Дело T‑73/17
RS
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Договорно наети служители — Назначаване — Вътрешен конкурс — Съставяне на списък с резерви за назначаване на асистенти — Условие за допускане, състоящо се в изискване за непрекъсната активна заетост през дванадесетте месеца преди крайния срок за подаване на кандидатури — Отпуск по лични причини — Недопускане до участие в изпитите от конкурс“
Резюме — Решение на Общия съд (девети състав) от 12 септември 2018 г.
1. Длъжностни лица — Конкурс — Условия за допускане — Императивни разпоредби на член 27, първа алинея от Правилника — Условия, ограничаващи записването на кандидати за участие в конкурс — Допустимост — Условия — Изисквания, свързани с интереса на службата — Съдебен контрол — Граници
(член 27, първа алинея и член 29, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Назначаване — Вътрешен конкурс за институцията — Предоставяне на възможност за участие на всички служители и длъжностни лица — Задължение — Липса
3. Длъжностни лица — Конкурс — Вътрешен конкурс за съставяне на списък с резерви за назначаване на асистенти — Срочно наети служители — Условие за допускане, състоящо се в изискване за непрекъсната активна заетост през дванадесетте месеца преди крайния срок за подаване на кандидатури — Недопускане на срочно нает служител до участие в изпитите от конкурса поради ползването на двумесечен неплатен отпуск през този период — Недопустимост
(член 27, първа алинея от Правилника за длъжностните лица; член 82, параграф 7 от Условията за работа на другите служители)
1. Институциите разполагат с широко право на преценка, за да определят критериите във връзка с уменията, изисквани за длъжностите, които подлежат на заемане, и за да определят в зависимост от тези критерии и в интерес на службата условията и реда за организирането на конкурсите. Правото на преценка, с което институциите разполагат при организирането на конкурси, по-специално във връзка с определянето на условията за допускане, трябва обаче да се упражнява в съответствие с императивните разпоредби на член 27, първа алинея и член 29, параграф 1 от Правилника. Именно императивно член 27, първа алинея от Правилника определя целта на всяко назначаване, а член 29, параграф 1 — процедурния ред, който трябва да се следва при заемане на свободна длъжност. Поради това правото на преценка винаги трябва да се упражнява в зависимост от изискванията, свързани с подлежащите на заемане длъжности, и в по-общ план — в зависимост от интереса на службата.
Що се отнася конкретно до условията, ограничаващи записването на кандидати за участие в конкурс, те наистина могат да стеснят възможностите на съответната институция да назначи най-добрите кандидати по смисъла на член 27, първа алинея от Правилника, но от това все пак не следва, че всяко условие, което въвежда подобно ограничение, е в противоречие с посочения по-горе член. Всъщност правото на преценка на администрацията при организирането на конкурсите и в по-общ план интересът на службата предоставят на институцията правото да поставя условията, които счита за уместни и които, като ограничават достъпа на кандидатите до определен конкурс, а оттам, разбира се, и броя на записаните за участие кандидати, все пак не поставят в опасност постигането на целта да се осигури записването за участие на кандидатите, които имат способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти по смисъла на член 27, първа алинея от Правилника.
В този смисъл се приема, че в противоречие с член 27, първа алинея от Правилника са само онези условия, ограничаващи достъпа на кандидатите до конкурса, които застрашават постигането на целта да се осигури записването за участие на кандидатите, които отговарят на най-високите стандарти.
Освен това предвид признатото на институциите широко право на преценка в тази област контролът на Общия съд за спазването на условието във връзка с интереса на службата трябва да се свежда до преценка дали институцията е действала в границите на разумното и неоспоримото и дали не е упражнила явно неправилно правото си на преценка.
(вж. т. 36—38, 40 и 41)
2. Не е налице задължение да се допускат до участие във вътрешните конкурси за институцията всички лица, които са на служба в нея. Всъщност подобно задължение би накърнило широкото право на преценка, признато на тази институция. Следователно на служителите и длъжностните лица на институцията не може да се признае абсолютно право на участие във вътрешните за нея конкурси.
(вж. т. 39)
3. Изискването за определен брой години служебен стаж е подходящо средство, за да се гарантира, че длъжностните лица ще притежават всички качества, изисквани от член 27, първа алинея от Правилника, и съответно за да се обезпечи интересът на службата. Всъщност притежаването на определен стаж и съответно на значителен опит в институциите на Европейския съюз представлява „сигурен белег“ за наличието на упоменатите качества.
Подобно условие за стаж позволява да се гарантира, че за допусканите до вътрешния конкурс лица в продължение на определено време са се прилагали условията за работа на административния персонал на институциите, и в частност правилата за атестирането и дисциплината, и че тези лица са доказали способностите си в този контекст. Следователно процедурата по наемане осигурява на съответната институция услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, така както ги преценяват самите институции.
За сметка на това въвеждането на допълнително условие, състоящо се в изискване наред с притежаването на определен служебен стаж кандидатстващите длъжностни лица и служители да са били и без прекъсване на служба в институцията през периода, определен с условието за служебен стаж, може да доведе до отстраняването от участие във вътрешния конкурс на длъжностни лица и служители, които имат същия или по-голям служебен стаж от необходимия съгласно последно упоменатото условие. Видно е, че конкурсното обявление изисква през период от дванадесет месеца преди датата на приключване на електронното записване кандидатите да са били на служба в институцията без прекъсване и с административен статут активна заетост, отпуск за отбиване на военна служба, отпуск за отглеждане на дете или отпуск по семейни причини, командировка в интерес на службата или командировка по желание на служителя с продължителност не повече от шест месеца, административни статути, сред които не фигурира в частност отпускът по лични причини. Жалбоподателят е имал служебен стаж от 69 месеца, но е ползвал двумесечен отпуск по лични причини през дванадесетте месеца преди датата на приключване на електронното записване.
Оттук следва, че ако институцията не обоснове това изискване, същото трябва да се смята за незаконосъобразно.
При тези условия трябва да се приеме, че съответната институция е упражнила явно неправилно правото си на преценка, когато е въвела в конкурсното обявление допълнително условие към условието за служебен стаж, изискващо кандидатите да са били без прекъсване на служба в институцията през периода от дванадесет месеца преди датата на приключване на електронното записване.
(вж. т. 43, 44, 46—49 и 51)