РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (втори състав)
19 ноември 2009 година(*)
„Марка на Общността — Процедура за обявяване на недействителност — Словна марка на Общността „CANNABIS“ — Абсолютно основание за отказ — Описателен характер — Член 7, параграф 1, буква в) и член 51, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква в) и член 52, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009)“
По дело T‑234/06,
Giampietro Torresan, с местожителство в Rothenburg (Швейцария), за който се явява адв. G. Recher, avocat,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явяват г‑н P. Bullock и г‑н O. Montalto, в качеството на представители,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд, е
Klosterbrauerei Weissenohe GmbH & Co. KG, установено в Weissenohe (Германия), за което се явяват адв. A. Masetti Zannini de Concina, адв. M. Bucarelli и адв. R. Cartella, avocats,
встъпила страна,
с предмет жалба, подадена срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 29 юни 2006 г. (преписка № R 517/2005‑2) относно процедура за обявяване на недействителност между Klosterbrauerei Weissenohe GmbH & Co. KG и Giampietro Torresan,
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (втори състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová, г‑жа K. Jürimäe и г‑н S. Soldevila Fragoso (докладчик), съдии,
секретар: г‑н J. Palacio González, главен администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 4 септември 2006 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Първоинстанционния съд на 27 ноември 2006 г.,
предвид писменото становище на встъпилата страна, подадено в секретариата на Първоинстанционния съд на 26 януари 2007 г.,
предвид промяната в съставите на Първоинстанционния съд,
след съдебното заседание от 5 май 2009 г.
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 12 февруари 1999 г. жалбоподателят г-н Giampietro Torresan подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) съгласно Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „CANNABIS“.
3 Стоките, за които се иска регистрацията на марката, са от класове 32, 33 и 42 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и изменена, и съответстват за всеки от тези класове на следното описание:
– „бири“ от клас 32;
– „вино, спиртни напитки, ликьори, пенливи напитки, пенливи вина, шампанско“ от клас 33;
– „ресторантьорски услуги, ресторанти, ресторанти на самообслужване, заведения, сладоледени къщи, пицарии“ от клас 42.
4 На 16 април 2003 г. марката на Общността „CANNABIS“ е регистрирана под номер 1073949.
5 На 27 юни 2003 г. встъпилата страна Klosterbrauerei Weissenohe GmbH & Co. KG подава искане за обявяване на недействителност на марката „CANNABIS“ за стоките от класове 32 и 33 по силата на член 51, параграф 1, буква а) и на член 7, параграф 1, букви в), е) и ж) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 52, параграф 1, буква а) и член 7, параграф 1, букви в), е) и ж) от Регламент № 207/2009).
6 С решение от 9 март 2005 г. отделът по отмяна на СХВП обявява за недействителна регистрацията на марката на Общността за стоките от класове 32 и 33 от Ницската спогодба, като приема, че марката „CANNABIS“ има описателен характер съгласно член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94.
7 На 29 април 2005 г. жалбоподателят подава жалба за отмяна на това решение. С решение от 29 юни 2006 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) втори апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата. По-специално той приема, от една страна, че думата „cannabis“ означава в ежедневния език или влакнодайно растение, или наркотично вещество, и от друга страна, че за средния потребител става въпрос за ясно и пряко означение на характерните особености на стоките от класове 32 и 33.
Искания на страните
8 Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да потвърди регистрацията на марката на Общността „CANNABIS“ за класове 32 и 33,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
9 СХВП и встъпилата страна молят Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
10 В съдебното заседание жалбоподателят обявява, че се отказва от второто си искане, което е отразено в протокола от съдебното заседание.
От правна страна
11 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква само едно правно основание, изведено от нарушение на член 51, параграф 1, буква а) и на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94. От друга страна, встъпилата страна изтъква две правни основания, изведени, първото, от нарушение на член 51, параграф 1, буква а) и на член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 40/94, а второто, от нарушение на член 51, параграф 1, буква а) и на член 7, параграф 1, буква е) от посочения регламент.
Доводи на страните
12 Жалбоподателят посочва, че марката „CANNABIS“ има отличителен характер, предвид факта, че става въпрос едновременно за нарицателно име и за марка, която е изцяло плод на въображението, без никаква, дори непряка връзка с бирата и напитките по принцип. Като нарицателно име думата „cannabis“ представлявала научното наименование на цветно растение, от което се извличат определени наркотици и от което биха могли да бъдат получени някои терапевтични вещества. Знакът „CANNABIS“ съществува на италианския пазар от 1996 г., а от 1999 г. — като марка на Общността за стоките от класове 32 и 33 от Ницската спогодба. Той е придобил значителна общоизвестност в рамките на Общността.
13 Жалбоподателят смята, че думата „cannabis“ не представлява обичайният начин за обозначаване на бирите или алкохолните напитки от клас 33. От една страна, с оглед на Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (ОВ L 109, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 9) и на Директива 88/388/ЕИО на Съвета от 22 юни 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно ароматизантите, предназначени за влагане в храни, и изходните материали за тяхното производство (ОВ L 184, стр. 61; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 8, стр. 223) канабисът не следвало да се счита за храна, а по-скоро за наркотично и психотропно вещество, което според жалбоподателя изключва всякаква възможност за законна употреба в рамките на Общността. От друга страна, както следва от съдържащите се в различни речници определения, тази дума в народните представи насочвала към наркотичното вещество, получено от едноименното растение.
14 Жалбоподателят отбелязва също, че в конкретния случай бирата „CANNABIS“ е ароматизирана бира, съставена единствено от законни и разрешени суровини. Като храни бирата и по принцип алкохолните напитки не можели да съдържат забранени вещества като наркотик. Следователно съответните потребители не можели да направят незабавно и без други разсъждения пряка и конкретна връзка между стоките, за които марката е била регистрирана, и знака „CANNABIS“, както това се изисква от постоянната съдебна практика.
15 Жалбоподателят поддържа, че марката „CANNABIS“ не може да бъде квалифицирана като описателна марка, тъй като в действителност знакът „CANNABIS“ представлява дума, която поражда асоциации, предназначена е да привлече вниманието на потребителите и може да породи представа за удоволствие, бягство или отпускане. Що се отнася до „парадоксалното“ и „хиперболичното“ послание, също както за други марки, като „OPIUM“ или „COCA-COLA“, за всички тези марки трябвало да се прилага същата скала за оценяване и отмяната на въпросната марка на Общността въз основа на такива доводи нарушавала общия принцип на равно третиране.
16 Жалбоподателят оспорва също определението за средния потребител, което се съдържа в обжалваното решение, тъй като той не бил потребител на наркотични вещества, търсещ същите усещания като при употребата на канабис, нито „обичаен алкохолик“. Жалбоподателят смята, че средният потребител е любител на бирата, чиято степен на интелигентност, грижа и предпазливост съответстват на средното равнище на типа клиентела, за която е предназначена стоката. Той поддържа също, че трябва да се зададе въпросът дали когато един информиран потребител купува напитка с марката „CANNABIS“, той незабавно мисли, че става въпрос действително за канабис. В конкретния случай обаче жалбоподателят смята, че средният потребител ще провери върху етикета съставките, съдържащи се в стоката. Следователно единствено зле осведоменият потребител щял да приеме думата „cannabis“ за ясно и пряко означение на качеството на съответните стоки.
17 Накрая жалбоподателят прави извода, че в конкретния случай въпросната марка не може да се счита за описателна, тъй като, от една страна, не съществува никаква пряка и настояща връзка между нея и стоките от класове 32 и 33 от Ницската спогодба, и от друга страна, не може да бъде законосъобразно преценено, както се изисква от съдебната практика, че такава връзка ще бъде разумно направена в бъдеще. Фактът, че забраната за употреба на канабис вероятно ще бъде отменена в близко бъдеще, е само лично мнение на СХВП и не може да се счита, че съответства на изискването, че в бъдеще може да бъде разумно направена пряка връзка между марката „CANNABIS“ и съответните стоки.
18 СХВП и встъпилата страна оспорват всички изложени от жалбоподателя доводи.
Съображения на Първоинстанционния съд
19 В началото следва да се напомни, както апелативният състав установява това в точка 22 от обжалваното решение, че думата „cannabis“ има три възможни значения. На първо място, думата „cannabis“ насочва към влакнодайно растение, чиято обща организация на пазара е уредена в рамките на Общността и за чието производство се прилага много стриктно законодателство относно съдържанието на тетрахидроканабинол (THC) — активна съставка на канабиса, която не може да надвишава прага от 0,2 % (вж. член 5а от Регламент (ЕО) № 1251/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно въвеждане на схема за подпомагане на производителите на някои полски култури (ОВ L 160, стр. 1), изменен, и член 7б, параграф 1 от, както и приложения XII и XIII към Регламент (ЕО) № 2316/1999 на Комисията от 22 октомври 1999 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент № 1251/1999 (ОВ L 280, стр. 43), изменен с Регламент (ЕО) № 206/2004 на Комисията от 5 февруари 2004 година (ОВ L 34, стр. 33). На второ място, думата „cannabis“ насочва към наркотично вещество, забранено в голяма част от държавите членки. На трето място, тя обозначава вещество, чиято възможна терапевтична употреба е в процес на обсъждане, както е видно от отговора на Европейската комисия на писмения въпрос E‑0039/02 от 23 януари 2002 г. (ОВ C 147 E, стр. 232).
20 По-нататък следва да се подчертае, че според две научни изследвания, представени от СХВП, канабисът, обозначаван също с наименованието „коноп“, се използва в хранителната промишленост под различни форми (масла, билкови чайове за лечебни цели) и в различни изделия (чайове, тестени изделия, хлебни и бисквитени изделия, напитки с или без алкохол и т.н.). Това се потвърждава от документите, представени от встъпилата страна, с които се установява използването на коноп в производството на някои храни и напитки. Извършваните върху тези стоки токсични анализи показват, че те съдържат слаба концентрация на THC, значително по-ниска от споменатия по-горе праг от 0,2 %, и следователно нямат психотропно действие.
21 Накрая, противно на доводите на жалбоподателя, от член 4 от Директива 88/388 следва, че употребата на ароматизанти, които не съдържат опасни токсикологични количества от какъвто и да било елемент или вещество, е разрешена.
22 Поради това, противно на доводите на жалбоподателя, тези констатации позволяват да се установи, на първо място, че думата „cannabis“ не насочва само към наркотиците и определени терапевтични вещества, и на второ място, че конопът се използва законно в производството на храни и напитки. Следователно предвид тези констатации е уместно да се разгледа дали словната марка „CANNABIS“ е описателна за стоките от класове 32 и 33 от Ницската спогодба, за които тя е била регистрирана.
23 Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 забранява регистрацията като марки на знаци и означения, които могат да служат в търговията, за да се „означи вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на стоките или на предоставянето на услуга, или други техни характерни особености“. Тези описателни знаци не могат да изпълнят функцията на указание за произход, която е присъща на марките (Решение на Съда от 23 октомври 2003 г. по дело СХВП/Wrigley, C‑191/01 P, Recueil, стр. I‑12447, точка 31, Решение на Първоинстанционния съд от 2 април 2008 г. по дело Eurocopter/СХВП (STEADYCONTROL), T‑181/07, непубликувано в Сборника, точка 35 и Решение на Първоинстанционния съд от 21 януари 2009 г. по дело Hansgrohe/СХВП (AIRSHOWER), T‑307/07, непубликувано в Сборника, точка 22).
24 В този смисъл знаците и означенията, посочени в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94, са тези, които при нормална от гледна точка на заинтересованите потребители употреба могат да служат пряко или чрез споменаване на една от нейните съществени характерни особености за обозначаване на стоката или услугата, за която се иска регистрация (Решение на Първоинстанционния съд от 14 юни 2007 г. по дело Europig/СХВП (EUROPIG), T‑207/06, Recueil, стр. II‑1961, точка 26, Решение на Първоинстанционния съд от 21 май 2008 г. по дело Enercon/СХВП (E), T‑329/06, непубликувано в Сборника, точка 21 и Решение на Първоинстанционния съд от 21 януари 2009 г. по дело Korsch/СХВП (PharmaCheck), T‑296/07, непубликувано в Сборника, точка 30).
25 Според постоянната съдебна практика знакът е описателен, ако има достатъчно пряка и конкретна връзка със съответните стоки или услуги, която да даде възможност на заинтересованите потребители да получат незабавно и без други разсъждения описание на някоя от характерните особености на съответните стоки и услуги (Решение по дело EUROPIG, посочено по-горе, точка 27 и Решение по дело STEADYCONTROL, посочено по-горе, точка 36).
26 Следва да се напомни също, че преценката на описателния характер на един знак може да бъде направена само, от една страна, от гледна точка на разбирането, което имат за него съответните потребители, а от друга страна, от гледна точка на разглежданите стоки или услуги (Решение по дело STEADYCONTROL, посочено по-горе, точка 38 и Решение по дело E, посочено по-горе, точка 23). Всъщност описателният характер на дадена марка се преценява по отношение на стоките, за които марката е била регистрирана, и като се има предвид презумираното възприемане на разглежданата категория стоки от средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен.
27 В конкретния случай разглежданите стоки са бирата, виното, спиртните напитки, ликьорите, пенливите напитки, пенливите вина и шампанското. Следователно съответните потребители се състоят от средния потребител на този вид стоки.
28 Противно на твърденията на жалбоподателя, в обжалваното решение апелативният състав не установява средния потребител като потребител на наркотични вещества, търсещ същите усещания като при употребата на канабис, нито като „обичаен алкохолик“. Твърдението, съдържащо се в точка 27 от обжалваното решение относно впечатлението, което ще придобият „тези, които купуват бира“, виждайки словната марка „CANNABIS“, спада към разглеждането на описателния характер на въпросния знак от гледна точка на потребителя на бира, а не към определението за средния потребител.
29 В този контекст следва да се определи дали средният потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, би могъл да си помисли при вида на напитка с марка словния знак „CANNABIS“ без никакъв друг допълнителен елемент, че въпросната марка представлява описание на характерните особености на съответните стоки.
30 Във връзка с това, както е видно от точки 27, 29 и 30 от обжалваното решение, следва да се посочи, че съществува конкретна връзка между знака „CANNABIS“ и някои характерни особености на споменатите по-горе стоки. Всъщност както е видно от представените от СХВП и от встъпилата страна документи, канабисът се използва обичайно при производството на множество хранителни продукти, сред които бирата и някои напитки. От същите документи е видно освен това, че определени бири, в състава на които се съдържа канабис, присъстват понастоящем на европейския пазар на храни.
31 От друга страна, думата „cannabis“ е научен латински термин, който е познат, от една страна, на много от езиците на Европейската общност, както е видно от точка 24 от обжалваното решение, а и самият жалбоподател го изтъква в жалбата си, и от друга страна, на широк кръг потребители поради отразяването му в средствата за масово осведомяване, което го прави разбираем за потенциалния потребител на цялата територия на Общността (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 9 март 2006 г. по дело Matratzen Concord, C‑421/04, Recueil, стр. I‑2303, точка 32).
32 Тези обстоятелства обясняват, че при вида на алкохолна напитка или на бира с марката „CANNABIS“ средният потребител в Общността ще възприеме незабавно и без други разсъждения едно описание на характерните особености на съответните стоки, по-конкретно на канабиса — една от съставките, която може да бъде използвана като ароматизант при тяхното производство.
33 Тази характерна особеност не е без значение за средния потребител. Както апелативният състав посочва в точка 27 от обжалваното решение, „тези, които купуват бира с марката „CANNABIS“, ще го направят най-вероятно защото са убедени в наличието на канабис и са привлечени от възможността да получат от напитката същите или най-малкото сходни усещания, които биха получили от употребата на канабис под друга форма“. Следователно фактът, че канабисът е една от съставните части на бирата или на алкохолните напитки, представлява определяща характеристика на решението на потребителите при осъществяването на техните покупки, и следователно съществена характерна особеност на стоките, за които марката е регистрирана, която ще бъде взета предвид при избора, направен от потенциалния кръг от потребители.
34 Доводът на жалбоподателя, според който знакът „CANNABIS“ представлява дума, която поражда асоциации и е предназначена да привлече вниманието на потребителите, като поражда представа за удоволствие, бягство или отпускане, не може да постави под въпрос описателното впечатление, което знакът поражда за тези потребители. Словният знак „CANNABIS“ представлява за потребителите сам по себе си обикновено и пряко означение на една от възможните съставки на стоките, за които марката е регистрирана. Поради това словният знак „CANNABIS“ в голяма степен излиза извън областта на внушението и попада в областта на описанието. Следователно посоченият знак трябва да се счита за описателен, а не за внушаващ или загатващ (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 12 януари 2005 г. по дело Deutsche Post EURO EXPRESS/СХВП (EUROPREMIUM), T‑334/03, Recueil, стр. II‑65, точка 37).
35 Освен това следва да се напомни, че според съдебната практика не е необходимо знаците и означенията, съставящи марката, към момента на регистрацията да бъдат действително използвани за описание на стоки или услуги като тези, за които са били регистрирани, или на характерните особености на тези стоки или услуги. Достатъчно е, както посочва самата буква на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94, тези знаци и означения да могат да бъдат използвани с такава цел (Решение по дело СХВП/Wrigley, посочено по-горе, точка 32 и Решение на Първоинстанционния съд от 20 ноември 2007 г. по дело Tegometall International/СХВП — Wuppermann (TEK), T‑458/05, Recueil, стр. II‑4721, точка 88).
36 В конкретния случай самата дума „cannabis“, използвана като марка, може да бъде приета за описателна, ако насочва действително или потенциално към една от характерните особености на стоката, а именно към една от съставките ѝ, които могат да бъдат използвани за производството на съответните напитки. Както следва от съдебната практика, възможно е думата „cannabis“ да бъде свързана с една от характерните особености на съответните стоки, ако може разумно да се предположи, че за в бъдеще такава връзка може да бъде направена (вж. по аналогия Решение на Първоинстанционния съд от 14 юни 2001 г. по дело Telefon & Buch/СХВП (UNIVERSALTELEFONBUCH и UNIVERSALKOMMUNIKATIONSVERZEICHNIS), T‑357/99 и T‑358/99, Recueil, стр. II‑1705, точки 29 и 30 и Решение на Първоинстанционния съд по дело AIRSHOWER, посочено по-горе, точка 30). Предвид съществуващото вече на пазара предлагане на съдържащи коноп напитки следва да се приеме, че знакът „CANNABIS“ може да обозначава още отсега една от съставките, използвани при производството на стоките, за които марката е била регистрирана.
37 От друга страна, следва да се посочи, че според постоянната съдебна практика обстоятелството, че дадена дума има няколко значения, не влияе по никакъв начин върху установяването на описателния ѝ характер. Поради това, противно на доводите на жалбоподателя, обстоятелството, че думата „cannabis“ може да има три различни значения, не може да има никаква роля, що се отнася до определянето на описателния ѝ характер. Достатъчно е да съществува пряка и конкретна връзка между едно от значенията и съответните стоки, какъвто е конкретният случай, за да се приложи член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 (Решение на Съда от 12 февруари 2004 г. по дело Campina Melkunie, C‑265/00, Recueil, стр. I‑1699, точка 38 и Решение на Първоинстанционния съд от 7 юни 2005 г. по дело Münchener Rückversicherungs-Gesellschaft/СХВП (MunichFinancialServices), T‑316/03, Recueil, стр. II‑1951, точка 33).
38 От всички тези съображения следва, че знакът „CANNABIS“ насочва към растението канабис, което е добре познато на потребителите поради отразяването му в средствата за масово осведомяване и което участва в процеса на производство на някои храни и напитки. Следователно средният потребител ще направи незабавно и без други разсъждения връзка между въпросния знак и характерните особености на стоките, за които марката е била регистрирана, което прави посочения знак описателен.
39 Този извод не може да бъде опроверган от другите изложени от жалбоподателя доводи. На първо място, относно довода на жалбоподателя, изведен от факта, че същата скала за оценяване трябвало да се приложи за марката „CANNABIS“ и за някои други регистрирани марки, той следва да се отхвърли като неоснователен. Всъщност само доколкото съществуващата връзка между въпросния знак и посочените стоки или услуги е пряка и конкретна, член 51, параграф 1, буква а) и член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 биха могли да се противопоставят на валидността на другите споменати по-горе марки и позоваването на една такава връзка би могло да доведе до тяхната отмяна (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 10 октомври 2006 г. по дело PTV/СХВП (map&guide), T‑302/03, Recueil, стр. II‑4039, точка 50).
40 На второ място, относно довода на жалбоподателя, изведен от факта, че предвид практиката по вземане на решения на СХВП, апелативният състав бил нарушил общия принцип на равно третиране, той също следва да се отхвърли като неоснователен. Законосъобразността на решенията на апелативния състав трябва да се преценява единствено въз основа на Регламент № 40/94, а не въз основа на практиката по вземане на решения на СХВП (Решение на Първоинстанционния съд от 21 април 2004 г. по дело Concept/СХВП (ECA), T‑127/02, Recueil, стр. II‑1113, точка 71 и Решение на Първоинстанционния съд от 19 май 2009 г. по дело Euro-Information/СХВП (CYBERCREDIT, CYBERGESTION, CYBERGUICHET, CYBERBOURSE и CYBERHOME), T‑211/06, T‑213/06, T‑245/06, T‑155/07 и T‑178/07, непубликувано в Сборника, точка 44). От друга страна, според постоянната съдебна практика не може да се прави позоваване на принципа на равно третиране при незаконосъобразност, тъй като никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго (Решение на Първоинстанционния съд от 27 февруари 2002 г. по дело Streamserve/СХВП (STREAMSERVE), T‑106/00, Recueil, стр. II‑723, точка 67 и Решение на Първоинстанционния съд от 30 ноември 2006 г. по дело Camper/СХВП — JC (BROTHERS by CAMPER), T‑43/05, непубликувано в Сборника, точки 93—95).
41 Накрая, на трето място, относно твърдението на жалбоподателя за общоизвестността на марката „CANNABIS“, то трябва да се отхвърли като неотносимо. Във връзка с това следва да се посочи, че в конкретния случай общоизвестността на знака няма никаква роля, за да се определи дали въпросният знак е описателен. В съответствие с член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009) само последващото придобиване на отличителен характер поради употребата на съответния знак би избегнало прилагането на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94, какъвто не е конкретният случай.
42 Тъй като описателната връзка между съответния знак и посочените стоки е установена, уместно е да се разгледа дали въпросната марка не съдържа други елементи, които биха могли да я направят отличителна (Решение на Съда от 20 септември 2001 г. по дело Procter & Gamble/СХВП, C‑383/99 P, Recueil, стр. I‑6251, точка 39). В конкретния случай, както вече бе констатирано, става въпрос за обикновена словна марка. Следователно никакъв друг елемент, съпровождащ марката „CANNABIS“, не може да постави под въпрос описателния ѝ характер.
43 Този извод също не може да бъде поставен под въпрос от довода на жалбоподателя относно липсата на незаконни съставки в бирите и алкохолните напитки, за които въпросната марка е била регистрирана. В действителност този довод е парадоксален в обосновката на жалбоподателя. Всъщност, както встъпилата страна подчертава, или съответните напитки съдържат или могат да съдържат коноп и следователно марката „CANNABIS“ е описателна, или тези напитки не могат да съдържат коноп и в действителност не съдържат коноп, и тогава марката „CANNABIS“ би могла да се смята за заблуждаваща, ако води до ефективна заблуда или до достатъчно сериозна опасност от заблуда на средния потребител (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 30 март 2006 г. по дело Emanuel, C‑259/04, Recueil, стр. I‑3089, точка 47). В това отношение следва да се направи извод, че посоченият потребител би повярвал, че стоките, за които марката е регистрирана, притежават характерна особеност, която в действителност те не притежават, като същевременно се има предвид обстоятелството, че в конкретния случай потребителят би могъл да провери върху етикета какви са съставките, използвани при производството на посочените напитки.
44 От това следва, че като отхвърля жалбата срещу решението на отдела по отмяна поради описателния характер на марката „CANNABIS“, апелативният състав не е нарушил член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94.
45 Следователно единственото правно основание, на което се позовава жалбоподателят, не може да бъде прието.
46 Поради това жалбата трябва да се отхвърли, без да е необходимо да се разглеждат посочените от встъпилата страна правни основания.
По съдебните разноски
47 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски, в съответствие с исканията на СХВП и на встъпилата страна.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда г‑н Giampietro Torresan да заплати съдебните разноски.
Pelikánová | Jürimäe | Soldevila Fragoso |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 19 ноември 2009 година.
Подписи