РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)
3 февруари 2011 година(*)
„Държавни помощи — Временен защитен механизъм за корабостроенето — Предвидено от италианските власти изменение на схема за помощи, разрешена по-рано от Комисията — Решение, с което схемата за помощи се обявява за несъвместима с общия пазар“
По дело T‑3/09
Италианска република, за която се явява адв. P. Gentili, avvocato dello Stato,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑жа E. Righini, г‑н C. Urraca Caviedes и г‑н V. Di Bucci, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение 2010/38/ЕО на Комисията от 21 октомври 2008 година относно държавна помощ C 20/08 (ex N 62/08), която Италия възнамерява да приведе в действие като изменение на схема N 59/04 относно временния защитен механизъм за корабостроене (ОВ L 17, 2010 г., стр. 50),
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: г‑жа M. E. Martins Ribeiro, председател, г‑н S. Papasavvas и г‑н N. Wahl (докладчик), съдии,
секретар: г‑н N. Rosner, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 юни 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
Правна уредба
1 Член 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 ЕО] (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) предвижда:
„За целите на настоящия регламент:
[…]
б) „съществуваща помощ“ означава:
i) […] всяка помощ, която съществува в съответната държава членка преди влизането в сила на Договора, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които са били въведени в действие преди и продължават да се прилагат след влизането в сила на Договора;
ii) разрешена помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които са били разрешени от Комисията или от Съвета;
[…]
v) помощ, която се счита за съществуваща помощ поради това, че може да се установи, че в момента на въвеждането ѝ в действие не е представлявала помощ и в последствие е станала помощ поради еволюцията на Общия пазар и без да е била изменяна от държавата членка. Когато определени мерки са станали помощ след либерализирането на дадена дейност от правото на Общността, такива мерки не се считат за съществуваща помощ след датата, определена за либерализиране;
в) „нова помощ“ означава всяка помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които не са съществуваща помощ, включително измененията на съществуваща помощ;
[…]“.
2 Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането [на] Регламент (ЕО) № 659/1999 (ОВ L 140, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 42) предвижда следното в член 4, параграф 1:
„За целите на член 1, буква в) от Регламент […] № 659/1999 на Съвета, [изменение] на съществуваща помощ означава всякакво изменение, различно от промени от чисто формален или административен характер, което не оказва влияние върху оценката на съвместимостта на мярката за помощ с общия пазар. Увеличение на първоначалния бюджет на дадена съществуваща схема за помощ до 20 % няма да се счита за [изменение] на съществуваща помощ“.
3 На основание член 87, параграф 3, буква д) ЕО Съветът приема Регламент (ЕО) № 1177/2002 от 27 юни 2002 година относно временния защитен механизъм за корабостроенето (ОВ L 172, стр. 1). С посочения регламент се разрешава този механизъм, за да се подпомогнат корабостроителните предприятия в Общността, претърпели тежки вреди в резултат на нелоялната конкуренция от страна на намиращите с в Корея корабостроителници (съображение 3 от Регламента). Член 2, параграфи 2 и 3 от същия регламент уточнява, че преките помощи в полза на определени договори за строеж на кораби могат да се считат за съвместими с общия пазар, ако не надвишават 6 % от стойността на договора и ако разглежданият пазарен сегмент е претърпял тежки вреди поради корейската нелоялна конкуренция.
4 Член 3 от Регламент № 1177/2002 поставя предоставянето на помощта в зависимост от уведомяването на Комисията за нея съгласно член 88 ЕО, като последната трябва да разгледа уведомлението и да приеме решение във връзка с него в съответствие с Регламент № 659/1999.
5 Член 2, параграф 4, както и членове 4 и 5 от Регламент № 1177/2002 гласят следното:
„Член 2
[…]
4. Настоящият регламент не се прилага по отношение на кораб, доставен повече от три години след подписването на окончателния договор. Комисията обаче може да продължи този тригодишен срок, когато това е обосновано от техническата сложност на съответния проект за строеж на кораби или от забавяне вследствие на неочаквани, значителни и оправдани смущения на работния план на корабостроителница поради изключителни, непредвидими и външни за предприятието обстоятелства.
[…]
Член 4
Настоящият регламент се прилага за окончателните договори, подписани от датата на влизането му в сила до изтичането на срока му на действие с изключение на окончателните договори, подписани преди Общността да оповести в Официален вестник на Европейските общности, че е започнала процедура за уреждане на спорове срещу Корея като е поискала провеждането на консултации съгласно Договореността относно правилата и процедурите за уреждането на спорове на Световната търговска организация, и на окончателните договори, подписани най-рано след изтичането на едномесечен срок от публикуването от Комисията в Официален вестник на Европейските общности на съобщението за прекратяване или спиране на посочената процедура за уреждане на спорове с мотива, че според Общността одобреният протокол действително е изпълнен.
Член 5
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности и се прилага до 31 март 2004 г.
[…]“. [неофициален превод]
6 С Регламент (ЕО) № 502/2004 на Съвета от 11 март 2004 година за изменение на Регламент № 1177/2002 (ОВ L 81, стр. 6) срокът на действие на Регламент № 1177/2002, предвиден в член 5 от този регламент, е продължен до 31 март 2005 г.
Обстоятелства, предхождащи спора
7 На 15 януари 2004 г. Италианската република отправя уведомление за схема за помощи, с която възнамерява да приложи Регламент № 1177/2002 посредством член 4, параграф 153 от legge nº 350 su disposizioni per la formazione del bilancio annuale e pluriennale dello Stato (legge finanziaria 2004) [Закон № 350 относно разпоредбите за формирането на годишния и многогодишния бюджет на държавата (Закон за бюджета за 2004 г.)] от 24 декември 2003 г. (редовна притурка на GURI, бр. 299 от 27 декември 2003 г., наричан по-нататък „Закон № 350/2003“) — разпоредба, която уточнява следното:
„За да бъде възможно прилагането на [Регламент № 1177/2002], за 2004 г. се отпуска сумата от 10 милиона евро. Реда и условията за предоставяне на помощта се определят с декрет на министъра на инфраструктурата и транспорта. Действието на разпоредбите от настоящата точка зависи от предварителното им одобрение от [Комисията] в съответствие с член 88, параграф 3 [ЕО].“
8 Редът и условията за предоставяне на помощта са определени с decreto ministeriale (ministro delle infrastrutture e dei trasporti), Attuazione del regolamento (CE) № 1177/2002 del 27 giugno 2002 del Consiglio, relativo ad un meccanismo difensivo temporaneo per la costruzione navale [Декрет на министъра на инфраструктурата и транспорта относно разпоредбите за прилагането на Регламент № 1177/2002, GURI, бр. 93 от 21 април 2004 г., наричан по-нататък „декрет от 2 февруари 2004 г.“).
9 С Решение от 19 май 2004 г., касаещо схема за помощ N 59/2004 относно временния защитен механизъм за корабостроене, за която е отправено уведомление с референтен номер C (2004) 1807 (наричано по-нататък „решение за одобряване от 2004 г.“), Комисията одобрява схемата, за която е отправено уведомление, като приема, че тя е съобразена с разпоредбите на Регламент № 1177/2002 и е съвместима с общия пазар (наричана по-нататък „схема от 2004 г.“).
10 Като счита, че първоначално разпределената сума от 10 милиона евро не е достатъчна, за да покрие всички искания за предоставяне на помощ, подадени преди изтичането на срока на действие на Регламент № 1177/2002, изменен с Регламент № 502/2004, на 1 февруари 2008 г. Италианската република уведомява Комисията за намерението си да отпусне с член 2, параграф 206 от legge nº 244 su disposizioni per la formazione del bilancio annuale e pluriennale dello Stato (legge finanziaria 2008) [Закон № 244 относно разпоредбите за формирането на годишния и многогодишния бюджет на държавата (Закон за бюджета за 2008 г.)] от 24 декември 2007 г. (редовна притурка на GURI, бр. 300 от 28 декември 2007 г.) допълнителна сума от 10 милиона евро към бюджета, предвиден за схемата от 2004 г. (наричана по-нататък „мярката, за която е отправено уведомление“).
11 С писмо от 30 април 2008 г. Комисията уведомява Италианската република за решението си да започне срещу нея предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура във връзка с мярката, за която е отправено уведомление. Освен това решението за откриване на процедурата е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 140, 2008 г., стр. 20). Комисията приканва всички заинтересувани страни да представят становищата си в едномесечен срок от датата на публикуването.
12 На 21 октомври 2008 г. Комисията приема Решение 2010/38/ЕО относно държавна помощ C 20/08 (ex N 62/08), която Италия възнамерява да приведе в действие като изменение на схема N 59/04 относно временния защитен механизъм за корабостроене (ОВ L 17, 2010 г., стр. 50) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), член 1 от което гласи:
„Държавната помощ, която Италия възнамерява да приведе в действие като изменение на схема N 59/04 относно временния защитен механизъм за корабостроене[то], което съставлява увеличение [на бюджета на схемата от 2004 г.] с 10 милиона [евро], е несъвместима с общия пазар.
Поради това не се разрешава привеждането в действие на помощта“.
13 В обжалваното решение Комисията приема, че мярката, за която е отправено уведомление, представлява нова помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент № 659/1999 и член 4 от Регламент № 794/2004 и че тази помощ не може да се счита за съвместима с общия пазар, тъй като Регламент № 1177/2002 вече не е в сила и следователно не може да бъде правно основание за преценката на мярката, за която е отправено уведомление. Комисията уточнява също, че посочената мярка не може да се разглежда като съвместима с общия пазар въз основа на Рамката за държавната помощ за корабостроене (ОВ C 317, 2003 г., стр. 11), нито пък въз основа на която и да било друга разпоредба в областта на държавните помощи.
14 Освен това Комисията посочва, че след влизането в сила на Регламент № 1177/2002, Република Корея поставя пред Органа за уреждане на спорове (ОУС) на Световната търговска организация (СТО) въпроса за законосъобразността на посочения регламент с оглед на правилата на СТО. На 22 април 2005 г. създадена от ОУС експертна група публикувала доклад, в който се стига до извода, че Регламент № 1177/2002, който е в сила при отнасянето на спора от Република Корея до СТО, и различни национални схеми, прилагащи посочения регламент, нарушават определени правила на СТО. На 20 юни 2005 г. ОУС приел доклада на експертната група, в който на Общността се препоръчва да приведе Регламент № 1177/2002 и прилагащите го национални схеми в съответствие със задълженията ѝ по сключените в рамките на СТО споразумения.
Производство и искания на страните
15 Италианската република подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 2 януари 2009 г.
16 Тя моли Общия съд да отмени обжалваното решение.
17 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.
18 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (осми състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на предвидените в член 64 от Процедурния правилник процесуално-организационни действия приканва страните да се произнесат относно това доколко е уместно настоящото дело да се съедини с дело T‑584/08, по което е подадена жалба със същия предмет от дружество Cantiere navale De Poli SpA. След получаване на становищата на страните, които не правят никакви възражения, тези дела са съединени с определение на председателя на осми състав от 2 юни 2010 г. за нуждите на устната фаза на производството в съответствие с член 50 от Процедурния правилник.
19 В съдебното заседание от 16 юни 2010 г. се провеждат устните състезания между страните и са изслушани техните отговори на поставените от Общия съд въпроси.
От правна страна
20 В подкрепа на жалбата си Италианската република повдига седем правни основания, изведени съответно от погрешното определяне като нова помощ на мярката, за която е отправено уведомление, от нарушението на Регламент № 1177/2002, от нарушението на членове 87 ЕО и 88 ЕО, от нарушението на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на равно третиране, от нарушението на принципа на състезателност, от вземането предвид на нормите на СТО при преценката на съвместимостта с Общия пазар на мярката, за която е отправено уведомление, и от факта, че обжалваното решение се основава на известието на Комисията до СТО от 20 юли 2005 г. (наричано по-нататък „известие до СТО“).
По първото правно основание, изведено от погрешното определяне като нова помощ на мярката, за която е отправено уведомление
Доводи на страните
21 Италианската република припомня, че Регламент № 1177/2002 не предвижда никакъв номинален таван на общата сума на помощи, която всяка държава членка може да предостави съгласно Регламент № 1177/2002. По същия начин схемата от 2004 г., за която е отправено уведомление до Комисията и която е одобрена от последната, нито уточнявала, нито ограничавала общия бюджет, който трябва да бъде отпуснат за помощи за корабостроенето. Единственото финансово ограничение, съдържащо се в схемата от 2004 г., било посоченото в член 2, параграф 3 от Регламент № 1177/2002, по-специално „максималният интензитет на помощта от 6 % от стойността на договора“ преди предоставянето на помощта.
22 С други думи, ангажиментът на Италианската република, предвиден в член 4, точка 153 от Закон № 350/2003 и декрета от 2 февруари 2004 г., бил неограничен по отношение на общата сума на евентуалните помощи. Всъщност самата структура на схемата от 2004 г. по естеството си предполагала, че общият размер на помощите не би могъл да се определи a priori, тъй като зависел от броя и стойността на договорите, засегнати по неблагоприятен начин от корейската нелоялна конкуренция през периода, посочен в Регламент № 1177/2002, изменен с Регламент № 502/2004.
23 Първоначалната сума от 10 милиона евро, предвидена в член 4, параграф 153 от Закон № 350/2003, представлявала обикновено бюджетно разпределение с чисто указателен характер за 2004 г. без последици за обхвата на ангажимента и на правното задължение на Италианската република към италианските корабостроители, сблъскали се с корейската нелоялна конкуренция. От друга страна, преценката на съвместимостта на схемата от 2004 г. с общия пазар трябвало да се основава единствено на разпоредбите на декрета от 2 февруари 2004 г., който, подобно на Регламент № 1177/2002, не съдържал никакво финансово ограничение. Всъщност като приела решението за одобряване от 2004 г., Комисията не придавала никакво значение на бюджетното разпределение от 10 милиона евро.
24 Ето защо общата окончателна сума на публичните разходи не била част от структурата на схемата за помощи, за която Италианската република е уведомила Комисията през 2004 г. Тази държава, напротив, си запазвала възможността да увеличи отпуснатата сума през следващите години.
25 В подкрепа на тезата си, че обхватът на схемата от 2004 г. не зависи от финансовото ѝ покритие, Италианската република изтъква, че отпуснатият за посочената схема бюджет вече е бил увеличен с 1 милион евро през 2005 г. без възражения от страна на Комисията.
26 Следователно, като е установила, че първоначалната сума от 10 милиона евро представлява неразделна част от схемата от 2004 г., Комисията направила погрешна преценка на фактите в настоящия случай.
27 Освен това поради тази грешка Комисията приложила погрешно няколко разпоредби на правото на Европейския съюз, по-специално член 87, параграф 1 ЕО, член 88, параграф 3 ЕО, член 1, буква в) от Регламент № 659/1999 и член 4 от Регламент № 794/2004.
28 Мярката, за която е отправено уведомление, не можела да се счита за изменение на схемата от 2004 г., тъй като новото разпределение било само операция със счетоводен характер и въобще не засягало обхвата на ангажимента и задължението на Италианската република към италианските корабостроители, сблъскали се с корейската нелоялна конкуренция. Следователно Комисията погрешно установила, че мярката, за която е отправено уведомление, представлява нова помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент № 659/1999.
29 Посоченото разпределение всъщност представлявало изменение с чисто административен характер по смисъла на член 4 от Регламент № 794/2004. В този контекст Италианската република посочва, че като увеличава бюджета, предназначен за схемата от 2004 г., тя нито изменя условията за прилагането на тази схема, нито удължава прилагането ѝ във времето.
30 Фактът, че италианският законодател е счел за уместно да уведоми Комисията за новото разпределение, не бил релевантен за решаването на въпроса дали става въпрос за нова помощ, тъй като национална разпоредба не може да има превес над нормите на Съюза.
31 Комисията иска настоящото правно основание да бъде отхвърлено, като поддържа по същество, че първоначалният бюджет от 10 милиона евро, предвиден за схемата от 2004 г., представлява неразделна част от тази схема.
Съображения на Общия съд
32 Следва да се посочи, че всички твърдения за нарушения, изложени от Италианската република в рамките на първото правно основание, се основават на предпоставката, че в решението за одобряване от 2004 г. Комисията не е счела и впрочем не е могла да счита, че схемата от 2004 г., за която е отправено уведомление от Италианската република, предполага наличието на финансов таван от 10 милиона евро. Ето защо мярката, за която е отправено уведомление, тоест допълнителното разпределение на 10 милиона евро през 2008 г., не представлявала изменение на съществуваща помощ.
33 Претенциите на Италианската република в това отношение по същество се основават на два довода, първият от които е изведен от особеностите на Регламент № 1177/2002, а вторият — от начина, по който италианските органи определят реда и условията за прилагане на Регламент № 1177/2002 в националната правна уредба.
34 Първо, що се отнася до довода, съгласно който Регламент № 1177/2002 не предвижда никакъв номинален таван на общата сума на помощите, които всяка държава членка може да предостави съгласно посочения регламент, следва да се приеме за установено, че в обясненията на Италианската република липсват два основни елемента.
35 В това отношение е важно да се подчертае, че Регламент № 1177/2002 се основава на член 87, параграф 3, буква д) ЕО. Следователно помощите, за което се отнася, представляват само една категория помощи, които „могат да се приемат“ „[з]а съвместими с общия пазар“. Впрочем член 2, параграф 1 от Регламент № 1177/2002 точно възпроизвежда този текст.
36 Следователно, въпреки че тези помощи могат да се приемат за съвместими с общия пазар, това не означава непременно, че те са съвместими с него (вж. в този смисъл Решение на Съда от 15 октомври 1996 г. по дело IJssel-Vliet, C‑311/94, Recueil, стр. I‑5023, точки 26—28).
37 Всъщност Комисията следва съгласно член 88, параграф 3 ЕО да провери дали тези помощи отговарят на всички условия, за да бъдат съвместими с общия пазар. Това е припомнено в член 3 от Регламент № 1177/2002, който изрично предвижда, че член 88 ЕО и Регламент № 659/1999 са приложими към разглежданите помощи.
38 Освен това следва да се подчертае, че Регламент № 1177/2002 се вписва в дълга поредица от мерки, приети от Съвета на основание член 87, параграф 3, буква д) ЕО, за да отговори на проблемите на конкурентоспособността и капацитета за свръхпроизводство, с които се сблъскват корабостроителниците в Съюза. Тези мерки винаги преследват двойна цел, а именно да се премахнат конкурентните разлики между европейските корабостроителници и техните международни конкуренти, от една страна, и да се осигурят справедливи и еднакви условия на конкуренция в Общността, от друга страна (вж. например съображения 2 и 6 от Директива 87/167/ЕИО на Съвета от 26 януари 1987 година относно помощите за корабостроенето (ОВ L 69, стр. 55), съображения 5 и 9 и член 4, параграф 5 от Директива 90/684/ЕИО на Съвета от 21 декември 1990 година относно помощите за корабостроенето (ОВ L 380, стр. 27), както и съображения 3 и 6 и член 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1540/98 на Съвета от 29 юни 1998 година относно помощите за корабостроенето (ОВ L 202, стр. 1).
39 От изложеното по-горе следва, че противно на твърденията на Италианската република, Комисията може да включи в преценката си на съвместимостта на схемата от 2004 г. с общия пазар бюджета, предвиден от Италианската република за посочената схема, тъй като това ѝ позволява да наблюдава условията на конкуренция в корабостроителния отрасъл в Общността.
40 На второ място, що се отнася до довода, че схемата от 2004 г. всъщност произтича единствено от декрета от 2 февруари 2004 г., който не предвижда никакви бюджетни ограничения, той следва веднага да се отхвърли. Всъщност при преценката на правното основание на схемата от 2004 г. не може да се пренебрегне национална норма от по-висок ранг като Закон № 350/2003, която предвижда приемането на норма от по-нисък ранг, в конкретния случай декрета от 2 февруари 2004 г.
41 От друга страна, безспорно е, че Закон № 350/2003, който уточнява, че първоначалният бюджет на схемата за помощи възлиза на 10 милиона евро, е част от данните, представени от Италианската република за разглеждане от Комисията в рамките на производството, по което е постановено решението за одобряване от 2004 г.
42 При тези обстоятелства следва да се приеме, че доводът на Италианската република, че Комисията не е придала никакво значение на сумата от 10 милиона евро в решението за одобряване от 2004 г., следва да се отхвърли. Безспорно е, че Комисията е одобрила схемата от 2004 г., за която Италианската република е подала уведомление. Както беше посочено по-горе и както впрочем следва от съображение 11 от решението за одобряване от 2004 г., първоначалният бюджет от 10 милиона евро представлява част от параметрите, които Италианската република предоставя за преценка от Комисията. Всъщност в писмото за уведомление относно мярката се посочва, че бюджетът е ограничен до 10 милиона евро както за 2004 г., така и за общата отпусната сума
43 Следователно Италианската република не може основателно да твърди, че първоначалният бюджет, предвиден за схемата от 2004 г., не е релевантен за решаване на въпроса дали мярката, за която е отправено уведомление, представлява нова помощ.
44 Освен това фактът, че Италианската република отпуска през 2005 г. 1 милион евро като допълнение към бюджета на схемата от 2004 г., не е релевантен, за да се определи дали в обжалваното решение Комисията правилно е установила, че мярката, за която е отправено уведомление, представлява нова помощ. Всъщност Италианската република не е уведомила Комисията за извършеното през 2005 г. бюджетно увеличение и то при всички случаи може да се счита за попадащо в изключението, предвидено в член 4, параграф 1 от Регламент № 794/2004, съгласно което увеличение, което не надвишава 20 % от съществуващия бюджет, не може да се счита за изменение на съществуваща помощ.
45 Накрая, за изчерпателност следва да се посочи, че евентуалната съвместимост на дадена държавна помощ с общия пазар сама по себе си не може да засегне определянето на изменението на съществуваща помощ и следователно задължението за предварително уведомяване на Комисията съгласно член 88, параграф 3 ЕО (вж. в този смисъл Решение на Съда от 21 юли 2005 г. по дело Xunta de Galicia, C‑71/04, Recueil, стр. I‑7419, точки 26—31). Ето защо фактът, че Италианската република е можела да подаде уведомление и дори евентуално да получи съгласие през 2004 г. за общ бюджет от 20 милиона евро, не е от значение за заключението, че Комисията е могла основателно да приеме мярката, за която е отправено уведомление, за нова помощ.
46 От всичко посочено по-горе е видно, че предпоставката, на която се основава настоящото правно основание, по-специално независимостта на схемата от 2004 г. по отношение на първоначалния бюджет от 10 милиона евро, е погрешна. Следователно Комисията не може да бъде упрекната за това, че е счела мярката, за която е отправено уведомление, за нова помощ по смисъла на разпоредбите на правото на Съюза като член 1, буква в) от Регламент № 659/1999 и член 4 от Регламент № 794/2004.
47 С оглед на гореизложеното първото правно основание следва да бъде отхвърлено.
По второто правно основание, изведено от нарушението на Регламент № 1177/2002
Доводи на страните
48 Италианската република изтъква твърдението на Комисията в съображение 26 от обжалваното решение, съгласно което Регламент № 1177/2002 не може да служи за правно основание на преценката на мярката, за която е отправено уведомление, тъй като този регламент вече не е в сила към момента на уведомлението за посочената мярка.
49 Според нея от буквалния прочит на членове 2—5 от Регламент № 1177/2002, изменен с Регламент № 502/2004, следва, че посоченият в него срок на действие, който изтича на 31 март 2005 г., предполага единствено че подписаните след тази дата договори не могат да се ползват от предвидената в Регламент № 1177/2002 схема. За сметка на това от никоя разпоредба на посочения регламент не следвало, че той не може да се прилага след 31 март 2005 г. за редовно сключените преди тази дата договори. Напротив, от член 2, параграф 4 от Регламент № 1177/2002 било видно, че изплащането на помощите, предоставени въз основа на посочения регламент, може да се извърши до 31 март 2008 г. или — в особените случаи, когато срокът е удължен — до 31 март 2011 г.
50 В това отношение Италианската република напомня, че мярката, за която е отправено уведомление, е приета на 24 декември 2007 г. и е влязла в сила на 1 януари 2008 г. Тази мярка имала за цел да позволи от административна и счетоводна гледна точка изплащането на помощи в полза на всички договори за корабостроене, подписани преди 31 март 2005 г. Тези договори трябвало да отговарят на всички други условия на Регламент № 1177/2002, включително и тези, съгласно които доставката трябва да се извърши в тригодишен срок от подписването на договора, освен ако този срок не е удължен с три години поради някоя от причините, предвидени в посочения регламент. Следователно било очевидно, че мярката, за която е отправено уведомление, представлява точно прилагане на Регламент № 1177/2002 и че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като не е взела предвид посочения регламент в обжалваното решение. Тази грешка при прилагането на правото сама по себе си обосновавала отмяната на обжалваното решение.
51 Италианската република отхвърля довода на Комисията, съгласно който конкурентната среда, довела до приемането на Регламент № 1177/2002, вече не била налице по време на приемането на обжалваното решение. В това отношение на първо място тя поддържа, че доводът на Комисията е недопустим, тъй като предполагал значително ограничение при изпълнението на Регламент № 1177/2002 и не бил посочен нито в обжалваното решение, нито в решението за одобряване от 2004 г.
52 На второ място тя поддържа, че доводът на Комисията не е основателен, тъй като последната не представяла никакви конкретни доказателства в подкрепа на твърденията си, че през 2008 г. предприятията за корабостроене в рамките на Съюза, които са сключили договори преди 31 март 2005 г., вече не търпели неблагоприятни последици от корейския дъмпинг по отношение на договорите си.
53 Комисията отхвърля доводите на Италианската република.
Съображения на Общия съд
54 В рамките на това правно основание следва да се разгледа въпросът дали Регламент № 1177/2002 може да се приложи след 31 март 2005 г., датата, на която изтича срокът на действието му, за да се прецени съвместимостта на мярката, за която е отправено уведомление, с общия пазар.
55 Безспорно е, че в обжалваното решение Комисията установява, че Регламент № 1177/2002 не може да служи за правно основание за преценката на мярката, за която е отправено уведомление, тъй като срокът му на действие е изтекъл на 31 март 2005 г. (съображения 11, 25 и 26 от обжалваното решение).
56 Що се отнася до прилагането на правна норма във времето при липсата на преходни разпоредби, в конкретния случай е важно да се направи разграничение между нормите относно компетентността и материалноправните норми.
57 Що се отнася до нормите, уреждащи компетентностите на институциите на Съюза, от съдебната практика следва, че разпоредбата, която представлява правно основание на даден акт и оправомощава институцията на Съюза да приеме въпросния акт, трябва да бъде в сила към момента на неговото приемане (вж. в този смисъл Решение на Съда от 4 април 2000 г. по дело Комисия/Съвет, C‑269/97, Recueil, стр. I‑2257, точка 45).
58 В настоящия случай член 88 ЕО представлява правното основание, което предоставя на Комисията компетентност за приемане на решения в областта на държавните помощи и което от 1968 г. нататък трайно я оправомощава да се произнася относно съвместимостта с оглед на член 87 ЕО на мерките за държавна помощ с общия пазар.
59 Що се отнася до материалноправните норми, от влизането си в сила те уреждат всички бъдещи последици от положения, възникнали при действието на по-ранната правна уредба. Следователно материалноправните разпоредби не се прилагат по отношение на последици, възникнали преди влизането им в сила, освен ако не са изпълнени изключителните условия за обратно действие (вж. в този смисъл Решение на Съда от 14 април 1970 г. по дело Brock, 68/69, Recueil, стр. 171, точка 6, Решение на Съда от 29 януари 2002 г. по дело Pokrzeptowicz-Meyer, C‑162/00, Recueil, стр. I‑1049, точка 49, Решение на Съда от 24 септември 2002 г. по дело Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, C‑74/00 P и C‑75/00 P, Recueil, стр. I‑7869, точка 119, Решение на Общия съд от 14 февруари 2007 г. по дело Simões Dos Santos/СХВП, T‑435/04, все още непубликувано в Сборника, точка 100 и Решение на Общия съд от 12 септември 2007 г. по дело González y Díez/Комисия, T‑25/04, Сборник, стр. II‑3121, точка 70).
60 Що се отнася до помощите, за които е отправено уведомление, но не са изплатени, в рамките на системата на Съюза за контрол върху държавните помощи датата, на която настъпват последиците от предвидената помощ, съвпада с момента, в който Комисията приема решение относно съвместимостта на посочената помощ с общия пазар. Всъщност нормите, принципите и критериите за преценка на съвместимостта на държавните помощи, които са в сила към момента на приемане на решението на Комисията, по принцип могат да се считат за по-приспособени към конкурентната среда (Решение на Съда от 11 декември 2008 г. по дело Комисия/Freistaat Sachsen, C‑334/07 P, Сборник, стр. I‑9465, точки 50—53). Това се дължи на факта, че разглежданата помощ води до действителни предимства или неблагоприятни последици на общия пазар най-рано на датата, на която Комисията решава дали да я разреши.
61 За сметка на това за незаконосъобразно предоставените помощи, за които не е отправено предварително уведомление, са приложими материалноправните правила в сила към момента на изплащане на помощта, тъй като предимствата или неблагоприятните последици, до които води тази помощ, се проявяват през периода, по време на който е платена въпросната помощ (Решение на Общия съд от 15 април 2008 г. по дело SIDE/Комисия, T‑348/04, Сборник, стр. II‑625, точки 58—60).
62 Следователно в настоящия случай Комисията не може да бъде упреквана за това, че не е приложила Регламент № 1177/2002, тъй като за предвидената помощ е отправено уведомление, но тя не е била изплатена. Всъщност действителните предимства и неблагоприятни последици на мярката, за която е отправено уведомление, не могат да се проявят в общия пазар преди приемането на обжалваното решение, което е след изтичането на срока на действие на Регламент № 1177/2002, а именно 31 март 2005 г.
63 Доводът, че член 4 от Регламент № 1177/2002 предвижда, че последният се прилага за договорите, сключени преди 31 март 2005 г., не обезсилва извода, че Регламент № 1177/2002 не е приложим по отношение на мярката, за която е отправено уведомление. Всъщност член 4 от Регламент № 1177/2002, подобно на член 2 от този регламент, уточнява фактическите условия, които трябва да се изпълнят, за да може Комисията въз основа на този регламент да вземе решение, с което разглежданата помощ се обявява за съвместима с общия пазар. Приложението на посочения регламент във времето обаче се урежда от член 5 от него и от принципите, изложени в точки 57—60 по-горе.
64 Несъмнено обстоятелството, че по отношение на помощ, за която е отправено уведомление, но не е изплатена, датата, която определя приложимите материалноправни норми, съвпада с приемането на решение на Комисията относно съвместимостта на посочената помощ, създава възможност за тази институция, като промени срока на разглеждане на мярката, за която е отправено уведомление, да предизвика прилагането на материалноправна норма, влязла в сила след уведомяването на Комисията за посочената мярка. Тази хипотеза, която впрочем не е налице в настоящия случай, тъй като мярката, за която е отправено уведомление, е приета след изтичането на срока на действие на Регламент № 1177/2002, не може обаче да обоснове изключение от принципа, съгласно който новите материалноправни норми уреждат от влизането си в сила всички бъдещи последици от положенията, възникнали при действието на по-ранните норми.
65 В това отношение е важно да се посочи, че възможността на Комисията да избере приложението било на новата, било на по-ранната норма, е ограничена и се компенсира, от една страна, от факта, че държавите членки имат дискреционни правомощия по отношение на датата, на която подават уведомление за мерките, и от друга страна, от факта, че член 4 от Регламент № 659/1999 приканва Комисията в съответствие с принципа на добро управление да действа с необходимата грижа (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Общия съд от 18 ноември 2004 г. по дело Ferriere Nord/Комисия, T‑176/01, Recueil, стр. II‑3931, точка 62 и цитираната съдебна практика).
66 Фактът, че за да се ползват от прилагането на Регламент № 1177/2002, държавите членки са били задължени да отправят уведомления за предвидените мерки за помощ преди изтичането на срока на действие на посочения регламент и преди да са подписани договорите, отговарящи на условията за предоставяне на помощ, не би могъл да постави под въпрос прилагането към системата на Съюза за контрол на държавните помощи на принципите, уреждащи приложението във времето на материалноправните норми. Всъщност за системата за предварителен контрол върху мерките за държавни помощи е характерно, че уведомленията трябва непременно да съдържат предвиждания относно общия размер на предвидените помощи. Това важи с особена сила за мярка относно операционни помощи като разглежданите в конкретния случай.
67 С оглед на всичко посочено по-горе и при липсата на преходни разпоредби, които разширяват приложението във времето на Регламент № 1177/2002, следва изцяло да се отхвърли второто правно основание.
По третото правно основание, изведено от нарушение на членове 87 ЕО, 88 ЕО и 253 ЕО
Доводи на страните
68 Италианската република твърди, че дори в случай че мярката, за която е отправено уведомление, трябва да се счита за нова помощ, тъй като не попада в приложното поле на Регламент № 1177/2002, Комисията е нарушила член 87, параграфи 2 и 3 ЕО, както и член 88, параграф 3 ЕО, доколкото в обжалваното решение е пропуснала да разгледа дали действително мярката, за която е отправено уведомление, може да се счита за съвместима с общия пазар по силата на изключенията, предвидени в член 87, параграфи 2 и 3 ЕО, по-специално уточнените в член 87, параграф 3, букви б) и в) ЕО.
69 Комисията всъщност установявала, че мярката, за която е отправено уведомление, е несъвместима с общия пазар единствено с мотива че срокът на действие на Регламент № 1177/2002 е изтекъл и че тя не попада в никоя от хипотезите, предвидени в раздели 3.1 и 3.2 от Рамката за държавната помощ за корабостроене, посочена в точка 12 по-горе.
70 Според Италианската република от съдебната практика следва, че Комисията трябва винаги служебно да проверява евентуалната съвместимост на помощта по смисъла на член 87, параграфи 2 и 3 ЕО, освен в случай на наличие на очевидни обстоятелства, които правят невъзможно каквото и да е обосноваване на разглеждания режим. Тази хипотеза не била разглеждана в настоящия случай, тъй като мярката, за която е отправено уведомление, се състояла единствено от рефинансиране на схема за помощ, за която вече е установено, че е съвместима с общия пазар, и чиито други условия остават непроменени.
71 При всички случаи Италианската република добавя, че по време на административната процедура е опитала да привлече вниманието на Комисията върху факта, че мярката, за която е отправено уведомление, е необходима за постигането на конкурентно равенство между всички оператори, които могат да се ползват от помощта. Тя подчертава също, че ако не била отпусната помощта, щяло да се стигне до затварянето на корабостроителниците. В обжалваното решение обаче Комисията не предоставяла никакъв адекватен отговор на тези твърдения.
72 Италианската република също така моли Общия съд да извърши собствена преценка на мярката, за която е отправено уведомление, и да я обяви за съвместима с общия пазар.
73 Освен това Италианската република твърди, по същите причини като посочените в точки 68—71 по-горе, че изложените в съображение 26 от обжалваното решение мотиви са недостатъчни, което според нея било равностойно на нарушение на член 253 ЕО. В това отношение тя препраща към съдебната практика, съгласно която, за да спази задължението си за мотивиране, Комисията трябва да се позове на специфични, а не на общи обстоятелства.
74 Накрая тя твърди, че обжалваното решение също не е мотивирано, доколкото Комисията само е разгледала мярката, за която е отправено уведомление, без в своя анализ да вземе предвид схемата от 2004 г., към която препраща мярката, за която е отправено уведомление.
75 Комисията счита, че правното основание следва да бъде отхвърлено.
Съображения на Общия съд
76 В самото начало следва да се отхвърли като недопустимо искането на Италианската република, с което тя приканва Общия съд да установи, че мярката, за която е отправено уведомление, е съвместима с общия пазар. Всъщност тъй като съдебният контрол по член 230 ЕО се отнася изключително до законосъобразността на обжалваното решение, Общият съд не може да измени обжалваното решение, нито да приеме ново решение вместо обжалваното (вж. в този смисъл Решение на Съда от 22 декември 2008 г. по дело British Aggregates/Комисия, C‑487/06 P, Сборник, стр. I‑10505, точка 141). Следователно в конкретния случай Общият съд трябва само да провери законосъобразността на обжалваното решение в светлината на твърденията за нарушения, прецизно изложени от Италианската република срещу това решение.
77 Впрочем в случай че горепосоченото искане следва да се разбира в смисъл, че се търси отмяната на обжалваното решение, с мотива че то нарушава принципите на равно третиране и на защита на оправданите правни очаквания, то ще бъде разгледано в рамките на преценката на четвъртото правно основание.
78 Що се отнася до твърдението за нарушение, изведено от факта, че съображение 26 от обжалваното решение не е достатъчно мотивирано, следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която го издава, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други пряко и лично засегнати от акта лица могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 230 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. Решение на Съда от 1 юли 2008 г. по дело Chronopost/UFEX и др., C‑341/06 P и C‑342/06 P, Сборник, стр. I‑4777, точка 88 и цитираната съдебна практика).
79 В конкретния случай следва да се приеме, че както Италианската република, така и Общият съд, предвид изложеното в съображения 11 и 25—35 от обжалваното решение, могат да разберат какви са доводите на Комисията относно проверката на съвместимостта на мярката, за която е отправено уведомление, с общия пазар. Всъщност от съображения 11 и 26 от обжалваното решение е видно, че Комисията установява, че срокът на действие на Регламент № 1177/2002 е изтекъл на 31 март 2005 г. и че този регламент не е бил приложим към мярката, за която е отправено уведомление. В съображения 29 и 30 от обжалваното решение Комисията установява, че принципите на защита на оправданите правни очаквания и на равно третиране не са релевантни, с мотива че с решението за одобряване от 2004 г. тя не предоставя никаква гаранция относно евентуалното последващо увеличение на бюджета, предвиден за схемата от 2004 г. Накрая, в съображение 31 и сл. от обжалваното решение Комисията излага изчерпателно причините, поради които счита, че посочената от Италианската република съдебна практика не е приложима в конкретния случай.
80 С оглед на съдебната практика, посочена в точка 78 по-горе, и предвид съображения 11 и 25—35 от обжалваното решение, както и факта, че в конкретния случай Италианската република е трябвало да докаже, че мярката, за която е отправено уведомление, е съвместима с общия пазар (вж. точки 83—85 по-долу), следва да се отхвърли като неоснователно твърдението за нарушение, изведено от недостатъчно мотивиране.
81 Що се отнася до твърдението, че Комисията само е разгледала мярката, за която е отправено уведомление, без да обхваща в своя анализ схемата от 2004 г., то следва да се отхвърли като неоснователно. От обжалваното решение следва, че Комисията действително приема, че първоначалният бюджет от 10 милиона евро е неразделна част от схемата от 2004 г., тъй като установява, че увеличението на този бюджет представлява изменение на съществуващата помощ (съображения 7—9 и 11 от обжалваното решение). Доколкото това твърдение за нарушение трябва да се разбира в смисъл, че цели оспорването на това заключение, следва да се приеме, че Общият съд вече е приел това заключение за правилно в рамките на проверката на първото правно основание.
82 Що се отнася до твърдението за нарушение, съгласно което Комисията е допуснала грешка, като е пропуснала да разгледа дали мярката, за която е отправено уведомление, може да се счита за съвместима с общия пазар по силата на някое от изключенията, предвидени в член 87, параграфи 2 и 3 ЕО, и по-специално уточнените в член 87, параграф 3, букви б) и в) ЕО, то също следва да се отхвърли като неоснователно.
83 Всъщност съгласно постоянната съдебна практика, когато Комисията реши да образува процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, държавата членка и потенциалният получател на помощта следва да ѝ представят доводи, които да установяват, че предвижданата помощ отговаря на изключенията, предвидени в приложение на Договора, тъй като целта на официалната процедура по разследване е именно Комисията да се информира относно всички данни по случая. Макар Комисията да е длъжна ясно да формулира своите съмнения относно съвместимостта на помощта при откриването на официална процедура, за да даде на държавата членка и на заинтересуваните страни най-добра възможност да отговорят, това не променя факта, че именно искащата помощта страна трябва да разсее тези съмнения и да установи, че предвидената помощ отговаря на условията за предоставяне (вж. Решение по дело Ferriere Nord/Комисия, точка 65 по-горе, точки 93 и 94 и цитираната съдебна практика).
84 Съгласно същата съдебна практика, макар да налага на Комисията, преди да вземе решение, да събере информация от заинтересованите страни, член 88, параграф 2 ЕО не представлява пречка при липсата на такива становища тя да заключи, че дадена помощ е несъвместима с общия пазар. По-специално Комисията не би могла да бъде упреквана, че не е взела предвид евентуални фактически или правни обстоятелства, които са могли да бъдат, но не са ѝ били представени по време на административната процедура, тъй като Комисията няма задължение да преценява служебно и въз основа на предположения какви обстоятелства са могли да ѝ бъдат представени (вж. Решение на Общия съд от 14 януари 2004 г. по дело Fleuren Compost/Комисия, T‑109/01, Recueil, стр. II‑127, точки 48 и 49 и цитираната съдебна практика).
85 Тъй като законосъобразността на решение в сферата на държавните помощи трябва да се преценява с оглед на информацията, с която Комисията е могла да разполага към момента, в който го е приела, никой не може да се позовава пред Съда на Съюза на фактически обстоятелства, които не са били изтъкнати в хода на предвидената в член 88 ЕО досъдебна процедура (вж. в този смисъл Решение по дело Fleuren Compost/Комисия, точка 84 по-горе, точка 51 и цитираната съдебна практика).
86 В конкретния случай Комисията приема в съображения 26 и 27 от обжалваното решение, че в хода на административната процедура Италианската република се позовава на Регламент № 1177/2002 и на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на равно третиране, за да обоснове искането си за одобряване на мярката, за която е отправено уведомление. От друга страна, от съображения 25—36 от обжалваното решение следва, че Комисията действително е разгледала и е отхвърлила доводите и съдебната практика, изтъкнати в това отношение от Италианската република.
87 В съдебното заседание Италианската република е приканена от Общия съд да уточни допълнителните релевантни данни, които е представила на Комисията в хода на административната процедура, но които последната е отказала да разгледа. Трябва обаче да се установи, че Италианската република не успява да посочи други доводи, освен разгледаните и отхвърлени от Комисията в обжалваното решение.
88 С оглед на всичко гореизложено третото правно основание следва да бъде изцяло отхвърлено.
По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на равно третиране
Доводи на страните
89 Италианската република поддържа, че дори да се предположи, че мярката, за която е отправено уведомление, е несъвместима с общия пазар, от съдебната практика следва, че Комисията е трябвало да я одобри съгласно принципите на защита на оправданите правни очаквания и на равно третиране.
90 Всъщност като се има предвид, че решението за одобряване от 2004 г. не придавало никакво значение на бюджета, определен за помощите за корабостроителниците, Италианската република и крайните получатели по схемата за помощи можели основателно да очакват Комисията да одобри мярката, за която е отправено уведомление, тъй като тя се вписвала в схемата от 2004 г., като се има предвид, че само увеличавала общия бюджет, без да внася друго изменение в условията за прилагане на посочената схема.
91 Комисията също така нарушила принципа на равно третиране, тъй като обжалваното решение предполагало, че някои корабостроителници не могат да се ползват от схемата за помощ, въпреки че се намират в същото правно и фактическо положение като действителните получатели по схемата за помощи.
92 Чрез мярката, за която е отправено уведомление, Италианската република целяла именно да утвърди принципа на равно третиране. Тя увеличила общия бюджет, предвиден за разглежданата схема за помощи, така че никоя корабостроителница, сключила договор за корабостроене, годен да се ползва от посочената схема за помощи, да не бъда лишена от правото си поради недостатъчно финансово покритие.
93 Комисията счита, че правното основание следва да бъде отхвърлено.
Съображения на Общия съд
94 В самото начало следва да се подчертае, че предпоставката, на която частично се основава правното основание на Италианската република, а именно че решението за одобряване от 2004 г. не придавало никакво значение на бюджета, определен за помощите за корабостроенето, вече беше отхвърлена в точка 42 по-горе.
95 Следователно не може да се приеме твърдението, че Комисията е нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като никой не може да се позове на нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания при липсата на конкретни уверения от страна на съответната институция (Решение на Общия съд от 19 март 2003 г. по дело Innova Privat-Akademie/Комисия, T‑273/01, Recueil, стр. II‑1093, точка 26).
96 Впрочем следва да се посочи, че Регламент № 1177/2002 не съдържа нито разпоредби, освобождаващи държавите членки от задължението им за уведомяване съгласно член 88, параграф 3 ЕО, нито разпоредби, изменящи определението на свързаните с него понятия, като например понятието за изменение на съществуваща помощ. Напротив, този регламент обвързва прилагането си със спазването на разпоредбите на член 88 ЕО и на Регламент № 659/1999. Следователно решението за одобряване от 2004 г., което се основава на Регламент № 1177/2002, не може по никакъв начин да създаде оправдани правни очаквания, надхвърлящи изрично изложеното в посоченото решение, а именно разрешението за предоставяне от Италианската република на помощи с общ размер от 10 милиона евро.
97 Що се отнася до довода, изведен от нарушението на принципа на равно третиране, важно е да се подчертае, че той е явно несъстоятелен. Всъщност обстоятелството, че Регламент № 1177/2002 не се прилага по отношение на мярката, за която е отправено уведомление, произтича от приложението на правна норма, а не от упражняване на свобода на преценка. Следователно причината, поради която договорите, предмет на мярката, за която е отправено уведомление, не се ползват от помощи въз основа на Регламент № 1177/2002, е свързана единствено с временния характер на този регламент и с факта, че Италианската република не е отправила уведомление за разглежданата мярка, така че Комисията да може да вземе решение преди изтичането на срока на действие на посочения регламент.
98 Ето защо четвъртото правно основание трябва да се отхвърли.
По петото правно основание, изведено от нарушението на принципа на състезателност
Доводи на страните
99 Италианската република упреква Комисията, че в обжалваното решение е взела предвид препоръката на ОУС относно Регламент № 1177/2002, без предварително да е провела в това отношение състезателно обсъждане с италианските власти в хода на административната процедура. Следователно според Италианската република Комисията не може да основе решението си върху процедурата пред ОУС и резултатите от нея. Фактът, че в хода на административната процедура тя е повдигнала въпроса за процедурата в рамките на ОУС, не бил релевантен, тъй като тя правела това от съображения за изчерпателност, за да подчертае, че последната процедура няма суспензивен ефект по отношение на прилагането на Регламент № 1177/2002, нито пък по отношение на мярката, за която е отправено уведомление.
100 Комисията счита, че правното основание следва да бъде отхвърлено.
Съображения на Общия съд
101 Следва да се напомни, че с писмо от 7 юли 2008 г. Италианската република съобщава на Комисията, че според нея процедурата пред ОУС, свързана с Регламент № 1177/2002, не може да попречи на корабостроителниците, които са подали молба за предоставяне на помощ преди края на посочената процедура, да се ползват от помощта на основание Регламент № 1177/2002 и схемата от 2004 г.
102 В съображения 35—37 от обжалваното решение Комисията отговаря на това твърдение. В това отношение тя поддържа, че от съдебната практика произтича, че Регламент № 1177/2002 трябва да се тълкува, доколкото е възможно, в светлината на задълженията на Общността в рамките на СТО. По-нататък тя установява, че вследствие на процедурата пред ОУС, към която Италианската република препраща в писмото си от 7 юли 2008 г., на 20 юни 2005 г. ОУС стига до заключението, че Регламент № 1177/2002 и различните прилагащи го национални режими нарушават нормите на СТО. По-нататък Комисията посочва, че Общността е уведомила СТО на 20 юли 2005 г. за това, че срокът на действие на Регламент № 1177/2002 е изтекъл на 31 март 2005 г., поради което държавите членки вече не могат да предоставят помощи въз основа на посочения регламент. Комисията установява в това отношение, че известието до СТО представлява ангажимент на Общността към СТО да не прилага повече Регламент № 1177/2002.
103 В светлината на тези факти Комисията не може да бъде упреквана, че е нарушила принципа на състезателност. Напротив, като отговаря на твърдение на Италианската република, Комисията спазва нейното право на защита, и по-специално правото ѝ на изслушване. Фактът, че в този отговор се съдържа заключение, което Комисията е извела от резултата от процедурата пред ОУС, не засяга това съображение, тъй като именно Италианската република с писмото си от 7 юли 2008 г. поставя въпроса за влиянието на посочената процедура върху приложението на Регламент № 1177/2002.
104 Поради това петото правно основание следва да бъде отхвърлено.
По шестото правно основание, изведено от вземането предвид на нормите на СТО при преценката на съвместимостта с общия пазар на мярката, за която е отправено уведомление
Доводи на страните
105 С това правно основание Италианската република поддържа, че при преценката на съвместимостта на мярката, за която е отправено уведомление, с нормите на СТО Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото. Всъщност при преценката на основание член 88, параграф 3 ЕО на проект за държавна помощ като разглеждания в конкретния случай Комисията не можела да основе преценката си на други съображения, освен на уточнените в член 87 ЕО.
106 Италианската република също подчертава, че въпросът дали дадена схема за помощ е потенциално несъвместима с правилата на СТО трябва да се разгледа от Съда в рамките на производството, предвидено в член 226 ЕО.
107 От посоченото дотук следвало, че при преценката на мярката, за която е отправено уведомление, с нормите на СТО Комисията действала извън своята компетентност и нарушила член 88, параграф 3 ЕО, както и членове 87 ЕО и 226 ЕО.
108 Комисията оспорва твърдението, че е разгледала съвместимостта на мярката, за която е отправено уведомление, с нормите на СТО.
Съображения на Общия съд
109 Следва да се приеме, че от съображение 26 от обжалваното решение е видно, че Комисията е счела мярката, за която е отправено уведомление, за несъвместима с общия пазар с оглед, от една страна, на факта, че срокът на действие на Регламент № 1177/2002 е изтекъл, и от друга страна, на факта, че не е налице друго правно основание, на което може да почива решение за несъвместимост.
110 В съображение 37 от обжалваното решение в отговор на изложения в съображение 35 от обжалваното решение довод на Италианската република Комисията посочва, че на 20 юли 2005 г. Общността е уведомила СТО, че срокът на действие на Регламент № 1177/2002 е изтекъл на 31 март 2005 г., поради което държавите членки вече не могат да предоставят помощи въз основа на посочения регламент. В това отношение Комисията стига до извода, че известието до СТО представлява ангажимент на Общността към СТО да не прилага повече Регламент № 1177/2002.
111 Следователно разглеждането на съображения 26 и 37 от обжалваното решение във връзка едно с друго показва, че според Комисията евентуалното одобряване на мярката, за която е отправено уведомление, би било както несъвместимо с общия пазар, така и в противоречие с ангажиментите на Общността към СТО, като изводът за несъвместимостта на мярката, за която е отправено уведомление, с общия пазар е отделна, самостоятелна и предварителна оценка по отношение на заключението относно отговорностите на Общността към СТО.
112 От това следва, че шестото правно основание, изтъкнато от жалбоподателя, трябва да се отхвърли.
По седмото правно основание, изведено от факта, че обжалваното решение се основава на известието до СТО
Доводи на страните
113 Италианската република изтъква, че обжалваното решение е незаконосъобразно, доколкото се основава на известието до СТО, в което се заявява, че държавите членки вече не могат да предоставят помощи въз основа на Регламент № 1177/2002, тъй като неговият срок на действие е изтекъл на 31 март 2005 г.
114 В това отношение на първо място Италианската република твърди, че въобще не е била уведомена за известието до СТО, което трябвало да попречи на Комисията да го вземе предвид при приемането на обжалваното решение.
115 На второ място Италианската република твърди, че посоченото известие при всички случаи не позволява на Комисията да откаже одобряването на мярката, за която е отправено уведомление. Всъщност с известието до СТО Комисията единствено заявила, че няма да удължи срока на действие на Регламент № 1177/2002. Следователно държавите членки били задължени да не отпускат помощи на предприятия за договори за строеж на кораби, подписани след 31 март 2005 г. Известието до СТО обаче не ги освобождавало от задължението да спазват правото на помощи, придобито от предприятията въз основа на договори, подписани преди 31 март 2005 г.
116 Комисията счита, че правното основание следва да бъде отхвърлено.
Съображения на Общия съд
117 Следва да се посочи, че член 1 от обжалваното решение уточнява, че мярката, за която е отправено уведомление, не може да бъде изпълнена, тъй като не е съвместима с общия пазар.
118 Както беше подчертано в точка 111 по-горе, единствената цел на препращането в обжалваното решение към известието до СТО е да се посочи, в отговор на съмненията на Италианската република и за изчерпателност, че евентуалното одобрение на мярката, за която е отправено уведомление, е в противоречие и с ангажиментите на Общността към СТО. Всъщност от съображение 26 от обжалваното решение е видно, че като установява несъвместимостта на мярката, за която е отправено уведомление, с общия пазар, Комисията въобще не се позовава на известието до СТО.
119 Следователно известието до СТО при всички случаи не е оказало никакво влияние върху разпоредителната част на обжалваното решение.
120 Ето защо следва да се отхвърли и седмото правно основание.
121 Това налага жалбата да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
122 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Италианската република е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.
Martins Ribeiro | Papasavvas | Wahl |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 3 февруари 2011 година.
Подписи
Съдържание
Правна уредба
Обстоятелства, предхождащи спора
Производство и искания на страните
От правна страна
По първото правно основание, изведено от погрешното определяне като нова помощ на мярката, за която е отправено уведомление
Доводи на страните
Съображения на Общия съд
По второто правно основание, изведено от нарушението на Регламент № 1177/2002
Доводи на страните
Съображения на Общия съд
По третото правно основание, изведено от нарушение на членове 87 ЕО, 88 ЕО и 253 ЕО
Доводи на страните
Съображения на Общия съд
По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на равно третиране
Доводи на страните
Съображения на Общия съд
По петото правно основание, изведено от нарушението на принципа на състезателност
Доводи на страните
Съображения на Общия съд
По шестото правно основание, изведено от вземането предвид на нормите на СТО при преценката на съвместимостта с общия пазар на мярката, за която е отправено уведомление
Доводи на страните
Съображения на Общия съд
По седмото правно основание, изведено от факта, че обжалваното решение се основава на известието до СТО
Доводи на страните
Съображения на Общия съд
По съдебните разноски