Дело C‑158/16
Margarita Isabel Vega González
срещу
Consejería de Hacienda y Sector Público del gobierno del Principado de Asturias
(Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo n. 1 de Oviedo)
„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 1999/70/ЕО — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Клауза 4 — Принцип на недопускане на дискриминация — Понятието „условия за наемане на работа“ — Признаване на административния статут „неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи“ — Национална правна уредба, която предвижда, че при избиране на публична длъжност неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи се предоставя само на служители, издържали конкурс, а не и на временно наети служители“
Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 20 декември 2017 г.
1. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Условия за наемане на работа — Понятие — Право на работник, избран в парламент, да ползва неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи — Спиране на изпълнението на трудовото правоотношение, като до изтичането на срока на парламентарния мандат са гарантирани както запазването на работата на работника, така и правото на повишаване — Включване
(клауза 4, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)
2. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Забрана на дискриминацията на работниците на срочен трудов договор — Национална правна уредба, според която работникът на срочен трудов договор е изключен напълно от кръга на лицата, които, за да могат да упражняват политически мандат, ползват отпуск, при който изпълнението на трудовото правоотношение е спряно до връщането на работника на работа в края на този мандат — Недопустимост — Обосноваване — Липса
(клауза 4 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)
1. Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие, трябва да се тълкува в смисъл, че използваното в тази разпоредба понятие „условия за наемане на работа“ включва правото на работник, който е бил избран в парламент, да ползва предвидения в националната правна уредба неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи, при който изпълнението на трудовото правоотношение е спряно по такъв начин, че до изтичането на срока на парламентарния мандат на работника са гарантирани както неговата работа, така и правото му на повишаване.
Що се отнася до понятието „условия за наемане на работа“ по смисъла на клауза 4 от Рамковото споразумение, Съдът вече е приел, че за да се определи дали дадена мярка спада към „условията за наемане на работа“, решаващ е именно критерият за наемане на работа, и по-специално трудово правоотношение, установено между работника и неговия работодател (решения от 12 декември 2013 г., Carratù, C‑361/12, EU:C:2013:830, т. 35, от 13 март 2014 г., Nierodzik, C‑38/13, EU:C:2014:152, т. 25, от 14 септември 2016 г., De Diego Porras, C‑596/14, EU:C:2016:683, т. 26 и определение от 9 февруари 2017 г., Rodrigo Sanz, C‑443/16, EU:C:2017:109, т. 32).
Както подчертава генералният адвокат в точка 22 от своето заключение, изразът „условия за наемане на работа“ следователно обозначава правата и задълженията, характеризиращи дадено трудово правоотношение, като включва както условията, при които дадено лице е наето на работа, така и тези, свързани с прекратяването на трудовото правоотношение.
Така или иначе е важно да се допълни, че тълкуване на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, което изключва от приложното поле на понятието „условия за наемане на работа“ правото на неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи, би ограничило обхвата на закрилата, предоставена на работниците на срочни трудови договори срещу дискриминация, което би представлявало незачитане на преследваната от тази разпоредба цел (вж. в този смисъл решения от 13 март 2014 г., Nierodzik, C‑38/13, EU:C:2014:152, т. 27 и 29, от 14 септември 2016 г., De Diego Porras, C‑596/14, EU:C:2016:683, т. 30 и определение от 21 септември 2016 г., Álvarez Santirso, C‑631/15, EU:C:2016:725, т. 39).
(вж. т. 30, 34, 38 и 39; т. 1 от диспозитива)
2. Клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, приложено към Директива 1999/70, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, според която работникът на срочен трудов договор е изключен напълно от кръга на лицата, които, за да могат да упражняват политически мандат, ползват отпуск, при който изпълнението на трудовото правоотношение е спряно до връщането на работника на работа в края на този мандат, макар това право да е признато на работниците на трудов договор за неопределено време.
В случая, дори запитващата юрисдикция да не изключи възможността неотложността и необходимостта от временно назначаване на длъжността, както и предвидимостта на края на трудовото правоотношение, по принцип да представляват точни и конкретни обстоятелства, които да обосноват неравно третиране, що се отнася до предоставянето на неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи, същата юрисдикция все пак уточнява, че такива доводи не са валидни в положение като породилото спора в главното производство, в което длъжността се заема повече от четири години от същия работник на срочен договор.
Така или иначе абсолютният отказ на работниците на срочни трудови договори да се предостави неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи, a priori не изглежда да е от първостепенно значение за постигане на целта, преследвана от Закон 3/1985, а именно запазване на работата и на правото на повишаване на работниците на трудов договор за неопределено време, и по-конкретно на издържалите конкурс служители, които имат политически мандат, доколкото самата запитваща юрисдикция констатира, че е напълно възможно на работниците на срочен трудов договор, които имат същия политически мандат, да бъде предоставен такъв неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи, който би спрял изпълнението на трудовото правоотношение до края на този мандат, когато ще са сигурни, че могат да се върнат на заеманата от тях длъжност, стига междувременно тя да не е била премахната или заета от служител, издържал конкурс.
(вж. т. 49—51; т. 2 от диспозитива)