Language of document :

Дело T469/20

Кралство Нидерландия

срещу

Европейска комисия

 Решение на Общия съд (седми разширен състав) от 16 ноември 2022 година

„Държавни помощи — Нидерландски закон за забрана на използването на въглища за производството на електроенергия — Предсрочно затваряне на електроцентрала на въглища — Предоставяне на обезщетение — Решение да не се повдигат възражения — Решение, с което обезщетението се обявява за съвместимо с вътрешния пазар — Липса на изрично квалифициране като държавна помощ — Жалба за отмяна — Обжалваем акт — Допустимост — Член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/1589 — Правна сигурност“

1.      Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Решение, което установява съвместимост на държавна мярка с вътрешния пазар, без преди това да я е квалифицирало като държавна помощ — Включване

(член 263 ДФЕС)

(вж. т. 27—34)

2.      Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Компетентност — Приемане на решение, което установява съвместимост на държавна мярка с вътрешния пазар, без преди това да я е квалифицирало като държавна помощ — Решение, надхвърлящо компетентността на Комисията

(член 107, параграф 3 ДФЕС; член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589 на Съвета)

(вж. т. 51—53, 55, 58—62, 64, 70, 71)

Резюме

Общият съд отменя решението, с което Европейската комисия утвърждава обезщетение за затваряне на електроцентрали на въглища в Нидерландия. Комисията не може да се произнася по съвместимостта на национална мярка с вътрешния пазар, без преди това да е установила, че тази мярка представлява държавна помощ.

На 11 декември 2019 г. Кралство Нидерландия приема закон, съгласно който най-късно от 1 януари 2030 г. се забранява използването на въглища за производство на електроенергия.

След влизането в сила на този закон четири от петте електроцентрали на въглища в Нидерландия се ползват от преходен период от пет до десет години, през който им се предоставя възможност да си възстановят направените инвестиции, да се приспособят към друга суровина или да се подготвят за затварянето. Електроцентралата Hemweg 8 обаче е принудена да затвори в края на 2019 г., тъй като не изгаря биомаса, не произвежда никаква възобновяема енергия и е с най-ниска ефективност в сравнение с останалите четири централи.

С оглед на това правителството на Нидерландия приема решение да предостави на дружеството, оператор на централата Hemweg 8, 52,5 милиона евро като обезщетение за вредите от предсрочното ѝ затваряне (наричано по-нататък „разглежданата мярка“), като използва предвидената за тази цел възможност в Закона от 11 декември 2019 г.

С решение от 12 май 2020 г.(1) Европейската комисия обявява разглежданата мярка за съвместима с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, без обаче да провери дали тази мярка не предоставя предимство на дружеството, оператор на централата Hemweg 8, и дали не представлява поради това държавна помощ.

Кралство Нидерландия подава жалба за отмяна на това решение, която е уважена от седми разширен състав на Общия съд. В това отношение Общият съд уточнява, че Комисията не може да се произнася по съвместимостта на национална мярка с вътрешния пазар, без преди това да е установила, че тази мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

Съображения на Общия съд

Общият съд най-напред отхвърля възражението на Комисията, че жалбата е недопустима, тъй като обжалваното решение не поражда задължителни правни последици за Кралство Нидерландия.

Всъщност съгласно установената съдебна практика решение, което е прието на основание член 107, параграфи 1 и 3 ДФЕС, квалифицира съответната мяка като държавна помощ и я обявява за съвместима с общия пазар, трябва да се разглежда като обжалваем акт по член 263 ДФЕС.

Макар да не се произнася по въпроса дали разглежданата национална мярка представлява държавна помощ, обжалваното решение води до разрешаването ѝ. С приемането му Комисията решава да прекрати започнатата от нея процедура по предварително разглеждане и мълчаливо отказва да започне официалната процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС. Поради това тя приема окончателно становище относно съвместимостта на разглежданата мярка с вътрешния пазар, което поражда задължителни правни последици.

С оглед на това Общият съд обявява жалбата за допустима, без да е необходимо да разглежда дали породените от обжалваното решение задължителни правни последици са могли да засегнат интересите на Кралство Нидерландия.

По-нататък Общият съд разглежда твърденията на Кралство Нидерландия, че като е обявила съответната мярка за съвместима с вътрешния пазар, без да се е произнесла по квалифицирането ѝ като държавна помощ, Комисията е надхвърлила правомощията си и е нарушила принципа на правна сигурност.

В това отношение Общият съд припомня най-напред, че Комисията е приела обжалваното решение на основание член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589(2) и в разпоредителната му част е установила съвместимостта на разглежданата мярка с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

Съгласно последната посочена разпоредба за съвместими с вътрешния пазар могат да се приемат „помощите“, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес. Употребата на понятието „помощ“ обаче предполага, че съвместимостта на национална мярка с вътрешния пазар може да се разглежда едва след като тази мярка е квалифицирана като помощ.

Овен това в постоянната съдебна практика се приема, че когато не може да се убеди в резултат от първоначално разглеждане, че въпросната държавна мярка или не съставлява „помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, или, ако бъде квалифицирана като помощ, че е съвместима с Договора, или когато тази процедура не ѝ е дала възможност да преодолее всички трудности, свързани с преценката на съвместимостта на разглежданата мярка, Комисията е длъжна да открие процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС, без да разполага в това отношение с право на преценка.

Според Общия съд от това следва, че само мярка, попадаща в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС, тоест мярка, квалифицирана като държавна помощ, може да се счита от Комисията за съвместима с вътрешния пазар.

Този извод се потвърждава и от релевантните разпоредби от Регламент 2015/1589, чийто член 4 предвижда фаза на предварително разглеждане на помощите с цел да се позволи на Комисията да си изгради първоначално становище относно съответната мярка. В края на тази фаза Комисията констатира за въпросната държавна мярка или че не представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, или че попада в приложното поле на тази разпоредба. В последната хипотеза е възможно споменатата мярка да не събуди съмнения относно съвместимостта си с вътрешния пазар или, обратно, да породи такива съмнения. Ако след предварителното разглеждане констатира, че мярката, за която е изпратено уведомление, не попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС и не поражда съмнения относно съвместимостта си с общия пазар, Комисията приема решение на основание член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589 да не повдига възражения.

От това следва, че член 4 от Регламент 2015/1589 установява изчерпателен списък на решенията, които Комисията може да приеме след предварителното разглеждане на съответната национална мярка, като сред тях не фигурира решение, с което национална мярка се обявява за съвместима с вътрешния пазар, без преди това да е била квалифицирана като държавна помощ.

Поради това Общият съд приема, че като обявява в обжалваното решение разглежданата мярка за съвместима с вътрешния пазар, без преди това да се е произнесла дали същата мярка представлява помощ, Комисията е превишила правомощията си. Освен това, доколкото обжалваното решение не е позволявало на Кралство Нидерландия да се запознае добре с правата и задълженията си, Комисията е нарушила и принципа на правна сигурност.

С оглед на тези съображения Общият съд уважава жалбата и отменя обжалваното решение, без да се произнася по останалите основания на Кралство Нидерландия.


1      Решение C(2020) 2998 final на Комисията от 12 май 2020 година относно държавна помощ SA. 54537 (2020/NN) — Нидерландия, Забрана за използване на въглища за производство на електроенергия в Нидерландия (наричано по-нататък „обжалваното решение“).


2      Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9). Съгласно посочената разпоредба „[к]огато Комисията след предварителна проверка констатира, че никакви съмнения не са се породили по отношение на съвместимостта с вътрешния пазар на мярката, за която е отправено уведомление, доколкото попада в рамките на приложното поле на член 107, параграф 1 от ДФЕС, тя решава, че мярката е съвместима с вътрешния пазар […]. Решението уточнява кое изключение съгласно ДФЕС е било приложено“.