Жалба, подадена на 3 септември 2010 г. - Bloufin Touna Ellas Naftiki Etaireia и др./Комисия

(Дело T-367/10)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Bloufin Touna Ellas Naftiki Etaireia (Атина, Гърция), Chrisderic (St Cyprien, Франция), André Sébastien Fortassier (Grau D'Agde, Франция) (представители: V. Akritidis и E. Petritsi, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

да се отмени Регламент (ЕС) № 498/2010 на Комисията от 9 юни 2010 година за забрана на риболовни дейности от страна на кораби с мрежи гъргър под флага на Франция или Гърция или регистрирани във Франция или Гърция, извършващи риболов на червен тон в Атлантическия океан, на изток от 45° западна дължина, и в Средиземно море¹,

да се осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателите разноски по настоящoто производство.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват три правни основания.

На първо място те считат, че обжалваният регламент е приет в нарушение на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, установени в член 18 ДФЕС за забрана на дискриминацията на основание гражданство и член 40, параграф 2 ДФЕС за забрана на дискриминацията между производители и потребители в селскостопанския сектор, както и в нарушение на общия принцип на правото на Европейския съюз по смисъла на член 21, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Във връзка с това жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала дискриминация на две основания. На първо място тя е забранила на Гърция, Франция и Испания² да извършват по-нататъшни риболовни дейности преди края на риболовния сезон, въпреки че квотата на Гърция е изчерпана в значително по-малка степен в сравнение с тази на Испания. На второ място, въпреки че Комисията е уведомила трите държави членки за предстоящото прекратяване на риболовните дейности, тя е публикувала два различни пораждащи задължително правно действие регламента за прекратяване - първият за Гърция и Франция, а вторият за Испания, като с последния на практика се разрешава на испанската флота да продължи риболова до края на риболовния сезон. Жалбоподателите твърдят, че доколкото им е известно, не съществува обективна причина, която да обосновава подобно различно третиране.

На второ място жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила установения в член 5, параграф 4 ДФЕС и в приложения към този договор Протокол № 2 общ принцип на пропорционалност, който е признат в постоянната съдебна практика за правна норма от по-висок ранг за защита на частноправните субекти. Според жалбоподателите Комисията е могла да приеме по-пропорционална мярка, за да гарантира, че държавите - членки на ЕС, спазват установения с Регламент (ЕО) № 1224/2009³ режим, и да забрани риболова на червен тон, когато националните квоти достигнат по-критично, близко до пълно изчерпване ниво. Комисията е могла също така да забрани тази дейност от една и съща дата за всички засегнати държави членки.

На трето място жалбоподателите считат, че обжалваният регламент е приет в нарушение на общия принцип на добра администрация и/или задължението за полагане на грижа, установени в постоянната съдебна практика и предвидени в член 41 от Хартата за основните права на Европейския съюз.

____________

¹ - OB L 142, 2010 г., стр. 1.

² - Регламент (ЕС) № 508/2010 на Комисията от 14 юни 2010 година относно забрана за риболовна дейност за кораби с мрежи гъргър под флага на или регистрирани в Испания, извършващи риболов на червен тон в Атлантическия океан, на изток от 45° западна дължина, и в Средиземно море (OB L 149, 2010 г., стр. 7).

³ - Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (OB L 343, 2009 г., стр. 1)