РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)

25 април 2018 година(*)

„Държавни помощи — Помощи, предоставени по силата на унгарски Закон № XCIV от 2014 г. относно приноса на предприятията от тютюневата промишленост към здравеопазването — Помощи в резултат на изменение от 2014 г. на унгарския закон от 2008 г. относно хранителната верига и официалния надзор над нея — Данъци с прогресивни данъчни ставки върху годишния оборот — Решение за започване на процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС — Едновременно приемане на разпореждане за преустановяване — Жалба за отмяна — Възможност за отделяне на разпореждането за преустановяване — Правен интерес — Допустимост — Задължение за мотивиране — Пропорционалност — Равно третиране — Право на защита — Принцип на лоялно сътрудничество — Член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999“

По съединени дела T‑554/15 и T‑555/15

Унгария, за която се явяват M. Fehér и G. Koós, в качеството на представители,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват L. Flynn, P.‑J. Loewenthal и K. Talabér-Ritz, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за частична отмяна, от една страна, на Решение C(2015) 4805 окончателен на Комисията от 15 юли 2015 година относно държавна помощ SA.41187 (2015/NN) — Унгария — Принос на предприятията от тютюневата промишленост към здравеопазването (OВ C 277, 2015 г., стр. 24) и от друга страна, на Решение C(2015) 4808 окончателен на Комисията от 15 юли 2015 г. относно държавна помощ SA.40018 (2015/C) (ex 2014/NN) — Изменение от 2014 г. на унгарската такса за инспекция на хранителната верига (OВ C 277, 2015 г., стр. 12),

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),

състоящ се от: S. Gervasoni, председател, L. Madise и K. Kowalik-Bańczyk (докладчик), съдии,

секретар: N. Schall, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 октомври 2017 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        През декември 2014 г. унгарският парламент, от една страна, приема Закон № XCIV от 2014 г. относно приноса на предприятията от тютюневата промишленост към здравеопазването и от друга страна, изменя Закон № XLVI от 2008 г. относно хранителната верига и официалния надзор над нея. Тези актове влизат в сила съответно на 1 февруари 2015 г. и на 1 януари 2015 г.

2        Закон № XCIV от 2014 г. относно приноса на предприятията от тютюневата промишленост към здравеопазването въвежда нов данък, с който се облагат лицензираните складодържатели, вносители или търговци на тютюневи изделия, при условие че оборотът от производството или търговията с такива изделия съставлява най-малко 50 % от техния общ годишен оборот (наричан по-нататък „данък здравеопазване“). Данък здравеопазване се дължи върху годишния оборот на данъчнозадължените лица, като се прилага следната прогресивна данъчна ставка:

–        0 % за оборот до 30 милиона унгарски форинта (HUF) (около 96 500 EUR),

–        0,2 % за оборот между 30 милиона унгарски форинта и 30 милиарда унгарски форинта (около 96,5 милиона евро),

–        2,5 % за оборот между 30 милиарда унгарски форинта и 60 милиарда унгарски форинта (около 193 милиона евро),

–        4,5 % за оборот над 60 милиарда унгарски форинта.

3        Освен това горепосоченият закон предвижда, че данъчните задължения, произтичащи от данък здравеопазване, могат да бъдат намалени с до 80 % от дължимата по данъка сума, ако предприятието извърши допустими инвестиции в материални активи (наричано по-нататък „намаляване на данък здравеопазване в случай на инвестиции“).

4        От своя страна изменението на Закон № XLVI относно хранителната верига и официалния надзор над нея цели да измени структурата на таксата за инспекция на хранителната верига, която се прилага по силата на този закон към всички оператори в хранителната верига. Преди това изменение операторите в хранителната верига е трябвало да заплащат такса за инспекция на хранителната верига, изчислявана по единна фиксирана ставка от 0,1 % върху оборота за предходната година след приспадане на данъците. Въпросното изменение се състои във въвеждането на прогресивна данъчна ставка на тази такса, приложима по-специално към магазините, продаващи бързооборотни потребителски стоки (наричана по-нататък „изменената такса за инспекция на хранителната верига“). Тази нова прогресивна ставка е структурирана както следва:

–        0 % за оборот до 500 милиона унгарски форинта (около 1,6 милиона евро),

–        0,1 % за оборот между 500 милиона унгарски форинта и 50 милиарда унгарски форинта (около 160,6 милиона евро),

–        1 % за оборот между 50 милиарда унгарски форинта и 100 милиарда унгарски форинта (около 321,2 милиона евро),

–        2 % за оборот между 100 милиарда унгарски форинта и 150 милиарда унгарски форинта (около 481,8 милиона евро);

–        3 % за оборот между 150 милиарда унгарски форинта и 200 милиарда унгарски форинта (около 642,4 милиона евро);

–        4 % за оборот между 200 милиарда унгарски форинта и 250 милиарда унгарски форинта (около 803 милиона евро);

–        5 % за оборот между 250 милиарда унгарски форинта и 300 милиарда унгарски форинта (около 963,5 милиона евро);

–        6 % за оборот над 300 милиарда унгарски форинта.

5        През декември 2014 г. Европейската комисия се запознава с изменението на Закон № XLVI относно хранителната верига и официалния надзор над нея. През март 2015 г. тя получава оплакване във връзка с това изменение. По същото време Комисията получава оплакване във връзка с въвеждането на данък здравеопазване. С писма съответно от 17 март 2015 г. и 13 април 2015 г. (напичани по-нататък „информационните писма от 17 март и 13 април 2015 г.“) Комисията препраща тези оплаквания на унгарските власти, като иска от тях да изложат становище и ги приканва да предоставят информация. В тези писма, които по същество са формулирани по сходен начин, Комисията информира унгарските власти, че според нея разграничението между предприятия в сходно положение, въведено, от една страна, с прогресивната данъчна ставка на изменената такса за инспекция на хранителната верига и от друга страна, с прогресивната данъчна ставка на данък здравеопазване, както и с намаляването на данък здравеопазване в случай на инвестиции, може да включва несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ. Във всяко от тези писма Комисията посочва възможността да наложи на Унгария разпореждане за преустановяване по смисъла на член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (OВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) и я приканва да представи становището си по евентуалното налагане на такова разпореждане в срок от 20 работни дни.

6        Унгарските власти отговорят с писма съответно от 16 април и 12 май 2015 г.

7        На 15 юли 2015 г. Комисията приема, от една страна, Решение C(2015) 4805 окончателен на Комисията от 15 юли 2015 година относно държавна помощ SA.41187 (2015/NN) — Унгария — Принос на предприятията от тютюневата промишленост към здравеопазването (OВ C 277, 2015 г., стр. 24, наричано по-нататък „решението относно данък здравеопазване“) и от друга страна, Решение C(2015) 4808 окончателен на Комисията от 15 юли 2015 г. относно държавна помощ SA.40018 (2015/C) (ex 2014/NN) — Изменение от 2014 г. на унгарската такса за инспекция на хранителната верига (OВ C 277, 2015 г., стр. 12, наричано по-нататък „решението относно изменението на таксата за инспекция на хранителната верига“) (наричани по-нататък общо „спорните решения“).

8        На първо място, със спорните решения Комисията приема, че прогресивната данъчна ставка на таксата за инспекция на хранителната верига, от една страна, и прогресивната данъчна ставка на данък здравеопазване, както и намаляването на данък здравеопазване в случай на инвестиции, от друга (наричани по-нататък общо „разглежданите национални мерки“), имат елемент на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, и изразява съмненията си относно съвместимостта на тези държавни помощи с вътрешния пазар. Предвид тези съмнения със спорните решения Комисията започва две официални процедури по разследване на основание член 108, параграф 2 ДФЕС и приканва Унгария и заинтересованите страни да изложат становището си.

9        На второ място, що се отнася до прилагането на член 108, параграф 3 ДФЕС, Комисията счита, че разглежданите национални мерки представляват незаконосъобразни държавни помощи, тъй като за тях не е отправено уведомление, и че към момента на приемане на спорните решения тези мерки продължават да се прилагат. Комисията изтъква, че по същество посочените мерки могат да повлияят на конкуренцията на пазара и тъй като продължават да се прилагат, приема разпореждания за преустановяване по смисъла на член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999, с които нарежда на Унгария да преустанови, от една страна, прилагането на прогресивната данъчна ставка на изменената такса за инспекция на хранителната верига и от друга страна, прилагането на прогресивната данъчна ставка на данък здравеопазване, както и намаляването на данък здравеопазване в случай на инвестиции, докато Комисията вземе решение относно съвместимостта на тези мерки с вътрешния пазар (наричани по-нататък „обжалваните разпореждания“).

10      На 4 юли 2016 г. Комисията приема две решения за преустановяване на официалните процедури по разследване, образувани със спорните решения, а именно Решение (ЕС) 2016/1846 относно мярка SA.41187 (2015/C) (ex 2015/NN), приведена в действие от Унгария във връзка с приноса на предприятията от тютюневата промишленост към здравеопазването (OВ L 282, 2016 г., стр. 43) и Решение (ЕС) 2016/1848 относно мярка SA.40018 (2015/C) (ex 2015/NN), приведена в действие от Унгария във връзка с изменението от 2014 г. на унгарската такса за инспекция на хранителната верига (OВ L 282, 2016 г., стр. 63) (наричани по-нататък общо „окончателните решения“).

 Производство и искания на страните

11      На 25 септември 2015 г. Унгария подава в секретариата на Общия съд жалби срещу решението относно данък здравеопазване (T‑554/15) и решението относно изменението на таксата за инспекция на хранителната верига (T‑555/15).

12      На 14 и 15 януари 2016 г. Комисията представя писмена защита по всяко от делата.

13      С писмо от 11 ноември 2016 г. Общият съд на основание член 131, параграф 1 от своя процедурен правилник приканва страните да отговорят на писмени въпроси относно запазването на предмета на жалбите по настоящото дело. Страните отговарят на въпросите в определения за това срок.

14      След изслушване на страните, с решение на председателя на девети състав на Общия съд от 24 май 2017 г. дела T‑554/15 и T‑555/15 са съединени за целите на устната фаза на производството в съответствие с член 68, параграф 2 от Процедурния правилник.

15      По време на съдебното заседание от 12 октомври 2017 г. и след изслушване на страните председателят на девети състав на Общия съд решава да съедини дела T‑554/15 и T‑555/15 и за целите на съдебния акт, с който се слага край на производството.

16      По дело T‑554/15 Унгария моли Общия съд:

–        да отмени частично решението относно данък здравеопазване в частта, в която с посоченото решение се разпорежда преустановяване на прилагането на прогресивната данъчна ставка на данък здравеопазване и на намалението на данък здравеопазване в случай на инвестиции,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

17      По дело T‑555/15 Унгария моли Общия съд:

–        да отмени частично решението относно изменената таксата за инспекция на хранителната верига в частта, в която с посоченото решение се разпорежда преустановяване на прилагането на прогресивната данъчна ставка на изменената таксата за инспекция на хранителната верига,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

18      По всяко от делата Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди Унгария да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 Предварителни бележки

19      Съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС, освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

20      Член 108 ДФЕС урежда процедурата за контрол на държавни помощи, предоставени от държавите членки, с цел да се предотврати нарушаването на конкуренцията, причинено от несъвместимите с вътрешния пазар помощи.

21      Така, от една страна член 108, параграф 2 ДФЕС гласи, че ако Комисията, след като е уведомила всички заинтересовани страни да представят своите мнения, установи, че помощта, предоставена от държавата или чрез ресурси на държавата, е несъвместима с вътрешния пазар в съответствие с член 107, тя взема решение, че съответната държава членка е задължена да отмени или измени тази помощ в срок, който Комисията определя.

22      От друга страна, член 108, параграф 3 ДФЕС предвижда, че държавите членки информират Комисията в разумен срок, който да ѝ даде възможност да представи своето становище по отношение на всякакви планове за предоставянето или изменението на помощта. Ако Комисията счита, че такъв план е несъвместим с вътрешния пазар, като се позовава на член 107 ДФЕС, тя без забавяне започва процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС. Заинтересованата държава членка не може да започне прилагането на предложените мерки, докато тази процедура не доведе до постановяването на окончателно решение.

23      Обширната практика на Съда и на Общия съд, която уточнява разпоредбите на член 108 ДФЕС, е включена в значителна степен в Регламент № 659/1999, отменен и заменен, считано от 14 октомври 2015 г., с Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9).

24      Съгласно член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999 Комисията започва производството по член 108, параграф 2 ДФЕС, когато след предварителното разглеждане констатира, че са се породили съмнения по отношение на съвместимостта с вътрешния пазар на мярката, за която е отправено уведомление. Решението, прието въз основа на този член, се нарича решение за започване на официална процедура по разследване.

25      Започването на официална процедура по разследване е възможно не само когато Комисията разглежда мярка, за която е отправено уведомление, но и по силата на член 13 от Регламент № 659/1999, когато разглежда възможна неправомерна помощ, тоест съгласно на член 1, буква е) от посочения регламент мярка, която на този етап от производството Комисията счита за нова помощ, която е въведена в действие в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС.

26      Приемането на решение за започване на официална процедура по разследване относно национална мярка в хипотезата по член 13 от Регламент № 659/1999 променя правното положение на тази мярка поради временното заключение на Комисията, че тя представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, която е незаконосъобразна поради евентуалното нарушение на задължението за отправяне на уведомление за всеки план за нова помощ, установено в член 108, параграф 3 ДФЕС. До приемането на това решение приелата мярката държава членка, предприятията получатели и останалите икономически оператори могат да считат, че мярката се изпълнява законосъобразно, например като обща мярка, която не попада в приложното поле на член 108, параграф 1 ДФЕС, или като съществуваща помощ по смисъла на член 1, буква б) от Регламент № 659/1999, която продължава да се изпълнява законосъобразно на този етап. За сметка на това след приемането на подобно решение са налице най-малкото значителни съмнения относно законосъобразността на разглежданата мярка, които би следвало да доведат до преустановяване на изпълнението ѝ от страна на държавата членка — без да се засяга възможността да се поиска постановяването на привременни мерки в рамките на обезпечително производство — тъй като започването на официална процедура по разследване изключва непосредственото приемане на решение за обявяване на съвместимост с вътрешния пазар, което би позволило посочената мярка да продължи да се изпълнява законосъобразно (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2014 г., Alro/Комисия, T‑517/12, EU:T:2014:890, т. 28 и цитираната съдебна практика).

27      Следователно квалифицирането на националната мярка, предмет на решение за започване на официална процедура по разследване, като незаконосъобразна държавна помощ задължава държавата членка — адресат на това решение, да спре незабавно изпълнението на тази мярка (вж. в този смисъл решения от 10 май 2005 г., Италия/Комисия, C‑400/99, EU:C:2005:275, т. 39 и от 16 октомври 2014 г., Alro/Комисия, T‑517/12, EU:T:2014:890, т. 27 и цитираната съдебна практика).

28      Задължението за спиране на изпълнението на национална мярка, за която не е отправено уведомление и която е квалифицирана като незаконосъобразна държавна помощ, намира основанието си в член 108, параграф 3 ДФЕС, който установява предварителен контрол върху плановете за нови помощи, целящ да бъдат привеждани в изпълнение само помощи, които са съвместими с вътрешния пазар. Следователно, за да се осъществи тази цел, изпълнението на плана за помощ трябва да бъде спряно до отпадане на съмнението за неговата съвместимост с приемане на окончателното решение на Комисията (вж. в този смисъл решение от 21 ноември 2013 г., Deutsche Lufthansa, C‑284/12, EU:C:2013:755, т. 25 и 26 и цитираната съдебна практика).

29      Задължението за спиране на изпълнението на национална мярка, която е квалифицирана като незаконосъобразна държавна помощ в решението за започване на официалната процедура по разследване, произтича автоматично от това решение, в смисъл че самата държава членка е длъжна изведе всички последици от посоченото решение (вж. в този смисъл решение от 9 октомври 2001 г., Италия/Комисия, C‑400/99, EU:C:2001:528, т. 60).

30      За да може Комисията да противодейства на всяко нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС, Съдът е признал на тази институция и правомощието да разпореди на съответната държава членка да спре незабавно изплащането на помощ, която Комисията счита за незаконосъобразна, след като преди това ѝ даде възможност да изложи становището си (решения от 14 февруари 1990 г., Франция/Комисия, C‑301/87, EU:C:1990:67, т. 18—20, от 21 март 1990 г., Белгия/Комисия, C‑142/87, EU:C:1990:125, т. 14—16 и 19 и от 21 март 1991 г., Италия/Комисия, C‑303/88, EU:C:1991:136, т. 46—48).

31      Нито от тази съдебна практика, нито от член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999, който я отразява, следва, че Комисията е длъжна да разпореди автоматично на съответната държава членка да спре изплащането на помощ, за която не е изпратено уведомление съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС. Всъщност обратното разрешение би обезсмислило законовото задължение, наложено на държавите членки с член 108, параграф 3 ДФЕС, да не привеждат в изпълнение помощите, планирани преди окончателното решение на Комисията, и би довело до размяна на ролите на държавите членки и на Комисията (вж. в този смисъл решение от 17 юни 1999 г., Белгия/Комисия, C‑75/97, EU:C:1999:311, т. 74 и цитираната съдебна практика).

32      Съществуват процесуални различия между спирането на мярка в процес на изпълнение в резултат на решението за започване на официална процедура по разследване, квалифициращо тази мярка като незаконосъобразна държавна помощ, от една страна, и разпореждане за преустановяване, издадено по отношение на посочената мярка, от друга страна. По-специално по силата на член 12 от Регламент № 659/1999 в случай на неизпълнение на разпореждане за преустановяване Комисията има право, без да изпраща предварително официално уведомително писмо, директно да сезира Съда на Европейския съюз, който да обяви, че неспазването представлява нарушение на Договора за функционирането на ЕС.

33      Тези процесуални различия обаче не засягат основната правна последица както на решението за започване на официална процедура по разследване, така и на разпореждането за преустановяване, а именно задължението на държавата членка по член 108, параграф 3 ДФЕС да спре изпълнението на мярката, предмет на тези решения (вж. в този смисъла решение от 9 октомври 2001 г., Италия/Комисия, C‑400/99, EU:C:2001:528, т. 60).

 По допустимостта на жалбите

34      С жалбите си Унгария иска отмяна единствено на разпорежданията за преустановяване, които се съдържат в спорните решения. Следователно жалбите на Унгария не целят отмяната на спорните решения в частта, в която Комисията започва официалните процедури по разследване. Унгария счита, че в случая е възможна такава частична отмяна, тъй като обжалваните разпореждания могат да са отделят от спорните решения въз основа на установения от съдебната практика критерий за разделяне на акта.

35      Частичната отмяна на акт на Европейския съюз е възможна само ако частта, за която се иска отмяна, може да бъде отделена от останалата част на акта. Съдът нееднократно е постановявал, че това условие за отделимост не е изпълнено, когато частичната отмяна на акта би довела до изменение на неговата същност (вж. решение от 18 март 2014 г., Комисия/Парламент и Съвет, C‑427/12, EU:C:2014:170, т. 16 и цитираната съдебна практика).

36      Предвиденото в член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999 разпореждане за преустановяване на мярка, която може да представлява държавна помощ, обаче може да бъде прието едновременно с или след решението за започване на официалната процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС (решение от 9 октомври 2001 г., Италия/Комисия, C‑400/99, EU:C:2001:528, т. 47).

37      Дори когато са приети едновременно, както в случая, решението за започване на официалната процедура по разследване и разпореждането за преустановяване представляват отделни актове и се уреждат от различни разпоредби на Регламент № 659/1999, а именно, от една страна, член 4, параграф 4 и от друга, член 11, параграф 1 и член 12.

38      Освен това от текста на член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999 следва, че законодателят на Съюза е искал да облече разпореждането за преустановяване във формата на „решение“ по смисъла на член 288 ДФЕС. Според съдебната практика обаче такъв акт трябва да се счита за акт, който поражда задължителни правни последици и който следователно подлежи на обжалване (решение от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, EU:C:2011:656, т. 43—46).

39      От това следва, че когато, както в случая, Комисията реши с един и същ акт да започне официална процедура по разследване и да приеме разпореждане за преустановяване, това разпореждане може да се отдели от останалата част на акта и следователно може само по себе си да е предмет на жалба за отмяна.

40      От друга страна, както следва от предварителните съображения, изложени в точки 26—33 по-горе, правните последици от започването на официална процедура по разследване и от приемането на разпореждане за преустановяване отчасти се припокриват.

41      В рамките на жалбите по настоящото дело обаче Унгария не иска отмяна на спорните решения в частта им, в която Комисията започва официалните процедури по разследване. Трябва да се посочи също, че в жалбите на Унгария не се съдържат основания относно евентуалната погрешна квалификация на разглежданите национални мерки като държавни помощи или като нови помощи, незаконосъобразно приведени в изпълнение. Следователно, дори да се предположи, че посочените основания, изтъкнати в подкрепа на жалбите по настоящото дело, са основателни, това няма да освободи Унгария от задължението ѝ да спре изпълнението на разглежданите национални мерки.

42      В това отношение обаче е достатъчно да се припомни, че държавите членки не са длъжни да доказват правния си интерес, когато подават жалба на основание член 263 ДФЕС (вж. решения от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, EU:C:2011:656, т. 36 и цитираната съдебна практика и от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 53 и цитираната съдебна практика).

43      С оглед на гореизложеното жалбите по настоящото дело трябва да се обявят за допустими.

 По запазването на предмета на жалбите

44      На 4 юли 2016 г. с приемането на окончателните решения Комисията слага край на официалните процедури по разследване, започнати със спорните решения. В окончателните решения тя потвърждава временната оценка от спорните решения и приема, че разглежданите национални мерки представляват незаконосъобразни и несъвместими с вътрешния пазар държавни помощи. Унгария не обжалва окончателните решения в срока за обжалване. Тъй като след обнародването им в Официален вестник на Европейския съюз от 19 октомври 2016 г. (OВ L 282, 2016 г., стр. 43 и 63) тези решения не са обжалвани и от трето лице, те влизат в сила.

45      При тези обстоятелства и предвид основанията, изтъкнати в подкрепа на жалбите по настоящото дело, Общият съд решава да изслуша страните по въпроса дали тези жалби запазват предмета си.

46      Страните отговорят утвърдително на въпроса на Общия съд. Те се позовават на съображения, свързани по-специално с правната сигурност относно условията, при които Комисията има право да приема разпореждане за преустановяване, с разликата в правните последица на спорните и на окончателните решения и с необходимостта да се гарантира съдебният контрол на евентуалните незаконосъобразности на обжалваните разпореждания, както и на привилегирования статут на държавите членки в рамките на жалба на основание член 263 ДФЕС.

47      От практиката на Общия съд следва, че когато са подадени жалби, от една страна, срещу решение за започване на официална процедура по разследване на национална мярка и от друга страна, срещу окончателно решение, с което се слага край на посочената процедура и се обявява, че разглежданата национална мярка представлява несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, отхвърлянето на жалбата срещу последното решение води до отпадане на предмета на жалбата срещу решението за започване на официална процедура по разследване (вж. в този смисъл решения от 13 юни 2000 г., EPAC/Комисия, T‑204/97 и T‑270/97, EU:T:2000:148, т. 153—159, от 6 март 2002 г., Diputación Foral de Álava/Комисия, T‑168/99, EU:T:2002:60, т. 22—26 и от 9 септември 2009 г., Diputación Foral de Álava и др./Комисия, T‑30/01—T‑32/01 и T‑86/02—T‑88/02, EU:T:2009:314, т. 345—363). Според тази съдебна практика след потвърждаването на оценката на Комисията в окончателното решение от съд на Европейския съюз, включително по отношение на квалификацията на разглежданата национална мярка като нова държавна помощ, тази мярка трябва да се прекрати и помощите да се възстановят ab initio. Следователно в този случай отпада основанието за произнасяне по въпроса дали същата тази мярка, която е трябвало да бъде спряна след приемане на решението за започване на официалната процедура по разследване, е била спряна основателно (вж. в този смисъл решене от 9 септември 2009 г., Diputación Foral de Álava и др./Комисия, T‑30/01—T‑32/01 и T‑86/02—T‑88/02, EU:T:2009:314, т. 358).

48      Тази съдебна практика обаче не може да се приложи към жалбите по настоящото дело.

49      Всъщност, от една страна, от цитираните в точка 47 по-горе съдебни решения (вж. по-специално решения от 13 юни 2000 г., EPAC/Комисия, T‑204/97 и T‑270/97, EU:T:2000:148, т. 154—158 и от 9 септември 2009 г., Diputación Foral de Álava и др./Комисия, T‑30/01—T‑32/01 и T‑86/02—T‑88/02, EU:T:2009:314, т. 345, 348 и 355) следва, че в хипотезата, описаната в точка 47 по-горе, въпросът за отпадането на предмета на жалбата всъщност се смесва с въпроса за отпадането на правния интерес на жалбоподателя. Както бе припомнено в точка 42 по-горе обаче, държавите членки не са длъжни да доказват правния си интерес, когато подават жалба на основание член 263 ДФЕС.

50      От друга страна, не може да се изключи възможността едно разпореждане за преустановяване да е опорочено от незаконосъобразности, различни от тези, които водят до погрешната квалификация от Комисията на разглежданата мярка като незаконосъобразна държавна помощ. Ако приемането на решение, с което се слага край на официалната процедура по разследване, трябва да доведе до отпадане на предмета на жалбата срещу разпореждането за преустановяване, съдебният контрол на тези незаконосъобразности би бил възпрепятстван. В една правова общност, каквато е Съюзът, обаче нито държавите членки, нито институциите могат да избегнат контрола относно това дали действията им съответстват на основната конституционна харта на Съюза — Договора за функционирането на ЕС (вж. в този смисъл решение от 23 април 1986 г., Les Verts/Парламент, 294/83, EU:C:1986:166, т. 23).

51      Предвид гореизложеното жалбите по настоящото дело трябва да се разгледат по същество.

 По същество

52      В подкрепа на всяка от жалбите си Унгария изтъква четири по същество идентични основания, изведени, първо, от „злоупотреба с правото на преценка“ и от явна грешка в преценката при прилагането на член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999, както и от нарушение на принципа на пропорционалност, второ, от нарушение на принципите на недопускане на дискриминация и на равно третиране, трето, от нарушение на задължението за мотивиране, както и на правото на защита на Унгария и четвърто, от нарушение на задължението за лоялно сътрудничество, на принципа на добра администрация и на правото на ефективни правни средства за защита.

53      Освен това по време на съдебното заседание Унгария посвещава значителна част от пледоарията си на довода, че Комисията неправилно е определила референтната рамка, от която разглежданите национални мерки представляват изключение. Тази грешка на Комисията била пречка за признаване на селективния характер на посочените мерки и следователно за квалифицирането им като държавни помощи по член 107, параграф 1 ДФЕС.

54      Следва да се констатира, че с изтъкването на този довод Унгария по същество повдига основание, изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС в резултат на неправилната квалификация на разглежданите държавни мерки като държавна помощ.

55      В това отношение трябва да се констатира, първо, че подадените от Унгария жалби не съдържат такова основание. Освен това доводите на Унгария в тези жалби са насочени само срещу обжалваните разпореждания и не се оспорват причините, които в случая са накарали Комисията да започне официалните процедури по разследване. Несъмнено в рамките на първото основание за обжалване Унгария посочва, че в спорните решения Комисията не е определила кръгът на изключителните бенефициери на разглежданите национални мерки, а според съдебната практика определянето на тази категория предприятия било необходимо условие за признаването на селективния характер на тези мерки. Този довод обаче трябва да се разглежда в контекста на посоченото основание, с което Унгария не оспорва квалификацията на разглежданите национални мерки като държавна помощ, а по същество поддържа, че при приемането на разпореждане за преустановяване тази квалификация би следвало да е по-сигурна, отколкото при започването на официална процедура по разследване, която не е съпроводена с такова разпореждане, и да се основава на установената практика на Комисията и на съдебната практика. При тези обстоятелства доводът, изтъкнат по време на съдебното заседание, не може да се счита за допълнение към първото основание на жалбите.

56      Второ, съображенията, изтъкнати от Унгария по време на съдебното заседание, не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството.

57      Ето защо по силата на член 84 от Процедурния правилник, който забранява въвеждането на нови основания в хода на производството, доводите на Унгария, изтъкнати по време на съдебното заседание, трябва да се считат за недопустими.

 По първото основание

58      Първото основание е разделено на две части, изведени, първо, от нарушение на член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999, произтичащо от „злоупотреба с правото на преценка“ и от явна грешка в преценката при прилагането на тази разпоредба, и второ, от нарушение на принципа на пропорционалност.

–       По първата част

59      С първата част от първото основание Унгария поддържа по същество, че за да може да приеме разпореждане за преустановяване по член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999, Комисията трябва да докаже освен условията, предвидени в тази разпоредба, и наличието на допълнителни условия.

60      В това отношение тя изтъква, че в правото на Съюза прилагането на временни мерки е подчинено на три общи условия, а именно нужда от спешни действия, сериозен риск за нанасяне на значителни и непоправими вреди и fumus boni juris, тоест вероятната незаконосъобразност на мярката, чието спиране се иска. Тези три условия се прилагали по-специално към спирането на изпълнението и към останалите временни мерки, които юрисдикциите на Съюза могат да разпоредят съгласно членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС, към временните мерки, приложими в областта на конкуренцията на основание членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, към мерките, които националните юрисдикции могат да приложат на основание член 108, параграф 3 ДФЕС, и накрая, към разпорежданията за възстановяване на помощта, които Комисията може да приеме по силата на член 11, параграф 2 от Регламент № 659/1999.

61      Според Унгария, макар член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999 да не предвижда тези три условия, те трябвало да са налице при приемането на разпореждане за преустановяване, тъй като в противен случай правото на преценка на Комисията при приемането на тези разпореждания щяло да бъде неограничено. Освен това не можело да се счете, че законодателят на Съюза съзнателно е пропуснал да обвърже приемането на разпорежданията за преустановяване от тези три условия, нито че поради този пропуск съдът на Съюза не може да определи пределите на правото на преценка на Комисията, като установи условията за приемане на разпореждания за преустановяване. В това отношение Унгария уточнява, че с първата част от първото основание тя не възнамерява да изтъкне неприложимостта на член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999 по силата на член 277 ДФЕС.

62      Що се отнася до условието fumus boni juris, Унгария твърди, че за да може да се приеме разпореждане за преустановяване, не трябва да има съмнения, че съответната национална мярка има характера на държавна помощта съгласно установената практика на Комисията или на практиката на съд на Съюза. В случая обаче не съществувала нито практика на Комисията, нито съдебна практика, които могат да потвърдят категорично квалификацията на прогресивна данъчна ставка, като ставката на данък здравеопазване или ставката на изменената такса за инспекция на хранителната верига, като държавна помощ. Освен това от съдебната практика следвало, че за да може да квалифицира една данъчна мярка като държавна помощ, Комисията трябва да установи категория предприятия, които единствено са поставени в по-благоприятно положение от такава мярка. В спорните решения обаче не се установявали нито облагодетелстваните, нито ощетените от разглежданите национални мерки предприятия.

63      Що се отнася до останалите две условия, Унгария поддържа, че приемането на обжалваните разпореждания не е било необходимо, тъй като, ако те не бяха приети, нямало риск разглежданите национални мерки да причинят непосредствено значителни и непоправими финансови вреди, аспект, по който спорните решения се отличавали от Решение (2007) 4313 на Комисията от 27 септември 2007 г. относно държавна помощ C 41/2007 (ex NN 49/2007) — Румъния — Приватизация на Tractorul (OВ C 249, 2007 г., стр. 21), в което Комисията се позовавала на такъв риск, за да обоснове разпореждане за преустановяване с адресат Румъния. По-нататък Унгария твърди, че за да докаже наличието на риск от нанасяне на значителни и непоправими финансови вреди в случая, Комисията трябвало да докаже, че неприемането на обжалваните разпореждания до приключване на официалната процедура по разследване може да доведе до изпадане на ощетените от разглежданите национални мерки предприятия в положение, което застрашава финансовата им жизнеспособност. Комисията не само не била доказала това обстоятелство, но от спорните решения било видно, че евентуалната вреда може да се поправи чрез предвиждането в окончателните решения на задължение за възстановяване на незаконосъобразно изплатената помощ.

64      Накрая, според Унгария възможността Комисията да разпореди спиране на изпълнението на национална данъчна мярка единствено с мотива че тази мярка представлява държавна помощ, без да трябва да доказва наличието на трите условия за приемане на временни мерки, щяла да засегне установеното от практиката на Съда разпределяне на ролите между националните юрисдикции и Комисията. Всъщност единствено от компетентността на националните юрисдикции било да изведат евентуалните правни последици от нарушение на предвиденото в член 108, параграф 3 ДФЕС задължено за спиране. Ясното разпределяне на ролите между Комисията и националните юрисдикции потвърждавало изключителния характер на разпорежданията за преустановяване и не позволявало на Комисията да приема такива разпореждания единствено с мотива че дадена помощ продължава да се изплаща, докато тече официална процедура по разследване. То означавало също, че Комисията може да разпореди спиране на национална мярка само ако приетите от националната юрисдикция на основание член 108, параграф 3 ДФЕС временни марки се окажат недостатъчни.

65      Комисията отхвърля тези доводи.

66      От изложението на процедурните правила в точки 24—29 по-горе следва, че когато Комисията реши да започне официална процедура по разследване по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999 по отношение на национална мярка, за която не е била уведомена, държавата членка е длъжна да спре незабавно изпълнението на тази мярка. Фактът, че квалификацията на разглежданата национална мярка като незаконосъобразна държавна помощ е временна, не засяга по никакъв начин това задължение за спиране.

67      Противно на поддържаното от Унгария, практиката на Съда, който отдавна е признал директния ефект на задължението за спиране на изплащането на държавни помощи, преди Комисията да е разгледала съвместимостта им с вътрешния пазар (решения от 15 юли 1964 г., Costa, 6/64, EU:C:1964:66, стр. 1162 и от 11 декември 1973 г., Lorenz, 120/73, EU:C:1973:152, стр. 8), не запазва само за националните юрисдикции задачата да изведат евентуалните последици от нарушение на предвиденото в член 108, параграф 3 ДФЕС задължение за спиране.

68      Съгласно съдебната практика членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС отдават на Комисията централна и изключителна роля при признаването на евентуално несъответствие на помощ с вътрешния пазар, а ролята на националните юрисдикции е да защитят правата, които правните субекти извличат от директния ефект на забраната в последното изречение на член 108, параграф 3 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 21 ноември 1991 г., Fédération nationale du commerce extérieur des produits alimentaires и Syndicat national des négociants et transformateurs de saumon, C‑354/90, EU:C:1991:440, т. 14). Следователно правомощията, признати на националните юрисдикции в областта на контрола на държавните помощи, не могат да ограничат правомощията на Комисията в тази област. Тъкмо обратното, съгласно съдебната практика, когато Комисията приеме решение за започване на официална процедура по разследване, се ограничава именно правомощието на националните юрисдикции (вж. в този смисъла решение от 21 ноември 2013 г., Deutsche Lufthansa, C‑284/12, EU:C:2013:755, т. 41 и 42).

69      Както бе припомнено в точка 30 по-горе, за да може Комисията да гарантира спазването на разпоредбите на член 108, параграф 3 ДФЕС, на тази институция е признато правомощието да разпореди на съответната държава членка да спре незабавно изплащането на незаконосъобразна помощ, след като преди това ѝ даде възможност да изложи становището си.

70      Условията за приемане на токова разпореждане, установени в член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999, се свеждат до едно материалноправно условие, а именно квалифицирането от Комисията на този етап от процедурата на съответната национална мярка като незаконосъобразна държавна помощ, и до едно процесуланоправно условие, а именно предоставянето на възможност на съответната държава членка да изложи становището си.

71      Не се изисква наличието на никакво друго условие за приемането от Комисията на разпореждане по член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999, като трябва да се подчертае, че това положение е резултат от волята, а не както твърди Унгария, от пропуск на законодателя. Всъщност текстът на посочения член, който отразява правното положение, произтичащо от цитираната в точка 30 по-горе съдебна практика, не е променен с измененията на Регламент № 659/1999, а е възпроизведен дословно в новия Регламент № 2015/1589.

72      По-специално, противно на поддържаното от Унгария, приемането на разпореждане за преустановяване не може да бъде обвързано от условията, предвидени за приемане на разпореждане за възстановяване на помощ по смисъла на член 11, параграф 2 от Регламент № 659/1999 или от други условия, вдъхновени от тази разпоредба.

73      Всъщност, на първо място, разпореждането за преустановяване е инструмент за предотвратяване на по-нататъшното продължаване на нарушението на задължението за непривеждане в изпълнение на планове за предоставяне или изменение на помощи, установено в член 108, параграф 3 ДФЕС. Следователно в случай на помощи, за които не е отправено уведомление, това задължение възниква от момента на започване на официалната процедура по разследване и на временното квалифициране на разглежданата национална мярка като незаконосъобразна държавна помощ, като обвързването на приемането на разпореждането за преустановяване от допълнителни материалноправни условия би отслабило ефикасността на този механизъм, разработен, за да се гарантира пълното спазване на законовото задължение, наложено на държавите членки от член 108, параграф 3 ДФЕС.

74      На второ място, условията за приемане на разпореждане за възстановяване на помощ се обосновават с естеството на това разпореждане и мястото му в системата за предварителен контрол на плановете за нови помощи, установена в член 108 ДФЕС.

75      Всъщност съгласно член 108, параграф 2 ДФЕС само несъвместимите помощи трябва да бъдат отменени от държавите членки, което предполага задължение за възстановяване на вече изплатените несъвместими помощи. За разлика от това, съгласно съдебната практика правото на Съюза не налага задължение за пълно възстановяване на вяска незаконосъобразна помощ (вж. в този смисъла решение от 12 февруари 2008 г., CELF и ministre de la Culture et de la Communication, C‑199/06, EU:C:2008:79, т. 46 и 52).

76      Съгласно съдебната практика изплатените от държавите членки помощи не мога да се считат за несъвместими само поради това че са били приведени в изпълнение в нарушение на задълженията за уведомяване и спиране по член 108, параграф 3 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 14 февруари 1990 г., Франция/Комисия, C‑301/87, EU:C:1990:67, т. 9—11, 16 и 17). Ето защо, макар започването на официална процедура по разследване по отношение на национална мярка в хипотезата по член 13 от Регламент № 659/1999 да задължава съответната държава членка да спре незабавно изплащането на помощта, то не я задължава да я възстанови.

77      Правото на Съюза обаче не изключва възможността за възстановяване на незаконосъобразно изплатените помощи, преди Комисията да се произнесе по съвместимостта им.

78      От една страна, за да се осигури пълното действие на член 108, параграф 3 ДФЕС, националните юрисдикции са тези които в случай на нарушение на тази разпоредби трябва да изведат всички последици, произтичащи от националното право, свързани както с действителността на актовете за превеждане в изпълнение на мерките за помощ, така и с възстановяването на предоставените в нарушение на посочената разпоредба финансови помощи (вж. решение от 21 юли 2005 г., Xunta de Galicia, C‑71/04, EU:C:2005:493, т. 49 и цитираната съдебна практика). По-конкретно констатацията, че дадена помощ е била предоставена в нарушение на последното изречение от член 108, параграф 3 ДФЕС, може да доведе, в зависимост от обстоятелствата, до връщането ѝ в съответствие с процесуалните норми на вътрешното право дори ако впоследствие тази помощ бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар (вж. в този смисъла решение от 12 февруари 2008 г., CELF и ministre de la Culture et de la Communication, C‑199/06, EU:C:2008:79, т. 52 и 53).

79      От друга страна, законодателят на Съюза е предвидил възможността Комисията да приеме разпореждания за възстановяване на незаконосъобразно изплатените помощи преди приключване на официалната процедура по разследване. Тъй като обаче подобно разпореждане засяга правното положение на бенефициера, той е обвързал приемането му от стриктни условия, установени в член 11, параграф 2 от Регламент № 659/1999.

80      От гореизложеното следва, първо, че Комисията не е била длъжна да посочва в спорните решения установена практика на Комисията или съдебна практика, по силата на която няма съмнения относно това, че разглежданите национални мерки имат характера на държавна помощ.

81      От преписката по делото обаче е видно, че няколко месеца преди приемането на спорните решения, с Решение C(2015) 1520 от 12 март 2015 г. относно мярка SA.39235 (2015/C) (ex 2015/NN) — Унгария — Данък „реклама“ (OВ C 136, 2015 г., стр. 7) Комисията е образувала официална процедура по разследване по отношение на въведен в Унгария данък върху рекламата, който се характеризира с прогресивна данъчна ставка, приложима към оборота на медийните предприятия от реклами, и който следователно е сходен с данък здравеопазване и с изменената такса за инспекция на хранителната верига. Приемането на посоченото решение е било предшествано и последвано от размяна на информация между Комисията и унгарските власти, така че Унгария не може основателно да поддържа, че не е запозната с никаква практика на Комисията за квалифициране на национални данъчни мерки с такава прогресивна данъчна ставка като държана помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

82      Освен това Унгария не може да упреква Комисията в това, че не е установила в спорните решения категория предприятия, които единствено са поставени в по-благоприятно положение от разглежданите национални мерки. Всъщност не е необходимо Комисията да установи категория предприятия, които единствено са поставени в по-благоприятно положение от данъчна мярка, за да може да квалифицира тази мярка като държавна помощ (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group SA и др., C‑20/15 P и C‑21/15 P, EU:C:2016:981, т. 93).

83      Второ, в спорните решения Комисията не е длъжна да доказва също и, че ако не бяха приети обжалваните разпореждания, не би съществувал риск разглежданите национални мерки да причинят непосредствено значителни и непоправими финансови вреди или че ощетените от тези мерки предприятия могат да изпаднат в положение, което застрашава финансовата им жизнеспособност.

84      В това отношение, що се отнася до довода, изведен от Решение (2007) 4313 на Комисията (вж. т. 63 по-горе), достатъчно е да се припомни, че валидността на обжалваните разпореждания трябва да се преценява с оглед на член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999, а не с оглед на по-ранната практика на Комисията (вж. по аналогия решение от 21 юли 2011 г., Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt/Комисия, C‑459/10 P, непубликувано, EU:C:2011:515, т. 38 и цитираната съдебна практика).

85      Трето, противно на поддържаното от Унгария, фактът, че член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999 не предвижда трите условия, които тя посочва в доводите си, не означава, че правото на преценка на Комисията относно приемането на разпореждания за преустановяване, което ѝ е предоставено от съдебната практика и от законодателя, е неограничено или че не подлежи на никакъв контрол.

86      Всъщност, от една страна, границите, в които Комисията може да приема разпореждания за преустановяване, са очертани с член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999, който изисква от Комисията да посочи причините, поради които счита, че национална мярка в процес на изпълнение представлява нова държавна помощ, и да се консултира със съответната държава членка относно разпореждането, което възнамерява да приеме. Съответната държава членка може да поиска от съд на Съюза да упражни контрола за спазването от Комисията на тези процесуалноправни и материалноправни изисквания за приемане на разпореждане за преустановяване. От друга страна, както бе посочено в точка 50 по-горе, контролът на съда на Съюза не се свежда до условията по член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999, а може да обхване по-специално и съответствието на разпореждането за преустановяване с Договора за функционирането на ЕС и с основните принципи на правото (вж. този смисъл решение от 29 юни 2010 г., E и F, C‑550/09, EU:C:2010:382, т. 44 и цитираната съдебна практика).

87      От гореизложеното следва, че като е приела обжалваните разпореждания за преустановяване, Комисията не е нарушила член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999. Следователно първата част от първото основание трябва да се отхвърли.

–       По втората част

88      С втората част от първото основание Унгария поддържа по същество, че добавянето на допълнителни условия към вече посочените в член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999 е необходимо по силата на принципа на пропорционалност.

89      Според Унгария разпореждането за преустановяване по член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999 не е единственото средство за поправяне на последиците от национална данъчна мярка, която може да бъде квалифицирана като държавна помощ в края на официалната процедура по разследване. Освен това такова разпореждане представлявало толкава голяма намеса във вътрешния правен ред, че трябвало да се използва само ако не са налице други по-малко радикални инструменти.

90      В случая, най-напред, нарушаването на принципа на пропорционалност се материализирало от факта, че в спорните решения Комисията, изглежда, признава, че единствените критерии за приемане на обжалваните разпореждания са нарушаването на конкуренцията в резултат на разглежданите национални мерки и това, че те продължават да се прилагат към момента на приемане на обжалваните разпореждания. Комисията обаче трябвало да разгледа и въпроса дали нарушаването на конкуренцията в резултат на разглежданите национални мерки има траен и необратим характер. В това отношение Унгария посочва, че в много от решенията, приети през последните години, Комисията не е използвала разпореждания за преустановяване дори когато още в началото на производството е било ясно, че съответната национална мярка представлява несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ.

91      По-нататък, нарушаването на принципа на пропорционалност се материализирало от факта, че в информационните писма от 17 март и 13 април 2015 г., изпратени на унгарските власти преди приемането на обжалваните разпореждания (вж. т. 5 по-горе), Комисията само ги информирала неясно и сбито за намерението си да приеме разпореждане, ако информацията, предоставена от тези власти в хода на официалната процедура по разследване, се окаже недостатъчна, за да разсеe съмненията ѝ относно съвместимостта на разглежданите национални мерки с вътрешния пазар. Тази формулировка означавала, че за да се издаде разпореждане за преустановяване, е достатъчно Комисията да изпитва съмнения относно съвместимостта на дадена мярка.

92      Накрая, нарушаването на принципа на пропорционалност се материализирало от факта, че в спорните решения Комисията е посочила, че силно прогресивният характер на разглежданите национални мерки е достатъчен, за да се наруши конкуренцията. Обжалваните разпореждания обаче не се отнасяли само до силно прогресивната данъчна ставка, а до „прогресивната система“ в нейната цялост, което очевидно било непропорционално.

93      Комисията отхвърля тези доводи.

94      Принципът на пропорционалност, който е един от общите принципи на правото на Съюза, изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, следвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (решение от 24 май 2007 г., Maatschap Schonewille-Prins, C‑45/05, EU:C:2007:296, т. 45).

95      В това отношение, на първо място, трябва да се констатира, че доводите на Унгария, изтъкнати в рамките на тази част, се основават на същата идея като тази, която стои в основата и на първата част, а именно че за да приеме разпореждане за преустановяване, Комисията трябва да докаже, че са налице условия, които не са предвидени изрично в член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999. Тези доводи не могат да бъдат уважени по същите причини като посочените в точки 70—86 по-горе.

96      На второ място, въпреки че доводите ѝ в писменото становище са двусмислени по този въпрос, Унгария, изглежда, поддръжка, че независимо от започването на официалната процедура по разследване спрямо разглежданите национални мерки, унгарските власти имат право да продължат да ги прилагат и че това, което им пречи да го правят, са обжалваните разпореждания. Така съгласно писменото становище на Унгария не започването на официалната процедура по разследване, а единствено обжалваните разпореждания имат суспензивен ефект по отношение на разглежданите национални мерки. Трябва да се констатира, че такива доводи, които се основават на погрешно разбиране на последиците от започването на официалната процедура по разследване и по-фундаментално, на погрешно разбиране на задълженията на държавите членки по член 108, параграф 3 ДФЕС, могат единствено да бъдат отхвърлени.

97      Все пак по време на съдебното заседание в отговор на въпрос от Общия съд Унгария потвърждава, че в случая започването на официалните процедури по разследване включва задължение за спиране на разглежданите мерки, което тя е била длъжна да изпълни. Въпреки това Унгария констатира, че това обстоятелство е ирелевантно за преценката на основателността на настоящата част от първото основание.

98      От спорните решения (съображение 45 от решението относно данък здравеопазване и съображение 54 от решението относно изменението на таксата за инспекция на хранителната верига), които Унгария не оспорва по този въпрос, следва, че в отговор на информационните писма от 17 март и 13 април 2015 г., в които Комисията изразява съмнения относно съвместимостта с вътрешния пазар на разглежданите национални мерки и се позовава на възможността да приеме разпореждания за преустановяване, унгарските власти не са изразили становище относно тези разпореждания. Освен това от решението относно изменението на таксата за инспекция на хранителната верига (съображение 54) следва, че унгарските власти само са посочили, че според тях прогресивната данъчна ставка на изменената такса за инспекция на хранителната верига не представлява държавна помощ. Предвид това поведение, което Комисията основателно тълкува като отказ да се изпълни задължението за спиране, приемането на обжалваните разпореждания трябва да се счита за подходящо и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба, а именно членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС.

99      Освен това, макар да е вярно, че разпореждането за преустановяване е по-ограничителна мярка от започването на официална процедура по разследване (вж. т. 32 по-горе), тези два акта по същество произвеждат едни и същи правни последици, а именно задължение за незабавно спиране на изплащането на съответната държавна помощ. Така, неудобствата, причинени на държавата членка с разпореждането за преустановяване, не са непропорционални спрямо целите, посочени в членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС.

100    На трето място, доводът на Унгария, че Комисията ѝ е разпоредила да спре „прогресивната система“ в нейната цялост, не се подкрепя от фактите. В съображение 53 от решението относно данък здравеопазване и в съображение 62 от решението относно изменението на таксата за инспекция на хранителната верига Комисията всъщност не разпорежда спирането на други мерки, а само на мерките, за които в раздели 4.1 от посочените решения временно счета, че представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, което ясно се потвърждава от съображения 46 и 48 от първото решение и от съображения 55 и 57 от второто, съдържащи се в частите на тези решения, съдържащи мотивите на обжалваните разпореждания.

101    Накрая, доводът, изведен от по-ранната практика на Комисията, не може да бъде уважен по вече изложените в точка 84 по-горе причини. Във всички случаи следва да се припомни, че във всяко от делата, цитирани от Унгария, съответните държави членки са били длъжни да спрат изпълнението на съответните данъчни мерки още със започването от Комисията на официалните процедури по разследване спрямо тези мерки.

102    От гореизложеното следва, че като е приела обжалваните разпореждания, Комисията не е нарушила принципа на пропорционалност. Следователно втората част от първото основание трябва да се отхвърли.

103    От това следва, че първото основание трябва да се отхвърли.

 По второто основание

104    Второто основание е изведено от нарушение на принципите на недопускане на дискриминация и на равно третиране.

105    От една страна, нарушението на тези принципи произтичало от факта, че Комисията е решила да използва разпореждания за преустановяване по отношение на Унгария, а не е използвала тази мярка спрямо други държави членки, включително в решения за данъчни мерки като летищните такси или мерките, познати под общото име tax rulings. Освен това, макар в миналото Комисията да е приемала мерки за спиране само спорадично, само през 2015 г. тя е приела три разпореждания по отношение на Унгария, сред които двете обжалвани разпореждания.

106    В това отношение Унгария посочва, че в рамките на производства по член 258 ДФЕС Комисията вече е разгледала приети от Унгария данъчни мерки, които почиват на същата схема за прогресивна данъчна ставка върху оборота. Тя поддържа, че приетите спрямо нея разпореждания за преустановяване са израз на намерението на Комисията да заобиколи посочените производства и да предизвика незабавен ефект в националния правен ред.

107    От друга страна, нарушението на посочените принципи, както и нарушението на задължението за мотивиране, произтичали от факта, че в редките случаи, в които е приемала разпореждания за преустановяване, Комисията се е основавала на правни критерии, различни от приложените в настоящия случай. По-конкретно в предходните решения тя разглеждала въпроса дали вредата, която съответната национална мярка може да причини при липсата на разпореждане за преустановяване, е непоправима.

108    Комисията отхвърля тези доводи.

109    На първо място, следва да се припомни се съгласно установената съдебна практика принципът на недопускане на дискриминация или на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. решение от 26 септември 2013 г., IBV & Cie, C‑195/12, EU:C:2013:598, т. 50 и цитираната съдебна практика).

110    В случая Унгария се позовава на първата част от този принцип, а именно да не се третират по различен начин сходни положения. Ето защо, за да може да се установи дали е налице дискриминация, най-напред трябва да се разгледа въпросът дали положенията, на които се позовава Унгария, действително са сходни.

111    В това отношение трябва да се констатира, че в писменото си становище Унгария само препраща към някои решения на Комисията от последните години, посочени единствено със заглавието им. За част от тези решения дори не се уточнява дали става дума за решения за започване на официални процедури по разследване, или за окончателни решения, с които се слага край на тези процедури. Единственият критерий, който обединява решенията, освен факта, че всички те се отнасят до държавни помощи, е, че всички решения се отнасят до данъчни мерки. Унгария обаче не уточнява дали и ако да — доколко тези данъчни мерки са сходни с разглежданите национални мерки. Тя не уточнява и дали решенията, на които се позовава, се отнасят до решения, за които Комисията е била уведомена, и дали държавите членки — адресати на тези решения, са изпълнили задължението за спиране. При тези обстоятелства следва да се констатира, че Унгария не е успяла да докаже, че положенията, на които се позовава, действително са сходни с нейното.

112    От друга страна, трябва да се посочи, че правомощието за приемане на разпореждания за преустановяване, с което разполага Комисията, не означава, че следва да се разпореди автоматично на съответната държава членка да спре изплащането на помощ, за която не е изпратено уведомление съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС (вж. решение от 17 юни 1999 г., Белгия/Комисия, C‑75/97, EU:C:1999:311, т. 74 и цитираната съдебна практика). Противно на поддържаното от Унгария, въз основа на тази съдебна практика Комисията правилно стига до извода, че не е длъжна да мотивира решението си да не приеме разпореждане за преустановяване в конкретен случай.

113    Следователно само фактът, че Комисията е започнала официални процедури по разследване спрямо данъчни мерки в някои държави членки, без да приеме разпореждане за преустановяване, но е започнала официални процедури по разследване спрямо данъчни мерки в други държави членки, приемайки такива разпореждания за преустановяване, не е достатъчен, за да се докаже нарушение на принципите на недопускане на дискриминация и на равно третиране.

114    На второ място, що се отнася до производствата за установяване на неизпълнение на задължения, образувани от Комисията срещу Унгария относно налози, основани на схема за прогресивна данъчна ставка върху оборота, следва да се припомни, че Съдът вече е разглеждал положения, при които мерки, приети от държава членка, попадат едновременно под действието на разпоредби на Договора за функционирането на ЕС относно контрола на държавни помощи и на разпоредби на Договора за функционирането на ЕС относно други аспекти от функционирането на вътрешния пазар.

115    Съдът е приел, че разликите между условията за прилагане на тези разпоредби, от една страна, и обхвата на правомощията, с които разполага Комисията при прилагането им, от друга, не пречат една национална мярка да попада едновременно под действието на разпоредбите на член 110, първа алинея ДФЕС и на разпоредбите относно държавните помощи и така да е предмет на две отделни производства — едното, образувано на основание член 258 ДФЕС, а другото на основание член 108, параграф 2, втора алинея ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 21 май 1980 г., Комисия/Италия, 73/79, EU:C:1980:129, т. 6—10).

116    От тази съдебна практика следва, че Комисията не може да бъде упреквана, че е започнала официална процедура по разследване на основание член 108, параграф 2 ДФЕС спрямо национална мярка, която същевременно разглежда в рамките на производство по член 258 ДФЕС.

117    На трето място, що се отнася до довода на Унгария, изведен от сравнението между обжалваните разпореждания и предходно решение, в което Комисията била разгледала въпроса за непоправимия характер на вредата, която съответната национална мярка може да причини преди приемането на разпореждането за преустановяване, достатъчно е да се припомни, както бе направено в точка 84 по-горе, че валидността на обжалваните разпореждания трябва да се преценява единствено с оглед на член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999, а не с оглед на по-ранната практика на Комисията.

118    От гореизложеното следва, че като е приела обжалваните разпореждания, Комисията не е нарушила принципите на недопускане на дискриминация и на равно третиране.

119    Следователно второто основание трябва да се отхвърли.

 По третото основание

120    Третото основание е изведено от нарушение на член 296, параграф 2 ДФЕС, на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз и на правото на защита.

121    Според Унгария, най-напред, спорните решения са опорочени от липса на мотиви, тъй като Комисията не е обяснила защо е необходимо приемането на обжалваните разпореждания в случая. Унгария поддържа, че при приемането на разпореждане за преустановяване трябва да се спазват по-стриктни критерии за мотивиране, отколкото при започването на официална процедура по разследване. В спорните решения обаче Комисията само посочвала, че разглежданите национални мерки представляват държавна помощ, че са в процес на изпълнение и че силно прогресивният характер на данъчните ставки на данък здравеопазване и на изменената такса за инспекция на хранителната верига може да окаже неблагоприятни последици върху конкуренцията

122    По-нататък, спорните решения били опорочени от липса на мотив, тъй като Комисията не била изложила причините, поради които в случая е основала разпорежданията за преустановяване на критерии, различни от приложените в други дела, по които е приела такива разпореждания. Освен това в случая, противно на предходната си практика и на възприетия по други дела подход, Комисията не била дала възможност на унгарските власти да изразят становището си по обжалваните разпореждания.

123    Също така Комисията само установявала категориите предприятия с повече или по-малко голям оборот, но нарушавайки изискванията на съдебната практика, не била установила кръга на изключителните бенефициери на разглежданите национални мерки.

124    Накрая, Комисията се задоволявала с твърдението, че разглежданите национални мерки могат да окажат значително влияние върху конкуренцията на пазар, без да уточни за кой пазар става дума, кои са другите икономически оператори на този пазар и по какъв начин разглежданите национални мерки биха могли да му повлияят.

125    От друга страна, с жалбата по дело T‑554/15 Унгария поддържа, че Комисията е нарушила задължението си за мотивиране, тъй като мотивите на решението относно данък здравеопазване, и по-специално съображения 48 и 53, са противоречиви и неточни. Въз основа на това решение не било възможно да се определи действието на кои разпоредби от закона за въвеждане на данък здравеопазване трябвало да се спре.

126    Комисията отхвърля тези доводи.

127    Най-напред, без да е необходимо произнасяне по въпроса, повдигнат от Комисията, дали разпоредбите на Хартата на основните права могат да се прилагат спрямо държава членка, следва да се припомни, от една страна, че задължението за мотивиране на правните актове на институциите е предвидено в Договора за функционирането на ЕС, и от друга страна, че зачитането на правото на защита във всяко производство, което е образувано срещу определено лице и може да завърши с увреждащ го акт, е общ принцип на правото на Съюза, който трябва да бъде прилаган дори при липсата на специална правна уредба. Зачитането на правото на защита на държавите членки трябва да бъде гарантирано и в рамките на производствата за контрол на държавни помощи (вж. в този смисъл решения от 11 ноември 1987 г., Франция/Комисия, 259/85, EU:C:1987:478, т. 12 и от 14 февруари 1990 г., Франция/Комисия, C‑301/87, EU:C:1990:67, т. 29—31).

128    Съгласно установената съдебна практика, макар изискваните от член 296, параграф 2 ДФЕС мотиви да трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на органа, който издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на Съда — да упражни своя контрол, не е необходимо мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства. Освен това спазването на задължението за мотивиране следва да се преценява с оглед не само на текста на акта, но и на неговия контекст, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. По-специално актът е достатъчно мотивиран, когато е издаден в познат за заинтересованата държава членка контекст, който ѝ позволява да разбере обхвата на взетата мярка (вж. в този смисъл решене от 19 ноември 2013, Комисия/Съвет, C‑63/12, EU:C:2013:752, т. 98 и 99 и цитираната съдебна практика).

129    Що се отнася до критериите за мотивиране на разпореждане за преустановяване, следва да се припомни, че такова разпореждане се приема, преди Комисията да се произнесе окончателно по съвместимостта с вътрешния пазар на съответната мярка, и то независимо от това дали разпореждането е прието едновременно с решението за започване на официалната процедура по разследване, или след него. При тези обстоятелства и предвид целта на разпорежданията за преустановяване (вж. т. 30 и 69 по-горе) трябва да се приеме, че при квалифицирането на съответната мярка като незаконосъобразна държавна помощ критериите за мотивиране на разпореждането за преустановяване трябва да съответстват на критериите, изисквани от съдебната практика по отношение на решенията за започване на официална процедура по разследване. В този вид решения обаче Комисията може да се ограничи до това да обобщи релевантните фактически и правни въпроси, да включи предварителна оценка за мярката, с цел да се определи дали тя има характера на помощ, и да изложи причините за съмненията си по отношение на съвместимостта на мярката с вътрешния пазар (решение от 21 юли 2011 г., Alcoa Trasformazioni/Комисия, C‑194/09 P, EU:C:2011:497, т. 102 и 103).

130    Накрая, следва да се припомни, че когато приема разпореждане за преустановяване, Комисията трябва да докаже единствено наличието на условията по член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999 (вж. т. 71 и 80—84 по-горе) и не е длъжна да мотивира решението си да не приема разпореждане за преустановяване в конкретен случай (вж. т. 112 по-горе).

131    В случая, на първо място, що се отнася до мотивите относно материалноправните условия за приемане на обжалваните разпореждания, трябва да се констатира, че Комисията е изложила съображенията, обосноваващи временната ѝ констатация, че разглежданите национални мерки представляват държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, в съображения 10—37 от решението относно данък здравеопазване и в съображения 20—42 от решението относно изменението на таксата за инспекция на хранителната верига. Съответно в съображения 42 и 51 от тези решения Комисията е посочила, че въпросните мерки представляват нови помощи, за които тя не е била уведомена, в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС, и следователно трябва да се считат за незаконосъобразни помощи. Тези мотиви отново са изложени накратко съответно в съображения 46 и 55 от посочените решения, разположени в частите на тези решения, посветени на обжалваните разпореждания.

132    Тези мотиви са достатъчни с оглед на изискванията, установени в съдебната практика и цитирани в точки 128 и 129 по-горе. В това отношение, от една страна, упрекът на Унгария относно установяването на категорията предприятия, които единствено са поставени в по-благоприятно положение от разглежданите национални мерки, не може да бъде приет по изложените в точка 82 по-горе причини. От друга страна, що се отнася до непълнотата на мотивите на спорните решения във връзка с определянето на съответния пазар, трябва да се констатира, че противно на поддържаното от Унгария, в съображение 36 от решението относно данък здравеопазване и в съображение 41 от решението относно изменението на таксата за инспекция на хранителната верига Комисията е изложила в достатъчна степен — в контекста на решение за започване на официална процедура по разследване по член 108, параграф 3 ДФЕС — какви са възможните последици от разглежданите национални мерки върху пазара на производство и търговия с тютюневи изделия и на пазара на продажба на дребно на бързооборотни потребителски стоки.

133    На второ място, що се отнася до мотивите относно процесуалноправните условия за приемане на обжалваните разпореждания, трябва да се констатира, че противно на поддържаното от Унгария, Комисията ѝ е дала възможност да изрази становището си относно обожаваните разпореждания преди да ги приеме. Всъщност в информационните писма от 17 март и 13 април 2015 г., които Унгария прилага към жалбите си, ясно се посочва, че Комисията възнамерява да използва разпорежданията, предвидени в член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999, и че в съответствие с тази разпоредба приканва Унгария да изложи становището си в срок от 20 работни дини. От спорните решения е видно също, нещо, което Унгария не оспорва, че унгарските власти не са представили своевременно становището си относно предвижданите разпореждания.

134    На трето място, що се отнася до мотивите относно необходимостта от приемане на обжалваните разпореждания, следва да се отбележи, че макар от член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999 да следва, че Комисията трябва да изложи причините, поради които счита, че националната мярка в процес на изпълнение представлява нова държавна помощ, тази разпоредба не задължава Комисията да обосновава конкретно дали е целесъобразно приемането на разпореждане в конкретен случай. Всъщност целесъобразността на тази мярка се обосновава от наличието на доказано нарушение от страна на държава членка на член 108, параграф 3 ДФЕС.

135    Въпреки това в положение като разглежданото в настоящия случай, при което разпореждането за преустановяване е включено в решението за започване на официалната процедура по разследване, предвид широката свобода на преценка, с която разполага Комисията по силата на член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999, както и предвид специфичното правно действие на едно разпореждане за преустановяване по силата на член 12 от този регламент, следва да се приеме, че решението за приемане на такова разпореждане трябва да позволява да се разбере защо според Комисията съответната държава членка не е изпълнила задължението си по член 108, параграф 3 ДФЕС и да се спре изпълнението на разглежданите мерки след започването на официалната процедура по разследване.

136    В случая от спорните решения е видно, че в отговор на информационните писма от 17 март и 13 април 2015 г. унгарските власти поддържат, че разглежданите национални мерки не представляват държавни помощи. Освен това, както бе посочено в точка 133 по-горе, от спорните решения е видно също, че посочените власти не са отговорили на поканата на Комисията за представяне на становище относно разпорежданията за преустановяване, които Комисията възнамерява да приеме. Тези елементи обаче са достатъчни, за да се разбере, че предвид обстоятелствата Комисията е счела, че въпреки започването на официалната процедура по разследване е налице опасност от изпълнение на разглежданите национални мерки.

137    Накрая, от преписката е видно, че няколко месеца преди приемане на обжалваните разпореждания Комисията е започнала официална процедура по разследване спрямо унгарски данъчни мерки, които се основават на същата схема като тази, на която се основават разглежданите национални мерки (вж. т. 81 по-горе), и че въпреки започването на посочената процедура тези мерки не са били спрени. Макар този елемент да не е посочен в спорните решения, той е част от контекста на приемане на обжалваните разпореждания и унгарските власти не могат да го пренебрегнат.

138    В този контекст следа да се приеме, че унгарските власти са могли да разберат причините, поради които в спорните решения Комисията е решила да прибегне действително до разпореждания за преустановяване, особено когато, тъй като унгарските власти не са изложили конкретни съображения срещу възможното приемане на тези разпореждания, в посочените решения Комисията не е трябвало да отговаря на конкретни доводи.

139    На четвърто място, що се отнася до довода, изложен от Унгария в жалбата по дело T‑554/15, достатъчно е да се приеме, че тълкуването на решенето относно данък здравеопазване не оставя никакво съмнение относно обхвата на разпореждането за преустановяване. Този обхват е уточнен под формата на извод в съображение 53 от това решение, в което Комисията приканва Унгария да спре прилагането на прогресивните данъчни ставки на данък здравеопазване, както и намаляването на този данък в случай на инвестиции.

140    От гореизложеното следва, че Комисията е мотивирала в достатъчна степен спорните решения с оглед на изискванията, установени от съдебната практика относно спазването на задължението за мотивиране и припомнени в точка 128 по-горе.

141    От друга страна, оплакването, изведено от нарушение на правото на защита, трябва да се отхвърли, тъй като Унгария не е изтъкнала нито един довод в негова подкрепа. Във всички случаи, както бе посочено в точка 133 по-горе, противно на поддържаното от Унгария, Комисията ѝ е дала възможност да изрази становището си относно обжалваните разпореждания преди да ги приеме.

142    Следователно третото основание трябва да се отхвърли.

 По четвъртото основание

143    Четвъртото основание е изведено от нарушение на задължението за лоялно сътрудничество, предвидено в член 4, параграф 3 ДЕС, на принципа на добра администрация и на правото на ефективни правни средства за защита.

144    Унгария поддържа, че в информационните писма от 17 март и 13 април 2015 г. Комисията само е посочила възможността да приеме разпореждане за преустановяване, без да посочи по същество съображенията, които обосновават приемането на такова разпореждане. Зачитането на задължението за лоялно сътрудничество обаче изисквало Комисията и Унгария да намерят съвместно разрешение, което да позволи премахването на антиконкурентните последици от разглежданите национални мерки. В това отношение Унгария добавя, че в случая Комисията е приела обжалваните разпореждания след изключително кратко производство, сведено до размяната на писма.

145    Посочените обстоятелства разкривали и нарушение на правото на защита, и по-специално на правото на изслушване, както и на принципа на добра администрация, установен в членове 41, 47 и 48 от Хартата на основните права. Всъщност, тъй като Комисията не била представила на унгарските власти позицията си по същество относно необходимостта от разпореждане, тези власти не са имали възможност да изложат доводите си преди приемането на спорните решения.

146    Освен това Унгария изтъква, че обжалваните разпореждания са я принудили да промени правната си уредба още преди да бъде разгледана квалификацията на въпросните национални мерки като незаконосъобразни държавни помощи. Ако Унгария беше премахнала тези мерки, за да спази обжалваните разпореждания, то тогава Комисията щеше да приключи официалната процедура по разследване и по този начин да я лиши от възможността да оспори квалификацията на тези мерки като незаконосъобразни държавни помощи пред юрисдикциите на Съюза.

147    Комисията отхвърля тези доводи.

148    По силата на принципа на лоялното сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 ДЕС, Съюзът и държавите членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. Същият този принцип задължава държавите членки да вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Държавите членки съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза.

149    Член 108, параграф 3 ДФЕС предвижда, че държавите членки информират Комисията в разумен срок, който да ѝ даде възможност да представи становището си по отношение на всякакви планове за предоставянето или изменението на помощта. Държавите членки са длъжни да не привеждат в изпълнение помощите, за които е отправено уведомление, докато Комисията не се поизнесе по съвместимостта им с вътрешния пазар, включително по време на предварителната фаза на процедурата, предшестваща евентуалното започване на предвидената в член 108, параграф 2 ДФЕС процедура (вж. в този смисъл решение от 11 декември 1973 г., Lorenz, 120/73, EU:C:1973:152, стр. 8).

150    От една страна, следва да се припомни също, че за да не се блокира законодателната дейност на държавите членки, Регламент № 659/1999 предвижда кратък срок от два месеца, в който Комисията трябва да приключи предварителното разглеждане на уведомлението. Освен това член 4, параграф 6 от този регламент предвижда, че когато Комисията не вземе решение за приключване на предварителната фаза в срок от два месеца, помощта се счита за разрешена и съответната държава членка може да я приведе в изпълнение. От друга страна, в приложение на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС Комисията е приела регламенти за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар, които определят условията, при които за някои категории помощи не се отправя уведомление, и които по този начин дават възможност на държавите членки да преценят необходимостта от уведомление. Регламентът, приложим в случая ratione temporis, е Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 [ДФЕС] (OВ L 187, 2014 г., стр. 1).

151    Накрая, както бе припомнено в точки 25—29 по-горе, съгласно член 13 от Регламент № 659/1999 разглеждането на помощи, за които не е отправено уведомление в нарушение на задължението по член 108, параграф 3 ДФЕС, може да завърши с решение за започване на официална процедура по разследване, което задължава държавата членка да спре незабавно привеждането в изпълнение на разглежданата помощ. Ако държава членка продължи да изпълнява държавна помощ, за която не е отправено уведомление, Комисията има право да ѝ наложи разпореждане за преустановяване съгласно член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999. Това разпореждане може да бъде включено и в решенето за започване на официалната процедура по разследване, при условие че на съответната държава членка е дадена възможност да се произнесе по този въпрос преди приемането на това решение (вж. в този смисъл решение от 9 октомври 2001 г., Италия/Комисия, C‑400/99, EU:C:2001:528, т. 47).

152    В случая, както следва от спорните решения, които Унгария не оспорва в това отношение, в отговор на информационните писма от 17 март и 13 април 2015 г. унгарските власти само посочват, че според тях разглежданите национални мерки не представляват държавни помощи. Те не излагат становище относно разпорежданията за преустановяване, за чието приемане Комисията ги информира в писмата си. Трябва да се констатира, че предвид тези обстоятелства, които Комисията може да тълкува като създаващи риск унгарските власти да откажат да сътрудничат в рамките на процедурата по член 108 ДФЕС, като поемат задължение за спиране, Комисията е могла да прибегне до средствата, който законодателят на Съюза е предвидил, за да гарантира зачитането на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, без да наруши принципа на лоялно сътрудничество.

153    Противно на поддържаното от Унгария, използването на тези средства от Комисията не води до нарушаване на правото на ефективни правни средства за защита. Всъщност съгласно съдебната практика държавите членки мога да подадат жалба пред Общия съд както срещу решението за започване на официалната процедура по разследване, така и срещу разпорежданията за преустановяване (вж. т. 39 и 50 по-горе).

154    В рамките на такава жалба държавите членки могат да оспорят както квалифицирането на съответната национална мярка като държавна помощ, така и квалифицирането ѝ като нова помощ, подлежаща на спиране, което им позволява да докажат, че тази мярка не подлежи нито на уведомление, нито на спиране.

155    Държавите членки могат също, както прави Унгария в случая, да се въздържат да критикуват квалификацията на съответната мярка като незаконосъобразна държавна помощ и да се задоволят да изтъкнат пороците на разпореждането за преустановяване. В този случай обаче, дори да се предположи, че една такава жалба ще бъде уважена, това няма да доведе до отпадане на задължението за спиране, тъй като то произтича и от решението за започване на официалната процедура по разследване.

156    От друга страна, що се отнася до оплакването, изведено от нарушение на принципа на добра администрация, достатъчно е да се констатира, че Унгария не е изложила никакви доводи в негова подкрепа. Ето защо това оплакване трябва да се отхвърли.

157    Предвид гореизложеното четвъртото основание трябва да се отхвърли, а следователно и жалбите в тяхната цялост.

 По съдебните разноски

158    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

159    В случая, тъй като Унгария е загубила както дело T‑554/15, така и дело T‑555/15, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски по всяко от тези две дела в съответствие с исканията на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбите.

2)      Осъжда Унгария да заплати съдебните разноски.

Gervasoni Madise Kowalik-Bańczyk

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 25 април 2018 година.

Подписи

*      Език на производството: унгарски.