Дело C‑518/15
Ville de Nivelles
срещу
Rudy Matzak
(Преюдициално запитване, отправено от Cour du travail de Bruxelles)
„Преюдициално запитване — Директива 2003/88/ЕО — Защита на безопасността и здравето на работниците — Организация на работното време — Член 2 — Понятията „работно време“ и „почивка“ — Член 17 — Дерогации — Пожарникари — Дежурства — Домашни дежурства“
Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 21 февруари 2018 г.
1. Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време — Понятие за работник — Пожарникар доброволец от обществената противопожарна служба — Включване — Условия — Проверка от страна на националната юрисдикция
(Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време — Дерогации — Пожарникари доброволци, наети от обществените противопожарни служби — Невъзможност за държавите членки да дерогират определенията на понятията „работно време“ и „почивка“
(член 2 и член 17, параграф 2, буква в), подточка iii) от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време — По-благоприятни национални разпоредби — Обхват — Определение на понятието „работно време“, което да не е толкова тясно — Изключване
(членове 1, 2 и 15 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)
4. Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време — Приложно поле — Възнаграждение — Изключване — Задължение на държавите членки да определят възнаграждението за домашни дежурства в зависимост от това дали тези дежурства са квалифицирани предварително като „работно време“, или като „почивка“ — Липса
(член 153, параграф 5 ДФЕС; член 2 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)
5. Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време — Работно време — Понятие — Домашно дежурство на работника със задължението да се отзове на повикване от работодателя в рамките на 8 минути, което чувствително ограничава възможността за други занимания — Включване
(член 2 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 28—31)
2. Член 17, параграф 3, буква в), подточка iii) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки не могат да дерогират, по отношение на някои категории пожарникари от обществените противопожарни служби, съвкупността от задължения, произтичащи от разпоредбите на тази директива, включително член 2, който определя по-специално понятията „работно време“ и „почивка“.
(вж. т. 39; т. 1 от диспозитива)
3. Член 15 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да оставят в сила или да приемат определение на понятието „работно време“, което да не е толкова тясно, колкото това по член 2 от тази директива.
Съгласно текста на член 15 от Директива 2003/88 държавите членки могат да прилагат или въвеждат законови, подзаконови или административни разпоредби, които са по-благоприятни за защитата на безопасността и здравето на работниците. От този член следва, че посочените в него национални разпоредби са разпоредбите, които са съпоставими с предвидените в Директива 2003/88 за защитата на безопасността и здравето на работниците разпоредби.
Последните разпоредби обаче могат да бъдат само тези, които по своята функция и предмет са предназначени да установят минимално ниво на защита на безопасността и здравето на работниците. Такъв е случаят с разпоредбите, които попадат в глави 2 и 3 от посочената директива. Разпоредбите от глава 1 от директивата, която включва членове 1 и 2, обаче са от различно естество. Всъщност те не предвиждат минимални почивки и не засягат други аспекти на организацията на работното време, а формулират определенията, необходими за очертаване на предмета и приложното поле на Директива 2003/88.
Ето защо от текста на член 15 от Директива 2003/88, тълкуван в светлината на установената от нея система, следва, че предвидената в този член възможност не се прилага към определението на понятието „работно време“ по член 2 от тази директива.
(вж. т. 42—44 и 47; т. 2 от диспозитива)
4. Член 2 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите членки да определят възнаграждението за домашни дежурства, като разглежданите в главното производство, в зависимост от това дали тези дежурства са квалифицирани предварително като „работно време“, или като „почивка“.
В това отношение следва да се припомни, както посочва и запитващата юрисдикция, че е безспорно, че Директива 2003/88 не урежда въпроса за възнаграждението на работниците, тъй като по силата на член 153, параграф 5 ДФЕС този въпрос не е от компетентността на Съюза.
Следователно, макар държавите членки да могат да определят възнаграждението на работниците, които попадат в приложното поле на Директива 2003/88, в зависимост от определението на понятията „работно време“ и „почивка“ по член 2 от тази директива, те не са длъжни да го направят.
(вж. т. 49, 50 и 52; т. 3 от диспозитива)
5. Член 2 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че дежурството, което работникът дава в дома си, като е длъжен да се отзове на повикване от работодателя в рамките на 8 минути, което задължение чувствително ограничава възможността за други занимания, трябва да се счита за „работно време“.
Всъщност изключването на дежурството от понятието „работно време“ съгласно режима за физическо присъствие на работното място би поставило под въпрос целта на Директива 2003/88, а именно да се гарантират безопасността и здравето на работниците, като за тях се предвидят минимална продължителност на почивка и подходящи почивки по време на работа (вж. в този смисъл решение от 3 октомври 2000 г., Simap, C‑303/98, EU:C:2000:528, т. 49).
Освен това от практиката на Съда следва, че решаващ фактор за квалифицирането като „работното време“ по смисъла на Директива 2003/88 е фактът, че работникът е длъжен да присъства физически на определено от работодателя място и да е на негово разположение, за да може в случай на нужда незабавно да извърши съответните действия. Всъщност задълженията на съответните работници, които ги поставят в невъзможност да избират местонахождението си по време на дежурство, трябва да се считат за част от техните професионални задължения (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2003 г., Jaeger, C‑151/02, EU:C:2003:437, т. 63 и определение от 4 март 2011 г., Grigore, C‑258/10, непубликувано, EU:C:2011:122, т. 53 и цитираната съдебна практика).
Накрая, следва да се отбележи, че положението е различно, когато работникът дава дежурство съгласно системата за домашни дежурства, която изисква той да може да бъдат открит във всеки един момент, без обаче да е длъжен да се намира на работното си място. Всъщност, макар да е на разположение на работодателя си, доколкото той трябва да може да се свърже с него, в този случай работникът може да организира времето си при по-малко ограничения и да се посвети на собствените си интереси. При тези обстоятелства само времето, което е реално отделено за изпълнение на задълженията, трябва да се счита за работно време по смисъла на Директива 2003/88 (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2003 г., Jaeger, C‑151/02, EU:C:2003:437, т. 65 и цитираната съдебна практика).
(вж. т. 58—60 и 66; т. 4 от диспозитива)