Решение на Съда (шести състав) от 15 декември 2022 г. (преюдициални запитвания от Consiglio di Stato ― Италия) — AQ, BO, CP (C-40/20), AZ, BY, CX, DW, EV, FU, GJ (C-173/20)/Presidenza del Consiglio dei Ministri, Ministero dell’Istruzione, dell’Università e della Ricerca ― MIUR, Università degli studi di Perugia
(Съединени дела C-40/20 и 173/20)1
(Преюдициално запитване — Социална политика — Срочна работа — Директива 1999/70/ЕО — Рамково споразумение — Принцип на недопускане на дискриминация — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори — Срочно трудово правоотношение по публичното право — Университетски изследователи)
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Consiglio di Stato
Страни в главното производство
Жалбоподатели: AQ, BO, CP (C-40/20), AZ, BY, CX, DW, EV, FU, GJ (C-173/20)
Ответници: Presidenza del Consiglio dei Ministri, Ministero dell’Istruzione, dell’Università e della Ricerca – MIUR, Università degli studi di Perugia
При участието на: Federazione Lavoratori della Conoscenza Cgil, Confederazione Generale Italiana del Lavoro (CGIL), Cipur – Coordinamento Intersedi Professori Universitari di Ruolo, Anief – Associazione Professionale e Sindacale (C-40/20), HS, IR, JQ, KP, LO, MN, NM, OZ, PK, QJ, RI, SH, TG, UF, WE, XC, YD (C-173/20)
Диспозитив
Клауза 5 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която с цел покриване на техните обичайни и постоянни нужди позволява на университетите да сключват с изследователите тригодишни срочни договори, продължими най-много с две години, без да обвързва сключването или продължаването им с обективни причини, свързани с наличието на временни или извънредни нужди.
Клауза 5 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, определяща на дванадесет години общата продължителност на трудовите договори, които може да сключи един и същ изследовател, включително с различни университети и институти, дори да не са последователни.
Клауза 4 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда при определени условия възможност за стабилизиране на заетостта на изследователи на срочен договор в публичните научноизследователски организации, но отказва тази възможност на университетските изследователи на срочен договор.
Клауза 4 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която, отклонявайки се, от една страна, от приложимото за всички работници от публичния или частния сектор общо правило, че считано от 2018 г., максималната продължителност на срочното правоотношение е 24 месеца, заедно с продължаванията и подновяванията, и от друга страна, от приложимо за работещите в публичната администрация правило, че използването на този вид правоотношения е обусловено от наличието на временни и извънредни нужди, позволява на университетите да сключват с изследователите тригодишен срочен договор, продължим с най-много още две години, без да обвързва сключването или продължаването му с наличието на временни или извънредни нужди на учебното заведение, допускайки също така в края на петгодишния период университетите да сключат със същото или с други лица още един такъв срочен договор с цел удовлетворяване на същите преподавателски и изследователски нужди като тези, свързани с предходния договор.
Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда за изследователите на договор за неопределено време възможност, когато са придобили национална научна хабилитация, да участват в специална оценителна процедура за целите на вписването им в щатния списък на доцентите, и отказва тази възможност на изследователите на срочен договор, включително и на придобилите национална научна хабилитация, когато последните извършват същите професионални дейности и предоставят на студентите същите преподавателски услуги като изследователите на договор за неопределено време.
____________
1 ОВ C 161, 11.5.2020 г. ОВ C 19, 18.1.2021 г.