ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

14 юли 2014 г.

Дело T‑356/13 P

Giorgio Lebedef

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Дисциплинарно производство — Дисциплинарно наказание — Понижаване — Отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна жалба“

Предмет:      Жалба срещу решението от 24 април 2013 г. на Съда на публичната служба (първи състав), Lebedef/Комисия (F‑56/11, СбПС, EU:F:2013:49), насочена към отмяната на това решение

Решение:      Отхвърля жалбата. Г‑н Giorgio Lebedef понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия, направени в рамките на настоящото производство.

Резюме

Жалби на длъжностните лица — Възражение за незаконосъобразност — Актове, срещу които може да се повдигне възражение за незаконосъобразност — Влязло в сила дисциплинарно решение, прието преди обжалваното дисциплинарно решение — Изключване

(членове 263 ДФЕС и 277 ДФЕС; членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

В рамките на жалба, насочена срещу решение за налагане на дисциплинарно наказание на длъжностно лице, възражение за незаконосъобразност срещу прието по-рано дисциплинарно решение не може да бъде разгледано по същество от Съда на публичната служба, когато последното решение не представлява правната основа на оспорваното решение и когато длъжностното лице има право да подаде жалба срещу това първо дисциплинарно решение в съответствие с и в сроковете по членове 90 и 91 от Правилника.

Всъщност член 277 ДФЕС е израз на общия принцип, гарантиращ на всяка страна правото да оспори с възражение — с оглед на отмяната на акт, който тя може да обжалва — валидността на предходен акт на институциите, който представлява правното основание за обжалвания акт, ако съгласно член 263 ДФЕС тази страна не разполага с право пряко да обжалва подобен акт, чиито последици тя понася, без да е била в състояние да поиска неговата отмяна.

В това отношение сроковете за подаване на жалби по административен и съдебен ред са императивни и прилагането им не зависи от преценката на страните и на съда, тъй като те са въведени, за да се осигури яснота и сигурност на правните положения. Да се позволи на длъжностно лице да оспори първото дисциплинарно решение с възражение по повод на жалба, подадена срещу второто дисциплинарно решение, би било несъвместимо с принципите, уреждащи предвидените в Правилника средства за обжалване, и би накърнило стабилността на тази система, както и на стоящия в основата ѝ принцип на правна сигурност.

(вж. точки 23, 24, 31 и 32)

Позоваване на:

Съд — решения от 6 март 1979 г., Simmenthal/Комисия, 92/78, Rec, EU:C:1979:53, т. 39 и от 19 януари 1984 г., Andersen и др./Парламент, 262/80, Rec, стр. 195, EU:C:1984:18, точка 6

Общ съд — определение от 21 юни 2010 г., Meister/СХВП, T‑284/09 P, СбПС, EU:T:2010:246, т. 25 и цитираната съдебна практика