Жалба, подадена на 4 юни 2013 г. — Miettinen/Съвет

(Дело T-303/13)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Samuli Miettinen (Espoo, Финландия) (представители: O. Brouwer, E. Raedts, lawyers, и A. Villette, Solicitor)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени решение на Съвета от 21 март 2013 г., с което той отказва да предостави пълен достъп до документ 15309/12 в съответствие с Регламент (EО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стp. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76), както е бил съобщен на жалбоподателя на 25 март 2013 г. с писмо, съдържащо референцията „04/c/01/13“ (оспорваното решение); и

да разпореди на Съвета да заплати разноските на жалбоподателя съгласно член 87 от Процедурния правилник на Общия съд, включително съдебните разноски на всяка от встъпилите страни.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания.

С първото правно основание се твърди нарушение на член 4, параграф 2, второ тире и на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент (EО) № 1049/2001, доколкото оспорваното решение се основавало на погрешно тълкуване и прилагане на тези разпоредби, свързани със защита на съдебното производство и на правните съвети и съответно със защита на текущите процесу по вземане на решения, като:

на първо място, Съветът не е доказал, че предоставянето на достъп до документ 15309/12 е пречка за неговата правна служба да защитава за вбъдеще съдебните производства, и затруднява законодателния процес;

на второ място, Съветът не е доказал, че документ 15309/12 е от изключително чувствителен характер и/или в голяма степен обосновава отхвърлянето на презумпцията в подкрепа на огласяване на правните становища в законодателен контекст;

на трето място, теорията на Съвета за вредата е с чисто хипотетичен характер. Тя е фактически и правно необоснована, имайки предвид, че съдържанието на съвета, съдържащ се в документ 15309/12 – представляващо консенсус между държавите членки, в съответствие с анализа на правната служба — е било публично оповестено, към момента на приемане на спорното решение; и

на четвърто място, Съветът е приложил погрешно теста за преобладаващия обществен интерес, позовавайки се на член 4, параграф 3, първа алинея, като е приел само известните рискове по отношение на процеса на вземане на неговите решения, свързани с предоставянето на достъп, но не и положителните последици от това предоставяне на достъп, inter alia, по отношение на легитимността на процеса на вземане на решения и изобщо не е приложил теста, позовавайки се на член 4, параграф 2, второ тире.

С второто правно основание се твърди нарушение на задължението за мотивиране съгласно член 296 ДФЕС, доколкото Съветът не е изпълнил задължението си да изложи достатъчно и подходящи мотиви за оспорваното решение.