Жалба, подадена на 14 февруари 2013 г. срещу решението, постановено на 5 декември 2012 г. от Съда на публичната служба по дело F-76/11, Grazyte/Eвропейска комисия
(Дело T-86/13 P)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Diana Grazyte (Utena, Литва) (представител: R. Guarino, avvocato)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
- да отмени Решението на Съда на публичната служба от 5 декември 2012 г. по дело F-76/11 (Grazyte/Европейска комисия),
- да отмени решението от 29 aприл 2011 г. на директора на DG HR D, в качеството му на орган, оправомощен да сключва договори, и вследствие на това да обяви, че жалбоподателката има право на надбавката за експатриране, предвидена в член 4 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейските общности,
- при условията на евентуалност, да върне делото на Съда на публичната служба за ново разглеждане,
- да осъди ответника да заплати съдебните разноски за двете инстанции.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят излага три правни основания в подкрепа на жалбата си.
Първото правно основание е изведено от нарушение и/или неправилно тълкуване на методите за тълкуване на общностното право, и на основателността на мотивите по член 4 от приложение VII към Правилника. Липса на мотиви.
Жалбоподателят изтъква в това отношение, че както буквата на посочената норма (която споменава текстуално "причини, различни от изпълнение на задължения в служба на тази държава или на международна организация"), така и духът ѝ водят до изключване от ползването на надбавката на всяко лице, което е напуснало страната си по произход, без да изгради трайна връзка със страната, в която се е преместило именно защото е наето на работа от международна организация. Нито буквата, нито логиката, нито основанието на нормата могат да доведат до приемане, както е направил Съдът на публичната служба в обжалваното решение, че следва да се неутрализират периодите, през които жалбоподателката е била на служба в международна организация, щом като, както в настоящия случай, тя се е установила в друга държава членка по емоционални мотиви.
Второто правно основание е изведено от нарушение и/или неправилно тълкуване на общностното право, що се отнася до квалифицирането на Агенциите като международни организации за прилагането на член 4 от приложение VII към Правилника.
В това отношение се изтъква, че понятието за международна организация по член 4 от приложение VII към Правилника е много точно определено в съдебната практика. Така в Решение от 30 ноември 2006 г. по дело J/Комисия Първоинстанционният съд на Европейския съюз (в частност, точки 42-43) е постановил, че за да бъде квалифицирана една организация като международна за прилагането на член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII, е необходимо тя да е била квалифицирана и формално приета като такава от останалите държави или от други международни организации, създадени от държавите. Във всеки случай, за да се прецени международният характер на една организация, трябва да се разглежда изключително нейният състав, а не принадлежността ѝ към организации с международен състав. В светлината на тези строги критерии, нито EОБХ (Европейският орган за безопасност на храните), нито ETF (Европейската фондация за обучение) могат да се считат за международни организации по смисъла на член 4.
Третото правно основание е изведено от нарушение на принципа на равенство.
По този въпрос се изтъква, че тълкуването, дадено на разглежданата норма от Първоинстанционния съд, противоречи на логиката и има за последица създаването на дискриминация между две категории длъжностни лица, която не се основава на нито един обективен елемент, тъй като се приемат за равностойни положението на лице, което е пребивавало извън страната си по произход само защото е било на служба на държава или в международна организация (и следователно, без да прекъсва връзките си със страната по произход) и това на лице, което е напуснало своята страна по произход поради избор на начин на живот, който е довел до прекъсване на връзките със страната по произход и едва впоследствие e работило на служба на държава или в международна организация. От друга страна, според обжалваното решение, следва да се третира по различен начин положението на две длъжностни лица, които са напуснали от повече от 10 години своята страна по произход, за да създадат ново семейство в чужбина, само защото едно от тях, след като години наред е живяло в тази нова страна, е наето на работа от международна организация.
____________