Жалба, подадена на 3 октомври 2011 г. - Igcar Chemicals/ECHA
(Дело T-526/11)
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподател: Igcar Chemicals, SL (Руби, Испания) (представител: L. Fernández Vaissieres, abogada)
Ответник: Европейска агенция по химикали (ECHA)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
да обяви за жалбата за допустима и основателна,
да отмени частично обжалваното решение в частта, в която на жалбоподателя се фактурират административни такси, и да отмени въпросната фактура,
да осъди ECHA да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
С настоящата жалба се иска отмяна на Решение на Европейската агенция по химикали ("ECHA") номер SME (2011) 0572 от 3 август 2011 г. и вследствие на това отмяна на фактурата за административни разходи (фактура № 10028302 от 5 август 2011 г.).
В това отношение дружеството жалбоподател напомня, че към онзи момент е имало предварителни регистрации за определени вещества, които е възнамерявало да регистрира. Преди тези регистрации то е било неправилно вписано като малко предприятие.
През юни 2011 г., на основание член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 340/2008 на Комисията относно таксите и плащанията, дължими на Европейската агенция по химикалите в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) (наричан по-нататък "Регламента за таксите"), агенцията изисква от жалбоподателя да докаже, че е имал право да заплати регистрационна такса в намален размер. В отговор на това жалбоподателят заявява, че по своята големина предприятието му е средно и че поправка в този смисъл е направена в системата REACH-IT по негова инициатива и преди да му бъде съобщено посоченото по-горе изискване на ECHA.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет правни основания.
Първото правно основание е свързано с твърдението, че Европейската комисия не е била компетентна да делегира на ECHA права да налага административна такса и че управителният съвет на ECHA не е бил компетентен да приеме Решение MB/29/2010 от 12 ноември 2010 г. ("on the classification of charges for which services are levied").
В това отношение жалбоподателят твърди, че предвиждайки в член 13, параграф 4 от Регламента за таксите право на ECHA да изисква административна такса, различна от регистрационната, която единствено допускат учредителните разпоредби за ECHA, Комисията е приела правила, надхвърлящи разрешеното с тези разпоредби, и че член 114 ДФЕС не е достатъчно основание за компетентността на Комисията или на ECHA.
Второто правно основание е изведено от незаконосъобразното делегиране на права с член 13, параграф 4 от Регламента за таксите.
В това отношение жалбоподателят поддържа, че посочената разпоредба предоставя дискреционна власт на ECHA да налага административна такса, без да определя нейните цели, съдържание, обхват и срок, поради което член 2 от Решение MB/29/2010, и по-конкретно таблица 1 от приложението му, са незаконосъобразни.
Третото правно основание е изведено от санкционния характер на Решение MB/29/2010.
В това отношение жалбоподателят твърди, че макар по силата на член 74, алинея първа 1 от основния регламент на ECHA агенцията да има право да фактурира услугите, които предоставя, съгласно член 74, параграф 3 от същия акт таксите, наред с другите източници на приходи за агенцията, се определят така, че да са достатъчни, за да покрият разходите по предоставяните услуги. Независимо от това, административна такса в предварително определен размер от 14 500 EUR не била оправдана предвид работата на ECHA по проверката, тъй като тази сума е несъразмерно висока от гледна точка на предоставените услуги. От друга страна, въпросните административни такси всъщност имали санкционен характер.
Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на принципа на правната сигурност.
В това отношение жалбоподателят твърди, че системата REACH-IT не дава достатъчно информация на дружествата за санкциите, които могат да им бъдат наложени във връзка със задължението им да установят големината на предприятията си. От друга страна, агенцията не взела предвид обстоятелството, че жалбоподателят не е действал недобросъвестно и доброволното е поправил допусната грешка.
Петото правно основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност при определянето на разглежданите административни такси.
____________