Съединени дела T‑261/13 и T‑86/14

Кралство Нидерландия

срещу

Европейска комисия

„ХИПЦ — Регламент (ЕО) № 2494/95 — Хармонизирани индекси на потребителските цени при постоянни равнища на данъците (ХИПЦ-ПД) — Регламент (ЕС) № 119/2013 — Индекси на цените на жилищата, обитавани от техните собственици — Регламент (ЕС) № 93/2013 — Евростат — Комитология — Мерки за прилагане — Процедура по регулиране с контрол“

Резюме — Решение на Общия съд (шести разширен състав) от 23 септември 2015 г.

Институции на Европейския съюз — Упражняване на правомощия — Изпълнително правомощие, предоставено на Комисията с оглед на приемането на актове за изпълнение — Граници — Задължение за съобразяване с общите цели на съответния законодателен акт и за приемане на разпоредбите, които са необходими или полезни за изпълнението на този акт — Обхват — Прилагане на законодателен акт, който предвижда, че мерките за изпълнение се приемат при спазване на процедурата по регулиране с контрол — Непредвиждане на такава процедура в акта за изпълнение — Недопустимост

(член 291, параграф 2 ДФЕС; член 4, втора и трета алинея, член 5, параграф 3 и член 14, параграф 3 от Регламент № 2494/95 на Съвета; член 4, параграф 1 от Регламент № 93/2013 на Комисията; член 1, точка 2 от Регламент № 119/2013 на Комисията; член 5а от Решение 1999/468 на Съвета)

Когато на Комисията е предоставено изпълнително правомощие на основание член 291, параграф 2 ДФЕС, тя следва да уточни съдържанието на законодателния акт, за да гарантира, че същият ще се изпълнява при еднакви условия във всички държави членки. Освен това в рамките на изпълнителното си правомощие, границите на което се преценяват по-специално в зависимост от основните общи цели на законодателен акт, Комисията може да приеме всички необходими или полезни мерки за изпълнение на посочения акт, при условие че същите не му противоречат. Така трябва да се приеме, че Комисията уточнява законодателния акт, ако разпоредбите на приетия от нея акт за изпълнение, от една страна, са съобразени с основните общи цели, преследвани със законодателния акт, и от друга страна, са необходими или полезни за изпълнението му.

Що се отнася до методологическите рамки, предвидени от член 1, точка 2 от Регламент № 119/2013 за изменение на Регламент № 2214/96 относно хармонизираните индекси на потребителските цени (ХИПЦ) и член 4, параграф 1 от Регламент № 93/2013 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент № 2494/95 на Съвета относно хармонизираните индекси на потребителските цени, те представляват необходими или полезни мерки за изпълнение на Регламент № 2494/95 при еднакви условия, доколкото разпоредбите на тези методологически рамки трябва да определят понятията, методите и практиките, позволяващи ХИПЦ да бъдат съпоставими по смисъла на член 4, втора алинея от Регламент № 2494/95, и следователно са част от правилата, които трябва да се спазват за получаване на съпоставими ХИПЦ, както е предвидено в член 4, трета алинея и член 5, параграф 3 от Регламент № 2494/95. Ето защо тези методологически рамки са мерки по прилагане, които трябва да бъдат спазвани, за да се осигури полезното действие на приложимите регламенти и съпоставимостта на ХИПЦ.

Следователно, при положение че член 4, трета алинея и член 5, параграф 3 от Регламент № 2494/95, и двата във връзка с член 14, параграф 3 от същия Регламент, предвиждат, че при приемане на мерките по прилагане, необходими за осигуряване на съпоставимост на ХИПЦ, Комисията следва процедурата по регулиране с контрол (ПРК), уредена в член 5а от Решение 1999/468 за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, член 1, точка 2 от Регламент № 119/2013 и член 4, параграф 1 от Регламент № 93/2013 трябва да бъдат отменени, доколкото не предвиждат, че необходимите мерки за изпълнение се приемат при спазване на ПРК. Всъщност правилата за формирането на волята на институциите на Съюза са установени в Договора и прилагането им не зависи от преценката нито на държавите членки, нито на самите институции. Да се признае на институция възможността с актове от вторичното право да установява правни основания за приемане на други актове, независимо дали това утежнява или облекчава правилата за приемането им, би било равносилно на това да ѝ се възложат законодателни правомощия, надхвърлящи предвиденото в Договора. То би означало също така да ѝ се позволи да нарушава принципа на институционалното равновесие, който предполага, че всяка институция упражнява своите правомощия при зачитане на правомощията на останалите институции.

(вж. т. 38, 43—45, 47—50, 63 и 64)