Дело C‑539/12

Z. J. R. Lock

срещу

British Gas Trading Limited

(Преюдициално запитване, отправено от Employment Tribunal, Лестър)

„Социална политика — Организация на работното време — Директива 2003/88/ЕО — Право на платен годишен отпуск — Компоненти на трудовото възнаграждение — Основна работна заплата и комисиона в зависимост от оборота“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 22 май 2014 г.

1.        Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Организация на работното време — Право на платен годишен отпуск — Принцип на социалното право на Съюза, който е от особена важност

(член 6, параграф 1 ДЕС; член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета; Директива 93/104 на Съвета)

2.        Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Организация на работното време — Право на платен годишен отпуск — Парично обезщетение за отпуск, изчислено въз основа на основната работна заплата, без да се вземе предвид комисионата, съставляваща част от трудовото възнаграждение

(член 7 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)

3.        Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Организация на работното време — Право на платен годишен отпуск — Преценка от националния съд на методите за изчисляване на паричното обезщетение за отпуск, когато трудовото възнаграждение включва множество елементи — Съобразяване на критериите, изведени в практиката на Съда и на целта, преследвана от член 7 от Директива 2003/88

(член 7 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точка 14)

2.        Член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби и практика, по силата на които работник, чието трудово възнаграждение е съставено, от една страна, от основната работна заплата и от друга страна, от комисиона, чийто размер се определя в зависимост от сключените от работодателя договори за извършените от този работник продажби, има право само на трудово възнаграждение, съставено изключително от основната му работна заплата, поради това че ползва платения си годишен отпуск.

Всъщност целта на изискването за заплащане на годишния отпуск е по време на отпуска работникът да бъде поставен в положение, което по отношение на заплатата е подобно на периодите на труд.

Несъмнено условията, поставени в член 7 от Директива 2003/88, изглеждат спазени от националните разпоредби и практика, доколкото по време на годишния си отпуск работникът разполага с обща сума в размер, сравним с получавания в периода на полагане на труд. Така, платената сума, от една страна, на основание ползването на годишен отпуск и от друга страна, на основание извършените продажби през седмиците преди периода на годишния му отпуск дава възможност работникът действително да ползва годишния отпуск, на който има право.

Все пак независимо от трудовото възнаграждение, с което работникът разполага в периода на ефективно ползване на годишния отпуск, този работник може да бъде разубеден да упражни правото си на годишен отпуск предвид финансовите загуби, които, макар и отложени във времето, се претърпяват реално в периода след годишния отпуск.

(вж. точки 17, 20, 21 и 24; точка 1 от диспозитива)

3.        Методите за изчисляване на комисионата, на която работник, чието трудово възнаграждение е съставено, от една страна, от основна работна заплата и от друга страна, от комисиона, чийто размер се определя в зависимост от сключените от работодателя договори за извършените от този работник продажби, има право по време на годишния си отпуск, трябва да се преценяват от националния съд въз основа на правилата и критериите, изведени в практиката на Съда, и в светлината на целта на член 7 от Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време.

Всъщност всяко неудобство, което е същностно свързано с изпълнението на задачите на работника съгласно трудовия му договор и за което на работника се заплаща парична сума, добавяна при изчисляването на общото му трудово възнаграждение, задължително трябва да бъде отразено в сумата, която работникът има право да получава за времето на годишния отпуск.

Освен това работникът трябва да продължи да получава по време на платения си годишен отпуск всички компоненти на възнаграждението, свързани с личния и професионалния му статут. Така премиите, в случай че има такива, свързани с качеството му на ръководител, с трудовия стаж и с професионалната му квалификация, трябва да бъдат запазени.

За сметка на това компонентите на общото трудово възнаграждение на работника, предназначени само да покрият случайните или допълнителните разноски, които му се налага да направи във връзка с изпълнението на възложените му с трудовия договор задачи, не трябва да се вземат предвид при изчисляването на сумата, която се заплаща през годишния отпуск.

(вж. точки 29—31 и 35; точка 2 от диспозитива)