ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (състав по жалбите)

18 декември 2008 година

Дело T-223/07 P

Michel Thierry

срещу

Комисия на Европейските общности

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2004 г. — Отхвърляне на искане за изслушване на свидетел — Явно недопустима жалба“

Предмет: Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 16 април 2007 г. по дело Thierry/Комисия (F‑82/05, все още непубликувано в Сборника) за отмяна на това определение

Решение: Отхвърля жалбата. Г-н Michel Thierry понася направените от него съдебни разноски, както и разноските, направени от Комисията в рамките на настоящото производство.

Резюме

1.      Обжалване — Правни основания — Неправилна преценка на фактите — Недопустимост — Контрол на Първоинстанционния съд върху преценката на доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата

(член 225 A ЕО ; член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда)

2.      Производство — Събиране на доказателства — Изслушване на свидетели — Право на преценка на Първоинстанционния съд

(член 59, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

3.      Обжалване — Правни основания — Правно основание, изложено за първи път в производството по обжалване — Недопустимост

(член 48, параграф 2 и член 144 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)

1.      От член 255 А ЕО и от член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда произтича, че жалбата срещу решенията на Съда на публичната служба може да почива единствено на правни основания, свързани с нарушение на правни норми, като се изключва всяка преценка на фактите. Единствено съдът, който се произнася като първа инстанция, е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Следователно освен в случай на изопачаване на доказателствата, които са били представени пред съда, преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от съда в рамките на производство по обжалване.

(вж. точка 20)

Позоваване на: Съд — 28 май 1998 г., New Holland Ford/Комисия, C‑8/95 P, Recueil, стр. I‑3175, точки 25 и 26; Първоинстанционен съд — 12 юли 2007 г., Beau/Комисия, T‑252/06 P, все още непубликувано в Сборника, точки 45 и 46

2.       Съдът, който се произнася като първа инстанция, самостоятелно преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които разполага по висящите пред него дела. Дори искането за изслушване на свидетели да посочва точно фактите, по които следва да се изслушат свидетелят или свидетелите, и съображенията, обосноваващи изслушването им, задължение на съда, който се произнася като първа инстанция, е да прецени относимостта на искането към предмета на спора и към необходимостта от изслушване на посочените свидетели.

Съществуването на право на преценка на съда, който се произнася като първа инстанция, в това отношение не може да се оспори чрез позоваване на общия принцип на общностното право, според който всяко лице има право на справедлив процес, така както този принцип е потвърден в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Всъщност от този общ принцип не произтича абсолютно право да се допусне изслушване на свидетел пред съд. Напротив, задължение на съда по принцип е да реши дали призоваването на свидетел е необходимо или подходящо, тъй като целта на съдебното производство е именно да даде на жалбоподателя подходяща и достатъчна възможност да защити основателността на жалбата си, при стриктно спазване на принципа на равни процесуални възможности.

(вж. точки 21 и 22)

Позоваване на: Съд — 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точки 67—71 и цитираната съдебна практика

3.      От член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, който съгласно член 144 от същия правилник се прилага по отношение на производството пред Първоинстанционния съд, което има за предмет обжалване на решение на Съда на публичната служба, произтича, че в хода на производството не може да се въвеждат нови правни основания. Ето защо правното основание, изведено от изопачаване на доказателства, което е повдигнато за пръв път в искането за провеждане на съдебно заседание, може единствено да се отхвърли като явно недопустимо.

(вж. точка 27)