ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

6 декември 2007 година

Дело F-40/06

Luigi Marcuccio

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Искане за информация относно личните вещи, изпратени от мястото на работа до местопребиваването — Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество — Явно неоснователно искане за обезщетение“

Предмет: Жалба на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която г‑н Marcuccio иска, от една страна, отмяна на мълчаливия отказ по искането му да получи копие от товарителницата за изпращането на личните му вещи от Ангола в Италия и от друга страна, обезщетение за вреди

Решение: Основанията за постановяване на решение по искането за отмяна са отпаднали. Отхвърля искането за обезщетение като явно неоснователно. Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски и всички съдебни разноски на Комисията.

Резюме

1.      Производство — Жалбоподател, чието искане е удовлетворено след подаването на жалбата — Жалба с отпаднал предмет — Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Кумулативни условия

1.      При положение че след подаването на жалбата жалбоподателят по същество е постигнал всичко, което е искал от съответната институция, жалбата му за отмяна срещу мълчаливия отказ по искането му става безпредметна и отпада основанието за постановяване на съдебно решение по същество.

(вж. точка 26)

2.      За да се ангажира отговорността на Общността, трябва да са изпълнени определени кумулативни условия, а именно неправомерност на поведението, за което се упреква институцията, наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между поведението на институцията и твърдяната вреда. Достатъчно е едно от тези условия да не е изпълнено, за да се отхвърли изцяло искането за обезщетение, без да е необходимо да се разглеждат останалите условия за реализирането на тази отговорност.

(вж. точка 44)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 10 ноември 2004 г., Vonier/Комисия, T‑165/03, Recueil FP, стр. I‑A‑343 и II‑1575, точка 78