РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
15 януари 2013 година(*)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността „BELLRAM“ — По-ранни национални словна и фигуративни марки „RAM“ и „Ram“ — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Право на изслушване — Член 63, параграф 2, членове 75 и 76 от Регламент № 207/2009 — Срокове за производството по възражение“
По дело T‑237/11
Lidl Stiftung & Co. KG, установено в Neckarsulm (Германия), за което се явява T. Träger, avocat,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явяват г‑жа K. Klüpfel и г‑жа D. Walicka, в качеството на представители,
ответник,
другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е
Lactimilk, SA, установено в Мадрид (Испания), за което се явява P. Casamitjana Lleonart, avocat,
с предмет жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 1 март 2011 г. (преписка R 1154/2009‑4) относно производство по възражение между Lactimilk, SA и Lidl Stiftung & Co. KG,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová, председател, г‑жа K. Jürimäe (докладчик) и г‑н M. van der Woude, съдии,
секретар: г‑жа S. Spyropoulos, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 4 май 2011 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 7 октомври 2011 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 22 септември 2011 г.,
предвид писмената реплика, подадена в секретариата на Общия съд на 3 януари 2012 г.,
предвид писмената дуплика на СХВП, подадена в секретариата на Общия съд на 7 март 2012 г.,
след съдебното заседание от 10 юли 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 15 май 2006 г. жалбоподателят, Lidl Stiftung & Co. KG, подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) въз основа на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „BELLRAM“.
3 Стоките, за които е поискана регистрация, спадат към клас 29 по смисъла на ревизираната и допълнена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и отговарят на стоките „сирена“.
4 Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 42/2006 от 16 октомври 2006 г.
5 На 9 януари 2007 г. встъпилата страна, Lactimilk SA, подава възражение на основание член 42 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 41 от Регламент № 207/2009) срещу регистрацията на заявената марка за стоките от клас 29, посочени в точка 3 по-горе.
6 Възражението се основава на следните по-ранни испански марки:
– фигуративна марка в жълто и синьо, регистрирана под номер 2414439 (наричана по-нататък „първата по-ранна фигуративна марка“), възпроизведена по-долу:
– фигуративна марка, регистрирана под номер 98550 (наричана по-нататък „втората по-ранна фигуративна марка“), възпроизведена по-долу:
– словна марка „RAM“, регистрирана под номер 151890 (наричана по-нататък „по-ранната словна марка“).
7 Първата по-ранна фигуративна марка е регистрирана за стоките от клас 29 по смисъла на Ницската спогодба, съответстващи на следното описание: „Месо, риба, птици и дивеч; месни екстракти; консервирани, замразени, сушени, варени и печени плодове и зеленчуци, меса и риба; желета, конфитюри и компоти; яйца; хранителни масла и мазнини; готови ястия от месо, риба, зеленчуци и в частност от мляко и млечни продукти, кисело мляко, сирене, масло, маргарин и сметана (млечни продукти)“.
8 Втората по-ранна фигуративна марка е регистрирана за стоки от клас 29 по смисъла на Ницската спогодба, съответстващи на следното описание: „Всички видове масла, прясно мляко, кондензирано мляко и мляко на прах, сирене, масло, кисело мляко, кефир и други производни на млякото“.
9 Първоначално по-ранната словна марка е регистрирана за стоки от клас 29 по смисъла на Ницската спогодба, съответстващи на следното описание: „Прясно мляко, кондензирано мляко и мляко на прах, сирене, масло, кисело мляко, кефир и други производни на млякото“. Този списък със стоки впоследствие е допълнен от списъка със стоки, съответстващи на следното описание: „Хранителни продукти от животински произход; хранителни масла и мазнини; сушени и други зеленчуци, готови за консумация или консервирани; желета и мармалади; месо, птици и дивеч; яйца; сосове за салати; напитки на базата на мляко, в които то е основна съставка; изрично се изключват консервираните риба и морски продукти“.
10 Възражението се основава на всички стоки, посочени в трите по-ранни марки.
11 В подкрепа на възражението е изтъкнато основанието, посочено в член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009).
12 На 31 август 2009 г. отделът по споровете уважава възражението на встъпилата страна, като сравнява заявената марка изключително с първата по-ранна фигуративна марка. Преди всичко, що се отнася до сравнението между стоките, предмет на посочените марки, той приема, че те са идентични. След това, що се отнася до сравнението между знаците, отделът по споровете отбелязва, от една страна, че съществува средна степен на визуални и фонетични сходства между тях. По-нататък той отбелязва, че никой от тези два знака няма особено концептуално значение на испански език. Накрая, като има предвид средния отличителен характер на първата по-ранна фигуративна марка, отделът стига до извода, че съществува вероятност от объркване. Освен това той приема, че предвид вероятността от объркване, съществуваща между заявената марка и първата по-ранна фигуративна марка, не е необходимо той да сравнява заявената марка, от една страна, и втората по-ранна фигуративна марка и по-ранната словна марка, от друга.
13 На 1 октомври 2009 г. жалбоподателят подава жалба до СХВП на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 срещу решението на отдела по споровете.
14 С решение от 1 март 2011 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата срещу решението на отдела по споровете. В частност той приема, от една страна, че тъй като встъпилата страна е предоставила доказателство за регистриране само на по-ранната словна марка, вероятността от объркване може да се прецени само предвид посочената марка, като се изключат двете по-ранни фигуративни марки (вж. точки 13—20 от обжалваното решение). От друга страна, при проверката на вероятността от объркване между заявената марка и по-ранната словна марка апелативният състав приема, първо, че е представено доказателство за реалното използване на по-ранната словна марка само що се отнася до „млякото, сметаната и напитките на базата на мляко, в които то е преобладаваща съставка“, поради което може да се счита, че тя е регистрирана само за тези стоки (вж. точки 23—29 от обжалваното решение). След това апелативният състав приема, че съществува сходство между „млякото, сметаната и напитките на базата на мляко, в които то е преобладаваща съставка“, обхванати от по-ранната словна марка и стоките „сирена“, обхванати от заявената марка (вж. точка 30 от посоченото решение). По-нататък той приема, че разглежданите знаци са сходни (вж. точки 31—35 от посоченото решение) и че е установено, че тъй като е използвана интензивно, по-ранната словна марка е придобила ясно изразен отличителен характер (вж. точки 37—39 от посоченото решение). В светлината на предходните констатации апелативният състав стига до извода, че между заявената марка и по-ранната словна марка съществува вероятност от объркване и че това е така дори ако трябва да се приеме, че последната притежава само среден отличителен характер (вж. точки 36—40 от посоченото решение).
Искания на страните
15 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
16 СХВП и встъпилата страна молят Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
17 Жалбоподателят изтъква пет основания, изведени, първо от нарушаване на правото на жалбоподателя да бъде изслушан и на правото на преценка на апелативния състав, второ, от грешка на апелативния състав относно обозначените от по-ранната словна марка стоки, които трябва да бъдат взети предвид при проверката на вероятността от объркване, трето, от грешки, свързани с доказателството за реалното използване на по-ранната словна марка, четвърто, от грешка при преценката на отличителния характер на по-ранната словна марка и пето, от грешки при преценката на вероятността от объркване между разглежданите знаци.
18 СХВП и встъпилата страна оспорват обосноваността на тези основания.
По първото основание, изведено от нарушаване на правото на жалбоподателя да бъде изслушан и на правото на преценка на апелативния състав
19 В рамките на първото основание по същество жалбоподателят изтъква две основни твърдения за нарушения. От една страна, апелативният състав нарушил правото му да бъде изслушан, произтичащо от член 63, параграф 2 и членове 75 и 76 от Регламент № 207/2009. От друга страна, апелативният състав нарушил собственото си право на преценка, което следва от член 4, параграф 2 и от член 10 от Регламент (ЕО) № 216/96 на Комисията от 5 февруари 1996 година за установяване на процедурни правила за организацията на дейността на апелативните състави към СХВП (OВ L 28, стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 221), изменен с Регламент (ЕО) № 2082/2004 на Комисията от 6 декември 2004 г. (OВ L 360, стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17 том 2 стр. 64), във връзка с член 63, параграф 2 и членове 75 и 76 от Регламент № 207/2009, които предвиждат правото на изслушване. Всъщност според жалбоподателя апелативният състав е трябвало да го прикани да представи своето становище относно по-ранната словна марка в рамките на производството пред него, след като отделът по споровете сравнил само заявената марка с първата по-ранна фигуративна марка.
20 СХВП и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
21 На първо място, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, според което апелативният състав нарушил неговото право да бъде изслушан, следва първо да се отбележи, че член 63, параграф 2 от Регламент № 207/2009 предвижда, че „[п]ри разглеждането на жалбата апелативният състав приканва страните толкова често, колкото е необходимо, да представят в срока, който е установен от апелативния състав, своите бележки по съобщенията, изпратени от него или по съобщенията, изхождащи от другите страни“.
22 Освен това член 75 от Регламент № 207/2009 предвижда следното:
„Решенията на [СХВП] се мотивират. Те се основават единствено на основанията, по които страните са имали възможност да вземат позиция“.
23 Съгласно постоянната съдебна практика член 75 от Регламент № 207/2009 утвърждава общия принцип за закрила на правото на защита в областта на правото относно марките на Общността (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 25 март 2009 г. по дело Anheuser-Busch/СХВП — Budějovický Budvar (BUDWEISER), T‑191/07, Сборник, стр. II‑691, точки 33 и 34 и цитираната съдебна практика). Доколкото член 63, параграф 2 от Регламент № 207/2009 и член 76 от същия регламент предвиждат правото на страните да бъдат изслушани относно становищата, фактическите обстоятелства и доказателствата, изтъкнати пред апелативния състав, тези две разпоредби утвърждават и в областта на правото на марките на Общността общия принцип за закрила на правото на защита.
24 Съгласно този общ принцип на правото на Съюза, утвърден освен това и в член 41, параграф 2, буква a) от Хартата на основните права на Европейския съюз (OВ 2010 C 83, стр. 389), адресатите на решенията на органи на публичната власт, с които се засягат чувствително интересите им, трябва да могат надлежно да представят своята гледна точка (вж. Решение по дело BUDWEISER, точка 23 по-горе, точка 34 и цитираната съдебна практика).
25 Освен това съгласно съдебната практика от член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009 произтича, че след разглеждането на жалбата по същество апелативният състав се произнася по нея и когато прави това, може „да упражни правомощията на отдела, който е взел [обжалваното] решение“, т.е. може да се произнесе сам по възражението, като го отхвърли или го обяви за основателно и по този начин потвърди или отмени приетото първоинстанционно решение пред СХВП. Така от тази разпоредба следва, че при разглеждане на жалбата, с която е сезиран, апелативният състав е длъжен да проведе нова, пълна проверка по основателността на възражението както от правна, така и от фактическа страна (вж. Решение по дело BUDWEISER, точка 23 по-горе, точка 43 и цитираната съдебна практика).
26 По-нататък член 76 от Регламент № 207/2009 посочва следното:
„1. В хода на производството [СХВП] пристъпва към служебна проверка на фактите; обаче при производство относно относителните основания за отказ на регистрация проверката се ограничава до разглеждане на фактите, доказателствата и аргументите, и исканията, представени от страните.
2. [СХВП] може да пренебрегне фактите, на които страните не са се позовали, и доказателствата, които те не са представили навреме“.
27 В настоящия случай, на първо място, следва да се приеме, че нито от разпоредбите, на които се позовава жалбоподателят, нито от съдебната практика следва, че апелативният състав е длъжен да поиска от страните техните становища относно наличието на вероятност от объркване между заявената марка и една от по-ранните марки, когато, както е в настоящия случай, апелативният състав основава своята проверка на вероятността от объркване върху по-ранна марка, която отделът по споровете не е взел предвид, но която правомерно е изтъкната в подкрепа на посоченото възражение. В това отношение обаче жалбоподателят не спори, че с възражението от 9 януари 2007 г. встъпилата страна се позовава по-специално на по-ранната словна марка в подкрепа на посоченото възражение, нито че в основанията, които подкрепят възражението, подадено на 19 юни 2007 г., встъпилата страна изрично е изтъкнала по-специално вероятността от объркване между заявената марка и по-ранната словна марка.
28 Второ, налага се изводът, че жалбоподателят действително е имал възможност както пред отдела по споровете, така и пред апелативния състав да изтъкне своите доводи относно липсата на вероятност от объркване между заявената марка и по-специално по-ранната словна марка, но че е избрал да не излага доводи относно последната пред апелативния състав. Всъщност е безспорно, че в писмото от 22 декември 2009 г. жалбоподателят е изтъкнал доводи, в рамките на подадената от него жалба срещу решението на отдела по споровете, чиято цел е да се оспори изключително наличието на вероятност от объркване между заявената марка и първата по-ранна фигуративна марка, а не между заявената марка и по-ранната словна марка. Доколкото обаче възражението е основано по-специално върху по-ранната словна марка и апелативният състав е разполагал с правомощие в съответствие с член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009 да провери вероятността от объркване само между тази по-ранна марка и заявената марка, в съответствие с член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 жалбоподателят е следвало да представи в рамките на жалбата пред апелативния състав своето становище относно по-ранната словна марка, ако е искал апелативният състав да се произнесе по този въпрос в обжалваното решение. Следователно жалбоподателят не би могъл с основание да твърди, че не е бил в състояние да предвиди, че апелативният състав ще основе своята проверка на вероятността от объркване върху по-ранната словна марка.
29 От изложените в точки 27 и 28 по-горе преценки следва, че апелативният състав не е нарушил правото на жалбоподателя да бъде изслушан, като не го е приканил изрично да представи становището си относно по-ранната словна марка.
30 Освен това, доколкото жалбоподателят не е изтъкнал доводи в жалбата си срещу решението на отдела по споровете, що се отнася до наличието на вероятност от объркване между заявената марка и по-ранната словна марка, той не би могъл с основание да критикува факта, че в обжалваното решение апелативният състав не е отговорил изрично на посочените доводи. Всъщност, макар апелативният състав да трябва да извърши нова пълна проверка на основателността на възражението, от член 76 от Регламент № 207/2009 обаче, чието съдържание е напомнено в точка 26 по-горе, следва, че той е длъжен да провери само повдигнатите пред него основания и доводи. Ако това не е така, апелативният състав би се произнесъл по основания и доводи, на които жалбоподателят не е пожелал да се позове на този етап на производството.
31 От предходните констатации (точки 27—30 по-горе) следва, че първото твърдение на жалбоподателя за нарушение трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.
32 На второ място, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че апелативният състав е нарушил своето право на преценка, доколкото е бил длъжен да съобщи на жалбоподателя намерението си да замени в рамките на проверката на вероятността от объркване първата по-ранна фигуративна марка с по-ранната словна марка, следва да се приеме — що се отнася до правните норми, чието нарушение той твърди, изложени в точка 19 по-горе, — че член 4, параграф 2 от Регламент № 216/96 предвижда следното:
„Докладчикът [на всеки апелативен състав на СХВП] извършва предварително проучване на жалбата. Той може да изготви съобщенията, адресирани до страните, които са предмет на одобрение от председателя на апелативния състав. Съобщенията се подписват от докладчика от името на апелативния състав“.
33 От друга страна, член 10 от Регламент № 216/96 предвижда, че „когато съставът счете за целесъобразно да съобщи на страните възможна оценка на фактическата или правната страна на спора, това съобщаване се извършва по такъв начин, че да не съдържа каквото и да било обвързване от страна на състава“.
34 Ето защо следва да се приеме, че обратно на това, което твърди жалбоподателят, двете изложени в точки 32 и 33 по-горе разпоредби на Регламент № 216/96, за които жалбоподателят твърди, че трябва да бъдат разглеждани във връзка с член 63, параграф 2 и членове 75 и 76 от Регламент № 207/2009, които предвиждат правото на изслушване, не налагат никакво задължение за апелативния състав при проверката на вероятността от объркване да уведоми страните за своето намерение да вземе предвид една или всички по-ранни марки, които са предмет на възражение.
35 Ето защо второто твърдение за нарушение на жалбоподателя и цялото първо основание следва да се отхвърлят като необосновани.
По второто основание, изведено от грешка относно стоките, посочени в по-ранната словна марка, които следва да бъдат взети предвид при разглеждането на вероятността от объркване
36 Жалбоподателят по същество поддържа, че апелативният състав е нарушил член 41, параграф 1 от Регламент № 207/2009, във връзка с правило 15, параграф 2, буква е) от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (OВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189), изменен с Регламент (EO) № 1041/2005 на Комисията от 29 юни 2005 година (OВ L 172, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 71). В това отношение по същество той отбелязва, че в точка 29 от обжалваното решение апелативният състав е трябвало да вземе предвид само „прясното мляко, кондензираното мляко и млякото на прах, сиренето, маслото, киселото мляко, кефира и другите производни на млякото“, посочени в по-ранната словна марка, доколкото само тези стоки са били идентифицирани във възражението, подадено в предвидения в закона тримесечен срок след публикуването на заявката за марката на Общността.
37 СХВП и встъпилата страна се противопоставят на доводите на жалбоподателя.
38 На първо място следва да се изложат основните правила, свързани с подаването на възражение, на второ място, да се установи точният обхват на подаденото от встъпилата страна възражение, за да може, на трето място, да се определи дали в случая при проверката на вероятността от объркване между разглежданите марки апелативният състав е имал право да вземе предвид всички стоки, посочени в по-ранната словна марка, или пък е трябвало да вземе предвид само част от тях.
39 На първо място, следва да се отбележи, че в приложение на член 41, параграф 1 от Регламент № 207/2009 „в срок от три месеца след публикуването на заявката за марка на Общността може да бъде направено възражение срещу регистрацията на марка на основание, че регистрацията трябва да бъде отказана по силата на член 8 [от същия регламент]“.
40 На следващо място, член 41, параграф 3 от Регламент № 207/2009 гласи следното:
„Възражението трябва да e в писмена форма и да е мотивирано. […] В срока, определен от [СХВП], възразяващият може да предостави в подкрепа на възражението си факти, доказателства и аргументи“.
41 Освен това правило 15, параграф 2 от Регламент № 2868/95 предвижда следното:
„Възражението съдържа:
[…]
б) ясна идентификация на по-ранната марка или по-ранното право, на които се основава възражението, а именно:
i) когато възражението се основава на по-ранна марка по смисъла на член 8, параграф 2, [букви] а) или […]б) от Регламент [№ 207/2009], индикация на номера на досието или регистрационния номер на по-ранната марка, индикация дали по-ранната марка е регистрирана или е подадена заявка за регистрация, както и индикация на държавите членки включително, когато е приложимо, държавите от Бенелюкс, във или за които е защитена по-ранната марка, или ако е приложимо, индикация, че е марка на Общността;
[…]
е) стоките и услугите, на които се основава възражението;
[…]“.
42 Освен това правило 17, параграф 4 от Регламент № 2868/95 гласи следното:
„Ако възражението не отговаря на другите разпоредби на правило 15 [от Регламент № 2868/95, СХВП] информира възразяващата страна за това и я приканва да поправи отбелязаните недостатъци в срок от два месеца. Ако недостатъците не бъдат поправени преди изтичането на този срок, [СХВП] отхвърля възражението като недопустимо“.
43 Освен това съгласно правило 18 от Регламент № 2868/95, „[к]огато възражението е прието за допустимо съгласно правило 17 [от посочения регламент, СХВП] изпраща съобщение до страните, в което ги информира, че производството по възражението започва два месеца след получаването на съобщението“.
44 Накрая правило 19 от Регламент № 2868/95 относно „Обосноваване на възражението“ гласи следното:
„1. [СХВП] предоставя на възразяващата страна възможност да представи факти, доказателства и аргументи в подкрепа на възражението си или да допълни фактите, доказателствата и аргументите, които вече е подала съгласно правило 15, параграф 3, в определен от Службата срок, който е поне два месеца, считано от датата, на която се предвижда да започне производството по възражението в съответствие с правило 18, параграф 1 [от същия регламент].
2. В рамките на срока, посочен в параграф 1, възразяващата страна също така трябва да подаде доказателство за съществуване, валидност и обхват на запазване на по-ранна марка и по-ранно право, както и доказателство, доказващо нейното право да подаде възражение. По-специално възразяващата страна трябва да предостави следните доказателства:
a) ако възражението се основава на марка, която не е марка на Общността, доказателство за нейното подаване или регистрация, като се предостави:
[…]
ii) ако марката е регистрирана, копие от релевантното удостоверение за регистрация и в зависимост от случая, на най-новото удостоверение за подновяване, показващо, че срокът на запазване на марката продължава след периода, посочен в параграф 1, и всяко негово удължаване, или еквивалентни документи, издадени от администрацията, към която е регистрирана марката;
[…]“.
45 На второ място, следва да се определи какъв е в настоящия случай обхватът на подаденото от встъпилата страна възражение.
46 Първо, безспорно е, че в подаденото на 9 януари 2007 г. възражение встъпилата страна посочва, че го основава на „всички обхванати от [по-ранната словна марка стоки и услуги]“.
47 Второ, в подкрепа на подаденото на 9 януари 2007 г. възражение встъпилата страна представя удостоверение (наричано по-нататък „първото удостоверение“) от Oficina Española de Patentes y Marcas (испанската служба за патенти и марки) на 4 юни 2004 г., в което се посочва, че по-ранната словна марка е депозирана на 30 март 1944 г. за стоките от клас 29 и отговаря на следното описание: „Прясно мляко, кондензирано мляко и мляко на прах, сирене, масло, кисело мляко, кефир и други производни на млякото“.
48 Трето, от писмото от 19 февруари 2007 г., изпратено от СХВП на встъпилата страна е видно, че СХВП я е приканила да представи или да допълни в срок от четири месеца, до 20 юни 2007 г., всички факти, доказателства и доводи в подкрепа на своето възражение и да докаже съществуването и валидността на по-ранните марки, на които основава своето възражение.
49 Четвърто, с писмо от 18 юни 2007 г., изпратено на СХВП в отговор на споменатото в точка 48 по-горе писмо, встъпилата страна представя на СХВП фотокопие от удостоверението за регистрация на по-ранната словна марка. Това удостоверение (наричано по-нататък „второто удостоверение“) на Oficina Española de Patentes y Marcas от 28 март 2007 г., посочва, че тази марка, регистрирана на 30 март 1944 г., обхваща стоките от клас 29, отговарящи на следното описание: „Прясно мляко, кондензирано мляко, мляко на прах, сирене, масло, кисело мляко, кефир и други производни на млякото“. То уточнява още, че считано от 8 септември 1995 г., регистрацията обхваща и стоките, отговарящи на следното описание: „Хранителни продукти от животински произход; хранителни масла и мазнини; сушени и други зеленчуци, готови за консумация или консервирани; желета и мармалади; месо, птици и дивеч; яйца; сосове за салати; напитки на базата на мляко, в които то е преобладаваща съставка; изрично се изключват консервираните риба и морски продукти“.
50 Следователно от изложените в точки 46—49 по-горе констатации следва, че преди всичко встъпилата страна подава своето възражение в срок от три месеца след публикуването на заявката за заявената марка в Бюлетина на марките на Общността. След това, макар в посоченото възражение да се отбелязва, че то се основава на „всички стоки, посочени“ в по-ранната словна марка, първото удостоверение обаче сочи само част от обхванатите от тази марка стоки. Накрая жалбоподателят представя в определения от СХВП срок за допълване на неговото възражение второто удостоверение, което изброява всички обхванати от посочената марка стоки.
51 На трето място, в светлината, от една страна, на правилата, изложени в точки 39—44 по-горе, а от друга страна, на направените в точка 50 по-горе констатации, следва да се отбележи, че апелативният състав изобщо не е допуснал грешка, когато при проверката на вероятността от объркване е взел предвид всички стоки, посочени в по-ранната марка.
52 Всъщност, първо, встъпилата страна подава в съответствие с член 41, параграф 1 от Регламент № 207/2009 своето възражение на 9 януари 2007 г., т.е. в срок от три месеца след публикуването на заявката в Бюлетина на марките на Общността, на 16 октомври 2006 г. (вж. точка 4 по-горе), като изрично се позовава на по-ранната словна марка.
53 Второ, от една страна, също от възражението на встъпилата страна следва, че в съответствие с правило 15, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 2868/95 тя посочва ясно по-ранната словна марка като една от марките, на които основава възражението си. От друга страна, в съответствие с правило 15, параграф 2, буква е) от Регламент № 2868/95 тя отбелязва, че в рамките на възражението трябва да бъдат взети предвид „всички стоки“, посочени в по-ранната словна марка. Несъмнено, макар за съжаление, противно на твърдяното от встъпилата страна и както показва преписката на СХВП, тази страна да е приложила първото удостоверение, в което се посочват само част от защитените от по-ранната словна марка стоки, това така или иначе не променя факта, че от възражението изрично следва, че в негова подкрепа се посочват всички защитени от по-ранната марка стоки.
54 Трето, предвид противоречието, съществуващо между, от една страна, възражението, в което се отбелязва, че то се основава на всички стоки, посочени в по-ранната словна марка, и от друга страна, първото удостоверение, което сочи само част от тези стоки, в съответствие с правило 19, параграф 1 и параграф 2, буква a), подточка i) от Регламент № 2868/95 СХВП иска от встъпилата страна да ѝ предостави друго удостоверение, установяващо съществуването на по-ранната словна марка и обхвата на закрила на тази марка, което встъпилата страна прави, като предоставя второто удостоверение, което изброява изчерпателно всички стоки и услуги, на които тази страна е посочила, че възнамерява да основе своето възражение.
55 При това положение встъпилата страна, противно на твърдяното от жалбоподателя, не разширява неправомерно обхвата на възражението след изтичането на тримесечния срок, а валидно допълва своето възражение с предоставянето на второто удостоверение, съдържащо точен списък с всички стоки, посочени в по-ранната марка.
56 При тези обстоятелства второто основание трябва да се отхвърли изцяло като необосновано.
По третото основание, изведено от грешки, свързани с доказването на реалното използване на по-ранната словна марка
57 Жалбоподателят твърди, че апелативният състав е допуснал грешки, свързани с доказването на реалното използване на по-ранната словна марка и че поради това той е нарушил член 15 и член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009.
58 СХВП и встъпилата страна се противопоставят на доводите на жалбоподателя.
59 Следва предварително да се напомни, че както следва от съображение 10 от Регламент № 207/2009, защитата на по-ранната марка е оправдана само доколкото е реално използвана. В съответствие с тази разпоредба, член 42, в параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 предвижда, че заявителят на марката на Общността може да поиска доказателство, че през петте години, предхождащи публикуването на заявката за марка, предмет на възражението, по-ранната марка е била реално използвана на територията, на която е защитена.
60 След това, съгласно правило 22, параграф 3 от Регламент № 2868/95, доказателството за реално използване трябва да се отнася до мястото, времето, степента и естеството на използване на по-ранната марка.
61 По-нататък, при прилагането на член 15, параграф 1, буква a), във връзка с член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 доказателството за реалното използване на по-ранна национална или марка на Общността, на което се основава възражение срещу заявка за марка на Общността, включва и доказателството за използването на марката на Общността под форма, която се различава по елементи, които не променят отличителния характер на тази марка във формата, в която тя е регистрирана (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 8 декември 2005 г. по дело Castellblanch/СХВП — Champagne Roederer (CRISTAL CASTELLBLANCH), T‑29/04, Recueil, стр. II‑5309, точка 30 и цитираната съдебна практика).
62 Общият съд счита за целесъобразно да разгледа двете твърдения за нарушения, изтъкнати от жалбоподателя, като започне от второто.
63 На първо място, в рамките на второто твърдение за нарушение жалбоподателят твърди, че доказателствата за реално използване, представени от встъпилата страна на СХВП, се отнасят до по-ранните фигуративни марки, посочени в точка 6 по-горе, и в частност до първата по-ранна фигуративна марка, а не до по-ранната словна марка. В това отношение жалбоподателят твърди, че в съответствие с Решение на Съда от 13 септември 2007 г. по дело Il Ponte Finanziaria/СХВП (C‑234/06 P, Сборник, стр. I‑7333) встъпилата страна не може да установи реалното използване на по-ранната словна марка, като се позовава на документи, в които е изобразена първата по-ранна фигуративна марка.
64 По същество в обжалваното решение апелативният състав, от една страна, в точка 26 от посоченото решение, отбелязва, че встъпилата страна е представила фактурите — всяка на стойност няколко хиляди евро, — изпратени от нея до испанските супермаркети през релевантния период, от октомври 2001 г. до октомври 2006 г., и че в тези фактури се съдържа словният елемент „RAM“ както в тяхната антетка, така и на редовете, обозначаващи естеството на продаваните стоки, а именно млякото, сметаната и млечните напитки, както и тяхното количество и цена. От друга страна, в точка 27 от посоченото решение апелативният състав отбелязва и че по-ранната словна марка се появява също в различни представени от встъпилата страна документи, като например рекламните фотографии и опаковките на някои стоки, посочени в тази марка.
65 Освен това апелативният състав отбелязва, що се отнася до споменатите в предходната точка фактури, че в съответствие с член 15, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 фактът, че по-ранната словна марка се появява отпечатана в синьо и в жълт полукръг, не променя нейния отличителен характер, тъй като става дума за основни графични елементи, обичайно използвани в търговията.
66 В случая се налага изводът, от една страна, че както апелативният състав правилно отбелязва в точки 26 и 27 на обжалваното решение, много големият брой представени от встъпилата страна фактури, в които различните продавани стоки са конкретно идентифицирани от по-ранната словна марка, обхваща целия релевантен петгодишен период, предхождащ публикуването на заявката за регистрация на заявената марка, което жалбоподателят не оспорва. От друга страна, към тези фактури се добавят редица рекламни фотографии и опаковки, на които са не само първата по-ранна фигуративна марка, но и по-ранната словна марка.
67 При тези условия се налага изводът, че споменатите в точка 66 по-горе документи позволяват на апелативния състав да стигне до правилния извод за реалното използване на по-ранната словна марка.
68 Доколкото жалбоподателят твърди, че по същество, в съответствие с постоянната съдебна практика, апелативният състав не може валидно да се позовава на документи, установяващи реалното използване на първата по-ранна фигуративна марка, за да стигне до извода за използването на по-ранната словна марка, тъй като липсват съществени различия между тези две марки, подобен довод трябва да бъде отхвърлен като безпредметен. Всъщност, дори да трябва да се приеме, че апелативният състав е допуснал грешка в изложената в точка 65 по-горе констатация при проверката на реалното използване на по-ранната словна марка, това не би имало значение за изложения в предходната точка извод, според който доказателствата за използването на по-ранната словна марка освен това са достатъчни, за да се направи изводът, че посочената марка е реално използвана.
69 На второ място, в рамките на първото си твърдение за нарушение жалбоподателят изтъква, че доказателството за реално използване на по-ранната словна марка е представено само що се отнася до „млякото, обработено на много висока температура и консервираните напитки на базата на мляко“. Следователно в точка 29 от обжалваното решение апелативният състав погрешно стигнал до извода, че встъпилата страна е представила доказателство за реалното използване на по-ранната словна марка за „млякото, сметаната, напитките на базата на мляко, в които то е основната съставка“, с изключение на другите стоки, обозначени от по-ранната словна марка.
70 В това отношение следва да се отбележи, че фактурите, както и рекламните фотографии и опаковките, описани в точка 64 по-горе, се отнасят точно до продажбата на различни видове млека, като например пълномасленото, полуобезмасленото и обезмасленото мляко, както и сметаната и напитките на базата на мляко, каквито са млечните шоколадови напитки.
71 Първо, макар да е вярно, както отбелязва по същество жалбоподателят, че никой от представените от встъпилата страна документи не установява, че по-ранната словна марка е използвана за категория стоки, обозначени като „прясно мляко“, преди всичко това не променя факта, както посочва СХВП, че що се отнася до по-ранната словна марка, спецификацията „прясно мляко“ трябва да се разбира като включваща течното мляко, тъй като този вид мляко допълва списъка с другите видове мляко, които са „кондензираното мляко“ и „млякото на прах“, посочени в тази марка. След трябва да се приеме че жалбоподателят не доказва, че „прясното мляко“ е категория мляко, различна от пълномаслено, полуобезмаслено или обезмаслено мляко. Накрая, и във всеки случай както правилно отбелязва встъпилата страна, пълномасленото, полуобезмасленото или обезмасленото мляко попадат в категорията „напитки на базата на мляко, в които то е основна съставка“ и които по същество съответстват на „млека“, към които са добавени други съставки. Следователно доводите на жалбоподателя, според които встъпилата страна не е доказала реалното използване на по-ранната словна марка, що се отнася до „млякото“ или „прясното мляко“, трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
72 Второ, що се отнася до довода на жалбоподателя, според който встъпилата страна представя малко доказателства за реалното използване на по-ранната словна марка, що се отнася до „сметаната“, без във възражението да посочва, че този продукт съответства на „производните на млякото“, следва да се отбележи, от една страна, че представените от встъпилата страна фактури, посочени в точка 64 по-горе, сочат редица продажби на „сметана“ в релевантния период. От друга страна, жалбоподателят не оспорва, че „сметаната“ съответства на „производни на млякото“. При тези условия доводът на жалбоподателя в това отношение трябва да бъде отхвърлен като необоснован.
73 Трето, що се отнася до довода на жалбоподателя, според който „напитките на базата на мляко, в които то е преобладаваща съставка“, не могат да бъдат взети предвид, доколкото не са част от възражението, този довод следва да се отхвърли като необоснован. Всъщност, от една страна, като бе констатирано в точки 51—55 по-горе, в подкрепа на възражението си встъпилата страна валидно се позовава на всички защитени от посочената марка стоки, в това число на „напитките на базата на мляко, в които то е преобладаващата съставка“. От друга страна, е важно да се отбележи, че жалбоподателят не спори, че встъпилата страна е доказала реалното използване на по-ранната словна марка за последните продукти.
74 При тези условия първото твърдение на жалбоподателя за нарушение трябва да се отхвърли като необосновано, а третото основание да бъде отхвърлено като отчасти необосновано и отчасти безпредметно.
По четвъртото и петото основание, изведени съответно от грешка в преценката, свързана с отличителния характер на по-ранната словна марка и от грешки в сравнението между разглежданите знаци
75 В рамките на четвъртото основание жалбоподателят изтъква, че апелативният състав е нарушил член 76 от Регламент № 207/2009, както и правило 19, параграфи 1 и 3, и правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95. По същество той счита, че апелативният състав неправилно е взел предвид ясно изразен отличителен характер на по-ранната словна марка, макар в определените срокове встъпилата страна да не е изтъкнала нито доводи, нито доказателства в това отношение.
76 В рамките на петото основание жалбоподателят изтъква, че апелативният състав е нарушил член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. В това отношение той счита, че не съществува вероятност от объркване между заявената марка и по-ранната словната марка. Преди всичко съществувало едва много далечно сходство между млякото и сиренето. Освен това разглежданите знаци не били сходни по-специално доколкото тоничното ударение в заявената марка не било върху втората сричка. След това апелативният състав не трябвало да взема предвид ясно изразен отличителен характер по-специално тъй като неговата проверка била ограничена от обхвата на възражението, по начина, по който го е определила встъпилата страна. Накрая, апелативният състав преценил неправилно наличието на вероятност от объркване между разглежданите марки по-специално поради факта че знакът „BELLRAM“ е съставен само от една дума, и поради новия характер на думата „bellram“.
77 СХВП и встъпилата страна се противопоставят на тези основания.
78 В самото начало следва да се напомни, че макар отличителният характер на по-ранната марка, на която се основава възражението, несъмнено да трябва да бъде взет предвид, за да се прецени вероятността от объркване, той е само един от елементите, включени в тази преценка (вж., в този смисъл, Решение на Общия съд от 31 януари 2012 г. по дело Spar/СХВП — Spa Group Europe (SPA GROUP), T‑378/09, непубликувано в Сборника, точка 22 и цитираната съдебна практика). По тази причина повдигнатите от жалбоподателя доводи в рамките на четвъртото основание следва да бъдат разгледани едновременно с доводите, повдигнати от жалбоподателя в рамките на петото основание, с което по същество той твърди, че не съществува вероятност от объркване между заявената марка и по-ранната словна марка.
79 По смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 при възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрацията на заявената марка, когато поради своята идентичност или сходство с по-ранната марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, в която по-ранната марка е защитена. Вероятността от объркване включва риска от свързване с по-ранната марка.
80 Съгласно постоянната съдебна практика вероятността от объркване представлява вероятността потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. От същата съдебна практика следва, че вероятността от объркване следва да се преценява цялостно, според възприятието, което съответните потребители имат за въпросните знаци и стоки или услуги, като се отчитат всички релевантни фактори в конкретния случай, сред които по-конкретно взаимозависимостта между сходството на въпросните знаци и тази на обозначените стоки или услуги (вж. Решение на Общия съд от 9 юли 2003 г. по дело Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills (GIORGIO BEVERLY HILLS), T‑162/01, Recueil, стр. II‑2821, точки 30—33 и цитираната съдебна практика).
81 За целите на прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 вероятността от объркване предполага едновременно идентичност или сходство между конфликтните марки, както и идентичност или сходство между обозначените с тях стоки или услуги. Става въпрос за кумулативни предпоставки (вж. Решение на Общия съд от 22 януари 2009 г. по дело Commercy/СХВП — easyGroup IP Licensing (easyHotel), T‑316/07, Сборник, стр. II‑43, точка 42 и цитираната съдебна практика).
82 Съгласно съдебната практика в рамките на цялостната преценка на вероятността от объркване следва да се вземе предвид средният потребител на съответната категория стоки, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен. Трябва да се отчете и фактът, че степента на внимание на средния потребител може да се променя в зависимост от категорията разглеждани стоки или услуги (вж. Решение на Общия съд от 13 февруари 2007 г. по дело Mundipharma/СХВП — Altana Pharma (RESPICUR), T‑256/04, Сборник, стр. II‑449, точка 42 и цитираната съдебна практика).
83 Накрая, когато се отчита отличителният характер на дадена марка в рамките на цялостната преценка на вероятността от объркване, следва да се отбележи, че дори при наличие на по-ранна марка със слабо отличителен характер може да съществува вероятност от объркване по-специално поради сходство между знаците и между обхванатите стоки или услуги (вж. в този смисъл Решение по дело SPA GROUP, точка 78 по-горе, точка 22 и цитираната съдебна практика).
84 В случая следва веднага да се отбележи, че вероятността от объркване между разглежданите марки трябва да се преценява предвид средния испански потребител. Всъщност, както правилно отбелязва апелативният състав в точка 22 от обжалваното решение, без това да се оспорва от жалбоподателя, от една страна, разглежданите стоки са насочени към крайните потребители, които са част от широкия кръг потребители, и от друга страна, по-ранната словна марка е била регистрирана в Испания.
По сравнението между обхванатите от въпросните марки стоки
85 Жалбоподателят оспорва преценката на апелативния състав, която фигурира в точка 30 от обжалваното решение, според която „млякото, сметаната, напитките на базата на мляко, в които то е преобладаваща съставка“, обхванати от по-ранната словна марка, са много сходни със „сирената“, посочени в заявената марка. Според жалбоподателя между обхванатите от разглежданите марки стоки не съществува сходство или то е далечно.
86 Съгласно постоянната съдебна практика, за да се прецени сходството между разглежданите стоки или услуги, следва да се вземат предвид всички релевантни фактори, които характеризират връзката между тях. Тези фактори включват по-специално тяхното естество, предназначение и употреба, както и техния конкурентен или допълващ характер. Могат да бъдат отчетени и други фактори, като например каналите за разпространение на съответните стоки (вж. Решение на Общия съд от 11 юли 2007 г. по дело El Corte Inglés/СХВП — Bolaños Sabri (PiraÑAM diseño original Juan Bolaños), T‑443/05, Сборник, стр. II‑2579, точка 37 и цитираната съдебна практика).
87 В случая, първо, се налага изводът, че както правилно отбелязва апелативният състав в точка 30 от обжалваното решение, обозначените в заявената марка „сирена“ са хранителни стоки, произведени изцяло или почти изцяло на базата на „мляко“, което е една от стоките, посочени в заявената марка. При това положение, обратно на твърдяното от жалбоподателя, обхванатите от посочените знаци стоки не са много различни по своето естество, а напротив, разкриват определено сходство. Това сходство се потвърждава от факта, че както правилно твърди СХВП, „млякото“ и „сирената“ биха могли да бъдат възприети като конкурентни или заменяеми стоки от потребителя, който иска богат на калций хранителен режим. Доводите на жалбоподателя, според които разглежданите стоки имат различни хранителни цели и вкусове, не опровергават тази констатация.
88 Второ, дори да се окаже, че както твърди жалбоподателят, големи испански производители на сирене не произвеждат мляко, това обаче не позволява да се изключи, както правилно отбелязва СХВП, възможността средният испански потребител да не е запознат с този факт. Всъщност последният може да смята, че сирената и млякото са произведени от едни и същи предприятия, тъй като сирената се произвеждат изцяло или почти изцяло на базата на мляко.
89 Трето, както подчертава СХВП, жалбоподателят не спори, че въпросните стоки имат една и съща дистрибуторска верига, а именно по-специално супермаркетите, и че както отбелязва апелативният състав в точка 30 от обжалваното решение, те се продават на същите щандове за млечни произведения в тези супермаркети.
90 В светлината на изложените в точки 87—89 по-горе съображения следва да се приеме, че апелативният състав не е допуснал никаква грешка в преценката, като е счел, че въпросните стоки са много сходни. Следователно доводите на жалбоподателя в това отношение трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По сравнението между разглежданите знаци
91 Жалбоподателят поддържа, че между разглежданите знаци не съществува сходство или че съществува само незначително сходство.
92 Съгласно установената съдебна практика общата преценка на вероятността от объркване по отношение на визуалното, звуковото или концептуалното сходство между съответните марки трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминиращи елементи. Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля за общата преценка на тази вероятност от объркване. В това отношение средният потребител обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли (вж. Решение на Съда от 12 юни 2007 г. по дело СХВП/Shaker, C‑334/05 P, Сборник, стр. I‑4529, точка 35 и цитираната съдебна практика).
93 На първо място, във визуално отношение апелативният състав приема в точка 33 от обжалваното решение, че разглеждани като цяло, въпросните знаци са сходни. В това отношение по същество той отбелязва, че макар двете конфликтни марки да са с различна дължина поради първите четири букви „b“, „e“, „l“ и „l“ на заявената марка, това не променя факта, че дори ако последната бъде възприета като едно цяло, е малко вероятно потребителите да не обърнат внимание на факта, че двете марки имат общи три букви „r“, „a“ и „m“, които представляват близо половината от заявения за регистрация знак.
94 Жалбоподателят се противопоставя на тази преценка, като поддържа, че е много малко вероятно потребителите да открият съвпадение между последните три букви „r“, „a“ и „m“ в заявената марка и в по-ранната словна марка, при положение че както следва от постоянната съдебна практика, марките, съставени само от една дума, се възприемат като едно цяло, а не като съставени от различни елементи.
95 В случая следва да се приеме, че между заявената марка и по-ранната словна марка съществуват визуални различия, които са резултат от факта, че заявената марка е от седем букви, докато по-ранната словна марка се състои само от три, и че четирите първи букви на заявената марка са различни от съставящите по-ранната словна марка. При все това тези разлики не са достатъчни, за да разсеят у съответния потребител впечатлението, според което, разгледани цялостно, тези марки са сходни във визуално отношение предвид приликите между тях. Първо, както отбелязва апелативният състав, фактът, че една от двете срички, съставящи заявената марка, е идентична на единствената сричка, съставяща първата по-ранна словна марка, създава впечатление за сходство между посочените марки. Второ, обратно на твърдяното от жалбоподателя, фактът, че заявената марка ще бъде възприемана като едно цяло, не поставя по съмнение сходството, което съществува между разглежданите марки, поради това че по-ранната словна марка се съдържа изцяло в заявената марка. Трето, обратно на твърдяното от жалбоподателя, това сходство не намалява, поради факта че общата за тези две марки сричка, а именно „ram“, представлява само втората сричка на заявената марка, когато от съдебната практика следва, че обикновено потребителите обръщат повече внимание на началото на знаците. Всъщност думата, съставяща по-ранната словна марка „ram“, и съставящата заявената марка „bellram“, които са с дължина съответно от три и седем букви, в тези два случая са кратки знаци. При тези условия идентичността в разглежданите две марки на сричката „ram“ може да привлече и да задържи по-специално вниманието на съответния потребител.
96 Следователно, от една страна, трябва да се отхвърлят като неоснователни доводите на жалбоподателя в това отношение, а от друга страна, подобно на апелативния състав, да се приеме, че разглеждани цялостно, във визуално отношение заявената марка и по-ранната словна марка разкриват сходство.
97 На второ място, апелативният състав приема в точка 34 от обжалваното решение, че разглеждани цялостно, във фонетично отношение разглежданите марки са сходни. От една страна, заявената марка се произнасяла на две срички. От друга страна, съгласно правилата за произношение на испански език ударението падало върху втората сричка, която била идентична на единствената сричка, съставяща по-ранната словна марка. Освен това тази втора сричка започвала с буквата „r“, която била много силен и отчетлив звук на испански език.
98 Жалбоподателят оспорва тази преценка на апелативния състав. Предвид правилата за произношение на испански език не било правилно да се счита, че ударението в думата непременно пада на последната сричка. В това отношение произнасянето на ударението зависело от това къде е поставено, и в някои многосрични думи нямало ударение. След това буквата „r“ не била тонична.
99 Следва преди всичко да се отбележи, че по подобие на посоченото от апелативния състав заявената марка включва една сричка повече от тази, от която се състои по-ранната словна марка, и че първата от двете срички, съставящи заявената марка, е различна от съставящата по-ранната словна марка. Тези разлики обаче не са достатъчни, за да разсеят у съответния потребител впечатлението, според което, разглеждани заедно, тези марки са сходни във фонетично отношение предвид приликите между тях. Всъщност, първо, посочените марки имат идентична сричка, която е, от една страна, единственият словен елемент, образуващ по-ранната словна марка, и от друга страна, една от двете срички, които образуват заявената марка. Второ, дори да се допусне, че трябва да се приеме, че апелативният състав е направил грешка, като е счел, че на испански език ударението по принцип се поставя на втората сричка, налага се изводът, че жалбоподателят в случая не установява, че ударението е по-скоро на първата, а не на втората сричка, така че произнасянето на първата сричка да намалява значението на втората. При тези условия следва да се приеме, че съответният потребител ще бъде в състояние да възприеме отделно фонетичното сходство между двете конфликтни марки предвид идентичността на сричката „ram“ в конфликтните марки. Трето, дори да може по принцип да се приеме, че обикновено потребителят отдава по-голямо значение на началната част на думите, в този случай това няма да е така. От една страна, както бе установено в точка 95 по-горе, предвид факта, че въпросните марки са два кратки знака, идентичността на сричката „ram“ в разглежданите марки може да привлече и да задържи по-специално вниманието на съответния потребител, когато бъде произнесена. От друга страна, и във всеки случай дори както твърди жалбоподателят, съгласната „r“ по принцип да не е тонична на испански език, това не променя факта, че става въпрос за силна и отличителна съгласна, която може да подчертае фонетичното значение на втората сричка на заявената марка.
100 При тези условия следва, от една страна, да се отхвърлят като неоснователни доводите на жалбоподателя в това отношение и от друга страна, да се приеме, че разглеждани цялостно, между заявената марка и по-ранната словна марка съществува фонетично сходство.
101 На трето място, в концептуално отношение апелативният състав приема в точка 35 от обжалваното решение, че концептуалното сравнение на разглежданите знаци не може да повлияе на преценката на тяхното сходство. Следва да се потвърди тази констатация, която жалбоподателят не оспорва, при положение че както правилно отбелязва апелативният състав, никой от двата разглеждани знака, взети в тяхната цялост, няма значение.
102 В светлината на изложените в точки 96, 100 и 101 по-горе констатации следва да се приеме, че разглеждани в тяхната цялост, въпросните знаци са сходни предвид, както отбелязва апелативният състав в точка 40 от обжалваното решение, тяхното визуално и фонетично сходство и освен това предвид факта, че липсата им на значение не може да повлияе на преценката на тяхното сходство. Следователно доводите на жалбоподателя в това отношение трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По вероятността от объркване
103 Апелативният състав приема, първо, в точки 37—39 от обжалваното решение, че по-ранната словна марка има ясно изразен отличителен характер предвид доказателствата за интензивно използване на марката, представени от встъпилата страна. След това той приема в точка 40 от обжалваното решение, че предвид ясно изразения отличителен характер на по-ранната словна марка, визуалното и фонетично сходство между знаците и голямото сходство между стоките съществува вероятност от объркване. Накрая, в точка 40 от обжалваното решение той уточнява, че съществува вероятност от объркване между въпросните знаци дори ако по-ранната словна марка има само среден отличителен характер.
104 Жалбоподателят оспорва тази преценка, като изтъква, първо, в рамките на четвъртото и петото основание, че апелативният състав не може да вземе предвид силния отличителен характер на по-ранната словна марка, доколкото встъпилата страна не е изтъкнала доводи в това отношение в определените срокове. Второ, апелативният състав не преценил правилно наличието на вероятност от объркване между разглежданите марки по-специално поради факта че знакът „BELLRAM“ се състои само от една дума и поради това че думата „bellram“ е една и съща и нова.
105 В случая, доколкото съответните потребители са съответните крайни потребители (вж. точка 84 по-горе), разглежданите стоки са много сходни (вж. точка 90 по-горе) и разглежданите знаци са сходни (вж. точка 102 по-горе), следва да се приеме, както апелативният състав отбелязва в точка 40 от обжалваното решение, че съществува вероятност от объркване между разглежданите марки, независимо дали по-ранната словна марка има повишен или слаб отличителен характер.
106 При тези условия дори ако може да се приеме, че апелативният състав е допуснал грешка при преценката на отличителния характер на по-ранната словна марка, това не би променило констатацията, че той правилно е приел наличието на вероятност от объркване между разглежданите марки.
107 Другите посочени от жалбоподателя доводи не могат да оборят извода, изложен в точка 106 по-горе.
108 Първо, доколкото жалбоподателят изтъква, че елементът „ram“ запазва своята самостоятелна отличителна позиция в заявената марка, следва да се приеме, че този довод, който жалбоподателят изтъква и при сравнението между въпросните знаци, трябва да бъде отхвърлен поради изложените в точки 95 и 99 по-горе мотиви.
109 Второ, що се отнася до довода на жалбоподателя, според който от съдебната практика на Общия съд следва, че по дела относно марки, различни от разглежданите в настоящия случай, последният приема, че наличието на само една обща сричка не е достатъчно, за да създаде вероятност от объркване, той следва да се отхвърли като неоснователен. Всъщност констатация по дадено дело, че наличието на само една обща за две конфликтни марки сричка не е достатъчна, за да създаде вероятност от объркване, е свързана с фактите по случая и не може да опровергае преценката, според която в настоящия случай в обжалваното решение апелативният състав не е допуснал грешки предвид констатациите в точка 102 по-горе.
110 Поради това четвъртото основание трябва да се отхвърли като неотносимо, а петото основание — като отчасти неотносимо и отчасти неоснователно.
111 Тъй като всички изтъкнати от жалбоподателя доводи трябва да бъдат отхвърлени, жалбата следва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
112 По смисъла на член 87 параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на СХВП и на встъпилата страна.
По изложените съображения
ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Lidl Stiftung & Co. KG да заплати съдебните разноски.
Pelikánová | Jürimäe | Van der Woude |
Обявено в публично съдебно заседание в Люксембург на 15 януари 2013 година.
Подписи
Съдържание
Обстоятелства, предхождащи спора
Искания на страните
От правна страна
По първото основание, изведено от нарушаване на правото на жалбоподателя да бъде изслушан и на правото на преценка на апелативния състав
По второто основание, изведено от грешка относно стоките, посочени в по-ранната словна марка, които следва да бъдат взети предвид при разглеждането на вероятността от объркване
По третото основание, изведено от грешки, свързани с доказването на реалното използване на по-ранната словна марка
По четвъртото и петото основание, изведени съответно от грешка в преценката, свързана с отличителния характер на по-ранната словна марка и от грешки в сравнението между разглежданите знаци
По сравнението между обхванатите от въпросните марки стоки
По сравнението между разглежданите знаци
По вероятността от объркване
По съдебните разноски