Дело T‑262/07
Република Литва
срещу
Европейска комисия
„Селско стопанство — Обща организация на пазарите — Мерки, които трябва да бъдат приети поради присъединяването на нови държави членки — Акт за присъединяване от 2003 г. — Определяне на излишъците от запаси на селскостопански продукти, различни от захар, и финансовите последствия от отстраняването им от пазара — Цел, преследвана от разпоредба на първичното право — Решение 2007/361/ЕО“
Решение на Общия съд (oсми състав) от 29 март 2012 г. ?II ‑ 0000
Резюме на решението
1. Присъединяване на нови държави членки към Общностите — Акт за присъединяване от 2003 г. — Селско стопанство — Обща организация на пазарите — Преходни мерки относно търговията със селскостопански продукти
(точка 4, параграф 2 от приложение IV към Акта за присъединяване от 2003 г.)
2. Присъединяване на нови държави членки към Общностите — Акт за присъединяване от 2003 г. — Селско стопанство — Обща организация на пазарите — Преходни мерки относно търговията със селскостопански продукти
(точка 4, параграф 2 от приложение IV към Акта за присъединяване от 2003 г.)
1. По смисъла на точка 4, параграф 2 от приложение IV към Акта относно условията за присъединяване към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република, всеки стоков запас от селскостопански продукти, частен, както и публичен, в свободно обращение към датата на присъединяването в рамките на територията на новите държави членки, чието количество не може да се разглежда като представляващо нормален прехвърлим остатък, се отстранява за сметка на новите държави членки.
Значението и обхватът на термина „отстраняване“ следва да се определят, като се вземе предвид общият контекст, в който този термин е използван, и в съответствие с обичайното му значение в разговорния език. Така, когато става въпрос за селскостопанските продукти, в разговорния език терминът „отстранен“, използван в посочената по-горе точка 4, параграф 2 от приложение IV, има значение на „унищожен“ или „изтеглен от пазара“. Освен това предназначението на селскостопанските продукти в свободно обращение на територията на държавите членки е да бъдат поети от пазара. При това положение уточнението в точка 4, параграф 2 от приложение IV към Акта за присъединяване, според което излишъците трябва да бъдат отстранени, не може да се разбира в смисъл, че се отнася до поемането на излишъците от пазара.
По-конкретно, целта на точка 4, параграф 2 от приложение IV към Акта за присъединяване е да се избегнат смущенията в доброто функциониране на механизмите, предвидени от общата организация на пазара на селскостопанските продукти, и в частност тези, които имат значение за ценообразуването и са причинени от натрупването на необичайни количества селскостопански продукти в новите държави членки преди присъединяването им към Съюза. Освен това, за да се запази полезното действие на точка 4, параграф 2 от приложение IV към Акта за присъединяване, следва да се приеме, че тази разпоредба цели също и да поправи последиците от смущенията, предизвикани от пласирането на излишъците на вътрешния пазар.
Поради това мерките, които Комисията има за задача да приведе в действие по силата на параграф 4 от същата тази точка, позволяват да се гарантира или предотвратяването на смущенията, предизвикани от пласирането на тези излишъци на вътрешния пазар, или компенсирането на икономическите последици от тези смущения. По силата на тази система излишъците на територията на новите държави членки към 1 май 2004 г. по принцип се изтеглят от пазара за тяхна сметка, по-специално чрез износ на излишъците извън вътрешния пазар или чрез унищожаването им.
На последно място, точка 4, параграф 2 от приложение IV към Акта за присъединяване не указва, че новите държави членки са длъжни сами да отстранят излишъците. Освен това, когато Комисията упражнява предоставените ѝ с Акта за присъединяване правомощия в областта на общата селскостопанска политика за изпълнение на правилата, установени в посочения акт, тя може да използва широки дискреционни правомощия, така че законосъобразността на приета в тази област мярка може да бъде засегната единствено ако тази мярка е явно неподходяща с оглед на целта, която компетентната институция се стреми да постигне. При това положение не може да се изключи възможността система, по силата на която, от една страна, унищожаването или износът извън вътрешния пазар на излишъците на територията на новите държави членки към датата на присъединяването се осигурява от Общността, а от друга страна, разходите за тези операции впоследствие се възлагат на новите държави членки, да е съвместима с точка 4, параграф 2 от приложение IV към Акта за присъединяване.
(вж. точки 40, 41, 43 и 46—48)
2. Макар Комисията да разполага с широки дискреционни правомощия при прилагането на точка 4, параграф 2 от приложение IV към Акта относно условията за присъединяване към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република, тя не може да наложи в тежест на новите държави членки обикновено задължение за плащане в полза на Общността на основание на тази разпоредба, без това задължение за плащане да може да се счита за финансова вноска за покриване на разходите за отстраняване на излишъците от вътрешния пазар.
Затова внасянето на сума в общностния бюджет, наложено на новите държави членки с Решение 2007/361 за определяне на излишъците от запаси на селскостопански продукти, различни от захар, и финансовите последствия от отстраняването им във връзка с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия, не е съвместимо с точка 4, параграф 2 от приложение IV към Акта за присъединяване, щом като предвидената в това решение система за отстраняване на излишъците от селскостопански продукти не се основава на унищожаване или износ на тези излишъци извън вътрешния пазар и задължението на новите държави членки да понесат разходите за отстраняване на тези излишъци се изразява единствено в задължението да внесат в общностния бюджет сума, чийто размер е изчислен в зависимост от обема излишъци от всеки от разглежданите селскостопански продукти. Наистина, размерът на сумите, предвидени в решението, отразява разходите, които общностният бюджет би трябвало да понесе, ако Общността беше финансирала износа на установените излишъци извън вътрешния пазар. В решението обаче не се предвижда такъв износ. При това положение размерът на посочените в това решение суми не може да се разглежда като насрещна престация или поемане на разходите за някои предприети от Общността операции по отстраняване. Става въпрос за обикновено задължение за плащане в полза на Общността в тежест на новите държави членки.
Разбира се, не може да се изключи възможността съществуването на задължение за новите държави членки да внесат парична сума в общностния бюджет да се приеме за допълнителен механизъм в рамките на система за физическо отстраняване на излишъците, нужен за да се гарантира, че допълнителните разходи, необходими за справяне с евентуалните смущения на селскостопанските пазари, които са предизвикани от наличието на излишъци, чието отстраняване от вътрешния пазар не е било осъществено в съответствие с предвидените от тази система правила, няма да бъдат понесени от бюджета или от производителите на Общността, а от съответните държави членки. Посочените в Решение 2007/361 суми обаче не представляват такъв допълнителен механизъм. Точно обратно, задължението за внасяне на тези суми замества отстраняването на разглежданите излишъци от вътрешния пазар и представлява единственият механизъм за „отстраняване“, предвиден в обжалваното решение. Само по себе си това задължение не води и до никаква пряка полза за общностните производители.
(вж. точки 49—52, 75, 77 и 79)