработване за субекта на данните, и по-специално за личния му живот, не са непременно едни и същи (решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 86).

103    Що се отнася, на второ място, до естеството на обработването от страна на лицето, което управлява интернет търсачката, следва да се констатира, както отбелязва генералният адвокат в точка 55 от представеното заключение, че като открива публикуваните в интернет снимки на физически лица и като ги възпроизвежда отделно в резултатите при търсене на изображения — под формата на миниатюрни изображения — лицето, което управлява интернет търсачка, предлага услуга, свързана с обработване на лични данни, която се различава от обработването на данни от страна на издателя на интернет страницата, от която са изтегляни снимките, както и от обработването, администрирано от лицето, което управлява интернет търсачката, с оглед на препращането към тази страница.

104    Следователно дейността, осъществявана от лицето, което управлява интернет търсачка, състояща се в показването сред резултатите при търсене, на изображения под формата на миниатюрни изображения, следва да бъде подлагана на самостоятелна преценка, като се има предвид, че допълнителното засягане на основните права, произтичащо от такава дейност, може да бъде особено интензивно, тъй като при търсене по име се обединява цялата налична в интернет информация за съответното лице. В рамките на тази самостоятелна преценка следва да се вземе предвид обстоятелството, че визуализирането в интернет на снимки под формата на миниатюрни изображения само по себе си представлява търсеният от интернет потребителя резултат, независимо от последващото му решение дали да получи достъп до първоначалната интернет страница.

105    Важно е да се допълни, че подобно специфично претегляне, при което се взема предвид самостоятелното естество на обработването, извършено от лицето, което управлява интернет търсачката, не засяга евентуалната релевантност на текстовите елементи, които могат пряко да съпътстват визуализирането на снимка в списъка с резултатите при търсене, тъй като тези елементи могат да предоставят разяснения относно информационната стойност на тази снимка за обществеността и следователно да повлияят при претеглянето на съответните права и интереси.

106    В конкретния случай от съдържащите се в акта за преюдициално запитване констатации е видно, че макар снимките на ищците в главното производство в контекста на статията от 4 юни 2015 г., в която те се вписват, да допринасят за предаването на информацията и изразените мнения, същите тези снимки извън този контекст имат слаба информативна стойност, когато са визуализирани само под формата на миниатюрни изображения в списъка с резултати, който се показва след търсене посредством интернет търсачката. От това следва, че макар и искането за премахване от резултатите при търсене, на тази статия да следва да бъде отхвърлено с мотива, че свободата на изразяване и на информация трябва да имат предимство пред правото на ищците в главното производство на зачитане на личния им живот и на защита на личните им данни, това обстоятелство не би повлияло върху решението по отношение на искането за заличаване на тези снимки, показвани в списъка с резултатите при търсене под формата на миниатюрни изображения.

107    За сметка на това, ако искането за премахване от резултатите при търсене, на статията от 4 юни 2015 г. бъде уважено, трябва да бъдат заличени показваните под формата на миниатюрни изображения снимки, съдържащи се в тази статия. Това е така, защото, ако бъде запазено това визуализиране, би било компрометирано полезното действие на премахването на статията от резултатите при търсене, тъй като благодарение на връзката, която миниатюрните изображения съдържат, интернет потребителите биха могли да продължат да имат достъп до цялата интернет страница, в която е публикувана статията — източник на тези снимки.

108    С оглед на всички изложени съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46, както и член 17, параграф 3, буква а) от ОРЗД трябва да се тълкуват в смисъл, че при претеглянето между правата, посочени в членове 7 и 8 от Хартата, от една страна, и тези, посочени в член 11 от Хартата, от друга страна, което претегляне следва да се извърши за целите на разглеждането на отправено до лицето, което управлява интернет търсачка, искане за заличаване от резултатите при търсене на изображения, извършено въз основа на името на физическо лице, вследствие на което се визуализират негови снимки под формата на миниатюрни изображения, следва да се държи сметка за информативната стойност на тези снимки, независимо от контекста на тяхната публикация на интернет страницата, откъдето те са изтегляни, но като се вземе предвид всеки текстов елемент, който съпътства пряко визуализирането на тези снимки в резултатите при търсене и който може да предостави разяснения относно информативната стойност на тези снимки.

 По съдебните разноски

109    С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

1)      Член 17, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните, „ОРЗД“)

следва да се тълкува в смисъл, че

при претеглянето между правата, посочени в членове 7 и 8 от Хартата, от една страна, и тези, посочени в член 11 от Хартата, от друга страна, което претегляне следва да се извърши за целите на разглеждането на отправено до лицето, което управлява интернет търсачка, искане за премахване от резултатите при търсене, което е относно заличаването от списъка с тези резултати на връзка, насочваща към съдържание, което включва твърдения, смятани за неистинни от подалото искането лице, посоченото премахване от резултатите при търсене следва да се извърши само при условие че на въпроса относно истинността на съдържанието, към което се препраща, е даден поне индикативен отговор в рамките на производство по иск, предявен от това лице срещу доставчика на съдържанието.

2)      Член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, както и член 17, параграф 3, буква а) от Регламент (EС) 2016/679

следва да се тълкуват в смисъл, че

при претеглянето между правата и интересите, което следва да се извърши между правата, посочени в членове 7 и 8 от Хартата, от една страна, и тези, посочени в член 11 от Хартата, от друга страна, което претегляне следва да се извърши за целите на разглеждането на отправено до лицето, което управлява интернет търсачка, искане за заличаване от резултатите при търсене на изображения, извършено въз основа на името на физическо лице, вследствие на което се визуализират негови снимки под формата на миниатюрни изображения, следва да се държи сметка за информативната стойност на тези снимки, независимо от контекста на тяхната публикация на интернет страницата, откъдето те са изтегляни, но като се вземе предвид всеки текстов елемент, който съпътства пряко визуализирането на тези снимки в резултатите при търсене и който може да предостави разяснения относно информативната стойност на тези снимки.

Подписи


*      Език на производството: немски.